№ 12542
гр. София, 14.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 27 СЪСТАВ, в публично заседание на
шести юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ДИМИТЪР К. ДЕМИРЕВ
при участието на секретаря ВАЛЕРИЯ Й. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от ДИМИТЪР К. ДЕМИРЕВ Гражданско дело №
20231110109871 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.422 ГПК.
Д. И. П., действайки чрез своя адвокат Ц. И. П------И., е предявил положителен
установителен иск по реда на чл. 422 ГПК с правно основание чл. 7, § 1, б. „а“ от Регламент
(ЕО) 261/2004 на ЕП и Съвета срещу „---“, действащо на територията на Република България
чрез „--- – клон България“ КЧТ, с който се иска да бъде признато за установено, че
ответникът дължи на ищеца сумата от 488.96 лева, представляваща левова равностойност на
сумата от 250.00 евро, ведно със законната лихва от 11.10.2022 г. до изплащане на
вземането, за която сума има издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК от 21.10.2022 г. по ч.гр.д. №55195/2022 г. по описа на СРС, 27 състав.
В исковата молба се твърди, че ищецът е сключил с ответника договор за въздушен
превоз за полет на авиокомпания „---“ W64438, който е следвало да излети на 14.06.2022 г. в
16:30 ч. от летище Ларнака (LCA) и да кацне на летище София (SOF) в 18:50 ч. Полетът не
се е състоял по план, вместо това е кацнал на софийското летище с 19 часа и 16 минути
закъснение по вина на авиокомпанията. Ищецът твърди, че е упълномощил „----“, като тя на
19.06.2022 г. подала жалба до авиопрепозвача, но не получила отговор. Твърди още, че за
други пътници са получени съобщения, че полетът е закъснял поради извънредни
обстоятелства, а на някои от тях са платени обезщетения по-късно. На 06.12.2022 г.
служител на компанията „---“, ----, свързвайки се с г-н П., поискала потвърждение на
пълномощното, предоставено на клеймкомапнията, а също и че желае обезщетението да
бъде изплатено по банковата сметка, посочена в пълномощното. Ищцовата страна е
потвърдила, но обезщетение не е изплатено. Навежда аргументи, че чл. 135 ЗГВ не следва да
се прилага, когато е предявен такъв тип иск по чл. 7 от Регламента. Още повече, че спрямо
изискванията там не се изисква пълномощното, представено пред авиопревозвачите, да е
1
нотариално заверено. Не е налице изискване адвокатското пълномощно да е пряко, да е
подписано с КЕП, или да са изписани трите имена ръчно. Ищецът е подписал
собственоръчно пълномощното на „----“, освен това „---“ не е страна по този договор,
следователно не можела да има изисквания към неговото съставяне. Поддържа, че
въвеждането на нерегламентирани и нееднакви изисквания от страна на ответника по
отношение на изискваните документи, както и при обработката и изплащането на
обезщетенията на засегнатите пътници, е в нарушение на Регламент (ЕО) 261/2004.
Неоснователни и необосновани са и възраженията и изискванията на ответника, изложени
след предприетите съдебни действия от ищеца, като ответникът е имал 1-месечен срок след
датата на подадения от „----“ иск да ги изложи. С подадения иск се прегражда възможността
на пътника да подаде нов иск и да получи обезщетението си, а липсата на отговор от страна
на авиокомпанията препятства нормалното развитие на комуникация. Моли съдът да
постанови решение, с което да уважи изцяло предявения иск, като осъди ответника да
заплати 488,96 лв. Претендира направените по делото разноски, включително за заплатено
адвокатско възнаграждение.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника. Не
оспорва, че между страните бил сключен договор за въздушен превоз за редовен полет W6
4438 от 14.06.2022 г., който е закъснял. Заявява становище, че обезщетението е дължимо на
ищеца и ще бъде заплатено в кратки срокове. Обяснява, че досега обезщетението не е
платено поради липсата на надлежно съставено пълномощно. На етапа на заповедното
производство пълномощното не е било ръчно подписано от заявителя и с него не се
упълномощава адвоката по делото. Тя е преупълномощена от „----“, което обаче не е имало
надлежна представителна власт за претендиране и получаване на обезщетение. Аргументи в
тази насока са, че разпоредбите на чл. 135, ал. 2 и ал. 3 от ЗГР, в редакцията от 23.02.2021 г.,
обн. ДВ бр. 16 от 2021 г., предвиждат изрично изисквания за форма на пълномощните за
предявяване на претенция за получаване на обезщетения по Регламент 261/2004 г. Оспорва
твърдението на ищеца, че Регламентът не попада в приложното поле на чл. 135 ЗГВ.
Релевира съображения, че систематичното място на един институт не е основание да се
отрече приложимостта на чл.135 ЗГВ по отношение на исковете за обезщетение по
Регламент (ЕО) 261/2004 г. Добавя, че чл. 143, ал. 6 ЗГВ предвижда административни
санкции за въздушните превозвачи при неспазване и неприлагане на Регламента, т.е.
приложението му е свързано с това на ЗГВ. Поради липсата на редовно пълномощно са
подали възражение по реда на чл. 414 ГПК. Поддържа, че обезщетението не е платено до
настоящия момент, защото едва с подаване на исковата молба е представено надлежно
подписано пълномощно за учредена представителна власт от ищеца в полза на адвокат,
поради което на това основание не е дал повод за завеждане на делото и отправя искане на
ищеца да не се присъждат претендираните в производството разноски. В случай че бъде
присъден адвокатски хонорар на адвоката на ищеца, прави възражение за прекомерност и
моли да бъде намалено на 400 лв. за двете производства общо.
Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени
2
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал.
2 ГПК, намира за установено следното:
Предявен е положителен установителен иск по чл.422 ГПК с правно основание чл. 7, §
1, б. „а“ от Регламент (ЕО) 261/2004 на ЕП и Съвета.
С доклада по делото съдът е отделил за безспорно и ненуждаещи се от доказване
фактите и обстоятелствата, че разстоянието между летище Ларнака (LCA) и летище София
(SOF), измерено по метода на дъгата на големия кръг е 1240 км.; че между ищеца и
ответника е сключен договор за въздушен превоз за полет W6 4438/14.06.2022 г., за който
ищецът има потвърдена резервация; че полет W6 4438/14.06.2022 г. от летище Ларнака
(LCA) до летище София (SOF) е бил закъснял.
С доклада по делото съдът е разпределил в тежест на доказване на ищеца, че между
ищеца и ответника е налице валидно сключен договор за въздушен превоз за полет W6
4438/14.06.2022 г. по направление от летище Ларнака (LCA) до летище София (SOF), който
е следвало да кацне на летище София 14.06.2022 г. в 18:50 ч., за който ищецът има
потвърдена резервация, че полетът е закъснял 19 часа и 16 минути, както и размера на
дължимото обезщетение, включващо разстоянието между двете летища, изчислено по
метода на дъгата на големия кръг. Като с оглед приетия за окончателен доклад по делото
предпоставките са отделени за безспорни. Следователно искът се явява изцяло основателен,
без да са налице ангажирани доказателства за плащане на сумите от ответника.
По разноските:
Спорът по делото е по въпроса за разноските, съответно дали ответникът е дал повод за
завеждане на делото.
Ответникът счита, че не е дал повод за завеждане на делото, като се поддържа, че едва
в настоящото исково производство е представено надлежно подписано пълномощно. Съдът
намира възражението за неоснователно с оглед приетите по делото пълномощни, вкл.
ответникът няма правен интерес да оспорва съществуването на упълномощителната сделка,
чрез оспорване на съдържанието на пълномощното или на положения от упълномощителя
подпис (ТР № 5/2014 г. от 12.12.2016 г. по т.д. № 5/2014 г. на ОСГТК на ВКС). Вкл. по
делото са приети доказателства (електронна кореспонденция), от които съдът намира, че
ответникът е дал повод за завеждане на делото и следва да понесе отговорността за
разноски. Независимо от горното, плащане от страна на ответника не е извършено, както
извънсъдебно, така и в хода на делото, вкл. се поддържа, че сумата ще бъде възстановена в
кратък срок (видно от молба от 30.06.2023г.).
Ищцата претендира разноски в размер на 25лв. за д.т., както и 500лв. за адв.
възнаграждение, което съдът с оглед възражението за прекомерност следва да редуцира до
минималния размер от 400лв. по чл.7, ал.2, т. 1 НМРАВ с оглед ниската фактическа и
правна сложност, съответно следва да се присъдят разноските по ч.гр.д. № 55195/2022г. в
размер на 25лв. за д.т. и 350лв. за адв. възнаграждение или общо 800лв.
Така мотивиран, Софийският районен съд
3
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения по реда на чл.422 ГПК иск с правно
основание 7, § 1, б. „б“ от Регламент (ЕО) 261/2004 на ЕП и Съвета, че ---. - клон България
КЧТ с ЕИК: ------ и адрес: гр. С-----, дължи на Д. И. П. с ЕГН: ********** и адрес: гр. Я----,
сумата 488,96 лева (четиристотин осемдесет и осем лева и 96 стотинки), представляваща
левова равностойност на обезщетение на основание чл. 7, т.1, буква „а“ от Регламент (ЕО)
261/2004 за закъснение на полет w6 4438 от 14.06.2022 г. за период от 14.06.2022 г. , ведно
със законна лихва за период от 11.10.2022 г. до изплащане на вземането, за които суми е
издадена Заповед № 30114/21.10.2022г. за изпълнение на парично задължение по чл.410
ГПК по ч.гр.д. № 55195/2022г. по описа на СРС, 27 състав.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК ---. - клон България КЧТ с ЕИК: ------ и адрес:
гр. С-----, да заплати на Д. И. П. с ЕГН: ********** и адрес: гр. Я----, разноски по делото в
размер на 800лв.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от връчването на
страните пред Софийски градски съд с въззивна жалба.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4