Определение по дело №459/2025 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл.166 ал.4 от АПК приложим на основание чл.172 ал.6 от Закона за движението по пътищата.

Образувано е по жалба вх.№3913/06.03.2025г. от В. М. М. от [населено място] срещу Заповед за прилагане на ПАМ №25-0439-000024/10.02.2025г. на Началник сектор в Трето РУ при ОД на МВР- Варна, с която на основание чл.171, т.1, б.„б“ от Закона за движението по пътищата временно му е отнето СУМПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца, в която е направено особено искане за спиране на предварителното изпълнение на оспорената заповед.

Искането за спиране се обосновава с твърдението, че предварителното изпълнение на ПАМ щяло да доведе до значителни и трудно поправими вреди и щяло да засегне особено важен интерес на жалбоподателя да работи. Твърди се, че М. работи като разносвач на продукти във „Вок Лайн“ЕООД-[населено място] и изпълнението на задълженията му било свързано с управление на МПС. В тази връзка се представя служебна бележка издадена от управителя на дружеството и връчената му длъжностна характеристика за длъжността „шофьор“ във „Вок Лайн“ЕООД. Изтъква се, че с възнаграждението от трудовата дейност полагана за дружеството, за която му е нужно свидетелство за правоуправление издържа семейството си. Поради това в резултат от отнемане на СУМПС ще се възпрепятства правото му да изпълнява трудовите си задължения. С отнемането на СУМПС се препятствало правото му на труд, гарантирано от Конституцията, което щяло да доведе до значителни и трудно поправими вреди. Твърди се, че спортува и никога не е употребявал наркотични вещества, поради което бил изненадан от резултата показан от техническото средство при проверката му, който оспорил и за проверка на верността на който дал кръв за изследване. Представя резултата от изследването на кръвната проба, която дал и в друга лаборатория, при проверка на която не е установено наличие на наркотични вещества. Същевременно отнемането на СУМПС с обжалваната заповед за продължителен период от време – докато излезе резултата от изследването на кръвните проби, което обичайно се бави около година, щяло да доведе до невъзможност да запази работата си. Поради това моли за спиране на изпълнението на заповедта. Описва, че СУМПС му е необходимо и във връзка с транспортирането на онкологично болен близък роднина, който се налага да кара до здравно заведение за провеждане на процедури по химиотерапия. Без СУМПС сочи, че ще е в невъзможност да полага тази грижа за близките си. Поради това твърди, че предварителното изпълнение на заповедта е незаконосъобразно и нецелесъобразно и ще му причини несъизмерими и трудно поправили вреди и иска постановяване на определение, с което на основание чл.166, ал.2 от АПК да се спре предварителното изпълнение на заповедта и да се разпореди връщане на СУМПС до окончателното решаване на спора.

Ответникът – Началник сектор в Трето РУ при ОД на МВР-Варна изпраща административната преписка по издаване на заповедта без становище по искането за спиране на предварителното й изпълнение.

Съдът като взе предвид доводите в жалбата във връзка с направеното особено искане за спиране на предварително изпълнение на заповедта, приложените към жалбата писмени доказателства, както и доказателствата в административната преписка, достигна до следните установявания и изводи:

Искането е допустимо. Направено е от лице с активна процесуална легитимация и с правен интерес да иска произнасяне на съда на основание чл.172 ал.5 от ЗДвП. Искането за спиране е направено в жалба срещу заповедта, спиране на предварителното изпълнение на която се иска, за проверката на който акт е налице образувано и висящо съдебно производство. С искането е сезиран териториално и материално компетентния да се произнесе административен съд.

Разгледано по същество, искането е основателно.

Искането е за спиране на предварително изпълнение на административен акт, което е допуснато по силата на закона. Това следва от уредбата в чл.172, ал.5 и ал.6 от ЗДвП съгласно която обжалването на заповедите, с които се налага принудителна административна мярка по чл.171 от ЗДвП се извършва по реда на АПК, като подадената жалба не спира изпълнението на приложената мярка. По аргумент от тази разпоредба, по силата на закона обективираното в оспорената Заповед волеизявление за временно отнемане на СУМПС до решаване на въпроса за отговорността, но за не повече от 18 месеца има незабавно действие. Това е разписано с оглед прилагането на ПАМ в обществен интерес и в защита правата на участниците в движението, с цел отстраняване на констатирано нарушение при осъществяване на дейността и привеждането й в съответствие със задължителните законови изисквания. Специалното правило на чл.172, ал.6 от ЗДвП за допуснато пряко по силата на закона предварително изпълнение на индивидуалните административни актове като процесната заповед представлява изключение от общия принцип в административния процес за суспензивен ефект на жалбата. Когато законът разпорежда предварителното изпълнение на определена категория актове, той презумира съществуването на една, повече или на всички предпоставки по чл.60 от АПК, но презумпцията по чл.172, ал.6 ЗДвП за наличието на условия, обосноваващи предварителното изпълнение на административния акт, не е необорима.

В ЗДвП не са разписани основания за спиране изпълнението на заповедите по чл.172, ал.6 ЗДвП, поради което както възприема и съдебната практика, искането за спиране се разглежда съобразно общата уредба в чл.166, ал.4 във вр. с ал.2 от АПК. Чл.166, ал.2 от АПК изисква оспорващият да докаже наличието на опасност от настъпване на вредоносни за него последици в резултат на изпълнението на невлязъл в сила административен акт, респ. да установи, че от допуснатото по закон предварително изпълнение ще последва конкретна значителна или трудно поправима вреда или, че ще бъде засегнат особено важен негов интерес, противопоставим на значимите права, които законът охранява.

В случая жалбоподателят твърди, че от изпълнението на наложената със Заповедта ПАМ изразяваща се във временно отнемане на СУМПС е поставен в невъзможност да управлява МПС, заради което няма да може да извършва ежедневните си трудови дейности, включващи разнос на продукти и изпълнение на задълженията описани във връчената му длъжностна характеристика за длъжността „шофьор“ във „Вок Лайн“ЕООД-[населено място], което ще доведе до оставането му без работа и съответно без средства за издръжка на семейството си, т.е. за него ще настъпят значително и трудно поправими вреди. Тези съображения се подкрепят от приложените към жалбата писмени доказателства и материалите в административната преписка. От приложения в преписката АУАН съставен на 08.02.2025г. е видно, че СУМПС на В. М. М. от [населено място] е иззето след като при проверката му на 08.02.2025г. в 05:04часа с техническо средство е отчетен положителен резултат за наличие на наркотично вещество. От издадения талон за медицинско изследване е видно, че М. е отишъл с проверяващите в МБАЛ-Варна при ВМА и е дал проби за изследване. С. М. се е явил и е дал биологични проби за изследване и в друга лаборатория, като резултата от изследванията от 10.02.2025г. е, че не са установени наркотични вещества. Същевременно от представените с жалбата служебна бележка от 20.02.2025г. и длъжностна характеристика се установява, че В. М. работи във „Вок Лайн“ЕООД-[населено място] и изпълнява задължения за длъжност „шофьор“, като за изпълнение на служебните си задължения се нуждае от Свидетелство за управление на МПС. Това обосновава извода, че за да изпълнява трудовите си функции, жалбоподателят трябва ежедневно да управлява МПС и безсъмнено с изземването на 08.02.2025г. на свидетелството му за управление на МПС му е създадено значително затруднение и фактически е поставен в невъзможност да изпълнява задълженията си като „шофьор“ във „Вок Лайн“ЕООД-[населено място].

Поради това основателни и доказани са изложените доводи в жалбата, че оставането на М. без СУМПС в резултат от предварителното изпълнение на Заповед за прилагане на ПАМ №25-0439-000024/10.02.2025г. на Началник сектор в Трето РУ при ОД на МВР- Варна може да доведе до освобождаването му от работа, тъй като няма да може да изпълнява служебните си задължения. От изземването на СУМПС до настоящото закрито заседание е изминал почти месец, в който жалбоподателят е без СУМПС. Продължаването на действието на ПАМ в резултат на предварителното изпълнение на заповедта може да доведе до отстраняването му от работа, което неминуемо ще го лиши от възнаграждение, т.е. от средства за издръжка и живот на семейството му, което е несъразмерно засягане на правата и интересите му.

С предварителното изпълнение на наложената ПАМ при конкретния вид нарушения се цели да се осигури защита на обществения интерес изразяващ се в това да се гарантират, правата и законните интереси на другите участници в движението по пътищата. Това предварително изпълнение обаче в случая продължава почти месец, през които период М. изтърпява предварителното изземване на СУМПС, въпреки, че е съдействал изцяло на контролните органи при проверката и с оглед оспорването на резултата от теста е дал съответните проби за изследване. Продължаването на предварителното изпълнение на мярката може да му причини значителни или трудно поправими вреди, както и да се отрази неблагоприятно на семейството и на близките му, които са от категорията на изброените в чл.166, ал.2 от АПК и по интензитет са противопоставими на защитените от чл.171, ал.1 от ЗДвП обществени интереси и цели. Поради това искането за спиране изпълнението на обжалваната заповед се явява основателно и следва да се бъде уважено.

Водим от изложеното и на основание чл.166, ал. 4 от АПК, Съдът

О П Р Е Д Е Л И :

СПИРА изпълнението на Заповед за прилагане на ПАМ №25-0439-000024/10.02.2025г. на Началник сектор в Трето РУ при ОД на МВР- Варна, с която на основание чл.171, т.1, б.„б“ от ЗДвП временно е отнето СУМПС на В. М. М. от [населено място] до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца.

Определението може да се обжалва с частна жалба пред Върховния административен съд в 7-дневен срок от съобщаването му на страните по реда на глава ХІІІ от АПК.

Препис от определението да се изпрати на страните.