РЕШЕНИЕ
№ 373
гр. Русе, 23.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ в публично заседание на първи декември през
две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Татяна Черкезова
при участието на секретаря Ева Димитрова
като разгледа докладваното от Татяна Черкезова Гражданско дело №
20214500100373 по описа за 2021 година
за да се произнесе, съобрази:
Предявен е иск за заплащане на застрахователно обезщетение за
причинени неимуществени и имуществени вреди с правно основание чл. 432
от КЗ.
Ищцата ИВ. Б. Р., чрез упълномощния адвокат Д.Н., твърди, че при ПТП
на 09.09.2018г. по първокласен път I -3, в посока от гр.Ботевград към гр.Бяла,
обл.Русе, в близост до крайпътен ресторант „Лебеда“ до с.Обнова, починала
дъщеря й СТ, пътуваща в л.а. Ауди „ с ДК № ***управляван от КЙТ
Последният, след проведено разследване по случая, с влязла в сила
присъда по НОХД № 431/2019г. на ОС-Плевен, бил признат за виновен в
извършване на престъпление по чл. 343 ал.1 б.“б“и б.“в“ вр. чл. 342 ал.1 от
НК.
Ищцата твърди, че в резултат на загубата на дъщеря си при процесното
ПТП претърпяла силни душевни болки и страдания, тъй като това е най-
голямата и тежка психическа травма за един родител – загубата на детето му,
с което имала силна емоционална връзка, присъща на отношенията майка-
дъщеря, и като възрастен човек разчитала на грижите и подкрепата от детето
си.
Ищцата сочи, че към датата на настъпване на застрахователното събитие
за автомобила, участвал в ПТП - л.а. „Ауди „ с ДК № *** е била налице
валидна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите в
„ Дженерали застраховане“ АД и че по реда на чл. 380 от КЗ е
предявила претенция към ответното дружество за заплащане на
1
застрахователно обезщетение, но до момента на депозиране на исковата
молба претенцията не е удовлетворена.
Претендира от ответното дружество репариране на претърпените
неимуществени вреди чрез заплащане на обезщетение в размер на 130 000 лв.,
ведно със законната лихва върху главницата от датата на исковата молба.
В отговора на исковата молба ответникът „ Дженерали застраховане“
АД оспорва иска по основание и размер, изразява становище, че искът е
допустим, но неоснователен, че не е дал повод за завеждане на делото,
доколкото ищцата го е поставила в невъзможност да извърши доброволно
плащане на определеното застрахователното обезщетение в размер на 80 000
лева. Навежда твърдения за наличие на съпричиняване на вредоносния
резултат от страна на пострадалата, тъй като пътувала в процесното МПС без
поставен обезопасителен колан, възразява за прекомерност на размера на
претендираното обезщетение за неимуществени вреди, претендира деловодни
разноски.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за
установено следното:
С влязла в сила на 06.11.2020г. присъда по НОХД № 431/2019г. на ОС-
Плевен КЙТбил признат за виновен в извършване на престъпление по чл.
343 ал.1 б.“б“и б.“в“ вр. чл. 342 ал.1 от НК - за това, че на 09.09.2018г. по
първокласен път I -3, гр.Ботевград - гр.Бяла, обл.Русе, в района на
с.Обнова,обл.Плевен, при управление на л.а. Ауди „ с ДК № *** нарушил
правилата за движение по пътищата – чл. 16 ал.1 т.1 от ЗДвП – „ На пътно
платно с двупосочно движение на водача на ПТП е забранено : когато
платното за движение има две пътни ленти, да навлиза и да се движи в
лентата за насрещно движение, освен при изпреварване или заобикаляне „ -
като навлязъл и се движил в насрещната лента за движение, и чл.20 от ЗДвП
– „Водачите са длъжни за контролират непрекъснато ППС, които управляват
„- като не контролирал управлявания от него автомобил, и по
непредпазливост причинил смъртта на СТ, като му било наложено наказание
лишаване от свобода за срок от шест месеца, чието изпълнение на основание
чл. 66, ал. 1 от НК било отложено за изпитателен срок от три години, както и
лишаване от право да управлява МПС за срок от шест месеца.
Към датата на настъпване на ПТП процесният автомобил е бил с валидна
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите
при ответното застрахователно дружество, със срок на действие до 23.12.2018
г.
На основание чл. 380 от КЗ ищцата е отправила претенция за
обезщетение на неимуществени вреди до ответното застрахователно
дружество. В 3 – месечния срок по чл. 496 от КЗ застрахователната компания
не е изплатила претендираното обезщетение.
Относно претърпените от ищцата неимуществени вреди в настоящото
производство е разпитан свидетелят Р. Р. Р., син на ищцата, от чиито
показания се установява, че последната много тежко приела вестта за
внезапната загуба на дъщеря си, била в шок, наложили се консулти с лекари
2
и прием на болкоуспокояващи медикаменти. Майка му, която до смъртта на
сестра му била физически активна и в добро здравословно състояние, се
сринала физически и психически, започнали проблеми с кръвното налягане,
със съня, с очите, каквито до този момент нямала. След прегледи при лекари
й било предписан прием на „ Ксанакс“, в продължение на 2-3 години, тъй
като не можела да спи, да лекува възпаленията на очите, предизвикани от
постоянния й плач.Свидетелят сочи и че вече майка му вече не може да се
обгрижва сама – трудно се придвижва, не може да стои права, няма сили да
домакинства, поради което живее в неговия дом, със семейството му. Ищцата
постоянно говорела за дъщеря си, с която много се гордеела приживе, тъй
като била добре образована, работела като учителка, и с която имала много
добри отношения, поддържали връзка – дъщеря й редовно я посещавала и
често говорели по телефона, помагали си. Не може да приеме нелепата загуба
на дъщеря си.
Съдът намира, че тези показания, макар и от лице от кръга по чл. 172 от
ГПК, следва да се кредитират изцяло, тъй като са безпротиворечиви,
логически свързани, сочат пряко възприети от свидетеля факти, и не се
опровергават от други доказателства по делото.
От заключението на назначената и приета по делото комплексна
съдебна медицинска и автотехническа експертиза се установява, че при
доказания по делото механизъм на ПТП / челен удар – ексцентричен и кос, с
предната дясна страна на процесния автомобил, в движещ се в насрещното
платно лек автомобил „Фолксваген Голф „,/, и получените от возещата се на
предната дясна седалка СТ вследствие на удара телесни увреждания /тежка
гръдна травма, счупване на ребра вляво и контузия на сърцето,коремна
травма- разкъсване на капсулата на черния дроб и слезката с излив на кръв в
коремната кухина, раздалечени кости на тазовия пръстен в областта на
симфизата, довели до смъртта й /, ако пострадалата е била без предпазен
колан, с какъвто фабрично е оборудван процесният автомобил,
уврежданията следва да бъдат по-тежки и с друго топографско разположение.
Съдът намира, че следва да се кредитира заключението по изготвената
експертиза като компетентно, пълно и обективно.
Анализът на установената фактическа обстановка, налага следните
правни изводи:
Предпоставка за ангажиране отговорността на застрахователя по чл. 432
от КЗ е наличието на валидно застрахователно правоотношение по договор за
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите между прекия
причинител на вредата и застрахователя към момента на увреждането. Наред
с това следва да са налице и всички кумулативни елементи от фактическия
състав на чл.45 от ЗЗД (деяние, вреди, противоправност, причинна връзка и
вина), пораждащи основание за отговорност на прекия причинител –
застрахован, спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди, тъй
като отговорността на застрахователя е функционално обусловена от
отговорността на застрахования делинквент и има вторичен характер –
застрахователят дължи обезщетение за вредите, доколкото застрахованият е
3
отговорен спрямо увреденото лице за репарирането им.
Съдът счита, че са налице всички елементи от състава на непозволеното
увреждане съгласно чл.45 от ЗЗД, тъй като по делото е безспорно установено,
че деликвентът – страна по застрахователен договор с ответника, е осъден с
влязла в сила присъда за престъпление, свързано с нарушение на правилата за
движение по пътищата, вследствие на което е настъпила смъртта на СТ.
Влязлата в сила присъда на основание чл.300 от ГПК е задължителна за
гражданския съд по въпросите относно извършването на деянието, неговата
противоправност и виновността на дееца. На основание чл.413 ал.1 от НПК тя
се явява задължителна и за застрахователя – страна по сключения договор за
задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите.
Писмените и гласните доказателства по делото, и заключението по
приетата комплексна съдебна медицинска и автотехническа експертиза
потвърждават наличието на причинно – следствена връзка между
противоправното деяние на деликвента и настъпилата в резултат на ПТП
смърт на дъщерята на ищцата.
Въз основа на писмените доказателства по делото съдът приема, че
ищцата е изпълнила процедурата по чл. 380 от КЗ, отправяйки до
застрахователя писмена застрахователна претенция на 19.10.2018г.,
придружена със съответните писмени доказателства. В тримесечния срок по
чл. 496 от КЗ ответното дружество не е изплатило претендираното от
пострадалата обезщетение. В този смисъл неоснователни се явяват
възраженията на ответника за неизпълнение от страна на ищцата на
процедурата по чл.380, чл.496 и чл.498 от КЗ.
Предвид доказаното осъществяване на състава на непозволено увреждане
вследствие на настъпилото ПТП, наличието на валидно сключена застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите с прекия причинител на
вредата към датата на деликта, изпълнението на процедурата по чл.380 от КЗ
и неизплащането на застрахователно обезщетение от страна на
застрахователната компания в нормативно установения срок, съдът счита, че
за ищцата е възникнало правото да получи обезщетение от застрахователя на
деликвента за претърпени от нея от деликта неимуществени вреди, които са
пряка и непосредствена последица от непозволеното увреждане.
При констатираната фактическа обстановка и събраните доказателства,
установяващи причинените на ищцата неимуществени вреди, предявените
искове се явяват доказани по основанието си.
Размерът на обезщетението за причинените неимуществени вреди следва
да бъде определен от съда по справедливост, съгласно принципа на чл.52 от
ЗЗД. Сред критериите за определяне на този размер са възрастта, тежестта на
причинените неимуществени вреди, интензивността и продължителността на
претърпените страдания и душевни преживявания, общовъзприетото понятие
за справедливост и социално-икономическите условия към момента на
настъпване на ПТП и към настоящия момент.
От събраните и обсъдени доказателства по делото се установи, че
вследствие на процесното ПТП, при което е починала дъщерята на ищцата,
4
последната е претърпяла силни душевни болки и страдания, тъй като това е
най-голямата и тежка психическа травма за един родител – загубата на детето
му. Макар и първоначално, непосредствено след загубата, тези страдания да
са били по –интензивни, с времето те продължават, тъй като ищцата и дъщеря
й поддържали близки отношения.Независимо, че последната била създала
вече свое семейство и деца, имали силна емоционална връзка, присъща на
майка и дъщеря. Внезапната загуба довела до срив - психически и физически
на ищцата, която преди това била физически активна, самостоятелна,
започнали и здравословни проблеми, каквито нямала преди смъртта на
дъщеря си. Ищцата, като възрастен човек, разчитала и на грижите и
подкрепата от детето си.
С оглед гореизложеното, съдът приема, че претърпените от ищцата
неимуществени вреди следва да се репарират със сумата от 98 000 лева, който
размер, по преценка на съда, съответства в най - голяма степен на критерия за
справедливо обезщетение по чл. 52 от ЗЗД, а над тази сума до претендирания
размер от 130 000 лева, като неоснователен и недоказан, искът следва да се
отхвърли.
Съобразно разпределението на доказателствената тежест, ответникът е
следвало да установи наличието на конкретно поведение у пострадалото при
ПТП лице, което да е предизвикало или да е повлияло върху действията на
деликвента, и да е в причинна връзка с настъпването на вредите, което не е
сторено - приетото от съда експертно заключение сочи, че е използван от
пострадалата обезопасителен колан, поради което и възражението за
съпричиняване на вредоносния резултат се явява неоснователно и недоказано.
На основание чл. 497 ал.1 от КЗ застрахователят дължи законната лихва
за забава върху размера на застрахователното обезщетение, ако не го е
определил и изплатил в срок, считано от изтичането на срока за окончателно
произнасяне по претенцията по чл. 496, ал.1 от КЗ, но ищцата е претендирала
присъждане на законна лихва от деня на депозиране на исковата молба до
окончателното плащане, поради което лихва върху главницата по иска следва
да се присъди за претендирания период.
На основание чл. 78 ал. 6 от ГПК ответното застрахователно дружество
следва да заплати по сметка на Русенския окръжен съд дължимата държавна
такса върху уважената част от иска, в размер на 3920 лв.
Ответното дружество следва да заплати на ищцата, съразмерно с
уважената част от иска, направените по делото деловодни разноски / 4130
лв. за адвокатско възнаграждение, съгласно списъка по чл. 80 от ГПК / - в
размер на 3100 лв.
Ответникът е претендирал разноски, каквито му се дължат съразмерно с
отхвърлената част от иска, съгласно представения списък / 450 лв. - за
експертиза и юрисконсултско възнаграждение -300 лева/, или 190 лв.
Мотивиран така, Окръжният съд
РЕШИ:
5
ОСЪЖДА „ Дженерали застраховане“ АД с ЕИК *********, седалище и
адрес на управление : гр. София, бул. „ ***, представлявано от *** ДА
ЗАПЛАТИ на ИВ. Б. Р., ЕГН **********, от с.Помен, общ.Две могили, по
банкова сметка: ***при ОББ АД, сумата от 98 000 лв. – обезщетение по чл.
432 от КЗ за претърпени неимуществени вреди от смъртта на дъщеря й СТ,
настъпила при ПТП, причинено на 09.09.2018г. по пътя гр.Ботевград -
гр.Бяла, обл. Русе, в района на с.Обнова,обл.Плевен, при управление от
КЙТна л.а. Ауди „ с ДК № *** чиято „Гражданска отговорност” на
автомобилистите е застрахована в ответното дружество, като пряка и
непосредствена последица от същото ПТП, ведно със законната лихва,
считано от 03.06.2021г. до окончателното изплащане.
ОТХВЪРЛЯ иска за неимуществени вреди за размера над 98 000 лв. до
претендираната сума от 130 000 лв., ведно със законната лихва.
ОСЪЖДА „ Дженерали застраховане“ АД с ЕИК *********, седалище и
адрес на управление гр. София, бул. „ ***, ДА ЗАПЛАТИ по сметка на
Русенския окръжен съд сумата от 3 920 лв. - държавна такса върху уважената
част от иска.
ОСЪЖДА „ Дженерали застраховане“ АД с ЕИК *********, седалище и
адрес на управление гр. София, бул. „ ***, ДА ЗАПЛАТИ на ИВ. Б. Р., ЕГН
**********, от с.Помен, общ.Две могили сумата от 3100 лв. - деловодни
разноски.
ОСЪЖДА ИВ. Б. Р., ЕГН **********, от с.Помен, общ.Две могили ДА
ЗАПЛАТИ на „ Дженерали застраховане“ АД с ЕИК *********, седалище и
адрес на управление гр. София, бул. „ ***, деловодни разноски, съразмерно с
отхвърлената част от иска, в размер на 190 лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВТАС в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Русе: _______________________
6