№ 3186
гр. София, 27.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Д СЪСТАВ, в публично
заседание на петнадесети май през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Невена Чеуз
Членове:Наталия П. Лаловска
Добромир Ст. Стефанов
при участието на секретаря Светлана Д. Т.а
като разгледа докладваното от Невена Чеуз Въззивно гражданско дело №
20241100504853 по описа за 2024 година
Производството е образувано по въззивна жалба на „Кредит Инкасо
Инвестмънтс Бг“ ЕАД, ответник в първоинстанционното производство, чрез
процесуален представител – адв. С.К. срещу решение № 1 239/ 22.01.2024 г. на
СРС, 49 състав, постановено по гр.д. 3092/2023 г., с което е признато за
установено, че В. Т. В. не дължи на дружеството сумата от 2 415, 73 лв. –
главница, представляваща неизплатени вноски по договор за потребителски
кредит № PLUS-01363025/11.03.2009 г., сумата от 741, 37 лв. – незаплатен
остатък от възнаградителна лихва за периода 05.10.2009 г. – 05.01.2011 г. и
сумата от 371, 28 лв. – остатък от мораторна лихва.
В жалбата са наведени твърдения, че решението е неправилно поради
нарушение на закона и практиката на ВКС. Твърди се, че СРС не е съобразил
обстоятелството, че погасителната давност е била многократно прекъсвана с
оглед предприети действия от взискателя в рамките на образувано
изпълнително производство. Иска се отмяна на решението като бъде
постановено ново, с което искът да бъде отхвърлен. Претендират се разноски.
В срока по чл. 263 ал.1 от ГПК е депозиран писмен отговор от ищеца в
първоинстанционното производство В. Т. В., чрез процесуален представител
1
адв. К. П., в който са развити съображения относно правилността на
постановеното от СРС решение и е заявено искане същото да бъде
потвърдено. Претендират се и сторените разноски в производството.
При извършената служебна проверка на основание чл.269 от ГПК,
настоящият съдебен състав намира, че обжалваният съдебен акт е постановен
от законен състав на родово компетентния съд, в изискуемата от закона форма.
Предметът на въззивното производство, което се разглежда по реда на
ограничения въззив е очертан само от посоченото в жалбата и приложимите
към спорния предмет императивни материалноправни норми.
В първоинстанционното производство е разгледан установителен иск
по чл. 439 ал.1 от ГПК, целящ установяване недължимост на парични
вземания с оглед изтекла погасителна давност за тяхното събиране.
Процесните вземания са съдебно установени с влязла в сила заповед за
изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК. По отношение на същото е приложима
общата пет годишна давност, установена в нормата на чл. 110 от ЗЗД/ в този
смисъл решение 118/07.07.2022 г. по гр.д. 4063/21 г. на Трето ГО на ВКС/,
съобразно нормата на чл. 117 ал.2 от ЗЗД, относима към съдебно установените
вземания.
С оглед нормата на чл. 116 б. „в” от ЗЗД давността се прекъсва с
предприемане на действия по принудително изпълнение. Образуването на
изпълнително производство не е от кръга действия, които прекъсват
погасителната давност с оглед дадените задължителни разрешения в ТР
2/2015 г. на ОСГК на ВКС. Съобразно нормата на чл. 433 ал.1 т. 8 от ГПК,
когато взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия в
продължение на две години изпълнителното производство се прекратява. Това
прекратяване се извършва по право, по силата на закона с факта на изтичане
на предвидения в него срок и без да е необходимо да се предприемат нарочни
действия в тази връзка. Това е установено и в т.10 от Тълкувателно решение
2/2015 г. на ОСГТК на ВКС. За да се прекъсне визираният в ГПК двугодишен
срок е необходимо предприемане на изпълнително действие, в рамките на
определен изпълнителен способ като не следва да се държи сметка дали
прилагането му е изискано от взискателя или е предприето по почин на ЧСИ
при изпълнение на чл. 18 ал.1 от ЗЧСИ. В цитираното вече ТР 2/2015 година
са разграничени действията, извършвани в рамките на инициирано
2
изпълнително производство на такива с характер на изпълнителни и действия,
непритежаващи подобна характеристика. Изпълнителните действия включват
насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана,
присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или
вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на
пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. до постъпването на
парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица.
С оглед данните по делото и съобразяване разрешенията на ТР 2/2015 г.
настоящият съдебен състав намира, че по повод издадения изпълнителен лист
е образувано изпълнително дело 4769/2012 г. по описа на ЧСИ – Н.М.. Следва
да бъде съобразено и ТР 3/2020 г. на ОСТГК на ВКС, съгласно което
погасителната давност не тече докато трае изпълнителния процес относно
вземането по изпълнителни дела, образувани до приемането на 26.06.2015 г.
на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г., ОСГТК, ВКС,
каквото е соченото изпълнително производство и както правилно е приел и
СРС.
Видно от приложения препис от изпълнително дело, след 26.06.2015 г.
по същото е отразено плащане от страна на длъжника на 19.02.2016 г. на две
суми съответно за 52 лв. и за 18 лв. /стр. 67 в изп.дело/, постъпването на които
е отразено и на гърба на изпълнителния лист. Отделно от това, на гърба на
изпълнителния лист са отразени други три плащания, извършени от длъжника
на 19.06.2015 г., 31.07.2015 г. и на 20.08.2015 г., всяко едно от тях за по 70 лв.
С постановление от 23.01.2019 г. ЧСИ е прекратил изпълнителното
производство на основание чл. 433 ал.1 т. 8 от ГПК.
При тези ангажирани по делото доказателства, настоящият съдебен
състав намира, че последното валидно действие е извършено на 19.02.2016 г.,
от която дата е започнал да тече нов давностен срок. Това е така защото,
предходните предприети действия са регулярни такива и сроковете между тях
са по-малки от установения двугодишен такъв по ГПК. Съгласно нормата на
чл. 117 ал.2 от ЗЗД при съдебно установени вземания новата давност е винаги
5 години т.е. същата би изтекла с оглед правилата за броене на срокове,
установени в чл. 72 от ЗЗД на 19.02.2021 г.
С молба, входирана при ЧСИ на 01.04.2019 г. въззивникът по делото –
ответник в първоинстанционното производство е поискал от ЧСИ да бъде
3
конституиран като нов взискател по делото с оглед сключен договор за цесия с
първоначалния взискател „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А. клон
България и е отправил искане до ЧСИ да извърши опис на движимите вещи,
находящи се в дома на длъжника. По отношение на тази заявена молба липсва
произнасяне от страна на ЧСИ.
В тази връзка следва да бъдат съобразени задължителните указания,
дадени с т. 3 от ТР 2/04.07.2024 г. по тълк.дело 2/2023 г. на ОСГТК на ВКС,
съгласно които съдебният изпълнител дължи и указания по изправността на
постъпилата по вече перемираното дело молба, така че тя да стане
процесуално годна да постави началото на ново изпълнително дело.
Съответните процесуални действия, израз на служебното начало в
гражданския процес, са дължими, тъй като съдебният изпълнител е подчинен
на изпълнителния лист, а взискателят продължава да има правото, което може
да реализира само по този начин. Видно от данните по делото, ЧСИ не е
изпълнил това свое служебно задължение предвид сезирането му с молбата от
01.04.2019 г. ВКС в цитираното ТР изрично подчертава, че за прекъсването на
погасителната давност определящо е условието в материалноправната уредба,
но е необходимо да се съобразяват и императивните предпоставки за
редовност на сезиращото искане. Необходимо е молбата на кредитора за
изпълнение да е редовна, като се съобразява възможността за възлагане по чл.
18 от ЗЧСИ, а съдебният изпълнител има служебната компетентност да укаже
и изиска изправянето на недостатъците. Молбата, която води до прекъсване на
давността е тази, в която е посочен начинът на изпълнение. Видно от
съдържанието на цитираната молба същата притежава всички задължителни
реквизити, посочени в разпоредбата на чл. 426 ал.2 от ГПК т.е. същата е
редовна с оглед изискванията на ГПК, поради което е прекъснала течението на
давностния срок.
Дори изцяло хипотетично да не бъдат зачетени правните последици на
молбата от 01.04.2019 г., давността е била прекъсната с молбата за образуване
на ново изпълнително дело от настоящия въззивник, депозирана на 12.02.2021
г., в която е отправено искане до ЧСИ за насрочване на опис на движимите
вещи на длъжника, находящи се в дома му. Това искане е удовлетворено от
ЧСИ като е образувано изп. дело 759/21 г. и с разпореждане от 12.02.2021 г. е
разпоредено изпращане на покана за доброволно изпълнение и е насрочен
опис на движими вещи на 28.05.2021 г. – 12.00 ч. Искането за прилагане на
4
определен изпълнителен способ, какъвто е описът на движими вещи, прекъсва
погасителната давност и оттогава започва да тече нов давностен срок /в този
смисъл е и определение 50021/23.10.2024 г. по гр.д. 3954/20 г. на Трето ГО на
ВКС/.
Видно от данните по новообразуваното изп. дело на 25.03.2021 г. е
изпратено и запорно съобщение до „Юробанк България“ АД за запор върху
банковите сметки на длъжника.
На 23.09.2022 г. ЧСИ е сезиран с нова молба от взискателя с искане да
извърши справка за наличие на валидно сключени договори респ. да се
наложи запор върху трудовото възнаграждение, както и да се насрочи дата за
извършване на опис, оценка и публична продан на движимите вещи на
длъжника.
С разпореждане от 26.09.2022 г. ЧСИ е насрочил опис на движими вещи
на 23.11.2022 г. – 12.00 ч.
С тези действия, доколкото са извършвани регулярно като
промеждутъка между всяко следващо е по-кратък от 2 години и всяко от тях на
свой ред е прекъсвало давността, поради което настоящият съдебен състав
намира, че не е изтекла релевантната погасителна давност по отношение на
вземанията, обективирани в процесния изпълнителен лист.
При липсата на други ангажирани от страните доказателства съдът
намира, че искът като неоснователен и недоказан следва да бъде отхвърлен.
Поради несъвпадане крайните изводи на двете съдебни инстанции,
решението на СРС следва да бъде отменено като бъде постановено ново, с
което заявения иск бъде отхвърлен.
При този изход на спора на въззивника се следва сумата от 100 лв. –
разноски в настоящото производство за юрисконсултско възнаграждение
респ. 200 лв. – юрисконсултско възнаграждение производството пред СРС.
Предвид изложените съображения съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло решение № 1 239/ 22.01.2024 г. на СРС, 49 състав,
постановено по гр.д. 3092/2023 г. и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
5
ОТХВЪРЛЯ предявения от В. Т. В., ЕГН **********, със съдебен
адрес: гр. София, ул. „********* – адв. К. П. иск с правно основание чл. 439
ал.1 от ГПК срещу „КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БГ“ ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „*********,
бизнес център „Люлин 6“, ет.2 за признаване за установено, че В. Т. В. не
дължи на „Кредит Инкасо Инвестмънтс Бг“ ЕАД сумата от 2 415, 73 лв. –
главница, представляваща неизплатени вноски по договор за потребителски
кредит № PLUS-01363025/11.03.2009 г., сумата от 741, 37 лв. – незаплатен
остатък от възнаградителна лихва за периода 05.10.2009 г. – 05.01.2011 г. и
сумата от 371, 28 лв. – остатък от мораторна лихва, вземания по изпълнителен
лист, издаден на 16.03.2012 г. от СРС, 76 състав по ч.гр.д. 1 606/2012 г. в полза
на „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД, прехвърлени на „Кредит Инкасо
Инвестмънтс Бг“ ЕАД с договор за цесия от 14.09.2018 г.
ОСЪЖДА В. Т. В., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. София, ул.
„********* – адв. К. П. да заплати на„КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС
БГ“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София,
бул. „*********, бизнес център „Люлин 6“, ет.2 сумата от 100 лв. – съдебни
разноски пред настоящата инстанция и сумата от 200 лв. – разноски в
производството пред СРС.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6