Р Е Ш Е Н И Е
№ 97
В ИМЕТО НА НАРОДА
Днес, 07 септември 2010 год., Пловдивският военен съд в гр. Пловдив – сградата на съда, в открито съдебно заседание в състав:
ВОЕНЕН СЪДИЯ : полк. СТОЙКО ДРАГАНОВ СПАСОВ
при секретар Ася Иванова и с участието на прокурора от Пловдивската Военно-окръжна прокуратура полк. Е. Ангелов, разгледа АНД № 461 / 2010 год., по описа на съда, против *** Б.И.И. ***, предаден на съд по чл.209, ал.3, вр.ал.1, вр.чл.26, ал.1 от НК.
От съвкупната преценка на събраните и проверени в съдебно заседание доказателства по делото, съдът приема за установено следното:
Обвиняемият *** Б.И.И. е постъпил на военна служба в БА на 25.04.2007 г. Завършил средно образование. На заеманата длъжност „***” е назначен със заповед на Командир на под. ***- *** № *** г. Обща оценка за професионално съответствие с изискванията на заеманата длъжност е 4.85 – първа група. Няма участие в мисии. /л.111 д.п./. По време на службата си имал много добра тактическа подготовка. Справял се добре с поставяните му задачи по време на занятие. Проявявал интерес към професията. Изпълнявал служебните си задължения в пълен обем. Имал добре изразен стремеж към усвояването на нови занаяти и лично усъвършенстване. Умеел да работи в колектив. Притежавал висока обща култура и интелект. /л.112 д.п./. По време на службата си бил поощряван веднъж с „благодарност”. Не е наказван. /л. 113 д.п./. Не е съден и не е осъждан за престъпление от общ характер. Не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на чл.78а от НК /л.110 д.п./.
По време на службата си извършил следното :
На 01.06.2007 г. обвиняемият *** Б.И. бил преместен от под. *** – *** в под. *** – ***. Тъй като *** И. живеел в ***, му се налагало ежедневно да пътува до новата си месторабота – под. *** – ***.
Със заповед
№ ОХ – 448/23.06.1999 г. на министъра на отбраната на РБ, бил определен редът
за изплащане на транспортни разноски на кадровите военнослужещи, които пътували
от местоживеенето си до местоработата си. Съгласно тази заповед на
военнослужещите, живеещи до
Тъй като до
м. юни
Самото изплащане на пътните пари ставало, след като съответния военнослужещ представял на ротния си командир на хартиен лист залепени билети, с които пътувал и под всеки билет била записана и датата на пътуването. Ротният командир ги представял на началника на отделение „Личен състав” на поделението св.*** Е.Д., била подготвяна заповед за изплащане на пътни пари и след подписването й от командира на поделението, от финансовата служба били изплащани парите на правоимащите военнослужещи. Преди издаването на заповедта за изплащане на пътните пари, проверката на билетите и дали те съответстват по дати, когато съответният военнослужещ е бил на работа се извършвала от счетоводството и началника на отделение „Личен състав”.
Със заповед
№ *** г. и със заповед № *** г. на св.п.Г.П.
*** били определени две комисии с председател св. *** И. Щ. – първата за
След като обв.*** И. започнал работа в под. ***– ***, въз основа на установения ред, той представил удостоверение за настоящ адрес и бил включен в заповедта на командира на поделението за получаване на пътни пари.
Маршрутът гр.*** - гр.*** и обратно бил обслужван от две транспортни фирми - „***” ООД – *** и „***” АД – ***.
Автобусите на фирма „***” ООД – *** тръгвали сутрин от гр. ***, през гр. *** за гр. *** в 09.40 часа, като пристигали в гр. ***, кв. ***” в 11.45 часа, а след обяд, автобусът тръгвал от гр. *** в 13.30 часа.
Автобусите на фирма „***” АД – *** тръгвали от гр. ***, кв. „***” в 08.30 часа и пристигали в гр. *** в 09.45,часа. След обяд, автобусът тръгвал от гр. *** в 13.35 и пристигал в гр. *** в 14.50 часа.
Тъй като работното време в под. *** – *** било от 08.00 часа до 17.00 часа, автобусите обслужващи маршрута *** - *** - *** и обратно, били неудобни за военнослужещия и, за да може обвиняемият сутрин да е навреме в поделението си и да си тръгне след приключване на работния ден, той пътувал до местоработата си с лек автомобил „***” с рег. № ***.
Независимо,
че нямал право на пътни пари, след като не се предвижвал с автобус от местоживеенето
си – гр. *** до местоработата си – под. *** – ***, обвиняемият събирал билети
от автогарите в гр. *** и в гр. ***, от шофьорите на автобусите и от пътуващите
в тези направления. За всеки един месец по дати залепвал билетите на празен
хартиен лист, като ръкописно отразявал датите, звание, трите си имена, месеца и
маршрута.След което ежемесечно обвиняемият представял залепените билети на
ротния си командир св.*** З.Б., които ги представял на началника ”Личен състав”
на под. ***– *** – св.*** Д., след което били представяни на главната
счетоводителка – св.С.А. и след извършване на проверка, била издавана заповед
от командира на поделението за изплащане на пътни пари. През 2008 и
Така за времето от 01.06.2007 г. до 31.12.2009 г. *** И. неправомерно получил пътни пари, както следва:
за
1. за м. юни 2007г. получил сумата от 45 лв. съгласно
Заповед № ***. на Командир под. *** ***
2007г. получил сумата от 216 лв. съгласно Заповед № ***. на Командир под. *** *** 2007г. получил
сумата от 90 лв. съгласно Заповед № ***. на Командир под. *** *** 2007г. получил
сумата от 99 лв. съгласно Заповед № ***. на Командир под. *** ***
за
6. за м. януари 2008г. получил сумата от 21.60 лв. съгласно
Заповед № ***г. на командир под. ***-***
2008г. получил сумата от 129.60 лв. съгласно Заповед № ***г. на Командир под. ***
***
за
18. за м. януари 2009г. получил сумата от 86.40 лв. съгласно Заповед № ***. на Командир под. *** *** 2009г. получил сумата от 140.40 лв. съгласно Заповед № ***. на Командир под. *** *** 2009г. получил сумата от 75.60 лв. съгласно Заповед № ***. на Командир под. *** *** 2009г. получил сумата от 151.20 лв. съгласно Заповед № ***. на Командир под. *** *** 2009г. получил сумата от 48.60 лв. съгласно Заповед № ***. на Командир под. *** *** 2009г. получил сумата от 113.40 лв. съгласно Заповед № ***. на Командир под. *** *** 2009г. получил сумата от 75.60 лв. съгласно Заповед № ***. на Командир под. *** *** 2009г. получил сумата от 21.60 лв. съгласно Заповед № ***. на Командир под. *** *** 2009г. получил сумата от 97.20 лв. съгласно Заповед № ***. на Командир под. *** *** 2009г. получил сумата от 108 лв. съгласно Заповед № ***. на Командир под. *** *** 2009г. получил сумата от 43.20 лв. съгласно Заповед № ***. на Командир под. *** *** 2009г. получил сумата от 75.60 лв. съгласно Заповед № ***. на Командир под. *** - ***, с което е причинил имотна вреда на МО и на под. ***- *** в размер на 2654.60 /две хиляди шестстотин петдесет и четири лева и шестдесет стотинки/ лева.
Същевременно, до приключване на съдебното следствие пред първоинстанционния съд, обв.*** И. възстановил цялата сума с квитанция към ПКО № *** от ***г. в касата на под. ***– ***.
Горното, извършено от обвиняемия, съставлява престъпление по чл.209, ал.3, вр. ал.1, вр.чл.26, ал.1 от НК, тъй като в периода от 01.06.2007г. до 31.12.2009 г. включително, при условията на продължавано престъпление, на двадесет и девет пъти, в под. ***– ***, с цел да набави за себе си имотна облага, възбудил и поддържал заблуждение у ц.сл. С.К.А. „главен счетоводител – бюджетен”, *** Е.К.Д. – Началник на отделение „Личен състав” и. Г.Т.П. – Командир на под. ***– ***, чрез представяне на автобусни билети за това, че е пътувал с автобус от гр.***, до гр.*** и обратно, а вместо това пътувал с моторно превозно средство, в следствие на което получил без правно основание, в нарушение на МЗ № ОХ-448/23.06.1999 г., чуждо движимо имущество – пътни пари на обща стойност 2654.60 лева от финансова служба на под. ***– ***, като до приключване на съдебното следствие пред първоинстанционния съд, възстановил сумата с квитанция към ПКО № ***г. в касата на под. ***– *** и деянието представлява маловажен случай.
Горното, по безспорен начин се установява от направените от обвиняемия самопризнания както по време на досъдебното производство, така и по време на съдебното следствие, от показанията на разпитаните по време на досъдебното производство свидетели, копия заповеди на командир под. ***- *** относно изплащане на транспортни разходи, от писмените доказателства – справка за изплатени суми по месеци, рапорти от обвиняемия до командира но поделението, удостоверение за настоящ адрес, служебна бележка от превозвач за цената на билета, служебна характеристика, кадрова справка, справка съдимост, квитанция ПКО № ***г. и от останалите доказателства по делото.
ПРИЧИНИ : ниско правно съзнание, лекомислие и безотговорност, и финансови затруднения
МОТИВИ: да компенсира разходите на пътуванията с автомобил до поделението и обратно
Спор по фактическата обстановка и правна квалификация няма.
С постановление от 30.07.2010 г. по чл. 375 от НПК на прокурор при Военно-окръжна прокуратура Пловдив е установил, че обвиняемия е пълнолетно лице. За това престъпление по чл.209, ал.3, вр.ал.1, вр.чл.26, ал.1 от НК, което е умишлено, се предвижда наказание до една година или пробация. Обвиняемия не е осъждан и не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на глава осма, раздел четвърти от НК. От деянието няма настъпили имуществени вреди и деянието не е извършено в пияно състояние, поради което прокурорът е предложил *** И., да бъде освободен от наказателна отговорност с налагане на административно наказание на основание чл.78а от НК.
С разпореждане от 02.08.2010 г. на съдия – докладчик при Пловдивския военен съд, е разпоредено делото да се насрочи, разгледа и реши по реда на глава двадесет и осма от НПК.
Представителят на военно-окръжна прокуратура – Пловдив, в съдебно заседание, поддържа обвинението във вида, в което е повдигнато. Пледира обвиняемия да бъде признат за виновен, тъй като обвинението е било доказано по безспорен начин, като бъде освободен от наказателна отговорност и му бъде наложено административно наказание глоба към минималния й размер с оглед депозираните самопризнания, добри характеристични данни и критично отношение към извършеното, семейното му положение и финансовото му състояние, както и липса на отегчаващи вината обстоятелства.
Обвиняемият разбира в какво е обвинен, признава се за виновен и дава обяснения. Проявява самокритичност и съжалява за стореното. Солидарен е със становището на прокурора. Моли съда да му определи наказание към минималния размер.
Съдът, като се съобрази с материалите по делото намира, че са налице предвидените в чл.78а от НК условия за освобождаване на обвиняемия *** И. от наказателна отговорност и за налагане на административно наказание – глоба. Съдът намира, че случая е маловажен, съгласно хипотезата на чл.93, т.9 от НК, поради своевременното възстановяване от обвиняемия на сумата, критичното отношение на извършителя към деянието, от обстоятелството, че обвиняемия е личност, която не е обществено опасна, добрите характеристични данни и наложеното поощрение, които обстоятелства дават възможност да се приеме, че извършеното престъпление, с оглед вредните последици, с оглед другите смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност, в сравнение с обикновените случаи на това престъпление.
Към момента на извършване на деянието от обвиняемият, в периода месец юни 2007 г. до месец декември 2009 г., в сила е бил чл.78а от НК /стар текст/. Към момента на постановяване на съдебния акт, този законов текст е бил изменен и деянието, извършено от обвиняемия е наказуемо по чл.78а /нов ДВ бр. № 26 / 2010 г. в сила от 09.04.2010 г./. Тъй като до влизане на решението в сила са последвали различни закони, на основание чл.2, ал.2 от НК съдът намира, че следва да бъде приложен закон най-благоприятен за дееца. Ето защо съдът счита, че в процесния случай следва да намери приложението на нормата на чл.78а от НК /стар/.
При определяне размера на административното наказание, съдът взе в предвид самопризнанията на обвиняемия, с което е спомогнал за разкриване на обективната истина по делото, добрите характеристични данни, критичното отношение към извършеното, доброто поведение по местослужене, че стореното е изолиран случай в неговия живот, семейното положение – живущ във фактически брак и болни родители, и след като се съобрази с финансовото му състояние – теглен заем в голям размер, му определя административно наказание глоба към минималния размер, а именно 550 /петстотин и петдесет/ лева.
Съдът, като взе предвид, че по делото са приложени като веществени доказателства : тридесет и девет броя листа, налепени с автобусни билети, представени от *** И. за извършени пътувания намира, че след влизане на решението в закона сила, следва да се върнат на поделение ***- ***, тъй като представляват отчетни документи за периода, в който са били използвани.
Предвид горното и на основание чл.378, ал.4, т.1 от НПК и чл.78а от НК съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА обвиняемия *** Б.И.И. ***, роден на *** ***, живущ ***, българин, с българско гражданство, ***образование, ***,***, с ЕГН: **********
За ВИНОВЕН в това, че :
В периода от 01.06.2007 г. до 31.12.2009 г. включително, при условията на продължавано престъпление, на двадесет и девет пъти, в под. *** – ***, с цел да набави за себе си имотна облага, възбудил и поддържал заблуждение у С.К.А. „главен счетоводител – бюджетен”, *** Е.К.Д. – Началник на отделение „Личен състав” и. Г.Т.П. – Командир на под. *** – ***, чрез представяне на автобусни билети за това, че е пътувал с автобус от гр. *** до гр. *** и обратно, а вместо това пътувал с моторно превозно средство, в следствие на което получил без правно основание, в нарушение на МЗ № ОХ-448/23.06.1999 г., чуждо движимо имущество – пътни пари на обща стойност 2654.60 /две хиляди шестстотин петдесет и четири лева и шестдесет стотинки/ лева от финансова служба на под. ***– ***, съгласно отдадени Заповеди на командир под. ***– ***, като до приключване на съдебното следствие пред първоинстанционния съд, възстановил цялата сума с квитанция към ПКО № *** от ***г. в касата на под. ***– *** и деянието представлява маловажен случай, поради което и на основание чл.209, ал.3, вр.ал.1, вр.вр.чл.26, ал.1, вр.чл.2, ал.2 и чл.78а от НК го ОСВОБОЖДАВА от НАКАЗАТЕЛНА ОТГОВОРНОСТ и му НАЛАГА АДМИНИСТРАТИВНО НАКАЗАНИЕ ГЛОБА в размер на 550 /петстотин и петдесет/ лева.
Веществените доказателства по делото : тридесет и девет броя листове, налепени с автобусни билети, след влизане на решението в закона сила, да се върнат на поделение ***– ***.
Решението може да се обжалва и протестира в 15 – дневен срок от днес пред ВоАпС – С..
ВОЕНЕН СЪДИЯ :