Р
Е Ш Е Н И Е
№
Гр. Варна, __ .05.2021 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД – ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в открито заседание на осемнадесети май през две хиляди двадесет
и първа година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ГЕНОВЕВА И.
при участието на секретаря Веселина Г., като разгледа
докладваното от съдия Г. И. гр.д. № 8501 по описа за 2020г.:
Производството
по делото е образувано по предявени от И.В. срещу М. М. в условията на
обективно кумулативно съединяване, искове, както следва:
1./ с правно осн. чл. 127, ал. 2 ЗЗД за заплащане на сумата от 1 340,
96 евро, претендирана като припадаща се част от заплатени анюитетни вноски по договор за кредит за покупка на
недвижим имот № 1634/13.05.2005г., сключен между „БЪЛГАРСКА ПОЩЕНСКА БАНКА” АД
и И.В., в качеството на кредитоискател и М.Г. /М./ и Г.Г.,
явяващи се съкредитоискатели, ведно със законната
лихва от датата на депозиране на исковата молба – 21.07.2020г. до окончателното
изплащане на задължението;
2./ с правно осн. чл. 30, ал. 3
ЗС за заплащане на сумата от 939, 09
лв., претендирана като 1/3 идеална част от общо задължение в размер на 2 817, 26 лв. по изп. дело № 20158080400796 по описа на ЧСИ З.Д., образувано
въз основа на изпълнителен лист по влязла в сила заповед № 2916/10.04.2013г. за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК в производството по ч.гр.д. №
4966/2012г. по описа на Районен съд – Варна, обективираща
следните задължения към „В и К- Варна” ООД, както следва: 1./ сумата от
1 488, 17 лв. незаплатени В и К услуги за съсобствения
обект, находящ се в ******за периода от 09.12.2008до 01.04.2013г., ведно със
законната лихва от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК –
09.04.2013г. до окончателното изплащане на задължението, обезщетение за забава
в размер на 234, 09 лв. за периода от 09.12.2008г. до 01.04.2013г. и сторените
съдебно – деловодни разноски от 134, 45 лв., от която 1 488, 17 лв.
главница, 383, 17 лв. обезщетение за забава върху главницата за периода от
09.04.2013г. до деня на плащането – 21.10.2015г., 234, 09 лв. обезщетение за
забава за времето от 09.12.2008г. до 01.04.2013г., 134, 45 лв. разноски за
заповедното производство, 240 лв. разноски за адвокатско възнаграждение на взискателя, 238, 08 лв. такси по чл. 26 от ТТР към ЗЧСИ,
99, 30 лв. други такси от Тарифата, ведно със законната лихва от датата на депозиране
на исковата молба – 21.07.2020г. до окончателното изплащане на задължението;
3./ с правно осн. чл. 30, ал. 3
ЗС за заплащане на сумата от 46, 79
лв., претендирана като 1/3 идеална част от задължения в общ размер на 140, 38 лв. по изпълнително дело №
20177160400367 по описа на ЧСИ Н.Г., образувано въз основа на акт за
установяване на задължения по чл. 107, ал. 3 ДОПК № МД – АУ – 4109 –
1/13.05.2016г., представляваща сбор от данък върху съсобствен
недвижим имот, находящ се в ******, придобит с договор за покупко
– продажба от 13.05.2005г., за който е съставен НА № **, том II, рег. № ****,
дело № 233/2016г., такса „битови отпадъци” и законни лихви върху всяка една от
главниците, дължими от 2011г. до 2015г., както и припадащата се част от дължими
такси и разноски по ТТР към ЗЧСИ в размер на 375, 28 лв. от общо 511, 75 лв., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата
молба – 21.07.2020г. до окончателното изплащане на задължението;
4./ с правно осн. чл. 59 ЗЗД
за заплащане на сумата от 918, 46 лв.,
претендирана като заплатени от И.В. задължения в общ размер на 1 836, 91 лв. по изпълнително дело
№ 20177160400367 по описа на ЧСИ Н.Г., образувано въз основа на акт за
установяване на задължения по чл. 107, ал. 3 ДОПК № МД – АУ – 4109 –
1/13.05.2016г., от която 155, 96 лв. от общо 248, 12 лв. данък върху МПС, марка
„Ауди 80”, рег. № ******, придобит по време на брака между Г.Г. и М. М. в режим на СИО с договор за покупко
– продажба от 13.06.2005г., дължими за периода от 2011г. до 2015г. и сумата от 565,
75 лв. от общо 886, 12 лв., данък върху МПС, марка „Рено Еспейс”,
рег. № ******, придобит по време на брака между Г.Г.
и М. М. в режим на СИО с договор за покупко –
продажба от 13.07.2011г., дължими за периода от 2011г. до 2015г. и сумата от 196,
77 лв. от общо 393, 53 лв., представляваща законни лихви върху двете главници
за времето от 14.05.2016г. до 15.10.2019г., ведно със законната лихва от датата
на депозиране на исковата молба – 21.07.2020г. до окончателното изплащане на
задължението;
Претендират се и
сторените по делото съдебно – деловодни разноски.
Първата от
исковите претенции почива на твърдения, че на 13.05.2005г. И.В., нейният син Г.Г. и М. М., последните по време на брака им, прекратен с
развод с решение по гр.д. № 2961/2020г. на ВРС, са придобили с договор за покупко – продажба, за който е съставен НА № **, том II,
рег. № ****, дело № 233/2016г. при равни права от по 1/3 идеална част правото на
собственост върху ап. 159, находящ се в ******.
Закупуването
на процесното жилище е извършено със заемни средства от 15 000 евро,
получени в резултат на сключен между съсобствениците и „БЪЛГАРСКА ПОЩЕНСКА БАНКА”
АД договор за кредит за покупка, по който кредитоискатели са тримата
съсобственици, отговарящи солидарно към кредитора.
Съобразно
постигнатите договорки кредитополучателите е следвало да върнат на банката общо
сумата от 28 390 евро или по 9 463 евро от всеки един от тях.
Ищецът твърди,
че в периода от 2005г. до деня на окончателното му погасяване - 13.05.2015г., е
платил на банката сумата от 12 144, 91 евро или 2 681, 91 евро в
повече.
Твърди се, че
доколкото ищецът, в качеството на кредитополучател е платил на кредитора повече
от дължимото, ответникът като солидарен длъжник следва да понесе половината от
платената сума или сумата от 1 340, 96 евро /2 681, 91 евро /2/.
Първата от
претенциите по чл. 30, ал. 3 ЗС почива на твърдения, че по повод образувано
изпълнително производство по изп. дело №
20158080400796 по описа на ЧСИ З.Д. по молба на взискателя
„В и К – Варна” ООД и изпълнителен лист, издаден въз основа на влязла в сила
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, ищецът е заплатил начислените в съсобствения имот, придобит на 13.05.2005г. В и К услуги,
вкл. освен главница, обезщетения за забава и разноски, така и тези дължими по
ТТР към ЗЧСИ, възлизащи общо на 2 817,
26 лв., от която ответникът следва да понесе припадащата се част от 1/3 идеална
част.
В исковата молба
се поддържа още, че с акт за установяване на задължения по чл. 107, ал. 3 ДОПК
№ МД – АУ – 4109 – 1/13.05.2016г., е установен размера на задълженията за
данъци и такси и лихви за просрочени по отношение на придобития на 13.05.2005г.
недвижим имот, които ищецът е заплатил по изпълнително дело № 20177160400367 по
описа на ЧСИ Н.Г.. От общо платената сума от 140, 38 лв. ответникът съобразно правата си в съсобствения
имот от 1/3 идеална част, следва да заплати 46, 79 лв.
В същия акт,
издаден от Община Варна са установени задължения за данъци и лихви за просрочие за притежавани два броя МПС, марка „Рено Еспейс”, рег. № ****** и лек автомобил „Ауди 80”, рег. № ******,
които са придобити по време на брака, в режим на съпружеска имуществена общност
между Г.Г. и М. М., които публични задължения са
погасени чрез плащане от ищеца.
Наред с тях,
ищецът е заплатил на съдебния изпълнител по изпълнително дело № 20177160400367
и такси по ТТР към ЗЧСИ, от които ответникът явяващ се собственик на ½
идеална част от движимите вещи, следва да заплати на И.В. или общо сумата от
918, 46 лв., с която същата е обедняла за сметка на обогатилата се М. М..
Ответникът М. М.
е депозирал писмен отговор в срока по чл. 131 ГПК, с който предявените искове
се оспорват по основание и размер.
По претенцията
по чл. 127, ал. 2 ГПК се оспорва по-голямата част от него да е погасена от
ищеца.
В условие на
евентуалност е релевирано възражение за погасяване по давност на търсената
сума, поради изтичане на петгодишния давностен срок, считано от деня на
окончателното погасяване на заемното отношение чрез плащане – 12.05.2015г. до
датата на исковата молба – 23.07.2020г.
Претенцията по
чл. 30, ал. 3 ЗС се оспорва с твърдения, че начислените за плащане суми за В и
К услуги не биха могли да се отнесат към съсобствения
между страните недвижим имот, находящ се в ******.
Релевирано е също в условията на евентуалност
възражение за погасяване по давност на вземането за посочените суми преди
23.07.2015г.
Погасяването на
задълженията за данъци върху двете МПС и лихвите за забава по изпълнително дело
№ 20177160400367 по описа на ЧСИ Н.Г., образувано въз основа на акт за
установяване на задължения по чл. 107, ал. 3 ДОПК № МД – АУ – 4109 –
1/13.05.2016г., чрез плащане е извършено от И.В. с дарствено
намерение, поради което се настоява за отхвърляне на осъдителната претенция.
Съдът, след
преценка на събраните по делото доказателства и по вътрешно убеждение приема за
установено следното от фактическа и правна страна:
Страните по
делото са бивша снаха и свекърва. Бракът между М. М. и Г.Г.,
син на И.В., е прекратен с развод след образуване на настоящото производство с
решение от 14.10.2020г., постановено по гр.д. № 2961/2020г.
По претенцията
по чл. 127, ал. 2 ЗЗД
С договор за покупко – продажба, сключен на 13.05.2005г. в изискуемата
от закона форма на нотариален акт № **, том II, рег. № ****, дело № ****., И.В., синът й
Г.Г. и снаха й М.Г. /М./, последните по време на
брака им в режим на съпружеска имуществена общност, са придобили правото на
собственост върху апартамент № 159, находящ се в ******, ведно с прилежащото
избено помещение и идеални части от общите части на сградата и от правото на
строеж за сумата от 33 000 евро, от която 18 000 евро, собствени на
купувача, а останалите 15 000 евро, осигурени със заемни средства по
договор № 1634/13.05.2005г. за банков кредит, сключен с „БЪЛГАРСКА ПОЩЕНСКА
БАНКА” АД /л. 3/.
За придобиване
правото на собственост върху недвижимия имот, И.В., Г.Г.
и М. М., в качеството им на кредитополучатели са придобили в собственост сумата
от 15 000 евро по договор за кредит за покупка на жилище №
1634/13.05.2005г. срещу задължение да погасят солидарно взетата в заем сума в
срок до 16.05.2015г. на равни месечни анюитетни
вноски, всяка в размер на 164, 65 евро през първата година, а за всяка следваща
сумата от 182, 56 евро.
Съгласно
неоспореното от страните заключение на допуснатата ССчЕ,
кредитирано от съда и от проведения разпит на експерта в съдебно заседание, се
установява, че общият размер на дължимите анюитетни
вноски, всяка формирана от главница и възнаградителна
лихва, която солидарните длъжници следва да върнат на банката, възлиза на
22 688, 95 евро.
В съдебно
заседание, експертът пояснява, че със средства от разплащателната си сметка,
ищецът И.В. е платил в полза на банката сумата от 11 636, 18 евро, с която
са погасени дължимите месечни анюитетни вноски.
Наред с тях,
г-жа В. е погасила лихви за забава и такси, които не са предмет на претенцията
по чл. 127, ал. 2 ЗЗД.
Във вътрешните
отношения между солидарните длъжници важи принципа за разделност.
При сключен
договор за кредит за покупка на жилище с уговорен начин на погасяване за
определен срок на месечни вноски с определен падеж, какъвто е и настоящият случай,
за да се уважи регресния иск по чл. 127, ал. 2 ЗЗД на
платилия солидарен длъжник срещу другите солидарни длъжници, следва платилият
да е изпълнил повече от своята част от една или няколко вноски. Ако се приеме
обратното при дългосрочните ипотечни кредити – тези със срок на погасяване 10 и
повече години, правото на платилия солидарен длъжник да получи платеното в
повече би могло да не се реализира при евентуално възражение на другите
солидарни длъжници за погасяване на вземането по давност, което го поставя в
по-неблагоприятно положение от останалите, които не погасяват задължението.
В конкретния
случай, ищецът претендира да е изпълнил в повече от своята част от всички
погасителни вноски. Ответникът не твърди да е погасявал в повече от дължимото
от него от всяка вноска, респ. от всички до края на срока на договора.
В процеса не са
въведени твърдения и не са представени доказателства за изключване на правилото
по чл. 127, ал. 1 ЗЗД, т.е. това, което е платено на кредитора се понася по
равно от съдлъжниците, поради което във вътрешните им
отношения, всеки един от тях следва да понесе сумата от 7 562, 98 евро /22 688,
95 евро, представляваща сбора от всички 120 броя месечни анюитетни
вноски, всяка формирана от главница и възнаградителна
лихва за целия срок на договора /3/.
Доколкото по
делото се установява, че И.В. е погасила сумата от 11 636, 18 евро, то
разликата от 3 805, 20 евро / 11 636, 18 евро - 7 562, 98 евро/,
следва да се понесе по равно от останалите двама солидарни длъжници Г.Г. и М. М. или всеки от тях дължи на платилия в повече
сумата от 1 902, 60 евро.
Предвид
изложеното, предявеният иск по чл. 127, ал. 2 ЗЗД, е основателен до размера на
сумата от 1 340, 96 евро при
спазване на принципа за диспозитивното начало, ведно
със законната лихва от датата на предявяване на исковата молба – 21.07.2020г.
до окончателното изплащане на задължението.
Своевременно в
срока по чл. 131 ГПК е релевирано възражение за погасяване по давност на
вземането на платилия в повече солидарен съдлъжник.
Давността
започва да тече от момента, в който вземането стане изискуемо. За вземанията на
платилия солидарен длъжник спрямо останалите съдлъжници
намира приложение общата пет годишна погасителна давност по чл. 110 ЗЗД.
Моментът, от който е започнал да тече срока на погасителната давност е датата,
на която ищецът е заплатил всяка една от вноските по кредита, първата от които
на 14.06.2005г. и спрямо датата на предявяване на исковата молба –
23.07.2020г., петгодишният срок по чл. 110 ЗЗД, е изтекъл по отношение на
вноските, платени в периода от 14.06.2005г. до 19.04.2014г., видно от
извлечението от банковата сметка на ищеца, неразделна част от заключението на ССчЕ, поради което в тази част претенцията, следва да бъде
отхвърлена, поради погасяване на вземанията по давност.
Последната
вноска в размер на 2 850 евро е платена на 07.05.2015г. С посочената сума
са погасени месечни вноски в размер на 2 248, 58 евро, от които 126, 12
евро възнаградителна лихва и 2 122, 46 евро
главница, видно от приложенията към заключението на ССчЕ,
като се приспаднат таксите и обезщетенията за забава върху непогасените в срок
задължения, които не са предмет на настоящата претенция. По отношение на тази
вноска петгодишният давностен срок би изтекъл на 07.05.2020г.
С приемане на
Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с
решение на НС от 13 март 2020г. /Обн. ДВ, бр. 28 от
24.03.2020г., в сила от 13.03.2020г., е предвидено в чл. 3, т. 2, че за срока
от 13.03.2020г. до отмяната на извънредното положение спират да текат давностните и другите срокове, предвидени в нормативни
актове, с изтичането на които се погасяват или прекратяват права или се
пораждат задължения за частноправните субекти, с изключение на сроковете по НК
и ЗАНН.
С изменението на
разпоредбата на чл. 3, т. 2 /ДВ, бр. 34 от 09.04.2020г. в сила от 09.04.2020г./
е предвидено, че за срока от 13.03.2020г. до отмяната на извънредното положение
спират да текат давностните срокове, с изтичането на
които се погасяват или придобиват права от частноправни субекти.
В § 13 ПРЗ към
Закона за изменение и допълнение на Закона за здравето /ДВ, бр. 44 от 2020г., в
сила от 14.05.2020г./ се посочва, че сроковете, спрели да текат по време на
извънредното положение по Закона за мерките и действията по време на
извънредното положение, обявено с решение на НС от 13 март 2020г., продължават
да текат след изтичане на 7 дни от обнародването на този закон в „Държавен
вестник”.
Съобразявайки
тези разпоредби, следва да се приеме, че давността е спряла да тече за времето
от обявяване на извънредното положение – 13.05.2020г. до отмяната му на 14.05.2020г.
Считано от
21.05.2020г. давностният срок продължава да тече и от
тази дата следва да се прибави времето, през което тя не е текла или да се
прибавят още 56 дни за периода от 13.03.2020г. до 07.05.2020г. /вкл./.
В този случай, давността
за вземането е изтекла на 15.07.2020г., а искът е предявен, видно от датата на
пощенското клеймо на 21.07.2020г. при условията на чл. 62, ал. 2 ГПК, поради
което претенцията по чл. 127, ал. 2 ЗЗД, следва да бъде отхвърлена, ведно със
законната лихва.
По претенцията
по чл. 30, ал. 3 ЗС за заплащане на сумата от 939, 09 лв.
Данните по
делото сочат, че в производството по ч.гр.д. № 4966/2013г.на ВРС, в полза на „В
и К” ООД, е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, а след влизането й в сила, на осн. чл. 416 ГПК,
изпълнителен лист срещу И.В. за сумата от 1 488, 17 лв., представляваща
консумирана и незаплатена вода за съсобствения между
страните обект, придобит с процесния договор за продажба от 13.05.2013г. за
периода от 09.12.2008г. до 01.04.2013г.,
ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявлението по чл.
410 ГПК – 09.04.2013г. до окончателното изплащане на задължението, сумата от
234, 09 лв., представляваща обезщетение за забава за времето от 09.12.2008 г.
до 01.04.2013г. и сторените по делото съдебно – деловодни разноски в размер на
134, 45 лв. /л. 32/.
В образуваното
изпълнително производство по изпълнително дело № 2015808400796 по описа на ЧСИ З.Д.,
длъжникът по изпълнението И.В., е заплатил в периода от 21.10.2015г. до
27.05.2019г. сумата от 2 817, 26 лв., видно от издаденото удостоверение от
съдебния изпълнител на 24.06.2020г. /л. 7/.
С посочената сума
са погасени както задълженията към взискателя, така и
дължимите за производството такси по ТТР към ЗЧСИ.
Съгласно чл. 30,
ал. 3 ЗС всеки собственик участва в ползите и тежестите на общата вещ
съразмерно с частта си.
С прекратяване
на брака между М. М. и Г.Г. на 14.10.2020г. се
прекратява и съпружеската имуществена общност, която се трансформира в
обикновена съсобственост.
Затова й
съсобствеността по отношение на придобития недвижим имот, е в обем от по 1/3
идеална част за всеки един от съсобствениците – И.В., Г.Г.
и М. М..
Съобразявайки
обема на правата по отношение на съсобствената вещ, фактът,
че един от тях е погасил всички задължения по изпълнителното производство,
включващи както дължими към ЧСИ такси, така и вземанията на взискателя
„В и К - Варна” ООД, както и, че всеки един от съсобствениците дължи на останалите
припадащата се част, то следва да се приеме, че И.В. има вземане по чл. 30, ал.
3 ЗС по отношение на всеки от останалите съсобственици, вкл. от М. Михалева от
общо платената сума в размер на 2 817, 26 лв., от която ответникът дължи
съобразно дела си сумата от 939, 09 лв. до който размер претенцията, е
основателна и следва да бъде уважена, ведно със законната лихва от датата на
депозиране на исковата молба – 21.07.2020г. до окончателното изплащане на
задължението.
По претенцията
по чл. 30, ал. 3 ЗС за заплащане на сумата от 422, 07 лв. и тази по чл. 59 ЗЗД.
С акт № МД – АУ
– 4109 – 1/13.05.2016г., издаден от главен инспектор при Община Варна, на осн. чл. 107, ал.
3 ДОПК вр. чл. 4, ал. 1 ЗМДТ, са установени в тежест
на Г.Г. задължения за данък в размер на 44, 39 лв. и
лихва за забава от 11, 99 лв. и такса „битови отпадъци” от 43, 06 лв. и мораторна лихва в размер на 11, 95 лв. върху съсобствения недвижим имот, находящ се в ******, в общ
размер на 110, 39 лв. за периода от 2011г. до 2015г.
Имотът е
деклариран като собствен на 06.06.2005г. от Г.Г..
Не е спорно
между страните, че по време на брака, сключен между Г.Г.
и М. М., съпрузите са придобили с договори за покупко
– продажби, в режим на съпружеска имуществена общност, лек автомобил марка
„Ауди 80”, рег. № ****** и лек автомобил марка „Рено Еспейс”,
рег. № ******.
Актът, издаден
от длъжностно лице при Община Варна, инкорпорира задълженията за данъци върху процесните МПС и мораторни лихви
за периода от 2011г. до 2015г. в общ размер на 1 535, 77 лв. /главница от
1 134, 24 лв. и лихви от 309, 19 лв./.
Данните по
делото сочат, че въз основа на акт № МД – АУ – 4109 – 1/13.05.2016г. и молба, е
образувано изпълнително производство по изпълнително дело № 20177160400367 по
описа на ЧСИ Н.Г., което е прекратено, поради погасяване вземанията на взискателя и разноските по изпълнението, чрез плащане на
сумата от 2 489, 04 лв. с преводно нареждане от 09.10.2019г. с наредител „И.В.”, факт, установен от издадено удостоверение
от съдебния изпълнител /л. 8/.
При платени в
изпълнителното производство данък върху съсобствения
при равни права от по 1/3 идеална част недвижим имот за периода от 2011г. до
2015г., лихви за забава, обезщетения за забава до деня на плащането и разноски
по изпълнението, ответникът следва да погаси съобразно дела си претендираните
от ищеца суми по претенцията по чл. 30, ал. 3 ЗС, която като основателна,
следва да бъде уважена.
По повод
претенцията по чл. 59 ЗЗД, ответникът М. М. поддържа, че И.В. е погасила
публично – правни задължения за данъци върху МПС и мораторни
лихви с намерение да подпомогне и надари съпрузите, в която връзка с ангажирани
гласни доказателства, чрез разпита на свидетеля Глория В..
От показанията
на Глория В., явяваща се внучка на ищеца и дъщеря на ответника, се установява,
че често И.В. е заплащала задължения за данъци, без да има спомен какви и в кой
период и такива за вода на родителите й, за да ги подпомогне, когато не са били
в състояние да се погасят сами, обстоятелства, узнати от неволно чути разговори
и от разговори, на които е присъствала „преди години.”
За опровергаване
твърденията на ищеца, са събрани гласни доказателства, чрез разпита на Г.Г., син на ищеца и бивш съпруг на ответника.
От тях се
установява, че майка му е заплатила всички публично – правни задължения по издадения
срещу г-н Георгиев акт. При проведен разговор със съпрузите И.В. е заявила, че
иска платената сума, да й бъде върната без да определя срок за това. На
отправеното предложение съпрузите не са се противопоставили и то е било прието.
Съобразявайки
така ангажираните гласни доказателства, съдът приема, че платената сума по
изпълнително дело № 20177160400367 по
описа на ЧСИ Н.Г., с която са погасени задълженията за данъци върху двете МПС, мораторни лихви към 13.05.2016г. и разноските по
изпълнението, е предадена по договор за заем, сключен между заемодателя И.В. и заемателите Г.Г. и М. М..
Показанията на Глория
В. не установяват поддържаните от ответника твърдения. Свидетелят не е в
състояние да посочи с плащането на кои конкретни задължения и в кой момент,
ищецът е искал да надари родителите й, а видно от доказателствата по делото
публично – правните задължения, касаят както недвижим имот, така и два броя МПС.
Доколкото искът
по чл. 59 ЗЗД е субсидиарен и е на разположение на
ищеца, когато не би могъл да защити правата си с предявяването на друг, а
данните по делото сочат, че И.В. разполага с иск по чл. 240 ЗЗД за връщане на
предадена в заем парична сума, то предявеният иск, следва да бъде отхвърлен,
ведно със законната лихва.
По разноските
При този изход
на спора с право на разноски за уважената част от претенциите разполага ищеца И.В.,
чиито размер възлиза на 311, 70 лв., на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК.
Разноски в полза
на ответника не се присъждат поради липса на доказателства за извършването на
такива.
Водим от
горното, съдът
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от И.И.В., ЕГН **********,***
срещу М.И. М., ЕГН **********,*** иск за заплащане на сумата 1 340, 96 евро /хиляда триста и четиридесет евро и
деветдесет и шест цента/, представляваща припадаща се част от заплатени анюитетни
вноски по договор за кредит за покупка на недвижим имот № 1634/13.05.2005г.,
сключен между „БЪЛГАРСКА ПОЩЕНСКА БАНКА” АД и И.В., в качеството на
кредитоискател и М.Г. /М./ и Г.Г., явяващи се съкредитоискатели, ведно със законната лихва от датата на
депозиране на исковата молба – 21.07.2020г. до окончателното изплащане на
задължението, поради погасяване на вземанията по давност, на осн. чл. 127, ал. 2 ЗЗД.
ОСЪЖДА М.И. М., ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАТИ на И.И.В., ЕГН **********,***
сумата от 939, 09 лв. /деветстотин
тридесет и девет лева и девет ст./, представляваща 1/3 идеална част от общо
задължение в размер на 2 817, 26
лв. по изп. дело № 20158080400796 по описа на ЧСИ
З.Д., образувано въз основа на влязла в сила заповед № 2916/10.04.2013г. за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК в производството по ч.гр.д. №
4966/2012г. по описа на Районен съд – Варна, обективираща
следните задължения към „В и К- Варна” ООД, както следва: 1./ сумата от
1 488, 17 лв. незаплатени В и К услуги за съсобствения
обект, находящ се в ******за периода от 09.12.2008до 01.04.2013г., ведно със
законната лихва от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК –
09.04.2013г. до окончателното изплащане на задължението, обезщетение за забава
в размер на 234, 09 лв. за периода от 09.12.2008г. до 01.04.2013г. и сторените
съдебно – деловодни разноски от 134, 45 лв., от която 1 488, 17 лв.
главница, 383, 17 лв. обезщетение за забава върху главницата за периода от
09.04.2013г. до деня на плащането – 21.10.2015г., 234, 09 лв. обезщетение за забава
за времето от 09.12.2008г. до 01.04.2013г., 134, 45 лв. разноски за заповедното
производство, 240 лв. разноски за адвокатско възнаграждение на взискателя, 238, 08 лв. такси по чл. 26 от ТТР към ЗЧСИ,
99, 30 лв. други такси от Тарифата, ведно със законната лихва от датата на
депозиране на исковата молба – 21.07.2020г. до окончателното изплащане на
задължението, на осн. чл. 30, ал. 3 ЗС.
ОСЪЖДА М.И. М., ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАТИ на И.И.В., ЕГН **********,***
сумата от 46, 79 лв. /четиридесет и шест
лева и седемдесет и девет ст./, представляваща 1/3 идеална част от
задължения в общ размер на 140, 38 лв. по изпълнително дело № 20177160400367 по
описа на ЧСИ Н.Г., образувано въз основа на акт за установяване на задължения
по чл. 107, ал. 3 ДОПК № МД – АУ – 4109 – 1/13.05.2016г., представляваща сбор
от данък върху съсобствен недвижим имот, находящ се в
******, придобит с договор за покупко – продажба от
13.05.2005г., за който е съставен НА № **, том II, рег. № ****, дело № ***** такса „битови
отпадъци” и законни лихви върху всяка една от главниците, дължими от 2011г. до
2015г., както и припадащата се част от дължими такси и разноски по ТТР към ЗЧСИ
в размер на 375, 28 лв. /триста
седемдесет и пет лева и двадесет и осем ст./ от общо 511, 75 лв., ведно със законната лихва от датата на
депозиране на исковата молба – 21.07.2020г. до окончателното изплащане на
задължението, на осн. чл. 30, ал. 3 ЗС.
ОТХВЪРЛЯ предявения от И.И.В., ЕГН **********,***
срещу М.И. М., ЕГН **********,*** иск за заплащане на сумата от за заплащане на
сумата от 918, 46 лв. /деветстотин и
осемнадесет лева и четиридесет и шест ст./, представляваща половината от заплатени
от И.В. задължения в общ размер на 1 836, 91 лв. по изпълнително дело №
20177160400367 по описа на ЧСИ Н.Г., образувано въз основа на акт за
установяване на задължения по чл. 107, ал. 3 ДОПК № МД – АУ – 4109 –
1/13.05.2016г., от която 155, 96 лв. от
общо 248, 12 лв. данък върху МПС, марка „Ауди 80”, рег. № ******, придобит по
време на брака между Г.Г. и М. М. в режим на СИО с
договор за покупко – продажба от 13.06.2005г.,
дължими за периода от 2011г. до 2015г. и сумата от 565, 75 лв. от общо 886, 12 лв., данък върху МПС, марка „Рено Еспейс”, рег. № ******, придобит по време на брака между Г.Г. и М. М. в режим на СИО с договор за покупко
– продажба от 13.07.2011г., дължими за периода от 2011г. до 2015г. и сумата от 196, 77 лв. от общо 393, 53 лв.,
представляваща законни лихви върху двете главници за времето от 14.05.2016г. до
15.10.2019г., с които се е обогатила М. М., ведно със законната лихва от датата
на депозиране на исковата молба – 21.07.2020г. до окончателното изплащане на
задължението, на осн. чл. 59 ЗЗД.
ОСЪЖДА М.И. М., ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАТИ на И.И.В., ЕГН **********,***
сумата от 311, 70 лв. /триста и
единадесет лева и седемдесет ст./ представляваща сторени по делото съдебно
– деловодни разноски, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Варна в двуседмичен срок от
връчването на препис от акта на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: