Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 30 17.02.2016
г. гр. Стара
Загора
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Старозагорският
административен съд, в публично съдебно заседание на двадесет
и осми януари през две хиляди и шестнадесета година в състав:
Председател: БОЙКА ТАБАКОВА
Членове: ИРЕНА
ЯНКОВА
РАЙНА ТОДОРОВА
при секретаря З.Д.
и с участието на прокурор Петко Георгиев
като разгледа докладваното от
съдия ИРЕНА
ЯНКОВА КАН дело № 4 по описа за 2016 год,
за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по реда на чл.208 и следващите от АПК, във връзка с чл.63
ал.1 изречение второ от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба на „ Върхът „ ООД, със седалище и адрес на
управление гр. Стара Загора, ул. „ Доктор Тодор Киркович”
№2, вх. Б, ап. 41, представлявано от управителя Н.Й. против Решение № 755/ 24.11.2015
г., постановено по АНД № 2379/2015 г по описа на Старозагорския районен съд, с
което е потвърдено Наказателно постановление № 157667-F168361
от 24.07.2015 г. на Началник на Сектор „Оперативни дейности” Пловдив, Отдел
„Оперативни дейности”, Дирекция „Фискален контрол”, Централно управление на
Национална агенция по приходите. В жалбата се съдържат оплаквания за
незаконосъобразност на решението, като по същество изложените доводи са за
постановяването му при неправилно приложение на
закона - касационно основание по чл. 348, ал.1,
т.1 във вр. с
ал.2 от НПК във вр. с чл.63, ал.1, изр. второ от ЗАНН. Според касатора съдът неправилно е
интерпретирал събраните по делото доказателство,, поради което е направил
неправилен извод, че деянието, с което
се осъществява състава на нарушението по чл. 13,
ал.2, т.6 от ЗДДС не представлява
маловажен случай, като основание за прилагане разпоредбата на чл.28 от ЗАНН.
Касационният жалбоподател поддържа, че
съдът не е обсъдил наличието на
смекчаващи отговорността обстоятелства, които обуславят по-ниска обществена опасност
на извършеното нарушение. Моли обжалваното решение да бъде отменено и вместо
него да се постанови друго, с което да бъде отменено наказателно постановление №
157667-F168361 от 24.07.2015 г. на Началник на Сектор „Оперативни
дейности” Пловдив, Отдел „Оперативни дейности”, Дирекция „Фискален контрол”,
Централно управление на Национална агенция по приходите. .
Ответникът по касационната жалба – ТД
на НАП – гр. Пловдив, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Петкова, оспорва
жалбата като неоснователна и моли същата да бъде отхвърлена. Поддържа, че
постановеното от Старозагорския районен съд решение е правилно и
законосъобразно.
Представителят на Окръжна прокуратура – Стара Загора в съдебно заседание
дава заключение за основателност на касационната жалба, счита, че съдебното
решение е неправилно и незаконосъобразно и предлага да бъде отменено и бъде
приложена разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН.
Касационният състав на съда, след като обсъди събраните по делото
доказателства, наведеното от жалбоподателя касационно основание, доводите и
становищата на страните и като извърши на основание чл.218, ал.2 от АПК
служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното
съдебно решение с материалния закон, намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена в законово установения срок, от надлежна
страна, за която съдебният акт се явява неблагоприятен, с оглед на което е
процесуално допустима.
Разгледана по същество е основателна.
Производството пред Районен съд – Стара Загора се е развило по жалба на „ Върхът „ ООД, със
седалище и адрес на управление гр. Стара Загора, ул. „ Доктор Тодор Киркович” №2, вх. Б, ап. 41, представлявано от управителя Н.Й.
срещу Наказателно постановление№ 157667-F168361
от 24.07.2015 г., издадено от Началника на Сектор „Оперативни дейности”
Пловдив, Отдел „Оперативни дейности”, Дирекция „Фискален контрол”, Централно
управление на НАП, с което въз основа на Акт за установяване на административно
нарушение сер. АN № F168361 от 23.06.2015
г. му е наложено административно наказание – имуществена санкция в размер на 3000
лв., на основание 278б, ал. 1 от ДОПК за извършено нарушение на чл. 13, ал. 3,
т. 1 от ДОПК. Административнонаказателното обвинение
от фактическа страна се основава на това, че на „ Върхът” ООД в качеството си
на получател на стоки с висок фискален риск – „ Други: оплодени яйца за инкубиране от домашни птици, различни от кокошки с код от комбиниратата номенклатура 0407 19 19
, нетно количество 4 000 броя не е изпълнил задължението си да уведоми незабавно органа по приходите при
промяна на датата, часа и мястото на получаване/ разтоварване на стоката с
искане, подадено по електронен път . При пристигане на органите по приходите на
мястото , обявено от водача Йовов за разтоварване в
гр. Стара Загора, кв. „ АПК” – Първа частна люпилня в 7,00 часа на 23.04.2015
г. се установило, че превозното средство с марка Мерцедес с рег. № СТ 2827 ВА
не е на обявеното място за разтоварване.
Нарушението е извършено на 01.07.2014г. и е установено при извършена проверка,
приключила с протокол сер. АА№ 0872498 от 23.04.2015г.
С обжалваното съдебно решение е потвърдено посоченото по-горе НП. При
осъществения контрол за законосъобразност Старозагорският районен съд е приел,
че описаното в съдържанието на наказателното постановление деяние осъществява
признаците на нарушението по чл.13, ал.3, т.1 от ЗДДС и не е
с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на
нарушения от този вид. В мотивите към решението са изложени съображения, че за
конкретното административно нарушение не са били налице предпоставките за
квалифицирането му като маловажен случай по см. на чл.28 от ЗАНН. Правилно административно-наказващият
орган не е приложил нормата на чл.28 от ЗАНН, съдът е направил извод, че
наказателното постановление е издадено в съответствие със закона .
Решението на Старозагорския районен съд е постановено при неправилно
приложение на материалния закон.
Спорният въпрос се свежда до това дали извършеното нарушение представлява
маловажен случай, като основание за прилагане разпоредбата на чл.28 от ЗАНН.
Законът за административните нарушения и наказания не съдържа легална
дефиниция на “маловажен случай”. Съгласно ТР № 1/2007г. на ВКС прилагането на
чл.28 от ЗАНН по своята същност представлява освобождаване от
административно-наказателна отговорност и следователно по силата на
препращащата разпоредба на чл.11 от ЗАНН, съдържанието на понятието “маловажен
случай” и критериите за определяне на дадено административно нарушение като
маловажен случай, следва да бъдат извлечени от чл.93, т.9 от ДР на НК. По
смисъла на посочената норма маловажен е този случай, при който извършеното
престъпление с оглед липсата или незначителността на вредните последици или с
оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на
обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от
съответния вид.
В случая
съобразявайки, че нарушението е извършено за първи път, стоката е била
доставена на предварително заявените пред НАП дата и място, но в по-късен час- около 15- 20 минути
закъснение, факта, че превозвачът се е обадил на служителите на НАП за
закъснението и обстоятелството, че не е било
налице несъответствие между количеството и вида на превозваната по документи и
доставената със закъснение стока, т.е. че от конкретното деяние не са
произтекли вреди, Поради
което съдът приема, че цялостната характеристика на деянието сочат на по-ниска степен на
обществена опасност и административното нарушение следва да се квалифицира, като „маловажен случай” поради наличието на предпоставките за
прилагане разпоредбата на чл.28 от ЗАНН. Установените по делото факти сочат наличието на смекчаващи
обстоятелства. Като такова обстоятелство на първо място следва да бъде
определен фактът, че стоката, която ответникът по касация е превозвал,
дефинирана като такава с висок фискален риск, от ЗАПОВЕД № 233 от 23.03.2015 г. за утвърждаване на списък на
стоки с висок фискален риск с кодове по Комбинираната номенклатура за 2015 г., е доставена на предварително
декларираното място на получаване/разтоварване – гр.Стара Загора, кв. „ АПК” –
Първа частна люпилня и на очакваната дата на пристигане – 23.04.2015г. На
следващо място няма каквито и да е било данни отклонението в обявения час на
пристигане /7:40 часа вместо 7:00/ да е с цел извършване на някакви злоупотреби
с превозваната стока, намираща се под режим на особен надзор. Напротив от събраните в хода на първоинстанционното производство гласни доказателствени
средства се установява наличие на обективни пречки, каквито по същността си
представляват натоварено движение по маршрута на камиона, поради които
предварително обявения час за доставка на стоката не е бил спазен от
превозвача. Посочените обстоятелства са релевантни при преценката за
интензитета на обществената опасност на нарушението спрямо типичните нарушения
от този вид и случая те представляват смекчаващи обстоятелства, обуславящи
определянето на деянието с оглед конкретните обективни условия, като такова с
по-ниска степен на обществена опасност. Вярно е че вмененото на санкционираното
лице нарушение е формално по своя характер, но това не съставлява пречка
преценката за маловажност да се извършва при отчитане наличието или липсата на
вредоносни последици, макар и несъставомерни такива.
Степента на обществена опасност на конкретното формално нарушение следва да
бъде преценена на база на конкретните обективни обстоятелства и субективно
поведение /отношение/ на нарушителя. Изискването на разпоредбата на чл.13, ал.3
от ДОПК, в т.ч. и т.1 от същата разпоредба, цели осъществяването на
безпрепятствена проследимост на движението на стоките
с висок фискален риск на територията Република България с оглед предотвратяване
укриването на данъци и данъчни измами. Видно от приетите по делото
доказателства в случая по никакъв начин не са били застрашени, още по-малко
нарушени, правата на фиска, тъй като макар и със
закъснение от четиридесет минути стоката е била доставена на заявеното място и
дата на получаването /разтоварването.
Ето защо не може да се приеме че в конкретния случай нарушението на
изискването по чл. 13, ал.3, т.1 от ДОПК рефлектира върху охраняваните със
санкционната норма на чл.278б, ал.1 от ДОПК обществени отношения по начин,
непозволяващ приложението на чл.28 от ЗАНН.
Въз основа на установената по делото фактическа обстановка, липсата на
накърнени интереси както обществени, така и на получателя на стоката и при
съблюдаване на критериите по чл. 93, т.9 от НК във вр.
с чл.11 от ЗАНН, следва да се направи извод, че степента на обществена опасност
на извършеното нарушение е по-ниска в сравнение със степента на обществената
опасност, която законодателят е възприел при регламентирането на административнонаказателния състав по чл.278б, ал.1 от ДОПК. Административното нарушение следва да бъде квалифицирано като маловажен случай по чл.28
от ЗАНН. В случая освобождаването от административнонаказателна
отговорност по чл.28 от ЗАНН не е в противоречие с целите на наказанието по
чл.12 от ЗАНН. Тъкмо обратното - предупреждението към нарушителя, че при
повторно извършване на такова нарушение ще му бъде наложена санкция, е било
адекватното такова за наказващия орган. Неприлагането от административнонаказващия
орган на нормата на чл.28 от ЗАНН при наличието на предпоставките за това, води
до материална незаконосъобразност на издаденото наказателно постановление и
обуславя неговата отмяна. Като го е потвърдил, районният съд е приложил
неправилно закона. Поради което оспореното решение следва да бъде отменено и
вместо него да се постанови друго, с което да бъде отменено оспореното
наказателно постановление
Водим от горното и на основание чл. 221, ал.2, предл. второ от АПК, Старозагорският административен съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Решение № 755/ 24.11.2015 г., постановено по
АНД № 2379/2015 г по описа на Старозагорския районен съд, КАТО ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВИ:
ОТМЕНЯ Наказателно
постановление № 157667-F168361 от 24.07.2015 г. на Началник на Сектор
„Оперативни дейности” Пловдив, Отдел „Оперативни
дейности”,
Дирекция „Фискален контрол с което на „ Върхът „ ООД, със седалище и адрес на
управление гр. Стара Загора, ул. „ Доктор Тодор Киркович”
№2, вх. Б, ап. 41, представлявано от управителя Н.Й. е наложено административно
наказание – имуществена санкция в размер на 3000 лв., на основание 278б, ал. 1
от ДОПК за извършено нарушение на чл. 13, ал. 3, т. 1 от ДОПК.
Решението не подлежи на обжалване
и/или протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.