Р Е Ш Е Н И Е
№ /09.04.2020
гр.П. 09.04.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
П.СКИ ОКРЪЖЕН СЪД ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ
І-ви гр.с.в публичното заседание на
десети март
през две хиляди и двадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:РЕНИ
СПАРТАНСКА
при секретаря Александра Сергева и в присъствието на
прокурора като разгледа докладваното от
съдията РЕНИ СПАРТАНСКА гр.дело №
885
по описа за 2019г.
и за да се произнесе съобрази следното:
Настоящото дело е образувано на основание постъпила ИМ В.Ш.
*** пълномощника му адвокат Н.М. от ПАК срещу *** гр.С.. В ИМ ищецът твърди,че на 05.11.2018г. на общински път *** с.*** -с.***,при
управление на ППС/л.а/, с марка „***“,с рег.№*** е настъпило ПТП, с ППС без
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“,като при произшествието е
загинал возещия се в автомобила Ф.П.К..Ищецът твърди,че като биологичен баща на
загиналото дете Ф.К.,въпреки,че не го е припознал ,но е живял и се е грижил за
него и продължава да живее на семейни начала с майката на детето П.К.К. и
децата О.В. Ш.,А.П.К. и К.П.К. е
претърпял болки и страдания от неговата смърт,които следва да бъдат обезщетени
,тъй като между ищеца и починалия му син е създадена трайна и дълбока
емоционална връзка.Твърди се,че ищецът като наследник на починалото дете попада
в кръга на лицата,имащи право на обезщетение за неимуществени вреди като увредено
лице,като се позовава на ТР №1/21.06.2018г. на ОСНГТК на ВКС,което определя кои
лица са материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени
вреди от причинена смърт на техен
близък.В ИМ е цитирано горепосоченото ТР,съгласно което по изключение всяко друго лице ,което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с
починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания ,които е
справедливо да бъдат обезщетени.В същото ТР е прието,че обезщетение се присъжда
при доказана особено близка връзка с починалия и действително претърпени от
смъртта му вреди.В ИМ освен на горепосоченото ТР №1/21.06.2018г.по
тълк.д.№1/2016г. на ОСНГТК,ищецът се позовава и на съдебна практика на
ВКС-решение №70/03.06.2019г.по д.№755/2018г.,ТК,ІІ т.о.; решение
№215/03.02.2017г.по д.№2908/2015г.,ТК ,І т.о.Изложени са доводи,че
вредите,които ищецът търпи са в причинно-следствена връзка с настъпилото ПТП като същите се изразяват в негативни
мисли,чувства и преживявания,които нарушават човешкото спокойствие,причиняват
дискомфорт,стрес,отнемат съня и се отразяват негативно върху
работоспособността.Посочено е,че едни от най-тежките и трайни неимуществени
вреди са тези в резултат от смъртта на близки хора,че В.Ш. е загубил родното си
дете по един изключително брутален,зверски и нелеп начин,което е засилило болките и страданията,които изпитва и ще продължава да изпитва до края на живота
си.Твърди се,че неочакваната смърт на Ф.П.К. се е отразила изключително
неблагоприятно на физическото и психическо състояние на ищеца,като тези
физическа и психическа нестабилност са непреодолими и понастоящем,че при
настъпилата трагедия,бащата е загубил най-ценното си -своя първороден син,като
усеща празнота,която никой и нищо не може да запълни,като дълго време е бил в
изключително тежко емоционално състояние ,довело до влошаване и на физическото
му състояние.В заключение ищецът моли съда да постанови решение,с което *** гр.С.
да бъде осъден да му заплати обезщетение за причинени неимуществени вреди
–болки и страдания от загубата на сина му ,в размер на 280 000лв.,ведно
със законната лихва от датата на увреждането 05.11.2018г.до окончателното
изплащане на сумата. Претендират се и
направените по делото разноски.В съдебното заседание на 10.03.2020г.ищецът В.Ш.
чрез своя пълномощник адвокат Н.М. от ПАК поддържа предявения иск и моли съда
да го уважи. Претендират се и направените по делото разноски,съгласно
представен списък по чл.80 ГПК.Подробни доводи и съображения са изложени в
депозираната от пълномощника писмена защита.
В едномесечния срок по чл.131 ГПК е
постъпил писмен отговор от ответника –*** гр.С.,чрез главен юрисконсулт Й.Ш..С
отговора е направено възражение за недопустимост на иска и за прекратяване
производството по делото,поради това,че за процесното ПТП не е спазена
адм.процедурата по КЗ и ищецът не е предявил претенция пред ГФ за изплащане на
обезщетение за неимуществени вреди.Твърди се,че не е налице нито една от
хипотезите на чл.585 ал.5 КЗ и не е възникнало правото на иск,с оглед липсата
на произнасяне по претенцията в ГФ към датата на подаване на исковата молба,
което се потвърждава и от писма с вх.№24-01-545/26. 08. 2019г.и с вх.№
24-01-545/04.09.2019г.Изложени са доводи,че не са представени доказателства
ищецът да е биологичен баща на загиналия Ф.К. , оспорват се твърденията,че В.Ш.
е баща на Ф.К., тъй като в представеното удостоверение за раждане е посочено
баща неизвестен и В.Ш. не фигурира в
удостоверението за наследници.В отговора е посочено,че претенциите за
обезщетения за неимуществени вреди са прекомерно завишени с оглед принципа на
справедливостта и не кореспондират със задължителната практика-ППВС №4/1968г., като в тази насока са посочени и решения на
ВКС,постановени по реда на чл.290 ГПК. Посочено е,че изложените от ищеца
твърдения не разкриват наличието на особено близка привързаност между тях и
покойния им брат по смисъла , посочен в ТР №1/21.06.2018г.на ВКС,връзка,която
да е изключително силна и то до степен , надхвърляща естествената житейска
привързаност.Относно размера на претенцията от 280 000лв.за неимуществени
вреди е посочено,че е изключително завишен ,тъй като не отговаря на
съществуващите в страната икономически условия,стандарт на живот и съд.практика
към датата на ПТП,че не се отчита обезщетителната, обезпечителната ,социалната
и защитна функция на Фонда,че претендираното обезщетение цели единствено да
промени стандарта на живот на ищците и да ги облагодетелства в икономически
план,а не да репарира причинените им вреди.Оспорва се изцяло претенцията за
лихва, като се твърди,че ГФ не е изпаднал в забава,тъй като не е делинквент,не
е застраховател и не изплаща обезщетения по силата на договор,а изпълнява чуждо
задължение,като изплаща обезщетения по силата на закона,при определени случаи и
след изпълнението на специална процедура,като задължението за лихва възниква
след изтичане на срока за произнасяне по претенцията на увреденото лице. Твърди
се,че във вр.с процесното ПТП са образувани щети,по които ГФ се е произнесъл в
законоустановения срок,като е определил и изплатил обезщетения.С отговора е
направено искане на осн. чл.219 ал.1 ГПК като трети лица-помагачи на страната
на ответника да бъдат конституирани наследниците на Б. Ш. А.,посочен за виновен
водач на станалото ПТП. Посочено е,че ГФ има интерес от привличане на прекия
причинител на вредите от процесното ПТП ,в случая на неговите наследници с цел
обвързване на мотивите при евентуално осъдително решение срещу ГФ, съгласно
разпоредбата на чл.558 ал.7 от КЗ,която предвижда,че след изплащане на
обезщетение ,фондът встъпва в правата на увреденото лице до размера на
платеното и има право на регресен иск
срещу виновния за ПТП за възстановяване на изплатеното от него обезщетение.В
съдебното заседание на 10.03.2020г.ответникът *** чрез своя пълномощник адвокат
Н.И. от ВТАК оспорва предявения иск и моли съда да постанови решение,с което
исковата претенция да бъде отхвърлена като неоснователна и недоказана.Претендират
се и направените разноски в размер на юрисконсултско възнаграждение,съобразно
чл.78 ал.8 ГПК.Подробни съображения в тази насока са изложени и в депозираната
от адвокат Н.И. писмена защита.
Третите лица помагачи М.А.Ю. и Ш. А. Ш. не са се явили в съдебното
заседание и не са взели становище по иска.
Окръжният съд като
прецени становищата на страните и представените по делото доказателства, приема за установено следното:
Предмет на разглеждане в настоящото производство е предявен иск с правно основание чл.519 ал.1 във вр.чл.557 ал.1 ,т.2 КЗ във
вр.с чл.45 ЗЗД. Претендира се обезщетение за неимуществени вреди в размер
на 280 000 лв., вследствие
непозволено увреждане -ПТП,станало на 05.11.2018г.,при което е загинало детето Ф.П.К.,за
което ищецът твърди,че е негов биологичен баща и независимо,че не го е
припознал и не е вписан като баща в акта за раждане между него и починалото
дете е имало особено близка,трайна и дълбока емоционална връзка.Неимуществените
вреди се претендират от ГФ , поради това,че л.а.,с който е причинено ПТП с
марка „***“с рег.№*** не е имал сключена валидна задължителна застраховка
"Гражданска отговорност" към датата на ПТП-05.11.2018г.Върху сумата
се претендира и законна лихва от датата на увреждането-05.11.2018г. В този смисъл е и
изготвения от съда проекто-доклад по чл.146 ГПК,съгласно определение №177/07.02.2020г.по
който страните не са направили възражения.
Безспорно по делото е,че на 04.11.2018г.,Б.
Ш. А. при управление на МПС -лек
автомобил „***“с рег. №*** , изгубил управлението върху автомобила,който се
обърнал странично и се ударил в крайпътно дърво.При станалото ПТП са загинали 3
лица-водачът Б. Ш. А. и две деца: Ф.П.К.
и Б.Г.П..На 05.11.2018г.е образувано ДП №Д-228/2018г. по описа на
Окръжна прокуратура П. .
Няма спор ,че с постановление на
Окръжна прокуратура П. от 07. 08. 2019г.е
прекратено наказателното производство по ДП №Д-228/2018г. по описа на ОП,като в
същото прието,че са събрани доказателства за извършено нарушение на правилата
за движение на МПС-чл.5,ал.1,т.1,чл.5,ал.3,т.1,чл.20 ал.2 и чл.150а ,ал.1 от ЗДвП,вследствие на което по непредпазливост е причинена смъртта на Ф.П.К.,ЕГН ********** и Б.Г.П.,ЕГН **********,престъпление по
чл.343 , ал.3,предл.1,5,7 във вр.с ал.1 НК.Посочено е,че деянието е извършено
от Б. Ш. А., смъртта на когото също е настъпила
в резултат на собственото му неправомерно поведение,поради което на
основание чл.24,ал.1,т.4 НПК е прекратено нак.производство.Съгласно
постановлението на ОП П. виновния водач Б.
А. е управлявал автомобила в пияно състояние, при установени от химическата
експертиза 2,24 промила алкохол в кръвта и 2,24 промила алкохол в урината на А.,който не е притежавал и свидетелство за
правоуправление. В този смисъл е и представения и приет в съд.заседание на
10.03.2020г.протокол за химическа експертиза №138т от 16.11.2018г.,намираща се
в ДП,съгласно който при иззетите от трупа на Б. А. проби е установена концентрация
на алкохол в кръвта 2,24 промила и в урината 2,70 промила.
Безспорно от представения акт за
раждане на загиналото дете Ф.П.К. е видно,че същото е родено на ***г.в гр.П. от
майка П.К.К. и баща неизвестен.Видно от служебно изготвените справки и представеното удостоверение за
родствени връзки детето Ф.К. е починало на 04.11.2018г., като
негови наследници са майка му П.К.К. и още
трима братя: О.В. Ш. ,ЕГН **********,А.П.К.,ЕГН
********** и К.П.К.,ЕГН **********.
Не се спори ,че МПС,управлявано от
виновния водач Б. А. ,с което е причинено ПТП -лек автомобил мрака“***“ с рег.№***
не е имало сключена застраховка „Гражданска отговорност“ към датата на ПТП
-04.11.2018г.В тази насока не са ангажирани доказателства от
страните,независимо от дадените указания
от съда в изготвения доклад на осн.чл.146 ГПК,но това обстоятелство съдът
установи на база справка в публичния регистър,воден
от ***.Липсата на сключена застраховка „Гражданска отговорност“ за
горепосочения автомобил към датата на ПТП се признава от ответника и в молбата
по чл.213 ГПК,с вх.№2449/18. 02.2020г./л.119/.
На съда служебно е известно,че в ПОС са
образувани общо 4 граждански дела,съответно
настоящото гр.д.№855/2019г.,както и гр.д. №854/2019г.; гр.д.№968/2019г.и
гр.д.№969/2019г.,всички по ИМ,предявени
от наследници или близки роднини на двете загинали деца Ф.К. и Б.П.,в
резултат на станалото на 04.11.2018г.ПТП срещу *** ,като и по четирите дела се
претендира заплащане на обезщетения за неимуществени вреди от смъртта на
починалите деца.Видно от приложената ИМ,въз основа на която е образувано гр.д.№855/2019г.по
описа на ПОС/л.135-137/ ищци по същото са П.К.К./майка / и братята на починалия
Ф.К.-О.В. Ш. ,А.П.К. и К.П.К.,представлявани от своите родители и законни
представители. По останалите две дела –гр.д.№969/2019г. и гр.д.№968/2019г.ищци
са наследниците и близки роднини на
другото починало дете Б.Г.П..
С определение на ПОС №263 от
24.02.2020г.постановено по настоящото гр.д.№855/2019г.бе оставено без уважение
искането на ответника ***,чрез пълномощника адвокат Н.И. от ВТАК за служебно
съединяване на настоящото гр.д.№855/2019г.по описа на ПОС с гр.д. №854/2019г;
гр.д.№968/2019г. и гр.д.№969/2019г.,всички по описа на ПОС.
Няма спор,с оглед депозираната ИМ по
гр.д.№855/2019г.по описа на ПОС и изготвения от съда проекто-доклад по същото дело/л.131-137/,че
ответникът *** е изплатил на семейството на загиналото дете Ф.К. обезщетения за
неимуществени вреди от смъртта на детето, както следва: на майката П.К. К. в размер на 120 000лв.и по
5 000лв.за всеки от братята му О.В. Ш.,А.П.К. и К.П.К..
Безспорен е факта,с оглед изявлението
на пълномощника на ищеца в съд.заседание на 10.03.2020г.,че преди завеждане на
ИМ,ищецът В.Ш.Ш.,който твърди,че е баща на починалото дете Ф.К. не е депозирал
молба-претенция до ответника ГФ за изплащане на обезщетение за неимуществени
вреди.
Спорни в
настоящото производство са въпросите налице ли са предпоставките на чл.519 ал.1 КЗ във вр.счл.557 ал.1,т.2 КЗ за
ангажиране отговорността на Гаранционния фонд,явява ли се ищецът В.Ш. увредено
лице,спрямо което ГФ дължи обезщетение за неимуществени вреди, вследствие
смъртта на Ф.К.,настъпила при ПТП на 04.11.2018г., установена ли е особено
близка,трайна и дълбока емоционална връзка между ищеца и починалото дете
,претърпял ли е ищецът описаните в ИМ неимуществени вреди.
По делото са събрани гласни
доказателства.От показанията на свидетелката П.К.К.-майка на починалото дете Ф.
се установява,че тя и В. живеят на съпружески начала от 16 години,без брак и
имат 4 деца,като Ф. не е припознат от В..Същата посочва,че двамата с В. винаги
са живяли заедно и не са се разделяли,че той си е гледал децата,че Ф. е негово
дете и той е баща на всичките им четири деца,като тя е била на 14 години,когато
се е оженила за него.Свидетелката посочва,че загубата на детето не може да се
преживее,че В. е станал по-затворен,по-изнервен,че болката не може да се опише
с думи,като В. винаги се е грижил и за
четирите си деца,така,както и тя,грижил се е и за Ф.,а сега заобикалят
училищата и местата,откъдето са минавали. Свидетелката посочва,че заедно с В.
имат още 3 деца,най-големият е О.В. Ш.,на 15 години,А.П.К. на 10 години и
най-малкия К.П.К. е на 3 години,че децата трудно понасят загубата на Ф. ,като
болката е голяма и с всеки изминал ден става по-голяма,както за нея ,така и за В..От
показанията й се установява,че автомобилът е управляван от чичото на Ф. и брат
на В., с когото са живеели в едно домакинство и са били в много близки
отношения,че другото загинало дете е син на починалия Б. Ш. и братовчед на Ф.,че
В. освен сина си е загубил своя брат и племенник.Свидетелката посочва, че никой
не е знаел,че шофьорът е бил пиян,че детето й е казало,че отива до
магазина,като не го е видяла кога е излязъл от дома им,като обяснява, че
по-късно е следвало да отиде да спи при
нейния брат.Същата твърди,че не знае кога точно е станала катастрофата,но
съгласно документите това е на 04. 11. 2018г., около 20.00ч.,като на другия ден
сутринта е отишла да събуди децата за училище,големият и средният брат на Ф.
вече са били излезли за училище,казала е на В. да се обади на брат й ,за да се
прибира Ф., тъй като ще закъснее за училище,че това е било някъде към 7.15часа,
след което не помни какво е станало и как тя е разбрала за случилото се.
От показанията на свидетелката Р.Н.К.-братовчедка
на ищеца се установява,че след
катастрофата В. се променил,станал е изключително раздразнителен,не общува с
хората.Същата твърди,че В. и П. нямат брак,но живеят заедно от 16 години,а
загиналото дете Ф. всички близки и роднини го възприемат като син на В.,който
има още 3 момчета.Свидетелката посочва,че през всичките тези 16 години П. и В.
са живели заедно и заедно са си гледали четирите момчета.Същата установява,че в
катастрофата са загинали трима:Б./брат на В./, Ф. /син на В. / и Билян
/племенник на В../,като според свидетелката с течение на времето ищецът се чувства по-зле и продължава да се
грижи за семейството си,като й е известно ,че майките на загиналите деца, както
и техните братя и сестри са получили обезщетения.
При съвкупна преценка на събраните по
делото доказателства,съдът приема,че са налице предпоставките на чл.519 КЗ за
ангажиране отговорността на ответника.В случая не е налице влязла в сила
присъда на наказателен съд, която да е задължителна съгласно чл. 300 от ГПК за гражданския съд за това
дали е извършено деянието, неговата противоправност и за виновността на дееца.На база представените
писмени доказателства-постановление на ОП П. от 07.08.2019г.за прекратяване на
нак.производство по ДП№ Д-228/2018г.,уведомление за започване на досъдебно
производство от 05.11.2018г.,протокол за оглед на ПТП от същата дата, албум за
посетено местопроизшествие и протокол за химическа експертиза №138т от 16.11.
2018г.,част от материалите по ДП№Д-228/2018г. съдът приема,че е осъществен
фактическият състав на чл.45 ЗЗД.Налице е виновно и противоправно поведение на
загиналия водач Б. Ш. А., който на 04.11.2018г.е причинил ПТП
,управлявайки МПС, в нарушение на правилата за движение ,след употреба на
алкохол ,в пияно състояние при
установена концентрация 2,24 промила алкохол в кръвта и 2,70 промила в урината
,както и без да притежава свидетелство за правоуправление.С изготвения от съда
проекто-доклад не бяха приети като доказателства изготвените в ДП
автотехническа и медицинска експертизи,тъй като заключенията ,изготвени в
наказателното производство не се ползват с доказателствена сила в настоящия
граждански процес.Независимо,че по делото не е приета автотехническа експертиза
относно механизма,при който е станало ПТП ,от материалите по ДП може да се направи
извода,че настъпилият вредоносен
резултат –смъртта на 3 лица -водачът на
МПС Б. А.,така и пътуващите с него две
деца Б.Г.П.,на 14 години и Ф.П.К. на 12 години е пряка последица от
противоправното поведение на виновния водач,който е изгубил управлението на
автомобила и същият първоначално се е обърнал странично,а след това се е
блъснал с тавана си в крайпътно дърво.Самият факт,че водачът е управлявал МПС
без свидетелство за правоуправление и след употреба на алкохол и то в голяма и
много висока концентрация,обуславя извода за противоправно и виновно поведение
на водача.Налице са предпоставките на чл.519 КЗ за ангажиране отговорността на
ГФ, доколкото не е спорно обстоятелството,че МПС,с което е причинено ПТП към
дата на извършването му 04.11.2018г.не е имало валидно сключена застраховка
„Гражданска отговорност“.
С ТР№1/21.06.2018г.на ОСНГТК на ВКС по
тълк.д.№1/2016г.бе разширен кръга на лицата ,материално легитимирани да
предявяват искове за обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на
техен близък . Съгласно същото материално легитимирани да получат обезщетение за
неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък са лицата, посочени в Постановление № 4 от 25.V.1961 г. и Постановление № 5 от 24.ХI.1969 г. на Пленума
на Върховния съд, и по изключение всяко друго лице, което е създало трайна и
дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни
болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени.Обезщетение се присъжда при
доказани особено близка връзка с починалия и действително претърпени от
смъртта му вреди.
С оглед задължителния характер на
цитираното ТР,съдът приема ,че предявеният иск е допустим.Отговор на въпроса
дали ищецът ,който не е припознал починалото
дете Ф.К. и не е вписан като негов баща в акта за раждане на детето е
легитимиран да претендира обезщетение от смъртта му,е даден в решение на ВКС
№93 от 30.10.2019г.по т.д. №2624/2018г., І т.о.В същото на база цитираното ТР е
прието,че лице, което не е вписано като
баща в акта за раждане на починало при ПТП дете, ако последното трайно е било
отглеждано, възпитавано и издържано фактически от това лице и са били изградени
отношения аналогични на връзката биологичен родител-дете, е материално
легитимирано да получи обезщетение за претърпени неимуществени вреди. Без
значение за допустимостта на иска е факта,че не е спазена процедурата по чл.558
ал.5 КЗ и преди завеждане на ИМ ищецът не е предявил молба-претенция до ГФ за
заплащане на обезщетение.В този смисъл неоснователно е направеното от ответника
в писмения отговор възражение ,че след като не е спазена административната процедура
по КЗ,не е възникнало право на иск.
В горепосоченото решение на ВКС е възприето становището,че за
да бъде доказана претенцията следва да се установи,че пострадалият е бил трайно отглеждан, възпитаван и издържан
фактически от лицето, претендиращо обезщетение
и между тях да са били изградени отношения аналогични на връзката
биологичен родител-дете.В конкретната хипотеза на база показанията на
разпитаните свидетели-П.К./ майка на детето/ и Р.К. /братовчедка на ищеца/,които
съдът кредитира като непротиворечиви ,съобразявайки тяхната заинтересованост
,съгласно чл.172 ГПК, се установява,че ищецът е живял заедно на съпружески
начала с майката на детето от 16 години, като двамата съвместно са полагали грижи по
отглеждането и възпитанието на четирите
деца,вкл.и спрямо починалия Ф.,а ищецът
е вписан като баща на най-голямото дете О.В. Ш..Ищецът ,майката и четирите деца
са живеели в едно общо домакинство ,като ищецът е полагал грижи и за четирите
деца,водил ги е на училище,като според свидетелите всички роднини възприемат
починалото дете Ф. като син на В..Свидетелите посочват,че след смъртта на
детето,ищецът е станал по-затворен,по-изнервен и много трудно преживява
загубата на детето си. В този смисъл съдът приема,че е доказано наличието на
трайна емоционална връзка между починалото дете и ищеца,независимо,че същият не
е вписан като баща в акта за раждане,като са създадени отношения като между биологичен родител и
дете.Претърпените от ищеца болки и страдания са с висок интензитет и значителна
продължителност, доколкото смъртта на близък човек,респ.на дете,отглеждано като
свое причинява тежка емоционална травма,болка,скръб и
страдание за всеки човек. Съдът приема,че искът е
доказан по своето основание,поради наличие
на особена близка връзка между ищеца и починалото дете Ф.К..
На основание приетото ТР
на ОСНГТК на ВКС са приети изменения в КЗ,като е създадена разпоредбата на
чл.493а КЗ,в сила от 07.12.2018г.Съгласно чл.493а,ал.4 КЗ когато
по изключение друго лице, извън лицата по ал. 3, претърпи неимуществени вреди
вследствие на смъртта на пострадалото лице, тъй като е създало трайна и дълбока
емоционална връзка с починалия, причиняваща му продължителни болки и страдания,
които е справедливо да бъдат обезщетени, размерът на обезщетението се определя
съгласно методиката, утвърдена с наредбата по ал. 2. Съгласно § 96,ал.1 от ПЗР
на ЗИД на КЗ до влизането в сила на наредбата за утвърждаване на методиката по чл. 493а, ал. 2, обезщетението за
претърпените неимуществени вреди на лицата по чл. 493а, ал. 4 се определя в размер до 5000
лв.В ал.3 на §96 е придадено обратно действие на нормата на чл.493а ал.4 ,като
е посочено ,че размерът на обезщетението за претърпените неимуществени вреди от
лицата по чл. 493а, ал. 4 за
предявените от тях съдебни претенции в периода от 21 юни 2018 г. до влизането в
сила на този закон се определя по ал. 1.
В
случая ПТП е станало на 04.11.2018г.,след дата 21.06.2018г.,преди влизане в
сила на нормата на чл.493а ал.4 КЗ на 07.12.2018г.,а ИМ е подадена на
09.10.2019г.,поради което съдът приема,че с оглед въведеното в §96ал.3 от ПЗР
на ЗИД на КЗ обратно действие,разпоредбата на чл.493а,ал.4 КЗ намира приложение
в конкретната хипотеза.Съдът счита,че въведеният в §96 ал.1 от ПЗР на ЗИДКЗ
лимит от 5 000лв.като обезщетение за неимуществени вреди противоречи на
основния принцип за определяне на обезщетение, регламентиран в чл. 52 ЗЗД – принципа на справедливостта.
Нормата на параграф 96, ал. 1 от ПЗР на ЗИДКЗ
е в противоречие и с чл. 9, ал. 1 от Директива 2009/103/ЕО
на Европейския парламент и на Съвета от 16.09.2009 г. относно застраховката
"гражданска отговорност" при използването на моторни превозни
средства и за контрол върху задължението за сключване на такава застраховка,
която гласи: "Без да се засягат всякакви по-високи гаранции, които
държавите-членки могат да предвиждат, всяка държава-членка изисква
застраховката, посочена в чл. 3, да бъде задължителна най-малко по отношение на
следните минимални суми: а/ в случай на телесно увреждане – минимална застрахователна
сума 1 000 000 евро за пострадал или 5 000 000 евро за събитие, независимо от
броя на пострадалите; б/ в случай на имуществени вреди – 1 000 000 евро за
застрахователно събитие, независимо от броя на пострадалите". Цитираната
норма е възпроизведена както в чл. 266 КЗ /отм./ , така и в чл. 492 КЗ, която в актуалната си редакция
предвижда минимална застрахователна сума /лимит на отговорност /за
неимуществени и имуществени вреди вследствие на телесно увреждане или смърт -10
420 000 лв. за всяко събитие, независимо от броя на пострадалите лица.
Въвеждането в националното законодателство на нормите на редица директиви, в
това число и Директива 2009/103/ЕО
е видно и от параграф 7 от ДР на КЗ.
Въведеният с § 96 ал.1 от ПЗР на ЗИДКЗ и то
само за определена категория пострадали лица,лимит на максималното обезщетение,
което може да се получи при застраховка "гражданска отговорност на
автомобилистите" е значително по-нисък от минималния размер на застрахователната
сума, уреден в Директива 2009/103/ЕО,
както и в КЗ. Като противоречаща на европейското законодателство, тази норма не
следва да се прилага от съда, а приложение следва да намери общностното право. Този
извод е съобразен и с решение на Съда на ЕО от 24.10.2013
година по дело С - 277/12 /V. D. срещу B. A. /, което е
задължително за съда съгласно разпоредбата на чл. 633 от ГПК, уреждаща действието на
решението по преюдициално запитване. Предмет на цитираното дело на Съда на ЕО е
именно преюдициално запитване, отправено на основание член 267 от ДФЕС. Решението по преюдициалния
въпрос е, че член 3, параграф 1 от Директива
72/166 и член 1, параграфи 1 и 2 от Втора директива 84/5 трябва да се
тълкуват в смисъл, че не се допуска национална правна уредба, съгласно която
задължителната застраховка "Гражданска отговорност" при използването
на моторни превозни средства покрива обезщетението за неимуществени вреди,
дължимо съгласно националната правна уредба на гражданската отговорност за
смъртта на близки членове на семейството, настъпила при пътнотранспортно
произшествие, само до определена максимална сума, която е по-малка от
посочените в член 1, параграф 2 от Втора
директива 84/5.
По изложените съображения съдът счита, че размерът
на обезщетението за неимуществени вреди на ищеца следва да бъде определено не в
границите, установени по § 96, ал. 1 от ПЗР на ЗИДКЗ
/ДВ бр. 101/2018 година/, а по справедливост, съобразно принципа на
справедливост по чл. 52 от ЗЗД.Като
съобрази вида, обема, интензитета и продължителността на търпените от ищеца
болки и страдания, съдът намира, че адекватния размер за тяхното обезщетяване е
10 000 лв.До този размер искът е основателен ,доказан и следва да бъде
уважен.За разликата до претендирания размер от 280 000лв.искът е
неоснователен и следва да бъде отхвърлен.Размерът на
обезщетението поискано с ИМ е прекомерно завишен.От друга страна съдът
съобрази,че на семейството на починалото дете,ГФ вече е изплатил обезщетения в
размер на 120 000лв.на майката на детето
и по 5 000лв.за всяко от трите деца-братя на починалия.
В писмения отговор ответникът не е
направил възражение за съпричиняване,поради което не следва да бъдат обсъждани
изложените в тази насока доводи от пълномощника в пледоарията по същество и в
писмената защита за липса на упражнен родителски контрол спрямо загиналите
деца,за безотговорно и нехайно отношение на родителите,допуснали децата да се
качат в автомобила на пияния водач,техен чичо.
Върху обезщетението от
10 000лв.се дължи обезщетение,считано от датата на завеждане на
ИМ-09.10.2019г.до окончателното й изплащане. Гаранционният фонд не е
делинквент,нито застраховател,а дължи обезщетение при определени в закона предпоставки.Съгласно
императивната норма на чл.558 ,ал.1,изр.2 КЗ лихвите за
забава на Гаранционния фонд се изчисляват и изплащат при спазване на чл.497.По силата на чл.497 ал.1 КЗ застрахователят дължи
законната лихва за забава върху размера на застрахователното обезщетение, ако
не го е определил и изплатил в срок считано от по-ранната от двете дати:
1.изтичането на срока от 15 работни дни
от представянето на всички доказателства по чл. 106, ал. 3;
2.
изтичането на срока по чл. 496, ал. 1 освен в случаите, когато увреденото лице
не е представило доказателства, поискани от застрахователя по реда на чл. 106,
ал. 3.
Ответникът би изпаднал в забава след
изтичане на срока за произнасяне по претенцията на увреденото лице.След като ищецът не е депозирал молба-претенция за
изплащане на обезщетение до ГФ, ответникът не е изпаднал в забава и не дължи обезщетение по реда на чл.558 ,ал.1,изр.2 КЗ,а
от датата на поканата,което в случая е датата на подаване на
ИМ-09.10.2019г.Претенцията за присъждане на законна лихва за периода от
05.11.2018г.до 09.10.2019г.е неоснователна
и следва да
се отхвърли.
При този изход на процеса и на основание чл.78 ал.1 ГПК от направените от
ищеца разноски в размер на 7 130лв.за адв.възнаграждение ,ответникът следва да му заплати разноски,съобразно
уважената част от иска в размер на 255лв.
Ответникът претендира разноски в
размер на юрисконсултско възнаграждение на основание чл.78 ал.8 ГПК,които съдът
съгласно НПП определя в размер на 150лв.Съобразно отхвърлената част от иска и
на основание чл.78 ал.3 ГПК,ищецът следва да заплати на ответника разноски в
размер на 145лв.
По компенсация,съобразно уважената и
отхвърлената част от иска ответникът следва да заплати на ищеца деловодни
разноски в размер на 110лв.
Ищецът е освободен от внасяне на ДТ по
реда на чл.83 ал.2 ГПК и на осн.чл.78 ал.6 ГПК ответникът следва да заплати ДТ по сметка ПОС в размер на 400лв.върху
уважената част от иска.
Водим от горното, Окръжният съд
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА на основание чл.519 ал.1във вр.с чл.557 ал.1,т.2 КЗ във вр.с чл.45 ЗЗД ***,
гр.С.,ул.“*** „№2 ДА ЗАПЛАТИ на В.Ш.Ш.,
ЕГН ********** ***, със съдебен адрес за призоваване:адвокат Н.М. *** сумата 10 000лв.,представляваща обезщетение
за претърпени неимуществени вреди, в резултат на причинена смърт на Ф.П.К.,поч.на
04.11.2018г.,вследствие
на ПТП станало на 04.11. 2018г.,
причинено от Б. Ш. А. ,поч.на 04.11.2018г.при управление на лек автомобил „***“ЕН
2773 АР,което МПС не е имало валидно сключена застраховка „Гражданска
отговорност“ ,ведно със законна лихва
върху сумата, считано от датата на завеждане на ИМ-09.10.2019г.до окончателното
й изплащане,като за разликата до претендирания размер от 280 000лв.и
относно претенцията за присъждане на законна лихва за периода от 05.11.2018г.до
09.10.2019г.ОТХВЪРЛЯ предявения иск КАТО
НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА на основание чл.78 ал.1 и ал.3 ГПК ***, гр.С.,ул.“*** „№2 ДА ЗАПЛАТИ
на В.Ш.Ш.,ЕГН ********** ***,със
съдебен адрес за призоваване:адвокат Н.М. *** деловодни разноски по
компенсация,съобразно уважената и отхвърлената част от иска в
размер на 110 лв.
ОСЪЖДА на основание чл.78 ал.6 ГПК ***, гр.С., ул.“***
„№2 ДА ЗАПЛАТИ
по сметка ПОС ДТ в размер на 400лв.
Решението е постановено при участието на М.А.Ю.,ЕГН ********** и Ш. А. Ш.
,ЕГН********** , трети лица-помагачи на страната на ответника ***.
Решението подлежи на обжалване пред
Великотърновски Апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: