Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 21.08.2019 година град Ихтиман
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ИХТИМАНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД 6 състав на
Единадесети декември две хиляди и осемнадесета година
В публичното заседание в
следния състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ПАВЛЕТА ДОБРЕВА
секретар Надя Борисова
прокурор .................................
като разгледа докладваното от
съдиятата
гражданско дело № 207 по описа за 2018 година,
намира следното
Производството по делото е образувано по
предявен иск по реда на чл. 422 ГПК, вр. чл. 535 ТЗ от „А..................”
ЕАД, с ЕИК: ........, със седалище и адрес на управление в гр.С..., бул. „П...Д...”
№………….., офис сграда Л....., ет......, срещу Б.Г.Т. ЕГН ********** за установяване на съществуване на
вземане в размер на 1264,20 лв. (хиляда двеста шестдесет и четири лева и
двадесет стотинки)- главница по издаден от длъжника запис на заповед от
31.08.2013 г. с падеж 25.01.2014 г., както и законната лихва върху главницата
от 18.04.2017 г. до изплащане на вземането. Иска се и осъждането на ответника
за заплащането на сторените в заповедното и в исковото производство разноски.
Ищецът твърди, че ……………2013 г. ответникът е издал запис на заповед
в полза на „И.....“ АД за сумата от 1264,20 лева, като е посочен падеж –
25.01.2014 г. Записът на заповед е прехвърлен на ищеца с джиро от 15.06.2016 г.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът прави възражение за изтекла
погасителна давност. Алтернативно излага аргументи за неоснователност на иска
като твърди, че записа на заповед е издаден като обезпечение по каузална сделка
– договор за заем № ……………. от …………..2013 г. сключен между него и „И.....“ АД,
по който не е получил паричната сума от 1264,20 лв. предмет на договора.
Съдът, като
прецени събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа
страна следното:
По подадено на …………..2017 г. от „А..................” ЕАД, с ЕИК: ........,
със седалище и адрес на управление в гр.С..., бул. „П...Д...” № ……………,
офис сграда Л....., ет...... заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК, срещу ответника Б.Г.Т. ЕГН **********
е образувано гр.дело № 314/2017 г. по описа на РС Ихтиман. По същото, въз
основа на представения към заявлението документ – запис на заповед от
31.08.2013 г., е издадена заповед за изпълнение № 203/21.04.2017 г., с която е
разпоредено длъжникът да заплати сумата 1264,20 лв., ведно със законната лихва
върху нея, считано от 18.04.2017 г. до окончателно изплащане на задължението,
както и сумата 50,00 лв. – юрисконсултско възнаграждение. В срока по чл. 414 от ГПК, ответникът е депозирал възражение по делото.
Според представения в заповедното производство запис на заповед,
издателят по него – ответник в настоящото производство, се е задължил да
заплати на „И.....“ АД сумата 1264,20 лв. на падеж – ………….2014 г. Записът на
заповед е джиросан на ищеца – „А..................“ ЕАД на ………...2016 г.
Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът намира
за установено от правна страна следното:
Между "И....." АД и ответника е възникнало валидно
менителнично правоотношение по повод процесния запис на заповед, съдържащ
необходимите реквизити по закон - чл. 535 от ТЗ и представляващ акт, редовен
от външна страна. Правата по този запис са прехвърлени на ищеца с джиро, чието
действие е регламентирано в чл. 466 вр. чл. 537 от ТЗ. Спазени са изискванията на чл. 468 вр. чл. 537 от ТЗ към формата на джирото – то
е извършено в писмена форма върху самия запис на заповед. Джирото като
едностранен, абстрактен и формален правен акт, отговаря на изискванията за
едностранна правна сделка. Ето защо, съдът приема, че процесният запис на
заповед отговаря на законните изисквания за форма, както и че джирото като
акцесорно волеизявление, при спазване изискванията за формата му, също е валидно,
като по този начин ищецът е придобил правата по ценната книга против ответника.
Същевременно основателно се явява направеното от
ответника възражение за изтекла погасителна давност. Същото, съдът намира за
своевременно заявено, доколкото в производството по делото не се установява
срока за отговор по чл. 131 ал.1 ГПК за ответника да е започнал да тече от
датата отбелязана като такава на връчване препис от исковата молба във върнатия
втори отрязък от съобщението по делото – ………...2018 г. Съобразно заключението
по назначената съдебно-почеркова експертиза, подписът за получател при
направеното отбелязване за лично връчване на съобщението не е изпълнен от
ответника Б.Т., поради което и срокът за отговор е започнал да тече за страната
на …………….18 г./датата на уведомяването му за съдебно заседание на ………..2018
г./, а отговора на исковата молба е постъпил по делото на …………...2018 г.
В
конкретния случай искът е предявен от джиратаря, на когото с джиро е прехвърлен
записа на заповед, издател и платец по който е ответника по делото. Последният
е пряк длъжник и искът срещу него се погасява с тригодишна давност.
Съгласно разпоредбата на чл. 537 от ТЗ, за записа на заповед се
прилагат съответно разпоредбите на менителницата, доколкото те са съвместими с
естеството му. Посоченото правило е неприложимо по отношение разпоредбата на чл. 531, ал. 2 ТЗ, тъй
като издателят на записа на заповед не съвпада с издателя на менителницата, а с
платеца на същата, видно от изричната разпоредбата на чл. 538, ал. 1 ТЗ, според
която издателят на записа е задължен по същият начин, по който е задължен
платецът на менителницата. Следователно приложима в случая се явява нормата на на чл. 531, ал. 1 ТЗ
определяща тригодишна давност от падежа за исковете по менителницата срещу
платеца.
В този смисъл е решение № 24 от 01.08.2017 г. на ВКС по т. д. №
2709/2015 г., II т. о, съгласно което решение прекият менителничен иск на
приносителя на записа на заповед срещу издателя му се погасява с тригодишната
давност по чл. 531, ал. 1 ТЗ. В
случая записът на заповед е издаден от ответника на 31.08.2013 г. и е платим на
падеж - …………….2014 г., от който момент задължението на издателя за плащане на
сумата е станало изискуемо и считано от тази дата започва да тече срока по чл. 531, ал. 1 ТЗ, който
срок към …………...2017 г., датата на която ищецът е подал заявлението за издаване
на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК гр.дело № 314/2017 г. по
описа на РС Ихтиман, е бил изтекъл.
Ето защо и направеното възражение за изтекла погасителна давност се
явява основателно, поради което и предявеният иск на посоченото основание
следва да бъде отхвърлен.
По отношение на разноските.
Съобразно
изхода на спора, ищецът следва да бъде осъден да заплати направените от
ответника разноски, възлизащи на 620,00 лв., от които 500,00 лв. платено
адвокатско възнаграждение и 120,00 лв. депозит за вещо лице.
Воден
от изложеното до тук, съдът
Р Е
Ш И
ОТХВЪРЛЯ предявения от „А..................” ЕАД, с ЕИК: ........, със
седалище и адрес на управление в гр.С..., бул. „П...Д...” № …………….,
офис сграда Л....., ет......, срещу Б.Г.Т. ЕГН **********
иск за установяване на съществуване на вземане към ответника в размер на
1264,20 лв. (хиляда двеста шестдесет и четири лева и двадесет стотинки)-
главница по издаден запис на заповед от …………...2013 г. с падеж ………….2014 г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от …………...2017 г. до
окончателно изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед за
изпълнение № …………….2017 г. по ч.гр.дело № 314/2017 г. по описа на РС Ихтиман.
ОСЪЖДА „А..................”
ЕАД, с ЕИК: ........, със седалище и адрес на управление в гр.С..., бул. „П...Д...”
№ …………….., офис сграда Л....., ет......, ДА ЗАПЛАТИ на Б.Г.Т. ЕГН ********** за разноски по производството
сумата от 620,00 лв.
Решението подлежи на обжалване в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните пред СОС.
След влизането му в сила препис от
същото да се приложи по ч.гр.дело № 314/2017 г. по описа на РС Ихтиман.
РАЙОНЕН СЪДИЯ