№ 2596
гр. София, 06.10.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ в закрито
заседание на шести октомври, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Елизабет Петрова
Членове:Катерина Рачева
Мария Райкинска
като разгледа докладваното от Мария Райкинска Въззивно гражданско дело
№ 20211000501874 по описа за 2021 година
Производството е по чл. 420, ал. 2 ГПК.
На 13.09.2021 г. е постъпила молба от жалбоподателите - П. Л. Т. и Т. С. Т., с
искане за спиране на изпълнението на Заповед за незабавно изпълнение №
550/29.03.2016 г. по ч.гр.д. № 681/2016 г. на РС – Видин, въз основа на която е издаден
изпълнителен лист и е образувано изп.д. № 20167240400276 на ЧСИ В. Т.. Направено е
твърдение, че вземането на „Юробанк България“ АД (правоприемник на „Банка
Пиреос България“ АД) се основава на неравноправни клаузи – чл. 1, ал. 1 от анекс № 1
към договора за кредит, чл. 2, ал. 1 и ал. 4 от анекс № 1, като по отношение на тях е
направена препратка към отговора на исковата молба. Посочено е още, че вземането е
неправилно изчислено, тъй като заплащането на по-високи лихви въз основа на
нищожни клаузи е довело до неправилно начисляване на главницата по кредита.
СОФИЙСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, като взе предвид доводите на
жалбоподателите, както и събраните по делото доказателства, намира следното от
фактическа и правна страна:
Първоинстанционното производство по гр.д. № 432/2016 г. на ОС Видин е
образувано по искова молба на „Банка Пиреос България“ АД против П. Л. Т. и Т. С. Т.,
с която е предявен иск при условията на чл. 422 ГПК за установяване вземане на
банката по Заповед за незабавно изпълнение № 550/29.03.2016 г. по ч.гр.д. № 681/2016
г. на РС – Видин, произтичащо от договор за предоставяне на многоцелеви кредит с
ипотека № 2587/R/2007, състоящо се от сумата 21 294.38 евро – главница, сумата
4 847.35 евро – просрочена възнаградителна лихва, сумата 382, 31 евро – наказателна
лихва и нотариални такси в размер на 36 лева. Ответниците П. Л. Т. и Т. С. Т. са
депозирали отговор на исковата молба, с който е оспорват основателността на иска.
Твърдели са включително, че вземанията се основават на неравноправни клаузи, като
конкретно са посочени клаузите на чл. 1, ал. 1 от анекс № 1 към договора за кредит, чл.
2, ал. 1 и ал. 4 от анекс № 1. Същите попадали в приложното поле на чл. 143, т. 10 ЗЗП,
1
като давали възможност на банката да променя лихвения процент при непредвидени в
договора основания и при неясна методика, както и в приложното поле на чл. 143, т. 12
ЗЗП. Посочените клаузи били неравноправни, защото не били индивидуално
уговорени.
От представения анекс № 1 към договор за предоставяне на многоцелеви кредит
с ипотека № 2587/R/2007 се установява, че според чл. 1, ал. 1 от него страните се
съгласяват, че размерът на отпуснатия кредит се изменя на 23 194.80 евро, като се
формира от дължимата се по договора за кредит главница, ведно с лихвите, дължими
през периода с по-ниска лихва по този анекс.
Според чл. 2, ал. 1 от анекса за ползвания кредит кредитополучателят заплаща
на банката годишен лихвен процент в размер на 11.085%, равен на Базовия лихвен
процент на банката за кредити в евро плюс надбавка от 5.335%.
Според чл. 2, ал. 4 от анекса кредитополучателят се съгласява, че банката има
право едностранно да променя приложимия лихвен процент в неговата цялост и/или
всеки един негов компонент, независимо от неговия вид и наименование., в случай, че
финансовите условия за привличане на финансов ресурс от страна на банката
обуславят такава промяна.
При така установеното от фактическа страна настоящият състав приема
следното от правна страна:
Молбата по чл. 420, ал. 2 ГПК е подадена от легитимирано лице, пред
компетентен съд, поради което е допустима.
Разгледана по същество, молбата е ОСНОВАТЕЛНА, поради следните
съображения:
Съгласно чл. 420, ал. 1 вр. ал. 5 ГПК, съдът, който разглежда иска по чл. 422
ГПК може да спре незабавното изпълнение и без да е необходимо обезпечение, когато
е направено искане за спиране, подкрепено с писмени доказателства, че:
1. вземането не се дължи;
2. вземането се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с
потребител;
3. неправилно е изчислен размерът на вземането по договор, сключен с
потребител.
В конкретния случай ответникът е твърдял наличие на втората и третата
хипотеза, като се позовава на писмени доказателства, представени по делото –
приложеното заповедно производство, както и представените с исковата молба
писмени доказателства и най-вече на договор за предоставяне на многоцелеви кредит с
ипотека № 2587/R/2007 и анекс № 1 към него.
По твърдението, че вземането се основава на неравноправни клаузи в договор,
сключен с потребител.
Ответниците, жалбоподатели в настоящото производство, са физически лица,
които несъмнено могат да бъдат окачествени като потребители по смисъла на § 13, т. 1
от ДР на от ЗЗП, поради което този закон е приложим към договорните им отношения с
2
ищеца.
Съгласно чл. 146, ал. 1 ЗЗП неравноправните клаузи в договорите са нищожни,
освен ако са уговорени индивидуално.
Неравноправните клаузи са дефинирани в чл. 143, ал. 1 ЗЗП като такива клаузи,
които са във вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за
добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на
търговеца или доставчика и потребителя. В чл. 143, ал. 2 ЗЗП са посочени
неизчерпателно и конкретни неравноправни клаузи.
Ответниците твърдят, че неравноправни са клаузите на чл. 1, ал. 1 от анекс № 1
към договора за кредит, чл. 2, ал. 1 и ал. 4 от същия анекс № 1.
Настоящият състав намира, че първата от посочените клаузи не е вероятно
неравноправна, а вероятно съдържа забранена уговорка за анатоцизъм. Останалите две
клаузи обаче могат да бъдат определени като вероятно неравноправни и то само въз
основа на формулировката им в анекса, тъй като те дават право на банката едностранно
да повишава лихвените проценти и то по начин, който не е известен и не е ясен за
потребителя. В същото време, макар да предвиждат условията при които банката има
право да измени лихвата, тези условия са неразбираеми и трудно проследими от
потребител-непрофесионалист, а освен това цялата тежест на икономическата
конюнктура е възложена на потребителя, като банката не поема никаква част от риска
от промените в тази конюнктура. Това е достатъчно, за да се приеме, че посочените
клаузи са във вреда на потребителя, не отговарят на изискването за добросъвестност и
водят до значително неравновесие между правата и задълженията на банката и
потребителя.
Основателни са твърденията за осъществяване хипотезата на чл. 143, ал. 2, т. 10
и т. 12 ЗЗП в редакцията им към датата на сключване на договора (12.07.2007 г.),
според които неравноправна е клауза, която позволява на търговеца или доставчика да
променя едностранно условията на договора въз основа на непредвидено в него
основание и дава право на търговеца или доставчика да увеличава цената, без
потребителят да има право в тези случаи да се откаже от договора, ако окончателно
определената цена е значително завишена в сравнение с цената, уговорена при
сключването на договора. такова право на потребителя не е уговорено нито в договора,
нито в Общите условия.
В същото време от формулировката на посочените клаузи не може да бъде
направен извод, че същите са индивидуално уговорени, а по делото към момента няма
доказателства, които да сочат обратното.
Следва да бъде посочено обаче, че основани на посочените клаузи за само
вземанията на банката за лихви, не и за главница.
По твърдението, че вземането не е правилно изчислено.
От друга страна обаче, може да се приеме за вероятно основателно твърдението,
че е налице хипотезата на чл. 420, ал. 2, т. 3 ГПК и вземането, включително за
главница не е правилно изчислено. Това е така, защото ако посочените по-горе клаузи
са нищожно поради тяхната неравноправност, то те не следва да се прилагат, като
дължими от ответника са лихвите в първоначално уговорените им размери, а платеното
по тях в повече ще следва да бъде отнесено в погашение на главницата и ако това не е
3
сторено, не само размерът на лихвите вероятно не е правилно определен, но и размерът
на главницата.
За горните изводи на съда са достатъчни събраните към момента писмени
доказателства, поради което е налице изискването да са представени писмени
доказателства, установяващи хипотезите по чл. 420, ал. 2 ГПК.
След като се установява въз основа на обосновано предположение, основано на
събраните по делото писмени доказателства, че вероятно задължението не се дължи
ако не изцяло, то в някаква част; че вземанията на лихви са основани на неравноправни
клаузи, които са нищожни, както и че размерите на задълженията са неправилно
изчислени, то налице са основанията за спиране на незабавното изпълнение на
издадената по ч.гр.д. № 681/2016 г. на РС – Видин заповед за изпълнение по чл. 417
ГПК, провеждано срещу П. Л. Т. и Т. С. Т. по изп.д. № 20167240400276 на ЧСИ В. Т.,
на основание чл. 420, ал. 2 ГПК.
Воден от изложеното, Софийският апелативен съд
ОПРЕДЕЛИ:
СПИРА изпълнението по изп.д. № 20167240400276 на ЧСИ В. Т..
Определението подлежи на обжалване пред ВКС в едноседмичен срок от връчването
му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4