Р Е Ш Е Н И Е № 307
10.04.2017 година, град Сливен
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СЛИВЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, VІІІ-ми състав в публично
съдебно заседание на десети февруари, през две хиляди и седемнадесета година, в
състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: НАТАЛИЯ ПЕТКОВА
при
участието на секретаря В.К., като
разгледа докладваното от съдията гр.д.№ 2991 по описа за 2016 година на
Сливенски районен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по молба от Ц.С.М. ***
против Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” при Министерство на
правосъдието, гр. София.
Предмет на производството са предявени в условията на
обективно, кумулативно съединяване искове с правна квалификация: чл. 211, ал.
5, т.2 и т. 6 от ЗМВР /отм./ и чл. 187,
ал. 5, т. 2 от ЗМВР за заплащане на
възнаграждение за извънреден труд за периода от 15.07.2013 г. до 15.07.2016
г.в общ размер на 2 000 лева, иск по чл.86 ЗЗД за заплащане на обезщетение
за забава в размер на 200 лева, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на
задължението; иск с пр. осн. чл. 179, ал. 1 от ЗМВР, предложение второ за заплащане на възнаграждение за нощен труд
за периода от 01.07.2014 г. до 31.12.2014 г. в размер на 200
лева, иск по чл. 86 ЗЗД – обезщетение за
забавено изпълнение на паричното задължение в размер на 20 лева, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на
задължението; иск с пр. осн. чл. 181, ал. 3 от ЗМВР за осъждането на ответника
да заплати на ищцата левовата равностойност на безплатна храна за периода от 15.07.2013 г. до 15.07.2016 г. в размер на 600 лева, обезщетение за забава върху
сумата с пр. осн. чл. 86 от ЗЗД и цена
60 лева, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на исковата молба до окончателното изплащане на задължението. Предявен
е и установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК за признаване
за установено по отношение на ответника,
че на ищцата се дължи допълнителен отпуск на осн. чл. 211, ал. 5, т. 2 от ЗМВР
/отм./ за периода от 15.07.2013 г. до 15.07.2016
г.
Ищецът твърди, че
работи като държавен служител от
надзорно-охранителния състав на
ответника на длъжност „Надзирател” на
територията на Затвора – гр. Сливен и
изпълнява служебните задължения в дежурства по утвърден месечен
график на смени от по 24, 12 и 8 часа
като работното време в периода до 20 февруари
Освен дежурствата по предварително изготвен месечен
график, ищецът е бил задължен и е
извършвал и претърсвания на помещения и обиски на лица с различна
продължителност след приключване на дежурството и предаване на смяната или в
ден за законоустановена междудневна
почивка, следващ дежурството, който не винаги е бил отчитан като извънреден и
заплащан като такъв.
Ищецът е бил
задължаван да посещава почти ежемесечно служебни занятия извън
дежурствата, които също не винаги са
били отчитани и заплащани.
Конкретно отчетните периоди, вземанията за извънреден
труд, станали изискуеми в тригодишния
давностен период са: второто, третото и четвъртото тримесечие на
Ищецът претендира за периода от 1 юли до 31 декември
Следващата претенция на ищеца е за заплащане на
левовата равностойност за безплатна
храна по време на всеки работен ден за целия давностен период от три години назад
от датата на завеждане на ИМ - 15
юли
В
предоставения едномесечен срок е депозиран отговор от ответника, чрез
юриск. П.С., в който счита исковете за допустими, но по същество
неоснователни. Оспорва описаната в исковата молба стойност за дължими суми от ответника, като излага подробни
съображения за това. Възразява срещу
исковете и обстоятелствата на които се основават като счита, че ищецът трябва
да уточни периода за който се претендира обезщетенията.
Счита за
недопустим и неоснователен
установителния иск, с който се
иска да се признае, че ГД”ИН” дължи на ищеца
допълнителен отпуск на основание
чл. 211, ал. 5, т. 2 от ЗМВР /отм./ за периода от 15 юли
В съдебно заседание, ищецът редовно призован, не се
явява лично, представлява се от пълномощник по чл. 32, т. 1 ГПК. Поддържа
исковата молба и моли за нейното уважаване.
Ответникът, редовно призован, се представлява от
пълномощник по чл. 32, т. 3 ГПК. Оспорва исковете.
Доказателствата са писмени и гласни.
Допуснати са и назначени еднолична
съдебно-икономическа експертиза и допълнителна такава, изпълнени от вещото лице
К.К., приети от съда и неоспорени от страните.
На основание чл.214 ГПК е допуснато изменение на исковете
чрез намаление относно размера на претендираните суми: намаляване на
претенцията за обезщетение за положен извънреден труд – 1769,28 лв.; лихва за забава – 246,31
лв.; намаляване на претенцията за заплащане на допълнително възнаграждение
за положен нощен труд – 88,00 лв; лихва за забава – 14,67 лв.; увеличение на
претенцията за заплащане на допълнително възнаграждение за безплатна предпазна
храна – 585,60 лева и лихва за забава в размер на 131,74 лева, както и да се
признае за установено по отношение на ответника, че дължи компенсация с
допълнителен платен отпуск в размер на 6 часа и 30 минути.
Съдът, след като прецени доводите на
страните, събраните по делото доказателства, съобрази заключенията по
назначените съдебно - икономически експертизи, на основание чл. 235 ГПК, приема
за установени от фактическа и правна страна следните обстоятелства:
Няма спор между страните, а и видно от представеното удостоверение
изх. № 716/07.10.2016 г., издадено от ГД „ИН”, затвор гр. Сливен, безспорно се
установява, че съгласно Заповед № Л-8309/31.10.2012 г. на ГД „ИН”, в периода от
15.07.2013 г. до 15.07.2016 г. Ц.С.М. е назначен на длъжност „Надзирател І-ва
степен” в затвора гр. Сливен, ІІІ-та категория.
Няма спор и досежно обстоятелството, че до
приключване устните състезания на производството, служебното правоотношение не
е прекратено.
Работното време на ищеца е изчислявано и
отчитано сумарно за тримесечен период в часове и дежурства, като нормата на
работното време за всеки месец се е определяла на база работните дни в месеца и
тримесечието. Трудът, който ищецът е полагал е по предварително определен график
на 24-, 12- и 8-часови смени.
В Заповед № ЧР-05-400/06.08.2012 г. на
Министъра но правосъдието за реда за разпределение на работното време в ГД „ИН”
за териториалните й служби, като в т.9.2 и. т.9.3 е вписано: времето на
разположение в поделението,
където се изпълняват служебните задължения и физическото присъствие на
служителите се включва и отчита за работно време; времето за хранене и
физиологичните почивки се включват в отработеното време, в случаите когато
работната смяна или дежурство се изпълнява от един служител или характерът на
дейността не позволява почивка; т.10.2: отработените часове над нормативно
установения брой за съответния период се отчитат с протокол. В раздел ІІІ:
Полагане и отчитане на извънреден труд: т.13.1: положения извънреден труд се отчита
почасово, с проткол. Т. 13.4. Екземпляр от протокола, заедно с копие от
заповедта за полагане на извънреден труд се изпращат за вписване в книгата за
отчитане на извънреден труд. Т. 17.1. Възнаграждението за извънреден труд се
включва в месечното възнаграждение и се изплаща в месеца, следващ отчетния
тримесечен период. С тази заповед е отменена Заповед № ЛС-03-1182 от 10.10.2007
г.
Със Заповед № ЧР-05-170 от
03.04.2014 година на Министерството на правосъдието, в т.28 е регламентирано:
инструктажът, отводът, приемането и сдаването на дежурство/ наряд/, са част от отработеното
време и се провеждат в рамките на нормативно определената продължителност на
наряда/дежурството/, като отчетеното отработено време не може да надвишава
нормативно определената продължителност на наряда/дежурството/; т.30: Положеният
труд през времето на разположение за служителите, работещи в наряд се отчита
като работа над установеното работно време, като компенсирането не се извършва
преди изтичането на съответния тримесечен период.
Като
се има предвид, че в процесния период са действали различни правни норми,
съобразено с разпоредбата н. чл.211, ал.3 от ЗМВР (отм.), цитираните по –горе
Заповед № ЧР-05-400/06.08.2012г. - т.8.2, както и в чл.187, ал.3 от ЗМВР и.
чл.16д, ал.2 от ППЗИНЗС, в които е посочено, че работното време на държавните
служители работещи на 8-, 12- или 24-часови смени /наряд/ се изчислява сумарно
за тримесечен период, между страните в тази връзка няма противоречие.
Съгласно
чл.290, ал.2 и. чл.291, т.1 от ППЗИНЗС, ищецът е следвало да осъществява
постова служба в Затвора, гр. Сливен като за процесния период е давал 8-, 12- и
24-часови дежурства. Съгласно чл. 301, ал.3 от ППЗИНЗС /отм./ надзирателите се
назначават на пост за 6, 8, 12 или 24 часа, като непрекъснато носене на
службата за една смяна н. един пост не може да бъде повече от 12 часа. Съгласно
ал.4: Когато службата се носи без прекъсване, за работно време от 8 часа на
постовия се осигурява половин час почивка, за работно време от 12 часа - 45
минути почивка, и за работно време от 24 часа - 90 минути почивка. При 24-часов
график на дежурство до 20 часа са постова служба - ал.5. Съгласно нормата на
ал.6 от ППЗИНЗС /отм./ служителите от наряда, които не изпълняват постова
служба, са на разположение на дежурния главен надзирател, както и че те имат
право да почиват, без да се събличат и не могат да напускат района на
поделението. Подобна е уредбата и в новите чл.16а и чл.16е от Правилника (ДВ, бр. 20 от
В
чл.202, ал.1, т.3 от ЗМВР (отм.), респективно чл.178, ал.1, т.3 от ЗМВР, към
който препраща чл.19, ал.2 от ЗИНЗС, е регламентирано правото на държавните
служители да получават допълнително възнаграждение за извънреден труд, като
работата извън редовното работно време следва да се компенсира с възнаграждение
за извънреден труд: за отработени до 50 часа на отчетен тримесечен период и с
допълнителен отпуск за отработено време над 50 часа /чл.211, ал.5, т.2 ЗМВР
/отм./ и за отработени до 70 часа на отчетен тримесечен период и с допълнителен
отпуск за отработено време над 70 часа /чл.187, ал.5, т.2 ЗМВР/, като
извънредния труд се заплаща с 50 на сто увеличение върху основното месечно
възнаграждение на държавния служител /ал.6/.
От събраните по делото гласни
доказателства, в лицето на допуснат в качеството на свидетел Огнян Гинчев,
които съда кредитира и приобщава към доказателствата по делото, като ги намира
обективни и непротиворечиви, колега на ищцата, се установява, че през процесния период надзирателите в Затвора,
гр. Сливен, са давали дежурства на 8-, 12- и. 24-часови смени. По време на
24-часовите дежурства са имали три почивки по 30 минути и 3 часа време за отдих
и почивка, което не може да се ползва за спане, тъй като трябва да са на
разположение на ръководителя. По време на 12 часовите дежурства са имали две
почивки по 30 минути, а по време на 8 часовите дежурства са имали една почивка
от 30 минути. Дванадесетчасовите дневни дежурства са започвали в 7,45 часа и са
приключвали в 20.30 часа, 24-часовите дежурства са започвали 07.45 часа и са
приключвали в 8,30 часа на другия ден, 8-часовите дневни дежурства са започвали
в 7,45 часа и са приключвали в 16,30 часа. Свидетелят установява също така, че
по време на тези почивки не са имали право да напускат затвора, а понякога, при необходимост е следвало да
изпълняват служебни задължения. През почивките и по време на непостовата служба
надзирателите не са имали право да събличат униформата си и да си събуват
обувките. През почивките надзирателите се хранили в столовата в затвора. При 8,
12- и 24-часовите дежурства надзирателите били задължени да се явяват на работа
15 минути преди започване на дежурството, за „развод”, на който присъстват с
униформа, а след приключване на дежурството, отново били задължени да остават в
затвора още 30 минути за приемане и издаване на постовете.
Тези
свидетелски показания съвпадат и се припокриват с данните и констатациите на
вещото лице по допуснатата и назначена съдебно-икономическа експертиза,
допълнителната експертиза, приети от съда и не оспорени от страните.
В заключенията на вещото лице, което съдът възприема изцяло, като
дадени обективно, компетентно и без да е заинтересован от изхода по делото, се
установи, че в процесния период ищецът е изпълнявал служебните си задължения в Затвора,
гр. Сливен на длъжността „Надзирател І-ва степен”, като е давал 8-, 12- и.
24-часови дежурства. Установено е, че за исковия период 15.07.2013 г. - 15.07.2016
г. дължимото обезщетение за положен извънреден труд е в размер на 1769,28 лв., а лихвата за забава е в размер
на 256,31 лв.; дължимото допълнително възнаграждение за положен нощен труд е в размер на 88,00 лв., а лихвата
за забава в размер на 14,67 лв.; дължимото допълнително възнаграждение за
безплатна предпазна храна е в размер на 585,60 лева, а лихвата за забава в
размер на 131,74 лева.
Дължимата компенсация с допълнителен платен отпуск е в
размер на 6 часа и 30 минути.
Във всички заповеди, издадени от
Министерството н. п., е посочено, че нормалната продължителност е от 8 часа
дневно, при 40 часова работна седмица – петдневна работна седмица.
Съгласно чл.211, ал.5 от ЗМВР на
служителите се заплащат до 50 часа работени над установеното работно време/
извънреден труд/, а от третото тримесечие на 2014 година, съгласно ал.6 от
чл.211 на ЗМВР – 55 часа, при заплащане на часова ставка с коефициент 1,5 върху
основното месечно възнаграждение /с 50% увеличение върху основното месечно
възнаграждение/.
Съгласно чл.19, ал.2 от ЗИНЗС статутът на държавните
служители в ГДИН, какъвто е ищеца, и по това няма спор, се урежда от
разпоредбите относно държавната служба в ЗМВР, доколкото в ЗИНЗС не е
предвидено друго.
В периода от 01.10.2012 г. до
30.09.2015 г. е бил в сила Закона
за Министерството на вътрешните работи, обн.,
ДВ, бр. 17 от 24.02.2006 г., в сила от 01.05.2006 г., отм., бр. 53 от
27.06.2014 г. и. са били приложими неговите правни норми, а от 01.07.2014г. са
приложими нормите на Закона за Министерството на вътрешните работи, обн.,
ДВ, бр. 53 от 27.06.2014 г. В периода от 01.10.2012 г. до 10.03.2014г. е била в
сила нормата на чл.301 от Правилника за прилагане на ЗИНЗС, издаден
от Министъра на правосъдието, обн., ДВ, бр. 9 от 2.02.2010 г., в сила от
01.02.2010 г., а след тази дата с измененията и допълненията в него, бр. 20 от
07.03.2014 г., до края н. исковия период са приложими нормите на чл.16а -
чл.16е от същия правилник.
В
чл.211, ал.3 от ЗМВР (отм.), Заповед № ЧР-05-400/06.08.2012г. - т.8.2, както и.
в чл.187, ал.3 от ЗМВР и. чл.16д, ал.2 от ППЗИНЗС е посочено, че работното
време н. държавните служители работещи н. 8-, 12- или 24-часови смени (наряд)
се изчислява сумирано за тримесечен период.
Посочването на нормативната уредба,
съобразено с непротиворечивите твърдения на страните и от показанията на
разпитаните свидетели се установи безспорно, че когато ищецът не е бил на пост,
е бил задължен да бъде на разположение на дежурния главен надзирател, че не е
имал право да напуска затвора, да съблича униформата си или да сваля обувките
си. Дори по времето, когато е следвало да почива същият не е разполагал с
правото да преустанови работата си и свободно да напуска територията на затвора.
При възникнала служебна необходимост е следвало веднага да реагира и да започне
да изпълнява функционалните си задължения.
Въпросът, дали почивките при 12- и
24-часовите дежурства, които е давала ищцата, са част от работното време,
изрично е уреден в чл.16е, ал.3 и. 4 ППЗИНЗС, обн. в ДВ бр. 20 от 07.03.2014
г., които разпоредби са приложими за част от процесния период – от влизането в
сила на тези норми до 01.10.2014г. Съгласно същите при 12-часов график на наряд
или дежурство се отчитат и заплащат 12 часа отработено време по ал.1, съгласно
ал.3, а при 24-часов график на наряд или дежурство се отчитат и заплащат 24
часа отработено време по ал. 1, съгласно ал.4.
При предходната редакция на
нормативния акт въпросът не е бил изрично уреден, но тълкуването на действащите
за процесния исков период материално-правни разпоредби води до същия извод за
съдържанието на приложимия за спорното право (към момента на възникването му)
закон.
В тази връзка чл. 2 от Директива
2003/88/ЕО на Европейския парламент и Съвета от 04.11.2003 г. относно някои
аспекти н. организацията н. работното време дефинира работното време като
период, през който служителят работи или е н. разположение н. работодателя, за
да изпълнява своите задължения. С няколко свои решения - Р от 03.10.2000 г. по
дело С - 303/98 г., Р от 09.09.2003 г. по дело С -151/02 г., Р от 11.01.2007 г.
по дело С - 437/05 г., постановени по преюдициални запитвания, Съда на
Европейската общност е дал задължително тълкуване на посочената разпоредба.
Посочил е, че когато работникът или служителя е длъжен да присъства физически на
място определено от работодателя, цялото дежурство се счита за работно време,
включително неактивната част от него - време за спане, почивка, храна и
физиологични нужди. Изрично в т. 55 от решение от 25.11.2010 г. по дело С -
429/09 г. е отбелязано, че работно време, състоящо се от периоди на дежурство и
оперативна готовност, при които е необходимо физическото присъствие на
съответния работник на работното му място, е част от понятието "работно
време" по смисъла на Директива 2003/88/ЕО. Тези решения са задължителни за
прилагане от всички национални юрисдикции, включително и от тези, които не са
отправили преюдициално запитване.
Няма
спор досежно обстоятелството, че ищецът е бил длъжен да бъде на разположение на
работното си място и под разпореждане на прекия си ръководител, предвиденото
време за почивка по време на дежурството не представлява почивка по смисъла на
чл.52, ал.2 ЗДСл, която не се включва в работното време. Няма спор между
страните, че ищецът добросъвестно е изпълнявал служебните си задължения и е бил
на разположение през цялото време на дежурствата. Но съда не може да не
съобрази задължителното предписание на Тълкувателно решение № 8/2013 година по
т.д. № 8/2013 г. н. ОСГК н. ВКС, съгласно което, при непрекъсваем производствен
процес/ смени, дежурства/, нормативно определеното време за хранене се включва
в работното време, ако работникът или служителят е длъжен да присъства
физически на място, определено от работодателя. В този случай дори неактивната
част от дежурството се счита за работно време и конкретния случай е именно такъв.
Това пък от своя страна обосновава извода, че даваните от ищеца 12- и 24-часови дежурства при ответника през
целия процесен период следва да се отчитат и заплащат съответно за 12 и 24 часа
отработено време. Работодателят-ответник обаче не е отчитал и заплащал по този
начин положения по време на дежурствата труд от ищцата, поради което й дължи
възнаграждение за тези неотчетени часове, с които се надвишава нормалната
продължителност на работното време на тримесечие. От друга страна, явяването на
ищцата преди отпочване на смяната и оставането й също след приключването, времето от 15 минути преди всеки
наряд, в което се е провеждал развода и 30 минути след наряда, в което е
сдавано дежурството – време, в което ищецът е присъствал на определеното му
работно място, също следва да се включи в отработеното време, тъй като ищецът е
бил задължен за това. Независимо обаче от обстоятелството дали идването на ищеца
на работа преди установеното работно време и напускането на работата след
изтичането на това време е в изпълнение на нормативен акт, заповед на
работодателя или се е наложило като практика, то по делото е доказан факта, че
извън работната смяна от 12 часа, респективно - 24 часа през процесния период
ищецът е присъствал на работното си място още 45 минути на смяна.
Според нормата на чл. 305, ал. 1
ППЗИНЗС /в редакцията си до ДВ бр. 20 от 07.03.2014 г./ назначените в наряд
трябва да се явят в поделението най-малко 15 минути преди определеното за
инструктаж време, като в настоящата редакция нормата изисква явяването да е в
определеното за инструктаж време. Текстът на чл. 17, т. 5 от Инструкция № І -
2453/04.12.2012 г., издадена на основание чл. 211, ал. 7 ЗМВР (отм.) от
министъра на правосъдието предвижда, че отработеното време включва времето за
инструктаж, отвод, приемане и сдаване на дежурството. Нормата е възпроизведена
в чл. 16е, ал. 1, т.3 (нов – ДВ, бр. 20 от
Предвид безспорно установеното по
делото присъствие на ищеца на определеното работно място за времето 15 минути
преди започване на всяка негова смяна /дежурство/ и 30 минути след приключване
на всяка негова смяна /дежурство/ това следва да се приравни на отработено
време, защото тя, макар и да не е изпълнявала присъщите си служебни функции, е
била на разположение на органа по назначението извън установеното й работно
време. Така действителният обем на работното време на ищеца е възлизал на 24
часа и 45 минути, в случаите на 24 часови смени /дежурства/ и на 12 часа и 45
минути, в случаите на 12 часови смени /дежурства/. Тези 45 минути са извън
установеното редовно работно време и представляват извънреден труд по смисъла на
чл.211, ал.5 от ЗМВР (отм.), респ. чл.187, ал.5 от ЗМВР, който следва да се
компенсира от работодателя със заплащане н. възнаграждение, определено по
правилото н. чл.211, ал.5, т.2 от ЗМВР (отм.), респ. чл.187, ал.5, т.2 от ЗМВР.
Съгласно чл.187, ал.1 от ЗМВР, действаща
към момента: Нормалната продължителност на работното време на държавните
служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна
седмица. В ал.3 на същия
законов текст, която е
изменена с ДВ, бр. 14 от
Основателна
се явява и претенцията за изплащане на левовата равностойност на полагащата се
безплатна предпазна храна за периода 15.07.2013 г. – 31.10.2014 г. по следните
съображения:
Съгласно
чл. 23, ал. 4 ЗИНЗС: „За извършените дейности, свързани с вредни за здравето,
последици, на служителите се изплащат допълнителни възнаграждения и се
осигуряват безплатна храна и противоотрови”. И чл. 204, ал. 3 ЗМВР/отм.//изм.
ДВ, бр. 44 от
Съгласно
ал. 6 на чл. 204 ЗМВР /отм.//изм. ДВ, бр. 44 от
За
определяне на условията и реда за предоставяне на безплатната предпазна храна,
е издадена Наредба № Із-1681 от 21.08.2012 г. за определяне на условията и реда
за осигуряване на безплатна храна за служителите на МВР, работещи при
специфични условия и рискове за живота и здравето и на ободряващи напитки за
служителите на МВР, които работят на смени, относима към процесния исков
период. Съгласно чл. 2 на наредбата: „За
извършване на дейности при специфични условия и рискове за живота и здравето се
осигурява безплатна храна на служителите на МВР, които работят на 12- и 24-часови
смени при сумарно изчисляване на работното време.
Безспорно
е, че ищецът е такъв служител, но въпреки нормативно установеното му право да
получава безплатна храна за специфични условия на труд, същият не е получавал
такава.
По делото безспорно се установи, че
работодателят-ответник не е отчитал и заплащал положения преди и след времето на
дежурство труд от ищцата, включително и нощен такъв и не е осигурявал безплатна
предпазна храна, поради което същата следва да бъде обезщетена.
С оглед изложеното, съдът приема
заключението на вещото лице и допълнителното такова, според което дължимото
обезщетение за положен извънреден труд е в размер на 1769,28 лв.,
размера на дължимото допълнително възнаграждение за положен нощен труд е 88,00 лв., дължимото
допълнително възнаграждение за безплатна предпазна храна е в размер на 585,60
лева.
Основателността на главния иск е
предпоставка за уважаване и на акцесорния иск за обезщетение за забава в
размер на законната лихва по чл.
86, ал. 1 ЗЗД. Предвид горните разсъждения вземането за извънреден труд става
изискуемо на първия ден след изтичане на тримесечния период, за който е положен
труда и по правилото н. чл. 84, ал. 1 ЗЗД ответникът е изпаднал в забава след
изтичане на срока, в който е трябвало да плати, без да е нужна покана. Общият
размер на обезщетенията за забава, изчислени до датата на подаване на исковата
молба, според вещото лице възлиза на сумата 392,72 лв. и следва да бъде уважен по отношение на всяка
от претенциите поотделно.
Съгласно чл. 78, ал.1 от ГПК
заплатените от ищеца такси, разноски по производството и възнаграждение за един
адвокат, ако е имал такъв, се заплащат от ответника съразмерно с уважената част
от иска. Ответникът също има право да иска заплащане на направените от него
разноски съразмерно с отхвърлената част от иска и при прекратяване на делото.
При този изход на делото и на основание чл.78, ал.1 от ГПК, ответникът дължи на ищеца направените в производството разноски за
адвокатско възнаграждение, съобразно представения списък на разноските в размер
на 1800,00 лева. По отношение
възражението по чл.78, ал.5 от ГПК за прекомерност на адвокатското
възнаграждение на пълномощника на ищеца в настоящото производство, съдът намира
същото за основателно. Действително материалният интерес в исковото производство
е 2835,60 лева, като съгласно разпоредбата на чл.7, ал.2, т.2 от Наредба
№1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения
минималния размер на адвокатското възнаграждение възлиза на сумата от 428,49 лв.
Съдът обаче взе предвид факта, че се касае за дело с голяма фактическа и правна
сложност, с голям обем действаща и отменена нормативна уредба, както и
обстоятелство, че по делото са проведени три открити съдебни заседания и са
събирани множество писмени доказателствени средства и не е оправдано
адвокатското възнаграждение да бъде в минимален размер. Но съобразявайки
фактическата и правна сложност на делото с минималния размер на възнаграждение,
предвиден по Наредбата, както и довода
на ответната страна, че се касае за множество дела с идентичен предмет, по
които адв. П. е процесуален представител, съдът намира, че искането на
ответника по чл.78, ал.5 от ГПК е основателно и адвокатското възнаграждение
следва да се намали. Съдът намира, че справедлив размер на адвокатско
възнаграждение предвид изложените по-горе доводи е в размер на 1000 лева.
На
основание чл.78, ал.6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати по
сметка на съда сумата 170,77 лв. за държавна такса, определена върху уважения
размер на всеки един от предявените искове, съгласно чл. 1 от Тарифата за
държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК и 750,00 лева за
експертизи.
Водим от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА
ГД "ИЗПЪЛНЕНИЕ НА НАКАЗАНИЯТА” със седалище и адрес на управление: град
София, бул. „Ген. Н. Столетов" № 21, представлявана от Главния директор гл.комисар
Гергана Георгиева, ДА ЗАПЛАТИ на Ц.С.М., ЕГН: ********** ***, следните суми:
- 1769,28 лв., представляващи неизплатено
допълнително възнаграждение за извънреден труд за периода от 15.07.2013 г. до 15.07.2016
г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване
на иска – 18.07.2016 г., до окончателното й изплащане;
- 246,31 лв., представляваща обезщетение
за забава върху неизплатеното възнаграждение за положен извънреден труд за
периода от 15.07.2013 г. до 15.07.2016 г.;
- 88,00 лв., представляващи обезщетение
за положен нощен труд за
периода от 01.07.2014 г. до 31.12.2014 г., ведно със законната лихва върху тази
сума, считано от датата на предявяване на иска – 18.07.2016 г., до
окончателното й изплащане;
- 14,67 лв. лихва за забава върху
неизплатеното възнаграждение за положен нощен труд за периода от 01.07.2014 г.
до 31.12.2014 г.,
- 585,60 лева, представляващи обезщетение в размер на левовата
равностойност на безплатна предпазна храна за периода 15.07.2013 г. до 15.05.2016
г.
- 131,74 лева, представляваща обезщетение за забава върху
неизплатената равностойност на безплатна предпазна храна за периода 15.07.2013
г. до 15.05.2016 г.
- 1000,00 лева, определени за адвокатско
възнаграждение.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на
ГД "ИЗПЪЛНЕНИЕ НА НАКАЗАНИЯТА” със седалище и адрес на управление: град
София, бул. „Ген. Н. Столетов" № 21, представлявана от Главния директор гл.комисар
Гергана Георгиева, че в периода 15.07.2013 г. до 15.07.2016 година Ц.С.М., ЕГН:
********** ***, има право на ДОПЪЛНИТЕЛЕН ПЛАТЕН ОТПУСК в размер на 6 часа и 30
минути за положен извънреден труд над 50 часа.
ОСЪЖДА
ГД "ИЗПЪЛНЕНИЕ НА НАКАЗАНИЯТА” със седалище и адрес на управление: град
София, бул. „Ген. Н. Столетов" № 21, представлявана от Главния директор гл.комисар
Гергана Георгиева, ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Районен съд гр. Сливен, сумата 170,77
лв./сто и седемдесет лева и 0,77 стотинки/ представляващи дължимата държавна такса и
сумата от 750,00 лева /седемстотин и петдесет лева/, представляващи
възнаграждения за вещо лице по изготвени експертизи, и 5.00 лв. за служебно
издаване на изпълнителен лист, в случай на принудително събиране на сумите.
Решението може да се обжалва пред
Окръжен съд Сливен, в двуседмичен срок от връчването му на страните.