№ 261
гр. Монтана, 12.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МОНТАНА, ВТОРИ СЪСТАВ, в публично
заседание на седми декември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:КРАСИМИР СЕМОВ
при участието на секретаря ГИНКА АТ. МИТОВА
като разгледа докладваното от КРАСИМИР СЕМОВ Административно
наказателно дело № 20221630200640 по описа за 2022 година
Производството е по чл.59, ал.1 и сл. от ЗАНН (изм., бр.109 от 2020г., в
сила от 23.12.2021г.).
С Наказателно постановление № 12 - 2200044/20.04.2022г. на Директор
Дирекция ”Инспекция по труда” гр.Монтана на “К.” ООД гр.Л., ЕИК
ХХХХХ, с управител А. К., с адрес за кореспонденция: с.Б.М., община Ч.,
област М., Консервна фабрика, в качеството на работодател, е наложена
имуществена санкция в размер на 1500 (хиляда и петстотин) лева за
административно нарушение по чл.12, ал.2 от Наредба за структура и
организация на работната заплата във връзка с ПМС 147/29.06.2007г. за
определяне на минималният размер на допълнителното трудово
възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит,
санкционирано на основание чл.414, ал.1 от КТ.
Недоволен от Наказателното постановление управителя К. чрез адв.В.
П. от МАК моли да бъде отменено с искане за присъждане на разноски, с
твърдение, че нарушението е отстранено, че се дължи на техническа грешка и
че неправилно е санкциониран, респ. че е налице хипотезата на чл.28 от
ЗАНН.
Въззиваемата страна Дирекция „ИТ” - Монтана чрез процесуален
1
представил ст. юрисконсулт С. К., моли да се потвърди НП и да се присъди
юрисконсултско възнаграждение.
Доказателствата по делото са писмени и гласни, прието е и заключение
по изготвена съдебно – счетоводна експертиза. Съдът като ги обсъди във
връзка с доводите на страните, намира жалбата за допустима и частично
основателна.
Жалбата е допустима тъй като е подадена в законния срок.
Разгледана по същество жалбата е частично основателна по следните
съображения:
При извършена проверка на място на 26.01.2022г. и по документи на
14.02.2022г. по спазване на трудовото законодателство в обект – консервна
фабрика, находящ се в с.Б.М., област М., обект на “К.” ООД гр.Л. от св.С. О.
Ш. и св.Л. К. Р. – гл. инспектори в Дирекция “ИТ” Монтана е установено, че
дружеството в качеството си на работодател, представлявано от А. К., видно
от представените разчетно-платежни ведомости за месец декември 2021г., от
представеният трудов договор и от направена справка в информационната
система на ИА ГИТ, не е определил и отчел размера на допълнително трудово
възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит на Р. П.А К.
назначена на длъжност ,,чистач/хигиенист”, придобит в същото предприятие.
Р. П.А К. е без прекъсване при същия работодател в периода 15.03.2017г. до
23.04.2020г.
За извършената проверка бил изготвен протокол № ПР 2202867 от
15.02.2022г., връчен на 15.02.2022г. От представените ведомост за месец
декември 2021г., трудов договор на лицето и изготвена справка от
информационната система на ИА ГИТ, се установило нарушение по чл.12,
ал.2 от Наредба за структура и организация на работната заплата във връзка с
ПМС 147/29.06.2007г. за определяне на минималният размер на
допълнителното трудово възнаграждение за придобит трудов стаж и
професионален опит, относно ДТВ на работничката Р. П.А К..
На основание чл.40, ал.2 от ЗАНН било изпратена покана за съставяне
на АУАН с изх. № 22007939/15.02.2022г., която била получена от
работодателя „К.” ООД на 18.02.2022г. На 25.02.2022г. в 11:30 часа не се явил
представител на работодателя „К.” ООД, като на 28.02.2022г. св.С. О. Ш. в
присъствието на св.Л. К. Р. и св.М. К. Т., съставила АУАН № 12 - 2200044 за
2
това, че при извършена проверка на място в консервна фабрика, с.Б.М., обект
на „К.” ООД и при извършената проверка по документи на 14.02.2022г., от
представените разчетно - платежни ведомости за м. декември 2021г., от
представения трудов договор и от направена справка в информационната
система на ИА ГИТ се установило, че работодателят не е определил и отчел
размера на допълнителното трудово възнаграждение за придобит трудов стаж
и професионален опит на Р. П.А К., назначена на длъжност
„чисгач/хигиенист” придобит в същото предприятие. Р. П.А К. е без
прекъсване при същия работодател в периода 15.03.2017г. до 23.04.2020г. –
нарушение по чл.12, ал.2 от Наредба за структурата и организацията на
работната заплата (ДВ бр.9/2007г.), във връзка с ПМС № 147 от 29 юни 2007г.
за определяне на минималния размер на допълнителното трудово
възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит. Така
съставения АУАН бил връчен на 25.03.2022г. с обратна разписка съгласно
чл.416, ал.3 от КТ.
На базата на изготвения АУАН, Директор на Дирекция ”ИТ” Монтана
намерил, че “К.” ООД гр.Л. в качеството на работодател е извършило
административно нарушение по смисъла на чл.12, ал.2 от Наредба за
структурата и организацията на работната заплата (ДВ бр.9/2007г.), във
връзка с ПМС № 147 от 29 юни 2007г. за определяне на минималния размер
на допълнителното трудово възнаграждение за придобит трудов стаж и
професионален опит, и издал обжалваното НП на основание чл.414, ал.1 КТ
налагайки имуществена санкция в размер на 1500 лева.
В жалбата против процесното НП синтезирани са наведени следните
възражения:
Действително на дружеството е извършена проверка, за която
дружеството е било уведомено и своевременно е предоставяло исканите от
него документи и книжа. След завършване на проверката е съставен протокол
за извършена проверка № ПР 2202867/15.02.2022г., съставен от С. О. Ш. и Л.
К. Р. - главни инспектори в Дирекция „ИТ” - Монтана, в който са дадени
предписания за отстраняване на констатирани нарушения, общо 14 на брой,
със срок на изпълнение 25.02.2022г. Досежно работничката Р. П.А К. са
дадени указания под № 14, а именно работодателят да определи, начисли и
изплати допълнителното месечно възнаграждение с постоянен характер в
3
процент от основната работна заплата. Указанията са изпълнени в
определения срок, за което своевременно са уведомени компетентните
контролни органи. Следователно, така установените нарушения са отстранени
в указания едноседмичен срок - до 25 февруари 2022г. и не е имало
необходимост да се съставя нито АУАН, нито да се издава оспореното НП.
Прави впечатление, че както в оспореното НП, така и в АУАН от
28.02.2022г., посочен по-горе за въпросната Р. П.А К. се твърди, че била
назначена и е работила на длъжността „чистач/хигиенист“, което не е вярно.
Същата е работила единствено и само на длъжността „работник в консервна
фабрика“. Между двете длъжности има съществена разлика, вкл. и в
работната заплата и следващите се допълнителни възнаграждения.
Въпросното нарушение не попада в категорията нарушения по чл.415в,
ал.2 от КТ. От доказателствата по преписката еднозначно се установява, че в
случая същото е отстранено веднага след установяването му по реда,
предвиден в този кодекс по смисъла на чл.415в, ал.1 от КТ.
Освен това дружеството чрез управителя му не е имало като подбуди за
извършването на нарушението, укриване на дължими плащания към
работниците и служителите или материално облагодетелстване. Към м.
януари 2022г. (периодът на проверката) наетите но трудово правоотношение в
дружеството-жалбоподател възлизат на 23 човека списъчен състав. Като
въпросният проблем е възникнал единствено за поменатата Р. П.А К. и друга
работничка - Н.Б.П.. Касае се за софтуерен проблем, който е свързан с
обстоятелството, че и двете работнички са няколкократно назначавани на
работа и освобождавани, според натовареността на извършваната работа и
особеностите на трудовия процес в предприятието.
Наред с горното административнонаказващият орган (АНО) не е
изследвал имотното (финансовото) състояние на нарушителя преди налагане
на наказанието, което е негово законово задължение. АНО не е приложил
нормата на чл.28 от ЗАНН предвид установената фактическа обстановка, като
считам, че деянието е маловажно и АНО е следвало да приложи горната
норма, касаеща случай на маловажност. АНО в НП (2 стр., горе) сочи, че
нарушението е извършено за първи път, не е повторно и липсват данни за
умишлено извършване на нарушението.
По искане на жалбоподателя чрез адв.П. от МАК в рамките на
4
съдебното следствие се назначи и изготви съдебно – счетоводна експертиза
(ССЕ), изпълнена от вещото лице Л. З. Ц., съгласно, чието заключение:
От приложеният трудов договор към делото и от предоставените на
вещото лице платежо-разплащателни ведомости е видно, че Р. П.А К. е
работила към фирма ,,К.“ ООД гр.Л., с място на работа консервна фабрика
с.Б.М. на длъжност „работник консервна фабрика“ през периодите –
30.07.2014г. - 02.02.2015г.; 01.08.2016г. - 01.02.2017г.; 15.03.2017г. -
23.04.2020г.; 07.08.2020г. - 01.06.2022г.; По трудов договор не е посочен
процент допълнително възнаграждение за прослужно време и професионален
опит.Освен приложения към делото трудов договор, други такива не са
представени на вещото лице. От ЛТД (личното трудово досие) на К. са
представени единствено молби и заповеди за разрешен неплатен годишен
отпуск по чл.160, ал.1 КТ. В разплащателните ведомости е начисляван
процент допълнително възнаграждение за прослужено време от април 2018г. -
0.6% до месец март 2019г., а от април 2019г. са начислявани 1.2 % до април
2020г., като за месеците от октомври 2019г. до април 2020г. Р. П.А К. няма
отработени дни. За 2017г. Р. П.А К. е ползвала отпуск по чл.160, ал.1 от КТ -
21 работни дни, през 2018г. е ползвала 22 работни дни. От Кодекса по труда
неплатен отпуск - чл.160, ал.3 - Неплатен отпуск до 30 работни дни в една
календарна година се признава за трудов стаж, а над 30 работни дни, само ако
е предвидено в друг закон или акт на МС.
За 2019г. по молба на Р. К. й е разрешаван неплатен отпуск по чл.160 от
КТ от 02.01.2019г. - 23.01.2019г. – 16 работни дни; на 02.02.2019г. – 1 работен
ден; от 01.03.2019г. до 08.03.2019г. - 5 работни дни; от 25.04.2019г. до
30.04.2019г. - 2 работни дни; от 02.05.2019г. до 10.05.2019г. – 6 работни дни;
от 03.06.2019г. до 10.06.2019г. – 6 работни дни; от 10.10.2019г. до
30.11.2019г. – 37 работни дни; от 01.12.2019г. до 31.12.2019г. – 19 работни
дни; Общо за 2019г. ползвани 92 работни дни неплатен отпуск. От тях 62 дни,
или 2 месеца и 2 дни не се признават за трудов стаж.
За 2020г. по нейна молба и разрешени от дружеството със заповеди е
ползван неплатен отпуск по чл.160 от КТ, както следва: от 01.01.2020г. -
12.02.2020г. - 30 работни дни; от 13.02.2020г. - 29.02.2020г. – 12 работни дни;
от 02.03.2020г. - 09.03.2020г. – 5 работни дни; от 10.03.2020г. - 31.03.2020г. –
16 работни дни; от 01.04.2020г.- 22.04.2020г. - 14 работни дни; Общо 75
5
работни дни до 22.04.2020г.; от 01.09.2020г. - 04.09.2020г. - 4 работни дни; от
01.10.2020г. - 05.10.2020г. - 3 работни дни; от 20.11.2020г. - 30.11.2020г. - 7
работни дни; Общо за 2020г. ползвани 91 работни дни неплатен отпуск. От
тях – 61 работни дни не се признават за трудов стаж – 2 месеца, 1 ден.
За 2021г. по молба на Р. К. й е разрешен неплатен отпуск по чл.160 КТ,
както следва: от 04.01.2021г. - 20.01.2021г. – 17 работни дни; от 09.02.2021г. -
17.02.2021г. – 7 работни дни; от 01.03.2021г. - 16.03.2021г. – 11 работни дни;
от 01.04.2021г. - 30.04.2021г. – 21 работни дни; от 05.05.2021г. - 24.05.2021г. –
12 работни дни; от 01.07.2021г. до 06.07.2021г. – 4 работни дни; на
30.08.2021г. – 1 работен ден; от 20.10.2021г. - 22.10.2021г. – 3 работни дни; на
30.11.2021г. – 1 работен ден; от 21.12.2021г. - 31.12.2021г. – 6 работни дни;
Общо за 2021г. - ползвани 83 работни дни неплатен отпуск. От тях – 53
работни дни не се признат за трудов стаж.
За 2022год. по молба й е разрешен неплатен отпуск по чл.160 от КТ,
както следва: на 31.01.2022г. - 1 работен ден; от 11.02.2022г. - 28.02.2022г. -
12 работни дни; от 01.03.2022г. - 07.03.2022г. - 4 работни дни; от 01.04.2022г.
- 31.05.2022г. - 38 работни дни. Общо ползван неплатен отпуск 55 работни
дни, от тях 25 дни не се признат за трудов стаж. Тези данни до тук за
ползвания неплатен отпуск от Р. П.А К. са ползвани от вещото лице при
изчисляване на процента за допълнително възнаграждение за трудов стаж и
професионален опит. На същата от работодателя е начисляван през периода
15.03.2017г. - 23.04.2020г., както следва: От месец април 2018г. до месец март
2019г. - 0.6 %; От месец април 2019г. до месец април 2020г. - 1.2%; А за
периода януари 2022г. - май 2022г. - за януари 0.6%, а за останалите месеци
2.4 %. При този работодател Р. П.А К. за периода 30.07.3014г. - 02.02.2015г.
има стаж 6 месеца и 2 дни; за периода 07.08.2016г.- 01.02.2017г. има 5 месеца
и 24 дни; за периода от 15.03.2017г. до 23.04.2020г. трудовия стаж е 3
години, 1 месец и 2 дни, като от него следва да се сторнират ползвания по
чл.160, ал.1 от КТ неплатен отпуск за 2019г. (ползвани 92 работни дни, от
които 62 работни дни – 2 месеца, 2 дни не се признават за трудов стаж. За
2020г. ползвани 91 работни дни неплатен отпуск по чл.160, ал.1 от КТ и не се
признават 61 работни дни, само до 30.04.2020г. -75 работни дни - не признати
45 дни. Така премахнатият непризнат трудов стаж по КТ, от процента за
допълнително възнаграждение за прослужено време и професионален опит би
следвало да бъде: от месец март 2017г. - 0.6 % 1 година, 2 дни; от месец март
6
2018г. - 1.2 % 2 години, 2 дни; от месец март 2019г. - 1.8 % до месец април
2020г. включително - 3 години, 9 месеца; месеците май, юни и юли 2020г. не е
работила. На 02.11.2020 год. - 4 години -2.4 %. Към 02.11.2021г. – 4 години, 9
месеца и 7 дни; към 02.11.2022г. – 4 години, 11 месеца и 7 дни. За месец
януари и февруари 2022г. - 2.4%, а от март до май 2022г. – 3 %. През всичките
периоди на трудово правоотношение е работила на една и съща длъжност
„работник консервна фабрика“.
През процесните периоди на Р. П.А К. са начислявани следните
проценти и суми за допълнително възнаграждение за трудов стаж и
професионален опит (ДВТСПО), като вещото лице е посочило и какво е
следвало да бъде начислявано:
За периода 15.03.2017г. до 23.04.2020г., от който за периода м.03.2017г.
– м.12.2017г. при следващ се 0.6 % ДВТСПО, дължимата разлика е 11.62
лева; за периода м.01 – м.02.2018г. при следващ се 0.6 % ДВТСПО и от
м.03.2018г. до м.12.2018г. при следващ 1.2 % ДВТСПО, дължимата разлика е
изчислена на 23.69 лева; за периода м.01.2019г. – м.03.2019г. при следващ се
1.2 % ДВТСПО и за периода м.04.2019г. – м.09.2019г. при следващ се 1.8 %
ДВТСПО, при неплатен отпуск за м.11. и м.12.2019г., дължимата разлика е
19.67 лева; за периода м.01.2020г. – м.04.2020г. няма отработени дни; За
периода от 15.03.2017г. до 23.04.2020г. неизплатеното допълнително трудово
възнаграждение за трудов стаж и професионален опит общо е в размер на
54.98 лева.
За периода месец януари 2022г. до май 2022 год. включително, от който
за м.01.2022г. – м.02.2022г. при следващ се 2.4 % ДВТСПО, за м.03.2022г.
при следващ се 3.0 % ДВТСПО, за месеците 04.2022г. и м.05.2022г. няма
отработени дни, дължимата разлика се равнява на 4.94 лева; За периода
януари - май 2022 год. на Р. П.А К. е начислено допълнително трудово
възнаграждение за трудов стаж и професионален опит в размер на 4.94 лв. В
таблица вещото лице е посочила изменението на БТВ, съобразно с изменение
на процента за начисляване на допълнително трудово възнаграждение за
прослужено време, стаж и професионален опит. Основание за промяна на
процента да извърши работодателя, е извършената проверка и изготвения
Протокол № ПР 2202867 от 15.02.2022г. Към тази дата ведомостта за месец
януари вече е била изготвена, затова промяната на процента е от месец
7
февруари 2022г. Дадените указания в т.14 от Протокол за извършена проверка
са начислени в платежо-разплащателната ведомост като еднократни
надбавки. Осчетоводени са Д-т сметка 604/1 разходи за заплати 1382.65лв. -
ОМВ за отработено време - Кредит сметка 421 - персонал; Дебит с/ка 604/2
разходи допълнително възнаграждение - 602.52 лв (за клас, извънреден труд,
еднократни надбавки, официални празници и др.), Кредит сметка 421-
персонал.
В перо еднократни добавки е начислена сума 173.80 лева, в т.ч. 147.49
лева са за Р. П.А К. - сума, която е начислена в платежо- разплащателната
ведомост за месец май 2022г. по указания и в изпълнение на т.14 от Протокол
№ ПР 2202867 от 15.02.2022г. във връзка с чл.12 от Наредбата за структура и
организация на работната заплата.
Работодателят ,,К.“ ООД гр.Л. е определил и отчел допълнително
възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит на Р. П.А К.
през периода 15.03.2017г. - 23.04.2020г., както следва: от месец април 2018г.
до месец март 2019г. вкл. 0.6 %; от месец април 2019г. - до месец април
2020г. вкл. 1.2 %. През този период е изпълнявала длъжността „работник
консервна фабрика“. За периода от 15.03.2017г. до 23.04.2020г. Р. П.А К. е
работила в дружеството ,,К.“ ООД и е следвало да й се начисли процент за
допълнително трудово възнаграждение за прослужено време и
професионален опит, съобразно чл.12 от Наредбата за структура и
организация на работната заплата, както следва: от месец март 2017г. - 0.6% -
1 година, 2 дни; от месец март 2018г. - 1.2 % - 2 години, 2 дни; от месец март
2019г. - 1.8 % до месец април 2020г. вкл. – 3 години, 9 месеца; Р. П.А К. е
работила към ,,К.“ ООД през периодите - 30.07.2014г. - 02.02.2015г.;
01.08.2016г. - 01.02.2017г.; 15.03.2017г. - 23.04.2020г.; 07.08.2020г. -
01.06.2022г., като през всичките периоди е работила на длъжност “работник
консервна фабрика“ със седалище на работното място - Консервна фабрика
с.Б.М.. През месец май 2022г. е нечислено допълнителни надбавки в размер
на 147.49 лева - еднократно. Основание за промяна на процента да извърши
жалбоподателя е извършената проверка и изготвения Протокол № ПР 2202867
от 15.02.2022г. Към тази дата ведомостта за месец януари вече е била
изготвена, затова промяната на процента е от месец февруари 2022г. Дадените
указания в т.14 от Протокол за извършена проверка са начислени в платежо-
разплащателната ведомост като еднократни надбавки. Осчетоводени са Д-т
8
сметка 604/1 разходи за заплати 1382.65лв - ОМВ за отработено време -
Кредит сметка 421 - персонал; Дебит с/ка 604/2 разходи допълнително
възнаграждение - 602.52 лв (за клас, извънреден труд, еднократни надбавки,
официални празници и др.), Кредит сметка 421 - персонал. В перо еднократни
добавки е начислена сума 173.80 лв, в т.ч. 147.49 лв са за Р. П.А К. - сума,
която е начислена в платежо-разплащателната ведомост за месец май 2022г.
по указания и в изпълнение на т.14 от Протокол № ПР 2202867 от
15.02.2022г. във връзка с чл.12 от Наредбата за структура и организация на
работната заплата.
В рамките на съдебното следствие св.С. О. Ш., св.Л. К. Р. и св.М. К. Т.
поддържат посочените обстоятелства в АУАН. Процесното нарушение се
доказва не само от представените писмени доказателства, но и от гласните
такива. В подкрепа на установеното нарушение по чл.12, ал.2 от Наредба за
структура и организация на работната заплата във връзка с ПМС
147/29.06.2007г. за определяне на минималният размер на допълнителното
трудово възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит, е и
заключението по изготвената съдебно – счетоводна експертиза, което
настоящия съд изцяло кредитира като обективно и компетентно изготвено.
Вещото лице уточнява, че не посочените и приспаднати в заключението 60
дни за 2020г. и 90 дни за 2021г. неплатен отпуск, не се отразяват съществено
на крайния извод в заключението, при което страните не поискаха
назначаване на допълнителна ССЕ, а съдът намери, че не е необходимо
назначаването на такава, считайки делото за изяснено от фактическа и правна
страна.
Вещото лице Л. З. Ц. посочва изрично, че „е било невъзможно
предписанието да се изпълни в срок до 25.02.2022г., защото тогава се
приключва счетоводството за предходната година – м. февруари до 15 март,
а има и текуща работа в този период. Нормално е, пряко сили, през април да
се изпълни, но като го направят през април месец, начислението отива за май
месец. Ведомости се правят от 1 до 5 число, максимум до 10 число на месеца.
През април пряко сила е могло да го направят, но това е много обемна работа,
от 2014 година е доста дълъг период”.
Съдът след като анализира доказателствата по делото, в т.ч. посоченото
от вещото лице в съдебно заседание на 07.12.2022г. и имайки предвид
9
гореизложената фактическа обстановка намира, че следва да се приложи
привилегирования състав на чл.415в, ал.1 от КТ. Последно цитираната
разпоредба е специално уредена в КТ, касае именно маловажните нарушения
установени по КТ (Нов - ДВ, бр.108 от 2008г., изм., бр.58 от 2010г., в сила от
30.07.2010г., бр.7 от 2012г.) - „За нарушение, което е отстранено веднага след
установяването му по реда, предвиден в този кодекс и от което не са
произтекли вредни последици за работници и служители, работодателят се
наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 100 до 300 лв., а
виновното длъжностно лице - с глоба в размер от 50 до 100 лв.”
Задължителното предписание по т.14 от Протокол № ПР
2202867/15.02.2022г. е изпълнено след съставяне на АУАН, но настоящия съд
приема, че макар и след срока на изпълнение 25.02.2022г., задължителното
предписание е изпълнено па макар окончателно през м.05.2022г., след
съставяне на процесния АУАН и след установяване на формално
извършеното административното нарушение по чл.12, ал.2 от Наредба за
структура и организация на работната заплата във връзка с ПМС
147/29.06.2007г. за определяне на минималният размер на допълнителното
трудово възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит. В
тази връзка съдът кредитира заключението на вещото лице Л. З. Ц., като
обективно и компетентно изготвено, също така взема предвид и посоченото
от Ц. относно практическата невъзможност предписанието да се изпълни до
25.02.2022г. Настоящият съд не споделя доводите на адв.В. П. от МАК в
качеството му на пълномощник на жалбоподателя „К.” ООД гр.Л. за отмяна
на НП, тъй като предписанието било изпълнено и допуснатото нарушение се
дължало на техническа грешка. Нарушението е доказано за извършено по
несъмнен начин и в тази насока съдът споделя наведените доводи от ст.
юрисконсулт С. К.. Този съд приема, че формално е извършено
административно нарушение към момента на съставяне на АУАН и към
момента на издаване на обжалваното НП, заради всички изложени подробно
по–горе обстоятелства, но още през м.02.2022г. и окончателно при изготвяне
на платежо - разплащателната ведомост за м.05.2022г. са предприети
законосъобразни действия за извършване на корекция и съответно са били
начислени и изплатени дължимите още 147.49 лева на Р. П.А К. – работник
консервна фабрика. Заключението по изготвената ССЕ и приложените към
него писмени доказателства, са в подкрепа на това, че в крайна сметка
10
окончателно през м.05.2022г. е изпълнено задължителното предписание по
т.14 от Протокол № ПР 2202867, като преди това правилно е бил съставен
АУАН.
Настоящият съд приема, че макар и твърде специфично, процесното
нарушение е отстранено веднага след установяването му с АУАН и не е
установено да са настъпили вредни последици за работничката консервна
фабрика Р. П.А К.. Съгласно чл.415в, ал.1 от КТ се изисква нарушението да е
отстранено веднага след установяването му, а не към момента на
извършването му и към момента на съставяне на АУАН и издаване на НП, без
сериозността (тежестта) на нарушението като вид да е елемент от състава на
чл.415в, ал.1 от КТ. Това, че дължимото ДТВ е начислено и изплатено
правилно, но след съставяне на АУАН и че на практика предписанието е
изпълнено, но след указания срок 25.02.2022г., не се оспорва от въззиваемата
страна, а приложените писмени доказателства и заключението на вещото лице
Л. З. Ц. по изготвената ССЕ, са в подкрепа на извода за отстраняване на
нарушението. Съдът имайки предвид ТР №3/10.05.2011г. на ВАС, ОСК в
контекста на данните по делото, намира, че следва да приложи
привилегирования състав на чл.415в, ал.1 от КТ, като преквалифицира
нарушението като такова по смисъла на цитираната разпоредба, без да са
налице условията на чл.415в, ал.2 от КТ.
Предвид горното съдът намира, че наложената като размер
имуществена санкция от 1500 (хиляда петстотин) лева следва да се намали
спрямо жалбоподателя “К.” ООД гр.Л., ЕИК ХХХХХ, с управител А. К., с
адрес за кореспонденция: с.Б.М., община Ч., област М., Консервна фабрика,
до размер на 300 (триста) лева. Съдът намира, че така определена
имуществената санкция съответства на конкретната тежест на извършеното
нарушение и е съобразена с разпоредбите на чл.27, ал.2 и ал.5 от ЗАНН и
чл.83 от ЗАНН. Според настоящия съд приложимостта на чл.415в, ал.1 от КТ,
която е специална разпоредба по КТ, изключва приложението на чл.28 от
ЗАНН.
С оглед резултата по делото, според настоящия съд изплатените от
бюджета на МРС деловодни разноски в размер на 333.75 – възнаграждение за
вещото лице Л. З. Ц., изготвило ССЕ, следва да се поделят от страните, като
всяка поотделно следва да заплати по сметка на МРС сумата 166.88 лева.
11
С оглед резултата по делото, според настоящия съд следва да се
присъдят разноски съгласно чл.63д, ал.2 и ал.4 от ЗАНН (Нов – ДВ, бр. 109
от 2020г., в сила от 23.12.2021 г.) и на двете страни.
С оглед очерталия се изход на делото, в полза на жалбоподателя “К.”
ООД гр.Л., ЕИК ХХХХХ, с управител А. К., съгласно чл.63д, ал.1 и ал.2 от
ЗАНН (Нов – ДВ, бр.109 от 2020г., в сила от 23.12.2021г.), следва да бъде
присъдено поискано чрез адв.В. П. от АК - Монтана адвокатско
възнаграждение във въззивното производство. Ако заплатеното от страната
възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и
фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна
да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от
минимално определения размер съобразно чл.36 от Закона за адвокатурата.
Поисканите разноски от адв.П. от АК - Монтана са в размер на 350 (триста
петдесет) лева, които следва да бъдат присъдени, тъй като настоящия съд не
установява прекомерност, съобразявайки възражението на ст. юрисконсулт
К.. Като размер поисканите разноски са съобразени с НАРЕДБА № 1 от
9.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (чл.18,
ал.2 вр. с чл.7, ал.2, т.2 от Наредбата, изм. ДВ, бр.88/04.11.22г.). Предвид
изложеното, настоящия съд намира, че следва да бъде уважено искането за
присъждане в полза на жалбоподателя на сумата 350 (триста петдесет) лева
разноски за адвокатско възнаграждение.
Предвид заявеното искане от пълномощника на въззиваемата страна за
присъждане на разноски по делото (юрисконсултско възнаграждение) и с
оглед неговия изход, жалбоподателя “К.” ООД гр.Л., ЕИК ХХХХХ, с
управител А. К. следва да бъде осъден да заплати на въззиваемата страна
сторените разноски за юрисконсултско възнаграждение. Съгласно чл.63д,
ал.4 и ал.5 от ЗАНН (Нов – ДВ, бр.109 от 2020г., в сила от 23.12.2021г.) вр. с
чл.37 от ЗПП вр. с чл.27е от НЗПП (Нов - ДВ, бр. 59 от 2009г., в сила от
28.07.2009г., изм., бр.74 от 2021г., в сила от 1.10.2021г.), настоящия съд
намира, че на ИА „ГИТ” към което ЮЛ се числи Дирекция „ИТ” - Монтана,
следва да се присъдят 80 (осемдесет) лева юрисконсултско възнаграждение,
отчитайки действителната правна и фактическа сложност на делото.
На основание горното и чл.63, ал.2, т.4 вр. с чл.63, ал.7, т.1 от ЗАНН
(изм., бр.109 от 2020г., в сила от 23.12.2021г.), съдът
12
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 12-2200044/20.04.2022г. на
Директор Дирекция “Инспекция по труда” гр.Монтана, с което “К.” ООД
гр.Л., ЕИК ХХХХХ, с управител А. К., с адрес за кореспонденция: с.Б.М.,
община Ч., област М., Консервна фабрика, е наложена ИМУЩЕСТВЕНА
САНКЦИЯ в размер на 1500 (хиляда петстотин) лева на основание чл.416,
ал.5 вр. с чл.414, ал.1 от КТ, като на основание чл.415в, ал.1 от КТ
НАМАЛЯВА размера на имуществената санкция от 1500 (хиляда петстотин)
лева, на 300 (триста) лева.
ОСЪЖДА Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ гр.София,
към което ЮЛ се числи Дирекция „ИТ” – Монтана да заплати по сметка на
РС – Монтана сумата 166.88 лева (сто шестдесет шест лева, 0.88 ст.),
представляваща част от изплатено възнаграждение на вещо лице за изготвена
ССЕ.
ОСЪЖДА Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“
гр.София, към което ЮЛ се числи Дирекция „ИТ” – Монтана да заплати на
жалбоподателя “К.” ООД гр.Л., ЕИК ХХХХХ, с управител А. К. сумата 350
(триста петдесет) лева, направени разноски за адвокатско възнаграждение
пред въззивната инстанция.
ОСЪЖДА “К.” ООД гр.Л., ЕИК ХХХХХ, с управител А. К. да заплати по
сметка на РС – Монтана сумата 166.88 лева (сто шестдесет шест лева, 0.88
ст.), представляваща част от изплатено възнаграждение на вещо лице за
изготвена ССЕ.
ОСЪЖДА “К.” ООД гр.Л., ЕИК ХХХХХ, с управител А. К., да заплати
на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ гр.София, към което
ЮЛ се числи Дирекция „ИТ” – Монтана, разноски по съдебното производство
в размер на 80 (осемдесет) лева.
Решението може да се обжалва пред АС – Монтана в 14 (четиринадесет)
дневен срок от съобщаването му на страните, че е изготвено, на основанията
предвидени в НПК, и по реда на Глава дванадесета от АПК.
Съдия при Районен съд – Монтана: _______________________
13