№ 723
гр. София, 15.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XVI ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Николай Николов
Членове:Силвия Б. Русева
Василена П. Мидова
при участието на секретаря Рени Ив. Атанасова
като разгледа докладваното от Николай Николов Въззивно наказателно дело
от частен характер № 20241100604416 по описа за 2024 година
С присъда от 22.04.2024г., постановена по НЧХД №12684/2022г.
Софийски районен съд –НО, 104 състав е признал подсъдимия З. А. И. за
невиновен в това, че на 06.04.2022 г. за времето от 19:35 часа до 19:45 часа, в
гр. София, ул. **** в жилищна сграда нанесъл удар с юмрук в областта на
лицето на Р. В. Г., хванал я за косата и започнал да бута главата й напред -
назад и я изритал в лявата ръка, като причинил на Р. В. Г. синкаво червеникаво
кръвонасядане, рана по устата, синини и рани по шията, оток и синини по
лявата ръка, а именно лека телесна повреда, изразяваща се в болка и
страдание, като на основание чл. 304 НПК го е оправдавал за престъпление по
чл.130,ал.2 от НК.
Със същата присъда първинстанционният съд е признал подсъдимия З.
А. И. за невиновен в това, че на 06.04.2022 г. за времето от 19:35 часа до 19:45
часа, в гр. София, ул. **** в жилищна сграда нанесъл удар с юмрук в областта
на лицето на Р. В. Г., хванал я за косата и започнал да бута главата й напред -
назад и я изритал в лявата ръка, като причинил на Р. В. Г. синкаво червеникаво
кръвонасядане, рана по устата, синини и рани по шията, оток и синини по
лявата ръка, а именно лека телесна повреда, изразяваща се в разстройство на
здравето извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК, като на основание чл. 304
НПК го е оправдавал за престъпление по чл.130,ал.1 от НК
Отхвърлен е като неоснователен и недоказан предявения от Р. В. Г.
срещу З. А. Д. граждански иск за неимуществени вреди в размер на 10000
/десет хиляди/ лева, ведно със законната лихва, считано от датата на
1
увреждането.
Срещу описания съдебен акт е подадена въззивна жалба от частния
тъжител Р. В. Г., чрез адв. С.. В жалбата се твърди необоснованост и
неправилност на съдебния акт, както и че същият е постановен в нарушение
на процесуалните правила. Моли се атакуваната първоинстанционна
оправдателна присъда да бъде отменена и вместо нея да бъде постановена
друга, с която да се признае подсъдимия З. А. И. за виновен в извършване на
престъпление по чл.130,ал.2 от НК.
С жалбата не се депозират искания за събиране на доказателства.
В закрито заседание на 09.08.2024г. въззивният съд по реда на глава
двадесет и първа от НПК е преценил, че за изясняване на обстоятелствата по
делото не се налага разпит на подсъдимия,вещи лица и свидетели.
В съдебно заседание пред настоящия съдебен състав повереникът на
частния тъжител-адв. С. пледира за отмяна на първоинстанционната присъда.
Излага подробни съображения за нелогичност на първоинстанионните
мотиви, посочвайки, че първостепенният съд приема в мотивите неизбежна
отбрана, малозначителност и явна незначителност, както и наличие на афект.
Защитникът на подсъдимия З. А. И. -адв.М. пледира за потвърждаване
на първоинстанционната присъда. Твърди, че посоченото от първостепенния
съд за чл.9 от НК, се отнасяло само за удара в едната ръка на тъжителката в
асансьора, което било извън пределите на неизбежната отбрана.
Подсъдимият З. А. И. редовно призован за съдебно заседание пред
въззивната съдебна инстанция не се явява, като не сочи уважителна причина
за неявяването си.
Софийски градски съд, след като се запозна с въззивната жалба на
тъжителя и обсъди доводите, посочени в нея и писменото допълнение,
както и тези изложени в съдебно заседание от страните, и след като в
съответствие с чл. 314 от НПК провери изцяло правилността на
атакуваната присъда, констатира, че са налице основания за нейната
отмяна и за връщане на делото на СРС за ново разглеждане:
Въззивният съд е сезиран с жалба от частната тъжителка Р. В. Г.,
депозирана чрез повереника й-адв. С., срещу присъда от 22.04.2024г.,
постановена по НЧХД №12684/2022г. Софийски районен съд –НО, 104 състав,
с която първостепенният съд е признал подсъдимия З. А. И. за невиновен за
две престъпления-по чл.130,ал.1 и по чл.130,ал.2 от НК.
Тъй като както в жалбата и в пледоарията на повереника се навеждат
твърдения за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, то
въззивният съд намира за необходимо първо да ги обсъди.
Въззивният съд е задължен да извърши, съгласно разпоредбите на чл.
313 и чл. 314, ал. 1 от НПК, цялостна проверка на правилността на
обжалвания акт. Въззивният контрол върху правилността на
първоинстанционния акт включва проверка за неговата законност и
обоснованост.
Законността обхваща преценката относно правилното приложение на
2
закона /материален и процесуален/, а обосноваността означава, че приетите от
първоинстанционния съд в мотивите фактически положения, изцяло
съответстват на събрания и проверен по делото доказателствен материал.
Въззивният съд констатира, че по делото първата инстанция е допуснала
съществени нарушения на процесуалните правила, довели до липсата на
надлежно изготвени мотиви.
Мотивите на първата съдебна инстанция показват едно флагрантно
неизпълнение на задълженията на контролирания съд, визирани в
разпоредбата на чл. 305, ал. 3 от НПК, изискваща съдът да излага с достатъчна
яснота, аргументираност и изчерпателност своите мотиви, подчинени на
реализираната от тях процесуална и доказателствена дейност, което се явява
гаранция за справедливостта на процеса.
Мотивите на съдебния акт са съвкупност от фактически констатации,
логически изведени при оценката на доказателствената съвкупност, както и
правни изводи, базирани на установените по делото фактически положения и
правилното прилагане на материалния закон. Те представляват и средство,
чрез което страните и по-горната инстанция могат да проследят пътя, по който
решаващият съд е изградил вътрешното си убеждение и е достигнал до
определени фактически и правни изводи, както и гаранция за разкриване на
обективната истина.
В настоящият случай, възивният съд е в невъзможност от мотивите да
провери дали първостепенният съд, при изграждане на вътрешното си
убеждение по фактите, е спазил логическите правила, тъй като, след като е
изложил в мотивите кратка фактическа обстановка, на практика не е обсъдил
доказателствената съвкупност, от която извежда приетите от него фактически
положения.
Първостепенният съд започва с твърдението, че кредитира изцяло
показанията на свидетелите Б. Г., Я.Д., Я. И. и И.Д. .
Продължава в мотивите си с извода, че не е налице съществено
противоречие между показанията на свидетелите.
В следващото си изречение посочва, че има несъществените
разминавания в свидетелските показания.
След това приема, че не следва да счете за изцяло дискредитирани
показанията на свидетелите Я.Д. и И.Д., само защото са в противоречие с
обвинителната теза, както и че обвинителната теза се подкрепяла частично от
свидетелските показания на Б. Г., Я.Д., Я. И. и И.Д..
Така направения доказателствен анализ на гласните доказателствени
средства е неясен и нелогичен, тъй като всяко едно от твърденията на
първоинстанционния съд по отношение на показанията на въпросните
свидетели е взаимно противоречащо и изключващо се: първо- изцяло ги
кредитира; след това констатира несъществени противоречия в показанията на
свидетелите, без да посочва какви са тези противоречия и между кои
свидетелски показания; продължава, като счита, че не са дискредитирани
изцяло показанията на свидетелите Я.Д. и И.Д.,без да излага каквито и да са
3
фактически или правни съображения за този си извод; приемайки, че
обвинителната теза се подкрепяла частично от свидетелските показания,
отново без да излага твърдения за конкретни обстоятелства от обвинението,
които счита, че въпросните гласни доказателствени средства изясняват.
С оглед на посоченото, въззивният съд намира, че в мотивите на първата
съдебна инстанция липсва анализ на показанията на разпитаните в хода на
първоинстанционното съдебното следствие свидетели, което се явява
нарушение на изискването на процесуалния закон- чл. 305, ал. 3 от НПК.
Липсата в мотивите на излагане на конкретни съображения, покриващи
елементарните стандарти на доказателственото право, тъй като не е налице
обсъждане както поотделно, така и в съвкупност на гласните доказателствени
средства, събрани в хода на първоинстанционното съдебно следствие, не
позволява на въззивния съд да прецени обосноваността на фактическите
изводи на първата съдебна инстанция.
Необходимо е въззивният съд да посочи, че между показанията на
свидетелите Б. Г. и Я. И. от една страна и свидетелите Я.Д. и И.Д.-от друга, са
налице съществени противоречия, които налагат подробния им анализ.
Свидетелите Б. Г. и Я. И. в показанията си твърдят, че са видели подс. Д.
да държи тъжителката за косата, като при появата, подсъдимият я е пуснал.
Нито един от двамата свидетели в показанията си не посочва, че по
същото време заедно с подсъдимия е имало друго лице. Напротив св.И. в
показанията си твърди, че подсъдимият се е респектирал от тях, когато той и
св. Г. са се появили, тъй като е бил сигурен, че на мястото на инцидента е бил
сам.
Тези показания изцяло противоречат на показанията на свидетелите И.Д.
и Я.Д., относно съдържащите се в тях твърдения, че при инцидента свидетелят
Добрев е бил заедно с подсъдимия.
Липсата на анализ на въпросните показания води до неубедителност на
мотивите относно приетите от първоинстанционния съд фактически
положения, че тъжителката агресивно се е нахвърлила върху подс.Д., като
свидетелят Добрев се намесил и ги разтървал.
Въззивният съд констатира и неяснота относно изложените от
първоинстанционния съд в мотивите към присъдата правни съображения.
Видно от присъдата, подс. З. Д. е признат за невиновен за това, че на
06.04.2022 г. за времето от 19:35 часа до 19:45 часа, в гр. София, ул. **** в
жилищна сграда нанесъл удар с юмрук в областта на лицето на Р. В. Г., хванал
я за косата и започнал да бута главата й напред - назад и я изритал в лявата
ръка, като причинил на Р. В. Г. синкаво червеникаво кръвонасядане, рана по
устата, синини и рани по шията, оток и синини по лявата ръка.
При тази фактическа рамка на обвинението подс. З. Д. е оправдан както
за престъпление по чл.130,ал.1 от НК, така и за престъпление по чл.130,ал.2 от
НК.
В мотивите липсват каквито и да са правни съображения защо
първостепенният съд е приел, че въпросната фактическа рамка на
4
обвинението покрива съставите на две отделни престъпления.
Неяснотата в мотивите продължава и относно правните съображения на
първостепенния съд да приеме, че част от инкриминираните действия са
извършени от подсъдимия при условията на неизбежна отбрана.
За да обоснове неизбежна отбрана първостепенният съд твърди, че
тъжителката се нахвърлила агресивно върху подсъдимия.
Изразът: „нахвърлила агресивно“, представлява субективен оценъчен
факт, а не факт от обективната действителност, описващ конкретно
противозаконно действия, с което се накърняват правнозащитени права и
интереси.
В мотивите липсват фактически твърдения, описващи конкретно
противозаконно действия на тъжителката към подсъдимия, поради което не
става ясно за въззивната съдебна инстанция относно правните съображения на
контролирания съд, които са го мотивирали да приложи института на
неизбежната отбрана, уреден в чл.12,ал.1 от НК.
От всичко изложено въззивният съд приема, че присъдата на Софийски
районен съд страда от липса на мотиви, като липсата на мотиви касае не само
обсъждането на доказателствената съвкупност, но и се разпростира по
отношение на правните съображения на решаващия съд.
Липсата на мотиви по смисъла на чл. 348, ал. 3, т. 2 пр.1 от НПК е
винаги съществено процесуално нарушение от категорията на абсолютните и
всякога предполага връщане на делото за ново разглеждане.
С оглед на това, че е налице съответна жалба, депозирана от частния
тъжител, чрез негов повереник, с твърдение за допуснати процесуални
нарушения, които контролната съдебна инстанция установи и прие за
съществени, то следва първоинстанционният акт да бъде отменен и делото да
бъде върнато на СРС за ново разглеждане от друг съдебен състав.
Въззивният състав е длъжен да отбележи, че в конкретния случай не
може да отстрани допуснатото от СРС нарушение на процесуалните правила,
като това нарушение единствено може да бъде отстранено от СРС при новото
разглеждане на делото.
В заключение контролната инстанция намира за необходимо да посочи,
че не сме изправени пред хипотезата на чл.335,ал.3 от НПК, тъй като не са
налице повторно условията на чл.335, ал.2 от НПК.
Водим от изложеното и на основание чл.334‚ т.1 от НПК вр. чл.335, ал.2
от НПК‚ Софийски градски съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло присъда от 22.04.2024г., постановена по НЧХД
№12684/2022г. Софийски районен съд –НО, 104 състав.
ВРЪЩА делото на СРС за ново разглеждане от друг съдебен състав.
5
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване или
протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6