№ 14491
гр. София, 23.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 150 СЪСТАВ, в публично заседание на
шести декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ЛЮБОМИР ИЛ. ИГНАТОВ
при участието на секретаря ХРИСТИЯНА Р. РАЧЕВА
като разгледа докладваното от ЛЮБОМИР ИЛ. ИГНАТОВ Гражданско дело
№ 20211110149054 по описа за 2021 година
Производството е по чл. 124 от Гражданския процесуален кодекс ГПК) и сл.
Образувано е въз основа на искова молба на „.“ ЕАД с ЕИК ., седалище и адрес
на управление ., ул. „.“ . (ищец), действуващо чрез упълномощения процесуален
представител юрисконсулт В.П.. Ищецът твърди, че е доставял топлинна енергия
спрямо топлоснабдения имот ап. 36-и, находящ се в ., ж. к. „.“, бл. № 11, ., аб. номер .,
през периода 01. 05. 2017 г. – 30. 04. 2019 г. Поддържа, че ответниците са потребявали
доставяната топлинна енергия през съответния период, но не са я заплатили. Намира,
че е налице облигационно отношение с тях като собственици или носители на вещно
право на ползване върху процесния имот въз основа на договор за продажба на
топлинна енергия при общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали
потребителите без да е необходимо изричното им приемане. Твърди, че съгласно
приложимите общи условия купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща
дължимата цена в 45-дневен срок от публикуването на съответните фактури на
интернет-страницата на ищеца. Като не са сторила това, ответниците са изпаднали в
забава, поради което дължат обезщетения за забава върху главниците в посочените в
исковата молба размери. Поддържа, че съгласно чл. 139 ЗЕ разпределението на
топлинна енергия между клиентите в сградата-етажна собственост се извършва по
системата за дялово разпределение при наличието на договор с лице, вписано в
публичния регистър по чл. 138б ЗЕ. Заявява, че в настоящия случай услугата дялово
разпределение на топлинна енергия в сградата се извършва от „.“ ЕООД на база реален
отчет на уредите за дялово разпределение в съответствие с разпоредбите на Наредба
№ 16-334 от 06. 04. 2007 г. за топлоснабдяването. Ето защо моли за уважаване на
предявените искове. Иска от съда да осъди ответниците да му заплатят стойността на
доставената топлинна енергия, стойността на услугата дялово разпределение и
обезщетения за забава за първите две стойности. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника С.
И. И. с ЕГН **********, адрес ., община „.“, кв. „.“, ., действуващ чрез назначения му
1
от съда особен представител адв. М. Н.. Бланкетно оспорва предявените искове както
по основание, така и по размер. Иска от съда да ги отхвърли.
В срока по чл. 131 ГПК не е постъпил отговор на исковата молба от ответницата
С. И. И. с ЕГН **********, адрес ., община „.“, кв. „.“, ., макар и преписите от
исковата молба и нейните приложения да й бяха надлежно връчени.
След като съобрази твърденията на страните и събраните доказателства,
Софийският районен съд направи следните фактически и правни изводи.
Исковата молба е подадена от заинтересована страна в законоустановения срок
по чл. 415, ал. 4 ГПК чрез надлежно упълномощен процесуален представител,
придружена е с документ за довнесена държавна такса в необходимия размер и
съответства на параметрите на издадената заповед за изпълнение, поради което е
редовна, а предявените с нея искове са процесуално допустими.
Ищецът предявява по реда на чл. 415, ал. 1 ГПК кумулативно съединени
установителни искове с правни основания чл. 79, ал. 1, предл. първо от Закона за
задълженията и договорите (ЗЗД) във връзка с чл. 150, ал. 1 от Закона за енергетиката
(ЗЕ), съответно чл. 86, ал. 1 ЗЗД. В тежест на ищеца е да установи при условията на
пълно и главно доказване по по исковете с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр.
чл. 150, ал. 1 ЗЕ е в негова тежест да установи възникването на облигационно
отношение между него и ответниците на твърдяното от него основание, по силата на
което през процесния период 01. 05. 2017 г. – 30. 04. 2019 г. е доставил топлинна
енергия в твърдените количества и на съответната стойност спрямо процесния
топлоснабден имот ап. 36-и, находящ се в ., община „.“, кв. „.“, ., ., както и че през
процесния период сградата, в която се намира процесният топлоснабден имот, е била
присъединена към топлопреносната мрежа и в нея е била реално извършвана услугата
дялово разпределение, както и стойността на услугата дялово разпределение. Що се
отнася до исковете с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, в тежест на ищеца е да
установи при условията на пълно и главно доказване възникването на главните дългове
и поставянето на ответниците в забава, както и периодите на забавите им и размерът
на обезщетенията за забава.
Облигационното отношение по доставянето на топлинна енергия възниква било
автоматично по силата на закона – чрез придобИ.нето на правото на собственост или
вещно право на ползуване върху недвижим имот, находящ се в сграда-етажна
собственост, присъединена към топлопреносната мрежда – било при условията на
пряко договаряне на облигационен ползувател на топлоснабдения имот с
топлопреносното предприятие и сключването на индивидуален договор за доставянето
на топлинна енергия. В разглеждания случай ищецът се домогва да докаже
възникването на облигационно отношение по доставянето на топлинна енергия с
ответницата автоматично по силата на закона.
В разглеждания случай се установява, че през 1987 г. И. С. И. и Л. С. И.
придобили от Министерството на народната отбрана процесния недвижим имот въз
основа на договор за продажба на държавен недвижим имот от военно-жилищния
фонд по реда на Наредбата за държавните имоти (л. 21 – 22). Договорът с държавата
бил сключен в изискуемата от закона обикновена писмена форма за действителност.
През 2007 г. И. С. И. починал и бил наследен от вдовицата Л. С. И. и двамата
ответници – техни син и дъщеря. През същата година Л. С. И. подала заявление-
декларация пред топлопреносното предприятие за промяна на титуляря на партидата
на имота, при което тя станала титуляр на партидата. През 2011 г. Л. С. И. също
2
починала и била наследена от двамата ответници. При това положение след смъртта й
през 2011 г. двамата ответници са били носители на по 1/2 идеална част от правото на
собственост върху процесния недвижим имот, който, предвид подаденото заявление-
декларация, се намира в сграда-етажна собственост, присъединена към
топлопреносната мрежа. Няма данни за последваща промяна в собствеността. При
това положение се установява наличието на облигационно отношение за доставянето
на топлинна енергия, възникнало по силата на закона съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ, при
твърдените от ищеца квоти.
Във връзка с реалното изпълнение на задължението по облигационното
отношение за доставяне на топлинна енергия пред първостепенния съд бяха изготвени
експертни заключения по съдебно-техническа и съдебно-счетоводна експертиза. От
експертното заключение по съдебно-техническата експертиза се установява, че в
топлоснабдения имот има монтирани пет броя отоплителни тела. През процесния
период не е бил осигурен достъп за реалното отчитане на средствата за търговско
измерване, поради което топлинната енергия за отопляването имота както и
топлинната енергия за битово горещо водоснабдяване са били изчислени служебно.
Вещото лице потвърждава при изслушването си, че третото лице „.“ ЕООД й е
представило съответните протоколи за неосигурен достъп, както и данни от етажната
собственост, че топлоснабденият имот се обитава от трима души (въз основа на което
служебно начислената топлинна енергия за битово горещо водоснабдяване е била
начислена за трима потребители). Според вещото лице служебно начислената
топлинна енергия за отопляването на имота и за битово горещо водоснабдяване, както
и топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация, са били изчислени правилно.
При това положение се установява, че през процесния период спрямо топлоснабдения
имот е била доставена топлинна енергия на стойност общо 8 343 лева и 20 стотинки
(458 лева и 37 стотинки сградна инсталация + 4 450 лева и 87 стотинки отопляване на
имот + 3 433 лева и 96 стотинки битово горещо водоснабдяване) при спазване на
изискванията на нормативната уредба в областта на топлоснабдяването.
За всички задължения, свързани с доставянето на топлинна енергия през
процесния период 01. 01. 2017 г. – 30. 04. 2019 г. намират приложение общите условия
на ищеца за доставяне на топлинна енергия за битови нужди от 2016 г. Според тях
изискуемостта на задълженията за топлинна енергия (месечните периодични плащания
по „прогнозни“ сметки, както и крайният резултат „за доплащане“ след дяловото
изравняване) настъпва с изтичането на 45-дневен срок от края на периода, за който се
отнасят съответните задължения (чл. 33, ал. 1). При това положение изискуемостта на
всички задължения, свързани с доставянето на топлинна енергия, е настъпила. От
изслушването на вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза се установява, че
начислените по фактури суми не са били заплатени от ответниците. При това
положение исковете за установяване на задължения на ответниците за стойността на
доставената топлинна енергия са доказани и следва да бъдат уважени.
Що се отнася до иска за установяването на съществуването на облигационно
задължение за заплащането на стойността на осъществената услуга за дялово
разпределение, първостепенният съд приема следното. Действително, ищец е „.“ ЕАД,
а облигационното отношение по извършването и заплащането на услугата дялово
разпределение възниква с третото лице „.“ ЕООД, което е отделен правен субект. Дори
и така обаче в рамките на облигационното отношение по доставянето на топлинна
енергия, чието съществуване беше установено между ищеца „.“ ЕАД и двамата
ответници, фигурира задължението ответниците да заплащат услугата дялово
3
разпределение в полза тъкмо на ищеца „.“ ЕАД (чл. 22, ал. 2 от общите условия от
2016 г.). Тази договорна клауза поражда действие между страните по облигационното
отношение за доставянето на топлинна енергия и легитимира ищеца да иска
заплащането на стойността на извършената от третото лице помагач услуга дялово
разпределение. Не може да бъде споделена изолираната съдебна практика на някои
въззивни състави в различен смисъл.
В дадения случай от представените с исковата молба доказателства (протокол от
общо събрание на етажната собственост, в чиято сграда се нахожда процесния
топлоснабден имот, от 2001 г., и договор между етажната собственост и третото лице
„.“ ЕООД от 24. 10. 2001 г.) се установява, че етажните собственици от сградата, в
която се намира процесния топлоснабден имот, са избрали „.“ ЕООД и са сключили
договор с него за осъществяването на услугата дялово разпределение. Макар и да
беше установено, че през процесния период услугата дялово разпределение е била
осъществявана от третото лице „.“ ЕООД, а не от третото лице „.“ ЕООД, доколкото от
съдебно-техническата експертиза се установява, че тази услуга е била все пак
осъществявана, то според настоящия съдебен състав искът за установяването на
задължението за заплащането на стойността й е основателен. Що се отнася до неговия
размер, според експертното заключение по съдебно-счетоводната експертиза размерът
на задълженията за стойността на тази услуга възлиза на общо 45 лева и 36 стотинки.
При това положение исковете за установяване на съществуването на задължения за
заплащането на услугата дялово разпределение са доказани и по размер, като
съобразно диспозитивното начало съдът трябва да ги уважи до предявените размери.
По отношение на акцесорните искове за установяването на съществуването на
задължения за обезщетения за забава съдът приема следното. Както вече беше
обосновано, съобразно чл. 33, ал. 1 от приложимите общи условия на ищеца за
доставяне на топлинна енергия за битови нужди от 2016 г., изискуемостта на всяко
едно задължение за заплащането на доставената топлинна енергия е настъпила с
изтичането на 45-дневния срок от края на всеки период, за който се отнасят
съответните задължения. Разбира се, тук трябва да се държи сметка, че за
периодичните месечни задължения за заплащането на доставената топлинна енергия
по т. нар. „прогнозни сметки“ обезщетение за забава не следва да се начислява преди
извършването на дяловото изравняване, с което се установява точното количество на
реално доставената топлинна енергия – чл. 33, ал. 4 от съответните общи условия. От
експертното заключение по съдебно-счетоводната експертиза се установява, че
обезщетението за забава в размер на законовата лихва, начислено от падежа на
„общата фактура“ (това е фактурата, която отразява реално доставеното количество
топлинна енергия след дяловото изравняване) до 15. 12. 2020 г. възлиза на 1 330 лева и
97 стотинки. При това положение исковете за установяването на съществуването на
задължение за обезщетение за забава, съизмеримо със законовата лихва, начислена
върху стойността на доставената топлинна енергия за периода 15. 09. 2018 г. – 15. 12.
2020 г. са доказани по размер и съобразно диспозитивното начало съдът трябва да ги
уважи до предявените размери.
Най-сетне във връзка с иска за установяването на съществуването на
обезщетение за забава за стойността на извършената услуга дялово разпределение
съдът приема следното. За разлика от задължението за заплащането на доставената
топлинна енергия, страните са пропуснали да уговорят в приложимите общи условия
за доставяне на топлинна енергия за битови нужди от 2016 г. срок за изпълнение на
задължението по чл. 22, ал. 2 за заплащането на стойността на услугата дялово
4
разпределение. При липса на съответна уговорка следва да се приложат общите
правила на ЗЗД, според които задължението става изискуемо след отправянето на
покана от кредитора (чл. 84, ал. 2 ЗЗД). Доколкото по делото няма доказателства
ищецът да е отправил подобна покана до ответниците преди предявяването на иска за
съществуването на задълженията им за стойността на извършената услуга дялово
разпределение, то те дължат само законовата лихва от момента на предявяването на
заявлението за издаване на заповедта за изпълнение насетне. Те не дължат
обезщетение за забава за по-ранен период. Затова съответните искове са
неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.
Разноски. При този изход на делото съдът следва да присъди на страните
пропорционално сторените от тях деловодни разноски.
В рамките на заповедното производство заявителят е сторил разноски за
държавна такса в размер на 194 лева и 39 стотинки, както и за юрисконсултско
възнаграждение в размер на 50 лева. Очевидно от така сторените общо разноски
предвид твърдените със заявлението квоти заявителят претендира от всеки един от
длъжниците по 122 лева и 19 стотинки. Предвид изхода на исковия процес съдът
намира, че следва да му присъди пропорционално по 122 лева и 8 стотинки.
В заповедното производство длъжниците не са сторили разноски и не са
претендирали присъждането на такИ., поради което разноски не следва да им бъдат
присъждани.
В първоинстанционното исково производство ищецът е сторил разноски за
довнесена държавна такса в размер на още 194 лева и 39 стотинки, депозити за
възнаграждения на вещите лица в размер на общо 650 лева, депозит за възнаграждение
на особения представител на ответника С. И. И. в размер на 394 лева и 96 стотинки,
държавна такса за издаване на съдебно удостоверение в размер на 5 лева, както и за
юрисконсултско възнаграждение, което предвид липсата на фактическа и правна
сложност съдът определя на основание чл. 78, ал. 8 ГПК в размер на 50 лева. Така
сторените разноски в размер на общо 1 294 лева и 35 стотинки съдът следва да
разделят за всеки един от осемте обективно и субективно съединени иска, тоест по 161
лева и 79 стотинки на иск. Поради неоснователността на двата иска за обезщетения за
забава за стойността на услугата дялово разпределение съдът следва да присъди
разноски в размер на 970 лева и 77 стотинки (1 294,35 – 161,79 – 161,79). Тази сума се
разделя поравно за всеки един от ответниците, т.е. по 485 лева и 38 стотинки.
Ответниците нито искат да им бъдат присъдени разноски, нито има данни да са
сторили такИ., поради което разноски не следва да им бъдат присъждани.
Мотивиран от всичко изложено, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените по реда на чл. 415, ал. 1 от
Гражданския процесуален кодекс искове с правни основания чл. 79, ал. 1, предл. първо
от Закона за задълженията и договорите във връзка с чл. 150, ал. 1 от Закона за
енергетиката и чл. 86, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите, че ответникът С.
И. И. с ЕГН **********, адрес ., община „.“, кв. „.“, ., дължи на ищеца „.“ ЕАД с ЕИК
., адрес ., ул. „.“ .:
5
сумата 4 171 лева и 60 стотинки, представляваща стойността на доставена
топлинна енергия спрямо топлоснабдения недвижим имот ап. 36-и, находящ се в
., община „.“, кв. „.“, ., ., аб. номер ., през периода 01. 05. 2017 г. – 30. 04. 2019 г.,
ведно със законовата лихва от 21. 12. 2020 г. до окончателното изплащане на
задължението;
сумата 666 лева и 95 стотинки, представляваща мораторна лихва за цената на
топлинната енергия, начислена от 15. 09. 2018 г. до 15. 12. 2020 г.;
и сумата 18 лева и 36 стотинки, представляваща главница за дялово
разпределение за периода 01. 11. 2017 г. – 30. 04. 2019 г., ведно със законовата
лихва от 21. 12. 2020 г. до окончателното изплащане на задължението,
за които задължения е била издадена заповед за изпълнение по ч. гр. дело №
64294 по описа на Софийския районен съд, III гражданско отделение, 150-и състав, за
2020 г.
ОТХВЪРЛЯ предявения по реда на чл. 415, ал. 1 от Гражданския процесуален
кодекс иск с правно основание чл. 86, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите за
установяване, че ответникът С. И. И. с ЕГН **********, адрес ., община „.“, кв. „.“, .,
дължи на ищеца „.“ ЕАД с ЕИК ., адрес ., ул. „.“ ., сумата 4 лева и 32 стотинки,
представляваща лихва за забава за стойността на услугата дялово разпределение,
начислена от 31. 12. 2017 г. до 15. 12. 2020 г.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените по реда на чл. 415, ал. 1 от
Гражданския процесуален кодекс искове с правни основания чл. 79, ал. 1, предл. първо
от Закона за задълженията и договорите във връзка с чл. 150, ал. 1 от Закона за
енергетиката и чл. 86, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите, че ответницата С.
И. И. с ЕГН **********, адрес ., община „.“, кв. „.“, ., дължи на ищеца „.“ ЕАД с ЕИК
., адрес ., ул. „.“ .:
сумата 4 171 лева и 60 стотинки, представляваща стойността на доставена
топлинна енергия спрямо топлоснабдения недвижим имот ап. 36-и, находящ се в
., община „.“, кв. „.“, ., ., аб. номер ., през периода 01. 05. 2017 г. – 30. 04. 2019 г.,
ведно със законовата лихва от 21. 12. 2020 г. до окончателното изплащане на
задължението;
сумата 666 лева и 95 стотинки, представляваща мораторна лихва за цената на
топлинната енергия, начислена от 15. 09. 2018 г. до 15. 12. 2020 г.;
и сумата 18 лева и 36 стотинки, представляваща главница за дялово
разпределение за периода 01. 11. 2017 г. – 30. 04. 2019 г., ведно със законовата
лихва от 21. 12. 2020 г. до окончателното изплащане на задължението,
6
за които задължения е била издадена заповед за изпълнение по ч. гр. дело №
64294 по описа на Софийския районен съд, III гражданско отделение, 150-и състав, за
2020 г.
ОТХВЪРЛЯ предявения по реда на чл. 415, ал. 1 от Гражданския процесуален
кодекс иск с правно основание чл. 86, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите за
установяване, че ответницата С. И. И. с ЕГН **********, адрес ., община „.“, кв. „.“, .,
дължи на ищеца „.“ ЕАД с ЕИК ., адрес ., ул. „.“ ., сумата 4 лева и 32 стотинки,
представляваща лихва за забава за стойността на услугата дялово разпределение,
начислена от 31. 12. 2017 г. до 15. 12. 2020 г.
ОСЪЖДА ответника С. И. И. с ЕГН **********, адрес ., община „.“, кв. „.“, .,
да заплати в полза на „.“ ЕАД с ЕИК ., адрес ., ул. „.“ ., сумата 122 лева и 8 стотинки,
представляваща разноски в заповедното производство, както и сумата 485 лева и 38
стотинки, представляваща разноски в първоинстанционното исково производство.
ОСЪЖДА ответницата С. И. И. с ЕГН **********, адрес ., община „.“, кв. „.“, .,
да заплати в полза на „.“ ЕАД с ЕИК ., адрес ., ул. „.“ ., сумата 122 лева и 8 стотинки,
представляваща разноски в заповедното производство, както и сумата 485 лева и 38
стотинки, представляваща разноски в първоинстанционното исково производство.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в двуседмичен
срок от връчването на преписа.
Служебно изготвени преписи от решението да се връчат на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7