Р Е Ш Е Н И Е    

 

                                       04.01.2018 г. 

                                                           

                                 В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД ,Гражданско отделение,                                    ІV-А  състав на единадесети декември през две хиляди и седемнадесета   година   в  публично заседание в следния състав:

 

                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕЛА КАЦАРОВА

                                             ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА ТАШЕВА

                                                   мл.с.ВАСИЛ А.

                                                                   

При секретаря Цв.Добрева като разгледа докладваното от съдия ТАШЕВА гр. дело N 10129 по описа за 2017 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

          Производството е по реда на чл. 258 – 273 от ГПК.

          

 

             Образувано е по  въззивна жалба срещу решение  от 01.03.2017 г.по гр. д. №58874 от 2014 г. на Софийски районен съд, 35 състав,с което се ОТХВЪРЛЯ предявените от Б.А.А., ЕГН **********, К.А.А., ЕГН **********, И.И.С., ЕГН ********** и Д.А.М., ЕГН ********** против В. П.Б., ЕГН ********** искове за осъждане на ответника да зап­лати на ищците сума в размер общо на 52000 лв. /по 13000 лв. на всеки от тях/ - частичен иск от общата сума от 1000000лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди под формата на пропуснати ползи от неотдаването под наем на описания в исковата молба недвижим имот, ведно със законната лихва от 28.07.2015г. - датата на подаване на исковата молба до окончателното изпла­щане на сумата, сума в размер общо на 29067 лв. /по 7266.75 лв. на всеки от ищците/, представляваща обезщетение за имуществени вреди - направени разноски по гр. д. № 1134/2015г. на СГС, 17 с-в, ведно със законната лихва от 28.07.2015г. - датата на подаване на исковата молба до окончателното изплаща­не на сумата, сума в размер общо на 15897.38 лв. представляваща мораторналихва върху иска в размер на 52000 лв. за периода 27.07.2012г. до 27.07.2015г. както и сума в размер общо на 1365.40 лв., представляваща мораторна лихва върху иска в размер на 29067 лв., като неоснователни и недоказани.

ОСЪЖДА Б.А.А., ЕГН **********, К. А.А., ЕГН **********, И.И.С., ЕГН ********** и Д. А.М., ЕГН ********** да заплатят на В. П. Б., ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК сумата от 10 лева, представляваща направените по настоящето дело разноски.

              Решението се обжалва от ищците.            

            Въззивниците излагат съображения за незаконосъобразен и постановен в нарушение на съдопроизводствените правила съдебен акт,както и необоснован.

            Молят решението да бъде отменено  като се уважат предявените искове. Претендират   разноски.

             По  жалбата  е постъпил  отговор от въззиваемата страна,с който се твърди,че решението не страда от посочените в жалбата пороци.Моли решението да се потвърди.Претендира разноски пред въззивната инстанция.

              Софийски градски съд обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства, след което приема, че първоинстанционното решение е валидно като постановено от надлежен орган, функциониращ в надлежен състав в пределите на правораздавателната власт на съда, изготвено е в писмена форма и е подписано.  То е допустимо като постановено по предявени от ищците допустими искове, при наличието на положителните процесуални предпоставки и отсъствието на процесуалните пречки за съществуване и надлежно упражняване на правото на иск.

             Атакуваното съдебно решение  е и  правилно.

             Решаващият състав на съда е обосновал крайните си изводи за неоснователност на предявените искове въз основа на събраните по делото доказателства.

            Твърдението на ищците относно образуваното дисциплинарно дело срещу ответницата е неотносимо.Това производство е прекратено поради изтичане на преклузивните срокове по чл.77 ал.1 ЗННД и не доказва нарушения на ответницата и констатации,които да обвържат съда при решаване на спора.

             Неверни са твърденията за нарушение на чл.587, ал.2 от ГПК относно разпитаните по нотариалното дело свидетели.Посочената правна норма няма императивен характер, още повече, че видно от текста на същата, свидетелите се посочват по указание от собственика на имота. Изискването за това свидетелите да са съседи на имота също не е императивно, което е видно също от текста на нормата - „ Свидетелите се посочват по указание на собственика и трябва по възможност да бъдат съседи на имота. “ Следователно, няма извършено нарушение от страна на нотариус Б., доколкото разпитаните 3 свидетеля също са посочени от собственика на имота.

Видно от протокола от разпита на свидетелите, представен като доказателство с исковата молба, се установява, че разпитаните свидетели са били  наясно с това кой е владеел сградата в процесния период, тъй като са имали непосредствено впечатление за това обстоятелство.

           Твърдението на ищците, че нотариус Б. била нарушила чл. 587, ал.З от ГПК, понеже постановлението на нотариуса не съдържало правни съждения,  е невярно. От съдържанието на постановлението се установява , че с мотивирано постановление по чл.587, ал.З от ГПК нотариусът е признал, че молителят е собственик на имота и въз основа на това е издал нотариален акт № 186/2010 година.

Неоснователни са  твърденията, че Нотариусът не бил обследвал правоприемството във владението на имота. Доказва се, че в изпълнение на чл.23, ал.6 от Закона за търговския регистър нотариус Б. е извършила проверка в Търговския регистър и е установила факта на правоприемството между двата търговеца, настъпило по силата на прехвърляне на търговско предприятие. Видно е и от нотариалното дело (лист 14), че нотариус Б. е извършила справка в Търговския регистър на правоприемника и молител „А.С.Е.“ ЕООД, което доказва в нотариалното производство правоприемството между ЕТ“А.-С.С.“ и „А.С.Е.“ ЕООД. Следователно, твърденията на ищците, че нотариус Б. не била извършила проверка на правоприемството и била нарушила чл.587, ал.2 от ГПК и чл.25, ал.1 от ЗННД са  недоказани.

                Неоснователни са и наведените в жалбата твърдения, че съдът бил длъжен да даде на жалбоподателите указания относно установява факта на деклариране или не в общината на имота на тяхно име.С определението с което се приема доклада по делото, съдът изрично е указал на ищците (жалбоподатели), че в тяхна доказателствена тежест е да установят правото си на собственост върху процесния имот. Съдът не е длъжен  да указва на ищците да представят конкретни доказателства по този повод.

                 Невярно е твърдението, че Нотариус Б. е била длъжна да извърши справка в Имотния регистър, по партидата на имота, преди да издаде констативния нотариален акт. В Закона за нотариусите и нотариалната дейност (ЗННД), както и цялата относима нормативна уредба, няма вменено такова задължение на нотариуса. Неоснователно е твърдението на ищците, че като не била проверила действителното фактическо положение относно собствеността на имота, Нотариус Б. била нарушила чл.25, ал.1 от ЗННД. Нормата на цитираната разпоредба гласи: „Нотариусът е длъжен да опазва правата и интересите на страните, да ги упътва, да изяснява тяхната воля и фактическото положение, да ги запознае ясно и недвусмислено с правните последици и да не допуска пропуски ши бавност в работата, които биха довели до накърняване на техните права. “ Доколкото е безспорно, че ищците не са страни в нотариалното производство по издаване на нотариален акт № 186, том II, рег.№08292, дело №0351/2010 г. по описа на Нотариус рег.№302 в РНК, то  е необосновано твърдението им за накърняване на техни права и интереси от Нотариуса във връзка със същия акт.Констативният нотариален акт, който се издава по реда на охранителните производство по чл. 587, ал. 2 от ГПК не създава право на собственост. Само по себе си издаване на констативен нотариален акт по никакъв начин не внася промени във фактическото и правното положение относно собствеността върху съответния имот, затова и издаването на такъв не би могло да доведе до нарушаване на правото на собственост на собственика на имота. На нотариуса не се вменява от императивна законова разпоредба задължение да извършва справки в имотния регистър, нито по електронен път, нито по друг начин. По аргумент за противното от разпоредбата на чл. 22 от ЗННД нотариусът извършва удостоверяванията въз основа на изискуемите документи, представени му от страните в нотариалното производство.

                Неоснователни са твърденията за нарушение на чл.265 ДОПК, поради непоискване на декларация по чл.264, ал.1 от ГПК. В разпоредбата на чл.264, ал.1 изрично са изброени случаите — представляващи до един действия на разпореждане с недвижим имот, при които подобна декларация се изисква. Издаването на констативен нотариален акт за собственост не е сред посочените в ал. 1 на чл. 264 от ДОПК случаи, поради което и не е налице задължение за нотариуса да изисква такава декларация за липса на данъчни задължения, мита или осигурителни вноски. С нотариалния акт за удостоверяване на собственост по чл. 587 от ГПК нито се прехвърлят, нито се учредяват вещни права.

           Неоснователни са твърденията на жалбоподателите, че по делото са били събрани достатъчно доказателства за това, че същите не могли да реализират доходи от имота поради наличието на издадения  констативен нотариален акт.

 От представените и приети по делото Договор за наем от 13.02.2001 г., с нотариална заверка на подписите и Анекс към него от 18.08.2010 г., Договор за наем от 05.01.2011 г. и Договор за наем от 17.02.2011 г. се доказва, че ищците са отдавали в процесния период имота под наем, поради което всички техни твърдения за това, че нотариалният акт им бил създавал пречки да отдават имота под наем, са неверни.

Наведените в жалбата твърдения относно интерпретацията на първоинстанционния съд на показанията на свидетеля Т.са неоснователни. Първоинстанционният съд  е съобразил тези показания при изграждане на правните си изводи по делото. По делото  са опровергани и твърденията на ищците, че през 2010 г. дружеството „С.Д.-А.“ е предложило да наеме процесния имот за цена 10 000 евро на месец. Ищците не са представили в оригинал писмото за намерение от 26.10.2010 г. за наемане на имота и заявлението от 17.11.2010 г. с което пълномощник на това дружество бил уведомил ищците, че оттеглят офертата си, тъй като се установило наличието на друг собственик на имота, поради което тези документи следва да бъдат изключени от доказателствения материал по делото на основание чл.183 от ГПК и съдът не следва да ги взима предвид при изграждане на правните си изводи и постановяване на решението.Ответницата е оспорила истинността им.

От разпита на водения от ищците свидетел Т., проведен в съдебното заседание на 25.05.2016 г., се установява, че същият не е имал каквато и да е представителна власт спрямо дружеството „С.Д.-А.“ - не е бил негов законен представител, нито е имал пълномощно от това дружество да прави изявления относно евентуалното наемане на имот. Тези обстоятелства са признати от самия свидетел. Останалата част от показанията му не следва да се кредитират безкритично от съда, доколкото същият признава, че е приятел на ищците, поради което може да се направи предположение, че същият е заинтересован от изхода на спора

           От разпита на  свидетеля И., воден от ищците и разпитан в съдебното заседание на 26.10.2016 г. се установява, че ползвал наетия от него обект в процесната сграда безпрепятствано и никой не му е пречил. Останалите показания на този свидетел не следва да се кредитират безкритично, доколкото същият признава, че е в близки семейни отношения с част от ищците, а отделно от това зависи от същите, доколкото има сключен договор за наем с тях за помещение в процесната сграда, поради което няма как да е безпристрастен.

Несъстоятелни са и всички наведени твърдения относно съпричиняване на вреда по чл.53 от ЗЗД. Жалбоподателите нито са предявявали такъв иск, нито сочат кои са останалите съпричинители на твърдината от тях вреда.

            Недоказано е твърдението на ищците, че вписаният в Имотния регистър констативен нотариален акт им бил създавал много проблеми при отдаването на имота и че всички потенциални наематели се отказвали да сключат договор за наем с ищците след като узнаят, че по партидата на имота имало вписан друг собственик.

                Ищците са водили преговори с „Б.Б.“ ЕООД за отдаване под наем на имота ,но не са доказали по делото, че причина за несключване на договор за наем е издаденият от ответницата констативен нотариален акт.

                 По силата на констативния нотариален акт не се създава, не се учредява и не се прехвърля право на собственост.Ето защо, издаването му и вписването му в имотния регистър по партидата на имота  не може да повлияе върху правото на собственост и съответно на правото на собственика да отдава имота под наем

Следователно, няма обективна пречка за ищците да отдадат под наем процесния имот, стига наистина да е имало реален интерес от трети лица. По делото е установено, че ищците са отдавали успешно имота под наем в процесния период

           Неоснователни са  твърденията на ищците, че били понесли вреди в размер на 29 067 лева за държавни такси за завеждане на гр.дело и вписване на искова молба по повод завеждане на отрицателен установителен иск, за това, че „А.С.Е.“ ЕООД не било собственик на имота и за отмяна на констативния нотариален акт, издаден  и че ответницата била отговорна за тези вреди. Видно и от съдебното решение по това дело, съдът е осъдил ответника по делото да заплати на ищците и направените по делото разноски, включително и платената държавна такса в размер на 29 067 лева. Следователно ищците нямат правно основание и съответно правен интерес да претендират тази сума от ответницата, след като съобразно разпоредбите на ГПК същата им е присъдена и ще следва да им изплатена от „А.С.Е.“ ЕООД. Няма как, ответницата  да носи отговорност за евентуални разноски по друго дело, при положение, че законът урежда условията и основанията за присъждането им  на лицето - страна по делото, на което се присъждат.

           Неоснователни са твърденията, че успешното провеждане на горепосочения иск установявало неправилност и незаконосъобразността на издадения от нотариуса констативен нотариален акт. Законосъобразността или не на констативния нотариален акт  не е бил предмет на производството по чл.537 ГПК, нито това обстоятелство е признато в решението по делото.

             От изложените факти и анализа на приетите по делото доказателства следва , че издаването на констативния нотариален акт  не представлява противоправно деяние. Всички извършени от нотариус Б. действия във връзка с издаването на процесния нотариален акт са при съблюдаване на законоустановените правила. Като е издала процесния нотариален акт, Нотариус Б. не е нанесла  ИМУЩЕСТВЕНИ ВРЕДИ на ищците. Не е налице и  ПРИЧИННО-СЛЕДСТВЕНА връзка между деянието (действията на нотариус Б.) и твърдяната вреда,изразяваща се в пропуснати ползи за ищците.

              Не се доказаха твърдяните пороци на първоинстанционното решение,поради което то  следва да бъде потвърдено като законосъобразно.

             С оглед този изход на спора на възиваемата страна се дължат разноски.Същата е сторила такива в размер на 6048 лв.Направено е възражение за прекомерност на платения адвокатски хонорар.Възражението е основателно.Процесуалният представител на въззиваемата страна е депозирал писмен отговор и писмена защита пред въззивната инстанция.Нови доказателства не са събирани и производството е приключило в едно заседание.Затова съдът намалява възнаграждението до установения минимум по Наредба №1/2004 г.за МРАВ или на сумата 4 763 лв.с ДДС.  

                    

              На основание изложеното, Софийски градски съд

                                                                                                                    

                                                 Р  Е  Ш  И :

 

                 ПОТВЪРЖДАВА решение  от 01.03.2017 г.по гр. д. №58874 от 2014 г. на Софийски районен съд, 35 състав

  ОСЪЖДА Б.А.А., ЕГН **********, К. А. А., ЕГН **********, И.И.С., ЕГН ********** и Д. А.М., ЕГН ********** да заплатят на В.П. Б., ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК сумата от 4763 лева, представляваща направените разноски за процесуално представителство пред въззивната инстанция.

   РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните.

              

             ПРЕДСЕДАТЕЛ:          

                                              

                  ЧЛЕНОВЕ: 1.     

                                                      

 

                                        2.