№ 831
гр. София , 14.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ в публично
заседание на двадесет и шести май, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Иво Дачев
Членове:Мария Георгиева
Асен Воденичаров
при участието на секретаря Ива Андр. Иванова
като разгледа докладваното от Мария Георгиева Въззивно гражданско дело
№ 20201000502247 по описа за 2020 година
САС е сезиран с въззивна жалба, подадена от ищеца по гр.д. 16 147/17 г. по
описа на СГС. С решение по делото № 1995/12.03.20 г. съдът, като приел, че
главничното вземане е приъдено по дело, водено срещу правоприемник на ответника, а
процесното вземане с източник договор с клауза за мораторна неустойка е погасено по
давност, е отхвърлил иск за заплащане на сумата от 300 000 лв. – част от обща
претенция в размер на 6 000 000 000 лв. в полза на М. И. С., дължима от Б. А. А..
С жалбата се оспорва правилността на първоинстанционното решение. Твърди
се, че задължението на ответничката като физическо лице не е прехвърлено при
прехвърляне на предприятието й като едноличен търговец. Счита, че задължението за
заплащане на неустойка за забава не е погасено по давност, тъй като то започва да тече
от последния ден на периода, за който се претендира неустойката.
Състав на САС, като установи, че е сезиран с допустима жаба, с която се
обжалва допустим и валиден съдебен акт, приема, че следва да се произнесе относно
правилността на решението според доводите за неправилност, съдържащи се във
въззивната жалба.
В производството пред САС не са събирани нови доказателства и поради това
въззивният акт следва да се основе на доказатествения материал, събран в
производството пред първоинстанционния съд.
Въз основа доводите на страните съобразно предмета на проверка, САС
прави следните изводи:
Доколкото поредността за разглеждане на възраженията е: правопогасяващи,
1
правоизключващи и правоограничаващи, САС счита, че първо следва да провери
правилността на изводите на СГС за изтекла погасителна давност. Възражението за
погасяване на иска поради давност е направено с отговора на исковата молба.
Последната е заведена в съда на 12.12.17 г.
Разпоредбата на чл. 119 ЗЗД поставя в зависимост акцесорните вземания
(каквото е естеството на вземането поради уговорена договорна неустойка за забава)
спрямо гавничната претенция.
На с. 30 от първоинстанционното дело се съдържа уточнение на претенцията на
ищеца като такава за присъждане на мораторна неустойка за периода 30.01.95 г. –
12.12.18 г. Съгласие за нея е постигнато в чл. 4 от спогодбата (с.4). Неустойката е за
забава на паричен дълг в размер на 1 183 000 лв., произтичащ от договор за спогодба,
сключен между ЕТ „АБ Т.- Б.А.“ и ЕТ „М.С.“ на 30.01.1995 г. Според т. 2 от договора
сумата от 1 183 000 лв. е следвало да се заплати от първия ЕТ на втория- до 28.02.95 г.
От датата 01.03.95 г. е започнало протичане на петгодишен давностен срок за
изпълнение на главничното задължение. Същият е изтекъл на 01.03.2000 г. В
доказателствена тежест на ищеца е да установи прекъсването/спирането на
протичането на давността. Представената като доказателство искова молба от 22.01.16
г. (с. 34) следхожда момента на изтичане на давностния срок. Поради това следва да се
направи заключение за правилност на извода на СГС за липса на подлежащо да се
защити чрез иск вземане.
Неоснователен е доводът на ищеца, че продажбата на предприятието на ЕТ –
длъжник не включва процесното главнично задължение. Предприятието е продадено
като съвкупност от права, задължения и фактически отношения, но това е станало след
погасяване на дълга поради изтекла давност и транслативният ефект е неотносим към
конкретния спор.
Тъй като прави извод за правилност на обжалваното решение, САС следва да
потвърди обжалвания съдебен акт.
Липсата на претенция за присъждане на разноски в поза на въззиваемата дава
основание на настоящия състав да не се произнесе на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
Водим от разгърнатите съображения САС:
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1995/12.03.20 г., постановено по гр.д. 16 147/17 г. по
описа на СГС.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен срок от
връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
2
3