Р Е
Ш Е Н
И Е
№
гр. Лом, 21.04.2020г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Ломският районен съд, в публичното
съдебно заседание на осемнадесети април две хиляди и деветнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОРИСЛАВА СЛАВЧЕВА
при секретаря Л. П. като
разгледа докладваното от съдията Славчева гражданско дело № 482 по описа за
2018г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Делото е образувано въз основа на Искова молба
с която е предявен осъдителен иск по чл.45 от ЗЗД и чл.288, ал.12 от КЗ /отм./,
сега чл.558, ал.7 от КЗ от ”ГАРАНЦИОНЕН ФОНД” гр.София, ул.”Граф Игнатиев” № 2,
ет.4, представлявано заедно от изпълнителните директори Б.М. и С.С. против М.И.Г. с ЕГН ********** ***, с който се
претендира ответника да заплати на ищеца сумата от 24 806,78лв, представляваща
изплатените от „Гаранционен фонд” обезщетения, ведно със законната лихва от
окончателното изплащане на сумата.
В ИМ се твърди, че на осн. чл.288, ал.1, т.2, б.»а» от КЗ /отм./ сега чл.559,
ал.1, т.1 от КЗ и Споразумение между Компенсационните органи и Гаранционните
фондове от 29.04.2002г. /на основата на чл.6 от Четвърта Моторна Директива 2000/26/ЕЕС/
ищеца е възстановил изплатеното от НББАЗ на Националното Бюро на РИталия по щета № 120095/20.02.2013г. обезщетение за
имуществени вреди в размер на 24 806,78лв /равностойността на 12 683,51евро/ за
увредено при ПТП настъпило на 02.05.2010г. в гр.Бари, РИталия
пътно съоражение.
Твърди се, че виновен за катастрофата е
ответникът М.И.Г., който управлявайки лек автомобил, марка «Форд» модел
«Транзит», с ДК № М 83 76 АТ, собственост на В. М., при движение по
автомагистрала А14 Болоня-Таранто, в участъка на км
640+200 губи контрол над управлението на автомобила, отклонява се в ляво,
вследствие на което удря и деформира три елемента от циментова бариера и част
от асфалтова настилка, като така причинява въпросното ПТП.
В
нарушение на чл.260 от КЗ /отм./ сега чл.490 от КЗ ответникът управлява процесния автобус без да има за него сключена Задължителна
застраховка «Гражданска отговорност». Същият е поканен с Регресна
покана № 523/11.10.2017г. да възстанови изплатеното обезщетение, но до момента
на подаване на ИМ не е сторил това.
Иска се: съда да постанови решение, с което да
осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 24 806,78лв, представляваща
изплатеното от „Гаранционен фонд” обезщетение, ведно със законната лихва от
окончателното изплащане на сумата.
Претендират се направените по делото
разноски.
Писмен отговор от ответника в срока по
чл.131, ал.1 ГПК е постъпил, от назначеният от съда с Определение от
19.06.2018г. да окаже правна помощ на ответника адв.Ц.П.
от МАК, в който оспорва предявеният иск по основание, тъй като претенциите са
погасени по давност на осн. чл.110 от ЗЗД.
В отговора се твърди, че вземанията
на ищеца произтичат от приложения към ИМ Доклад за ПТП, от който е видно, че
ПТП-то е станало на 05.05.2010г., от която дата е
започнала да тече погасителната давност за вземанията срещу извършителя на
ПТП-то. Видно от Регресната покана приложена към ИМ,
ответникът по делото за първи път е поканен да възстанови платеното от ГФ
обезщетение на 11.10.2017г., поради което намира, че предявените искове са
погасени по давност и същите следва да бъдат отхвърлени като неоснователни.
Прави искане за осъждане на ищеца да
заплати направените по делото разноски.
В
с.з. ищцовото дружество редовно призовано не изпраща
процесуален представител. Постъпила е молба от проц.
представител - адв.Е.Г. *** която поддържа
предявеният с ИМ осъдителен иск, който намира за основателен и доказан в пълен размер, съгласно събраните по делото
доказателства и моли съда да постанови решение, с което уважи същия и присъди направените по
делото разноски.
В с.з. ответникът се представлява от назначеният
от съда особен представител адв.Ц.П. от МАК, който не
признава предявеният иск, тъй като вземането е погасено по давност.
Застрахователното събитие е настъпило в Република Италия на 05.05.2010г. от която дата започва да тече пет годишната погасителна
давност. От представената регресна покана е видно, че
за първи път на 11.10.2017г. ищеца за първи път е поканил ответника да погаси
задължението си.
Съдът
като прецени събраните по делото доказателства прие за установено следното:
На 02.05.2010г. на територията на Община Трани, на път А/14 Болоня-Таранто,
при километър 640+200, Република Италия е настъпило ПТП причинено от ответника по делото М.И., който е
управлявал лек автомобил марка «Форд» модел «Транзит», с ДК № М 83 76 АТ,
собственост на В. М.. Виновен за катастрофата е ответника, който е загубил
контрол над управлението на автомобила, вследствие на което се е отклонил вляво,
ударил се е и деформирал три елемента от циментовата бариера и част от
асфалтовата настила.
При реализиране на ПТП-то ответникът в
нарушение на чл.260 от КЗ /отм./ сегашен чл.490 от КЗ е управлявал лекия
автомобил, без сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“.
Съгласно Споразумение от 29.04.2002г.
между Компесационните органи и Гаранционните фондове
сключено на осн. чл.6 от Четвърта Моторна Директива
2000/26/ЕЕС/, ищецът по делото е възстановил изплатеното от Националното бюро
на българските автомобилни застрахователи /НББАЗ/ на Националното бюро на
Република Италия обезщетение за имуществени вреди в размер на 24 806,78лв
/равностойността на 12 683,51евро/.
С Регресна
покана № 523/11.10.2017г. ищеца по делото е поканил ответника да възстанови
платеното от Гаранционен фонд обезщетение, като длъжникът не е изпълнил това
свое задължение до момента на депозиране на исковата молба.
В изготвеният от съда проекто-доклад по делото, който е обявен за окончателен
такъв, съдът е разпределил съобразно разпоредбата на чл.154, ал.1 ГПК доказателствената
тежест, като в гражданския процес по иска с правно основание чл.288, ал.1, т.2,
б.”а” КЗ /отм./ сега чл.557, ал.1, т.2, б.” а” от КЗ във връзка с чл.45 ЗЗД в
тежест на ищеца е да докаже, че вследствие на виновно и противоправно
поведение на ответника като водач на МПС, е реализирано ПТП, при което
ответникът е увредил пътното съоражение по
автомагистрала А/14 Болоня-Таранто, в участъка на км
640+200, ищеца е възстановил изплатеното от НББАЗ на Националното Бюро на РИталия по щета № 120095/20.02.2013г. обезщетение за имуществени
вреди в размер на 24 806,78лв /равностойността на 12 683,51евро/, и че
виновният водач няма сключена задължителна застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите.
При доказването на тези факти в тежест
на ответника е да докаже погасяване на вземането. По направеното възражението
за давност в тежест на ищеца е да докаже датата, от която претенцията му е
станала изискуема, както и основания за спиране или прекъсване на давността
(ако има такива).
Съгласно установената съдебна практика основанието
за регресните искове възниква от фактически състав,
който включва изплащане на сумата на правоимащото
лице по силата на застраховката и даденото от закона право на регрес, поради
което началният момент на погасителната давност по чл. 110 ЗЗД е датата на
плащане на застрахователното обезщетение на правоимащия
и за този иск тече погасителна давност, различна от тази за задължението по чл.
45 и 49 ЗЗД, което е изискуемо от момента на причиняване на вредите, от който
момент длъжникът изпада в забава.
Видно от приложените по делото писмени
доказателства Претенцията от НББАЗ до Гаранционния фонд е от 01.04.2013г., а
самото плащане е от 15.04.2013г. Именно от тази дата започва да тече
предвидената в закона погасителна давност, която не е изтекла към момента на
предявяване на иска от Гаранционния фонд възоснова на
който е образувано настоящето дело.
По така
установената фактическа обстановка, съдът намира, че исковата претенция с
правно основание чл.45 от ЗЗД във вр. с чл.288а, ал.3 във вр. с
чл.288, ал.12 от КЗ /отм./ сега чл.559, ал.3 във вр.
с чл.558, ал.7 от КЗ, е основателна и напълно доказана и като такава
следва да бъде уважена. Безспорно е, че при липса на валидна задължителна
застраховка "ГО" правилно е изплатил претендираното
обезщетение, след като е поправил виновно причинените от ответника имуществени
вреди е встъпил в правата на това увредено лице до размера на платеното.
По
силата на чл.45, ал.1 от ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е
причинил другиму.
На основание чл. 288, ал. 1, т. 12 от КЗ /отм./ ищецът
Гаранционен Фонд е встъпил в правата на увреденото лице и притежава право на
иск срещу ответникът М.И. като лицето, което е извършило увреждането.
Настоящият съд въз основа на представените
доказателства по образуваната щети.а и преписката приема за установено, че ответникът с противоправното си поведение, нарушавайки правилата за
движение по пътищата, е причинил имуществени вреди, а ищецът Гаранционен Фонд
като е изплатил дължимото обезщетение встъпва в правата на кредитора и исковата
сума съответно се дължи от ответника
В
предвид на изложеното по-горе, съдът намира, че предявеният иск е доказан по
основание и размер, и съдът следва да осъди на основание чл.45 от ЗЗД във вр. с чл.288а, ал.3 във вр. с
чл.288, ал.12 от КЗ /отм./ сега чл.559, ал.3 във вр.
с чл.558, ал.7 от КЗ ответника по делото М. *** да заплати на ищеца сумата от 24
806,78лв /двадесет и четири хиляди осемстотин
и шест лева и седемдесет и осем стотинки/ равностойността на 12 683,51евро
представляваща възстановеното от „Гаранционен фонд” по щета № 120095 от
20.02.2013г. обезщетение, ведно със законната лихва от 07.03.2018г. до окончателното
изплащане на сумата.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва да се осъди да заплати на
ищеца Гаранционен Фонд деловодни разноски в размер на 2 266,27лв /две
хиляди двеста шестдесет и шест лева и двадесет и седем стотинки/ от които 992,27лв /деветстотин деветдесет и два лева и
двадесет и седем стотинки/ – държавна такса и 1 274лв /хиляда двеста
седемдесет и четири лева/ възнаграждение за особен представител.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА М.И.Г. с ЕГН ********** ***, на осн. чл.45 от ЗЗД и чл.288, ал.12 от КЗ /отм./, сега
чл.558, ал.7 от от Кодекса на застраховането ДА
ЗАПЛАТИ на „ГАРАНЦИОНЕН ФОНД” със седалище и адрес на управление гр. София, ул.
„Граф Игнатиев“ № 2, представлявано от изп.директори Б.М.
и С.С., сумата от 24 806,78лв /двадесет и четири
хиляди осемстотин и шест лева и
седемдесет и осем стотинки/ равностойността на 12 683,51евро представляваща
възстановеното от „Гаранционен фонд” по щета № 120095 от 20.02.2013г.
обезщетение, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба
- 07.03.2018г. до окончателното изплащане на сумата.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК ОСЪЖДА
М.И.Г. с ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ на „ГАРАНЦИОНЕН ФОНД” със седалище и
адрес на управление гр. София, ул. „Граф Игнатиев“ № 2, представлявано от изп.директори Б.М. и С.С., с ЕГН **********
деловодни разноски в размер на 2 266,27лв /две хиляди двеста шестдесет и шест
лева и двадесет и седем стотинки/ от които
992,27лв /деветстотин деветдесет и два лева и двадесет и седем стотинки/
- държавна такса и 1 274лв /хиляда двеста седемдесет и четири лева/ възнаграждение
за особен представител.
Решението
може да се обжалва с въззивна жалба пред МОС в
двуседмичен срок от връчване преписа на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ :