О П Р Е Д Е Л Е Н И
Е №
Варненският окръжен съд Наказателно
отделение
На двадесет и първи май Година две хиляди и
двадесета
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: УЛЯНА САВАКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЪР МИТЕВ
КРАСИМИР ГАЙДАРОВ
Секретар: НЕЛИ ЙОВЧЕВА
Прокурор: ЖЕНЯ ЕНЕВА
разгледа докладваното от съдия
Савакова
ВЧНД № 211 по описа за 2020 г.
Производството е по
чл.436 ал.2 от НПК.Образувано е по молба на П.А.П. чрез редовно упълномощения
му защитник адв.Д.А. .Частната жалба е подадена срещу определение по ЧНД №
146/20 година на ВРС ,с което е била оставена без уважение молбата му за
съдебна реабилитация по чл.87 от НК на осъждането му по присъда по НОХД №
2111/2011 година на ВРС влязла в сила на 18.04 2011година с което му е било
наложено наказание при двете задължителни пробационни мерки за срок от за срок
от шест месеца и и на безвъзмезден труд в полза на обществото в размер на 100
часа за срок от една година.
В жалбата се твърди
неправилност на рещението и молят за неговата отмяна от настоящата инстанция
като считат възможно приложението на чл.87 от НК .
В съдебно заседание пред
настоящата инстанция жалбоп П. - редовно призован, не се явява. За него се явява адв. Д.А., редовно
упълномощена.
По съществото на делото страните
заемат следните становища:
Представителят на въззивната прокуратура заема становище за неправилност и незаконосъобразност на определението на ВРС
е неправилно и незаконосъобразно. Счита ,че установената съдебна практика 3-годишния срок
по чл. 87 ал. 1 от НК започва да тече от изтичане срока на наложеното по
последната присъда наказание, когато тези присъди и наказания са повече. В този смисъл са Решение
№ 44 от 28 01.2010 г. на ВКС по НД №
505/2009 г. на Второ НО. Подобен е и смисъла на Решение № 530/4.12.2008 г. на
ВКС по НД № 520/2008 г. на Второ НО. Т.е., ако разглеждаме общата съдимост, без
да имаме предвид настъпилата ноември месец реабилитация, са налице
предпоставките на чл.87 ал.1 от НК и би следвало молбата за реабилитация на П.
да бъде уважена.
Ако разглеждаме ситуацията
така, както е в момента, с настъпилата реабилитация на втората присъда, то
отново са налице предпоставките, тъй като реабилитацията заличава осъждането
като и в този случай има изтичане на
3-годишния срок при заличено осъждане. Налице са доказателства, че същият е
имал добро поведение и няма настъпили от престъплението вреди.
Защитата в лицето на адв. А.
уточнява, че искането по основната жалба е за първата присъда на РС – Варна,
тъй като смята, че за присъдата на РС Несебър има вече постановена
реабилитация. Счита решението за неправилно, постановено при неправилно
приложение на чл. 87 ал.1 от НК,тъй като при наличие повече от една присъди 3-годишния
срок започва да тече от последната от тях. Считам, че са налице доказателства
за изпълнение на другите предпоставки по чл. 87 от НК, поради което моли съдът да постанови съдебна реабилитация,
като отмените определението на ВРС.
Съдът след ката извърши служебната проверка по обжалваното
определение установи следното:
Производството по реда на чл.433 от НПК във ВРС е било образувано по молба на П.А.П. , за
реабилитация на основание чл.87 за осъждането му по НОХД №
2111/2011г. на ВРС съдът е оставил без уважение молбата му за съдебна
реабилитация.
По отношение на П.П.
са били постановени и влезли в сила две присъди.
1.С определение е
било одобрено споразумение по НОХД № 2111/2011г. с което П. е признал вината си
за извършено от него деяние по чл. 343б ал.1 от НК и е приел да му бъде
наложено наказание „Пробация“ с приложението на двете задължителни мерки за
срок от шест месеца, както и мярка по чл. 42а ал.2 т.6 от НК „Безвъзмезден
труд“ в полза на обществото в размер на 100 часа за срок от една година.
Споразумението е влязло в сила на 18.04.2011г.
2. На
16.08.2012г. П.П. е извършил деяние по
чл. 343б ал.2 вр. ал.1 от НК за което е бил осъден по НОХД 1002/2012г. на РС –
Несебър. Този съдебен акт е влязъл в сила на 07.11.2012г. От съдържанието на
справката за съдимост и приложените към нея документи е видно, че наказанието
„Пробация“ наложено по първата присъда е изтърпяно на 02.11.2011г. Същевременно
към справката за съдимост, която Съда служебно е изискал е приложено и
протоколно определение на РС- - Несебър по ЧНД 1003/2019г., с което е било
прието, че П. е бил реабилитиран по осъждането му по НОХД 1002/2012г. по описа
на РС – Несебър, като в мотивите на това определение е посочено, че Съда се
счита за обвързан единствено по наведеното с молбата искане, поради което и не
следвало да се изследва въпроса дали са налице предпоставките за реабилитация,
включително и по право на останалите осъждания.
Съдът намира поради
тези основания първо, че е компетентен да се произнесе по направената молба,
доколкото към настоящия момент реално за П. е налице едно осъждане и то по НОХД
2111/2011г. по описа на ВРС. Разпоредбата
на чл. 87 ал.1 от НК сочи, че всеки осъден може да бъде реабилитиран от
съда, който е издал присъдата като първа инстанция, ако в течение на три години
от изтичане на срока на наложеното с присъдата или намалено с работа или
помилване наказание не е извършил друго
престъпление, наказуемо с „Лишаване от свобода“ или по-тежко наказание, ако е
имал добро поведение и ако е имал умишлено престъпление е възстановил
причинените вреди.
В настоящият случай П. е извършил именно в
3-годишния срок от изтърпяването наказанието „Пробация“ престъпление наказуемо
с „Лишаване от свобода“. Поради това и правилно първоинстанционния съд е счел ,
че не би могъл да реабилитира П. в хипотезата на чл. 87 ал.1 от НК съгласно
искането ,тъй като за осъденото лице е налице възможност да се възползва от
разпоредбата на чл. 88а ал.1 от НК след
изтичане на всички срокове, предвидени в закона, като тогава осъждането му ще
бъде заличено независимо от предвиденото в закона или в указа.
Предвид изложеното молбата за съдебна реабилитация по
НОХД 2111/11година на ВРС правилно и законосъобразно е оставена без уважение , а при предпоставките на чл.88
а ал.1отНК ,предпоставките за същата се преценяват от Председателя
на съответния съд или от упълномощен от него заместник и се отразяват служебно
в бюлетина за съдимост.Волеизявлението на съответното лице подлежи на контрол
по реда на чл.145 и сл. от АПК /съгласно чл.34 ал.3 от Наредба № 8 от
26.02.2008 година за функциите и организацията на Бюрата за съдимост /
Поради това и на
основание чл.436, ал.3 от НПК, съдът
О
П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА
ОПРЕДЕЛЕНИЕ НА ВРС постановено по ЧНД № 146 /20 година по описа на ВРС за 2020
година .
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване .
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.