Присъда по дело №964/2022 на Окръжен съд - Пловдив

Номер на акта: 46
Дата: 11 юли 2022 г. (в сила от 27 юли 2022 г.)
Съдия: Силвия Александрова Цанкова
Дело: 20225300200964
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 3 юни 2022 г.

Съдържание на акта


ПРИСЪДА
№ 46
гр. Пловдив, 11.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ в публично заседание на единадесети
юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Силвия Ал. Цанкова
СъдебниВаля Тихомирова Голева

заседатели:Марияна Илиева Иванова
при участието на секретаря ВИОЛИНА ИВ. ШИВАЧЕВА
и прокурора Борис Каменов Мендев (ОП-Пловдив)
като разгледа докладваното от Силвия Ал. Цанкова Наказателно дело от общ
характер № 20225300200964 по описа за 2022 година

ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимия В. Й. П. - роден на *** г. в гр. П., живущ в с.
***, б., български гражданин, женен, неосъждан, с висше образование,
работещ, ЕГН ********** за ВИНОВЕН в това, че през периода от
01.02.2012 г. до 28.03.2014 г., в гр. Пловдив, при условията на продължавано
престъпление, в качеството си на ** и ** „П.и 2004" ЕООД, гр. Пловдив, c
EИК: **, е избегнал установяването и плащането на данъчни задължения за
същото дружество, в особено големи размери - 37 196.90 лева /тридесет и
седем хиляди сто деветдесет и шест лева и деветдесет ст./, от които данък
върху добавената стойност /ДДС/ по ЗДДC общо в размер на 26 050.30 лева
/двадесет и шест хиляди и петдесет лева и тридесет ст./ и корпоративен данък
/КД/ по ЗKПO общо в размер на 11 146.60 лева /единадесет хиляди сто
четиридесет и шест лева и шестдесет ст./, като при условията на
посредствено извършителство, чрез *** В.Г.П. от гр. П., пpи водене на
1
счетоводството и пpи представяне на информация пред органите пo
приходите - Териториална дирекция на Национална агенция пo приходите -
Пловдив, е съставил и използвал документи с невярно съдържание: отчетни
регистри – дневници за покупките на „П.и 2004" ЕООД, гр. Пловдив,
съгласно чл. 124, aл.1, т. 1 от ЗДДC и чл. 113, aл. 1 и aл. 3 от ППЗДДС, в
които е отразил данъчни фактури пo неполучени доставки, с право на пълен
данъчен кредит съгласно чл. 68, aл. 1 от ЗДДС, без да са налице доставки
пo смисъла на чл. 6 и чл. 9 от ЗДДC и е потвърдил неистина в подадени пo
електронен път, с електронния подпис на *** В.Г.П. от гр. П. Справки-
декларации /СД по ЗДДС/ пo чл.125 aл.1 от ЗДДC и чл.116 ал.1 от ППЗДДС
пред Териториална дирекция на Национална агенция пo приходите -
Пловдив и на основание чл. 92, aл. 1, вр. с чл. 88, aл. 3 от ЗДДС, е
приспаднал неследващ се данъчен кредит в общ размер на 26 050.30 лева
/двадесет и шест хиляди и петдесет лева и тридесет ст./, а също и потвърдил
неистина в подадени Годишни данъчни декларации пo чл.92 от ЗКПО, както
следва:
По ЗДДС:
1. На 13.02.2012 г., в гр. Пловдив, е избегнал установяването и
плащането на данъчни задължения - данък върху добавената стойност за м.
01.2012 г., в размер на 8998.80 лв., като пpп водене на счетоводството и при
представяне на информация пред органите по приходите - Териториална
дирекция на Национална агенция по приходите - Пловдив, е съставил и
използвал документ с невярно съдържание - дневник за покупките на „П.и
2004"ЕООД, гр. Пловдив за м. 01.2012 г., в който е отразил неполучени
доставки, с право на пълен данъчен кредит, с данъчна основа в размер общо
на 44 994. 00 лв. и начислен ДДC oбщo 8998.80 лв.:
- по фактура с № **********/04.01.2012 г., с посочен издател „Бида
19" ЕООД, с EИK: *********, с данъчна основа - 11450 лв. и начислен ДДC
2290.00 лева;
по фактура № **********/ 09.01.2012 г, с посочен издател „Бида 19"
ЕООД, с EИK: *********, с данъчна основа - 11 175.00 и начислен ДДC - 2
235.00 лева;
по фактура № **********/18.01.2012 г, с посочен издател „Бида 19"
ЕООД, с EИK: *********, с данъчна основа - 11 050.00 лева и начислен ДДC
2
- 2 210.00 лева;
- по фактура № **********/30.01.2012 г, с посочен издател „Бида 19"
ЕООД, с EИK: *********, с данъчна основа - 11 319.00 лева и начислен ДДC
- 2 263.80 лева
и на същата дата е потвърдил неистина в CД по ЗДДC с Вх. №
№1600188443б/13.02.2012 г., за данъчен период пo ЗДДС - м.01.2012 г.,
подадена по електронен път пред TД на НАП - Пловдив, като в раздел „Б",
графа 31, относно размера на получените доставки с право на пълен данъчен
кредит е декларирал 70 523.94 лв., вместо действителния размер 25 529.94
лв. и в раздел „Б", графа 41 относно размера на начисления ДДС, с право на
пълен данъчен кредит е декларирал 14 104.79 лв., вместо действителният
размер 5 105.99 лв., като по този начин е променил резултата за периода и в
раздел "B", графа 50 е декларирал ДДC за внасяне в размер на 143. 36 лв,,
вместо действителния ДДC за внасяне в размер на 9142.16 лв., и е
приспаднал неследващ се данъчен кредит в размер на 8 998.80 лв.
2. На 14.03.2012 г., в гр. Пловдив, е избегнал установяването и
плащането на данъчни задължения - данък върху добавената стойност за м.
02.2012 г., в размер на 1 001.20 лв., като пpи водене на счетоводството и при
представяне на информация пред органите по приходите - Териториална
дирекция на Национална агенция по приходите - Пловдив, е съставил и
използвал документ с невярно съдържание - дневник за покупките на „П.и
2004"ЕООД, гр. Пловдив за м. 02.2012 г., в който е отразил неполучени
доставки, с право на пълен данъчен кредит, с данъчна основа в размер общо
на 5 006.00 лв. и начислен ДДC oбщo 1001.20 лв.:
- по фактура с № ********** /06.02.2012 г., с посочен издател „Тото
Интернешънъл" ЕООД, с EИK: *********, с данъчна основа - 5 006.00 лв. и
начислен ДДC 1 001.20 лева;
и на същата дата е потвърдил неистина в CД по ЗДДC с Вх. № 1600-
1907297/14.03.2012 г., за данъчен период пo ЗДДС - м.0 2.2012 г., подадена по
електронен път пред TД на НАП - Пловдив, като в раздел „Б", графа 31,
относно размера на получените доставки с право на пълен данъчен кредит е
декларирал 36 841.00 лв., вместо действителния размер 31 835.00лв. и в
раздел „Б", графа 41 относно размера на начисления ДДС, с право на пълен
данъчен кредит е декларирал 7 368.20 лв., вместо действителният размер 6
3
367.00 лв., като по този начин е променил резултата за периода и в раздел
"B", графа 50 е декларирал ДДC за внасяне в размер на 58.60 лв., вместо
действителния ДДC за внасяне в размер на 1 059.80 лв., и е приспаднал
неследващ се данъчен кредит в размер на 1 001.20 лв.
3. На 14.01.2013 г., в гр. Пловдив, е избегнал установяването и
плащането на данъчни задължения - данък върху добавената стойност за м.
12.2012 г., в размер на 6 048.00 лв., като пpи водене на счетоводството и при
представяне на информация пред органите по приходите - Териториална
дирекция на Национална агенция по приходите - Пловдив, е съставил и
използвал документ с невярно съдържание - дневник за покупките на „П.и
2004"ЕООД, гр. Пловдив за м.12.2012 г., в който е отразил неполучени
доставки, с право на пълен данъчен кредит, с данъчна основа в размер общо
на 30 240.00 лв. и начислен ДДC oбщo 6 048.00 лв.:
- по фактура с № ********** /04.12.2012 г., с посочен издател „MM
Джей строй" ЕООД, с EИK: *********, с данъчна основа - 11 550.00 лв. и
начислен ДДC 2 310.00 лева;
- по фактура с № **********/13.12.2012 г., с посочен издател „MM
Джей строй" ЕООД, с EИK: *********, с данъчна основа - 8 610.00 лв. и
начислен ДДC 1 722.00 лева;
- по фактура с № **********/28.12.2012 г., с посочен издател „Бад
трейд" ЕООД, с EИK: *********, с данъчна основа - 10 080.00 лв. и начислен
ДДC 2 016.00 лева
и на същата дата е потвърдил неистина в CД по ЗДДC с Вх. № 1600-
2105072/14.01.2013 г., за данъчен период по ЗДДС - м. 12.2012 г., подадена по
електронен път пред TД на НАП - Пловдив, като в раздел „Б", графа 31,
относно размера на получените доставки с право на пълен данъчен кредит е
декларирал 68 280.53 лв., вместо действителния размер 38 040.53 лв. и в
раздел „Б", графа 41 относно размера на начисления ДДС, с право на пълен
данъчен кредит е декларирал 13 656.10 лв., вместо действителният размер 7
608.10 лв., като по този начин е променил резултата за периода и в раздел
"B", графа 50 е декларирал ДДC за внасяне в размер на 0.00 лв., вместо
действителния ДДC за внасяне в размер на 6 044.28 лв., и е приспаднал
неследващ се данъчен кредит в размер на 6 048.00 лв.
4
4. На 14.02.2013 г., в гр. Пловдив, е избегнал установяването и
плащането на данъчни задължения - данък върху добавената стойност за м.
01.2013 г., в размер на 10 002.30 лв., като пpи водене на счетоводството и при
представяне на информация пред органите по приходите - Териториална
дирекция на Национална агенция по приходите - Пловдив, е съставил и
използвал документ с невярно съдържание - дневник за покупките на „П.и
2004"ЕООД, гр. Пловдив за м.01.2013 г., в който е отразил неполучени
доставки, с право на пълен данъчен кредит, с данъчна основа в размер общо
на 50 011.50 лв. и начислен ДДC oбщo 10 002.30 лв.:
- по фактура с № **********/04.01.2013 г., с посочен издател „MM
Джей строй" ЕООД, с EИK: *********, с данъчна основа - 12 442.50 лв. и
начислен ДДC 2 488.50 лева;
- по фактура с № **********/09.01.2013 г., с посочен издател „MM
Джей строй" ЕООД, с EИK: *********, с данъчна основа - 9 030.00 лв. и
начислен ДДC 1 806.00 лева;
- по фактура с № ********** /14.01.2013г., с посочен издател „MM
Джей строй" ЕООД, с EИK: *********, с данъчна основа - 9 765.00 лв. и
начислен ДДC 1 953.00 лева.
- по фактура с № **********/25.01.2013г., с посочен издател „MM
Джей строй" ЕООД, с EИK: *********, с данъчна основа - 10 710.00 лв. и
начислен ДДC - 2 142.00 лева.
- по фактура с № **********/30.01.2013г., с посочен издател „MM
Джей строй" ЕООД, с EИK: *********, с данъчна основа - 8 064.00 лв. и
начислен ДДC - 1 612.80 лева
и на същата дата е потвърдил неистина в CД по ЗДДC с Вх. № 1600-
2127906/14.02.2013 г., за данъчен период по ЗДДС - м. 01.2013 г., подадена по
електронен път пред TД на НАП - Пловдив, като в раздел „Б", графа 31,
относно размера на получените доставки с право на пълен данъчен кредит е
декларирал 56588.08 лв., вместо действителния размер 6576.58 лв. и в раздел
„Б", графа 41 относно размера на начисления ДДС, с право на пълен данъчен
кредит е декларирал 11317.62 лв., вместо действителният размер 1315.32 лв.,
като по този начин е променил резултата за периода и в раздел "B", графа 50 е
декларирал ДДC за внасяне в размер на 196.09 лв., вместо действителния ДДC
5
за внасяне в размер на 10198.39 лв., и е приспаднал неследващ се данъчен
кредит в размер на 10 002.30 лв.
По ЗKПO
5. На 29.03.2013 г., в гр. Пловдив, е избегнал установяването и
плащането на данъчни задължения в големи размери - 4051.74 лв. дължим
годишен корпоративен данък по ЗKПO за 2012 г., като е потвърдил неистина
в Годишна данъчна декларация с Вх.№ 1600И0121835/29.03.2013 г по чл.92
от ЗКПО, подадена по електронен път в TД на HAП - Пловдив, за данъчния
финансов резултат и дължимия годишен корпоративен данък за 2012 г., като
в част VI, т. 2 е декларирал общо разходи в размер на 630 751.71 лв. при
действително установени такива в размер на 550 511.71 лв. и по този начин е
променил счетоводния финансов резултат за данъчно преобразуване, като в
част VI, т. 3.2 е декларирал загуба от 39 722.57 лв., a в част VI, т. 11 годишен
корпоративен данък от 0,00 лв., при действително установения вследствие на
изключване разходите по всички фактури с неполучени доставки през 2012
г., положителен финансов резултат в размер на 40 517.43 лв. и дължим
годишен корпоративен данък в размер на 4051.74 лв.
6. На 28.03.2014 г., в гр. Пловдив, е избегнал установяването и
плащането на данъчни задължения в големи размери - 7 094.86 лв. дължим
годишен корпоративен данък по ЗKПO за 2013 г., като е потвърдил неистина
в Годишна данъчна декларация с Вх. №1600И0175838/28.03.2014 г по чл.92
от ЗКПО, подадена по електронен път в TД на HAП - Пловдив, за данъчния
финансов резултат и дължимия годишен корпоративен данък за 2013 г., като
в част VI, т. 2 е декларирал общо разходи в размер на 633 890.33 лв. при
действително установени такива в размер на 583 878.83 лв. и по този начин е
променил счетоводния финансов резултат за данъчно преобразуване, като в
част VI, р.9.1 и р.9.2 е декларирал данъчна печалба и данъчна загуба в размер
на 0.00 лева, a в част VI, т. 11 годишен корпоративен данък от 0,00 лв., при
действително установения вследствие на изключване разходите по всички
фактури с неполучени доставки през 2013 г., положителен финансов резултат
в размер на 70 948.63 лв. и дължим годишен корпоративен данък в размер на
7 094.86 лв., поради което и на основание по чл.255 ал.3, вр. с ал.1, т.2, т. 6 и
т.7, вр. с чл.26, ал.1 вр. чл. 58а, ал. 4, вр. чл. 55, ал. 1, т. 1 и ал. 3 от НК го
ОСЪЖДА на ШЕСТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.
6
На основание чл. 66, ал. 1 от НК ОТЛАГА изпълнението на
наложеното на подсъдимия В. Й. П. наказание шест месеца лишаване от
свобода с изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ, считано от влизане на
присъдата в законна сила.
На основание чл. 189, ал. 3 от НПК ОСЪЖДА подсъдимия В. Й. П.
/със снета самоличност/, ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Окръжен следствен
отдел при Окръжна прокуратура – Пловдив сумата от 1226,10 /хиляда двеста
двадесет и шест лева и десет стотинки/ лева, **а направените разноски в хода
на досъдебното производство.
Присъдата подлежи на обжалване и протест в 15-дневен срок от днес
пред Апелативен съд - Пловдив.

Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
7

Съдържание на мотивите


МОТИВИ към присъда № 46/11.07.2022г. по НОХД № 964 по описа на
П.ския окръжен съд за 2022 година

Окръжна прокуратура - гр. П. е повдигнала обвинение спрямо
подсъдимия В. Й. П. и същият е предаден на съд с обвинение за извършено
престъпление по чл.255, ал.3, вр. с ал.1, т.2, т.6 и т.7 от НК, за това, че през
периода от 01.02.2012 г. до 28.03.2014 г., в гр. П., при условията на
продължавано престъпление, в качеството си на ** и ** „***" ЕООД, гр. П., с
ЕИК: **, е избегнал установяването и плащането на данъчни задължения за
същото дружество, в особено големи размери - 37 196.90 лева /тридесет и
седем хиляди сто деветдесет и шест лева и деветдесет ст./, от които данък
върху добавената стойност /ДДС/ по ЗДДС общо в размер на 26 050.30 лева
/двадесет и шест хиляди и петдесет лева и тридесет ст./ и корпоративен данък
/КД/ по ЗКПО общо в размер на 11 146.60 лева /единадесет хиляди сто
четиридесет и шест лева и шестдесет ст./, като при условията на посредствено
извършителство, чрез *** В.Г.П. от гр. П., при водене на счетоводството и
при представяне на информация пред органите по приходите - Териториална
дирекция на Национална агенция по приходите - П., е съставил и използвал
документи с невярно съдържание: отчетни регистри - дневници за покупките
на „***" ЕООД, гр. П., съгласно чл. 124, ал.1, т. 1 от ЗДДС и чл. 113, ал. 1 и
ал. 3 от ППЗДДС, в които е отразил данъчни фактури по неполучени
доставки, с право на пълен данъчен кредит съгласно чл. 68, ал. 1 от ЗДДС, без
да са налице доставки по смисъла на чл. 6 и чл. 9 от ЗДДС и е потвърдил
неистина в подадени по електронен път с електронния подпис на *** В.Г.П.
от гр. П. Справки-декларации /СД по ЗДДС/ по чл.125 ал.1 от ЗДДС и чл.116
ал.1 от ППЗДДС пред Териториална дирекция на Национална агенция по
приходите - П. и на основание чл. 92, ал. 1, вр. с чл. 88, ал. 3 от ЗДДС, е
приспаднал неследващ се данъчен кредит в общ размер на 26 050.30 лева
/двадесет и шест хиляди и петдесет лева и тридесет ст./, а също и потвърдил
неистина в подадени Годишни данъчни декларации по чл.92 от ЗКПО, както
следва:
По ЗДДС:
1.На 13.02.2012 г., в гр. П., е избегнал установяването и
плащането на данъчни задължения - данък върху добавената стойност за м.
01.2012г., в размер на 8998.80 лв., като при водене на счетоводството и при
представяне на информация пред органите по приходите - Териториална
дирекция на Национална агенция по приходите-П., е съставил и използвал
документ с невярно съдържание - дневник за покупките на „***"ЕООД, гр. П.
за м. 01.2012 г., в който е отразил неполучени доставки, с право на пълен
данъчен кредит, с данъчна основа в размер общо на 44 994.00 лв. и начислен
ДДС общо 8998.80 лв.:
по фактура с №**********/04.01.2012г., с посочен издател „***” ЕООД,
1
с ЕИК: ***, с данъчна основа - 11450 лв. и начислен ДДС-2290.00 лева;
по фактура №***/ 09.01.2012г., с посочен издател „***” ЕООД, с ЕИК:
***, с данъчна основа - 11 175.00 и начислен ДДС-2 235.00 лева;
по фактура № ***/18.01.2012г., с посочен издател „***" ЕООД, с ЕИК:
***, с данъчна основа - 11 050.00 лева и начислен ДДС-2 210.00 лева;
по фактура № ***/30.01.2012 г, с посочен издател „***” ЕООД, с ЕИК:
***, с данъчна основа-11 319.00 лева и начислен ДДС - 2 263.80 лева
и на същата дата е потвърдил неистина в СД по ЗДДС с Вх. №
*****, за данъчен период по ЗДДС - м.01.2012 г., подадена по електронен път
пред ТД на НАП - П., като в раздел „Б", графа 31, относно размера на
получените доставки с право на пълен данъчен кредит е декларирал 70 523.94
лв., вместо действителния размер 25 529.94 лв. и в раздел „Б", графа 41
относно размера на начисления ДДС с право на пълен данъчен кредит е
декларирал 14 104.79 лв., вместо действителният размер 5 105.99 лв., като по
този начин е променил резултата за периода и в раздел "В", графа 50 е
декларирал ДДС за внасяне в размер на 143. 36 лв„ вместо действителния
ДДС за внасяне в размер на 9142.16 лв., и е приспаднал неследващ се данъчен
кредит в размер на 8 998.80 лв.
2.На 14.03.2012г., в гр. П., е избегнал установяването и плащането
на данъчни задължения - данък върху добавената стойност за м. 02.2012г., в
размер на 1 001.20 лв., като при водене на счетоводството и при представяне
на информация пред органите по приходите- Териториална дирекция на
Национална агенция по приходите - П., е съставил и използвал документ с
невярно съдържание - дневник за покупките на „***" ЕООД, гр. П. за м.
02.2012 г., в който е отразил неполучени доставки, с право на пълен данъчен
кредит, с данъчна основа в размер общо на 5 006.00 лв. и начислен ДДС общо
1001.20 лв.:
по фактура с № *** /06.02.2012г., с посочен издател „****" ЕООД, с
ЕИК: ***, с данъчна основа - 5 006.00 лв. и начислен ДДС 1 001.20 лева;
и на същата дата е потвърдил неистина в СД по ЗДДС с Вх. № ****, за
данъчен период по ЗДДС- м.02.2012 г., подадена по електронен път пред ТД
на НАП- П., като в раздел „Б”, графа 31, относно размера на получените
доставки с право на пълен данъчен кредит е декларирал 36 841.00 лв., вместо
действителния размер 31835.00лв. и в раздел „Б", графа 41 относно размера
на начисления ДДС с право на пълен данъчен кредит е декларирал 7 368.20
лв., вместо действителният размер 6 367.00 лв., като по този начин е променил
резултата за периода и в раздел "В", графа 50 е декларирал ДДС за внасяне в
размер на 58.60 лв., вместо действителния ДДС за внасяне в размер на 1
059.80 лв., и е приспаднал неследващ се данъчен кредит в размер на 1 001.20
лв.
3.На 14.01.2013г., в гр. П., е избегнал установяването и
плащането на данъчни задължения-данък върху добавената стойност за
м.12.2012 г., в размер на 6 048.00 лв., като при водене на счетоводството и
2
при представяне на информация пред органите по приходите-Териториална
дирекция на Национална агенция по приходите-П., е съставил и използвал
документ с невярно съдържание-дневник за покупките на „***" ЕООД, гр. П.
за м. 12.2012 г., в който е отразил неполучени доставки с право на пълен
данъчен кредит с данъчна основа в размер общо на 30240.00 лв. и начислен
ДДС общо 6 048.00 лв.:
по фактура с № **********/04.12.2012г., с посочен издател „****"
ЕООД, с ЕИК:****, с данъчна основа - 11 550.00 лв. и начислен ДДС-2
310.00 лева;
по фактура с № **********/13.12.2012г., с посочен издател „****"
ЕООД, с ЕИК:****, с данъчна основа - 8 610.00 лв. и начислен ДДС-1
722.00 лева;
по фактура с № **********/28.12.2012 г., с посочен издател „****"
ЕООД, с ЕИК: ***, с данъчна основа - 10 080.00 лв. и начислен ДДС-2
016.00 лева
и на същата дата е потвърдил неистина в СД по ЗДДС с Вх. №1600-
2105072/14.01.2013г., за данъчен период по ЗДДС - м. 12.2012 г., подадена по
електронен път пред ТД на НАП - П., като в раздел „Б", графа 31, относно
размера на получените доставки с право на пълен данъчен кредит е
декларирал 68 280.53 лв., вместо действителния размер 38 040.53 лв. и в
раздел „Б", графа 41 относно размера на начисления ДДС с право на пълен
данъчен кредит е декларирал 13 656.10 лв., вместо действителния размер
7608.10 лв., като по този начин е променил резултата за периода и в раздел
"В", графа 50 е декларирал ДДС за внасяне в размер на 0.00 лв., вместо
действителния ДДС за внасяне в размер на 6 044.28 лв., и е приспаднал
неследващ се данъчен кредит в размер на 6 048.00 лв.
4.На 14.02.2013г., в гр. П., е избегнал установяването и
плащането на данъчни задължения-данък върху добавената стойност за м.
01.2013 г., в размер на 10 002.30 лв., като при водене на счетоводството и при
представяне на информация пред органите по приходите-Териториална
дирекция на Национална агенция по приходите-П., е съставил и използвал
документ с невярно съдържание - дневник за покупките на „***"ЕООД, гр. П.
за м.01.2013 г., в който е отразил неполучени доставки, с право на пълен
данъчен кредит с данъчна основа в размер общо на 50 011.50 лв. и начислен
ДДС общо 10 002.30 лв.:
по фактура с №**********/04.01.2013г., с посочен издател „****"
ЕООД, с ЕИК: ****, с данъчна основа - 12 442.50 лв. и начислен ДДС-2
488.50 лева;
по фактура с №**********/09.01.2013г., с посочен издател „****"
ЕООД, с ЕИК: ****, с данъчна основа - 9 030.00 лв. и начислен ДДС-1
806.00 лева;
-по фактура с №**********/14.01.2013г., с посочен издател „****"
ЕООД, с ЕИК: ****, с данъчна основа-9765.00 лв. и начислен ДДС-1 953.00
3
лева.
по фактура с №**********/25.01.2013г., с посочен издател „****"
ЕООД, с ЕИК: ****, с данъчна основа-10710.00 лв. и начислен ДДС-2
142.00 лева.
по фактура с №**********/30.01.2013г., с посочен издател „****"
ЕООД, с ЕИК: ****, с данъчна основа - 8 064.00 лв. и начислен ДДС - 1
612.80 лева
и на същата дата е потвърдил неистина в СД по ЗДДС с Вх. № *** за
данъчен период по ЗДДС-м. 01.2013г., подадена по електронен път пред ТД на
НАП-П., като в раздел „Б", графа 31 относно размера на получените доставки
с право на пълен данъчен кредит е декларирал 56588.08 лв., вместо
действителния размер 6576.58 лв. и в раздел „Б", графа 41 относно размера на
начисления ДДС, с право на пълен данъчен кредит е декларирал 11317.62 лв.,
вместо действителния размер 1315.32 лв., като по този начин е променил
резултата за периода и в раздел "В", графа 50 е декларирал ДДС за внасяне в
размер на 196.09 лв., вместо действителния ДДС за внасяне в размер на
10198.39 лв., и е приспаднал неследващ се данъчен кредит в размер на 10
002.30 лв.
По ЗКПО
5. На 29.03.2013 г., в гр. П. е избегнал установяването и
плащането на данъчни задължения в големи размери - 4051.74 лв. дължим
годишен корпоративен данък по ЗКПО за 2012 г., като е потвърдил неистина
в Годишна данъчна декларация с Вх.№ ***** г по чл.92 от ЗКПО, подадена
по електронен път в ТД на НАП - П., за данъчния финансов резултат и
дължимия годишен корпоративен данък за 2012 г., като в част VI, т. 2 е
декларирал общо разходи в размер на 630 751.71 лв. при действително
установени такива в размер на 550 511.71 лв. и по този начин е променил
счетоводния финансов резултат за данъчно преобразуване, като в част VI, т.
3.2 е декларирал загуба от 39 722.57 лв., а в част VI, т. 11-годишен
корпоративен данък от 0,00 лв. при действително установения вследствие на
изключване разходите по всички фактури с неполучени доставки през 2012 г.,
положителен финансов резултат в размер на 40 517.43 лв. и дължим годишен
корпоративен данък в размер на 4051.74 лв.
6. На 28.03.2014 г., в гр. П., е избегнал установяването и
плащането на данъчни задължения в големи размери - 7 094.86 лв. дължим
годишен корпоративен данък по ЗКПО за 2013 г., като е потвърдил неистина
в Годишна данъчна декларация с Вх. №****. по чл.92 от ЗКПО, подадена по
електронен път в ТД на НАП - П., за данъчния финансов резултат и дължимия
годишен корпоративен данък за 2013 г., като в част VI, т. 2 е декларирал общо
разходи в размер на 633 890.33 лв. при действително установени такива в
размер на 583 878.83 лв. и по този начин е променил счетоводния финансов
резултат за данъчно преобразуване, като в част VI, р.9.1 и р.9.2 е декларирал
данъчна печалба и данъчна загуба в размер на 00.00 лева, а в част VI, т. 11
4
годишен корпоративен данък от 00,00 лв. при действително установения
вследствие на изключване разходите по всички фактури с неполучени
доставки през 2013 г., положителен финансов резултат в размер на 70948.63
лв. и дължим годишен корпоративен данък в размер на 7 094.86 лв.
Представителят на прокуратурата поддържа изцяло повдигнатото
обвинение със същата фактическа обстановка, описана в обвинителния акт и
същата правна квалификация на стореното. По отношение реализиране
наказателната отговорност на подсъдимия аргументира наличие на
многобройни смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства,
обосноваващи индивидуализиране на наказанието при условията на чл.55 от
НК. Пледира да бъде наложено наказание „лишаване от свобода” в размер
значително под предвидения в закона специален минимум на наказанието
лишаване от свобода за съответното престъпление при приложение
разпоредбата на чл.58а, ал.4, вр. чл.55, ал.1, т.1 от НК. Излага становище, че
не следва да се налага предвиденото в закона кумулативното наказание
„конфискация” на основание чл.55, ал.3 от НК. По отношение наказанието
„лишаване от свобода” държавното обвинение предлага изпълнението на
същото да бъде отложено на основание чл.66 от НК .
По делото бе предявяван за съвместно разглеждане с наказателния
процес граждански иск срещу подсъдимия П. от юрисконсулт при ТД на
НАП-П., упълномощен от Министъра на финансите, в качеството на **
държавата, като ощетено от престъплението по чл.255, ал.3, вр. с ал.1, т.2, т.6
и т.7 от НК юридическо лице. Предявената имуществена претенция не бе
приета за съвместно разглеждане с наказателния процес като съдът прие, че
същата би затруднила съществено неговото развитие, създавайки
предпоставки за отлагане на съдебното заседание с оглед събиране на
доказателства относими към преценката по същество относно гражданския
иск на държавата, което пък би довело до колизия с категоричната разпоредба
на чл. от НПК предвид манифестираното от защитата желание на подсъдимия
делото да бъде разгледано по реда на чл.371, т.2 от НПК в рамките на същото
съдебно заседание.
По искане на подсъдимия съдебното следствие протече по реда на глава
ХХVІІ- ма от НПК, при хипотезата на чл. 373 ал. 2, във вр. с чл. 371, т. 2 от
НПК. Подсъдимият направи признание на фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт и изрази съгласие да не се
събират доказателства за тези факти. Той и защитата му не оспорват тезата на
прокуратурата относно фактическите обстоятелства, при които е извършено
процесното престъпление. Съгласяват се и със заявената от държавното
обвинение правна квалификация на стореното. Защитата пледира при
определяне на наказанието да бъде приложена разпоредбата на чл.55, ал.1, т.1
и ал.3 от НК, като бъде наложено наказание „лишаване от свобода” в размер
под минимално установения в закона, като изрази становище, че целите на
наказателната превенция биха се постигнали и с наказание в минимален
размер, изпълнението на което да бъде отложено на основание чл.66 от НК.
5
Подс. П. се присъедини към изложеното от защитника си адв.Г. и изрази
съжаление за стореното. Помоли да бъде санкционан в минимално
възможните параметри на наказанието лишаване от свободаприложен
институтът на „условното осъждане”.
Съдът, като анализира доказателствата по делото, направеното от
подсъдимия самопризнание и обсъди изразеното от страните, намира, че
самопризнанията на подсъдимия по фактите, изложени в обстоятелствената
част на обвинителния акт и наличните по делото доказателства, обуславят
извод за безспорна фактическа установеност на извършеното, каквато е
описана в обвинителния акт, по който е образувано съдебното производство.
Подсъдимият В. Й. П. е роден на *** г. в гр. П., живее в с. ***, обл. П..
Той е б., български гражданин е, женен е, не е осъждан. Има висше
образование, работещ е, има ЕГН: **********.
Търговското дружество „***“ ЕООД, гр.П., с ЕИК ** било създадено
през 2004г. и вписано в Търговския регистър при Окръжен съд - гр. П. през
същата година, като впоследствие /в съответствие със Закона за търговския
регистър/ на 01.12.2008 г. дружеството било пререгистрирано в Търговския
регистър към Агенция по вписванията.
Седалището и адресът на управление на юридическото лице били
ситуирани в гр. П., р-н Западен, ул.“София“№ *, ет. *. Съдружници в
дружеството при създаването му били подс. В. Й. П. и свид. Й. В. П. с равни
дялове от по 2500 лв., като след 30.01.2012г. правно-организационната форма
на дружеството била променена от ООД на ЕООД, чийто едноличен
собственик на капитала и ** бил подсъдимият В.П., ръководещ и фактически
дейността му.
Основният предмет на дейност на „***“ ЕООД бил производство и
търговия с арматурни заготовки, метални изделия и строителни материали,
която се извършвала в производствената и складова база в с. ***, обл. П..
Дружеството било регистрирано по ДОПК в Териториална дирекция на
Национална агенция по приходите-П. /ТД на НАП-П./ веднага след
създаването му, а считано от 01.07.2007 г. било регистрирано и по Закона за
данък върху добавената стойност /ЗДДС/.
Като регистриран по ЗДДС субект, за „***“ ЕООД съществувало
задължение по смисъла на чл.125 ал.1 от ЗДДС за всеки данъчен период
/който съгласно чл.87 ал.2 от Закона/ е едномесечен и съвпада с календарния
месец, да подава справка декларация, съставена въз основа на съответните
отчетни регистри-дневника за покупките и дневника за продажбите (явяващи
се задължителни регистри съгласно изискванията на чл.124 ал.1 от ЗДДС),
които следвало да съдържат информация за всички издадени и получени
данъчни документи и отчети (чл.113 ал.1 от ППЗДДС). Съобразно чл.125 ал.5
от ЗДДС въпросните документи следвало да бъдат подавани до 14-то число
на месеца, следващ данъчния период, за който се отнасят. Тези, нормативно
уредени ангажименти на юридическото лице следвало да бъдат
6
осъществявани чрез неговия ** подс. П. или упълномощено от него лице.
Подсъдимият В.П. се занимавал фактически с цялостната организация и
дейност на дружеството, като еднолично управлявал същото от момента на
вписването си като **, включително и към инкриминирания период
01.02.2012г.-28.03.2014г. Същият сам намирал контрагентите си и
контактувал с тях, организирал транспортирането и доставянето на стоките и
услугите от и за дружеството, извършвал всякакви правни и фактически
действия и сключвал договори във връзка с търговската дейност на
юридическото лице.
Въз основа на сключен договор за извършване на финансово-
счетоводни услуги, последният от които сключен на 01.03.2012 г. / т.1, л. 48
от ДП/, счетоводното обслужване на „***“ЕООД, било възложено на ****“-
гр. П., представлявано от свид. В. П.. Последната осъществявала
оперативното счетоводство на процесното дружество, бидейки негов
счетоводител, като във връзка с този й ангажимент тя била обвързана с
обработката на документите, касаещи търговските операции на дружеството и
осчетоводяването им. Занимавала се и с изготвянето на справките декларации
по ЗДДС и придружаващите ги отчетни регистри, като в тях включвала
сведенията, произтичащи от съдържанието на фактурите, предоставяни й от
**я П.. Справките-декларации и дневниците за покупки и продажби били
подавани по електронен път, чрез електронния подпис на свид. В. П., която
била упълномощена от подсъдимия /т.4, л.67-69 от ДП/. Във връзка с
осъществяваната дейност от името на „***“ ЕООД, подсъдимият П. лично,
или чрез негови служители, или чрез баща си-Й. П., предавал първичните
счетоводни документи на *** В. П., която имала задължението технически да
ги опише в дневниците за покупки и продажби, като съдържанието им било
предопределяно единствено от подс. В.П..
С цел да намали размерите на дължимите данъци за отделните данъчни
периоди, за които по силата на закона следвало да начислява и внася
ежемесечно дължимият данък добавена стойност /ДДС/, през периода
01.02.2012 г.- 14.02.2013 г., подсъдимият В.П. се снабдил от неустановени по
делото лица, с фактури /в които било отразено, че са издадени от името на
следните дружества: „***" ЕООД, „****" ЕООД, „****" ЕООД и „****"
ЕООД/, удостоверяващи привидно реализирани сделки, по които „***“ ЕООД
се водело като получател на стоки, свързани с предмета на дейност на
дружеството му, но реално доставки не били осъществявани. Ролята на тези
фактури била чрез отчитането на облагаеми доставки, по които реално
доставка не била извършена, подсъдимият да ползва неправомерно данъчен
кредит по смисъла на чл.68 ал.1 от Закона, а именно да приспадне сумата на
начисления данък по повод доставката от размера на данъчните си
задължения. Глобалната последица от замислените операции била по този
начин да се преобразува финансовият резултат на дружеството за съответния
данъчен период, като за сметка на изчисления по тези сделки данъчен кредит
се намали размерът на данъка върху добавената стойност (ДДС), който
7
следвало да се декларира и внесе за посочения период.
Въпросните фактури, по които реални доставки не били осъществявани,
както и останалите документи, подлежащи на осчетоводяване, подсъдимият
В.П. предоставял на свид.П. ежемесечно /лично, или чрез негови служители,
или чрез баща си Й. П./ за осчетоводяване и отразяване в справките
декларации /СД/ по ЗДДС и Дневниците за покупки, за съответните данъчни
периоди. Така подсъдимият намалявал финансовия резултат на дружеството
за съответния период, а оттам и дължимия ДДС за внасяне, формиран въз
основа на реалните продажби на „***“ЕООД, коректно отразявани чрез с. П.
в Дневниците за продажбите.
Свид. П., която не била запозната с фактическата дейност на
дружеството и не знаела дали представените й първични счетоводни
документи, отразяват реални търговски отношения, осчетоводявала същите
ежемесечно и в законоустановения срок подавала пред ТД на НАП - П.
справки-декларации /СД/ по ЗДДС, ведно с дневниците за покупки и
продажби в съответствие с изискванията на действащата нормативна уредба.
При осъществяване на счетоводно обслужване на „***“ЕООД свид. П.
формирала окончателните задължения за ДДС на дружеството с изготвяне и
подаване на ежемесечни справки-декларации по ЗДДС, основани на
аналитичните регистри-дневници за покупки и дневници за продажби.
Съдържанието на дневниците за покупки, в които били включени
горепосочените фиктивни фактури (без реално извършени доставки по тях)
било предопределяно фактически само от подс. П., който осигурявал и
предоставял на свид. П. /по посочените по-горе начини/ въпросните данъчни
фактури, въз основа на които с. П. технически изготвяла аналитичните
регистри и справките декларации, които от името на задълженото
юридическо лице били подавани по ел. път в ТД - НАП - П.. Преди
окончателното съставяне и депозиране по електронен път на
инкриминираните дневници за покупки и справки-декларации в ТД на НАП-
П., свид. П. уведомявала **я П. лично или посредством секретарката му за
тяхното съдържание. Едва след одобрение от страна на подсъдимия, свид. П.
подавала документите в ТД на НАП-П., като в дневниците за продажби и в
подаваните декларации винаги били отразявани реални продажби на
„***“ЕООД. Върху тези облагаеми продажби като регистрирано по ЗДДС
дружеството начислявало ДДС, като минимизирането на финансовия резултат
в подаваните справки-декларации, респ. редуцирането на дължимия косвен
данък, се осъществявало посредством ползването през съответните периоди
на данъчен кредит по инкриминираните данъчни фактури, отразяващи
фиктивни покупки, по които реално „***“ЕООД не получавало реални
доставки, респ. не извършвало плащане. Подсъдимият П., осъществявайки
фактически управлението на дружеството, бил наясно с цялостната му
дейност и знаел, че предоставяните от него /лично или чрез посочените по-
горе лица/ на свид.П. за осчетоводяване „фиктивни“ фактури, отразявали
симулативни сделки, по които нямало реално получени доставки.
8
Данъчни задължения по ЗДДС
1. В изпълнение на намисленото за данъчния период по ЗДДС месец
януари 2012г. подс.П. се снабдил по неизяснен в хода на разследването начин
на неустановена дата през периода от 01.02.2012 г. до 13.02.2012 г. с данъчни
фактури (т.3, л.14-16 от ДП) с посочен получател „***“ЕООД и доставчик
„***“ ЕООД, с ЕИК: ***, с номера и съдържание, както следва:
-фактура с № **********/04.01.2012 г. /с посочен издател „***" ЕООД/,
с данъчна основа – 11 450 лв. и начислен ДДС 2290.00 лева, в която като
предмет на доставката било отразено: Арматура Ф12-8 т. Арматурна
заготовка-1 т.;
-фактура № ***/ 09.01.2012 г. /с посочен издател „***" ЕООД/, с
данъчна основа - 11 175.00 и начислен ДДС – 2235, 00лева;
-фактура № ***/18.01.2012 г. /с посочен издател „***" ЕООД/, с данъчна
основа - 11 050.00 лева и начислен ДДС – 2210,00 лева;
-фактура № ***/30.01.2012 г. /с посочен издател „***" ЕООД/, с
данъчна основа - 11 319.00 лева и начислен ДДС - 2 263.80 лева.
Дружествата „***“ЕООД и „***“ ЕООД, никога не са имали търговски
взаимоотношения и инкриминираните фактури не били издадени от свид. В.
В. З. (** на „***“ ЕООД и посочена за съставител на фактурите). От изготвената в
хода на досъдебното производство съдебнографологическа експертиза (т. 19, л.84-88 от ДП) се установява, че
подписите срещу съставител, в приложените по делото ксерокопия на фактури, с посочен издател „***“ ЕООД
не са положени от св. В. З.
Отразените чрез фактурите сделки всъщност били симулативни, тъй
като в действителност подобни доставки не съществували и не били
извършвани реални плащания по тях. Подсъдимият П. бил с ясното съзнание
за действителното фактическо положение, тъй като, бидейки ** на
„***“ЕООД, ръководещ стопанската му дейност, му било добре известно, че
не е осъществявал контакти с привидния документиран контрагент и че
дружеството му реално не е получило посочените във фактурите стоки. З.
придобила „***” ЕООД през 2011 г. и го притежавала за кратко до месец
април, 2012 г., с намерение да се занимава с ресторантьорство. Дружеството
стопанисвало ресторант в гр. П. и никога не е търгувало със строителни
материали.
На неустановена дата, през периода от 01.02.2012 г. до 13.02.2012 г.,
подс. П. предоставил горепосочените фактури на с. си свид. П. (по един от
посочените по-горе начини-лично, или чрез негови служители или чрез баща
си - Й. П.), за да бъдат включени в дневника за покупки и да бъдат отразени в
СД по ЗДДС за данъчен период месец януари, 2012 г., без да й обясни, че
фактурите не отразяват реални стопански операции.
На 13.02.2012 г., в счетоводната си кантора, находяща се в гр. П.,
ул.“****“№** с. П. попълнила на компютъра си дневника за покупки и
дневника за продажби за данъчния период месец януари 2012 г., както и
справката декларация за този данъчен период, като включила в дневника за
9
покупки изброените по-горе фактури с неполучени реално доставки, без да
знае или предполага, че същите не документират реална стопанска операция.
В справката-декларация за същия данъчен период, свид. П. включила
данъчната основа и ДДС по горепосочените фактури, отново без да знае или
да предполага, че по тях не е налице реална доставка.
Преди окончателното съставяне и депозиране по електронен път на
инкриминираните дневник за покупки и справката-декларация в ТД на НАП-
П., свид. П. уведомила подс. П. /лично или посредством секретарката му/, за
тяхното съдържание.
Едва след одобрението на последния, счетоводителката подала същия
ден /13.02.2012г./ изготвените СД по ЗДДС и Дневникът за покупки за този
данъчен период по електронен път с нейния квалифициран електронен подпис
/КЕП/. Невярното съдържание на документите за този данъчен период било
предопределено от самия подсъдим, който знаел, че по въпросните данъчни
фактури, включени в дневника за покупки, дружеството му не е получавало
доставка от посочения доставчик на отразените стоки, не е извършило
плащане нито на данъчната основа, нито на начисления ДДС, като с това
целял да редуцира финансовия резултат за периода, който резултат бил
постигнат с подадената на 13.02.2012г. от свид. П. справка декларация (СД)
по ЗДДС.
По този начин, на 13.02.2012 г. посредством *** - свид. П., която
технически е изготвила документите, подсъдимият П., при водене на
счетоводството на управляваното от него дружество е съставил документ с
невярно съдържание-дневник за покупките на „***“ЕООД (т.4, л.72 от ДП),
за месец януари 2012г., в който били отразени и неполучени доставки от
„***“ ЕООД, с право на пълен данъчен кредит, с данъчна основа в размер
общо на 44 994. 00 лв. и начислен ДДС общо 8998.80 лв. по визираните по-
горе фактури. В така попълнената и подадена от свид. П. по описания по-горе
начин по електронен път с КЕП СД за данъчен период по ЗДДС - м.01.2012 г.
с вх. №***** г. ( т.4, л.70-71 от ДП), в раздел „Б", графа 31, относно размера
на получените доставки с право на пълен данъчен кредит бил деклариран 70
523.94 лв., вместо действителния размер 25 529.94 лв. и в раздел „Б", графа 41
относно размера на начисления ДДС, с право на пълен данъчен кредит били
декларирани 14 104.79 лв., вместо действителния размер 5 105.99 лв., като по
този начин бил променен финансовият резултат за периода и в раздел "В",
графа 50 бил деклариран ДДС за внасяне в размер на 143.36 лв., вместо
действителния ДДС за внасяне в размер на 9142.16 лв., и бил приспаднат
неследващ се данъчен кредит в размер на 8 998.80 лв. Приспадайки
неследващия се данъчен кредит от начисления за периода ДДС по
нереализираните реално доставки, фактурирани от името на „***“ ЕООД,
подсъдимият избегнал установяването и плащането на данъчни задължения -
ДДС за „***“ЕООД, в размер на 8 998.80 лв.
2.Започнатият механизъм за ощетяване на фиска чрез манипулиране на
10
данните за установяване на данъчните задължения, включващ използване на
фактури, удостоверяващи неосъществени реално сделки, подс. П. продължил
и за данъчния период по ЗДДС месец февруари 2012г. Така на неустановена
дата, през периода от 01.03.2012 г. до 14.03.2012 г., подс. П. се снабдил по
неизяснен начин с данъчна фактура (т.3, л.18 от ДП) с посочен получател
„***“ЕООД и доставчик „****" ЕООД фактура с № ***/06.02.2012 г., с
посочен издател „****" ЕООД, с ЕИК: ***, с данъчна основа - 5 006.00 лв. и
начислен ДДС 1001.20 лева с документиран предмет на доставката цимент 50
кг.-270 бр., гипс 25 кг.-322 бр.
И този път ставало въпрос за неосъществена реално сделка, като
дружествата „***“ЕООД и „****" ЕООД, никога не са имали търговски
взаимоотношения и инкриминираната фактура не била издадена от свид. И. Р.
(** на „****" ЕООД и посочен за съставител на фактурата). Не било
извършвано реално плащане и доставка по тази фактура.
Свид. И. Р. станал собственик на „****" ЕООД през месец октомври 2011
г. като и по време на разследването не е било налице промяна или заличаване
на това обстоятелство. Свид. Р. не е осъществявал търговска дейност с тази
фирма, не е виждал печата на дружеството и не е подписвал никакви
документи - договори, фактури и др., не е назначавал работници. От изготвената в
хода на досъдебното производство съдебнографологическа експертиза (т. 19, л.84-88 от ДП) се установява, че
подписът срещу „съставител“ в приложеното по делото ксерокопие на фактура, с посочен издател „****"
ЕООД не е положен от свид. И. Р..
Въпреки отсъствието на реална доставка по въпросната фактура, подс.П.
решил да отчете отразената в нея стопанска дейност с цел да приспадне
сумата на начисления данък по документираната доставки от размера на
данъчните си задължения за периода. Затова отново я предоставил на
счетоводителката П. (по един от посочените начини - лично, чрез негови
служители или чрез баща си - Й. П.), като това се случило на неустановена
дата през периода от 01.03.2012 г. до 14.03.2012 г. Подс. П. предоставил
въпросната фактура на свид.П., за да бъде включена в дневника за покупки и
да бъде отразена в СД по ЗДДС за данъчен период месец февруари 2012 г.,
без да й обясни, че фактурата не отразява реални стопански операции.
Счетоводителката П., отново намирайки се в неведение за истинския характер
на търговската операция, я описала на 14.03.2012 г. в счетоводната си кантора
в гр.П. в дневника за покупки на процесното дружество. Така и този регистър
придобил визията на документ с невярно съдържание, бидейки носител на
сведения за привидна търговска дейност.
На същата дата-14.03.2012 г., в счетоводната си кантора
счетоводителката П. попълнила на компютъра си, освен дневника за покупки
и дневника за продажби за м.февруари 2012 г. и справката декларация за този
данъчен период, чието съдържание било предопределено от подс. П. чрез
предоставянето на инкриминираната фактура. В справката-декларация
свидетелката включила данъчната основа и ДДС по горепосочената фактура и
още същия ден /14.03.2012г./, спазвайки правилото на чл.125 ал.3 от ЗДДС,
11
счетоводителката П. подала по електронен път с нейния КЕП СД и
съпровождащите я отчетни регистри. Сред последните бил и дневникът за
покупки за периода, с което пред органите по приходите в лицето на ТД на
НАП гр.П. /при представянето на произтичащата от подадените документи
информация/ въпросният дневник /в качеството му на документ с невярно
съдържание, идентифициран като такъв поради отразяването в него на
фактура, издадена от името на „****" ЕООД, документираща фиктивна
сделка без действителна доставка на стоки по нея по смисъла на чл.6 от
ЗДДС/, технически изготвен от счетоводителката, бил използван де факто от
подсъдимия-посредствено чрез свидетелката П.. Така, по описания начин, на
14.03.2012 г., посредством *** П., подсъдимият П., при водене на
счетоводството на процесното дружество е съставил и използвал документ с
невярно съдържание-дневника за покупките на „***“ЕООД, а така също и
предопределил неистинното съдържание на подадената за данъчен период по
ЗДДС-м. февруари 2012 г. СД с вх. № **** (т.4, л.74 от ДП). Така в раздел
„Б", графа 31, относно размера на получените доставки с право на пълен
данъчен кредит бил деклариран 36 841.00 лв., вместо действителния размер
31 835. 00лв. и в раздел „Б", графа 41 относно размера на начисления ДДС, с
право на пълен данъчен кредит бил деклариран 7368,20 лв., вместо
действителния размер 6 367.00 лв., като по този начин бил променен
резултатът за периода и в раздел "В”, графа 50 бил деклариран ДДС за
внасяне в размер на 58.60 лв., вместо действителния ДДС за внасяне в размер
на 1 059.80 лв., и бил приспаднат неследващ се данъчен кредит в размер на
1001,20лв.
Приспадайки декларирания данъчен кредит от начисления за периода
ДДС по мнимата доставка от името на „****" ЕООД, подсъдимият целял да
редуцира дължимия ДДС, начислен от доставките, по които „***“ЕООД се
явявало продавач, което довело до намаляване на финансовия резултат за
периода. По този начин подсъдимият избегнал установяването и плащането
на данъчни задължения - ДДС за „***“ЕООД, в размер на 1 001.20 лв.
3. По описания по-горе начин подсъдимият продължил да процедира и
за данъчния период по ЗДДС месец декември 2012г., когато отново на
неустановена дата през периода от 01.01.2013г. до 14.01.2013г., се снабдил по
неизяснен начин с данъчни фактури (т.3, 20-23 от ДП) с посочен получател
„***“ЕООД, издадени от името на дружествата „****“ ЕООД /с ЕИК: ****/ и
„****“ЕООД /с ЕИК: ***/-вписани като доставчици, както следва:
-фактура с № **********/04.12.2012г., с посочен издател
„****" ЕООД, с данъчна основа - 11 550.00 лв. и начислен ДДС 2 310.00 лева,
с посочен предмет на доставката: арматурно желязо;
-фактура с № **********/13.12.2012г., с посочен издател
„****" ЕООД, с данъчна основа - 8 610.00 лв. и начислен ДДС 1 722.00 лева, с
посочен предмет на доставката: арматурно желязо;
-фактура с № **********/28.12.2012г., с посочен издател
12
„****" ЕООД, с данъчна основа - 10 080.00 лв. и начислен ДДС 2016.00 лева,
с посочен предмет на доставката СМР по договор.
Търговските дружества „***“ ЕООД и „****" ЕООД никога не са имали
търговски отношения и инкриминираните фактури не били издадени от свид.
Д. Г. (** на „****" ЕООД и посочен за съставител на фактурите), не било
извършвано и реално плащане и доставка по въпросните две фактури. Свид.
Д. Г. станал собственик на капитала и ** на „****" ЕООД през м.10.2012г., но
никога не е извършвал търговка дейност с дружеството, не е сключвал
договори, не е издавал фактури и др. документи от името на юридическото
лице. От изготвената съдебнографологическа експертиза (т. 19, л.84-88 от ДП) се установява, че подписите
срещу „съставител“ в приложените по делото ксерокопия на фактури, с посочен издател „****" ЕООД не са
положени от свид. Д. Г..
Сходно било и положението с „****“ЕООД, което дружество също не е
имало търговски отношения с „***“ЕООД и инкриминираните фактури не
били издадени от свид.Б. Д. (** на „****“ ЕООД и посочен за съставител на
фактурата), не било извършвано реално плащане и доставка по тази фактура.
Действително към момента на съставяне на фактурата, свид. Д. бил
собственик на капитала и ** на „****“ЕООД, но дружеството не е
извършвало търговка дейност, не са сключвани договори, не са издавани
фактури и др. документи от името на юридическото лице. От изготвената
съдебнографологическа експертиза (т.19, л.84-88 от ДП) се установява, че подписите срещу „съставител“ в
приложените по делото ксерокопие на фактура, с посочен издател „****" ЕООД не са положени от свид.Д..
След снабдяването си с въпросните фактури, на неустановена дата през
периода от 01.01.2013 г. до 14.01.2013 г., подс.П. предоставил същите на
счетоводителката П. (по един от посочените начини-лично, чрез негови
служители или чрез баща си–Й. П.), за да бъдат включени в дневника за
покупки и да бъдат отразени в СД по ЗДДС за данъчен период месец
декември 2012 г., без да обясни на свидетелката, че фактурите не отразяват
реални стопански операции.
Така на 14.01.2013г., в счетоводната си кантора, находяща се в гр. П., на
посочения по-горе адрес счетоводителката П. попълнила на компютъра си
дневника за покупки и дневника за продажби за м.12.2012 г., както и
справката декларация за този данъчен период, като включила в дневника за
покупки изброените по-горе общо фактури, издадени от името, съответно на
„****" ЕООД и „****“ЕООД, по които доставки не би извършвани, без да
знае или предполага, че същите не документират реални стопански операции.
В справката-декларация за същия данъчен период, свид.П. включила
данъчната основа и ДДС по горепосочените фактури и още същия ден-
14.01.2013 г. подала по електронен път с квалифицирания си електронен
подпис /КЕП/ изготвените СД по ЗДДС и Дневника за покупки за този
данъчен период, като невярното съдържание на документите за периода било
отново предопределено от самия подсъдим. Междувременно преди
окончателното съставяне и депозиране по електронен път на
инкриминираните дневници за покупки и справката-декларация в ТД на
13
НАП-П., счетоводителката П. уведомила подс.П. лично или посредством
секретарката му за тяхното съдържание и едва след одобрение от негова
страна свидетелката подала документите в ТД на НАП-П.. Подсъдимият,
който знаел, че по така включените данъчни фактури в дневника за покупки,
дружеството му не е получавало доставка на отразените стоки от посочения
доставчик, респ. не е извършило плащане нито на данъчната основа, нито на
начисления ДДС, единствено целял да редуцира финансовия резултат за
периода, което било и сторено с подадената на 14.01.2013г. от свид. П.
справка декларация (СД) по ЗДДС. По този начин, на 14.01.2013г., в гр. П.,
посредством *** - свид. П., която технически е изготвила документите,
подсъдимият П. при водене на счетоводството на дружеството съставил
документ с невярно съдържание-дневник за покупките на „***“ЕООД (т.4, л.
116 от ДП), за месец декември 2012г., в който били отразени и въпросните
три броя инкриминирани фактури, документиращи неполучени доставки от
„****" ЕООД и „****“ЕООД, с право на пълен данъчен кредит, с данъчна
основа в размер общо на 30 240.00 лв. и начислен ДДС общо 6 048.00 лв.
В подадената по описания по-горе начин от името на „***“ ЕООД на
14.01.2013г. в ТД на НАП-П. СД с вх. № ***** (т.4, л.114 от ДП ), за данъчен
период по ЗДДС - м. декември 2012 г. в раздел „Б", графа 31, относно размера
на получените доставки с право на пълен данъчен кредит бил деклариран 68
280.53 лв., вместо действителния размер 38 040.53 лв. и в раздел „Б", графа 41
относно размера на начисления ДДС, с право на пълен данъчен кредит бил
деклариран 13 656.10 лв., вместо действителния размер 7 608.10 лв., като по
този начин бил променен резултатът за периода и в раздел "В", графа 50 бил
деклариран ДДС за внасяне в размер на 0.00 лв., вместо действителния ДДС
за внасяне в размер на 6 044.28 лв., и бил приспаднат неследващ се данъчен
кредит в размер на 6 048.00 лв. Приспадайки неследващия се данъчен кредит
от начисления за периода ДДС по неосъществените реално доставки от името
на „****" ЕООД и „****“ЕООД, подсъдимият е целял да редуцира дължимия
ДДС, начислен от доставките, по които „***“ЕООД се явявало продавач,
което довело до намаляване на финансовия резултат за периода. По този
начин подсъдимият избегнал установяването и плащането на данъчни
задължения - ДДС за „***“ЕООД, в размер на 6 048.00 лв.
4. На неустановена дата, през периода от 01.02.2013 г. до 14.02.2013 г.,
подс. П. се снабдил отново по неизяснен начин с данъчни фактури, относими
към данъчния период месец януари 2013г. (т.3, л. 25-33 от ДП) с посочен
получател „***“ЕООД и отразен доставчик „****“ ЕООД, с ЕИК: ****,
всички с вписан предмет:арматурно желязо, както следва:
-фактура с №**********/04.01.2013 г., с посочен издател
„****" ЕООД, с данъчна основа - 12 442.50 лв. и начислен ДДС 2 488.50 лева;
-фактура с №**********/09.01.2013 г., с посочен издател
„****" ЕООД, с данъчна основа - 9 030.00 лв. и начислен ДДС 1 806.00 лева;
-фактура с№**********/14.01.2013г., с посочен издател „****"
14
ЕООД, с ЕИК: ****, с данъчна основа - 9 765.00 лв. и начислен ДДС 1 953.00
лева,
-фактура с №**********/25.01.2013 г., с посочен издател
„****" ЕООД, с данъчна основа - 10 710.00 лв. и начислен ДДС - 2 142.00
лева,
-фактура с №**********/30.01.2013г., с посочен издател „****"
ЕООД, с данъчна основа - 8 064.00 лв. и начислен ДДС - 1 612.80 лева.
Както вече бе посочено по-горе относно предходния данъчен период,
„***“ЕООД и „****" ЕООД никога не са имали търговски отношения, като и
тези инкриминирани фактури не били издадени от свид. Д. Г. (** на „****" ЕООД и
посочен за съставител на фактурите), не било извършвано реално плащане и доставка по
същите. Видно от коментираното по-горе експертно заключение, подписите срещу „съставител“ в
приложените по делото ксерокопия на фактури, с посочен издател „****" ЕООД не са положени от свид. Д. Г..
Аналогично с коментираните по-горе данъчни периоди, на неустановена
дата през времевия отрязък от 01.02.2013 г. до 14.02.2013 г., подс. П.
предоставил горепосочените пет инкриминирани фактури на
счетоводителката си П. (отново по един от посочените начини - лично, чрез
негови служители или чрез баща си - Й. П.), за да бъдат включени в дневника
за покупки и да бъдат отразени в СД по ЗДДС за данъчен период месец
януари 2013 г., без да й обясни, че фактурите не отразяват реални стопански
операции.
На 14.02.2013г., в счетоводната си кантора в гр. П. свид. П. попълнила
на компютъра си дневника за покупки и дневника за продажби за м.01.2013г.,
както и справката декларация за този данъчен период, като включила в
дневника за покупки изброените по-горе фактури, по които доставки не бели
осъществени, без да знае или предполага, че същите не документират реална
стопанска операция. В справката-декларация за същия данъчен период,
свид.П. включила данъчната основа и ДДС по горепосочените фактури и още
същия ден-14.02.2013г., изготвените СД по ЗДДС и Дневникът за покупки за
този данъчен период, и подала по електронен път със собствения си КЕП, като
невярното съдържание на документите и за този данъчен период било
предопределено от самия подсъдим. Отново преди окончателното съставяне и
депозиране по електронен път на инкриминираните дневници за покупки и
справки-декларации в ТД на НАП-П., свид. П. уведомила **я П. /лично или
посредством секретарката му/ за тяхното съдържание и едва след получено
одобрение от негова страна счетоводителката подала документите в ТД на
НАП-П..
Последният знаел, че по така включените данъчни фактури в дневника
за покупки, дружеството му не е получавало доставка на отразените стоки от
посочения доставчик, не е извършило плащане нито на данъчната основа,
нито на начисления ДДС, като целял да редуцира финансовия резултат за
периода, което било постигнато с подадената на 14.02.2013г. чрез свид. П.
справка декларация по ЗДДС. По този начин, на 14.02.2013г., в гр. П.,
15
посредством ***-свид. П., която технически изготвила документите,
подсъдимият П., при водене на счетоводството на дружеството съставил
документ с невярно съдържание-дневник за покупките на „***“ЕООД (т.4, л.
120 от ДП), за м. януари 2013г., в който били отразени и документираните с
горевизираните 5 бр. инкриминирани фактури неполучени доставки от „****"
ЕООД с право на пълен данъчен кредит, с данъчна основа в размер общо на
50 011.50 лв. и начислен ДДС общо 10002.30 лв.
В подадената на 14.02.2013 г. от името на „***“ЕООД в ТД на НАП
П., СД с вх. Вх. № ***** (т.4, л.118 от ДП ) за данъчен период по ЗДДС -
м.01.2013г. в раздел „Б", графа 31, относно размера на получените доставки с
право на пълен данъчен кредит били деклариран 56588.08 лв., вместо
действителния размер 6576.58лв. и в раздел „Б", графа 41 относно размера на
начисления ДДС с право на пълен данъчен кредит бил деклариран
11317.62лв., вместо действителния размер 1315.32лв., като по този начин бил
променен резултатът за периода и в раздел "В", графа 50 бил деклариран ДДС
за внасяне в размер на 196.09лв., вместо действителния ДДС за внасяне в
размер на 10198.39лв., и бил приспаднат неследващ се данъчен кредит в
размер на 10 002.30лв. Приспадайки неследващия се данъчен кредит от
начисления за периода ДДС по неосъществените реално доставки от името на
„****" ЕООД, подсъдимият целял да редуцира дължимия ДДС, начислен от
доставките, по които „***“ЕООД се явявало продавач, което довело до
намаляване на финансовия резултат за периода. С това **ят П. избегнал
установяването и плащането на данъчни задължения-ДДС за „***“ЕООД, в
размер на 10 002.30 лв.
Корпоративен данък
Съобразно чл.2 ал.1, т.1 от Закона за корпоративното подоходно
облагане /ЗКПО/ годишната печалба на „***“ЕООД /като местно юридическо
лице/ подлежала на облагане с корпоративен данък на основание чл. 5 от
посочения нормативен акт, като данъчният период за определяне на
корпоративния данък е календарната година /чл. 21, ал. 1 от ЗКПО/, освен
когато в този закон е предвидено друго.
Според разписаните в чл.92. ал.1 и ал.2 от ЗКПО указания данъчно
задължените лица, които се облагат с корпоративен данък, подават годишна
данъчна декларация по образец за данъчния финансов резултат и дължимия
годишен корпоративен данък в срок до 31 март на следващата година в
териториалната дирекция на Националната агенция за приходите по
регистрация на данъчно задълженото лице, в конкретния случай-в ТД на
НАП-П..
5.Корпоративен данък за финансовата 2012 г.
Както бе посочено по-горе в пункт 1-3 вкл., през 2012 г., в
счетоводните сметки на „***” ЕООД били отразени извършени разходи по
фактурите с издател „***“ ЕООД, „****" ЕООД, „****" ЕООД и „****“
ЕООД, както следва:
16

Стойност на сделката, в
Доставчик:Фактура:
т.ч. /лв./:Съставител
№ поНачин на
на
редплащане
фактурата:
Дан.
Наименование:Булстат:Номер:Дата:Предмет на доставката:ДДС.Обшо:
основа:
в брой /фиск.
Арматура Ф12-8 т. Арматурна11213
1*** ЕООД*************4.1.2012бон не сеВ. З.
заготовка-1 т.450,00290,00740,00
чете/
в брой /фиск.
Гипс 25 кг.-600 бр. Цимент 50 кг.-11213
2*** ЕООД******9.1.2012бон не сеВ. З.
750 бр.175,00235,00410,00
чете/
в брой /фиск.
Грунд Ардион 25 кг.-15 бр. Баумит11213
3*** ЕООД******18.1.2012бон не сеВ. З.
боя 25 кг. Артлайн-20 бр.050,00210,00260,00
чете/
в брой /фиск.
Гранитогрес-500.00 m2 Теракот-11213
4*** ЕООД******30.1.2012бон не сеВ. З.
460 m2319,00263,80582,80
чете/
в брой /фиск.
Цимент 50 кг.-270 бр. Гипс 25 кг.-516
5**** ЕООД******6.2.2012бон не сеИ. Р.
322 бр.006,00001,20007,20
чете/
11213
6**** ЕООД****10000000814.12.2012Арматурно желязо-11.00в бройД. Г.
550,00310,00860,00
8110
7**** ЕООД****100000009913.12.2012Арматурно желязо-8.20в бройД. Г.
610,00722,00332,00
10212
8**** ЕООД***000000037928.12.2012CMP по договорв бройБ. Д.
080,00016,00096,00
801696
Общо издадени фактури за 2012 г.: •
240,00048,00288,00

По въпросните фактури реално не били осъществени доставки на
стоки и услуги и осчетоводявайки като извършени разходите по същите „***”
ЕООД намалило неправомерно облагаемия данъчен финансов резултат по
чл.92 от ЗКПО за 2012г. със сумата от 80 240.00 лв., **а сбора от данъчните
основи на процесиите фактури.
На 29.03.2013г. счетоводителката В. П., изготвила годишна данъчна
декларация по чл.92 от ЗКПО с вх.№ *****г. /том 19 от ДП/ за данъчния
финансов резултат и дължимия годишен корпоративен данък за периода
01.01.2012 г.-31.12.2012г. на „***” ЕООД, която съгласувала с подс. П. и
подала по електронен път в ТД на НАП П., чрез своя електронен подпис, със
следните данни:
Наименование:Сума /лв./:
Общо приходи /част VI, т. 1/590 836.42
Общо разходи /част VI, т. 2/630 751.71
Счетоводна загуба / част VI, т. 3.2 /39 915.29
Преобразуване на счетоводния фин. резултат-всичко увеличения / част VI,
27 043.72
т.7/
Преобразуване на счетоводния фин. резултат-всичко намаления / част VI, т. 8/26 851.00
Данъчен финансов резултат - загуба /част VI, т.9.2/39 722.57
Полагащ се корпоративен данък за 2012 г. /част VI, т. 11-10 %/0.00
Дължим годишен корпоративен данък за 2012 г. /част V1,т.26.1/0.00
17

В същата декларация подс. П., посредством свид. П., потвърдил
неистина, като декларирал в част VI, т. 2 общо разходи в размер на 630 751.71
лв. /като били включена общата стойност на данъчните основи на фактурите,
за които липсвали реални доставки/, при действително установени такива в
по-малък размер от 550 511.71 лв. /след приспадане на общата стойност на
данъчните основи на инкриминираните фактури, за които липсвали реални
доставки/. По този начин бил променен /намален/ счетоводният финансов
резултат за данъчно преобразуване, като в част VI, т. 9.2 подсъдимият
/посредством счетоводителката си/ декларирал загуба от 39 722.57 лв., а в
част VI, т.11-годишен корпоративен данък от 0,00 лв., при действително
установения /вследствие на изключване разходите по всички фактури с
неполучени доставки през 2012 г. и извършено данъчно преобразуване на
годишния финансов резултат в данъчната декларация за 2012 г./
положителен финансов резултат в размер на 40 517.43 лв. и дължим годишен
корпоративен данък в размер на 4051.74 лв. По този начин подс. П. избегнал
установяването и плащането на дължим годишен корпоративен данък по
ЗКПО за 2012 г. за „***” ЕООД в размер на 4051.74 лв.
6. Корпоративен данък за финансовата 2013г.
През 2013 г. в счетоводните сметки на „***” ЕООД също били отразени
извършени разходи по фактури „****“ ЕООД, по които не били налице
реално осъществени доставки на стоки и услуги, както следва:

Стойност на сделката, в т.ч.
Доставчик:Фактура:
/лв./:
№ поНачин наСъставител на
редплащанефактурата:
Предмет наДан.
Наименование:Булстат:Номер:Дата:ДДС.Обшо:
доставката:основа:
Арматурно желязо-214
1 **** ЕООД**************4.1.201312 442,50в бройД. Г.
11.85488,50931,00
Арматурно желязо-110
2 **** ЕООД****10000001559.1.20139 030,00в бройД. Г.
8.60806,00836,00
Арматурно желязо-111
3 **** ЕООД****100000016214.1.20139765в бройД. Г.
9.30953,00718,00
Арматурно желязо-212
4 **** ЕООД****100000018125.1.201310 710,00в бройД. Г.
10.20142,00852,00
Арматурно желязо-19
5 **** ЕООД****100000019830.1.20138 064,00в бройД. Г.
7.68612,80676,80
1060
Общо издадени фактури за 2013 г.:50 011,50--
002,30013,80

По този начин през 2013 г. „***” ЕООД е намалило неправомерно
облагаемия данъчен финансов резултат по чл. 92 от ЗКПО със сумата от 50
011.50 лв., която сума представлявала сбора от данъчните основи на
процесните фактури.
На 28.03.2014 г. счетоводителката В. П., изготвила годишна данъчна
декларация с №*** г. /том 19 от ДП/ по чл.92 от ЗКПО за данъчния финансов
18
резултат и дължимия годишен корпоративен данък за периода 01.01.2013г.-
31.12.2013г. на „***” ЕООД, която съгласувала с подс. П. и подала по
електронен път в ТД на НАП П., чрез своя електронен подпис, със следните
данни:


Наименование:Сума /лв./:
661 525.84
Общо приходи / част VI,t. 1 /
633 890.33
Общо разходи / част VI ,т.2/
Счетоводна печалба / част VI, т.3/27 635.51
Преобразуване на счетоводния фин. резултат-всичко увеличения / част VI,25 773.44
т.7/
Преобразуване на счетоводния фин. резултат-всичко намаления /част VI, т.8/53 408.95
Данъчен финансов резултат - печалба / част VI, т.9.1/0.00
Полагащ се корпоративен данък за 2013 г. / част VI, т. 11 - 10 %/0.00
Дължим годишен корпоративен данък за 2013 г. /част VI, т.24.1/0.00


В същата декларация подс. П., посредством свид. П., потвърдил
неистина, като декларирал в част VI, т. 2 общо разходи в размер на 633 890.33
лв., при действително установени такива в по-малък размер от 583 878.83
/след приспадане на общата стойност на данъчните основи на фактурите,
за които липсвали реални доставки/. По този начин бил променен
счетоводния финансов резултат за данъчно преобразуване, като в част VI, т.
9.1 и т. 9.2 декларирал загуба и печалба в размер на 0.00 лв., а в част VI, т. 11
годишен корпоративен данък от 0,00 лв., при действително установения
вследствие на изключване разходите по всички фактури с неполучени
доставки през 2013 г. и извършено данъчно преобразуване на годишния
финансов резултат в данъчната декларация за 2013 г., положителен финансов
резултат в размер на 70 948.63 лв. и дължим годишен корпоративен данък в
размер на 7 094.86 лв. По този начин подс. П. избегнал установяването и
плащането на дължим годишен корпоративен данък по ЗКПО за 2013 г. за
„***” ЕООД в размер на 7 094.86 лв.
Така чрез гореописаната по пункт 1-6 деятелност като физическо лице,
**о по закон данъчнозадължения субект „***” ЕООД, бидейки негов **, при
това и фактически ръководейки дейността му, подсъдимият В.П., използвайки
посредствено като „инструмент“ счетоводителката П. /която не знаела
действителното фактическо положение/ осъществил през периода
01.02.2012г.-28.03.2014г. поредица от еднородни прояви през
непродължителни периоди, преследващи един и същ престъпен резултат
/който резултат е и реално настъпил/-избягване на установяването и
19
плащането на данъци за „***” ЕООД - чийто общ размер възлиза на 37196.90
лева /тридесет и седем хиляди сто деветдесет и шест лева и деветдесет ст./, от
които данък върху добавената стойност /ДДС/ по ЗДДС общо в размер на 26
050.30 лева /двадесет и шест хиляди и петдесет лева и тридесет ст./ и
корпоративен данък /КД/ по ЗКПО общо в размер на 11 146.60 лева
/единадесет хиляди сто четиридесет и шест лева и шестдесет ст./. Подс.П., все
при условията на посредствено извършителство, чрез *** В.Г.П. при водене
на счетоводството и при представяне на информация пред органите по
приходите-ТД на НАП-П., съставил и използвал документи с невярно
съдържание: отчетни регистри - дневници за покупките на „***" ЕООД, гр.
П., съгласно чл. 124, ал.1, т. 1 от ЗДДС и чл. 113, ал. 1 и ал. 3 от ППЗДЦС, в
които отразил данъчни фактури по неполучени доставки, с право на пълен
данъчен кредит съгласно чл. 68, ал. 1 от ЗДДС, без да са налице доставки по
смисъла на чл. 6 и чл. 9 от ЗДДС и е потвърдил неистина в подадени по
електронен път, с електронния подпис на *** В.Г.П. от гр. П. Справки-
декларации /СД по ЗДДС/ по чл.125 ал.1 от ЗДДС и чл.116 ал.1 от ППЗДДС
пред ТД на НАП- П. и на основание чл. 92, ал. 1, вр. с чл. 88, ал. 3 от ЗДДС, е
приспаднал неследващ се данъчен кредит в общ размер на 26 050.30 лева
/двадесет и шест хиляди и петдесет лева и тридесет ст./, а също и потвърдил
неистина в подадени Годишни данъчни декларации по чл.92 от ЗКПО.
Със Заповед за възлагане на ревизия № 1305222/24.10.2013 г., изменена
със Заповед № 1400505/04.02.2014 г. на ТД на НАП - П., била възложена и
извършена ревизия на „***” ЕООД, приключила с издаването на Ревизионен
доклад № 1400505/22.04.2014 г. и Ревизионен акт № *********/21.05.2014 г.
С издаденият Ревизионен акт на основание чл. 70, ал. 5 от ЗДДС, във връзка с
чл. 68, ал. 1, т. 1, чл. 6 и чл. 9 от ЗДДС било отказано правото за ползване на
данъчен кредит на „***” ЕООД за периода от 01.01.2012г. до 31.01.2013 г. в
общ размер на 28 851.15 лв., а на основание чл. 175 от ДОПК, във връзка с чл.
1 от ЗЛДТДПДВ за невнесените в срок суми била начислена дължима лихва в
общ размер на 5 125.50 лв. Ревизията била проведена от свид.С. Й. и свид.Д.
К..
В обхвата на ревизията попаднали и описаните в пункт 1-4 доставки,
осчетоводени от ревизираното дружество „***” ЕООД, при които били
констатирани нарушения на данъчното законодателство във връзка със ЗДДС
и укрити данъци по същия закон. В хода на ревизията било установено, че
няма реално извършени доставки по процесиите фактури издадени от името
на „***“ ЕООД, „****" ЕООД, „****" ЕООД и „****" ЕООД, по които „***”
ЕООД ползвало неправомерно данъчен кредит.
Поради нуждата от специални знания в хода на разследването били
проведени няколко експертни изследвания, както следва:
Според заключението на назначената по досъдебното производство
съдебно-счетоводна експертиза /т.19, л.50-80 от ДП/, установяваща
размерите на неплатените данъчни задължения за съответните данъчни
20
периоди по ЗДДС и ЗКПО /чийто общ размер възлиза на 37196.90 лева, от
които ДДС по ЗДДС общо в размер на 26 050.30 лева и корпоративен данък
по ЗКПО общо в размер на 11 146.60 лева/, на база на която са приети
параметрите, визирани по-горе в пунктове 1 – 6 от настоящото изложение.
В хода на разследването са изследвани всички описани по-горе
инкриминирани фактури, като според заключението на приложената по
делото съдебнографологична експертиза /т.19, л.84-88 от ДП/, подписите
срещу „съставител“ в приложените по делото ксерокопия на фактури, с
посочен издател, както следва: „***" ЕООД, „****" ЕООД, „****" ЕООД и
„****" ЕООД, не са положени от вписаните „съставители“, съотв.:В. З. Б. Д.,
Д. Г. и И. Р..
Съдът кредитира заключенията на вещите лица, като компетентно
изготвени, с необходимите професионални знания и опит в съответните
области.
****
Изведените безспорни и категорични фактически констатации се
базират на необходимите и достатъчни доказателствени източници, които
са взаимно допълващи и кореспондиращи помежду си. В този смисъл
съдът отчете направените от подсъдимия при условията на чл. 371 т. 2 от
НПК и приети от съда по реда на чл. 372 ал. 4 от НПК признания на фактите,
описани в обстоятелствената част на обвинителния акт, подкрепящи се изцяло
от събраните в хода на досъдебното производство доказателства, установени
чрез показанията на свидетелите: В. П., С. Й., Д. К., Й. П., Б. Д., К. К., В. З. П.
П., Д. Г., Д. С., И. Р., М. А., Т. К., Т. Т., Е. П., Г. Д.; от заключенията на
назначените по делото съдебносчетоводна и съдебнографологическа
експертизи; както и писмените доказателства и доказателствени средства:
свидетелство за съдимост, материали от ревизионното производство, копия
от СД с приложенията към тях, копия от фактури, уведомления от НАП за
постъпили данни от справка-декларация по ЗДДС, извлечения от дневници за
покупки и продажби, договор за финансово-счетоводно обслужване,
уведомление за упълномощаване до ТД на НАП-П. и останалите писмените
доказателствени средства, прочетени на основание чл.283 и надлежно
приобщени към доказателствения материал по делото.
В показанията на разпитаните по делото свидетели не се установяват
съществени противоречия по отношение на включените в предмета на
доказване факти и обстоятелства, които да налагат по-задълбоченото и
подробното им обсъждане и анализиране по смисъла на чл.305, ал.3 от НПК.
Поради това съдът възприе и кредитира при постановяване на присъдата си
показанията на свидетелите относно изложените в обстоятелствената част на
обвинителния акт факти, признати по реда на чл.371, т.2 от НПК, като
обективно, логично и последователно пресъздаващи обстоятелствата от
значение за предмета на доказване, кореспондиращи, както помежду си, така
и с останалите, събрани и приложени по делото, писмени доказателства и
21
експертни заключения.
От показанията на свид.В. П. /л.56, том 4 от ДП/, на която е било
възложено счетоводното обслужване на процесното дружество, се установява,
че тя се занимавала с изготвянето на справките декларации по ЗДДС и
придружаващите ги отчетни регистри, като в тях, включвала именно
сведенията, произтичащи от съдържанието на фактурите, предоставяни й от
**я В.П. /лично, или посредством баща му Й. П., или чрез негови служители/.
Подсъдимият междувременно бил запознаван от свид.П. след оформянето на
справката декларация за съответния период за получилия се резултат, като
едва след това СД била подавана пред органите на НАП заедно с дневниците
за покупки и продажби за периода по електронен път. От показанията на
въпросната свидетелка се установява, че същата не познавала и не
контактувала с клиентите и с доставчиците на стоки/услуги на „***“ ЕООД,
като информацията й за параметрите на сделките, които включвала в
дневниците за покупките и продажбите на търговския субект, била
опосредена от предоставяните й от подсъдимия фактури. От изложеното се
установява, че в съзнанието на свид.П. не съществувала яснота относно
„фиктивния“ характер на процесните фактури, респ., че същите не отразяват
реални търговски отношения.
От показанията на свид. П. се установява и че именно **ят П., който
предавал фактурите на счетоводителката си /по описаните по-горе начини/,
бил лицето, което и фактически ръководело стопанската дейност на
дружеството. Ето защо същият бил наясно, че не е осъществявал контакти с
привидните контрагенти „***" ЕООД, „****" ЕООД, „****" ЕООД, и „****"
ЕООД и че дружеството му реално не е получило посочените в процесните
фактури стоки. С други думи, подсъдимият съзнавал и действителния
характер на въпросните първични счетоводни документи /неотразяващи
реални търговски сделки/, като въпреки това и именно поради това ги
използвал - посредством свид.П. при воденето на счетоводството за
инкриминираните данъчни периоди. Необходимо е да се направи едно
уточнение относно показанията на свид.П., която в разпита си от 2016г. /л.56-
57, т.4 от ДП/ е допуснала известна непрецизност, посочвайки, че се занимава
със счетоводното обслужване на дружеството от 01.03.2012г. и насетне, въз
основа на сключен договор, но по надолу в разпита си визира фактури от
2011г. и 2012г., които в оригинал била предала на подс.В.П.. Видно от
приложените по делото, уведомление за упълномощаване до ТД на НАП-П. от
10.11.2011г. /т.4, л.67-69 от ДП/, нотариално заверено пълномощно от
22.06.2011г. /л.18-19, том 4 от ДП/ и СД по ЗДДС от 13.02.2012г. /т.4, л.70 от
ДП/, а така също и от останалата част от показанията на свидетелката, както и
от признанията на подсъдимия на фактите, изложени в обстоятелствената част
на обвинителния акт, се установява, че счетоводното обслужване на
процесното дружество се е осъществявало от свидетелката П. поне от месец
06.2011г., т.е. и по време на първия данъчен период, включен в повдигнатото
обвинение. Ето защо, макар в случая да се касае по-скоро за известна
22
непрецизност в показанията на въпросната свидетелка, то за коректност
следва да се посочи, че единствено досежно въпросното обстоятелство не
следва да се възприемат показанията й, доколкото се опровергават с
категоричност, както от нея самата, а така също и от коментираната вече
доказателствена съвкупност.
От показанията на свид.П., както и приложените по делото писмени
документи, е изводима тезата, че процесните справките-декларации по ЗДДС
за инкриминираните данъчни периоди, както и годишните данъчни
декларации по ЗКПО са били изготвени и подадени от подсъдимия В.П.,
посредствено чрез упълномощеното от него лице свидетелката В. П..
Показанията на последната корелират със събраните по делото писмени
доказателства, касателни дейността на „***” ЕООД гр. П., осъществяващо и
реални сделки през периода, извън инкриминираните фиктивни такива. Факт
е, че подсъдимият е набавил и предал /по описаните по-горе начини/
инкриминираните фактури на счетоводителката П. за осчетоводяване.
Изложеното от свид.В. П. кореспондира с свид.Й. П. /том 4, л.33 от
ДП/-баща на подсъдимия, който заявява, че след оттеглянето си от
дружеството, фактически цялата дейност се поела именно от сина му, който и
отпреди се занимавал с търсене и сключване на договори със съконтрагенти,
издаване на фактури и пр.
Нещо повече, именно подсъдимият В.П., бидейки едноличен
собственик на капитала на търговското дружество, е и единственото
физическо лице, имащо материален интерес от преобразуването на
финансовия резултат на дружеството за съответните данъчни периоди. Как се
е снабдил с инкриминираните фактури е без значение за делото, тъй като
категорично е установено, че визираните в тях доставки на стоки и услуги
никога не са били реализирани, доколкото фигуриращите във фактурите
доставчици никога не са имали договорни отношения с „***“ЕООД.
Показателни относно симулативния характер на “сделките“ с
документираните доставчици, са редица обстоятелства, сред които
действителният статут на **ите на „****“ ЕООД и „****“ЕООД към момента
на издаване на инкриминираните фактури /съответно свид.И. Р. и свид.Д. Г. са
били фиктивни **и и никога не е упражнявал каквато и да било дейност, респ.
не са издавали фактури или други документи от името на съотв. юридическо
лице/, подобно е и положението с „****“ЕООД /чийто докуминтален **
свид.Б. Д. не е извършвал търговска дейност и не е издавал фактури към
инкриминираните периоди/. Що се отнася до дружеството „***“ЕООД, то
неговият основен и единствен предмет на дейност е бил стопанисването на
ресторант и никога не търгувало със строителни материали.
Видно от заключението на съдебнографологичната експертиза,
подписите, положени под всички инкриминирани фактури, не изхождат от
лицата, посочени като представители на въпросните „доставчици“.
Подс. В.П. бил наясно, че инкриминираните фактури не отразявали
23
реални сделки, занимавайки се фактически с ръководството на управляваното
от него дружество, знаейки, че не е имал каквито и да било отношения с
представители на коментираните четири дружества.
За яснота е необходимо да се обобщят безспорно установените въз
основа на коментираните по-горе доказателствени източници основни
фактически положения, относими за общо четирите инкриминирани данъчни
периоди по ЗДДС. Безспорно е, че подсъдимият В.П., който като ** на „***”
ЕООД гр. П. реално ръководел дейността на дружеството, вкл. контактувал
със съконтрагентите на търговския субект, получил по неустановен начин
описаните по-горе инкриминирани фактури, документално издадени от името
на „***" ЕООД, „****" ЕООД, „****" ЕООД, и „****" ЕООД. Въпросните
първични счетоводни документи описвали неосъществени реално стопански
операции и на същите бил придаден вид, че са съставени от лица, които в
действителност не били техни автори-не били подписани от въпросните лица.
Симулативността на отразените във въпросните фактури сделки, е изводима и
от действителния статут на три от търговските дружества /вписани във
фактурите като доставчици/, липсата на каквито и да било контакти и
познанства между представителите на фиктивните „доставчици“ и
подсъдимия. Изложеното пък формира извода за знанието на В.П. относно
характера на фактурите, който извод кореспондира напълно с направеното от
него признание на фактите и обстоятелствата, отразени в обвинителния акт.
Показателен за горното е и самият факт на упоритото използване от страна на
подсъдимия през инкриминираните данъчни периоди на няколко фактури
/отразяващи неосъществени реално доставки/, издадени от името на три
дружества със специфичен статут, които не са имали каквато и да било
дейност, а дейността на четвъртото е била тотално несвързана със строителни
материали.
Безспорно установено по делото е и че въпреки знанието си относно
действителния характер на обсъдените по-горе фактури, подсъдимият решил
да се възползва от тях с цел манипулиране на сведенията, влияещи върху
финансови резултат, а оттам и върху установяването на данъчните
задължения на представляваното от него дружество. Затова и представил тези
документи на занимаващата се със счетоводното обслужване на
юридическото лице В. П., а свидетелката от своя страна, незнаейки за
фиктивния характер на описаните в тях престации и плащане, ги отразявала в
дневника за покупки за данъчния период. Счетоводителката П. нямала принос
към търговските операции на дружеството и е била в неведение дали е имало
такива сделки или не, тъй като подсъдимият бил единственият ръководещ
дружеството и знаещ неговата търговска дейност. Ето защо и със
съзнателното предоставяне на тези документи на счетоводителката П.,
подсъдимият В.П. използвал свидетелката като оръдие за постигане на
желания ефект, а именно избягване установяването и плащането на
инкриминираните данъчни задължения.
Подобно е и положението с двете инкриминирани ГДД по ЗКПО,
24
попълвани и подавани с КЕП на свид.П. след съгласуване с **я В.П., като
съдържанието им отново било предопределено от последния въз основа на
всички, представяни от него счетоводни документи. Така подаването и на
тези две декларации е осъществено от подсъдимия посредством използването
на счетоводителката П. като оръдие за постигане на желания резултат-отново
избягване установяването и плащането на инкриминираните данъчни
задължения, този път по ЗКПО.
***
При така установената по безспорен и категоричен начин фактическа
обстановка съдът прие, че подсъдимият В.П. е осъществил от обективна и
субективна страна състава на вмененото му във вина престъпление по чл. 255,
ал.3, вр. с ал.1 т.2, т.6 и т.7, вр. с чл.26 ал.1 от НК, поради което го призна за
виновен и осъди по повдигнатото му обвинение.
Същевременно подсъдимият и като физическо лице, **о по закон
данъчнозадължения субект („***" ЕООД, гр. П.), бидейки негов **, при това
и фактически ръководейки дейността му, се явява годен субект на
престъпление по чл.255 от НК.
От обективна страна–засегнати са обществените отношения,
осигуряващи нормалното функциониране на данъчната система.
Налице са всички обективни и субективни съставомерни елементи на
процесното престъпление.
Съставът на престъплението по чл. 255, ал.1, респ. неговият
квалифициран състав по ал.3 от НК инкриминира избягване установяването и
плащането на данъчни задължение в големи размери, което се осъществява,
както чрез бездействие - неподаване на декларация, така и чрез действие -
потвърждаване на неистина или затаяване на истина в подадена декларация. В
конкретния случай изпълнителното деяние е извършено чрез действие–
подаване на „лъжлива“ данъчна декларация и неплащане на дължимия данък
в „особено големи размери“. В тази му форма престъплението е нетипично
двуактно престъпление. Първият от двата акта, взет отделно, съставлява
престъпление по чл.313, ал.2, вр. ал.1 от НК, а вторият акт от изпълнителното
деяние - неплащане на дължимия данък в особено големи размери, не е
престъпление.
Престъпното поведение е реализирано от подсъдимия П. при условията
на посредствено извършителство - чрез използване като оръдие на свид.П.,
несъзнаваща от субективна страна съставомерните признаци на деянието и
поради това явяваща се наказателно неотговорна за процесната деятелност.
По описания по-горе начин, от една страна, подсъдимият посредством
свидетелката П., възползвайки се от грешните й представи за фактите от
обективната действителност, използвайки инкриминираните фактури при
воденето на счетоводството за съответните данъчни периоди е допринесъл за
оформянето на дневника за покупки като документ с невярно съдържание,
понеже съдържал информация за нереално осъществени сделки, т.е. при
25
липса на истинска доставка на стока по чл.6 от ЗДДС /отм./. Видно от
заключението на назначената по делото съдебнографологична експертиза,
всички инкриминирани фактури са и неистински документи, доколкото
подписите от името на съставителите не са изпълнени от съответните
титуляри. Същевременно тяхното включване-чрез описване на параметрите
им в дневника за покупки несъмнено влияе върху верността на съдържанието
му.
Според ЗДДС и ППЗДДС, регистрираните лица водят задължително
отчетни регистри-дневници за покупките и продажбите, независимо от
формата и вида на счетоводството. Информацията от регистрите се използва
за попълване на СД. В този смисъл, справките декларации по ЗДДС, са
официалния удостоверителен документ по смисъла на ЗДДС, въз основа на
който за съответния данъчен период се установяват за данъчно задълженото
лице определени права и задължения. Впрочем третирането на справките
декларации и дневниците за покупки и продажби по ЗДДС като документи е
безспорно в практиката на съдилищата. Категорична е и правната доктрина в
становището, че електронният документ е документ на общо основание, при
това годен за различни неправомерни манипулации. СД инкорпорира
обобщена информация, основана на първичните и вторични счетоводни
документи. Отразяването на въпросните фактури в дневниците за покупки
повлияло и върху съдържанието на справките декларации по ЗДДС за
съответните периоди, в които чрез поведението на подсъдимия, използващ
посредствено като инструмент свид.П. за попълване на параметрите на
декларациите, в които са залегнали отразените по-горе неверни
обстоятелства. Увеличаването по този начин на размера на ДДС с право на
пълен данъчен кредит чрез включването в счетоводните отчети на
обсъжданите фактури водело до трансформация /занижаване/ размера на
дължимия към държавата данък за съответните инкриминирани периоди.
Съответните справки декларации, отнасящи се за всеки от процесните
данъчни периоди по ЗДДС, били подавани по електронен път от свид.П. на
съответните инкриминирани дати в ТД на НАП гр.П.. С това и посочените по-
горе неверни сведения били потвърдени посредствено от **я на „***" ЕООД-
гр. П. В.П. пред органите по приходите чрез използване на лице (свид.П.),
незнаещо неверността на предоставената му от подсъдимия информация,
произтичаща от съответните фактури, коментирани подробно по-горе.
Респективно вследствие от поведението на А. се стигнало до избягване
едновременно на установяването и на плащането на данъчни задължения за
„***" ЕООД, гр. П. за всеки от четирите периода по пункт 1-4 от
повдигнатото обвинение, поради неправомерното приспадане на неследващ се
данъчен кредит в същия размер. Наред със справката декларация, спазвайки
правилото на чл.125 ал.3 от ЗДДС, счетоводителката П. на инкриминираните
по пункт 1-4 дати подавала и съпровождащите справките декларации
отчетни регистри. Сред тях бил и дневникът за покупки за всеки период, с
което пред органите по приходите в лицето на ТД на НАП гр. П. при
26
представянето на произтичащата от подадените документи информация той
бил фактически използван от подсъдимия-посредствено чрез
счетоводителката П.-в качеството му на документ с невярно съдържание ,
идентифициран като такъв поради отразяването в него на фактурите,
издадени, съответно от името на горевизираните дружества, документиращи
неосъществени реално сделки, т.е. без действителна доставка на стока (по
смисъла на чл.6 от ЗДДС).
Анализът на събраните по делото доказателства сочи, че подсъдимият е
извършвал и реални сделки-продажби с други съконтрагенти, по които се
дължи внасяне на ДДС. В тази насока са и констатациите на ревизионното
производство, приключило с процесния РА. Декларираните фиктивни сделки,
предмет на обвинението и приспаднатият неследващ се данъчен кредит, целят
единствено да се избегне установяването и плащането на действителните
данъчни задължения на дружеството, посредством коригиране на финансовия
му резултат.
Аналогична е ситуацията и при двете инкриминирани годишни
данъчни декларации, включени в пункт 5 и 6 от обвинението на П.. В същите
декларации подс.П., отново посредством свид. П., е потвърдил неистина, като
е декларирал разходи в значително по-голям размер от действително
установените такива /след включване на общата стойност на данъчните
основи на фактурите, за които липсвали реални доставки/. По този начин бил
променен /намален/ годишният финансов резултат в данъчната декларация за
съответната година, като така подс. П. избегнал установяването и плащането
на дължим годишен корпоративен данък по ЗКПО за годината за „***”
ЕООД, както следва: за 2012г.-в размер на 4051,74, а за 2013г.-7094, 86 лева.
Обвинението обхваща общо шест деяния, извършени за шест данъчни
периоди, като същите са извършени през непродължителни периоди от време,
при една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което
последващите се явяват от обективна и субективна страна продължение на
предшестващите. Ето защо шестте деяния следва да се квалифицират като
едно продължавано престъпление по смисъла на чл.26 ал.1 НК, като
подсъдимият следва да бъде наказан съобразно причинения общ престъпен
резултат. Тава е така, понеже с оглед спецификите на гореописаното му
поведение В.П. осъществил поредица от еднородни прояви през
непродължителни периоди, преследващи един и същ престъпен резултат-
избягване на установяването и плащането на данъци за „***” ЕООД-чийто
общ размер възлизал на 37 196, 90 лева, **и такива в „особено големи
размери“ по смисъла на чл.255, ал.3 от НК (като надвишаващи 12 000 лева
съгласно минималния праг, въведен с дефинитивната разпоредба на чл.93 т.
14 пр.2 от НК). Няма значение, че в случая за някой от данъчните периоди
данъчните задължения са под установените в чл.93, т.14 от НК размери, тъй
като според Тълкувателно решение № 1 от 07.05.2009 г. по н. д. № 1/2009 г.
ОСНК на ВКС „обективната даденост на единното продължавано
престъпление по чл. 255 от НК не се нарушава, когато някои или всички от
27
отделните данъчни задължения са под установените в чл. 93, т. 14 от НК
размери. Затова, когато избягва установяването или плащането на данъчни
задължения чрез някое/някои от посочените в нормата на чл. 255, ал. 1 от НК
действия или бездействия, деецът извършва продължавано престъпление,
което следва да се преценява с оглед причинения общ престъпен резултат,
както изрично е посочено в разпоредбата на чл. 26, ал. 2 от НК”.
Престъплението е извършено от подсъдимия В.П. виновно, при пряк
умисъл, тъй като същият е съзнавал общественоопасния му характер,
предвиждал е общественоопасните последици от него и е искал настъпването
на тези последици.
От горевизираните, събрани по делото доказателства - гласни и писмени,
се установява, че организацията по ползването на инкриминираните фактури
и последващото им обобщено отразяване в СД и представяне пред ТД на
НАП, както и формирането на годишните данъчни резултати и отразяването
им в ГДД по ЗКПО е било ръководено лично от подс.П.. Последният, предвид
липсата на каквито и да било търговски отношения с вписаните в
инкриминираните фактури „доставчици“, е знаел, че първичните счетоводни
документи /коментираните по-горе фактури/, които е представял за
осчетоводяване, отразяват неверни обстоятелства и че възпроизвеждането им
в счетоводните регистри ще инкорпорира неверни стойности, а оттам ще
доведе и до неверни стойности относно декларираната в СД данъчна основа
на извършените покупки, както и до промяна на данъчния резултат за
периода, респ. впоследствие ще даде своето отражение в ГДД, съответно за
2012г. и 2013г. Предвид липсата на реални търговски отношения с посочените
във въпросните фактури „доставчици“, подсъдимият П. е съзнавал и
неистинския характер. Съзнавал е също, че, като включва размера на
данъчния кредит при определяне на резултата за съответните данъчни
периоди по справките декларации, упражнява правото си на приспадане на
данъчен кредит, какъвто не му се следва по инкриминираните фактури.
Съзнавал е, че по описания начин избягва установяването и плащането на
данъчните си задължения по ЗДДС, чийто общ размер възлиза на 26 050, 30
общо лева за четирите инкриминирани периода. Наясно е бил също, че
посредством включването на общата стойност на данъчните основи на
фактурите, за които липсвали реални доставки увеличава размера на
разходите за съответната отчетна година, както и че по този начин променя
/намалява/ годишния финансов резултат в данъчната декларация за периода, а
също и че така избягва установяването и плащането на дължим годишен
корпоративен данък по ЗКПО за годината за „***” ЕООД, както следва: за
2012г.-в размер на 4051,74, а за 2013г.-7094, 86 лева. При това подсъдимият е
предвиждал и е искал именно настъпването на тези общественоопасни
последици-избягване установяването и плащането на данъчни задължения в
особено големи размери.
***
28
При индивидуализация наказанието на подсъдимия П. съдът изходи от
общите разпоредби на закона /чл.54 от НК/, принципите за определяне на
наказанието съгласно чл.36 от НК, както и от предвидения в съответната
специална разпоредба на закона конкретен вид и размер наказание.
За процесното престъпление законът предвижда наказание лишаване от
свобода от три до осем години и конфискация на част или цялото имущество
на виновния. Производството беше проведено по реда на Глава ХХVІІ НПК
при условията на чл.371 т.2 НПК, поради което, съобразно разпоредбата на
чл.373 ал.2 НПК, съдът е задължен при определяне на наказанието да
приложи разпоредбата на чл.58а НК. Според разпоредбата на чл.58а, ал.4 от
НК, в случаите, когато едновременно са налице условията по ал.1-3 и тези на
чл.55 от НК, съдът прилага само чл.55, ако е по-благоприятен за дееца.
При индивидуализацията на наказанието съдът съобрази същото със
специфичните особености на конкретния случай, вземайки предвид
обстоятелствата, които определят конкретната тежест на извършеното
престъпление и онези, характеризиращи личността на дееца. Съдът отчете, че
принципно тези обстоятелства биха могли да обуславят по-голяма или по-
малка степен на обществена опасност на извършеното, както и
необходимостта от повече или по-малко интензивно въздействие върху
извършителя с оглед постигане целите на генералната и специалната
превенции.
В случая съдът взе предвид като смекчаващи отговорността на подс.П.
обстоятелства чистото съдебно минало на подсъдимия към момента на
процесната деятелност, а и липсата на осъждания след този момент, които
обстоятелства в контекста на неговата относително немалка възраст
принципно го характеризират като личност, спазваща установения в страната
ни правов ред. Смекчаващи отговорността обстоятелства са и неговият
семеен статус, трудовата му ангажираност, изразеното от него искрено
съжаление за извършеното деяние. Намаляващо отговорността обстоятелство
е и значителният период от време, изминал от довършване на
инкриминираната деятелност /повече от осем години/.
Съдът не третира признанието на подс. П. като допълнително
смекчаващо отговорността му обстоятелство, доколкото същото е
демонстрирано едва в хода на съдебното производство, като част от
изискванията на процедурата по чл.371, т.2 от НПК, по която протече
съдебното следствие. Този извод на съда не противоречи на задължителните
указания, дадени с ТР № 1/2009 г.-ОСНК-ВКС, т.7, съгласно което
направеното признание от подсъдимия е задължителна предпоставка за
приложение на съкратеното съдебно следствие и води до смекчаване на
отговорността му. Същото „следва да се оценява с оглед на характеристиките
и съдържанието му като форма на съдействие при установяване на
обективната истина”, доколкото „е спомогнало своевременно и съществено за
разкриване на престъпното посегателство и неговия извършител още в хода
29
на досъдебното производство”. В противен случай самопризнанието не може
да се ползва повторно като смекчаващо отговорността на подсъдимия
обстоятелство.
Престъпленията по чл.255 от НК имат завишена степен на обществена
опасност, доколкото укриването на данъчни задължения осезаемо накърнява
интересите на фиска. В конкретния случай обаче, извършената
инкриминирана деятелност не представлява особено сериозна обществена
опасност в контекста на общата картина на престъпната деятелност от
подобен род прояви, предвид обстоятелството, че дружеството е
осъществявало сериозна стопанска дейност, имало е реални приходи и
разходи за съответните периоди, а инкриминираната сума /формирана на
практика за общо шест данъчни периоди/ не надхвърля осезаемо
съставомерния елемент, изискуем за осъществяване на квалифицирания
състав на престъплението по чл.255, ал.3 от НК. Не може да се игнорира
обаче, и то в ущърб на П. като отегчаващо отговорността му обстоятелство,
известното упорство на дееца, осъществил немалък брой деяния, включени в
процесното продължавано престъпление.
По-важното в случая обаче е, че самият подсъдим като личност не
представлява сериозна обществена опасност, предвид всички, изложени по-
горе обстоятелства, характеризиращи личността му. Така при определяне на
наказанието съдът отчете и принципната теза, застъпвана и в практиката на
ВКС, че „при индивидуализацията на наказанието няма място за механичен
формален подход при съпоставката между смекчаващите и отегчаващи
обстоятелства, тъй като не става въпрос за математически величини, а за
различни фактически констатации, които следва да бъдат съотнесени към
конкретната степен на обществена опасност на деянието и дееца” /Решение №
300/21.03.16 г. на ІІІ н.о. по н.д. №671/2015 г./. Ето защо в случая е
приложима именно разпоредбата на чл.55, ал.1, т.1 и ал.3 от НК, тъй като с
оглед така установените многобройни смекчаващи отговорността на дееца
обстоятелства, както и едно изключително такова /изтеклият значителен
период от довършване на инкриминираното деяние/, дори и най-лекото,
предвидено в закона наказание /три години лишаване от свобода/ би се
оказало несъразмерно тежко. Така при наличните многобройни смекчаващи
отговорността обстоятелства и изключителното такова по смисъла на чл.55,
ал.1, т.1 и ал.3 от НК, съдът определи наказание от 6 /ШЕСТ/ МЕСЕЦА
„ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА“. В конкретния случай приложим е именно
чл.55 от НК, понеже при едновременното наличие на условията на тази
разпоредба и разпоредбата чл.58а, ал.1-3 от НК, по-благоприятна е именно
първата разпоредба. Това е така, понеже при определяне наказанието на
подсъдимия П. при условията на чл.58а, ал.1 от НК, то най-лекото наказание,
което би могло да му бъде наложено е две години лишаване от свобода, чийто
размер очевидно е по-висок от определения от съда. Налице са и основанията
на чл.55, ал.3 от НК, поради което на подс.П. не се наложи кумулативното
наказание „конфискация“. Нещо повече, такова наказание в случая не би
30
могло да бъде наложено, понеже по делото не са събрани актуални
доказателства относно налично имущество на подсъдимия, което да бъде
предмет на такова наказание.
Относно начина на изпълнение на така определеното на осъдения П.
наказание шест месеца лишаване от свобода, настоящият състав намира, че са
налице предпоставките на чл. 66 от НК, поради което отложи изпълнението
на наказанието „лишаване от свобода” С ИЗПИТАТЕЛЕН СРОК ОТ ТРИ
ГОДИНИ.
В конкретния случай са налице всички предпоставки, визирани в чл. 66
ал.1 от НК, от които да може да се направи изводът, че за поправянето и
превъзпитанието на подс.П. не е необходимо той ефективно да изтърпи
наложеното му наказание „лишаване от свобода”. Тези изводи са напълно
съобразени с предпоставките и изискването на закона– наложеното наказание
„лишаване от свобода” е до три години, лицето не е осъждано до момента на
наказание „лишаване от свобода” за престъпление от общ характер и за
постигане целите на наказанието, и най-вече за поправянето и
превъзпитанието на дееца не се налага изтърпяването на наказанието.
Настоящият състав намира, че изолирането на подс.П. от обществото и
поставянето му в затворническа среда не би имало поправителния и
превъзпитателен ефект, целен от закона, доколкото персоналната
характеристика на конкретния деец сочи на възможност за постигане на тези
цели и докато той е на свобода. Ефектът на наказателното въздействие може
да бъде обезпечен и с отлагане изтърпяването на определеното наказание
„лишаване от свобода” с изпитателен срок в минималния, предвиден в закона
размер от три години. Така определеният размер на изпитателния срок е
достатъчен, за да постави на проверка волята на подс.П. да коригира
поведението си и да насочи същото към спазване на закона и да се въздържа
от престъпна дейност.
С оглед изхода на делото, на основание чл. 189, ал. 3 от НПК подс.П.
беше осъден да заплати по сметка на Окръжен следствен отдел при Окръжна
прокуратура – П. сумата от 1226,10 лв., **а направените разноски в хода на
досъдебното производство.
По изложените съображения съдът постанови присъдата си.



ПРЕДСЕДАТЕЛ:
31
Съобщи за изтекли лични данни