РЕШЕНИЕ
гр. София, 16.12.2016 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ІV „В” въззивен състав, в публичното заседание на двадесети октомври през две хиляди и
шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЗЛАТКА ЧОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ХРИПСИМЕ МЪГЪРДИЧЯН
Мл.
съдия ПЕТЪР МИНЧЕВ
при секретаря В.И., като
разгледа докладваното от мл. съдия Петър Минчев
в. гр. дело № 5702 по описа за 2016 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК
С решение № II-58-131 от 16.03.2016г.,
постановено по гр.д. № 53372/2014г. по описа на СРС, ГО, 58 с-в, е признато за
установено, че СД „М.И Ю.“ не дължи на „Ч.Е.Б.“ АД сумата от 1469,89 лева,
представляваща коригирано задължение за цена на електроенергия за периода
28.02.2014г. – 28.05.2014г. по фактура № **********/12.09.2014г. и констативен
протокол от 28.05.2014г., като „Ч.Е.Б.“ АД е осъден да заплати на СД „М.И Ю.“
сумата от 413,80 лева, представляваща разноски в първоинстанционното
производство.
Срещу така постановеното
решение е подадена въззивна жалба от ответника „Ч.Е.Б.“ АД, който твърди, че обжалваното
решение е неправилно поради нарушение на материалния закон. Излага съображения,
че правилно съдът бил приел, че средството за търговско измерване (СТИ) е
сертифицирано и годно за измерване и е налице неправомерно въздействие върху
него, вследствие на което същото е отчитало преминаващата през него ел. енергия
с грешка в посока минус. Твърди, че неправилно съдът бил приел, че за да бъде
налице основание за корекция на сметката следва да бъде доказано виновно
поведение на потребителя, както и че ПИКЕЕ са неприложими поради противоречието
им с нормата на чл. 82 ЗЗД. Навежда аргументи, че с ПИКЕЕ е въведена възможност
за корекция на сметката за ел. енергия както в посока увеличаване на същата,
така и в полза на клиента. Твърди, че ЗЕ, въз основа на който са приети ПИКЕЕ,
е специален спрямо ЗЗД и въвежда обективна безвиновна отоворност, както и че вземането
не представлява санкция за потребителя, а нормативно определен баланс между
интересите на потребителя и доставчика. Навежда, че процедурата по ПИКЕЕ била
точно спазена и констатациите в протокола не били оборени. Моли съдът да отмени
обжалваното решение и да отхвърли иска. Претендира разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна СД „М.И Ю.“ е подала отговор на въззивната жалба, в
който са развити съображения за неоснователност на същата. Твърди, въззивникът
не бил доказал, че са приети нови общи условия в съответствие с чл. 98а, ал. 2,
т. 6 ЗЕ, оспорва процедурата по съставяне на констативния протокол, оспорва
представените с отговора на исковата молба документи. Моли съдът да потвърди
първоинстанционното решение, претендира разноски.
Софийски градски съд, след
като прецени събраните по делото доказателства, съгласно правилата на чл.
235, ал. 2 ГПК, и взе предвид наведените
във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на
насрещната страна, приема следното:
Предявени е отрицателен установителен иск с правно
основание чл. 124, ал. 1 ГПК за установяване недължимост на сумата от от
1469,89 лева, представляваща коригирано задължение за цена на електроенергия за
периода 28.02.2014г. – 28.05.2014г. по фактура № **********/12.09.2014г. и
констативен протокол от 28.05.2014г.
За да постанови обжалваното
решение, първоинстанционният съд е приел, че по делото се установява, че между
страните е налице валидно правоотношение по договор за доставка на електрическа
енергия, че процесният констативен протокол е съставен и посредством него е
констатирана промяна в схемата на свързване на електромера, поради което е било
изготвено предложение за корекция и е издадена посочената фактура за процесната
сума. Въпреки това съдът е приел, че за ответника не е било налице основание да
начисли процесната сума, тъй като правилата, съобразно които тя е определена
/ПИКЕЕ/ са приети от КЕВР извън предоставената му от ЗЕ законова делегация,
както и че установената с тях отговорност на потребителя противоречи на чл. 82 ЗЗД. СРС е приел, че е задължение на ответника по делото да поддържа
електрическата мрежа и средствата за търговско измерване в изправност, както и
да извършва редовен отчет. Съдът е счел, че за да бъде начислена процесната
сума, следва да бъде установено виновно извършено противоправно деяние от
страна на потребителя, както и конкретен период, през който електрическата
енергия е била измервана неправилно вследствие на това деяние, които
обстоятелство ответникът не е доказал.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата.
Настоящият съдебен състав приема, че
първоинстанционното решение е валидно и допустимо в обжалваните му части. Не е
допуснато и нарушение на императивни материални норми.
Решението е неправилно поради нарушение на материалния
закон.
Между страните по делото няма спор, че са обвързани от
облигационно правоотношение, възникнало от договор по чл.98 “а“ от ЗЕ. Няма спор, че за собствения на ищеца процесен
недвижим имот е доставяна ел.енергия от страна на ответника. Правният спор е
относно дължимостта на процесната сума, която е начислена от ответника като
корекция въз основа на констативен протокол /КП/ №. 6007367 от 28.05.2014г. по реда на чл.48 от ПИКЕЕ.
С нормата на чл.83,а.1,т.6 и
чл.83,ал.2 от ЗЕ/в редакцията след изменението с ДВ, бр.54/ 2012г.- в сила от
17.07.2012г./, на ДКЕВР /със сегашно наименование КЕВР/ е делегирано правомощието за приемане на
подзаконов нормативен акт- Правила за измерване на количеството ел.енергия,
включително и установяване случаите на неизмерена,
неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия. В
изпълнение на законовата делегация на чл.83,ал.1,т.5 и чл.83,ал.2 от ЗЕ , от ДКВР с протокол № 147/ 14.10.2013г., обн.
В ДВ, бр.98/12.11.2013г. са приети ПИКЕЕ, които са в сила от 16.11.2013г. Неправилно първоинстанционният съд е приел, че
законовата делегация на горепосочените норми е ограничена единствено до
установяването на случаите на неизмерена, неправилно измерена и/или неточно
измерена ел.енергия и не включва правото на ответника за корекция в тези
случаи. Нормата на чл.83,ал.1,т.5 от ЗЕ
изрично постановява, че правилата следва да съдържат регламентацията на
измерването на ел.енергия, включително и в случаите на неизмерена, неточно или
неправилно измерване, като в последния
случай именно поради липсата на обективни данни за точното количество
ел.енергия, измерването се извършва по
нормативно установената формула. В конкретния случай КП № 6007367 от
28.05.2014г. е съставен в съответствие с изискванията на разпоредбата на чл.47,
ал.2 и ал.3 от ПИКЕЕ, след извършена проверка по реда, регламентиран от чл.41-чл.44 от ПИККЕ. При извършената
проверка е установено, че липсва пломба на щита на ел.табло, нарушена е
пломбата на клемния блок на електромера, променена е
схемата на свързване на измервателната система, като е прекъсната връзката
между токовите и напреженовите ел. измервателни намотки, поставяйки
деривационните пластини на първа и втора (R и S) фази на електромера. Поставен е
допълнителен проводник (шунт) между входящата и изходящата фазови клеми на
трета (Т) фаза. С еталонен уред „МТЕ“ с фабричен номер 24464 и свидетелство за
калибриране Е-137 от 11.05.2012г. е измерена грешката, с която електромерът
измерва, преминаващата през него ел. енергия в момента на проверката.
Измерената грешка –(минус) 98,275%. Видно от съдържанието на
протокола, същият е съставен в присъствие на служител на МВР- Б.А. П., в съответствие с изискването на чл.48,ал.2 от ПИКЕЕ,
предвид установената при самата проверка видима промяна на схемата на
свързване. Констативният протокол, подписан от служител на МВР е официален
документ по смисъла на чл.179,ал.1 от ГПК за следните удостоверени с него
обстоятелства: присъствието на служителя
на МВР при проверката, останалите лица, взели участие в проверката, както и
установеното при проверката видимо състояние на проверения електромер. Като
официален документ КП се ползва с материална доказателствена сила за посочените
удостоверени факти. Същото се потвърждава и от
показанията на свидетелите К. и В.. Същевременно от приетото по делото
експертно заключение по назначената от първоинстанционния съд СТЕ, което съдът
кредитира като пълно, ясно и компетентно изготвено, се установява, че сумата,
начислена с процесната фактура, е определена правилно по реда на чл. 48, ал. 1,
б. „а“ и ал. 2 ПИКЕЕ, въз основа на посоченото в констативния протокол
отклонение /грешка/ в измерваната от СТЕ ел. енергия в размер на минус 98,275% при отчитане класа на точност
на СТЕ от 2,00%. Приложени са действащите за периода цени на ел. енергия.
Неправилно първоинстанционният съд е приел, че ПИКЕЕ
установяват обективна отговорност на потребителя и не следва да се прилагат
поради противоречие между подзаконовия нормативен акт и разпоредбата на чл. 82 ЗЗД, както и че за да бъде начислена процесната сума следва да бъде установено
виновно противоправно поведение на потребителя. ПИКЕЕ не установяват нормативно изискване за
доказване на конкретно виновно поведение от страна на ищеца-потребител, което
да е причинило промяната в схемата на свързване на уреда за търговско
измерване. В случая на корекционната процедура няма нарушено правно задължение,
а тя цели да установи обема на едно правно задължение, възникнало по силата на
договорна връзка между потребителя и електроснабдителното предприятие, т.е.
правилата създават една необорима презумпция -определят потребление, което е
възможно да е възникнало наистина, въз основа на обективно налични данни, без
това предположение да е възможно да бъде оборено. Тази презумпция се отнася до
количеството на потребената енергия, т.е. определя /уточнява/ дължимата
престация. Правилата на чл. 47 и сл. ПИКЕЕ целят поправяне на възникнали грешки
/отклонения/ в измерването, които може да са породени от случайността, от
страните по договора или от трето лице, т.е. правилата представляват нормативно
установяване на размера на задължението във връзка с
изпълнението на договора, което се определя изцяло от
обективното право и обвързва страните независимо от волята им. Налице е
установен специален ред за измерване на доставяната електрическа енергия в
случаите на констатирана по реда на ПИКЕЕ грешка в измерването на доставяната
ел. енергия извън допустимата, респ. неизмерване на последната, като обективно
състояние, без да отдава значение за причината за последното обективно
състояние, като целта на нормативния акт е не да санкционира потребителя за
виновно неизпълнение от последния на негови договорни задължения, а да осигури
измерване на доставяната ел. енергия, съответно на действително доставената
такава, при констатирано неточно измерване на последната или неизмерването на
същата. Грешката при измерването по смисъла на чл. 45, ал. 1 от ПИКЕЕ по своята
правна природа представлява отклонение с неустановен произход и има обективен
характер като е без значение дали последната е причинена вследствие на нечие
противоправно поведение. Установената отговорност при корекция на сметка не
представлява санкция за потребителя, а нормативно установен метод за
справедливо разпределяне на загубата между потребителя и
електроразпределителното дружество. Този
извод съответства на разрешенията на задължителната съдебна практика –
постановените по реда на чл.290 от ГПК – Решение № 115/20.05.2015г. по гр.дело
№ 4907/2014г. на ІV ГО на ВКС, Решение № 164/02.03.2016г. по гр.дело №
2446/2014г.
Неоснователно е възражението на ищеца, че общите условия
за доставка на електрическа енергия на ответника – въззивник в настоящото
производство не са надлежно оповестени. От представените по делото извлечения
от вестник „Телеграф“ и „СъП.“, както и от представения сертификат за
публикуване на реклама се установява, че в посочените броеве на вестниците са
публикувани именно представените по делото общи условия, като въззиваемата
страна, която оспорва това обстоятелство, не е навела доказателства, че са били
публикувани други общи условия, не тези, представени по делото. Публикацията
във в. „СъП.“ касае именно района на гр. П., където се намира адресът на ищеца,
а в. „Телеграф“ представлява национален ежедневник издаван и на територията на
гр. П.. Относно възражението, че общите условия не предвиждали ред за
уведомяване на потребителите за извършените корекции, същото е релевирано за
първи път в отговора на въззивната жалба, поради което се явява преклудирано по
аргумент от чл. 147 ГПК.
Неоснователно е оспорването от
ищеца на предложението за корекция и процесната фактура, с аргументи за
неспазена процедура по чл.47,ал.5 от ПИКЕЕ, поради неизвършена проверка на
електромера от Българския институт за метрологична проверка. Настоящият съдебен
състав намира, че при систематично тълкуване на нормата на чл.47,ал.5 от ПИКЕЕ,
във връзка с разпоредбата на с чл.48,ал.2 от ПИКЕЕ изводът е, че те
регламентират две различни хипотези. При първата хипотеза, попадаща в
приложното поле на чл.47,ал.5 от ПИКЕЕ, констатираните при проверката , нарушения в целостта
и/или функционалността на измервателната система, включително и чрез добавяне на чужд за системата елемент, са такива,
при които не може да се направи извод само въз основа на тези видими белези за
въздействие върху уреда за търговско измерване, дали те са довели до промяна в схемата на свързване, намираща се
във вътрешността на уреда. Ето защо, нормата на чл.47,ал.5 от ПИКЕЕ изисква при
тази хипотеза уредът за търговско измерване да се изпрати на Българския
институт по метрология, който извършва проверка на уреда, включително и чрез
разглобяването му, и се произнася по
въпроса за наличието или липса на промяна в схемата на свързване, намираща се
във вътрешността на уреда. В приложното поле на
чл.47,ал.5 от ПИКЕЕ попадат и случаите, при които и без да са налице
данни за външно вмешателство при проверката е установено несъответствие между метрологичните и/или техническите характеристики
на средството за търговско измерване с нормираните. За разлика от случаите, попадащи в приложното поле
на чл.47,ал.5 от ПИКЕЕ, нормата на чл.48,ал.2 от ПИКЕЕ регламентира
хипотеза, при която констатираното при проверката
въздействие върху уреда за търговско
измерване е такова, че само по видимите
му белези е ясно, че води до промяна на схемата на свързване. Тъй като
визираните от нормата на чл.48,ал.2 от ПИКЕЕ външни въздействия сочат на видно
противоправно вмешателство върху уреда за търговско измерване, наличните данни
за това противоправно въздействие , удостоверени с присъствието и подписа на
служител на полицията придават на КП
качеството на официален документ, който да бъде ползван като доказателство в
евентуално бъдещо наказателно производство при установен автор на
противоправното деяние. Именно поради обстоятелството, че промяната в схемата
на свързване, в резултат на която не е отчетено или е неточно отчетена
ел.енергия, е видима и тази промяна е удостоверена с официален документ, с
нормата на чл.48,ал.2 от ПИКЕЕ е прието, че само въз основа на този документ се
извършва корекцията и не е необходима последваща проверка от надлежен орган по
метрология, както в хипотезата, при която е нужна такава допълнителна проверка,
за да се установи дали е налице или не промяна в схемата на свързване на уреда
/чл.47,ал.5 от ПИКЕЕ/. В процесния случай от КП се установява, че са налице
видими белези за промяната в схемата на свързване, като това се потвърждава и
от приетото по делото заключение на СТЕ- прорязана е долната част на клемния
блок, чрез което е осъществен достъп до вътрешността на уреда и е поставен допълнителен проводник /шунт/
между входящата и изходяща фазови линии на клемния блок. Ето защо и
законосъобразно корекцията е извършена на база само на КП, съгласно нормата на
чл.48,ал.2 от ПИКЕЕ.
На последно място, настоящият съдебен състав намира за
неоснователно възражението на ищеца за противоречие на нормите на ПИКЕЕ на тези
от по-високия по степен нормативен акт- ЗЕ. В рамките на проверката по
чл.15,ал.3 от ЗНА, настоящият съдебен състав приема, че ПИКЕЕ са приети в
изпълнение и в рамките на законовата делегация
по чл.83,ал.1,т.6 от ЗЕ от компетентния
държавен орган по чл.83,ал.2 от ЗЕ. На настоящия съдебен състав служебно е
известно решение № 12897/01.12.2015г. по адм.дело № 9462/2014г. на ВАС, което
не е влязло в сила, тъй като е предмет на инстанционен контрол от 5-чл. състав
на ВАС по адм.дело № 2385/2016г., което е висящо. Като допълнителен аргумент
следва да се посочи, че дори ПИКЕЕ или негови отделни норми да бъдат отменени,
то съдебното решение за отмяна ще има действие само за в бъдеще – от момента на
влизането му в сила, съгласно нормата чл.195,ал.1 от АПК, поради което и не би
рефлектирало върху приложимите правни норми за конкретния казус
По
тези съображения предявеният иск е неоснователен. Ето защо, решението на
първоинстанционния съд е неправилно и следва да бъде отменено, като вместо него
бъде постановено друго, с което искът да бъде отхвърлен.
По разноските
При този изход на делото, право на
разноски има ответникът – въззивник в настоящото производство. На основание
чл.78,ал.3, вр. с ал.8 от ГПК СД „М.И Ю.“
следва да бъде осъден да плати на „Ч.Е.Б.“ АД разноски в първоинстанционното
производство в размер на 523,49 лева, от които 200 лева – депозит за
възнаграждение на вещо лице по СТЕ и 323,49 лева – юрисконсултско
възнаграждение съгласно Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения.
На основание чл. 78, ал. 1,
вр. с ал. 8 ГПК, СД „М.И Ю.“ следва да бъде осъден да плати на „Ч.Е.Б.“ АД
разноски във въззивното производство в размер на 348,49 лева, от които 25 лева
– държавна таса и 323,49 лева– юрисконсултско възнаграждение съгласно Наредба № 1
от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Настоящото решение не
подлежи на касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 2, т. 1 ГПК.
Така мотивиран, Софийският
градски съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № II-58-131
от 16.03.2016г., постановено по гр.д. № 53372/2014г. по описа на СРС, ГО, 58
с-в, и вместо него постановява:
ОТХВЪРЛЯ предявения
от СД „М.И Ю.“ срещу „Ч.Е.Б.“ АД иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за
признаване за установено, че СД „М.И Ю.“ не дължи на „Ч.Е.Б.“ АД сумата от
1469,89 лева, представляваща коригирано задължение за цена на електроенергия за
периода 28.02.2014г. – 28.05.2014г. по фактура № **********/12.09.2014г. и
констативен протокол от 28.05.2014г.
ОСЪЖДА СД „М.И
Ю.“, ЕИК: *******, със седалище и адрес на управление *** да заплати на „Ч.Е.Б.“ АД, ЕИК: *******, със седалище и адрес на управление ***,
Бенч Марк бизнес център, на основание чл. 78, ал. 3, вр с ал. 8 ГПК, сумата от
523,49 лева, представляваща разноски, сторени в първоинстанционното
производство, както и на основание чл. 78, ал. 1, вр. с ал. 8 ГПК, сумата от 348,49
лева, представляваща разноски, сторени в настоящото производство.
РЕШЕНИЕТО не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.
ОСОБЕНО МНЕНИЕ на съдия Хрипсиме Мъгърдичян към
решение по в.гр.дело №5702/2016 год. по описа на СГС, ГО, ІV-В с-в.
Не
съм съгласна със становището на мнозинството от членовете на съдебния състав,
че решението от 16.03.2016 год., постановено по гр.дело №53372/2014 год. по
описа на СРС, ГО, 58 с-в, следва да бъде отменено, а предявеният от СД „М.И Ю.“
срещу „Ч.Е.Б.“ АД отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал.
1 ГПК – отхвърлен.
В
постановените по реда на чл. 290 ГПК и съставляващи задължителна съдебна
практика Решение № 111 от 17.07.2015 г. на ВКС по т. дело № 1650/2014
г., I т. о., ТК, Решение
№ 173 от 16.12.2015 г. на ВКС по т.дело № 3262/2014 г., ІІ т. о., ТК, Решение №
203 от 15.01.2016 г. на ВКС по т.дело № 2605/2014 г., І т. о., ТК, е прието, че
с изменението на ЗЕ с ДВ, бр. 54 от 17.07.2012 год., в сила от 17.07.2012 год.,
е създадена нова т. 6 на ал. 2 на чл. 98а ЗЕ, според която общите условия на
крайния снабдител с електрическа енергия следва да съдържат ред за уведомяване
на клиента при извършване на корекция на сметка съгласно правилата по чл. 83,
ал. 1, т. 6 ЗЕ. В тази норма е предвидено създаването на правила за измерване
на количеството електрическа енергия, регламентиращи принципите на измерване,
начините и местата за измерване, условията и реда за тяхното обслужване,
включително за установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно
измерена електрическа енергия, както и създаването, поддържането и достъпа до база
данни с регистрацията от средствата за търговско измерване. С изменението на
закона се въвежда нова уредба на обществените отношения, като законодателно е
предвидено правото на крайния снабдител на електрическа енергия да извършва
корекция на сметките на клиент при доказано неточно отчитане на потребената
електрическа енергия, но предвид въведеното задължение по чл. 98а, ал. 2, т. 6
и чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ, корекцията следва да се извърши само при предвиден в
общите условия на договорите ред за уведомяване на клиента за извършената
корекция и при налични правила за измерване на количеството електрическа
енергия, регламентиращи принципите на
измерване, начините и местата за измерване, условията и реда за тяхното обслужване,
включително за установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно
измерена електрическа енергия и за извършване на корекция на сметките за
предоставената електрическа енергия.
Следователно
считам, че правото за извършване на корекция на сметка възниква за доставчика
на електрическа енергия при кумулативното наличие на горепосочените две
предпоставки.
В
изпълнение на новата разпоредба на чл. 83, ал. 1, т. 6 вр. с ал. 2, изр. 2 ЗЕ,
ДКЕВР е приела Правила за измерване на количеството електрическа енергия
/ПИКЕЕ/, обн., ДВ, бр. 98 от 12.11.2013 год., в раздел ІХ /чл. 47 – 51/ от
които са регламентирани случаите и начините за извършване на преизчисление на
количеството електрическа енергия от
операторите на съответните мрежи, т.е. регламентирани са т. нар. „корекции на
сметки на потребителите“ в случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно
измерена електрическа енергия. Тези правила влизат в сила на 16.11.2013 год.,
т.е. били са действащи към момента на извършване на проверката на процесното
средство за търговско измерване и извършването на корекцията на сметка на
ищеца.
В
§ 199, ал. 2 от ПЗР на ЗИД ЗЕ е предвидено, че до приемането на подзаконовите
нормативни актове и общите административни актове по приложението на новата
уредба или до привеждането им в съответствие с нея се прилагат действащите
подзаконови нормативни актове, съответно общи административни актове, доколкото
не противоречат на закона. Общите условия на договорите за продажба на
електрическа енергия на „Ч.Е.Б.“ АД не са нито подзаконов нормативен акт, нито
общ административен акт, а по своето правно естество представляват договор.
Както вече бе посочено те трябва задължително да съдържат реда за уведомяване
на клиента при извършване на корекция на сметки съгласно правилата по чл. 83,
ал. 1, т. 6 ЗЕ /чл. 98а, ал. 2, т. 6 ЗЕ/, каквото изискване не е било
установено в предходните редакции на закона и в заварените от новата уредба
общи условия на ответното дружество /които са приети като доказателство по
делото – одобрени от ДКЕВР с Решение №ОУ-059 от 07.11.2007 год. и изменени и
допълнени с Решение №ОУ-03 от 26.04.2010 год. на ДКЕВР и за които не се спори
по делото, че са били публикувани, т.е. влезли са в сила/.
В
чл. 17, ал. 2 и 18 от тези общи условия обаче е установено само задължение на
продавача за уведомяване на потребителя за корекцията на сметки при неизмерване
или при неправилно/неточно измерване на електрическа енергия, респ. при грешки
при отчитане, но не е регламентиран редът за това. Нито са релевирани
твърдения, нито са ангажирани данни за изменението на действащите общи условия
или за влизането в сила на нови общи условия, които да предвиждат ред за
уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметки /като в тази връзка
следва да бъдат съобразени и мерките за защита на потребителите, предвидени в
Директива 2009/72/ЕС относно общите правила за вътрешния пазар на електрическа
енергия, изцяло транспонирана със ЗЕ/, поради което и при приложение на неблагоприятните последици от правилата за
разпределение на доказателствената тежест считам, че ответникът не е изпълнил
законоустановеното си задължение по чл. 98а, ал. 2, т. 6 ЗЕ, респ., че не е
осъществен фактическия състав, пораждащ правото му да коригира сметката на
клиент при неточно отчитане на потребената електрическа енергия и само на това
основание релевираната отрицателна установителна претенция по чл. 124, ал. 1 ГПК се явява основателна и подлежи на уважаване. Ето защо обжалваното
първоинстанционно решение следваше да бъде потвърдено.
СЪДИЯ: