Протокол по дело №2173/2022 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 292
Дата: 22 февруари 2023 г. (в сила от 22 февруари 2023 г.)
Съдия: Нейко Симеонов Димитров
Дело: 20223100102173
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 13 октомври 2022 г.

Съдържание на акта

ПРОТОКОЛ
№ 292
гр. Варна, 22.02.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, XII СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Нейко С. Димитров
при участието на секретаря Галина Сл. Стефанова
Сложи за разглеждане докладваното от Нейко С. Димитров Гражданско дело
№ 20223100102173 по описа за 2022 година.
На именното повикване в 16:20 часа се явиха:

Ищцата Д. Г. Н., редовно уведомена от предходно съдебно заседание,
явява се лично, представлява се от АДВ. Б. Б., редовно упълномощен приет
от съда от днес.
Ответникът М. В. М., редовно уведомен от предходно съдебно
заседание, явява се лично, представлява се от АДВ. П. Ч., редовно
упълномощен и приет от съда от преди.
Вещото лице В. В. Д., редовно призован, се явява. Депозирал
заключение в законния срок.

АДВ. Б. Б.: Моля да се даде ход на делото.
АДВ. Ч.: Моля да се даде ход на делото.

СЪДЪТ намира, че не съществуват процесуални пречки по хода на
делото, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

СЪДЪТ докладва постъпило с вх. № 1230 на 17.01.2023 година
заключение по допуснатата съдебномедицинска експертиза и констатира, че
същото е депозирано в срока по чл. 199 от ГПК.

Страните заявиха, че са запознати със заключението на вещото
лице.
1

СЪДЪТ пристъпва към изслушване заключението на вещото лице, с
оглед на което снема самоличността му, както следва:

В. В. Д. на 64 години, български гражданин, женен, неосъждан, без
родство и дела със страните по спора, предупреден за отговорността по чл.
291 от НК, след което същият обеща да даде незаинтересовано и
безпристрастно заключение.

ВЕЩОТО ЛИЦЕ Д.: Представил съм писмено заключение, което
поддържам.
Извърших личен преглед. Във всички случаи, когато има ампутация има
фантомни болки, хората усещат липсващата част от крайника и той ги боли.
Разбира се при отрязване на фаланги нервните окончания остават, така че от
медицинска гледна точка, е напълно възможно пострадалата да изпитва
болки. Предложили са й операция, която е с идеята да се намалят може би
болките. Операцията представлява издърпване на кожата напред и поставяне
на възглавница. Това не се налага, но е възможност, която би могла
евентуално да подобри състоянието, а и от естетическа гледна точка. Не мога
да кажа дали тази операция се покрива от здравната каса, но най-вероятно не,
защото се води пластична операция.
При ухапване от животни едно от класическите усложнения е
инфектиране на раните. В практиката съм имал дори и случай, в който само
от едно одраскване от лъв се наложи да ампутират ръката, тъй като доведе до
голямо възпаление въпреки лечението. При ухапване от животни
инфектирането е тежко, правено е антибиотично лечение, но дали то ще успее
е едно към едно. Инфекциите не стават винаги, но се случват много често.
Ампутация се налага, тъй като имаме загниване на тъканта, така че това е
рутинна практика.

Страните заявиха, че нямат повече въпроси към вещото лице.

СЪДЪТ намира, че представеното и днес изслушано заключение на
вещото лице следва да бъде прието и приобщено към доказателствения
материал по делото, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ПРИЕМА и ПРИЛАГА като доказателство по делото днес
изслушаното заключение на съдебномедицинска експертиза.
ОПРЕДЕЛЯ окончателно възнаграждение на вещото лице в размер на
200 лева платими от бюджета на съда.
ДА СЕ ИЗДАДЕ РКО /изд. РКО от бюджета на съда/.

СЪДЪТ, като взе предвид направеното доказателствено искане за
събиране на гласни доказателства, намира, че следва да бъдат допуснати като
2
свидетели водените лица в днешното съдебно заседание, поради което

О П Р Е Д Е Л И :

ДОПУСКА до разпит като свидетели: М.П.Н., П.Н.С. и вписва
същите в списъка на лицата за призоваване.

СЪДЪТ пристъпва към разпит на свидетеля, с оглед на което снема
самоличността му, както следва:

М.П.Н., ЕГН ********** на 34 години, български гражданин, неженен,
неосъждан, син на ищцата, без дела със страните по спора, предупреден за
отговорността по чл. 290 от НК, след което същият обеща да говори истината.

СВИД. М.Н. : Желая да свидетелствам.
Инцидентът стана преди 4-5 години. Разбрах за него още същия ден.
Видях майка ми при ветеринаря. Беше в шок, плачеше, очаквахме да
разберем какво ще се случи с животното. Майка ми не беше в състояние
изобщо да разговаря.
Първоначално мислех, че постепенно ще преживее случилото се, но
нещата не станаха така.
Кученцето ни умря още същата вечер. След това отидохме в къщи,
коментирахме го с майка ми, беше много разстроена. Аз не исках да виждам
това и си тръгнах, защото нищо не можех да направя. Кучето беше 12-13
годишно.
Във връзка с нараняването на пръста първоначално майка ми отиде при
личния си лекар, защото не очаквахме да се влоши толкова, явно самия лекар
не е отреагирал правилно при лечението, защото нещата се влошиха. След
това започнаха болките и отидохме в спешен кабинет може би два-три дни
след инцидента и след това се наложи да ампутират пръста. Тогава не живеех
с родителите ми, но след работа ходех да ги видя.
От всичко това майка ми беше се затворила в себе си, не искаше да
коментира това с ампутацията. Искаше да покаже, че е силна, но го
преживяваше в себе си. Аз бях с нея в болницата при ампутацията. След
операцията беше странно това, което се случи, тъй като беше неочаквано.
Ние очаквахме да се оправи, но вместо това имаше болки и не знаехме какво
се случва. Ходеше непрекъснато по лекари и не знаехме как ще продължат
нещата.
Майка ми работеше като продавач-консултант. След инцидента и до
този момент не е започвала работа. Не помня в какъв магазин работеше
тогава. Сега домакинства, готви, но вече по-трудно. Аз сега се опитвам да
съдействам за някаква протеза, но тъй като изпитва болки и самата ръка не
ползва пълноценно.
Имаше известен период, в който мислех, че не се притеснява от това,
че е с ампутиран пръст, бях й взел нещо като протеза хем да предпазва пръста
от нараняване, хем естетически да изглежда по-добре, но тогава забелязах, че
това я притеснява. От близките не се притеснява, защото ние така или иначе
3
знаем, но от познати и непознати много се притеснява.
Не си е взела друг домашен любимец, защото не можа да преживее
старото куче. Исках да й взема да я изненадам, коментирах го с баща ми, но
той каза категорично не, защото тя не иска друго куче.
Когато излиза навън едната й ръка стои винаги в джоба, явно си е
изградила този навик, за да не се вижда.
Родителите ми не ми казваха, за да не се притеснявам, но сега ми
казаха, че все още изпитва силни болки при допир, а сега се налага и да се
направи още една операция.
Майка ми и баща ми живеят само двамата. Третият човек в къщи беше
този домашен любимец. Бяха много привързани към него, бяха винаги с него
даже когато ходиха в чужбина направиха всичко възможно да вземат и него.
Майка ми имаше и друго куче, което беше порода московска стражевая.
Четири-пет дни след инцидента това куче също почина.
Страните заявиха, че нямат повече въпроси към свидетеля.

СЪДЪТ пристъпва към разпит на свидетеля, с оглед на което снема
самоличността му, както следва:

П.Н.С., ЕГН ********** на 58 години, български гражданин, неженен,
неосъждан, без родство и дела със страните по спора, предупреден за
отговорността по чл. 290 от НК, след което същият обеща да говори истината.

СВИД. С.: Желая да свидетелствам.
Живеем с ищцата на семейни начала от 37 години. Инцидентът стана
преди 4-5 години. Разбрах за него веднага. Аз бях в къщи, тя ми се обади и
каза, че е във ветеринарната клиника, каза какво е станало и аз отидох
веднага. Когато отидох тя плачеше, тресеше се, беше много разстроена.
Кучето беше вътре, а ветеринарите й бяха превързали пръста. Тя се тресеше и
не знаеше къде се намира сигурно от шок и болка и плачеше. Кучето го
имаше от 12-13 години. Беше порода Пинчер. Животното почина или на
другия ден или вечерта. Димитрина реагира все едно роднина е починал. Те
спяха заедно, нямаше момент, в който да не е с него. Синът й от предния брак
живее във Франция и я покани на гости, но тя каза, че няма да отиде без
кучето и взеха билет и за кучето. Синът й си премести кучето при съседите, за
да не направи нещо на нейното, защото беше голямо куче. За нея кучето и
внучето са на едно ниво. Имаше и друго куче, което беше порода московска
стражевая. Него се наложи да го приспим, защото му направиха операция от
рак, но не се оправи. Това стана след инцидента. Сега вече не ще да чува за
друго куче, страхува се да не стане нещо с него. Преди това в къщи постоянно
се гледаха клипове за животни, дресура на животни, имали сме и други
кучета и котки. Сега куче хъски появи ли се по телевизията сменя канала.
В началото на инцидента често ходеше на превръзки, все й правеха
някакви пункции докато може би след месец силни болки я приеха в
болницата, стоя там 20 дни и накрая й отрязаха пръста. Говорих с един от
лекарите, който каза, че това е дъвкано, а не е единично хапане, за да се
стигне до това положение.
4
След ампутирането на пръста където и да отидем си държи ръката в
джоба или под масата. Картоф да обели или нещо да настърже на рендето
трябва аз да го направя, защото тя не може. Понеже още я боли ходихме на
лекар и казаха, че трябва да се направи ревизия и повторно отрязване. Преди
инцидента само тя готвеше в къщи. Сега пак готви, но всичко, което трябва да
се нареже го правя аз. Преди инцидента тя не работеше. Сега също не работи.
Била е продавачка. Сега аз шия копчета, защото не може да хване иглата.
Сега е много нервна, понеже живеем до парка и има две места за
разходка на кучета, а тя е човека с най-много стаж от всички кучкари.
Зимата като стане студено пръстът й замръзва, защото ходи с една
ръкавица, изпитва постоянно болки само леко да го закачи, мъчи се да
направи нещо, но като го закачи по инерция и се отказва от болки.

Страните заявиха, че нямат повече въпроси към свидетеля.

СЪДЪТ по направените доказателствени искания

О П Р Е Д Е Л И :

ДОПУСКА комплексна психиатрична и психологическа експертиза, по
която вещите лица след преглед на ищцата и събраните показания да дадат
заключение за отражението на инцидента върху психическото състояние на
ищцата, при възнаграждение платимо от бюджета на съда съобразно справки-
декларации от вещите лица.

ОПРЕДЕЛЯ за вещи лица К.Д.К. и Р.С. Г..

УКАЗВА на вещите лица да представят заключение в срока по чл. 199
от ГПК, както и че за определяне на окончателния размер на
възнаграждението по допуснатата експертиза е необходимо да представят към
заключението си справки – декларации, съгласно чл. 29, ал. 2 и чл. 31, ал. 2 от
Наредба № 2 от 29.06.2015 г. за вписването, квалификацията и
възнагражденията на вещите лица.

За изготвяне на допуснатата комплексна психиатрична и психологична
експертиза, СЪДЪТ

О П Р Е Д Е Л И :
ОТЛАГА производството по делото и го НАСРОЧВА за разглеждане в
съдебно заседание на 31.03.2023 година от 14:00 часа, за която дата и час
страните са уведомени.
ДА СЕ ПРИЗОВАТ вещите лица на 24.02.2023 г.
Протоколът е изготвен в съдебно заседание, което приключи в 16:54
часа.
5
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
Секретар: _______________________
6