О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
2017 Дупница
Номер Година Град
IV
Районен съд – Дупница състав
15.06. 2017
на Година
закрито Миглена Кавалова
В заседание
в следния състав:
Председател
Членове
Съдебни заседатели:
1.
2.
Секретар:
Председателя на състава
Прокурор:
Като разгледа докладваното от
гражданско 1157 2016
дело № по описа за год.
Производството по делото е било образувано по искова молба, предявена от И.Д.И., ЕГН **********, с адрес: *** чрез адв. Е.П. *** срещу ЗК „Уника живот” АД, София, общ. „Красно село”, ул. „Юнак” № 11-13, представлявано от Николай Генчев И., Николай Генчев Каварджиклиев и Димитър Стоянов Тонев, с която искова молба е предявен иск с правно основание чл. 242, ал. 1 КЗ (отм.).
С решение, постановено по делото на
26.04.2017г., съдът е отхвърлил предявения от И.Д.И., ЕГН **********, с адрес: ***
чрез адв. Е.П. *** срещу ЗК „Уника
живот” АД, ЕИК *********, София, общ. „Красно село”, ул. „Юнак” № 11-13,
представлявано от Николай Генчев И., Николай Генчев Каварджиклиев и Димитър
Стоянов Тонев иск с правно основание чл. 242, ал. 1 КЗ (отм.) за осъждане на
ответника да заплати на „ТИ БИ АЙ Банк” ЕАД в качеството му на кредитор на ищеца
сумата в размер на 2 321, 50 лв., представляваща не погасена от ищеца част
от задължението му договор за
потребителски кредит от 01.10.2015 г., сключен между него и „ТИ БИ АЙ Банк”
ЕАД, ЕИК *********, гр. София, като неоснователен и осъдил И.Д.И., ЕГН
**********, с адрес: *** да заплати на ЗК „Уника живот” АД, ЕИК *********,
София, общ. „Красно село”, ул. „Юнак” № 11-13, представлявано от Николай Генчев
И., Николай Генчев Каварджиклиев и Димитър Стоянов Тонев сумата в размер на 220, 00 (двеста и двадесет) лева,
представляваща сторени по делото разноски.
Решението не е влязло в сила.
Процесуалният представител на ищеца е депозирал молба на 16.05.2017г., в срока по чл. 248 ГПК, в която се сочи, че е констатирал, че в решението, постановено по делото от районния съд няма произнасяне по искането на ищеца за определяне на адвокатски хонорар съгласно Наредба № 1/2004 г. за минималните адвокатски възнаграждения, тъй като видно от приложеното пълномощно по делото е адв. П. *** е представлявал И.И. при условията на чл. 38, ал. 2 Закона от адвокатурата, а съгласно чл. 2, ал. 2 от Наредба № 1 в тези случай хонорара се определя от съда съгласно същата наредба, поради което моли съда да се произнесе допълнително по искането за определяне на адвокатски хонорар.
В срока за отговор на молбата, е депозиран такъв от насрещната страна по нея, в която е изразено становище за неоснователност на молбата с мотиви, че съдът дължи произнасяне, само ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски, съответно се моли ако съдът прецени да се произнесе допълнително по представената молба да определи минимален размер на адвокатското възнаграждение, разпоредбата на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА адвокатът може да оказва безплатно адвокатска помощ и съдействие на материално затруднени лица, в който случай, ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът има право на адвокатско възнаграждение. Съдът определя възнаграждението в размер не по-нисък от предвидения в наредбата по чл. 36, ал. 2 ЗА и осъжда другата страна да го заплати /чл. 38, ал. 2 ЗА/.
Съдът намира молбата на адв. П. – предмет на настоящото производство за неоснователна, при което следва да се остави без уважение, по следните съображения:
Съгласно задължителните указания, дадени в определение № 515/02.10.2015 г. по описа на ВКС, постановено по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК по ч.т.д. № 2340/2015 г., I т. о., липсата на писмен договор не е пречка да бъде удостоверено в процеса постигнатото съгласие, че учредената с пълномощното процесуална представителна власт за адвокатска защита ще бъде предоставена безплатно. Последното обстоятелство – договарянето на осъществяваната правна помощ като безплатна не се презюмира, а следва да бъде установено от данните по делото. Изявленията за наличие на конкретно основание за оказване на безплатна помощ по чл. 38, ал. 1 ЗА обвързват съда и той не дължи проверка за съществуването на конкретната хипотеза. Достатъчно за уважаване на искането по чл. 38, ал. 2 ЗА е: 1. правна помощ по делото да е осъществена без данни за договорен в тежест на доверителя размер на възнаграждението по чл. 36, ал. 2 ЗА; 2. заявление, че предоставената правна помощ е договорена като безвъзмездна и липса на данни, които да го опровергават; 3. отговорност на насрещната страна за разноски, съобразно правилата на чл. 78 ГПК. В този смисъл липсата на договор за правна помощ с уговорена в него безплатно предоставяна такава не препятства упражняване на правото по чл. 38, ал. 2 ЗА, тъй като принципът на чл. 36, ал. 1 ЗА е, че адвокатът има право на възнаграждение за своя труд, а размерът му, за разлика от хипотезата на чл. 36, ал. 3 ЗА, се определя от съда по императивната разпоредба на чл. 38, ал. 2 ЗА в рамките на предвидения в Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. В този смисъл са и разрешенията, дадени в определение № 528/20.06.2012 г., постановено по ч. т. д. № 195/2012 г. по описа на ВКС, II т. о., както и в определение № 731/09.10.2014 г., постановено по ч. гр. д. № 5256/2014 г. по описа на ВКС, III г. о. В случая обаче не е налице третата от посочените по – горе предпоставки, а именно отговорност на насрещната страна за разноски, съобразно правилата на чл. 78 ГПК предвид отхвърляне на предявени от ищеца иск, с оглед на което молбата за присъждане на разноски за адвокатски хонорар, депозирана от процесуалния представител на ищеца, следва да се отхвърли.
С оглед горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата от 16.05.2017г., депозирана от адв. П. *** – процесуален представител на И.Д.И., ЕГН **********, с адрес: *** за допълване на постановеното по делото на 26.04.2017г. решение в частта за разноските, като неоснователна.
Определението
подлежи на обжалване пред ОС - Кюстендил в двуседмичен срок от връчването му на
страните, на основание чл. 248, ал. 3 ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: