№ 824
гр. С, 08.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 2-РИ СЪСТАВ, в публично заседание
на седми февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ГЕРГАНА Б. ЦОНЕВА
при участието на секретаря НАДЕЖДА В. ПОПОВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА Б. ЦОНЕВА Административно
наказателно дело № 20211110217328 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 58д – 63д ЗАНН
Образувано е по жалба от К. АЛЬ. Б., ЕГН **********, подадена чрез процесуалния
му представител – адв. Л.Л. – ПАК, срещу наказателно постановление №21-4332-
022634/08.11.2021г., издадено от Г В Б.а – Началник ОПП - СДВР, с което: 1) на основание
чл.174, ал. 2, вр.ал.1 от ЗДвП на Б. са наложени кумулативно наказание „Глоба“ в размер на
1500,00 /хиляда/ лева и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 18 /осемнадесет
за нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП, 2) на основание чл. 183, ал. 1, т.1 от ЗДвП му е
наложено наказание „Глоба“ в размер на 10,00 /десет/ лева за нарушение на чл.100, ал.1, т.1
от ЗДвП.
В жалбата се излагат възражения срещу фактическите констатации на
административно-наказващия орган, като се твърди процесуална и материална
незаконосъобразност на издаденото наказателно постановление. Формулирана е молба за
цялостна отмяна на атакувания санкционен акт като неправилен и незаконосъобразен. В
алтернатива се търси преквалифициране на нарушението като маловажно.
В съдебното заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява. Представлява
се от адв. Л. - ПАК, който поддържа жалбата с изложените в нея аргументи. Допълва
доводите си с твърдения за противоречиво въвеждане на мястото на извършеното
нарушение, с което се отнемала възможността на нарушителя да се ориентира относно
параметрите на вмененото му наказуемо поведение. Акцентира се върху отсъствието на
съответствие между посочения в графика на наряда установъчен пункт и мястото, на което
1
полицейските служители са спрели за извършване на проверка на водача.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител, който да вземе
становище по фактите и приложимия по делото закон.
Софийски районен съд, като разгледа жалбата и изложените в нея твърдения и след
като се запозна със събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на
страните по реда на чл. 14 и чл. 18 НПК, намира за установено следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирано лице и
съдържа всички изискуеми реквизити за нейната редовност, което обуславя пораждането на
предвидения в закона суспензивен и деволутивен ефект, а разгледана по същество се явява
ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА , макар по аргументи различни от тези, изложени в
жалбата.
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Към месец октомври 2021г. жалбоподателят К. АЛЬ. Б., ЕГН**********, бил
правоспособен водач, като притежавал СУМПС с №ХХХ и контролен талон към него,
валидни до 13.10.2031г. С влязло в сила на 01.05.2020г. наказателно постановление №НП-
20-1030-001304/18.02.2020г., издадено от ОДМВР – П, на основание чл.174, ал.1, т.2 от
ЗДвП му била наложена глоба в размер 1000,00 лева за нарушение на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП.
На 31.10.2021г., около 14:00 – 14:10 ч., в гр. С, по автомагистрала „Т“ (А 1), с посока
на движение от бул. „О П“ към ул. „С” (изход към с. Л), жалбоподателят управлявал л.а. М,
модел „ХХХ“, с рег. №ХХХ, собственост на А М А. Водачът бил забелязан от служители
при ОПП - СДВР - свидетелите П. Т. К. и ИЛ. ДР. ИВ., които по същото време с поверения
им служебен автомобил изпълнявали служебните си задължения по контрол на движението
в района. Доколкото полицаите се придвижвали непосредствено след превозното средство
на Б., те му подали светлинен и звуков сигнал, като успели да го спрат на кръстовището на
автомагистралата и ул.“С“. След изискване на документи било констатирано, че водачът не
представя при поискване СУМПС и контролен талон към него, тъй като не ги носи у себе си.
Поради съмнения, че той е употребил алкохол, Б. бил изпробван с техническо средство
„Алкотест Дрегер 7510”, с идентификационен № ARNJ 0023, с проба с №00482, в 14:13 часа.
Отчетеният резултат бил положителен и възлизал на 0,62 ‰ съдържание на алкохол в
издишания въздух. На въззивника бил издаден талон за медицинско изследване №107627,
който му бил връчен на 31.10.2021г., в 14:50 часа, с указания, че следва да се яви в
УМБАЛ„Света Анна”АД най-късно до 90 минути, т.е. до 16:20 часа на същата дата.
При така установените факти, на място свидетелят П.К. съставил на жалбоподателя и
акт за установяване на административно нарушение (АУАН) бл. № 530450/31.10.2021г. В
него били отразени обстоятелствата по констатираните нарушения и правната им
квалификация, а именно по чл. 100, ал.1, т.1 от ЗДвП и по чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП. Актът бил
подписан от актосъставителя и от очевидеца И.И.. Същият бил връчен на Б., който го
2
подписал без възражения. След издаване на АУАН писмени възражения не постъпили в
срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН.
Жалбоподателят не посетил указаното в талона медицинско заведение, като не се
подложил на кръвен тест.
Въз основа на горепосочения акт било издадено атакуваното наказателно
постановление № 21-4332-022634/08.11.2021г. от Г В Б.а – Н.Г. към СДВР, ОПП - СДВР, с
което на К. АЛЬ. Б., на основание чл.174, ал. 2, вр.ал.1 от ЗДвП, било наложено наказание
„Глоба“ в размер на 1500,00 /хиляда/ лева и „Лишаване от право да управлява моторно
превозно средство“ за срок от 18 месеца за нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП,
извършено повторно, след като лицето е санкционирано за друго такова нарушение с влязло
в сила наказателно постановление, а на основание чл. 183, ал. 1, т.1 от ЗДвП му било
наложено наказание „Глоба“ в размер на 10,00 /десет/ лева за нарушение на чл.100, ал.1, т.1
от ЗДвП. На основание Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012 г. за определяне максималния
размер на контролните точки, условията и реда за отнемането и възстановяването им,
списъка на нарушенията, при извършването на които от наличните контролни точки на
водача, извършил нарушението, се отнемат точки съобразно допуснатото нарушение, както
и условията и реда за издаване на разрешение за провеждане на допълнително обучение за
нарушението по чл.174 от ЗДвП на водача били отнети 15 точки от контролния талон.
Описаната фактическа обстановка съдебният състав установи въз основа на събрания
по делото доказателствен материал: гласните доказателства, съдържащи се в показанията на
свидетелите П. Т. К. и ИЛ. ДР. ИВ., както и в писмените доказателства по делото:
пълномощно за процесуално представителство; талон за медицинско изследване №107627 от
31.10.2021г., извлечение от паметта на техническо средство „Алкотест Дрегер 7510”, с
идентификационен № ARNJ 0023, справка – картон на водача, копие на заповед на
министъра на вътрешните работи относно временно преназначаване на държавен служител
и акт за встъпване в длъжност, заповед №8121з-515/14.05.2018г. на министъра на
вътрешните работи, справка с №103000-31794/29.12.2021г., с приложени копие на НП №20-
1030-001304/18.02.2020г., докладни записки, справка -картон на водача, картон на НП,
справка УРИ 233200-573/05.01.2022г., с приложения извлечение от паметта на „Алкотест
Дрегер 7510” с № ARNJ 0023, сведение за зачислено техническо средство, писмо от БИМ, с
вх. № 10103/20.01.2022г., с приложение съгласно текста на писмото, писмен отговор от
УМБАЛ „Света Анна”АД, с вх. № 3608/10.01.2022г., писмен отговор от ГДНП – МВР, с вх.
№6604/14.01.2022г. и протокол №65-67-21/17.08.2021г. към него.
При проведените непосредствени разпити на актосъставителя П.К. и колегата му И.И.
същите заявиха, че не знаят защо са призовани. Това обстоятелство обуслови предявяването
на АУАН бл.№ 530450/31.10.2021г., съгласно разпоредбата на чл. 284 НПК. Предупредени
за наказателната отговорност по чл. 290, ал. 1 НК свидетелите изрично потвърдиха, че
изложените в АУАН фактически констатации отговарят на обективната действителност.
Споделят и частично възстановени спомени относно реда, следван при извършване на
проверката и спирането на водача от движение, действията си спрямо него и вида на
3
констатираните нарушения, включително това, свързано с наличие на алкохол в издишания
въздух, установено с техническо средство. Заявената от свидетелите неспособност да
пресъздадат детайли за конкретния случай на реализиран контрол по спазване правилата за
движение по пътищата е обоснована от рутинността на извършваната от тях дейност, респ.
от изминалия некратък период от време от датата на процесните събития. Същевременно, тя
не накърнява единството на доказателствения материал и не придава формалност на
изявлението на всяко от разпитваните лица, че поддържа материализираните в АУАН
констатации, тъй като изведените в него факти намират подкрепа и в други обективни и
независими източници на доказателства, приложени по делото. Принципно вярно е, че
АУАН не се ползва с презумптивна доказателствена сила /разпоредбата на чл. 189, ал. 2
ЗДвП противоречи на нормативен акт от по-висша степен – чл. 84 ЗАНН, вр. чл. 14, ал. 2
НПК, поради което същата се явява неприложима, имайки предвид и дадените
задължителни указания от върховния съд в тази насока/, но следва да се подчертае, че в
случая показанията на двамата свидетели не са единственият източник на релевантна
информация за фактите, включени в предмета на доказване.
Съставът на първата инстанция се доверява на приобщените писмени доказателства,
изброени по- горе, които са събрани по надлежния процесуален ред, допълват приобщените
гласни такива и се намират с тях в хармонично единство, като установяват
безпротиворечиво обстоятелствата по делото. За този съдебен състав няма спор, че
жалбоподателят е управлявал МПС, а по време на полицейска проверка, след изразено
съгласие да се подложи на тест с техническо средство, в издишания от него въздух е
установено наличие на алкохол, което се подкрепя по еднопосочен начин освен от
свидетелските показания, така и от приобщените по делото писмени доказателства
–извлечение от паметта на техническо средство „Алкотест Дрегер 7510“, талон за
медицинско изследване, връчен му с указания, че следва да се яви в УМБАЛ „Света Анна” в
рамките на ограничен период от време, заповед за задържане. Видно от писмо с УРИ
№6604/14.01.2022г. от ГДНП и писмо от Български институт по метрология изх.№57-00-12-
1/18.01.2022г. и приложения към тях техническото средство „Алкотест Дрегер 7510” с
фабричен номер ARNJ 0023 към дата 31.10.2021г. е одобрено като техническо средство за
измерване на 16.04.2009г., като е преминало успешно периодична проверка за техническа
годност на 17.08.2021г., която е със срок на валидност от 6 месеца. Съответно в разпечатката
от паметта на измервателния уред в часовете между 10:30 и 15:00 на 31.10.2021г. не се
установява друго проведено тестуване освен това в 14:13 часа, извършено спрямо Б. и
отчело резултат от 0,62‰. Категорично се налага и обстоятелството, изводимо от сведение
за зачислено техническо средство, че уредът към дата 31.10.2021г., за времевия интервал
между 08:00 часа и 17:00 часа е бил връчен на екип от ОПП – СДВР, в състава на който
наряд са включени актосъставителят и свидетелят по АУАН. Видно от представената
справка от Специализирана химическа лаборатория към УМБАЛ„Света Анна”ЕАД,
акредитирана за извършване на изследвания на кръвни проби по газхроматографски метод,
на 31.10.2021г. К. АЛЬ. Б. не е регистриран в журнала за прием на болничното заведение и
не му е вземана кръвна проба. В този смисъл и твърденията, изложени в жалбата, за
4
различна фактология се явяват голословни и доказателствено необезпечени.
По отношение на свидетелството за управление на МПС и контролния талон към
него, издадени на жалбоподателя, не са събрани доказателства същите да са били отнемани
преди датата на проверката от административните органи или да е заявявано тяхното
изгубване или унищожаване. От представената справка – картон на водача се установява
положително фактът на предходно санкциониране с влязло в сила на 01.05.2020г.
наказатено постановление на Б. за същото нарушение. От заповеди на министъра на
вътрешните работи се извежда компетентността на актосъставителя и наказващия орган към
датите на съставяне на АУАН и издаване на НП.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
Административнонаказателното производство е строго формален процес, доколкото
чрез него в значителна степен се засягат правата и интересите на физическите и юридически
лица. Последното обуславя и съдебният контрол, установен с разпоредбите на ЗАНН и
предвиден за издадените от административните органи наказателни постановления, да се
съсредоточава върху тяхната законосъобразност. По аргумент от чл.84 от ЗАНН, вр. с чл.14,
ал.2 от НПК съдът е длъжен служебно да издири обективната истина и приложимия
материален закон, като съобразява императива относно извършването на обективно,
всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото, независимо от
наведените от жалбоподателя аргументи, респ. фактическите констатации, заложени в
АУАН или наказателното постановление.
Съдът след извършена служебна проверка на съставения АУАН и на издаденото НП
прие, че не са налице процесуални нарушения относно компетентността на длъжностните
лица, които са съставили, респ. издали двата документа. Актът е съставен от длъжностно
лице – „младши автоконтрольор” при ОПП – СДВР, чието овластяване произтича от т.1.3 от
Заповед № 8121з-515/14.05.2018г. на Министъра на вътрешните работи, във връзка с
нормата на чл.189, ал.1 от ЗДвП. В този смисъл се обосновава наличието на материална
компетентност на актосъставителя. На следващо място в качеството си на заемащ
длъжността „Н.Г. към СДВР– ОПП – СДВР” издателят на НП черпи своите правомощия от
заповед на министъра на вътрешните работи, комуто по силата на чл.189, ал.12 от ЗДвП е
делегирана компетентност да издава НП, респ. да овластява подчинени нему длъжностни
лица в тази насока. Последното обстоятелство се потвърждава от текста на Заповед №
8121з-515/14.05.2018г., т.2.10, приложена към материалите по делото. Този
административен акт е цитиран и в обжалваното НП, което е доказателство, че към датата на
издаване на наказателното постановление неговият автор е притежавал нужната материална
компетентност да участва като наказващ орган в производството. Отсъстват и основания да
се подлага на съмнение авторството на издаденото наказателно постановление, като
наведените в тази насока съмнения от процесуалния представител съдът не намира, че
5
почиват на обективна основа, дори и при непосредствено запознаване с външното
оформление на акта.
В конкретния случай административнонаказателното производство е образувано със
съставянето на АУАН в предвидения от ЗАНН 3-месечен срок от откриване на нарушителя,
респективно – 1 година от извършване на нарушението. От своя страна обжалваното
наказателното постановление е постановено в 6 – месечния срок. Ето защо са спазени
всички давностни срокове, визирани в разпоредбата на чл. 34 ЗАНН, досежно
законосъобразното ангажиране на административнонаказателната отговорност на
жалбоподателя от формална страна.
1. За нарушението на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП.
Съдът служебно констатира, че са спазени императивните процесуални правила при
издаването и на двата административни акта – тяхната форма и задължителни реквизити,
съгласно разпоредбите на чл. 40, 42, 43, ал. 5, чл. 57 и чл.58, ал. 1 ЗАНН. Налице е пълно
съвпадение между установените фактически обстоятелства и тяхното последващо
възпроизвеждане в атакуваното НП. Разкрива се пълнотата на изложението и се обосновава
извод за налично отразяване на всички обективни признаци от състава на вмененото
нарушение, които обезпечават правото на нарушителя да разбере фактическите параметри
на предявената му отговорност. Лаконичното въвеждане на относимите обстоятелства не
нарушава логическото единство на възпроизведените в АУАН и НП факти и не препятства
възприемането на всеки един от изискуемите елементи на съответния състав от материална
страна. Ясно очертано е мястото на нарушението и датата на извършването му. Видно от
констативно- съобразителната част на АУАН и НП са изведени вида и идентификационния
номер на техническото средство, а също така и данните, получени след измерване
концентрацията на алкохол в дъха на лицето. Изписано словом е и мястото на нарушението,
като не се споделят възраженията за съществуващо противоречие. Прочитът на акта и
наказателното постановление дават ясна информация за пространствените параметри на
деянието. То е извършено при движение по автомагистрала А 1 – Т. Обозначението в
уводната част на акта „С регион - ...Бургас“ следва продължението именно на този път. В
следващото изложение е посочено отново, че движението е извършвано по
автомагистралата, а проверката е проведена на кръстовището на този път и ул.“С“. О П е
обозначен единствено като пресечна точка на главния път, от която именно е запонало
наблюдението на движението. Последното впрочем ясно се извлича и от показанията на
свид. К., който заявява, че като автопатрул са се придвижвали с колегата му зад нарушителя
от О П и са успели да го спрат на разклона на магистралата към с. Л (кръстовището с
ул.“С“). Същевременно, именно на мястото на пресичане на О П и автомагистрала Т се
намира и разклона за с. К, съвпадащ с посочения в представения документ от ОПП – СДВР
установъчен пункт на наряда, което обяснява и защо именно в така очертания в АУАН
пътен участък на движение полицейският патрул е следвал водача. Дори и да се констатира
отклонение на служителите от указаното им място, последното не повлиява върху
правомощията им да установяват нарушения на правилата на ЗДвП, доколкото в рамките на
6
работната си смяна те разполагат с такива за цялата територия на област С – град. В духа на
горните аргументи, настоящата съдебна инстанция приема, че краткото, но ясно отразяване
на относимата фактология напълно удовлетворява изискванията за достатъчно съдържание
на акта за установяване на административно нарушение и на наказателното постановление.
Предвид изложеното, посочените административни актове са съставени без
допуснати съществени нарушения на процесуалния закон, които да обусловят отмяната на
атакуваното наказателно постановление на формално основание.
Административнонаказателната отговорност на въззивника К.А. е ангажирана за
нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП, като на основание чл. 174, ал. 2, вр.ал.1 от ЗДвП му е
наложено наказание „глоба“ в размер на 1500,00 /хиляда и петстотин/ лева.
По делото е доказано по категоричен и безспорен начин, че на 31.10.2021г., около
14:13 часа, в гр. С жалбоподателят е управлявал лек автомобил след употреба на алкохол –
съгласно показанията на техническото средство „Алкотест дрегер 7510” с № ARNJ 0023, с
проба №00482. От приложеното по делото извлечение от паметта на ползвания от органите
контролен уред се удостоверява по безспорен начин фактът на проведения тест, времето в
което е предприето това действие и отчетения с анализатора резултат от 0,62 ‰. С оглед
данните от измервателния уред, при проведен тест с него съдържанието на алкохол в
издишания въздух е надвишавало допустимия по закон лимит и поради това е попадало в
диапазона на стойностите, приети за наказуеми съобразно нормата на чл.174, ал.1, т.1 от
ЗДвП. Доказано е, че на А е издаден талон за медицинско изследване. Същият обаче не се е
съобразил с отразените в него часови граници, в рамките на които е следвало да се подложи
на изследване, като въобще не е посетил болнично заведение, видно и от отговора на
акредитираната за територията на гр. С лаборатория за изследване на кръвни проби по
газхроматографски метод, че такава, иззета от жалбоподателя не е регистрирана. При тази
фактическа даденост напълно съобразени са изискванията, регламентирани с нормите на
Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта
и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, като при предприетите от
органите поредица от действия стриктно е съблюдавана процедурата, лимитирана в
цитирания подзаконов нормативен акт.
Към делото е приобщено писмо с вх.№6604/14.01.2022г. и протокол към него относно
уреда, с който е проведено тестуването. Видно от документа, срокът на валидност е бил
шестмесечен - от 17.08.2021г. до 17.02.2022г. Именно в неговите граници е извършена и
проверката на нарушителя за алкохол в издишания въздух - на 31.10.2021г., данните от
която са показали съдържание на алкохол 0,62 промила. Преминаването на уреда през
първоначална проверка за съответствие с техническите изисквания се извежда и от
представената от БИМ писмена справка изх.№57-00-12-1/18.01.2022г. и приложенията към
нея. Тези обстоятелства категорично сочат на извода, че "Алкотест Дрегер 7510" с № ARNJ
0023 е бил технически годен за измерване на алкохолната концентрация в издишвания
въздух. Този уред отговаря и на изискванията на Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за
установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества
7
или техни аналози. Категорично се налага и времето на изземване на пробата, съвпадащо с
данните за този факт, отразени в АУАН и в талона за медицинско изследване. Отсъстват
доказателства за неправомерна манипулация върху уреда.
Когато от водача е взета некачествена проба или се оспорват показанията на
техническото средство, какъвто е настоящият случай, употребата на алкохол или друго
упойващо вещество се установява с лабораторно изследване. С оглед гарантиране на
възможност да оспори данните на дрегера, на Б. е бил връчен талон, в който е било
определено конкретно медицинско заведение – УМБАЛ „Света Анна”, в което е можел да
предостави кръвна проба с оглед провеждането на последваща химическа експертиза в
специализирана лаборатория. Именно с извършване на медицинското изследване за
жалбоподателя е съществувала възможност да опровергае отчетеното от техническото
средство количество алкохол в кръвта. Това, съгласно правилата на Наредба № 1 от
19.07.2017г., може да стане само по този ред, доколкото химическата експертиза е методът,
ползващ се с приоритет съобразно действащите норми, регламентиращи обсъжданата
материя. Видно от представената справка от Специализирана химическа лаборатория към
УМБАЛ„Света Анна”ЕАД, акредитирана за извършване на изследвания на кръвни проби по
газхроматографски метод, на 31.10.2021г. не е постъпвала за изследване кръвна проба от
жалбоподателя. С отсъствието на инициатива да се подложи на кръвно изследване в
указания срок, чиито стойности биха се ползвали с предимство съобразно действащата към
момента на нарушението, а и понастоящем нормативна база, жалбоподателят сам се е
поставил в невъзможност да опровергае стойностните показатели на техническото средство.
В изведената в НП от наказващия орган хипотеза наличието на алкохол в кръвта на водача е
установено по безспорен начин въз основа на специалната норма на чл. 6, ал.9 от Наредба №
1 от 19.07.2017 г., доколкото посоченото техническо средство "Алкотест Дрегер 7510" е
регистрирало наличие на алкохол от 0,62 на хиляда. Тези показатели са единствено
релевантни в случая.
От своя страна, административнонаказващият орган правилно и законосъобразно е
приложил санкционната разпоредба на чл. 174, ал. 2, вр.ал.1 ЗДвП, която имплицитно
препраща към визираната в чл. 5, ал. 3, т. 1 ЗДвП абсолютна забрана към водачите да
управляват МПС след употреба на алкохол. Отчетено е и обстоятелството, че нарушението е
реализирано в условията на повторност (по смисъла на § 1, т. 33 от ДР на ЗДвП), установена
като квалифициращ признак на деянието в нормата на чл.174, ал.2 от ЗДвП, след като
въззивникът е било наказан за същото по вид нарушение с НП №20-1030-
001304/18.02.2020г., влязло в законна сила на 01.05.2020г. Налице е пълно съответствие
между словесното описание на релевантната фактическа обстановка в акта, очертана чрез
изискуемата се конкретика, нейното последователно възпроизвеждане в атакуваното
наказателно постановление и възприетата цифрова квалификация като възражението на
жалбоподателя, че нарушението е описано лаконично е напълно голословно. Ето защо,
съдът намира, че материалният закон също е приложен правилно.
Административното нарушение е реализирано виновно, при форма на вината – пряк
8
умисъл. Нарушителят е предвиждал извършването на деянието, съзнавал е неговия
общественоопасен характер, изразяващ се в накърняване на обществените отношения, които
са свързани с безопасното движение по пътищата и гарантират неприкосвеността на живота,
здравето и собствеността на гражданите при осъществяване на транспортната дейност като
във волеви аспект е искал и пряко е целял неговото извършване.
По отношение на наложените кумулативно административни наказания "Глоба" в
размер на 1500,00 /хиляда и петстотин/ лева и „Лишаване от право да управлява моторно
превозно средство“ за срок от 18 /осемнадесет/ месеца, съдът намира, че съгласно чл. 174,
ал. 2 ЗДвП санкцията е в относително определен размер, а именно "Глоба" от 1000,00 до
2000,00 лева и „Лишаване от право да се управлява МПС“ от 1 до 3 години. Наказващият
орган обаче не е изложил съображения, от които да е видно какви са мотивите му за
фиксиране на двете наказания в техния среден размер, а това индицира явната
несправедливост на санкцията. Липсата на мотиви в тази насока, не би могла да бъде
запълнена от настоящия съдебен състав, доклокото той не разполага с възможността да
допълва или презюмира волята на административно-наказващия орган. Това мотивира съда
да приеме, че наказанието следва да бъде индивидуализирано в законоустановения минимум
от 1000,00 /хиляда/ лева за глобата и период от 1 /една/ година за „Лишаване от право да
управлява МПС“. Не съществува юридическа възможност така посочените размери да бъдат
намалени /арг. от чл. 27, ал. 5 ЗАНН: “Не се допуска определяне на наказание под най-
ниския предел за наказание глоба…”/.
Не се разкриват основания да се коментира приложението на нормата на чл.28 от
ЗАНН. Случаят не би могъл да се квалифицира като маловажен, поради високата
обществена опасност на извършеното нарушение, изводима от масовата разпространеност
на подобен род противообществени прояви и категоричната обществена нетърпимост към
същите в съвременните условия на живот, с оглед драстичното завишаване на предвидените
наказания. Видно от приложената по административнонаказателната преписка справка -
картон на водача не се касае за първо нарушение, а поредна проява след множество
простъпки спрямо нормите на ЗДвП. Тези обстоятелства, наред с факта на повторността на
извършване на деянието, позволяват извод за проявена у жалбоподателя тенденция системно
да се отклонява от установените правила за поведение като участник в движението,
налагащо засилено въздействие от страна на държавата посредством административно
наказание като форма на принуда. Гореизложените изводи, според съда, препятстват
възможността настоящият случай да бъде определен като маловажен.
Правилно е постановено и отнемането на 15 контролни точки след влизане на
наказателното постановление на основание Наредба № I-З 2539 от 17.12.2012 г. на МВР,
което се явява закономерно следствие от санкционирането на жалбоподателя съгласно чл.
174, ал. 2, вр.ал.1 ЗДвП. В случая е посочено правното основание, а именно Наредба № Iз-
2539 на МВР, за това фактическо действие с контролно- отчетен характер. Действително за
пълнота административно-наказващият орган е следвало да посочи и конкретната
разпоредба на този подзаконов нормативен акт (чл.6, ал.1, т.2 от Наредбата), но същият
9
пропуск не влече опорочаване на цялото административнонаказателно производство,
доколкото самият подзаконов акт е цитиран и същият се отнася съпътстващата процедура по
отчитане на контролните точки на водачите.
2. За нарушението на чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП.
Второто възведено административно нарушение е посочено като неизпълнение на
правилото за поведение, заложено в чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП и свързано с изискването
водачите при управление на МПС да носят със себе си свидетелството за управление на
МПС и контролния талон към него. Съдът намира, че така изведено деянието е доказано по
безспорен и категоричен начин. В случая не са установени обстоятелства, водещи до
дисквалифициране на бездействието на водача като административно нарушение.
Процесните документи не са се намирали във фактическата власт на жалбоподателя, като
същият не е предоставил и смислено обяснение за така констатираната липса, доколкото те
не са били иззети по административен или съдебен ред. От своя страна,
административнонаказващият орган, правилно и законосъобразно е приложил санкционната
разпоредба на чл. 183, ал. 1, т. 1 ЗДвП, която изрично препраща към визираното в чл. 100,
ал. 1, т. 1 ЗДвП задължение за водачите на МПС да носят СУМПС и контролен талон към
него. Разкрива се пълно съответствие между словесното описание на релевантната
фактическа обстановка досежно нарушението в акта, очертана чрез изискуемата се
конкретика, нейното последователно възпроизвеждане в атакуваното наказателно
постановление и възприетата цифрова квалификация. Ето защо, съдът намира, че
материалният закон по отношение на така коментираното нарушение е приложен правилно.
Несъобразяването с нормата на чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП в конкретния случай е
извършено виновно, при форма на вината – непредпазливост, в проявната й форма на
небрежност. Нарушителят не е предвиждал извършването на деянието, но е могъл и е бил
правно задължен да стори това.
По отношение на наложеното за нарушението наказание „Глоба“ в размер на 10,00
/десет/ лева съдът намира, че съгласно чл. 183, ал. 1, т. 1 ЗДвП санкцията е абсолютно
определена, поради което не съществува юридическа възможност да бъде намалена, предвид
действието на императивната разпоредба на чл. 27, ал. 5 ЗАНН.
Съобразно изложените фактически и правни доводи, съдът достига до извод, че
атакуваното наказателно постановление следва да бъде потвърдено по отношение на
наложеното административно наказание за нарушението на чл. 100, ал.1, т.1 от ЗДвП,
респективно да бъде изменено в частта за нарушението по чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП, като
кумулативно наложените наказания бъдат намалени до установените от закона техни
минимални размери.
Така мотивиран, на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, Софийски районен съд,
НО, 2-ри състав,
РЕШИ:
10
ИЗМЕНЯ наказателно постановление №21-4332-022634/08.11.2021г., издадено от Г
В Б.а – Н.Г. към СДВР, ОПП - СДВР, В ЧАСТТА, с която на К. АЛЬ. Б., ЕГН **********,
на основание чл.174, ал. 2, вр.ал.1 от ЗДвП е наложено наказание „Глоба“ в размер на
1500,00 /хиляда и петстотин/ лева и „Лишаване от право да управлява моторно превозно
средство“ за срок от 18 /осемнадесет/ месеца за нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП, като
НАМАЛЯВА размера на наложеното наказание „Глоба” на 1000,00 /хиляда/ лева, а на
наказанието „Лишаване от право да управлява МПС“ – на 1 /една/ година, като на основание
Наредба № I-З 2539 от МВР е постановено отнемането на 15 /петнадесет/ контролни точки
след влизане в сила на наказателното постановление.
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №21-4332-022634/08.11.2021г.,
издадено от Г В Б.а – Н.Г. към СДВР, ОПП - СДВР, В ЧАСТТА, с която на основание чл.
183, ал. 1, т.1 от ЗДвП на жалбоподателя К. АЛЬ. Б., ЕГН **********, е наложено
административно наказание „Глоба“ в размер на 10,00 /десет/ лева за нарушение на чл. 100,
ал. 1, т.1 от ЗДвП, като правилно и законосъобразно.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд - С град, на
основанията предвидени в НПК, и по реда на Глава Дванадесета от АПК, в 14-дневен
срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
11