№ 1107
гр. Бургас, 11.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, VI ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми октомври през две
хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Албена Янч. Зъбова Кочовска
Членове:Веселка Г. Узунова
Таня Д. Евтимова
при участието на секретаря Мария Н. Тошева
като разгледа докладваното от Веселка Г. Узунова Въззивно гражданско дело
№ 20222100501377 по описа за 2022 година
Производството по делото е по реда на чл.258 ГПК и сл.ГПК.
Образувано е пред БОС по повод въззивна жалба на И. Т. Ф. с ЕГН-
********** и Г. А. Ф. с ЕГН-********** и двамата със съдебен
адрес:гр.Бургас,ул.“Гладстон“№1,вх.2,ет.3,ап.6 –адв. Николай Русинов срещу
Решение № 732 от 19.04.2022г. постановено по гр.д.№ 6398/2021г.по описа
на БРС,с което районният съд е ОТХВЪРЛИЛ иска на въззивниците И. и Г.
Ф.и срещу ответника „Банка ДСК“ЕАД с ЕИК-********* за приемане за
установено по отношение на ответника,че ищците не дължат сума в размер на
25 000 лева , частичен иск от сума в общ размер от 247 342.21 лева
,представляваща главница по изпълнителен лист,издаден въз основа на
определение по ч.гр.д.№1436/2006г.по описа на БРС поради това,че правото
на принудително изпълнение е погасено по давност.
Във въззивната жалба са изложени оплаквания за
необоснованост,незаконосъобразност и неправилност на решението на БРС.
Въззивникът оспорва извода на районния съд ,с който е прието,че давността
е прекъсната с депозирана на 26.06.2017г.молба от взискателя за препращане
на висящото тогава изпълнително дело на друг съдебен изпълнител в друг
съдебен район, в която молба е посочил способи за изпълнение- опис и
продажба на недвижим имот,който според взискателя е собственост на един
от длъжниците. В жалбата са изложени аргументи в подкрепа на
становището,че с тази молба не е прекъсната течащата погасителна давност:
1
1/по делото няма данни дали въобще тази молба е уважена от съдебния
изпълнител,няма резолюция от ЧСИ –изпратена е била до друг кредитор за
становище и приобщена към делото без произнасяне –т.е. същата е била
нередовна/не уважена/ и не би следвало да прекъсва давността; 2/дори да е
редовна,молбата не прекъсва давността,тъй като съгласно чл.116 б.“в“ от ЗЗД
давността се прекъсва с предприемане действия по принудително
изпълнение- и тъй като липсват данни да са предприети действия по
принудително изпълнение от съдебния изпълнител,давността не следва да се
счита за прекъсната. Въззивникът счита,че съдът неправилно е цитирал и
използвал съдебна практика- Решение №37 от 14.01.2021г.по гр.д.
№1747/2020г.на ВКС,позовавайки се и на цитат,който не е взет в цялост и
изваден от контекста на решението е възприел погрешно смисъла му. В
същото решение ВКС е посочил,че прекъсването е едно- с предприемане на
действието,но се счита да е настъпило с обратна сила,ако след поискването
давността е изтекла. Въззивникът сочи,че в конкретния случай по делото
обратно действие няма,тъй като по изпълнителното дело не се е случвало
нищо,извън това взискателят да изтегли обратно изпълнителния си лист.Няма
въобще действия/никакви/поради което давността е изтекла.Дори в
цитираното от БРС решение е записано,че давността се прекъсва с
предприемане на действия,а не както е приел съдът с депозирането на
евентуални молби,които дори не са уважени. Сходни са аргументите и по
отношение на Решение №1416 от 24.06.1969г.на ВС по гр.д.№884/1969г.,в
което отново,като задължителен компонент за прекъсването на давността
фигурира предприемането на действия,а не голословното искане. Молят за
отмяна на решението на БРС и постановяване на решение от въззивната
инстанция,с което предявеният иск да се уважи като неоснователен.Нямат
доказателствени искания,претендират разноски.
В депозирания писмен отговор ответникът „Банка ДСК“ЕАД е оспорил
въззивната жалба,излагайки правни доводи за неоснователността и. Намира
за правилни изводите на съда,че давността за вземането е била прекъсната с
подадените от взискателя молби,съдържащи искания за извършване на
изпълнителни действия с посочване на конкретен изпълнителен способ и
същите са в съответствие с постановената по тези въпроси съдебна практика
на ВКС. Прави се довод,че в практиката е застъпено становище,че давността
се прекъсва с исканията на взискателя да се извършат принудителни
изпълнителни действия и предприемането им от съдебния изпълнител и
тогава,когато тези действия са били безуспешни./позовава се на Решение
№1416 от 24.06.1969г.на ВС по гр.д.№884/1969г./Посочва,че съгласно чл.433
ал.1 т.8 ГПК основанието за прекратяване на изпълнително дело,предвидено в
тази норма,предпоставя бездействие на взискателя по образувано
изпълнително дело за период от време,надвишаващ две години,но изтичането
на този срок води само до прекратяване на започналото изпълнително
производство,не и до погасяване на материалното право на взискателя.По
спорните в настоящото дело въпроси въззиваемата банка се позовава на
съдебна практика на ВКС- Решение №126 от 28.06.2022г.по гр.д.
2
№3409/2021г.на ІІІ г.о.;Решение №3 от 04.02.2022г.по гр.д.№1722/2022г.на ІV
г.о.,в които е прието,че погасителната давност започва да тече от датата,на
която е поискано или предприето последното валидно изпълнително
действие, а по отношение смисъла на понятието „валидно изпълнително
действие“ се позовава на т.10 от ТР№2/26.06.2015г.по т.д.№2/2013г.на
ОСГТК на ВКС и на други съдебни актове на ВКС. Счита,че районният съд е
възприел правилно смисъла на отговорите на правните въпроси,дадени в
Решение №37 от 14.01.2021г.по гр.д.№1747/2020г.на ВКС. Отправеното до
БОС искане е решението на БРС да бъде потвърдено като правилно и
законосъобразно, а въззивната жалба да бъде оставена без уважение като
неоснователна. Няма доказателствени искания,претендира разноски.
В съдебно заседание въззивниците,редовно уведомени,не се
явяват.Представляват се от адв. Русинов,който поддържа въззивната
жалба.Няма доказателствени искания,претендират се разноски.
В съдебно заседание въззиваемата страна „Банка ДСК“ЕАД ,редовно
уведомена,не изпраща представител.Пълномощникът на банката юрисконсулт
Хр.Димитрова е представила писмена молба, в която оспорва въззивната
жалба,няма доказателствени искания.Претендира разноски.
При служебната проверка по реда на чл.269 ГПК въззивният съд
намери обжалваното решение за валиден и допустим съдебен акт.
Правилно и в съответствие с твърденията в исковата молба и вида на
търсената съдебна защита,БРС е дал правна квалификация на предявения иск
по чл.439 ГПК.
С обжалваното съдебно решение БРС е ОТХВЪРЛИЛ иска,предявен от
И. Т. Ф. и Г. А. Ф. против „Банка ДСК“ЕАД за приемане за установено по
отношение на ответника,че ищците не му дължат сума в размер на 25 000
лева,частичен иск от сума в общ размер от 247 342.21 лева,представляваща
главница по изпълнителен лист,издаден по ч.гр.д.№1436/2006г.по описа на
БРС, поради това,че правото на принудително изпълнение е погасено по
давност.
Районният съд е установил правилно фактическата обстановка по
делото,като е изследвал обстойно всички събрани по делото
доказателства,относими към спора. Във въззивната жалба не са наведени
оплаквания за неправилно установяване на относимите към спора
факти,поради което и въззивната инстанция не намира за необходимо да
излага повторно фактите,установени по делото от първата инстанция.
От правна страна,разглеждайки спора по същество, БРС е съобразил и
ППВС №3/80г.и Р №170/2017г.на ІV г.о.на ВКС,като е поддържал
становището, че отмяната на ППВС №3/80г.няма обратно действие и
давността върху вземания,за които са образувани изпълнителни дела преди
26.06.2015г./ датата на постановяване на ТР №2/26.06.2015г.по т.д.
№2/2013г.на ОСГТК на ВКС/ не тече. Тъй като предмет на настоящото
производство е установяване недължимостта на вземане,за което е било
образувано изпълнително дело през 2008г. по изпълнителен лист от 2006г.,
БРС е приел,че ППВС №3/80г.следва да намери приложение до
3
постановяването на ТР №2/26.06.2015г.Понастоящем по въпроса дали
отмяната на ППВС №3/80г.,извършена с ТР №2/26.06.2015г.по т.д.
№2/2013г.на ОСГТК на ВКС има обратно действие има протИ.речива съдебна
практика,включително и на ВКС.С Разпореждане от 20.02.2020г.на
Председателя на ВКС е образувано ново тълкувателно дело,поради
съществуващата протИ.речива съдебна практика по въпроса: „От кой момент
поражда действие отмяната на ППВС №3/18.11.1980г.,извършена с т.10 от ТР
№2/26.06.2015г.по тълк.д.№2/2013г.на ОСГТК на ВКС и прилага ли се
последното за вземания по изпълнително дело,което е образувано преди
приемането му?“,по което още не е постановено ТР. Настоящият съдебен
състав споделя становището на БРС, че отмяната на ППВС №3/1980г. няма
обратно действие, изцяло по този правен въпрос се споделят
мотивите,изложени в решение № 170 от 17.09.2018г.по гр.д.№2382/2017г.на
ІV г..о.,както и мотивите,изложени в Решение №51 от 21.09.2019г.по гр.д.
№2917/2018г.на ВКС,ІV г.о.
От правна страна районният съд е съобразил и т.10 от ТР
№2/26.06.2015г.на ОСГТК на ВКС,съгласно която когато взискателят не е
поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две
години и изпълнителното дело е прекратено на основание чл.433 ал.1 т.8
ГПК,нова погасителна давност започва да тече от датата,на която е поискано
или предприето последното валидно изпълнително действие. По
спорния,повдигнат с въззивната жалба правен въпрос относно прекъсването
на давността с отправяне на искането от взискателя за предприемане на
изпълнителни действия БРС се е позовал на съдебно решение №37 от
24.02.2021г.постановено по гр.д.№1747/2020г.на ІV г.о. на ВКС,цитирайки и
частта от мотивите,относима и към правния спор по настоящия казус. В
отговор на оплакванията във въззивната жалба,че БРС неправилно е възприел
смисъла на мотивите на това съдебно решение,въззивният съд съобрази
и съдебната практика на ВКС,обективирана в решение № 127 от 12.07.2022 г.
на ВКС по гр. д. № 2884/2021 г., III г. о., ГК. В това съдебно решение е даден
отговор на правния въпрос дали тече давност за вземането когато съдебният
изпълнител бездейства и не прилага поисканите от взискателя изпълнителни
способи за събирането му,като ВКС е дал разяснения по приложението на
закона съобразно постановките на т. 10 от ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк. д. №
2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, съпоставяйки ги и с правните разрешения,
дадени с решение № 37 от 24.02.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1747/2020 г., IV г.
о., ГК. В горецитираното съдебно решение ВКС е дал на поставения правен
въпрос отговор в обобщен смисъл,че „давност не тече,ако кредиторът е
поискал извършване на изпълнителни действия,но съдебният изпълнител
бездейства и не предприема изпълнение по различни причини, независещи от
волята на кредитора, в това число и когато при нередовност не приложи
правилата на чл. 129 ГПК.“
Приложено към настоящия спор даденото в горецитираната съдебна
практика на ВКС тълкуване по приложението на закона,което се споделя от
настоящия съдебен състав, изисква да бъде установено от
доказателствата,събрани по делото дали поисканите изпълнителни действия с
4
молбата от 26.06.2017г. не са предприети поради бездействие на взискателя
или на съдебния изпълнител. Изпълнително дело 183/2008г.на ЧСИ Дилян
Николов е било образувано по молба на „Банка ДСК“ЕАД,като по него са
били извършвани действия по принудително изпълнение до
31.03.2014г.,когато е била финализирана продажба на недвижим имот и е
изготвено постановление за възлагане на 31.03.2014г. На 25.09.2014г.банката
е подала молба по изпълнителното дело за налагане на възбрана на недвижим
имот,собственост на длъжника И. Ф.,като възбраната е била наложена.С
молба от 26.06.2017г. „Банка ДСК“ЕАД е поискала ЧСИ Дилян Николов
препрати делото на съдебен изпълнител в друг съдебен район/Монтана/ за
продължаване на изпълнителните действия по отношение на възбранения
имот,находящ се в с.Аспарухово,област Монтана, собственост на
длъжниците.По молбата липсва произнасяне на ЧСИ Дилян Николов,същата
обаче не е била удовлетворена,тъй като делото не е изпращано на съдебен
изпълнител в района на ОС-Монтана.
Въз основа на гореизложените установени по делото факти,въззивният
съд споделя становището на БРС,че в периода след постановяване на ТР
№2/26.06.2015г.на ОСГТК на ВКС започналата да тече от 27.06.2015г.
погасителна давност е била прекъсната с подаването на молба от „Банка
ДСК“ЕАД по изпълнителното дело на 26.06.2017г.,с която взискателят е
поискал ЧСИ Н. да изпрати делото на съдебен изпълнител в съдебния район
на ОС-Монтана за извършване на действия по принудително изпълнение
спрямо възбранения имот в с.Аспарухово,област Монтана. Към момента на
подаване на тази молба не е било налице и основанието за прекратяване на
изпълнителното дело по чл.433 ал.1 т.8 ГПК,тъй като не са изтекли две
години от налагането на възбраната върху този имот. Поисканите по
висящото изпълнително дело на ЧСИ Дилян Николов изпълнителни действия
с молбата на взискателя от 26.06.2017г. са били валидни, по висящо и
непрекратено на основание чл.433 ал.1 т.8 ГПК изпълнително дело.
Водим от горните мотиви и при споделяне на мотивите,изложени от БРС
в обжалваното решение,към които препраща на основание чл.272 ГПК,БОС
намери въззивната жалба за неоснователна,а обжалваното решение за
правилно,законосъобразно и обосновано ,поради което същото следва да бъде
потвърдено,а жалбата-оставена без уважение.
С оглед изхода от въззивното обжалване,съобразно чл.78 ал.3 ГПК,
право на присъждане на разноски възниква за въззиваемата страна.Тя е
претендирала разноски за юрисконсултско възнаграждение,което съдът
определя в размер на 200 лева,съобразявайки разпоредбите на чл.78 ал.8 ГПК
и чл.25 от Наредбата за правната помощ,като взе предвид цената на
иска,фактическата и правна сложност на спора и броя съдебни заседания.
Мотивиран от гореизложеното Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
5
ПОТВЪРЖДАВА съдебно решение № 732 от 19.04.2022г.
постановено по гр.д.№ 6398/2021г.по описа на БРС.
ОСЪЖДА И. Т. Ф. с ЕГН-********** и Г. А. Ф. с ЕГН-********** и
двамата с адрес:****** и със съдебен
адрес:гр.Бургас,ул.“Гладстон“№1,вх.2,ет.3,ап.6 –адв. Николай Русинов да
заплатят на „Банка ДСК“ЕАД с ЕИК-********* сумата от 200 лева разноски
за юрисконсултско възнаграждение във въззивното производство.
Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен
срок,считано от датата на връчването му на страните пред ВКС на Република
България.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6