№ 68672
гр. София, 28.04.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 168 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и осми април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Божидар Ив. Стаевски
като разгледа докладваното от Божидар Ив. Стаевски Частно гражданско
дело № 20241110146036 по описа за 2024 година
Постъпила е молба с вх. № 147083/25.04.2025г. на ЗК „Л. И.” АД с която
се иска допълване на заповедта за изпълнение по чл. 410 ГПК и на издадения
изпълнителен лист в частта за разноските като се присъдят разноски
юрисконсултско възнаграждение.
Производството по делото е образувано по заявление за издаване на
заповед за изпълнение, подадено от З. К. Л. И. АД срещу Г. В. С..
На 08.08.2024г. е издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК.
В заповедта за изпълнение съдът се е произнесъл по исканията за
присъждане на главница, лихви и такси, но и по отношение на разноските
няма постановено произнасяне.
Въпреки че заявителят не е квалифицирал молбата си по същество иска
присъждане на разноските по заявлението.
По въпроса за приложението на чл. 248, ал.1 ГПК в заповедното
производство е постановена т.7 от Тълкувателно решение 4/18.06.2014 по
Тълкувателно дело № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС според която следва да
бъдат разграничени хипотезата, при която заповедният съд изобщо не се е
произнесъл по искането за разноски, от тази, при която произнасянето му е
погрешно т.е. несъобразено с правилата на чл.78 ГПК, включително когато не
са присъдени всички направени разноски в полза на страната, която има право
на такива. В последния случай заинтересуваната страна разполага с изрично
уредената в чл.413, ал.1 ГПК възможност да подаде частна жалба срещу
заповедта за изпълнение в частта за разноските. Ако обаче съдът е пропуснал
да се произнесе по това искане, налице е непълнота, която подлежи на
отстраняване по общия ред на чл.248 ГПК.
В настоящият случай е налице първата хипотеза доколкото е налице
произнасяне по разноските но не са присъдени всички разноски - присъдена е
само държавна такса.
1
Ето защо пътят на защита на заявителя е с частна жалба по реда на чл.
413, ал.1 ГПК.
В случая обаче молбата е адресирана не до Софийски градски съд, а до
Софийски районен съд и не е внесена държавна такса ето защо на заявителя
следва да му бъдат дадени указания за уточнение на нередовностите на
молбата – дали същата не представлява частна жалба по реда на чл. 413, ал.1
ГПК, и ако е така да представи доказателство че същата е подадена в
едноседмичния преклузивен срок и да представи доказателство за внесена
държавна такса.
Мотивиран от гореизложеното:
РАЗПОРЕДИ:
ОСТАВЯ БЕЗ ДВИЖЕНИЕ молба с вх. № 147083/25.04.2025г. на ЗК „Л. И.”
АД с която се иска допълване на заповедта за изпълнение по чл. 410 ГПК и на
издадения изпълнителен лист в частта за разноските като се присъдят
разноски за юрисконсултско възнаграждение.
ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на заявителя в едноседмичен срок от
връчването на настоящото разпореждане като съобрази изложеното в
мотивната част на настоящото разпореждане с изрична молба да:
уточни дали всъщност молба с вх. № 147083/25.04.2025г. не представлява
частна жалба срещу заповедта за изпълнение в частта за разноските –
частна жалба по реда на чл. 413, ал.1 ГПК;
в случай че молбата представлява частна жалба да представи
доказателство че същата е подадена в едноседмичния преклузивен срок и
представи доказателство за внесена държавна такса по сметка на
Софийски градски съд в размер на 15 лева.
ПРЕДУПРЕЖДАВА заявителя, че при неизпълнение на указанията в
срок и в цялост молбата ще бъде върната.
Препис от разпореждането да се връчи на заявителя.
Разпореждането не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2