Решение по дело №442/2021 на Административен съд - Плевен

Номер на акта: 429
Дата: 20 юли 2021 г.
Съдия: Елка Ангелова Братоева
Дело: 20217170700442
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 31 май 2021 г.

Съдържание на акта

Р       Е       Ш     Е       Н      И      Е

 

 429

 

гр. Плевен, 20.07.2021 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛЕВЕН, първи касационен състав, на девети юли две хиляди двадесет и първа година в публично съдебно заседание в състав:

Председател: НИКОЛАЙ ГОСПОДИНОВ

Членове:       ЕЛКА БРАТОЕВА

  РАЛИЦА МАРИНСКА                       

                           

С участието на Прокурор от Окръжна прокуратура - Плевен:

ИВО РАДЕВ

При Секретар: БРАНИМИРА МОНОВА

 

Като разгледа докладваното от съдия Братоева Касационно административно-наказателно дело № 442/2021г. по описа на съда, на основание доказателствата по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 208 и следващите от Административно-процесуалния кодекс вр. чл.63 ал.1 изр. 2 от  Закона за административните нарушения и наказания.

Образувано е по касационна жалба на Директора на ОД на МВР – Плевен, чрез юрисконсулт Г.А. срещу Решение № 32 от 08.04.2021 г. на Районен съд – Червен бряг, постановено по н.а.х.д. № 72/2021 г. по описа на съда.

С решението си съдът е отменил Наказателно постановление № 2020-374-33-755/02.10.2020г. на Директора на ОД на МВР – Плевен, с което на М.В.Д. ***, на основание чл. 209а, ал. 1 от ЗЗ е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 300 лева за нарушение по чл. 63, ал. 1 от Закона за здравето,  затова че на 14.04.2020г., около 22:00 часа в гр. Червен бряг, на кръстовището образувано от ул. „Антим I“ и ул. „Цар Асен“ – открито обществено място, същият е без поставена защитна маска на лицето си или друго средство, покриващо носа и устата, в противоречие на въведената противоепидемична мярка с т. 9 от Заповед № РД-01-124/13.03.2020г., създадена с т. 1 на Заповед № 01-197/11.04.2020г., изменена със Заповед № РД-01-236/24.04.2020г. на Министъра на здравеопазването.

Касаторът обжалва решението с доводи за неговата неправилност поради нарушение на материалния закон – касационно отменително основание по чл. 348 ал. 1 т. 1 от НПК.  Счита, че нарушението е пълно и недвусмислено описано до степен за нарушителя да е достатъчно ясно за какво нарушение му се вменява административно наказателна отговорност, както и че правилно е определен състава на нарушението съобразно действащата към момента редакция на разпоредбата на чл. 209а ал.1 и чл. 63 ал.1 ЗЗ, която предвижда административно наказание глоба в размер на 300 до 1000 лв. за физическо лице, което наруши или не изпълни въведени с акта на МЗ противоепидемични мерки по чл. 63 ал.1 при възникване на извънредна епидемична обстановка на територията на страната или отделен регион. И в АУАН, и в НП са вписани датата и мястото, където деянието е извършено, обстоятелствата, при които е извършено, както и на доказателствата, които го потвърждават. Сочи, че нарушението е извършено на 14.04.2020г., а цитирания от районния съд текст на чл. 209а, ал.1 от 33 е изменен с ДВ. бр. 44 от 2020 г., в сила от 14.05.2020 г., като има действие само занапред. Твърди, че в АУАН и в НП е вписана конкретната нарушена противоепидемична мярка и конкретната заповед на министъра на здравеопазването, с която същата е въведена. Моли, да бъде отменено постановеното от РС – Плевен решение, а по същество – да се потвърди НП. Претендира юрисконсултско възнаграждение в определен от съда размер.  

Ответникът по касация – М.В.Д. не изразява становище по касационната жалба.

Прокурорът от Окръжна прокуратура - Плевен дава заключение, че първоинстанционното решение е неправилно и предлага да се отмени.

Настоящият състав на Административен съд – Плевен, като прецени допустимостта и основателността на касационната жалба, доводите на страните, както и след служебна проверка на осн. чл.218 ал.2 АПК за валидност, допустимост и съответствие на решението с материалния закон, въз основа на установените факти, приема следното от правна страна:

Касационната жалба е подадена в срока по чл.211 ал.1 АПК, от надлежна страна и затова е процесуално ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Решението на Районен съд – Червен бряг е валидно, допустимо и правилно с оглед доказателствата по делото и приложимата редакция на ЗЗ.

За да отмени НП като незаконосъобразно, съдът е приел за безспорно доказано от фактическа страна описаното в обстоятелствената част на НП, а именно, че на 14.04.2020г. около 22:00ч. в гр. Червен бряг на посоченото открито обществено място – кръстовище Д. се е движил без поставена защитна маска на лицето си или друго средство, покриващо носа и устата в нарушение на въведеното изискване със заповед на МЗ, издадена на основание чл. 63 ал.1 от Закона за здравето и Решение на Народното събрание от 03.04.2020г. за удължаване на срока на обявеното извънредно положение в страната.

Първоинстанционният съд, за да отмени НП е съобразявал редакцията на разпоредбите на Закона за здравето след изменението в ДВ – бр. 44/2020г., в сила от 14.05.2020г., която не е била в сила по време на извършване на нарушението и затова е приел, че санкционната норма не съдържа правило за поведение, което субектите са длъжни да спазват и съществува неяснота относно описанието на нарушението и правната му квалификация.

Касационната инстанция счита, че решението е правилно като резултат.

Съгласно действащата към момента на нарушението редакция на чл. 63 ал.1 ЗЗ /ДВ- бр. 23/2020г. в сила от 14.03.2020г./ при възникване на извънредна епидемична обстановка министърът на здравеопазването въвежда противоепидемични мерки на територията на страната или на отделен регион, като за нарушение на така въведените противоепидемични мерки е предвидена административно-наказателна отговорност за физическите лица – глоба, чийто минимален размер е 300 лв.

В закона не се съдържат видовете ограничителни противоепидемични мерки, които следва да се предприемат и при какви конкретни условия и предпоставки става това, а в самата заповед не се съдържат мотиви. По правната си същност тези противоепидемични мерки представляват принудителни административни мерки, което изисква видът, условията и предпоставките, срока на действие и процедурата за налагането им да бъдат уредени подробно в закона, дори и при действието на обявено извънредно положение от Народното събрание. Те винаги се прилагат по отношение на отделни лица и затова представляват индивидуални административни актове, които следва да бъдат мотивирани.

Законът не съдържа конкретното правило за поведение, което гражданите следва да спазват, и което в случая се явява нарушено, с което се погазва основен принцип, закрепен в чл. 2 ал.1 ЗАНН за законоустановеност на нарушенията и предвидените за тях наказания. Според този принцип деянията, които съставляват административни нарушения, и съответните за тях наказания се определят само със закон или указ. Недопустимо е правилата за поведение и особено ограничаващите правата на гражданите да бъдат установявани с министерска заповед. Заповедта на МЗ, с която се въвежда задължително носене на маски на открити обществени места, по своето съдържание и правно действие има характер на нормативен акт, защото създава задължение по отношение на неопределен и неограничен кръг лица и има многократно правно действие. Затова, за да влезе в сила, следва да бъде обнародвана и в ДВ по установения за нормативните актове ред. Неспазването на тези правила прави заповедта нищожна, тя не е породила правно действие и от нея не са възникнали задължения за лицата. А неизпълнението на нищожна заповед не представлява административно нарушение.  Независимо, че с последващо изменение на ЗЗ заповедите на МЗ, с които се налагат противоепидемични мерки по отношение на всички лица на територията на страната или отделни региони е определена като общ административен акт, това не може да промени характера на акта, който се извежда от съдържанието, а не от придаденото му със закон значение, защото дефинициите за нормативен и за общ административен акт се съдържат в по-висок по степен акт – АПК и не могат да бъдат дерогирани със специален закон.

Освен това при конкретните факти трудно може да бъде обоснована непосредствена опасност за разпространение на особено опасна и животозастрашаваща инфекция и в този смисъл за застрашаване здравето и живота на гражданите, при положение, че деецът се е намирал на открито обществено място в тъмната част на денонощието, когато улиците не са оживени, а и към датата на нарушението - 14.04.2020г. случаите на заразени в страната на 100 000 души население са незначителен брой и подобна теза се явява абсолютно несъстоятелна. Показателно е и, че след отмяната на извънредното положение на 13.05.2020г. мярката за задължително носене на маски на открити обществени места е отпаднала и не е налагана отново в същия вид, въпреки същественото увеличение на заболеваемостта в края на 2020г. и перманентното удължаване на извънредната епидемична обстановка, независимо от броя на регистрираните заразени. По тази причина, дори и да се приеме, че е налице извършено административно нарушение, то конкретният случай с оглед липсата на засягане на обществените отношения, е маловажен по смисъла на чл. 28 ЗАНН, което е друго основание за отмяната на НП.

Като е достигнал до подобен извод за незаконосъобразност на НП Районен съд – Червен бряг е постановил правилно решение, което следва да се остави в сила.

Водим от горното и на основание чл. 221 ал.2 от АПК съдът

 

 

Р       Е       Ш     И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА  Решение № 32 от 08.04.2021 г. на Районен съд – Червен бряг, постановено по н.а.х.д. № 72/2021 г. по описа на съда.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

         ПРЕПИС от решението на осн. чл. 138 ал.1 АПК да се изпрати на страните и Окръжна прокуратура – Плевен.

                          

                          

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/               ЧЛЕНОВЕ: 1. /п/                 2./п/