Р Е Ш Е Н И Е
№ 1438
град Пловдив, 03.08.2020 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, Десети състав, в открито заседание на четвърти юни през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯНКО АНГЕЛОВ
при секретаря ПОЛИНА
ЦВЕТКОВА и участието
на прокурор СВЕТЛОЗАР ЧЕРАДЖИЙСКИ като разгледа докладваното
от съдия ЯНКО АНГЕЛОВ административно дело № 3326 описа за 2019 година, взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 203 и сл.
от Административно-процесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 1, ал.1
от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/.
|
|
|
|
Делото
е образувано по искова молба на "Тий Джи" ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление в гр.Пловдив, ул.“И. Вазов“№98, представлявано от Г.Д.И.,
действащ чрез пълномощник и процесуален представител адв.И.Н..
|
|
|
|
Предявени са обективно съединени искове срещу Държавната комисия по хазарта /ДКХ/ гр.София за заплащане общо на сумата от 27 631,26 лева обезщетение за имуществени вреди, формирана от сбора на: сумата от 4 437,84 лева за заплатените работни заплати, осигуровки и обезщетения дължими по Кодекса на труда /КТ/ за периода от 12.12.2018г. до 20.01.2019г. за единадесет служители на дружеството - ищец; сумата от 23 193,42 лева за платен наем за обект, в който се намира игралната зала на дружеството за месеците от януари до юни включително от 2019г. и 21 дни от месец декември на 2018г., ведно със законната лихва върху тези суми, считано от датата на подаване на исковата молба, до окончателното им изплащане, настъпили в резултат от незаконосъобразното Решение № 000030-13994 от 09.11.2018г. на ДКХ, отменено с Решение № 3923 от 10. 06.2019 година, по административно дело № 12994/2018г. на Административен съд София град, влязло в законна сила, считано от 01.07.2019г.
Исковата претенция се основава на
следните факти и обстоятелства: Дружеството - ищец е организатор на хазартни
игри, по смисъла на Закона за хазарта (ЗХ), като е извършвало хазартна дейност
на територията на град Пловдив, в обект - игрална зала намираща се на адрес: град
Пловдив, ул. "И. Вазов" № 98. За извършването на тази дейност в
посочения обект, Държавната комисия по хазарта е издала Удостоверение за
издаден лиценз № 000030-7788 от 20.06.2018г. за организиране на хазартни игри с
игрални автомати в игрална зала с адрес: гр. Пловдив, ул. „И. Вазов"№ 98.
Помещението, в което се намира игралната зала не е собственост на дружеството,
за държането на същото е сключен Договор за наем от 03.06.2017 година, за срок
от 10 години.
В игралната зала са били наети на
работа 11 служители.
На свое заседание, проведено на
09.11.2018 година, ДКХ, на основание чл.22, ал.1, т.1 във вр.
с чл.86, ал.1, т.9 от Закона за хазарта /ЗХ/, е взела Решение № 000030-13994 от
09.11.2018г. за прилагане на принудителна административна мярка - окончателно
отнемане на лиценз, за който е издадено Удостоверение за издаден лиценз №
000030-7788 от 20.06.2018г. На дружеството
било съобщено, че с оглед разпоредбата на чл.86, ал.2 от ЗХ, в 7-дневен
срок от получаване на съобщението следва да бъде преустановена дейността и да
бъде върнато в ДКХ Удостоверение за издаден лиценз № 000030-7788 от
20.06.2018г. за организиране на хазартни игри с игрални автомати в игрална зала
с адрес гр. Пловдив, ул. "И. Вазов" № 98. Допуснато е и незабавно
изпълнение на акта на основание чл.87 от ЗХ. Съобщението за постановеното
решение и разпореждането за преустановяването на дейността и връщане на
Удостоверението за издаден лиценз е било връчено на 03.12.2018г., а считано от 10.12.2018г. дружеството е
преустановило дейността в игралната зала на адрес гр. Пловдив, ул." И.
Вазов"№ 98.
Ищецът твърди, че с неправомерните
действията на служителите на ДКХ по издаване на незаконосъобразното решение,
отменено по съответния ред, „ТИЙ ДЖИ" ЕООД е претърпяло вреди, които са в пряка
и непосредствена последица от увреждането, за което държавата, в лицето на ДКХ
дължи обезщетение за това, че:
В периода от 10.12.2018г. /датата, на
която е започнало незабавното изпълнение на незаконосъобразния акт - Решение №
000030-13994 от 09.11.2018г./ до 01.07.2019г. /датата на която решението за
отмяна е влязло в сила/, игралната зала за организиране на хазартни игри с
игрални автомати с адрес - гр. Пловдив, ул.“И. Вазов"№ 98, е преустановила
дейността си, в резултат на което „ТИЙ
ДЖИ'' ЕООД е претърпяло имуществени вреди в общ размер от 27 631,26 лева, от които: сумата от 4 437,84 лева - включваща в себе си
заплатени работни заплати, осигуровки и обезщетения дължими по Кодекса на труда
за 11 служители, за периода от
12.12.2018г. до 20.01.2019г.
- сумата от 23 193,42 лева,
представляваща заплатен наем за обекта, в който се намира игралната зала за
м.1,2,3,4,5,6 на 2019г. и 21 дни от месец 12 на 2018г.
С исковата молба се заявява, че в процесния
случай ищецът не би заплатил посочените суми и респективно това не би
представлявало вреда за него, ако при осъществяване на своята административнонаказаваща дейност длъжностното лице бе
съобразило материалния и процесуалния закон за налагане на принудителна
административна мярка, но с оглед установеното била налице пряка и
непосредствена причина връзка между издадения незаконосъобразен акт и
настъпилите за ищеца вреди, съответно и отговорността на ответника е
имуществена и включва обезщетяване на всички имуществени вреди, независимо от
това, дали са причинени виновно от конкретно длъжностно лице.
Ответникът
- Държавна
комисия по
хазарта, представлявана от юрисконсулт Д.,
оспорва искът за сумата от 23193,42 лева, представляваща заплатен наем за
обекта като неоснователен, намира вторият иск за
сумата от 4 437,84 лева - включваща в себе си претенцията за заплатени
работни заплати, осигуровки и обезщетения дължими по КТ за 11 служители, за
периода от 12.12.2018г. до 20.01.2019г. за частично основателен за 7 души така
както организаторът е декларирал при получаване на лиценза, че ще разполага с
персонал, който ще бъде пряко ангажиран при организиране на игрите и само за
периода от 01.12.2018 до 09.12.2018 г. Юрисконсулт
Д. относно претендираните щети от платени наемни вноски, намира същите за
неоснователни след като наемният договор е от 03.06.2017 година за 10 години и
6 месеца, а лицензът е за пет години, в която насока счита, че не може да се
вмени в причинна обусловеност с взетото решение от ответника за прилагане на
ПАМ, което е станало през ноември 2018 година. Ответникът възразява, като сочи,
че в договора нямало
клауза ищецът да заплаща наем за това, че по някакви обективни причини не може
да извършва хазарт в тази зала, а в същото време е обвързан от наемния договор
до 2027 година.
Ищецът, чрез адв. Н., намира направените
възражения за неоснователни. В тази връзка посочва, че съобразно разпоредбата
на чл. 34, ал. 2 от Закона за хазарта се предвиждат изключително стриктно и
изчерпателно кои са реквизитите и информацията, която следва да се съдържа в
удостоверението за упражняване на хазартна дейност и в тяхната изчерпателно
изброена номенклатура не се съдържа информация за брой служители, а всеки оператор
преценява с какъв трудов ресурс да осъществява хазартната дейност. Относно декларацията
по чл. 36, ал. 1, т. 3 от Закона за хазарта, адв. Н. посочва, че същата е по образец и в нея се декларира, че не са
налице пречки или други условия препятстващи развиване на дейността.
Представителят на Окръжна прокуратура
гр.Пловдив дава заключение за неоснователност на предявените искове.
При така установената фактическа
обстановка съдът намира от правна страна, че предявените искове обективирани в исковата
молба са основателни, тъй като са налице предпоставките за ангажиране на
отговорността на ответника. Съображенията за това са следните:
Възраженията на ответника направени след
приключване на устните състезания съдът намира за неоснователни.
Уговорката в чл.23 от договора за
наем /л.23/ за неговата продължителност – 10 години и 6 месеца, не променя
извода, че по отношение на сключилите го
страните е било налице валидно наемно правоотношение за релевантния период
м.1,2,3,4,5,6 на 2019г. и 21 дни от месец 12 на 2018г., за който поради
лишаване от възможността дружеството да упражнява търговската си дейност в
наетите помещения, се обоснова и иска.
По делото на /л.111/ е приложен
Списък на 7 лица, пряко свързани с управлението на игралната зала и с
провеждането на игрите в игралната зала с адрес: град Пловдивд,
ул.“И. Вазов“№98. Този списък е от дата – 04.12.2013 г. и е подаден до ДКХ като
част от Искането за издаване на лиценз по Закона за хазарта. Така първоначално
заявен този брой на лицата, има отношение към административното производство по
издаване на лиценза, само досежно управлението на дейността. Този списък не
съдържа изначало лимитивно определен брой служители,
единствено, с които да се осъществява дейността. Изводите си съдът обосновава с
анализ на разпоредбата на чл.34, ал.2 от ЗХ където такова изискване липсва,
както и държейки сметка за свободната преценка на дружеството – оператор с какъв
трудов ресурс да осъществява хазартната дейност.
По делото е приложено Допълнително споразумение към Трудов договор
№ 88 от 17.08.2017 г., сключен между Т.Ю.Б. и „Тий
Джи“ЕООД, по силата на което страните са се споразумяли
за промяна на местоработата на Б., от град Бургас на град Пловдив, ул.“И.
Вазов“98. Извън всякакво съмнение, страните по трудовото провоотношение
могат да променят само по взаимно съгласие и на основание чл.119 от КТ, този
съществен елемент – местоработата. Като са го постигнали, Т.Ю.Б. е престирала труд в отдел „Бинго зала“, град Пловдив,
ул.“И. Вазов“98.
Исковете черпят правното си основание
от чл. 1, ал.1 на Закона за отговорността на държавата и общините за вреди
/ЗОДОВ/, според който държавата и общините отговарят за вредите, причинени на
граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или
бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на
административна дейност.
Според чл. 16 от Закона за хазарта, държавният
надзор върху хазарта се осъществява от Държавната комисия по хазарта, наричана
по-нататък "Комисията", към министъра на финансите. Комисията е
юридическо лице на бюджетна издръжка със седалище София, т.е. тя е структура на
централната администрация на изпълнителната власт и част от административния
апарат на държавата. Следователно, Държавната комисия по хазарта е легитимирана
страна по предявения иск, понеже държавният надзор върху хазарта има
характеристиката на административна дейност. Като юридическо лице Комисията е правосубектна и има надлежна процесуална легитимация.
За да се ангажира отговорността на
ответника, Държавна комисия по хазарта, следва да се установи наличието и на
останалите елементи от фактическия състав по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ - наличие на
незаконосъобразен акт на ответника, отменен по съответния ред, да е налице
претърпяна от ищеца вреда и да има причинна връзка между отменения
незаконосъобразен акт и настъпилата вреда.
Според чл. 4 от ЗОДОВ държавата дължи
обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, пряка и непосредствена
последица от увреждането, независимо дали са причинени виновно от длъжностното
лице. Отговорността се характеризира като обективна, безвиновна.
В случая безспорно е налице първата
предпоставка по чл. 1, ал.1 от ЗОДОВ-наличие на незаконосъобразен акт - Решение
№ 000030-13994 от 09.11.2018г. на ДКХ, издадено от ответника е отменено по
съответния ред, в който акт на основание чл.87 от ЗХ е било посочено, че подлежи на незабавно изпълнение и
неговото обжалване не спира изпълнението на решението.
Поради допуснато предварително изпълнение по
силата на закона на незаконосъобразния акт обаче, същият е породил действие
като е засегнал правата и законните интереси на ищеца, до датата на отмяната му
по съдебен ред.
В случая страните спорят при определянето на
периода, на настъпване на вредите, вследствие действието на отменения
незаконосъобразен акт. Периодът на увреждането е от значение, както при
определяне основателността и размера на преките искове за обезщетение за
претърпени загуби, така и за при определяне основателността на иска за
пропуснати ползи и размера за обезщетяването им.
В случая, производството е по чл. 203
и сл. от АПК, но по правилата за доказване на гражданския процес, за това
тежестта за доказване е върху ищеца, тъй като този факт е изгоден за него,
съгласно правилото на чл. 154, ал.1 от ГПК.
По делото бе допусната
съдебно-счетоводна експертиза, която съдът кредитира изцяло в частта на
извършените изчисления, обосновани с представените по делото доказателства.
Заключението по основната СИЕ съдът
намира за обосновано, обективно и безпристрастно, отговарящо на доказателствения
материал по делото.
Съдът намира за доказан
претендираният размер на обезщетението от 23193,42 лв. платени наемни вноски за
времето, през което дружеството е било лишено от възможността да упражнява
дейност. Ищецът е представил по делото Договор за наем от 03.06.2017г. и платежните
нареждания от "Тий Джи" ЕООД към
наемодателите по сключения договор за наем, на „Интернешънъл Асет Банк“ АД. Извършването на този разход за наем
представлява претърпяна от ищеца загуба, която се намира в пряка причинна
връзка с незаконосъобразното решение на ответника. Дружеството е било лишено от
възможността да ползва помещението, за което е било длъжно по силата на договора да заплаща наемните вноски.
Вещото лице е
категорично и по това не се спори, че за периода от 10.12.2018г. до
01.07.2019г. „Тий джи“
ЕООД е прилагало двустранно счетоводно
записване на стопанските операции, съгласно изискванията на чл.3 от Закона за счетоводството /ЗС/ и
приложимите счетоводни стандарти, като всички дължими от дружеството наемни
вноски са осчетоводявани ежемесечно, съгласно изискванията на ЗС, а самото осчетоводяването е било извършено както следва: Дебит счетоводна
сметка 602 „Разходи за външни услуги“ в аналитична сметка „Игрална зала гр.
Пловдив, ул. И. Вазов № 98“, срещу задължаване на дружеството в кредита на счетоводна сметка 401 „Задължения към
доставчици“ с партидата на наемодателя.
Извършените плащания
за наемните вноски за помещението по Договор за наем от 03.06.2017 година, са били
осчетоводени както следва:
Дебит счетоводна сметка 401 „Задължения към доставчици“ по партидата на
всеки един наемодател, срещу кредита на счетоводна сметка 503 „Парични средства
в разплащателна сметка“, като намаляване на сумата на сметката. При всяко
плащане на физическо лице е начисляван и дължимия данък съгласно чл.44, ал.4 от ЗДДФЛ.
По приложения по
делото договор за наем/л.17 и сл./ страните са се договорили за един от
наемодателите разплащанията на съответния размер на наемните вноски да се
извършва по банковата сметка на Едноличен търговец Г.Х.П.с фирма ЕТ“***“. Така съгласно Договорът за наем от 03.06.2017
година, чл.10, ал.1, точка 1.1 - наемната цена в тази си част се заплаща по
сметката на ЕТ Г.Б.Х., ЕГН **********, с фирма „***“, с ЕИК *********, разкрита
в „Райфайзенбанк България“ АД, IBAN ***, BIC ***.
Съгласно
разпоредбите по ЗДДС във връзка с документирането на доставки, извършвани от
физическо лице, което е вписано в търговския регистър като едноличен търговец и
което е получило идентификационен номер за целите на ДДС, издаден в
съответствие с действащия правен режим, в този случай независимо от това в
какво качество физическото лице извършва доставките, представляващи независима
икономическа дейност - като търговец, земеделски производител, лице упражняващо
свободна професия или само като физическо лице, последното е длъжно да издава
фактура по чл. 113 от ЗДДС /освен в изрично предвидените в закона случаи,
когато издаването на фактура не е задължително/ и да посочва във фактурата
единствено идентификационния номер по чл.94, ал.2 от ЗДДС, имащ за основание
идентификационният код, получен във връзка с регистрацията си като едноличен
търговец. Като регистрирано по ЗДДС
лице, Г.Б.Х., с ЕГН **********,
с фирма ЕТ „***“ е начислявал дължимия ДДС, който е бил и съответно заплатен,
като в тази насока експертните заключения са категорични.
По изложените съображения съдът намира, че следва да
уважи иска за платен наем за месеците 1,2,3,4,5,6 на 2019г. и 21 дни от месец
12 на 2018г. и за сумата от 23 193,42 лева.
За обоснована съдът намира
претенцията на дружеството - ищец за присъждане на законната лихва върху
присъденото безещетение, считано от 30.10.2019 г. -
датата на исковата молба до окончателното изплащане.
Относно искането за обезщетяване на преки претърпени загуби в размер на 4437,84 лв., сума представляваща заплатените на 11/единадесет/ работника заплати, осигуровки и обезщетения, назначени в процесната зала. По делото са представени съответните трудови договори и заповедите за прекратяване на трудовите правоотношения.
По делото се установява, че ищцовото дружество е спазило законовите изисквания свързани с приложението на трудовото
законодателство и е съкратило работниците съобразно изискванията на КТ, като е
заплатило суми детайлно посочени от експертизата, за дължимите и платени обезщетения съгласно разпоредбата на чл.222,
ал.1 от КТ.
За целите на експертизата вещото лице
е съставило Поименен списък на служителите назначени на работа в „Тий Джи“ ЕООД в обекта на дружеството: „Игрална зала“ и „Бинго
зала“, гр. Пловдив, ул. „И. Вазов“ № 98, с действащи трудови договори към
01.12.2018г. като същите са посочени на /л.137/.
Съгласно разчетно-платежна ведомост
на „Тий-Джи“ ЕООД за месец декември 2018г. за отдел
„Игрална зала“, гр. Пловдив, ул.“И. Вазов“ № 98 в дружеството с действащи
трудови към 01.12.2018 година са били назначени 9 души, а съгласно
разчетно-платежна ведомост на „Тий-Джи“ ЕООД за месец
декември 2018г. за отдел „Бинго зала“, гр. Пловдив, ул.“И. Вазов“ № 98 в
дружеството с действащи трудови към 01.12.2018 година са били назначени 12 души.
Вещото лице е съставило и поименен
списък на служителите на дружеството с прекратени трудови правоотношения през
месец декември 2018г. като същите са
посочени в Таблица 2, /на л.138/.
В отделни таблици №3 и №4 са посочени
Заповедите и основанията за прекратяване на трудовите договори на съответните
служители на дружеството през месец
декември 2018г.
Заповедите от 20.12.2018 г. са
приобщени към доказателствения материал по делото, като в тях е посочено
основанието - Чл. 328, ал.1, т.2 от КТ,
според която разпоредба …Работодателят може да прекрати трудовия договор, като
отправи писмено предизвестие до работника или служителя в сроковете по чл. 326,
ал. 2 в следните случаи: …2. при закриване на част от предприятието или
съкращаване на щата. Датата на прекратяване
за относимите 11 правоотношения е считано от
20.12.2018 г.
Като е прекратил на посоченото
по-горе основание трудовите правоотношения, по отношение на ищцовото
дружество в пряка причинноследствена обусловеност се
проява сумата от 4437,85 лева платени като обезщетение по силата на Чл. 222.
(1) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г., изм. - ДВ, бр. 1 от 2002 г., изм. - ДВ, бр.
108 от 2008 г.) от Кодекса на труда,
според която разпоредба …При уволнение поради закриване на предприятието или на
част от него, съкращаване в щата, намаляване обема на работа, спиране на
работата за повече от 15 работни дни, при отказ на работника или служителя да
последва предприятието или неговото поделение, в което той работи, когато то се
премества в друго населено място или местност, или когато заеманата от
работника или служителя длъжност трябва да бъде освободена за възстановяване на
незаконно уволнен работник или служител, заемал преди това същата длъжност,
работникът или служителят има право на обезщетение от работодателя.
Обезщетението е в размер на брутното му трудово възнаграждение за времето, през
което е останал без работа, но за не повече от 1 месец….
Като е проследил направените плащания
от задълженото дружество-работодател и осигурител за съответните периоди и по
отношение на 11-те служители с прекратени правоотношения, вещото лице е дало
своето заключение в Таблица №5/л.140/
По процесните 11 прекратени трудови
правоотношения, ищцовото дружество е изплатило сума
при прекратяване на трудовите правоотношения за периода от 20.12.2018г. до
31.12.2018г. в размер на 1 125,52 лева, с дата на изплащане - 13.01.2019г.
По процесните 11 прекратени трудови
правоотношения, ищцовото дружество е изплатило сума /като
дължима от работодателя/ за всички осигуровки за периода от 20.12.2018г. до
31.12.2018г. в размер на 151,09 лева, с дата на превода 21.01.2019г.
По процесните 11 прекратени трудови
правоотношения, ищцовото дружество е изплатило сума за обезщетение за периода от 01.01.2019г. до
20.01.2019г. в размер на 2 787,10 лева, с дата на изплащане 13.02.2019г.
По процесните 11 прекратени трудови
правоотношения, ищцовото дружество е изплатило сума /като
дължима от работодателя/ за всички осигуровки за периода от 01.01.2019г. до
20.01.2019г. в размер на 374,14 лева, с дата на превода 25.02.2019г. , или общата
сумата формирана от изплатени заплати,
осигуровки и обезщетения по Кодекса на труда възлиза на 4 437,85 лева.
Допълнителното заключение изготвено по въпросите на ответника, съдът намира за обективно, но същото е само във вариант на изчисления, които не са относими към спора и по никакъв начин не предпоставят извод различен от този, че по отношение на „Тий Джи“ ЕООД са се проявили елементите на фактическия състав по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ за ангажиране имуществената отговорност на ответника.
При този изход на делото на ищеца
следва да се присъдят разноски в размер на 2007 лв. съобразно представен списък
/л.185/.
Възражението на ответника за
прекомерен размер на адвокатското възнаграждение, съдът намира за
неоснователно. Договорения и заплатен размер на адвокатското възнаграждение е
обоснован и справедлив и отговаря на фактическата и правна сложност на делото и
на чл.36, ал.2 от Закона за адвокатурата.
Водим
от изложеното, Административен съд Пловдив, десети състав:
|
|
|
|
|
|
|
|
ОСЪЖДА Държавна комисия по хазарта гр.София да заплати на "Тий Джи" ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление в гр.Пловдив, ул.“И. Вазов“№98, сумата в размер на 27631,26 лева
обезщетение за имуществени вреди, формирана от сбора на: 4 437,84 лева за
заплатените работни заплати, осигуровки и обезщетения дължими по Кодекса на
труда /КТ/ за периода от 12.12.2018г. до 20.01.2019г. за единадесет служители на дружеството - ищец; 23 193,42 лева за заплатен наем за обект, в
който се намира игралната зала, за месеците от януари до юни включително от
2019г. и 21 дни от месец декември на
2018г., ведно със законната лихва върху тези суми, считано от датата на
подаване на исковата молба – 30.10.2019 година до окончателното им изплащане, в
резултат от незаконосъобразното Решение № 000030-13994 от 09.11.2018г. на ДКХ,
отменено с Решение № 3923 от 10.06.2019г., по административно дело №
12994/2018г. на Административен съд София град, влязло в законна сила на
01.07.2019г.
ОСЪЖДА Държавна комисия по
хазарта гр.София да заплати на "Тий Джи" ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление в гр.Пловдив, ул.“И. Вазов“№98, сумата от 2007лв. /две хиляди и седем лева /, представляваща разноски по делото за държавна
такса, хонорар за вещо лице и адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване, пред Върховния
административен съд на Република България, в четиринадесет дневен срок от
съобщаването на страните за неговото изготвяне.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: