РЕШЕНИЕ
№ 177
гр. Русе, 29.06.2021
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд - Русе, в публично
заседание на шестнадесети юни през две хиляди двадесет и първа година, в
състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
РОСИЦА БАСАРБОЛИЕВА |
|
ЧЛЕНОВЕ: |
ВИЛИАНА ВЪРБАНОВА |
|
|
ГАЛЕНА ДЯКОВА |
при
секретаря МАРИЯ СТАНЧЕВА и с участието на прокурора ДИАНА НЕЕВА като разгледа докладваното
от съдия ДЯКОВА КАН дело № 155 по описа за 2021 година, за да се произнесе
съобрази следното:
Производството е по реда
на чл. 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН, във връзка с чл. 208 и сл. от АПК.
Постъпила е касационна жалба от Областна дирекция (ОД) на МВР - Русе
против Решение № 110 от 12.04.2021 г., постановено по АНД № 185/2021 г. по
описа на Районен съд - Русе, с което е отменен Електронен фиш, Серия Г №
0025674, издаден от ОД на МВР - Русе, с който на „АВТО-Н“ ЕООД, със седалище:
гр. Русе на основание чл. 638, ал. 4, във връзка с ал. 1, т. 2, във връзка с чл.
461, т. 1 от Кодекса за застраховането КЗ) е наложена имуществена санкция в
размер на 2 000 (две хиляди) лева за нарушение на чл.483, ал. 1, т. 1 от същия
кодекс.
В жалбата се навеждат касационни оплаквания за неправилност на
съдебното решение поради нарушение на материалния и процесуалния закон.
Жалбоподателят претендира отмяна на първоинстанционното решение и
вместо него да се постанови друго, с което да се потвърди електронният фиш.
Ответната в производството страна изразява становище за неоснователност
на жалбата.
Представителят на Окръжна прокуратура - Русе дава заключение за
основателност на жалбата.
Съдът, като съобрази изложените в жалбата касационни основания,
събраните по делото доказателства и извърши касационна проверка на оспорваното
решение по чл. 218, ал. 2 от АПК, прие за установено следното:
Касационната жалба е процесуално
допустима - подадена е в срок от
надлежна страна, атакува невлязъл в сила съдебен акт на районен съд, постановен
в производството по Глава Трета, Раздел V на ЗАНН и подлежи на разглеждане.
За да отмени оспорения пред него електронен фиш, въззивният съд е
приел, че представените от страна на АНО доказателства не подкрепят приетите от
него за осъществили се факти, които да сочат на състава на нарушението по чл. 483,
ал. 1, т. 1 от Кодекса за застраховането. Същите тези факти от друга страна се
опровергавали от представената от въззивния жалбоподател застрахователна
полица, съгласно която, според съда, към процесната дата дружеството, в
качеството си на собственик на автомобила, е имало сключен договор за
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ за превозното средство. Съдът
е приел още, че по делото липсвали доказателства този договор да е бил
прекратен и че ако е бил прекратен, то дружеството да е било уведомено за това.
По тези съображения, първата съдебна инстанция е формирала извод от правна
страна, че вмененото на дружеството нарушение е недоказано, а оспореният пред
него ЕФ се явява незаконосъобразен и необоснован.
Решението на РС – Русе е неправилно.
В електронния фиш се съдържа точно и пълно описание на
обстоятелствата, от които е направен извод за извършено нарушение на чл.483,
ал. 1, т. 1 от КЗ, а именно, че дружеството, което притежава МПС - лек
автомобил МЕРЦЕДЕС МЛ 400 ЦДИ с рег. № ***, регистрирано на територията на
Република България и не е спряно от движение, не е сключило договор за
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите.
Издаването на електронния фиш следва изцяло процедурата по
чл. 647, ал. 3, във връзка с чл. 638, ал. 4 от КЗ, в която с АТСС е предвидено
установяване на факта на управление на МПС, за което няма сключен и действащ
застрахователен договор, и издаване на електронен фиш в отсъствието на
контролен орган и на нарушител.
Задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите по Раздел ІІ, буква „А“, т. 10.1 от Приложение № 1 към КЗ е
въведена с разпоредбата на чл. 461, т. 1 от КЗ.
От своя страна съгласно даденото в § 1, т. 33 от ДР на КЗ легално
определение за понятието „автомобилист“ – това е собственикът, ползвателят,
държателят или водачът на моторно превозно средство, който във връзка с
притежаването или използването му може да причини вреди на трети лица.
Съгласно материалноправната разпоредба на чл. 483, ал. 1, т.
1 от КЗ, договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите е
длъжно да сключи всяко лице, което притежава моторно превозно средство, което е
регистрирано на територията на Република България и не е било спряно от
движение.
В случая не е налице спор по делото, че „АВТО-Н“ ЕООД е
собственик на МПС - лек автомобил МЕРЦЕДЕС МЛ 400 ЦДИ с рег. № ***, което не е
спряно от движение.
Спорен е фактът дали към процесната дата /17.01.2021 г./ по
отношение на същото превозно средство дружеството е имало сключен и действащ
договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите.
Действително процесното МПС е било застраховано със
застрахователна полица № BG/30/120002394456, сключена със застрахователя ЗАД
„Далл Богг Живот и Здраве“ АД на 21.08.2020 г. с период на валидност от 12:40
часа на 21.08.2020 г. до 23:59 часа на 21.08.2021 г., включително. Т.е. с
действие и по време на извършената инцидентна проверка при заснемането с
техническо средство на 17.01.2021 г. Въпреки това обаче от застрахователната
полица е видно, че при сключването на застраховката е уговорено плащането на
дължимата застрахователна премия да стане на четири вноски. Първата от тях, в
размер на 92,71 лева е внесена при самото сключване на застрахователната полица
– 21.08.2020 г. А за втората, в размер на 78,28 лева, застрахованият е поел
задължението да я заплати до 21.11.2020 г. В полицата изрично е записано също
така, че в случай на разсрочено плащане, вноските от застрахователната премия
се плащат в срока, уговорен в застрахователния договор, като при неплащане на
разсрочена вноска от застрахователната премия, застрахователният договор се
прекратява автоматично с изтичане на 15-дневния срок от датата на падежа на
разсрочената вноска в съответствие с чл.368, ал. 4, във връзка с ал. 2, т. 3 от КЗ. (л. 4 от делото на РС – Русе)
Подобно разсрочено плащане е изрично предвидено от закона –
чл. 368, ал. 1 от КЗ, който гласи, че в случаите на разсрочено плащане вноските
от застрахователната премия се плащат в срока, уговорен в застрахователния
договор, като при неизправност от страна на застрахования на застрахователя са
дадени правата да намали застрахователната сума по договора, да измени
условията на договора или да прекрати договора – чл. 368, ал. 2, т. 1, т. 2 и
т. 3 от КЗ. Предвидено е, че също така в разпоредбата на чл. 368, ал. 4 от КЗ, че в
случаите на задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите
и задължителна застраховка „Злополука“ на пътниците в средствата за обществен
превоз ал. 2, т. 1 и 2 не се прилагат. Застрахователят може да прекрати
договора, но не по-рано от 15 дни от датата, на която застрахованият е получил
писмено уведомление от страна на застрахователя. Писменото уведомление се смята
връчено и договорът се прекратява автоматично, когато застрахователят е избрал
правото по ал. 2, т. 3 и изрично е посочено в полицата, че договорът ще се
смята за прекратен след изтичането на определен срок от датата на падежа на
разсрочената вноска, който не може да бъде по-кратък от 15 дни. В случаите на
изречение трето допълнително изрично писмено изявление от страна на
застрахователя до застрахования не е необходимо.
Предвид изложеното явно е, че ако застрахованият не е платил
разсрочена вноска в уговорения срок – договорът му е бил прекратен към
процесната дата, предвид посочената разпоредба на чл. 368, ал. 4 от КЗ и
изричното упоменаване в застрахователната полица, че в случай на разсрочено
плащане, вноските от застрахователната премия се плащат в срока, уговорен в
застрахователния договор, като при неплащане на разсрочена вноска от
застрахователната премия, застрахователният договор се прекратява автоматично с
изтичане на 15-дневния срок от датата на падежа на разсрочената вноска в съответствие
с чл. 368, ал. 4, във връзка с ал. 2, т. 3 от КЗ. Това фингирано връчване на
известие за прекратяване е нормативно установено и е уговорено между страните
предвид записаното в полицата.
Въз основа на
доказателствата по делото, по несъмнен начин се установява, че ответникът по
касация е собственик на процесното МПС, за което няма сключена задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“. Касационната инстанция не споделя извода на районния
съд, че АНО не е доказал този факт в проведеното производство. Действително по
въззивното дело липсва разпечатка от проверка, извършена в Гаранционен фонд за
същия автомобил, от която да е видно, че дружеството не е имало валидно
сключена и действаща застраховка към датата на заснемането му с техническото
средство. Тази информация обаче е публично достъпна на интернет страницата на
Гаранционен фонд и при проверка на електронен адрес http://eisoukr.guaranteefund.org/searchpolicy?l=bg. Освен
това пред настоящата инстанция касаторът представя справка за извършена проверка за сключена застраховка
„Гражданска отговорност“, от която е видно, че към дата 17.01.2021 г. МПС с
номер на рама WDC1631281A407057 не е
намерено в активния регистър на превозните средства, предоставен на ГФ от МВР,
като от справка по рег. номер на превозното средство е установено, че към
процесната дата същото няма активна застраховка „Гражданска отговорност“ (л. л.
7 и 8 от делото). Очевидно е, че административният орган е извършил проверка
преди издаване на ЕФ и е установил този факт, като обстоятелството, че не е приложил
разпечатка от тази проверка към представената пред въззивния съд административнонаказателна
преписка по никакъв начин не опорочава действията му и не води до извод за
недоказаност на нарушението.
В настоящия случай е изпълнен съставът на
административно нарушение по чл. 438, ал.1, т.1 от КЗ, тъй като МПС,
собственост на наказаното дружество, е било управлявано на посочената в
електронния фиш дата, без сключен и действащ застрахователен договор за
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите.
Наложеното административно наказание - имуществена санкция в размер 2 000 лева,
е съответно на посочената в абсолютен размер санкция в чл. 638, ал. 1, т. 2 от КЗ. Ето защо, правилно за извършеното
административно нарушение дружеството-ответник по касация е било санкционирано
на основанието, посочено в ЕФ.
С
оглед гореизложеното и при извършена служебна проверка за съответствие с
материалния закон съдът счита, че оспореното решение на Районен съд - Русе
следва да бъде отменено и вместо него на основание чл.222, ал. 1 от АПК следва
да бъде постановено друго, с което да бъде потвърден издаденият електронен фиш.
Водим от горното, на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 110 от 12.04.2021 г., постановено по
АНД № 185/2021 г. по описа на Районен съд – Русе, с което е отменен Електронен
фиш, Серия Г № 0025674, издаден от ОД на МВР – Русе и
ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш, Серия Г № 0025674, издаден от
ОД на МВР - Русе, с който на „АВТО-Н“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. Русе, ул. „Майор Узунов“ № 6а, на основание чл. 638, ал. 4,
във връзка с ал. 1, т. 2, във връзка с чл. 461, т. 1 от Кодекса за
застраховането е наложена имуществена санкция в размер на 2 000 (две хиляди)
лева за нарушение на чл. 483, ал. 1, т. 1 от същия кодекс.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.