Р Е Ш Е Н И
Е
№ 405
град Пловдив, 13.02.2020 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, XXIV
състав, в открито заседание на четиринадесети
януари, през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАРИНА МАТЕЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЛАДИМИР ВЪЛЧЕВ
ВЕЛИЗАР РУСИНОВ
при
секретаря К.Р.и участието на прокурора РОСЕН КАМЕНОВ, като разгледа
докладваното от член-съдия Велизар Русинов КНАХД № 3557 по описа за 2019
година, за да произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 63, ал. 1, изречение
второ от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Делото е образувано по касационна жалба
на Н.П.П. с ЕГН **********, срещу Решение № 142 от 09.10.2019 година, постановено по АНД № 561 от 2019 година по описа на Районен съд Асеновград,
с което е потвърдено Наказателно постановление /НП/ №19-0239-000361 от 29.03.2019г.
на Началник на РУ, към ОДМВР Пловдив, РУ Асеновград, с което на Н.П.П., за
нарушение на чл.174, ал.3 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/ на осн.
чл.174, ал.3, пр.1 от ЗДвП са наложени административни наказания - глоба в
размер на 2000 /две хиляди/ лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от
24 /двадесет и четири/ месеца.
В жалбата се иска отмяна на решението и отмяна
изцяло на НП.
В съдебното заседаниe – Н.П.П.,
редовно призован не се явява, не се представлява.
Ответникът – РУ на МВР гр. Асеновград
не се представлява.
Прокурор от Окръжна прокуратура – Пловдив, в свое
заключение, намира жалбата за неоснователна и недоказана.
Административен
съд Пловдив, след служебна проверка за допустимостта, валидността и
съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218 ал. 2 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока
по чл. 211 от АПК, а по същество за неоснователна.
Първостепенния
съд е изложил прецизно фактическата обстановка, при която спрямо Н.П.П. са
наложените посочените по-горе административни наказания за конкретните
нарушения.
На 02.03.2019г. около 03,15 часа, в гр.Асеновград, на
бул.“България“, срещу №78, в посока центъра, ***ят Г.Б.спрял за проверка движещ
се лек автомобил „Порше Кайен“ с рег. № ***. В хода на проверката, бил
установен водачът на лекия автомобил – Н.П.П., който миришел на алкохол. Бързински
поискал да тества П. за концентрация на алкохол в издишания въздух с техническо
средство „Алкотест Дрегер“ 7510 с фабр. № ARDM-0252 и доказателствен
анализатор, но той отказал, отказал и да бъде тестван с техническо средство в
сградата на РУ на МВР- Асеновград. Издаден му бил талон за медицинско
изследване на кръвта, с № 0010190, в който бил оформен отказ да бъде изпълнен, с
вписване на Д.Г.И.като свидетел на отказа. Н.П. бил тестван и за наркотици, но
тестът бил отрицателен. За отказът да бъде тестван за наличие на алкохол с
техническо средство и доказателствен анализатор, му бил съставен акт за
установяване на административно нарушение /АУАН/, въз основа на който било
издадено и обжалваното НП.
Съдът е приел, че в конкретния случай административно-
наказателната отговорност на П. е била ангажира за това, че на посочените в
АУАН дата и място същия е отказал да му бъде извършена проверка с техническо
средство „Алкотест Дрегер“ 7510 с фабр. № ARDM-0252 и доказателствен анализатор
за установяване наличие на алкохол в издишания въздух и е отказал да получи
талон за медицинско изследване за установяване на наличие на алкохол в кръвта
му.
Съдът е приел, че според нормата на чл. 174, ал. 3 ЗДвП, се наказва този водач на МПС, който откаже да му бъде извършена проверка
с техническо средство за установяване употребата на алкохол или упойващи
вещества или не изпълни предписанието за медицинско изследване за наличие на
концентрацията на алкохол в кръвта му.
Съставомерното поведение се изразява в самия отказ на касатора
П. да бъде тестван за алкохол/наркотични вещества - поведение, което е бил
длъжен да предприеме, след като е бил изрично поканен от надлежен орган (в
случая полицейски служител) да извърши това. Съдът е приел, че в случая се
установява с категоричност, че П. изрично е отказал да му бъде извършена
проверка за употреба на алкохол и отказал да даде кръв за анализ, а освен това и
в издадения талон за медицинско изследване е отразено, че отказва да получи
талон, с който да бъде тестван и този отказ е удостоверен с подпис на свидетел.
Съдът е посочил, че установената по делото фактическа
обстановка, обосновава извод за наличие на извършено нарушение, което се
подкрепя изцяло от доказателствения материал, а от анализа, който се прави се
извежда извод, че изложените в наказателното постановление фактически
обстоятелства съответстват на действителното положение, интерпретирани са
правилно и са оценени обективно, в съответствие с материалния закон.
Оспореното решение е
правилно.
В хода на развилото се производство
са установени нарушения и е издадено наказателно постановление, като не се
констатира порок на проведения административно-наказателен процес, който да
обуславя незаконосъобразност. НП е издадено от компетентно административно наказващо
лице, видно от приложената по делото Заповед на Министъра на вътрешните работи,
по силата на която началниците на групи в СПП /т.2.11/ са изрично посочени като
издатели на НП.
Касаторът не възразява срещу
установената фактическа обстановка и в хода на съдебното производство от негова
страна не са ангажирани доказателства,
които да опровергаят фактите и обстоятелствата залегнали в АУАН и НП.
По безспорен и категоричен
начин са установени обстоятелствата по извършените административни нарушения,
което се потвърждава и от показанията на разпитаните като свидетели пред ПРС, ***
Г.Б.и Д.И.– ***.
Г.Б.непосредствено е възприел как П. е
отказал за му бъде извършена проверка с техническо средство Дрегер Алкотест за
установяване на наличие на алкохол в издишания въздух и е отказал да получи
талон за медицинско изследване.
Кредитирайки показанията на Б. и И., ведно с
анализа на останалите доказателства, съдът е обосновал решаващите си мотиви и е
направил обоснования извод, че именно П. е бил водача на лекия автомобил „Порше
Кайен“ с рег. № ***, а след като в качеството му на водач на МПС, е отказал
проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол, той е
осъществил от обективна и субективна страна състава на чл.174, ал.3, пр.1 от ЗДвП.
Към 29.03.2019 г. е действаща
НАРЕДБА № 1 от 19 юли 2017 г. за реда за установяване употребата на алкохол
и/или наркотични вещества или техни аналози, Издадена от министъра на
здравеопазването, министъра на вътрешните работи и министъра на правосъдието,
обн., ДВ, бр. 61 от 28.07.2017 г., в сила от 29.09.2017 г., изм. и доп., бр. 81
от 2.10.2018 г., в чиято предметна насоченост /чл.1/ изрично е посочено, че
урежда редът, по който се установява концентрацията на алкохол в кръвта на
водачите на моторни превозни средства (МПС), трамваи или самоходни машини и/или
употребата от тези водачи на наркотични вещества или техни аналози. По реда на
тази наредба употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози
се установява чрез използване на технически средства и медицински изследвания.
Техническите средства включват и тестове за установяване употребата на
наркотични вещества или техни аналози. За целите на медицинските изследвания се
извършват и химически и химико-токсикологични лабораторни изследвания. Според
разпоредбата на Чл. 6. Ал. (6) Контролният орган връчва на лицето срещу подпис
талона за изследване, като вписва: 1. мястото, където да се извърши
установяването; 2. срока на явяването – до 45 минути, когато нарушението е
извършено на територията на населеното място, в което се намира мястото за
установяване с доказателствен анализатор или за извършване на медицинско
изследване и за вземането на кръв и урина за химическо или химико-токсикологично
лабораторно изследване, и до 120 минути – в останалите случаи.
Релевантното в случая
обстоятелство, с оглед законосъобразното ангажиране на
административнонаказателната отговорност, е отказът на П. да получи талон за
медицинско изследвани и да даде кръв за изследване, за откриване на концентрацията
на алкохол в кръвта, обективиран в Талон за изследване № 0010190 от 02.03.2019 г.
Съгласно законовата
разпоредба на чл.189, ал.2 от ЗДвП редовно съставените актове по този закон
имат доказателствена сила до доказване на противното, а от страна на касатора
не е оборена тази доказателствена сила на акта.
Правилна е преценката на
първостепнния съд за неприложимост на чл.28 от ЗАНН. Извършените нарушения
сочат на една по-висока степен на обществена опасност, като от конкретните
противоправни деяния биха могли да бъдат предизвикани пътно-транспортни произшествия.
В настоящият случай касационната инстанция
намира, че Районният съд не е нарушил закона при неговото приложение, също и не
са допуснати съществени нарушения на процесуални правила в хипотезите на чл. 348, ал. 3 от НПК, като следва да бъде оставено в сила
атакуваното решение, като правилно и законосъобразно, а касационната жалба
отхвърлена.
Мотивиран от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Административният съд.
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение
№ 142 от 09.10.2019 г., постановено по АНД № 561 от 2019 година по описа на Районен съд Асеновград.
Решението е окончателно и не
подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.