Р Е Ш Е Н И Е №

 

           гр. София, 19.12.2019г.

                                              

                                        В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

           

 

              Софийски  градски съд, Търговско отделение, VІ-23 състав, в открито заседание на седемнадесети декември две хиляди и деветнадесета година, в състав: 

 

                                                                                                 Председател: Анна Ненова

 

при секретаря Димитринка Иванова като разгледа  докладваното от съдията докладчик т.д. № 1364 по описа за 2019г. и за да се произнесе  взе предвид, следното:

 

Предявени са искове по чл. 694, ал. 2, т. 1 от ТЗ.

 

Ищецът Н.А.ЗА П.твърди, че с решение от 24.07.2018г., постановено по т.д. № 243 по описа за 2018г., Софийски градски съд е обявил неплатежоспособността на „Р.Ж.“ ЕООД и е открито производство по несъстоятелност срещу търговеца. Решението  е било вписано по партидата на длъжника в търговския регистър под № 20180724142756.

В търговския регистър под № 20190503095244 по партидата на длъжника е бил обявен изготвен от синдика списък на приети вземания на кредитори на дружеството, в който са били вписани публични вземания в общ размер от 105 334. 99 лева, предявени в срока по чл. 685, ал. 1 от ТЗ с молба изх. № 24-28-225/18#14 от 28.03.2019г.

В срока по чл. 690 от ТЗ ищецът е депозирал възражение срещу списъка, като е направено искане за определяне поредност на удовлетворяване по чл. 722, ал. 1, т. 1 от ТЗ, тъй като вземанията са обезпечени със запор, наложен с Постановление за налагане на обезпечителни мерки изх. № С180022-022-0004996/07.02.2018г. по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, както и има вписване в Централния регистър на особените залози (с № 2019031201548).

С определение № 3575 от 28.06.2019г., постановено по т.д. № 243/2017г., подаденото възражение от НАП е било оставено без уважение и списъкът е бил одобрен във вида, в който е изготвен. Определението е било обявено по партидата на длъжника в търговския регистър с № 20190628144825. 

С исковата молба по делото, с вх. № 91325/15.07.2019г., подадена по пощата на 12.07.2019г., ищецът иска да бъде установена поредност на удовлетворяване по чл. 722, ал. 1, т. 1 от ТЗ на публичните вземания, с присъждане на разноските по делото.

Като излага съображения във връзка с мотивите към определението на съда по несъстоятелността от 28.06.2019г., ищецът основно сочи, че съгласно разпоредбата на чл. 722, ал. 1, т. 1 от ТЗ, кредитор, чието вземане е обезпечено със запор, вписан в Централния регистър на особените залози, има право на предпочтително удовлетворение при разпределение на суми, получени при реализация на обезпеченото имущество, а в случая за  обезпечаване събиране на вземанията на ищеца е бил наложен запор с постановление за налагане на обезпечителни мерки, както и има вписване в Централния регистър на особените залози. Обезпечителната мярка е наложена на 07.02.2018г. – преди датата на постановяване на решение за откриване на производство по несъстоятелност и разпоредбата на чл. 638, ал. 4, изр. 3 от ТЗ е неприложима. Няма пречка за вписване в съответния регистър на обезпечителна мярка, наложена преди откриването на производство по несъстоятелност. Вписването на запора не е елемент от фактическия състав на налагането на обезпечителната мярка.

За допустимостта на производството ищецът се позовава и на Решение № 185/10.12.2014г., постановено по т.д. № 3199/2013г. по описа на ВКС, І т.о. 

 

От ответника „Р.Ж.“ ЕООД (в несъстоятелност) не е бил даден отговор на исковата молба.

 

Синдикът на дружеството В.Т.П. също не е дал становище по исковете. 

 

По предявените искове

Съдът като съобрази фактите и доказателствата по делото, поотделно и в тяхната съвкупност, възприема от фактическа страна следното:

С Решение № 1577 от 24.07.2018г. на Софийски градски съд, ТО, VІ-21 състав, по т.д.н. № 243/2018г., постановено по реда на чл. 632, ал. 1 от ТЗ, е било открито производство по несъстоятелност на дружеството „Р.Ж.“ ЕООД поради неплатежоспособност, с начална дата на неплатежоспособността 31.12.2016г. и производството  е било спряно.  Решението е било обявено в търговския регистър при Агенция по вписванията на 24.07.2018г.

С решение от 05.03.2019г. производството по несъстоятелност е било възобновено по реда на чл. 632, ал. 2 от ТЗ и в срока по чл. 685, ал. 1 от ТЗ от ищеца са били предявени  публични вземания, освен другите, за данъци и задължителни осигурителни вноски  в общ размер на 105 334. 99 лева, от които  86 975. 98 лева главници и 18 359. 01 лева лихви до 27.03.2019г. (молба изх. № 24-28-225/18#14 от 28.03.2019г.).

За обезпечаване на публичните вземания с постановление за налагане на обезпечителни мерки изх. № С180022-022-0004996/07.02.2018г.,  издадено от публичен изпълнител при ТД на НАП – гр. София по чл. 200 от ДОПК, е бил наложен запор върху банкови сметки на длъжника в „Търговска банка Д“ АД, „Българо-американска кредитна банка“ АД и „Ю.Б.“ АД. На банките е било връчено запорно съобщение по реда на чл. 202 от ДОПК.

Запорът е бил вписан в Централния регистър на особените залози на 12.03.2019г. (вписване с № 2019031201548), при което при предявяването ищецът е поискал вземанията да бъдат включени в списъка на приетите вземания в производството по несъстоятелност като обезпечени, с поредност на удовлетворяване по чл. 722, ал. 1, т. 1 от ТЗ. 

В списъка на приетите вземания  такъв ред на удовлетворение не е бил възприет (а по чл. 722, ал. 1, т. 6 и т. 9 от ТЗ) и от ищеца е било подадено възражение от 09.05.2019г. при извършеното обявяване с вх. № 20190503095244 по партидата на дружеството в търговския регистър.

Възражението на ищеца е било оставено без уважение с определение на съда по несъстоятелността по чл. 692, ал. 4 от ТЗ, обявено в търговския регистър на 28.06.2019г. (вх.  № 20190628144825), при което е била подадена и исковата молба по делото на 12.07.2019г., по пощата.

Обстоятелствата се установяват от представените по делото писмени доказателства, както и от вписванията и обявяванията в търговския регистър при Агенция по вписванията.

 

При тези установени обстоятелства предявените искове са допустими.

Те са предявени в срока по чл. 694, ал. 4 от ТЗ, след като от ищеца – кредитор е било направено възражение по чл. 690, ал. 1 от ТЗ относно списъка на приетите предявени вземания в частта на привилегиите  (обезпеченията), но съдът по несъстоятелността е оставил възражението без уважение.

 

По същество исковете са неоснователни.

 Ищецът твърди вписване в Централния регистър на особените залози на запори, наложени по реда на ДОПК за публични задължения  за данъци и задължителни осигурителни вноски. По аргумент от чл. 12, ал. 1 от ЗОЗ, вписването, ако се приеме допустимо по отношение на запор, наложен по реда на ДОПК, е с оглед противопоставимостта на обезпечителната мярка на трети лица и е част от нейните правни последици при реализация на обезпечението.

Съгласно разпоредбата на чл. 638, ал. 4 от ТЗ, приложима при открито производство по несъстоятелност,  наложени в изпълнително производство по индивидуално принудително изпълнение запори и възбрани са непротивопоставими на кредиторите на несъстоятелността, както и не се допуска налагането на  обезпечителни мерки по реда на ГПК или ДОПК върху имуществото на длъжника след откриване на производството по несъстоятелност. Вписването,  на което се позовава ищецът,  е свързано с вече наложени запори за публични задължения, но при открито производство по несъстоятелност те не са имали правно действие по отношение на кредиторите, при което е без значение последвалото откриването на производството по несъстоятелност  вписване в ЦРОЗ,  както и по аргумент от това, че не са допустими действия по допускане и налагане на допълнителни обезпечения след откриване на производството по несъстоятелност,  релевантно относно привилегиите и обезпеченията  на предявените в производството по несъстоятелност вземания са действията, извършени до датата на откриване на производството по несъстоятелност. Извършеното от ищеца вписване в ЦРОЗ след датата на откриване на производството по несъстоятелност е без значение и публичните вземания не могат да се ползват с ред на удовлетворение по чл. 722, ал. 1, т. 1 от ТЗ, а редът на удовлетворение е по чл. 722, ал. 1, т. 6 и т. 9 от ТЗ с оглед характера на вземанията – за данъци и задължителни осигурителни вноски, с лихви за забава.

 В този смисъл, при идентични обстоятелства, е и разрешението по Решение № 30 от 20.02.2018г. по в.т.д. № 340/2017г. на Апелативен съд – гр. Велико Търново, недопуснато до касация съгласно Определение от 07.01.2019г. по т.д. № 1619/2018г. на ВКС, ТК, ІІ т.о. 

При изложеното предявените по делото искове следва да бъдат отхвърлени като неоснователни.

 

По разноските

При изхода на делото разноски на ищеца по чл. 78, ал. 1 от ГПК не се следват.

От останалите  страни по делото не са претендирани разноски и съдът не дължи произнасяне по чл. 78, ал. 3 от ГПК.

Същевременно по аргумент от чл. 84, т. 1 от ГПК, въпреки отхвърляне на исковете, държавна такса от ищеца по чл. 694, ал. 7 от ТЗ не е дължима. 

   

            Воден от горното съдът

 

 

                                                             Р Е Ш И :

 

 

ОТХВЪРЛЯ предявените от Национална агенция за приходите, с адрес гр. София, ул.“*******, срещу „Р.Ж.“ ЕООД (в несъстоятелност), с ЕИК ********* и със седалище и адрес на управление ***-15, искове  по чл. 694, ал. 2, т. 1 от ТЗ за установяване поредност на удовлетворяване по чл. 722, ал. 1, т. 1 от ТЗ на предявени и приети в производството по несъстоятелност срещу„Р.Ж.“ ЕООД публични държавни вземания.

В съдебното производство е участвал В.Т.П., синдик на „Р.Ж.“ ЕООД (в несъстоятелност), с адрес на синдика гр. София, ул.“*******Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд – гр. София в двуседмичен срок от връчването му на страните.                                                               

 

 

                                                                  Съдия: