Р Е Ш Е Н И Е
№ 392
гр. Плевен, 02.07.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН съд Плевен–Първоинстанционен тричленен
състав, в открито съдебно заседание на деветнадесети юни две хиляди и двадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ГОСПОДИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: 1.
ЕЛКА БРАТОЕВА
2. РАЛИЦА
МАРИНСКА
при секретаря Бранимира
Монова и прокурора Нанка Рачева,
като разгледа докладваното от съдията Маринска административно дело №1412/2019г г. и за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл.185 – чл. 196 от АПК.
Адм.д. № 1412/2019г. по описа на АдмС- гр.
Плевен, е образувано въз основа на протест от Йорданка Антонова, прокурор в
Окръжна прокуратура- гр. Плевен, против разпоредбата на чл. 58, ал.4 от Наредба
№15, за определяне размера на местните данъци на територията на Община Левски,
приета с решение №56/15.02.2008г., изменена с решение №260/29.01.2009г.,
решение №488/29.12.2009г., решение №686/28.12.2010г., решение №704/24.01.2011г.,
решение №249/20.12.2012г., решение №443/20.12.2013г., решение №203/27.10.2016г.,
решение №563/31.01.2019г. на Общински съвет - Левски, като незаконосъобразна.
Посочва се, че с решение №704/24.01.2011г., Общински съвет- Левски, е добавил в
Наредба №15, нов раздел IV „Туристически данък“, и нов чл.58, ал.4. Посочва се,
че тази част от Наредбата, е приета в съответствие с чл. 61, ал.4 от ЗМСМА, ДВ,
бр. 98/2010г, в сила от 01.01.2011г. Твърди се, че с решение №5/05.04.2012г по
к.д.№ 13/2011г на КС на РБ, публикувано в ДВ, бр. 30/2012г, нормата на чл. 61,
ал.4 от ЗМСМА, е обявена за противоконституционна. Посочва се, че след влизане
в сила на решението по к.д.№13/2011г на КС на РБ, с туристически данък се
облагат само действително осъществените нощувки. Твърди се, че поради
изложеното, нормата на чл. 58, ал.4 от Наредба №15 за определяне размера на
местните данъци на Община Левски, е незаконосъобразна и предлага на съда да
постанови решение, с което да отмени същата, като незаконосъобразна.
Претендират се разноски.
Ответникът по протеста– Общински съвет Левски, редовно
призован, не се представлява. По делото няма депозирано становище по протеста.
Контролиращата страна Окръжна прокуратура – Плевен,
чрез прокурор Нанка Рачева дава заключение, че подаденият протест е основателен и предлага на съда да го уважи. Претендират
се сторени разноски.
Административен съд Плевен,
първоинстанционен тричленен състав, като се запозна със становищата на страните
и въз основа на приобщените по делото доказателства и закона, намира за
установено следното от фактическа страна:
По делото се установява, С
предложение вх. рег. № РД-00-00-241/08.02.2008г., Кметът на Община Левски, е
предложил на Общински съвет Левски, на основание чл 21, ал.2 ЗМСМА, вр- чл. 1, ал.2 от ЗМДТ, да бъде приета Наредба за определяне размера
на местните данъци през 2008г на територията на Община Левски. Изготвена е
покана за свикване на редовно заседание на общинския съвет на 15.02.2008г.. при
определен дневен ред, като по т.4 е предвидено приемане на процесната Наредба за
определяне размера на местните данъци. Проведено е заседание на Постоянната
комисия по бюджет и финанси, на което е взето решение за приемате на Наредбата.
Установява се с Решение №56 по Протокол №6/15.02.2008г.., след проведено
обсъждане, Общински съвет Левски е приел процесната Наредба за за определяне
размера на местните данъци. На проведено заседание от общо 21 общински
съветници са присъствали и гласували 18 общински съветници, като „за“ приемане
на Наредбата са гласували 16, „против“-2 и „въздържали се“ - 0 общински
съветници; представен е и списък на
поименно гласуване. По делото е представена и процесната Наредба, в ред., към датата на приемането й.
След приемане на Наредбата,
същата е изменяна и допълвана с решение №260/29.01.2009г., решение
№488/29.12.2009г., решение №686/28.12.2010г, решение №704/24.01.2011г, решение
№249/20.12.2012г, с решение №443/20.12.2013г, решение №203/27.10.2016г, решение
№563/31.01.2019г. на Общински съвет - Левски, като с решение №704/24.01.2011г.,
Общински съвет- Левски, е добавил в Наредба № 15, нов раздел IV „Туристически
данък“, и нов чл.58, ал.4, предмет на депозираният протест. По делото е представена
преписката по приемане на решение №704/24.01.2011г. Установява се, че за
изменението на Наредбата е внесено предложение с вх. рег.№ РД- 08-22-42/12.01.2011г.
от Кмета на общината, за създаване на раздел VI –
„Туристически данък“, и процесната разпоредба на чл. 58, ал.4, която
предвижда, че „когато сборът от данъка
по ал.2 за календарната година е по- малък от 30 на сто от данъка, определен
при пълен капацитет за средството за подслон или мястото на настаняване,
разликата се внася от данъчно- задълженото лице, в приход на общината, до 01-
март на следващата календарна година, независимо дали обектът се използва“. Представено
е становище от ПК по бюджет и финанси, покана за свикване на заседание за
Общинския съвет за 24.01.2011г, с посочен дневен ред, както и протокол
№55/24.01.2011г от проведеното заседание. Установява се, че са присъствали 16
общински съветници, и решението е взето с пълно мнозинство. По делото се
установява също, съобразно посоченото от страна на ответника, в съпроводително
писмо, л. 137, че Общински съвет Левски е посочил, че не разполага с
доказателства за публикуване и обсъждане на проекта на предвиденото изменение
на Наредбата, въз основа на решение №704/24.01.2011г. Посочено е, че това
решение, е било публикувано в общински вестник „Левски днес“, бл. 2/25.02.2011г
и качено на информационното табло в сградата на общината, като са представени
надлежни писмени доказателства в тази насока.
При така установената фактическа обстановка, съдът
намира от правна страна следното:
По
делото, след съобщаване на оспорването, по реда на чл. 181, ал.1
и ал.2 от АПК,
вр. чл. 188 от АПК, чрез публикуване на
обявлението в бр.18/2020г. на "Държавен вестник" и в сайта на
Върховен административен съд, както и чрез поставяне на обявление в сградата на
Административен съд-Плевен, по реда на чл. 189, ал.2 от АПК, не са встъпили
заинтересовани страни.
Наредбата
за определяне размера на местните данъци на територията на Община Левски,
предмет на настоящето производство, е подзаконов нормативен акт, приемането на
който е от компетентността на Общинския съвет, като орган на местната власт и
местното самоуправление. Съгласно чл.186 ал.1 от АПК, право да оспорват
подзаконов нормативен акт имат гражданите, организациите и органите, чиито
права, свободи или законни интереси са засегнати или могат да бъдат засегнати
от него или за които той поражда задължения. Съгласно ал.2 на същата
разпоредба, прокурорът може да подаде протест срещу акта, като по този начин, законодателят
е предоставил правомощията по оспорване на административен акт чрез подаване на
протест на прокурора, без разграничение за йерархическата му поставеност в
системата на прокуратурата, с оглед общата компетентност на прокуратурата по
чл.127 т.5 от Конституцията на РБ и чл.16 ал.1 т.1 от АПК. В този смисъл е и
Тълкувателно решение №4/16.07.2009г. на ВАС по т.д.№2/2009г. Ето защо
прокурорът при ОП-Плевен притежава процесуална легитимация за оспорване на нормата
на чл. 58, ал.4 Наредба за определяне размера на местните данъци на територията
на Община Левски, на ОбС- Левски.
Разгледан
по същество, протестът е основателен.
Редът
за издаване на нормативни административни актове е регламентиран в чл.75-80 от АПК, а за неуредените въпроси се прилага субсидиарно Закона за нормативните
актове /ЗНА/, по аргумент от чл.80 от АПК. Общинският съвет, като орган на
местно самоуправление на територията на Община Левски, решава самостоятелно
въпросите от местно значение, които законът е предоставил в неговата компетентност.
По силата на чл.76, ал.3 от АПК, вр. чл.8 от ЗНА и чл.21, ал.1 от ЗМСМА, в
изпълнение на предоставените му правомощия, той е овластен да издава
административни актове, сред които и нормативни административни актове под
формата на наредби. Нормата на чл. 1, ал.2 от ЗМДТ постановява, че Общинският
съвет определя с наредба размера на данъците по ал. 1 при условията, по реда и
в границите, определени с този закон. От събраните по делото доказателства, съдът
намира, че процесната Наредба, приета на заседание на Общинския съвет на 15.02.2008г.,
при осъществяване на процедурата по чл. 27 от ЗМСМА, при наличие на изискващия
се заседателен кворум- присъстват повече от половината общински съветници, като
приемането е станало с гласовете на повече от половината от присъстващите
съветници; спазена е и изискуемата от закона специална форма- в решението, с
което е приета, е посочен видът на акта, органът, който го е приел и е отразен
главният му предмет; посочено е и правното основание за приемане, а именно чл.
1, ал.1 от ЗМДТ.
Нормата
на чл.8 от ЗНА, дава право на всеки Общински съвет да издава наредби, с които
да урежда, съобразно нормативните актове от по-висока степен, неуредените от
тях обществени отношения, с местно значение. Независимо от обстоятелството, че
действието на тези актове се ограничава само върху територията на съответната
община, при съставянето и приемането им следва да се спазват изискванията на
ЗНА. Доколкото процесната Наредба е приета през 2008г., то следва законосъобразността на процедурата по
приемането й да се съобрази със закона към този момент. Настоящият състав на
съда намира, че в случая е налице съществено нарушение на процедурата по
приемане на оспорения подзаконов нормативен акт. Нормата на чл. 26, ал. 2 от ЗНА, - в ред. ДВ
Бр.46/2007г, действаща към момента на приемането на Наредбата, постановява, че
преди внасянето на проект на нормативен акт за издаване или приемане от
компетентния орган съставителят на проекта го публикува на интернет страницата
на съответната институция заедно с мотивите, съответно доклада, като на
заинтересованите лица се предоставя най-малко 14-дневен срок за предложения и
становища по проекта- или с цитираната норма се въвежда изискването за оповестяване
на проекта за нормативен акт, на заинтересованите лица, предвид характера му на
административен акт с действие по отношение на неограничен кръг от хора. Съдът
констатира, че изискването за оповестяване, преди провеждане на заседанието по
приемането на нормативния акт, не е спазено, като по делото не са представени
никакви доказателства в тази насока. Поради това, съдът приема, че Наредбата,
преди приемането й, въобще не е била подложена на обществено обсъждане, в
определения от закона срок, в нарушение на законовите изисквания. по делото не
се установява и последващите изменения също да са били подлагани на такова
обсъждане, в каквато насока е и изявлението на ответника, касаещо решение №704/24.01.2011г.
Само на това основание, поради констатирано нарушение на
административнопроизводствените правила, протестираната разпоредба на чл. 58,
ал.4, следва да бъде отменена като незаконосъобразна.
По
делото не са представени и доказателства за обнародване на приетата Наредба №15,
към 2008 година, съобразно чл.37 ал.3 от ЗНА , съобразно която, нормативните
актове на общинските съвети се обнародват в печата или се разгласяват по друг
начин на територията на общината, което кореспондира с изискването на чл.22
ал.2 от ЗМСМА.
Въпреки,
че въз основа на гореизложеното, протестираната норма на чл. 58, ал.4 от
Наредбата на ОбС за определяне размера на местните данъци на територията на
Община Левски, следва да се посочи също, че същата е незаконосъобразна и на
основанията, посочени в депозираният протест. Нормата на чл. 58, ал.4, възпроизвежда нормата на чл. 61с, ал.4
от ЗМДТ, обявена за противоконституционна с Решение № 5 на КС на РБ - ДВ, бр.
30 от 2012г. влязло в сила. В решението на КС е прието, че нормите на чл. 61с,
ал.4 и ал.5 от ЗМДТ, противоречат на чл. 60, ал.1 от Конституцията на РБ и след
обявяването на същите за противоконституционни, с постановяване на решението, с туристически данък ще се облагат само действително
осъществените нощувки.
На
основание гореизложеното, съдът намира, че протестът на прокурора в ОП- Плевен
е основателен и следва протестираната разпоредба на чл. 58, ал.4 от Наредба №15
на ОбС-Левски, за определяне размера на местните данъци на територията на
Община Левски,да бъде отменена, като
незаконосъобразна.
При
този изход на делото на основание чл.143 ал.1 във вр. с чл.196 от АПК следва в
полза на Окръжна прокуратура Плевен да бъдат присъдени направените по делото
разноски в размер на 20 лева, представляващи внесена държавна такса за
обнародване на съобщението за делото в ДВ.
Водим
от горното, Административен съд – Плевен, първоинстанционен тричленен състав,
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ, на основание чл.193, ал.1, предл. 4 от АПК, разпоредбата на чл.
58, ал.4 от Наредба №15, за определяне размера на местните данъци на
територията на Община Левски, приета с решение №56/15.02.2008г, изменена с
решение №686/28.12.2010г, изменена с решение №704/24.01.2011г, изменена с
решение № 249/20.12.2012г, изменена с решение №443/20.12.2013г, изменена с
решение №203/27.10.2016г, изменена с решение №563/31.01.2019г. на Общински
съвет - Левски, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНА.
ОСЪЖДА, на основание чл. 143, ал.1 от АПК, ОБЩИНА ЛЕВСКИ, ДА ЗАПЛАТИ на ОКРЪЖНА ПРОКУРАТУРА- ПЛЕВЕН,
сумата от 20лв.- разноски по делото.
Решението
може да бъде обжалвано с касационна жалба, в 14- дневен срок от съобщението до
страните, пред Върховен административен съд.
При неподаване на касационна жалба или
протест или ако те са отхвърлени, Решението да се разгласи по реда на чл.194
от АПК, като ЗАДЪЛЖАВА Общински съвет-Левски, ДА ПРЕДСТАВИ доказателства
пред Административен съд-Плевен, за изпълнение на това задължение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ ЧЛЕНОВЕ: 1. /п/
2./п/