РЕШЕНИЕ
№ 20589
гр. София, 12.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 43 СЪСТАВ, в публично заседание на
пети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА
при участието на секретаря РАЛИЦА Г. НАКОВА
като разгледа докладваното от ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА Гражданско дело №
20231110124816 по описа за 2023 година
Предявени са за разглеждане обективно съединени искове с правно
основание чл.422, ал.1 ГПК, вр. с чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. с чл.153, ал.1 ЗЕ и с
правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Производството по делото е образувано по постъпила искова молба от
*************** срещу Г. М. Н. за установяване съществуването на вземане, за което
е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№
60500/2022 г. по описа на СРС.
В исковата молба са изложени твърдения, че през исковия период ответникът е
бил клиент на ТЕ по смисъла на чл.153, ал.1 ЗЕ, съгласно който всички собственици и
титуляри на вещно право на ползване в сграда етажна собственост /СЕС/,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са
клиенти на ТЕ и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл.140,
ал.1, т.2 ЗЕ на отоплителните тели в имотите си и да заплащат цена за ТЕ. Излага се
още, че съгласно чл.150, ал.1 ЗЕ продажбата на ТЕ за битови нужди от
топлопреносното предприятие се осъществява при публично известни Общи условия
/ОУ/ за продажбата на топлинна енергия от *************** на клиенти за битови
нужди в гр.София. Поддържа, че през процесния период в отношенията между тях са в
сила Общите условия за продажба на топлинна енергия от *************** на
клиенти за битови нужди в гр.София, одобрени с решение на ДКЕВР от 2016 г. Твърди
се още, че съгласно ОУ на дружеството купувачите са длъжни да заплащат дължими
суми по ежемесечно издавани фактури за ТЕ в 45-дневен срок от датата на
1
публикуването им на интернет страницата на дружеството. Поддържа, че след влизане
в сила на ОУ от 2016 г. ищцовото дружество ежемесечно удостоверява публикуването
в интернет на данни за дължимите суми за ТЕ в присъствието на нотариус, за което се
съставят констативни протоколи. Твърди още, че в изпълнение на разпоредбата на
чл.139б ЗЕ, собствениците на СЕС, в която се намира и имота на ответниците, са
сключили договор за извършване на услуга дялово разпределение на топлинна енергия
с ***************, а в последствие с ***************. Сочи, че съгласно чл.155, ал.1,
т.2 ЗЕ сумите за топлинна енергия се начисляват от ищцовото дружество по прогнозни
месечни вноски, като след края на отчетния период се изготвят изравнителни сметки от
фирмата, извършваща дялово разпределение, на база отчетено реално потребление.
Твърди се, че за имота са издадени изравнителни сметки за начислена топлинна
енергия през процесния период, които не са заплатени. С оглед предходното, ищецът
поддържа, че подал заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение срещу длъжника – настоящ ответник, но тъй като издадената заповед била
връчена при условията на чл.47, ал.5 ГПК, обуславя правния си интерес от предявяване
на настоящите искови претенции. По изложените в исковата молба доводи и
съображения, ищецът моли съда да постанови решение, с което да признае за
установено, че ответника дължи на ищцовото дружество сумите, както следва: сумата
от 2 518,59 лева, представляваща главница за доставена от дружеството, но
незаплатена топлинна енергия до недвижим имот с адрес: ***************, за
периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законната лихва, считано от
08.11.2022 г. до изплащане на вземането, сумата от 422,95 лева, представляваща
обезщетение за забава върху главницата за топлинна енергия, за периода от 15.09.2020
г. до 21.10.2022 г., сумата от 43,06 лева, представляваща главница за извършена услуга
за дялово разпределение за периода от 01.10.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със
законната лихва, считано от 08.11.2022 г. до изплащане на вземането, както и сумата от
9,45 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата за дялово
разпределение, за периода от 01.12.2019 г. до 21.10.2022 г. Претендират се и сторените
в хода на заповедното и исковото производство разноски.
В подадения в срока по чл.131 ГПК отговор от особения представител на
ответника предявените искове се оспорват по основание и размер. Прави се
възражение за погасяване по давност на претендираните суми за периода преди
08.11.2019 г. Сочи се, че в съобщение към фактура № ********** е отразена за
възстановяване чрез прихващане сума в размер на 120,41 лева, но същата не е отразена
в следващото съобщение. По изложените в отговора доводи и съображения се иска
отхвърляне на исковете като неоснователни и недоказани.
Третото лице-помагач на страната на ищеца – *************** не изразява
становище по същество на спора. Представя документи за главен отчет на уредите за
дялово разпределение и изготвяните индивидуални справки за процесния период,
2
документи, удостоверяващи връчването на последните, както и относно
сертификацията на уредите за дялово разпределение.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства по отделно и в
тяхната съвкупност, и като взе предвид становищата на страните, приема за установено
следното от фактическа страна:
Видно от приложено към настоящото производство ч.гр.д.№ 60500/2022 г. по
описа на СРС е, че по заявление на *************** е издадена заповед за изпълнение
на парично задължение по чл.410 ГПК, с която е разпоредено длъжникът-настоящ
ответник да заплати на заявителя – настоящ ищец сумата от 2 518,59 лева,
представляваща главница за доставена от дружеството, но незаплатена топлинна
енергия за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законната лихва, считано
от 08.11.2022 г. до изплащане на вземането, сумата от 422,95 лева, представляваща
обезщетение за забава върху главницата за топлинна енергия, за периода от 15.09.2020
г. до 21.10.2022 г., сумата от 43,06 лева, представляваща главница за извършена услуга
за дялово разпределение за периода от 01.10.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със
законната лихва, считано от 08.11.2022 г. до изплащане на вземането, както и сумата от
9,45 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата за дялово
разпределение, за периода от 01.12.2019 г. до 21.10.2022 г. Тъй като издадената заповед
е връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.6 ГПК, с разпореждане от 06.04.2023
г. по ч.гр.д.№ 60500/2022 г. по описа на СРС, съдът е указал на заявителя - настоящ
ищец, че може да предяви иск за установяване на вземането си. В предоставения му
едномесечен срок ищецът е подал исковата молба.
По делото е приложен нотариален акт за продажба на недвижим имот по реда и
условията на ЗУЖВГМЖСВ № 125, том I, рег.№ 948, дело 125 от 2000 г. по описа на
в.ч., нотариус с район на действие СРС, от който се установява, че ответникът е
собственик на процесния недвижим имот, до който ищецът твърди да е доставял
топлинна енергия през исковия период.
По делото е приложена молба-декларация от ответника до ищцовото дружество
за откриване на партида на адреса на процесния недвижим имот.
По делото е приложен протокол от проведено на 17.12.2001 г. Общо събрание на
етажните собственици на жилищна сграда, в която се намира и процесния недвижим
имот, в който е обективирано решение за сключване на договор за услугата „топлинно
счетоводство“ с *************. Към протокола е приложен списък на присъствалите
на ОС етажни собственици, сред които и наследодателя на ответниците, както и
договор с горепосоченото дружество от 19.12.2001 г. сключен в изпълнение на взетото
решение.
По делото е представен договор от 03.06.2020 г., сключен между ищцовото
дружество и третото лице-помагач за извършване на услугата дялово разпределение на
топлинна енергия по чл.139в ЗЕ.
3
По делото са представени справки от счетоводната система на ищцовото
дружество за издадени фактури през процесния исковия период, както и издадените
през исковия период общи фактури.
По делото са приложени Общите условия на ищцовото дружество, действали
през процесния исков период.
По делото са представени документи за главен отчет на уредите за дялово
разпределение и изготвяните индивидуални справки за процесния период, в които
фигурира подпис за клиент, както и документи, удостоверяващи връчването на
последните, както и относно сертификацията на уредите за дялово разпределение.
По делото е изслушано и прието заключение на съдебно-техническа експертиза,
в което вещото лице, въз основа на материалите по делото и представените от третото
лице-помагач индивидуални справки и документи за отчет е констатирало, че в имота е
разпределяна топлинна енергия по отчет на 3 бр. ИРРО с мобилно устройство, една
щранг-лира и за сградна инсталация. Потреблението на ТЕ за БГВ е по отчет на
узаконен водомер за топла вода. Вещото лице е констатирало, че формулярите „главен
отчет“ със записаните показания на водомера са с подпис на клиент, като няма данни за
подавани възражения срещу изготвените изравнителни сметки. В заключението вещото
лице е посочило, че сумите за потребена ТЕ в процесния имот са начислени в
съответствие с действащата нормативна уредба, а топломерът, монтиран в АС е
преминал последващи метрологични проверки, касаещи процесния период.
По делото е изслушано и прието заключение на съдебно-счетоводна експертиза,
от което се установява, че общият размер на неплатените от ответника суми за
процесния период възлизат на сумата от общо 2561,65 лева, в т.ч. сумата от 43,06 лева
за дялово разпределение, а обезщетението за забава в общ размер на 432,40 лева, в т.ч.
9,45 лева върху главницата за дялово разпределение.
Други относими и допустими доказателства не са представени по делото.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни
изводи:
С оглед правилата за разпределение на доказателствената тежест ищецът следва
да установи при условията на пълно и главно доказване по иска за главницата - че
спорното главно право е възникнало, в случая това са обстоятелствата, свързани със
съществуването на договорни отношения между страните за доставката на топлинна
енергия, обема на реално доставената на ответника топлинна енергия за процесния
период, както и че нейната стойност възлиза на спорната сума, и по иска за законната
лихва за забава – че главното парично задължение е възникнало, че е настъпила
неговата изискуемост, както и че размера на законната лихва възлиза на спорната сума.
Съгласно разпоредбата на чл.150, ал.1 от действащия Закон за
енергетиката, продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на
клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни
4
Общи условия. Съгласно чл.150, ал.2 ЗЕ Общите условия се публикуват в централната
и местна преса и влизат в сила 30 дни след публикуването им, без да е нужно
изричното им писмено приемане от клиентите. На настоящия съд е служебно известно
във връзка с предходно разглеждани дела, че ОУ на ищцовото дружество са
публикувани съгласно горепосочената норма в един централен и един местен
всекидневник. Следователно в нормативната уредба не съществува задължение за
сключване на изрични писмени договори между топлопреносното предприятие и
отделните потребители на топлинна енергия за битови нужди като условие за
възникване на облигационно отношение във връзка с продажбата на топлинна енергия.
Такова правоотношение възниква по силата на самия нормативен акт и Общите
условия и обвързва потребителя с въведените в тях права и задължения. Съгласно ал.3,
потребителите имат право да предложат и специални условия, които, приети от
предприятието, се отразяват в писмени допълнителни споразумения. Липсват доводи и
доказателства, че потребителят се е възползвал от тази възможност, поради което
приложими са утвърдените ОУ на дружеството.
Посочената нормативна уредба и анализът на същата водят до извода, че
правото на собственост или учредено вещно право на ползване върху самостоятелен
обект в сграда, находящ се в топлоснабдена сграда - етажна собственост, е достатъчен
факт, за да се приеме, че през процесния период между ответника и ищцовото
дружество е съществувало облигационно правоотношение във връзка с продажба на
топлинна енергия, без да е било необходимо сключването на писмен договор или
изрично приемане на общите условия.
В конкретния случай от приложения по делото договор за покупко-продажба на
недвижим имот се установява, че ответникът е собственик на процесния недвижим
имот, поради което и предвид гореизложеното, следва да се приеме, че между страните
по делото през процесния исков период са били налице договорни отношения по
продажба на топлинна енергия за битови нужди с правата и задълженията на страните
съгласно ЗЕ и Общите условия за продажба на топлинна енергия /в този смисъл е
решение № 35/21.02.2014 г. по гр.д.№ 3 184/2013 г., ІІІ ГО на ВКС/. По силата на това
правоотношение през исковия период ответникът е бил клиент на топлинна енергия за
битови нужди и дължи заплащане на същата. Обстоятелството дали в процесния обект
се потребява топлинна енергия има значение единствено относно компонентите и
размера на задължението - дали ще се начислява за отопление, за битово горещо
водоснабдяване или само за сградна инсталация, но не и относно съществуването на
облигационното правоотношение.
Съгласно разпоредбата на чл.139, ал.1 ЗЕ разпределението на топлинната
енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово
разпределение. Начинът за извършване на дяловото разпределение е регламентиран в
ЗЕ /чл.139 – чл.148/ и в действалата към процесния период Наредба № 16-ЗЗ4 от
5
06.04.2007 г. за топлоснабдяването /Обн. ДВ, бр.34 от 24.04.2007 г./. Топлинната
енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия,
отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и
топлинна енергия за отопление на имотите /чл.142, ал.2 ЗЕ/.
Установено е въз основа на писмените доказателства по делото и на
заключението на вещото лице по допуснатата и изслушана съдебно-техническа
експертиза, което при преценката му по реда на чл.202 ГПК следва да бъде
кредитирано, че сумите за потребена ТЕ в процесния имот са начислени в съответствие
с действащата нормативна уредба. Съдът дава вяра на същото, тъй като вещото лице
изготвя заключението си на база на своите знания и опит, както и въз основа на
събрания по делото доказателствен материал и на предоставените му от страните
писмени доказателства /в този смисъл решение № 356/30.03.1955г. по гр.д. №4267/56г.,
II г.о. на ВКС/. В случая експертът е спази това изискване, като е работил върху
обективни данни, а не върху предположения.
Съгласно чл.33, ал.3 от представените по делото и приложими в отношенията
между страните общи условия за процесния период, клиентите имат право да предявят
възражения до продавача за начислената сума за топлинна енергия в 45-дневен срок
след изтичане на периода, за който се отнасят. По делото няма данни ответникът да се е
възползвал от това право. При липсата на доказателства за направени от ответника
възражения за начислените от ищеца суми и при отразеното от вещото лице изготвило
съдебно-техническата експертиза, че разпределяната от ФДР топлинна енергия за
сградна инсталация е съобразно действащите към исковия период нормативна уредба,
съдът приема, че ответникът дължи начислените суми. Следва да се отбележи, че
заплащането на начислени суми за топлинна енергия за сградна инсталация, произтича
от факта на собственост, т.е. дължи се дори да не се ползва топлинна енергия /в този
смисъл е и ТР №2/2016 г. от 25.05.2017 г. по т. дело №2/2016 г., ОСГК на ВКС/.
Предвид гореизложените изводи за наличие на валидно облигационно
правоотношение между ищцовото дружество и ответника, следва да бъде разгледано
наведеното с писмения отговор възражение за настъпила погасителна давност.
Съгласно ТР № 3/2012 г. на ОСГК на ВКС по отношение на вземанията за ТЕ е
приложима тригодишната давност по чл.111, б.“в“ ЗЗД. В случая същата е прекъсната
на 08.11.2022 г., когато заявлението по чл.410 ГПК е постъпило в съда. При липсата на
представени по делото доказателства за спиране или прекъсване на давността,
погасени по давност са всички задължения, чиято изискуемост е настъпила преди
08.11.2019 г. С оглед предходното, претендираната в настоящото производство сума за
главница за доставена топлинна енергия в размер на 151,09 лева през периода от
01.05.2019 г. до 31.08.2019, е погасена по давност. Следва да се има предвид, че
независимо от обстоятелството, че ищецът е издал обща фактура №
**********/31.07.2020 г., в която са включени издадените прогнозни фактури през
6
процесния период, то от нейното издаване на започва да тече нова давност. Това е така,
тъй като изискуемостта на вземанията на ищеца настъпва с изтичане на 45 дни след
срока, за който се отнасят /по аргумент от чл.33 от приложимите през исковия период
ОУ на топлофикационното дружество/.
С оглед предходното, претенцията на ищеца за заплащане на главница за
топлинна енергия следва да бъде уважена до размера от 2367,50 лева и за периода от
01.09.2019 г. до 30.04.2021 г. Върху тази сума се дължи законна лихва, считано от
датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК в съда – 08.11.2021 г. до
окончателното изплащане. В останалата част до пълния предявен размер от 2518,59
лева и за периода от 01.05.2019 г. до 31.08.2019 г. исковата претенция за главница за ТЕ
следва да бъде отхвърлена като погасена по давност.
Съгласно чл.119 ЗЗД, с погасяването на главното вземане се погасяват и
произтичащите от него допълнителни вземания, макар давността за тях да не е изтекла.
Съдът достигна до извод за частична неоснователност на предявения иск за главница за
цена на доставена топлинна енергия, поради което ответникът не дължи обезщетение
за забава в плащането на главницата за потребена енергия за периода, погасен по
давност.
Моментът на забавата в случая се определя съобразно уговореното от страните.
Съгласно чл.33, ал.1 от Общите условия, клиентите са длъжни да заплащат стойността
на фактурата по чл.32, ал.2 и ал.3 за потребеното количество топлинна енергия за
отчетния период, в 45-дневен срок след изтичане на срока, за който се отнасят.
Съгласно чл.33, ал.5 от ОУ, при неизпълнение в срок, клиентите заплащат на
продавача обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата до момента на
заплащането на топлинната енергия.
При съобразяване с посочените в заключението на съдебно-счетоводната
експертиза прогнозни фактури за главница за ТЕ, както и с помощта на калкулатор за
лихви, находящ се на интернет страница www.calculator.bg, при предпоставките на
чл.162 ГПК съдът определи размера на погасеното по давност обезщетение за забава
върху погасената по давност главница от 151,09 лева, в размер на 50,07 лева.
С оглед предходното, искът за обезщетение за забава върху непогасената по
давност главница за топлинна енергия следва да бъдат уважени за сумата от 372,88
лева, като се отхвърли за горницата до пълния предявен размер от 422,95 лева като
неоснователен.
Настоящият съд намира за неоснователна претенцията на ищеца за главница за
услуга дялово разпределение на топлинна енергия. Действително, съгласно чл.36 от
ОУ на ищцовото дружество, клиентите заплащат цена на „услугата разпределение“,
извършвана от избран от клиентите търговец. Видно от изявлението на третото лице-
помагач е, че през исковия период не е извършвало услугата, чието заплащане ищецът
претендира. По делото няма данни как е формирана сумата от общо 43,06 лева, както и
7
ищцовото дружество да е заплатило тази сума на трето за делото лице, съответно за
него да е възникнало право да я претендира в настоящото производство.
С оглед изводите за неоснователност на главната искова претенция за дялово
разпределение на топлинна енергия, неоснователна се явява и обусловената от нейното
уважаване акцесорна искова претенция за обезщетение за забава. Отделно от
предходното по отношение на цената за услугата дялово разпределение липсва
предвиден срок за плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради
което длъжникът изпада в забава след покана – арг. чл.84, ал.2 ЗЗД. По делото не са
представени доказателства за отправена покана от кредитора до ответника за плащане
на това задължение от дата, предхождаща подаването на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение. С оглед предходното, искът за лихва за забава върху главницата
за дялово разпределение на топлинна енергия в размер на 9,45 лева, също следва да
бъде отхвърлен.
По разноските:
С оглед изхода на делото ищецът има право на разноски съразмерно на
уважената част от исковете. По делото не е представен списък на разноските по чл.80
ГПК, но това обстоятелство обуславя единствено невъзможност страната да иска
изменение на решението в частта му за разноските. При направено искане за
присъждане на разноски, съдът е длъжен да се произнесе по същото съобразно
доказателствата по делото. В конкретния случай по делото са налице доказателства за
направени от ищеца разноски в общ размер на 1430,86 лева /190,86 лева – държавна
такса, 600,00 лева – възнаграждение за особен представител, 320,00 лева – депозит за
ССчЕ и 320,00 лева – депозит за СТЕ/. На основание чл.78, ал.8 ГПК съдът определя
юрисконсултско възнаграждение в размер на 100,00 лева, тъй като делото не е от
фактическа и правна сложност и е приключило само в едно открито съдебно заседание.
С оглед предходното и съразмерно на уважената част от исковете ответникът следва да
бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 1401,16 общо лева.
Съгласно чл.78, ал.3 ГПК ответникът също има право на разноски, но
съразмерно на отхвърлената част от исковете. По делото няма данни същият да е
направил разноски, поради което съдът не присъжда такива.
С оглед задължителните указания дадени в ТР № 4/18.06.2014 г. на ВКС по тълк.
дело № 4/2013 г., ОСГТК, съдът по исковото производство по чл.422 ал.1 ГПК дължи
произнасяне и по разноските по заповедното производство, като съгласно указанията,
дадени в т.12 от ТР, това следва да стане с осъдителен диспозитив. Издадената заповед
включва разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в общ размер
на 109,88 лева, от които съразмерно на уважената част от исковете ответникът следва
да заплати на ищеца сумата от 100,57 лева.
Така мотивиран, съдът
8
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по искове с правно основание чл.422, ал. 1 ГПК
вр.чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. чл.153 ЗЕ и чл.422, ал.1 ГПК, вр.чл.86, ал.1 ЗЗД предявени
от *************, със седалище и адрес на управление: ************* срещу Г. М. Н.,
ЕГН **********, че ответникът дължи на ищеца сумата от 2367,50 лева,
представляваща главница за доставена от дружеството, но незаплатена топлинна
енергия до недвижим имот с адрес: ***************, за периода от 01.09.2019 г. до
30.04.2021 г., ведно със законната лихва, считано от 08.11.2022 г. до изплащане на
вземането, както и сумата от 372,88 лева, представляваща обезщетение за забава върху
главницата за топлинна енергия, за периода от 15.09.2020 г. до 21.10.2022 г., като
ОТХВЪРЛЯ предявения иск за главница за топлинна енергия за разликата до пълния
предявен размер от 2518,59 лева и за периода от 01.05.2019 г. до 31.08.2019 г.,
предявения иск за обезщетение за забава върху главницата за топлинна енергия за
разликата до пълния предявен размер от 422,95 лева, предявения иск за сумата от 43,06
лева, представляваща главница за извършена услуга за дялово разпределение за
периода от 01.10.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законната лихва, считано от
08.11.2022 г. до изплащане на вземането, както и предявения иск за сумата от 9,45 лева,
представляваща обезщетение за забава върху главницата за дялово разпределение, за
периода от 01.12.2019 г. до 21.10.2022 г.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК Г. М. Н., ЕГН ********** да заплати на
*************, със седалище и адрес на управление: ************* сумата от 1401,16
лева, представляваща разноски по производството, съразмерно на уважената част от
исковете, както и сумата от 100,57 лева, представляваща направените разноски в
производството по ч.гр.д.№ 60500/2022 г. по описа на СРС, 43-ти състав, съразмерно
на уважената част от исковете.
Решението е постановено при участието на трето лице *************, със
седалище и адрес на управление: *************, помагач на страната на ищеца
*************.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9