№ 8522
гр. София, 25.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 124 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:И.Н.П.
при участието на секретаря С.С.Ц.
като разгледа докладваното от И.Н.П. Гражданско дело № 20211110170295
по описа за 2021 година
Предявени са искове с правна квалификация чл.422, ал.1 от ГПК, вр. с чл.79, ал.1,
пр.1 от ЗЗД, вр. с чл.149 от ЗЕ и чл.86 от ЗЗД – за установяване съществуването на
задълженията на ответника към топлофикационното дружество за сумата от 902,27 лв.,
представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 1.7.2017
г. до 30.4.2020 г. ведно със законна лихва от 10.3.2021 г. до изплащане на вземането,
мораторна лихва в размер на 129,17 лв. за периода от 15.9.2018 г. до 2.3.2021 г., сумата от
27,53 лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от
1.2.2018 г. до 30.4.2020 г. ведно със законна лихва от 10.3.2021 г. до изплащане на
вземането, мораторна лихва в размер на 5,13 лв. за периода от 31.3.2018 г. до 2.3.2021 г., за
които вземания е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от 17.03.2021 г. по ч. гр. д.
№14080/2021 г. по описа на СРС, 124 състав.
В исковата молба са изложени твърдения, че по силата на облигационно отношение
по договор за продажба на топлинна енергия, ищецът е доставил за процесния период
топлинна енергия до топлоснабден имот на ответника, находящ се на адрес: /адрес/ с аб. №
347487, като купувачът не е престирал насрещно – не е заплатил дължимата цена. Твърди,
че съгласно общите условия купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата
цена в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който е доставена енергията, като след
изтичане на 45-дневния срок от датата на публикуване на интернет страницата на
топлофикационното дружество на общата фактура за съответния отоплителен сезон
купувачът изпада в забава и се начислява законна лихва върху дължимите суми. Претендира
и заплащането на услуга за дялово разпределение, както и лихва за забава. Претендира
разноски в настоящото и в заповедното производство.
1
Ответникът оспорва предявените искове като недопустими поради липса на писмен
договор, оспорва същите по основание, както и по размер. Прави възражение, че сумите са
недължими и завишени, като не отговарят на реалното потребление. Поддържа, че в имота
не се използва услугата отопление, както и битова гореща вода. Твърди погасяване на
вземанията по давност. Претендира разноски.
Третото лице помагач на страната на ищеца – /фирма/ не излага становище по
предявените искове, като представя по делото главните отчети, документи, удостоверяващи
датата на връчване на изравнителните сметки на представител на етажната собственост,
както и изравнителни сметки.
Съдът , като прецени относимите доказателства и доводите на страните, приема
за установено следното:
По реда на чл. 410 и сл. ГПК срещу ответника в полза на ищеца е издадена заповед за
изпълнение за негови задължения за доставена ТЕ /с лихви и разноски/ за топлоснабден
имот.
Не е спорно и от представените по делото писмени доказателства се установява, че
ответникът е собственик на процесния имот, както и че сградата, в която се намира имота е
топлоснабдена, като услугата по дялово разпределение се извършва от /фирма/ по сключен с
ЕС договор.
Ответникът е направил възражение за погасяване по давност на част от вземанията,
което е основателно, доколкото изискуемите преди 10.03.2018 г. вземания са погасени.
Установено е по делото и това, че при извършен от служител на дружеството за
дялово разпределение отчет за отоплителни сезони 2017-2018 г. и 2018-2019 г. е
констатирана липсата на парно и топла вода, като през имота не минават тръби. Предвид
това, съдът намира, че в периода м.05.2017г. до м.05.2019г. между страните не е
съществувало валидно договорно отношение по доставка на ТЕ. За този период, ответницата
е клиент на ТЕ единствено и само за сумите за сградна инсталация, за които ищецът не
доказа, че са правилно начислени, с оглед възражението на ответника. Поради това съдът
прие, че за периода 01.05.2017 г. до 31.05.2019г. ответникът не дължи суми за доставена ТЕ.
За периода м. 6.2019 г. – м. 04.2020 г. ищецът не представи годни доказателства, от
които да бъде установено наличието на валидно правоотношение между страните и
изпълнение на задълженията му по него, в т.ч. и нормативни /че през исковия период се е
намирал в облигационно правоотношение по доставка на топлинна енергия с ответника и че
е доставил топлинна енергия/, както и размера на претенциите си.
Поради това съдът прие предявените искове за неоснователни – за периода 01.07.2017
г. до 10.03.2018г. вземанията са погасени по давност, в периода 11.04.2018г. до 31.05.2019г.
в имота на ответницата не е доставяна ТЕ, а в периода 01.06.2019г. до 30.04.2020г. не се
доказа договорно отношение между страните, поради което ответницата не дължи суми за
доставена ТЕ и за извършено разпределение на ТЕ за процесния период. Предвид
неоснователността на главните искове, неоснователни са и акцесорните претенции за лихва
за забава.
При този изход на делото в тежест на ищеца следва да се възложат сторените от
ответницата разноски.
Разноски на ищеца не се дължат – нито в заповедното, нито в исковото производства.
Така мотивиран, съдът
2
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от /фирма/, ЕИК ***********, със седалище и адрес на
управление /адрес/, срещу ИВ. ХР. Б., ЕГН **********, с адрес /адрес/, искове по чл.422 от
ГПК – за признаване за установено, че ответникът дължи сумата от 902,27 лв.,
представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за топлоснабден имот
с аб. № 347487 за периода от 1.7.2017 г. до 30.4.2020 г. ведно със законна лихва от 10.3.2021
г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 129,17 лв. за периода от
15.9.2018 г. до 2.3.2021 г., сумата от 27,53 лв., представляваща цена на извършена услуга за
дялово разпределение за периода от 1.2.2018 г. до 30.4.2020 г. ведно със законна лихва от
10.3.2021 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 5,13 лв. за периода от
31.3.2018 г. до 2.3.2021 г, за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК от
17.03.2021 г. по ч.гр.д. № 14080/2021г. по описа на СРС, 124 с-в, като неоснователни.
ОСЪЖДА /фирма/, ЕИК ***********, със седалище и адрес на управление /адрес/,
да заплати на ИВ. ХР. Б., ЕГН **********, с адрес /адрес/, сумата от 320.00 лева – разноски
в настоящото и 300.00 лева – разноски в заповедното.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на /фирма/, като трето лице помагач на
страната на ищеца.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните и третото лице – помагач.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3