Присъда по дело №1048/2013 на Районен съд - Горна Оряховица

 

МОТИВИ към присъда по НОХД № 1048/2013г. по описа на ГОРС

 

Районна прокуратура- Г.О. е повдигнала обвинение срещу Д.И.Д. за това, че на 10.01.2013 г. в с.Д., община Г.О. пренасял огнестрелно оръжие - ловна нарезна карабина ***** ** ***", кал. **-**, сер.№ ***** неразделно, с поставени в магазина на оръжието 5 броя боеприпаси „S&B **-** SPRG" за него, като не е взел необходимите мерки за сигурност, предвидени в надлежните нормативни актове, а именно чл.96 ал.4 от ЗКВВОРБ, който регламентира задължението-„лицата, получили разрешение за носене и употреба на огнестрелно оръжие и боеприпаси, за ловни или спортни цели, да пренасят разделно огнестрелното оръжие и боеприпасите за него” и държал гореописаното огнестрелно оръжие в лек автомобил   „**** ****”, с рег.№ ** **** **, собственост на съпругата му И. Н. Д. от гр.Д.О., паркиран в с.Д. на ул.”П.С.”-  пред дом № *, като не взел необходимите мерки за сигурност и особено мерките, предвидени в надлежните нормативни актове, а именно-чл.98 от същия закон-„огнестрелните оръжия и боеприпасите за тях да се  съхраняват в метални каси, неподвижно закрепени, снабдени със секретно заключващо устройство”, както и чл.43 ал.3 от ППЗКВВОРБ- „придобитите ООБ по реда на чл.41 и чл.42 да се съхраняват в метални каси/щкафове/, неподвижно закрепени, снабдени със секретно заключващо устройство”- престъпление по чл.338 ал.1 от НК/ ОА-л.9-10 от делото/.

В съдебно заседание, проведено на 16.06.2014г., по реда на чл.287 от НПК/изменение на обвинението/, представителят на РП-Г.О. е повдигнал следното изменено обвинение срещу подс.Д.: Същият е обвинен за това, че на 10.01.2013 г. в с.Д., община Г.О. държал и пренасял огнестрелно оръжие - ловна нарезна карабина ***** ** ***", кал. **-**, сер.№ ***** неразделно, с поставени в магазина на оръжието 5 броя боеприпаси „S&B **-** SPRG" за него, като не е взел необходимите мерки за сигурност – да не пренася и държи заредено оръжие, и особено мерките предвидени в Инструкцията за безопасност при боравене с ловно оръжие и боеприпаси по време на ловни излети, а именно чл.5 „при движение в населени места или извън тях, до мястото на ловуване, пеша или с различни превозни средства, оръжието се носи в калъф, изпразнено”, както и държал гореописаното огнестрелно оръжие в л.а.  **** ****, с рег.№ ** **** **, собственост на съпругата му И. Н. Д. от гр.Д.О., паркиран в с.Д. на ул.П.С.  пред дом № *, като не взел необходимите мерки за сигурност- оръжието да не се оставя на случайни места, и особено мерките предвидени в чл.2, от цитираната Инструкция - „притежателите на ловно оръжие и боеприпаси вземат мерки за осигуряването му по начин, изключващ всяка непосредствена възможност до тях да се доберат деца, непълнолетни, неправоспособни и злонамерени лица”,  както и в чл. 41 от наредба І-з- 575 от 02.03.2011г. , обн. в ДВ бр.22 от 18.03.2011г. за условията и реда на провеждане на курсове за безопасно боравене с огнестрелно оръжие, забраняващ оръжие да се оставя без надзор в паркирани автомобили на места, до които имат достъп странични лица- престъпление по чл. 338 ал.1 от НК. Пред настоящата инстанция представителят на ГОРП поддържа така измененото обвинение.

Подсъдимият заявява, че не е извършил престъплението, за което му е повдигнато обвинение.

Съдът, след като прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства в съответствие с изискванията на Закона, приема за установено от фактическа страна следното:

На 10.01.2013год. вечерта подс.Д.И.Д. бил на гости при своя познат- свидетеля И.Н.К. ***. Двамата решили да отидат в гориста местност между селата Д. и К.. Причината за това излизане подс.Д. и св.К. посочват, че е издирване на изгубеното куче на подсъдимия. От друга страна, в приобщените по реда на чл.281 ал.1 т.2 пр.2 от НПК/СЗ 28.01.14г.-л.33/ свидетелски показания на К., дадени пред съдия в досъдебното производство/л.27 от ДП/, последният посочва, че двамата са имали и намерение да ловуват- „да гръмнем нещо по пътя, като например чакали..”. Поради това подс.Д. взел със себе си законно притежавана пушка – процесната ловна нарезна карабина „*****”. Тъй като автомобилът на К. бил по-подходящ за движение по неравни местности, двамата решили да отидат с него в посока от с. Д. към с. *****. В с. Д. подс.Д. оставил ползвания от него автомобил „ **** ****" пред дома на К. и се качили в лек автомобил ********** ***** с per. № ** **** **. Съпругата на подс.Д.-И.Д. и съжителстващата с К.-св.И.С./СЗ 19.03.14г.-л.77/ останали в дома на К.. Подс.Д. взел със себе си освен карабината и прожектор. По същото време в посочения район патрулна дейност извършвали охранители на фирма „***** ****" ООД, съгласно график /лист 36/- свидетелите Й.Н.Б. и Д.Д.П.. Фирма „***** ****" имала сключен договор за охрана на дивечовъден участък „******", който се намирал в този район / лист 33-35/. Свидетелите Б. и П., патрулирали със служебен автомобил ******** ******* * *** ** **** **, когато забелязали светлина от автомобилни фарове и прожектор в гористата местност и решили да престоят в черен път, водещ към мястото от където се виждат светлините, за да установят лицата и причината да се намират в охранявания от тях дивечовъден участък. Част от вменените в задължение функции на Б. и П. била опазване на дивечовъдния участък от бракониерски набези. След като известно време никой не се появил,  двамата свидетели решили да продължат работата си. Тръгнали в посока с. Д., като в отбивка на пътя двамата свидетели спрели служебния автомобил. В този момент от черен път към тях се появил лек автомобил „********** *****” с per. № ** ** ** **. Свидетелят Б. посочва, че другият автомобил се ударил  в тях. В обратна насока са обясненията на подсъдимия. Според настоящата инстанция, причините за съприкосновението между двата автомобила и механизма са ирелевантни за обвинението по чл.338 от НК, поради което не следва да бъдат обсъждани. В тази насока се съдържат данни и в приложена справка от РП-Г.О./л.54/.   В РУП-Г.О. също не  била заведена административнонаказателна преписка, свързана с настъпилото ПТП/л.52/. След описаните действия служителите на „***** ****" изкарали джипа си на заден ход до асфалтови път и потеглили към с. Д.. Последвало обаждане на телефон 112 от служителите на „***** ****”, с което те потърсили съдействие/справка-л.68, респ.СЗ 19.03.14г.-л.79/, тъй като били произведени изстрели с оръжие. Двата автомобила карали един след друг до началото на с. Д.. Лицата в „Пасата" Д. и К. се прибрали в дома на К., прибрали автомобила в гаражна клетка до къщата. След това Д. взел карабината си и прожектора и ги оставил в автомобила „**** ****" и двамата заедно влезли в къщата на К.. След известно време на място пред дома на К. отишъл автопатрул на РУП - Горна О. и забелязали пушката в лек автомобил „**** ****". Служителите на РУП — Г. О. осветили и другия лек автомобил ********** ***** и забелязали една гилза зад седалката на водача. По този повод потърсили собствениците на двата автомобила. Първоначално подсъдимият и св.К. отрекли да се е случило нещо от описаните по-горе действия. В тази насока са свидетелските показания на св.Г./л.123-СЗ 15.05.14г./-„Помня, че в началото хората отричаха ситуацията… Двамата мъже отричаха, че се е случило изобщо това…”. Индиция в тази насока е и факта, че подсъдимия и свидетеля К. не са търсили съдействие от органите на реда.

Водещият разследването извършил оглед на лек автомобил ********** ***** с per. № ** **** **, като в протокола за оглед /лист 7-8/ подробно са описани  щетите по него. От купето на автомобила е иззета и приобщена като ВД, 1 брой гилза от боеприпас кал. **-**. След приключване на огледа с протокол за доброволно предаване /лист 41/ като ВД по делото са приобщени и ловна нарезна карабина ***** (43) кал. **-** и сериен № *****, разрешително за носенето й и самоделно изработен прожектор, предадени от собственика им Д.И.Д.. Последният предал вещите, като ги взел от лек автомобил „**** ****" с per. № ** **** **. При предаване на оръжието, същото било с 5 броя боеприпаси в магазина му. В съдебно заседание, проведено на 28.01.14г./л.4 от съд.протокол и л.30 от делото/ подс.Д. дава обяснения в насока, че е оставил пушката в калъф, както е била заредена-„Прибрахме се с И., казах на жената какво е станало. Пъхнах пушката в калъфа както си беше заредена и я прехвърлих в моята кола…След около 20-30 минути дойдоха полицаите, ние излязохме навънка…”. В тази насока са и свидетелските показания на св.В./л.32/. Впоследствие с Протокол за доброволно предаване /лист 40/, съставен в гр. Д. О., в дома на Д., е иззета и приобщена като веществено доказателство един брой полуавтоматична пушка „******"- ** ***, кал.12 и № **********. Оръжието Д. извадил от неподвижно закрепена метална каса, монтирана в дома му и  предал доброволно.

В РУП – Г. О. от Д.И.Д. и И.Н.К. са  взети ацетонови натривки от ръцете. Установено е, че от двамата свидетели Б. и П., само Б. има служебно оръжие - пистолет **, кал. *x** и сериен №******, поради което с протокол за доброволно предаване, същия е иззет и приобщен като ВД по делото. От ръцете на Б. също са взети ацетонови натривки.

На 11.01.2013год. вече във светлата част на деня е извършен оглед /лист 14-15/ на мястото където е настъпил удара между двата автомобила  „********** *****" и „******** *******", като при оглед като ВД са иззети и приобщени пластмасови парчета от фарове и пластмасова странична лайсна от лек автомобил.

По делото е назначена съдебно физико - химическа експертиза, относно наличието на барутни частици върху ръцете на Д., Н. и Б.. Видно от заключението на вещото лице /лист 62/, наличие на барут се индикира единствено върху двете ръце на И.К.. И за двете оръжия е назначена физико - химична експертиза, за да отговори на въпроса, дали с тях са произвеждани изстрели, след последното им почистване, като и за двете оръжия отговора на вещите лица са положителни /лист 54 и лист 58/. Назначени са експертизи относно годността за употреба на приобщените по делото оръжия, като заключението на вещото лице е, че и пистолета, собственост на Б. и карабината „*****” на Д. са технически изправни и годни за употреба /лист 44 и лист 49/. Намерената 1 брой гилза в лек автомобил ********** ***** е установено, че е изстреляна от ловна карабина „*****”, собственост на Д. /лист 49/.

По делото е изискана справка за съдимост на Д.И.Д.. Установено е, че Д. не е осъждан /лист 25, стр.2 от ДП, респ.-л.27/. Изискана е информация от служба КОС при РУП – Г. О., относно това издавани ли са разрешителни за носене и съхранение на огнестрелни оръжия и боеприпаси от лицата Д.Д., И.К. и Й.Б..  Видно от предоставената справка, Д.Д. и Й.Б. имат валидно издадени разрешения за носене и съхранение на огнестрелни оръжия и боеприпаси  /лист 67-68/. От служба КОС е предоставен и Протокол за утвърждаване на място за съхранение на огнестрелно оръжие и боеприпаси, находящ се в частен дом в гр. Д. О., ул. „**********" №** - дома на Д. / лист 69/.

Разпитан като свидетел е  С.И.М., който е председател на ловната дружинка в с. Б., в която членува Д.. От проведения разпит на М. / СЗ 28.01.14г.-л.35, респ. лист 102 от ДП/ става ясно, че лова е разрешен и допустим само от изгрев до залез слънце в почивните дни. Лова на вреден дивеч, за какъвто се смята лова на вълци и чакали се извършва само след предварително издадено разрешително за лов на вреден дивеч, което се издава от съответния председател на дружинката, в която членува желаещия за такъв вид лов. М. посочва, че на Д. не е издавано разрешително за лов на вреден дивеч. Също така св.М. сочи, че ловният билет на Д. е бил заверен след датата 11.01.2013год., т.е. към 10.01.2013год. Д. не е имал основание да взима със себе си пушката си и да ловува с нея. В кориците на делото е приложен и Устав на ловната дружинка на с. Б. / лист 103-116/. С оглед данните, съдържащи се в показанията на свидетеля М., следва, че подс.Д. при вземане на оръжието в процесната нощ не се е ръководил от наложени практики за лов на дивеч.

В хода на производството са върнати част от веществените доказателства, приобщени по делото, а именно на 25.02.2013 год. с протокол /лист 76/ е върнат на Й.Н.Б. пистолет със сер. № ******, ведно с пълнител и 9 броя гилзи. На 08.03.2013год. с протокол /лист 79/ е върнат на Д.И.Д. един брой самоделно изработен прожектор. Останалите приобщени по делото веществени доказателства съпровождат делото, с изключение на двете оръжия, собственост на Д., които са на съхранение в РУП –Г. О..

По делото не е категорично доказано дали са произвеждани изстрели от страна на охранителя на „***** ****" при въпросния инцидент, с оглед обясненията на подсъдимия в тази насока, тъй като заключенията на назначените експертизи /лист 54 и лист 58/ са в насока, че от предоставените за изследване оръжия са произведени изстрели след последното им почистване, но кога е било това почистване не може категорично да се установи, дали в деня на настъпилия инцидент или в един относително неопределен период от време. Също така в заключението на експертизите /лист 62/, назначени с оглед наличието на барутни частици по ръцете на Д. и Б., са отрицателни.

 

 

Относно наведеното от защитата възражение, че с внасянето на обвинителен акт единствено срещу подс.Д. прокуратурата е допуснала нарушение, следва да се има предвид, че при съдебното разглеждане на делата от общ характер, обвинителният акт на държавното обвинение е рамката, с която съдът се съобразява и в тази връзка следва да се държи сметка за конституционно установените правомощия на прокурора да предприеме или да откаже наказателно преследване срещу едно лице.

По силата на Конституцията на РБ единствено в прерогативите на прокурора е да предприеме или да откаже наказателно преследване срещу гражданите. В изпълнение на тези си правомощия, след проведеното разследване в случая, прокурорът е приел, че не са налице условията на  НПК за внасяне на обвинителен акт в съда по отношение на друго лице освен подсъдимия Д., като съдът не разполага с правомощия да обсъжда тази преценка. По силата на чл. 127 от Конституцията на Република България правомощието по привличане към отговорност на лицата, които са извършили престъпление, и поддържане на обвинението от общ характер пред съда е възложено на прокуратурата. На тази основа Наказателно-процесуалният кодекс възлага на прокурора процесуалния надзор върху органите на досъдебното разследване. Резултатите от тяхната дейност обслужват прокурора в преценката му дали да внесе обвинителен акт в съда, да прекрати или спре наказателното производство. Съдът не може да измества прокурора по въпроси, свързани с правомощието за изготвяне на обвинителен акт . Иначе съдът би се превърнал в dominus litis на досъдебното производство, което би било в разрез с буквата и духа на Конституцията и Наказателно-процесуалния кодекс. Ето защо настоящият състав дължи произнасяне по въпросите, очертани в чл.301 от НПК-има ли извършено деяние, извършено ли е то от подс.Д., съставлява ли деянието престъпление, виновно ли е извършено то и пр./чл.301 ал.1 т.1 и следващите от НПК/.

 

Приетата фактическа обстановка аргументира съда да приеме, че с действията си подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.338 ал.1 от НК.

Причините за извършване на престъплението се коренят в несъобразяване със съществуващия правен ред.

При престъплението по чл.338 ал.1 от НК е налично неизпълнение на необходимите мерки за сигурност, респективно- на съществуващата нормативна уредба, касаеща държането на огнестрелно оръжие и боеприпаси. В случая подсъдимият притежава разрешение за съхранение на процесното огнестрелно оръжие. Като притежаващ такова разрешение същият е длъжен да спазва всички необходими мерки за сигурност и особено уредените в съответните нормативни актове. Това задължение за него произтича от особения характер на оръжието и боеприпасите.

Съгласно чл.338, ал.1 от НК, който като държи, пренася, изпраща или работи с взривове, огнестрелни оръжия или боеприпаси, не взема необходимите мерки за сигурност и особено мерките, предвидени в надлежните правилници, наредби или инструкции, се наказва с лишаване от свобода от една до пет години или с глоба от 500 до 3000 лева. Видно от нормативния текст, изпълнителното деяние се състои в бездействие - невземане на необходимите мерки за сигурност при държане, пренасяне или работа с огнестрелни оръжия, взривове и боеприпаси и особено тези, посочени в съответните нормативни актове. Престъплението е формално, като самото непредприемане на необходимите и нормативно разписани мерки осъществява престъпния състав. Не е необходимо настъпване на вредоносни последици. Чл. 338 ал. 1 НК  изхожда от разбирането, че онзи който държи огнестрелно оръжие, е длъжен да вземе всички необходими мерки за сигурност - както най-обикновените, непрeдизвикващи съмнение от гледна точка на човешкия опит/елементарната житейска предвидливост/, така и ("особено") "мерките, предвидени в съответните правилници, наредби или инструкции". Нещо повече - дори специалните нормативни актове от разглежданата област нерядко се позовават именно на житейската практика/ в тази насока и решение № 118 от 27.05.98г. на ВКС по н.д. № 517/97г.,I н.о./. Използването на присъединителния съюз „и” в текста на състава и наречието „особено” показват, че връзката между двете описани и изискуеми поведения е в отношение на алтернативност, видно и от разбирането на ВКС с цитираното по-горе решение. В случая не е спазено първото от двете изисквания на закона. По делото е безспорно, че процесното оръжие- ловна нарезна карабина „*****” е огнестрелно оръжие и съхраняването му в моторно превозно средство, при това заредено, от гледна точка на общоизвестния човешки опит, показва неспазване на необходимите мерки за сигурност, тъй като оръжието може да стане обект на кражба и до същото да получи достъп  лице, което няма разрешително за боравене с него, може да произведе изстрел и други възможни варианти, за които има изобилна практика. В страната са зачестили случаите на неправомерно ползване и боравене с оръжие, включително с тежки последици/особено след трагичния инцидент в гр.Л. през 2014г./, поради което общожитейските и нормативно разписаните мерки за сигурност строго следва да се спазват.

Действително, в хода на съдебното следствие по безспорен начин се установи, че преминавайки през теоретична подготовка преди издаване на разрешителното/л.116-119/, подс.Д. е детайлно запознат и с Инструкцията за безопасност при боравене с ловно оръжие и боеприпаси по време на ловни излети/наричана по-нататък „Инструкцията”/, в това число- чл.5- „при движение в населени места или извън тях, до мястото на ловуване, пеша или с различни превозни средства, оръжието се носи в калъф, изпразнено”, както и чл.2 от цитираната Инструкция - „притежателите на ловно оръжие и боеприпаси вземат мерки за осигуряването му по начин, изключващ всяка непосредствена възможност до тях да се доберат деца, непълнолетни, неправоспособни и злонамерени лица”. В тази насока са показанията на св.Д., както и обясненията на подсъдимия, който посочва в СЗ от 15.05.14г./л.124/,че въпросната инструкция за безопасност е прочетена на лекция и същият е бил запознат с нея и с въведените  правила. От презумпцията за общоизвестност на обнародваните нормативни актове следва, че е известна и нормата на  чл. 41 от наредба І-з- 575 от 02.03.2011г. , обн. в ДВ бр.22 от 18.03.2011г. за условията и реда на провеждане на курсове за безопасно боравене с огнестрелно оръжие/наричана за краткост „Наредбата”/, забраняваща оръжие да се оставя без надзор в паркирани автомобили на места, до които имат достъп странични лица. Законът, кодифицирайки деянието по чл.338 ал.1 от НК е формулирал привързване към правила, предвидени само в надлежни правилници, наредби или инструкции, като изрично не се упоменава „закон”-като източник на такива правила, поради което и разширително не следва да се тълкува.  От друга страна, повдигнатото от прокурора обвинение касае спазването на мерки/правила/, действително разписани в посочените инструкция и наредба, но следва да се отчете и факта, че обсъжданите по-горе актове имат тематично приложение, видно и от самото наименование на актовете. Инструкцията има отношение към правилата, които следва да се спазват по време на ловни излети, а наредбата има отношение относно условията и реда при провеждане на курсове за безопасно боравене с огнестрелно оръжие. При очертаване на фактическата обстановка се изясни, че подсъдимият е излязъл с оръжието си без към момента на деянието да е имал основание да взима със себе си пушката си и да ловува с нея. В кориците на делото е приложен и Устав на ловната дружинка на с. Б. / лист 103-116/. С оглед данните, съдържащи се в показанията на свидетеля М., следва, че подс.Д. при вземане на оръжието в процесната нощ не се е ръководил от наложени практики за лов на дивеч и не е бил на ловен излет. Действително от показанията на св.К. се установява, че той и подсъдимия са имали намерение да отстрелят „нещо”/това обяснява и вземането на оръжието, тъй като търсенето на изгубено куче в никакъв случай не изисква носенето на оръжие/, но въпреки това- не се установи, че двамата мъже са били на ловен излет. От това следва, че инструкцията не е имала приложение в процесния случай, а очевидно и наредбата, относима към провеждането на курсове за безопасно боравене с огнестрелно оръжие. Това мотивира настоящият състав да оправдае подсъдимия по повдигнатото обвинение за неспазване на правила, предвидени в неприложимите за случая актове, като го признае за невиновен същият да не е спазил мерките, залегнати в тях, тъй като той не е имал задължението да ги съблюдава при описаната ситуация.

От друга страна обаче, както бе посочено и по-горе, специалните нормативни актове от разглежданата област във връзка с боравенето с оръжие, нерядко се позовават именно на житейската практика/ в тази насока и цит.решение № 118 от 27.05.98г. на ВКС по н.д. № 517/97г.,I н.о./. Поради това следва да се приеме, че възпроизведените с наредбата и инструкцията мерки- оръжието да не се държи и пренася заредено, да не се оставя в лек автомобил и на други места, където достъп могат да получат трети лица/без разрешително, деца и пр./ е ноторно, общожитейски известно и неподлежащо на съмнение от гледна точка на човешкия опит. Те могат и следва да бъдат причислени към т.нар.” необходими мерки за сигурност”, очертани от законодателя в чл.338 ал.1 и различни /въпреки че често се и препокриват/ с особените мерки за сигурност, предвидени в правилници, наредби или инструкции. Ето защо настоящата инстанция приема за съставомерно поведението на подс.Д. относно неспазването и невземането на необходимите мерки за сигурност, различни от тези, предвидени в надлежните актове, посочени от прокуратурата- да не оставя заредено оръжие на място, до което достъп би могло да получи трето лице, което няма право да борави с процесното огнестрелно оръжие. Възражението на защитата, че лекият автомобил е бил заключен и наблюдаван от къщата, е несъстоятелно, тъй като нормативно е предвидено оръжието, когато не се ползва по точно предписания за целта начин/ за лов, за охрана и пр./, да се съхранява на точно определени места, като лекият автомобил безспорно не е сред предвидените места за съхранение на оръжие. Чести в практиката са случаите на разбиване на автомобили, запалване, удари в тях и причиняване на ПТП, вследствие на което автомобилът би могъл да бъде повреден , унищожен,  а до оръжието в него да получи достъп дете, злонамерени или лица без съответното разрешително за боравене, с което могат да бъдат предизвикани изключително опасни последици.  В чл.98 от ЗОБВВПИ неслучайно е предвидено изрично изискване огнестрелните оръжия и боеприпасите за тях да се съхраняват в метални каси, неподвижно закрепени, снабдени със секретно заключващи се устройства и този строг режим- когато оръжието не е в лицето, е обясним с описаните по-горе и възможни неблагоприятни хипотези при оставяне на оръжията на неподходящи и нерегламентирани за целта места. И това следва да става в случаите когато оръжието не се ползва по предназначение /в конкретния случай- за лов/. В такъв момент, в който подсъдимият не си е служил с оръжието и преди да си послужи с него, се установява последното да се е намирало в семеен автомобил, ползван от подсъдимия, откъдето той го е извадил и предал на полицейските служители. Видно от протокол за предаване/ л.41 от ДП/ оръжието е било с патрони-„Пушката е предадена със заредени в нея 5 бр.патрони”. В тази връзка е и обяснението на подсъдимия/СЗ 28.01.14г.-л.30, л.4 от съдебния протокол/. Не може да бъде споделена тезата на защитата, че заредено оръжие е само това, при което има патрон в цевта. Самият израз „заредено оръжие” означава, че оръжието е със заряд-тоест не е празно и в него има боеприпас. В коя част на оръжието е този боеприпас е ирелевантно, тъй като във всички случаи на присъствие на боеприпаси в оръжието, то е заредено и с него е възможно да се произведе изстрел. Тълкуването на разпоредбата на чл. 338, ал. 1 от НК в тази му част сочи, че умисълът е насочен и към нарушаване на съответните общоизвестни необходими мерки за сигурност. Същите са били известни на дееца не само от гледна точка на тяхната общоизвестност, но и предвид даденото му разрешение и преминатия курс по подготовка.Последната има за предназначение да предпази лица във връзка с дадената възможност за ловуване/по време на ловен излет/, но не по-малко следва да е охранявана и сигурността на останалите граждани, извън посочената дейност и когато те не присъстват на лов, поради което правилата при лов, залегнати и познати на Д., имат своето логично и идентично съдържание и при боравене с оръжието извън местата за ловен излет. Те не са специални и представляват необходими мерки за сигурност, важащи във всяка ситуация, свързана с оръжието.

От обективна страна действията на подсъдимия са  изцяло съставомерни по този състав. Той е не е изпълнил задължението си да спазва необходимите мерки за сигурност, а е оставил вещта на място, като е знаел, че то не е обезопасено. Алармата на колата, не прави невъзможно нейното преодоляване и достъп до оръжието, каквито случаи има в изобилие в практиката и човешкия живот, както и твърдяното „наблюдение през прозореца” на автомобила.   

От субективна страна деянието е осъществено при пряк умисъл като форма на вина. Подсъдимият е съзнавал последиците от неправомерното си поведение, свързани с неизпълнение на възложените му нормативни изисквания да спазва мерките за сигурност, като е бил съгласен с последиците от него. Формата на вината се обективира чрез посочените по-горе признаци и се извежда от фактите, такива каквито са те по делото, а не само от обясненията на дееца. В случая от събраните доказателства, касаещи умишлено нарушаване на правилата за безопасност при държане  на огнестрелно оръжие/каквото не се спори, че е осъществявано/, съдът приема, че субективните представи на подсъдимия са за осъзнавано неправомерно бездействие, изразяващо се в непредприемане на необходимите мерки за сигурност при държане  на огнестрелно оръжие.

Индиция за виновното поведение на подсъдимия е и опита на същия след пристигане на полицейските служители да прикрие случилото се преди пристигането на Д. в дома на К.. В тази насока са свидетелските показания на св.Г./л.123-СЗ 15.05.14г./-„Помня, че в началото хората отричаха ситуацията… Двамата мъже отричаха, че се е случило изобщо това…” Отричането на ситуацията е индиция за осъзнаването от страна на дееца неправомерността на неговото поведение.

 

Налице е една от формите на изпълнителното деяние по чл. 338, ал. 1 от НК – „държане”, тъй като подсъдимият е установил фактическа власт върху огнестрелното оръжие чрез действие, а именно съхранение в ползван от него лек автомобил. Видно е, че той е поставил и съхранявал процесната вещ по начин, който да му даде възможност в един последващ момент да извърши  определени действия с нея- примерно да я вземе, да я транспортира, да я прибере, да я ползва и пр. По този начин вещта е  била на разположение във всеки момент, в който Д. пожелае да има достъп до нея и това е достатъчно да се приеме държане. На практика по този начин той е осъществявал фактическата си власт върху огнестрелното оръжие, а също така го е пренесъл заредено от мястото на инцидента с двамата охранители до дома на К., поради което и двете действия-по държане и пренасяне са безспорно доказани, а същите са осъществени без да са взети необходимите мерки за сигурност. Без значение за съставомерността е времетраенето на фактическата власт върху предмета на деянието, още повече, че единствено намесата на полицията е била причина тази фактическа власт да продължи само до момента на пристигане на полицейските служители, а не по зависеща от дееца причина тя да бъде прекратена. Подсъдимият  е некритичен по повод начина на съхранение на оръжието, за което има разрешение. Разпоредбата на чл.60 ал.1 т.1 от ЗОБВВПИ забранява откритото носене на оръжие, освен при осъществяване на охранителна дейност, както и употребата на огнестрелни оръжия с цел, различна от целта, за която са придобити/чл.60 т.3а от цит.текст/. Това доказано негово поведение е ирелевантно за конкретно повдигнатото обвинение, но има отношение към предмета на доказване, очертан в чл.102 НПК, доколкото това правонарушение е обстоятелство, имащо значение за отговорността на подсъдимия и разкрива характеристики на неговата личност във връзка със склонността му към този вид  противоправно поведение .

Съдът намира, че в конкретния случай не следва да се приложи разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от НК по отношение на подсъдимия, по следните съображения: Ноторно известно е, че нормата на чл. 9, ал. 2 от НК визира две възможни хипотези, при които извършеното, макар и формално да осъществява признаците на предвидено в закона престъпление не е престъпно. Основанието за това е, че деянието или въобще не е общественоопасно, поради своята малозначителност или неговата обществена опасност е явно незначителна. В настоящия случай следва да се обсъди сериозността на стореното, обществените отношения и интереси, които се засягат и въпросите, свързани с превенцията. Съдът намира, че подсъдимият е деец с ниска степен на обществена опасност, но същевременно е осъществено деяние с висока степен на обществена опасност. Следва да се има предвид, че обектът на престъпно посегателство са обществените отношения, свързани с държането и пренасянето на огнестрелни оръжия, което прави този вид престъпление такова, с висока степен на обществена опасност. Не може да се говори за малозначителност  или за явна незначителност на обществената опасност на деянието при условие, че се касае за огнестрелно оръжие – ловна нарезна карабина, за която подсъдимият в  тъмната част от денонощието не само, че не е взел необходимите мерки за сигурност, но и е предоставил на друго лице, което няма необходимото разрешение, както и че с това оръжие е произведена стрелба, без да е имало законово основание за лов.

Че деянието не е маловажен случай следва от факта, че деецът ползва  това оръжие не по предназначение и факта, че не са спазени общите  изисквания, въпреки опита на подсъдимия като човек, притежаващ разрешение за съхранението на оръжие в немалък период от време- обществената опасност на това деяние не е явно незначителна.

От субективна страна деянието е извършено при форма на вината пряк умисъл – подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е общественоопасните последици и е искал настъпването им.

Причините за извършване на деянието следва да се търсят в ниското правно съзнание на подсъдимия, незачитането на установените нормативни изисквания, регламентиращи държането и пренасянето на огнестрелно оръжие, както и липсата на самодисциплина и самоконтрол от негова страна. Единствената причина да се случат описаните във възприетата фактическа обстановка действия и инцидента с охранителите е факта, че подс.Д. си е позволил нерегламентирано ползване и пренасяне на оръжието в тъмната част от деня когато не е следвало да бъде на лов.   

Предвидените наказания за извършеното от подсъдимия престъпление по чл. 338, ал. 1 от НК са лишаване от свобода от една до пет години или глоба от петстотин до три хиляди лева. В нормата на чл. 338, ал. 1 от НК  законодателят е предвидил две алтернативни наказания, за да се даде възможност на съда да наложи на подсъдимия онова от алтернативно предвидените наказания, което най-добре би го поправило и превъзпитало и което би съдействало да се постигнат целите на наказанието. В настоящия случай, отчитайки ниската степен на обществена опасност на дееца /същият е с чисто съдебно минало, срещу него не се водят други наказателни производства/, съдът намира, че целите на генералната и специалната превенция биха се постигнали с налагане на по-лекото от предвидените алтернативни наказания, а именно – наказание глоба.

При определяне на наказанието при условията на чл. 57, ал. 1 от НК съдът, съобразявайки конкретното значение на смекчаващите и отегчаващите обстоятелства, следва да определи едновременно и в рамките на един и същ мисловнооценъчен процес както видът, така и размерът на наказанието, като се ръководи от изискванията по чл. 36 от НК. Алтернативните наказания са елементи от една комплексна санкция, чиито минимален размер съвпада с минимума на най-лекото алтернативно наказание, а максималният размер с максимума на най-тежкото алтернативно предвидено наказание. Ето защо, в зависимост от конкретната тежест на обстоятелствата по чл. 54 от НК и съотношението между тях е възможно и при значителен превес на смекчаващите обстоятелства да се наложи максимално предвидения размер на наказанието по най-леката алтернативна санкция, ако то е най-подходящо за дееца, с оглед целите по чл. 36 от НК.

В настоящия случай съдът намира, че не са налице изключителни или многобройни смекчаващи обстоятелства, поради което съдът не би могъл да приложи разпоредбата на чл. 55, ал. 2 във вр. с ал. 1, т. 1 от НК, като следва да определи размера на наказанието глоба, съобразно чл. 54 от НК. Настоящият съдебен състав намира, че размерът на наказанието глоба следва да бъде определен, отчитайки , че деянието е извършено при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства, но и съобразявайки отегчаващите такива, както и високата  обществена опасност на деянието и данните за личността на подсъдимия, така както повелява чл. 54 от НК. В тази връзка следва да се изложи и факта, че по отношение на подс.Д. не е реализирана административнонаказателна отговорност за неспазване на специалните правила за съхранение на оръжие. В светлината на изложеното, съдът определи наказание глоба в размер, ориентиран към минимума, а именно – 600 лв., но завишен спрямо него с оглед отчетеното по-горе безкритично отношение към мерките за безопасност и използване на оръжието не по предназначение. Съдът намира, че размерът на наказанието глоба е съобразен със семейното и материално положение и имотно състояние на дееца. Съдът намира, че с оглед високата степен на обществена опасност на деянието, определянето на наказанието глоба в по-нисък от така определения размер би било проява на прекалена и неоправдана снизходителност. Не следва да се омаловажава, до степен на безнаказаност, обстоятелството, че човек, който е получил разрешение за съхранение на оръжие, извършва престъпление, засягащо именно този вид обществени отношения.Практиката показва, че притежаването, държането и т.н. на огнестрелни оръжия, боеприпаси и взривни вещества, без да се спазват  строго уредените в закона правила в изключително висока степен застрашава сигурността и здравето на хората, а предвид печално известния инцидент в гр.Л. от месец март 2014г.- и човешкия живот. Всъщност много са примерите за това как несъблюдаването на строго определените правила за боравене и съхранение на оръжие са довели до множество трагични последици. Превенцията след осъждането на дееца ще има нужния ефект, изразяващ се във възздържане от подобно поведение и ще отговори на очакванията за сигурност на обществото, гарант за което е правораздаването.

При тези данни съдът намира, че така определеното наказание ще изиграе своята роля за постигане целите по чл. 36 от НК, както по отношение на подсъдимия, така и по отношение на останалите членове на обществото. С налагането му, подсъдимият ще има възможност да преосмисли постъпката си, да се поправи и да съобрази за в бъдеще поведението си със законоустановените порядки в обществото.

Подсъдимият на осн.чл.189 ал.3 НПК следва да заплати направените по делото в досъдебното производство разноски в размер на 272,30лв.

Относно ВЕЩЕСТВЕНИТЕ ДОКАЗАТЕЛСТВА:

-    три броя прозрачни полиетиленови плика, запечатани с бележки на БНТЛ - ОД МВР Велико Търново, съдържащ изследвани проби от ацетонови натривки;

-    прозрачен полиетиленов плик, запечатан с Картон серия А 007968, съдържащ пластмасови парчета от фарове

-   прозрачен полиетиленов плик, запечатан с Картон серия А 007951, съдържащ 1 брой гилза кал. **-**

-   прозрачен полиетиленов плик, запечатан с Картон серия А 007976, съдържащ три броя пластмасови парчета в неправилна форма

-   черен полиетиленов плик, запечатан с Картон серия А 007967, съдържащ пластмасова лайсна и пластмасово парче в ромбоидна форма- същите следва да бъдат УНИЩОЖЕНИ.

ВЕЩЕСТВЕНОТО ДОКАЗАТЕЛСТВО:

-един брой ловна нарезна карабина „***** (43) 357, кал. **-**, сер. № ***** - на съхранение в РУП -Г.О., следва да бъде отнето на осн.чл.53 ал.1 б.”а” от НК- в полза на държавата, тъй като същото е предмет на престъплението по чл.338 ал.1 от НК.

ВЕЩЕСТВЕНОТО ДОКАЗАТЕЛСТВО:

-един брой полуавтоматична пушка „******"- ** ***, кал. 12 и сер. №********** - на съхранение в РУП Г.О.- следва да бъде върната на собственика.

 

Въз основа на изложените по-горе съображения, съдът постанови присъдата си.                                             

                                                       

                                                                РАЙОНЕН СЪДИЯ: