ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 875
гр.Хасково, 21.09.2023г.
Административен съд – Хасково, в закрито
заседание на двадесет и първи септември през две хиляди и двадесет и трета
година, в състав:
СЪДИЯ: ПЕНКА КОСТОВА
като разгледа докладваното исково адм. дело
№898 по описа за 2023 година, и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда
на Глава петнадесета, Раздел II от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по жалба
от П.Т.З. ***, подадена чрез пълномощник адв. Б., с правно основание чл.256,
ал.1 от АПК, с която се търси защита срещу бездействие на административен орган
по задължение, произтичащо пряко от нормативен акт, а именно: неоснователно
бездействие на кмета на Община Приморско по задължението му, произтичащо от
разпоредбите на чл.15а, ал.2 от ЗДОИ, задължаващо го да публикува на сайта на
поверената му община в секция „Достъп до информация“ годишните отчети за
постъпилите заявления за достъп до обществена информация и за повторно използване
на информация от обществения сектор, който включва и данни за направените
откази и причините за това, за 2022г.
В жалбата се сочи,
че по реда на чл.256 от АПК, с нея се обжалва неоснователното бездействие на кмет
на Община Приморско, относно неизпълнение на задължението му, разписано в
чл.15а, ал.2, вр. чл.15, ал.2 от ЗДОИ, да публикува на сайта на поверената му
община, секция „Достъп до информация“, данни за: „годишните отчети за
постъпилите заявления за достъп до обществена информация и за повторно
използване на информация от обществения сектор, който включва и данни за
направените откази и причините за това, за 2022 г.“ (бездействието), каквито
към 08.08.2022г. / по всяка вероятност се има предвид 2023г./ не били налични.
Оспорващият сочи, че
с разпоредбите на чл.15, ал.2, вр. ал.15а, ал.2 от ЗДОИ законодателят бил
уредил едно законово благо за гражданите – да разполагат от сайта на Община
Приморско с годишните отчети за постъпилите заявления за достъп до обществена
информация и за повторно използване на информация от обществения сектор, който
включва и данни за направените откази и причините за това, с цел
заинтересованите лица да бъдат осведомени за темите на запитванията и
резултатите от Решенията на органа по постъпилите заявления и искания по реда
на ЗДОИ. Ответникът не бил изпълнил това законово задължение. Всеки български и
чужд гражданин имал право да търси и получава информация, поради което
процесното бездействие засягало правата на всеки заявител, в т.ч. и на
оспорващия, поради което той имал правен интерес да обжалва порочното
бездействие на ответника. Така намирал, че оспореното бездействие е нетърпимо
от правния мир на правовата държава и следвало да се отмени по съдебен ред.
Оспорващият счита,
че ответникът разполага с търсената информация, тъй като годишният отчет е част
от доклада по чл.62 ал.1 от Закон за администрацията, като достъп до тази
платформа имат само оторизирани държавни служители, но не и самият оспорващ. На
официалната интернет страница на Община Приморско, секция-Достъп до информация,
бил публикуван само един Годишен отчет за 2012г. Оспорващият сочи, че годишно
подава около 3-4 запитвания по ЗДОИ до ответника, който му предоставя търсената
информация: за размера на ДДС върху ТБО и таксата за пазарите, за оползотворяване
на отпадъците и др., но също така го интересуват отговорите по заявления,
подадени от други лица, които следвало да са обективирани в Годишния отчет за
2022г.
Претендира се съдът
да постанови решение, с което да отмени неоснователното бездействие на кмета на
Община Приморско и да задължи същия да публикува на сайта на поверената му
община, секция „Достъп до информация“: „годишните отчети за постъпилите
заявления за достъп до обществена информация и за повторно използване на
информация от обществения сектор, който включва и данни за направените откази и
причините за това, за 2022г.“, както и в полза на жалбоподателя да бъдат
заплатени направените разноски.
С вх. №6674 от
11.09.2023г. по делото е постъпила допълнително молба от оспорващия, чрез
пълномощника му. В същата се излагат съображения, че видно от представен
отговор с писмо вх. №6651/08.09.2023г., ответникът публикувал непълен и
формален Годишен отчет – 2022г. на сайта на Община Приморско на 07.09.2023г.,
след образуване на настоящото дело, както и се навеждат доводи за неоправдано
забавяне на публикуването. Моли се на основание чл.143 ал.2 от АПК да се
присъдят разноски съгласно представен списък.
Ответникът не
ангажира становище по делото. С писмо изх. №11-00-5/07.09.2023г. на Община
Приморско (вх. №6651/08.09.2023г. в Административен съд – Хасково) са изпратени
годишни отчети за организацията на достъп до обществена информация за 2021г. и
2022г. В писмото е посочено, че през месеците август и септември информацията,
публикувана на страницата на Община Приморско, периодично се обновява. Отбелязано
е, че годишните отчети за 2021г. и 2022г. са достъпни на официалната интернет
страница на Община Приморско от 07.09.2023г., както и е посочено, че са
предприети необходимите действия по Закона за достъп до обществена информация
за изпълнението на задълженията по чл.15а от посочения закон.
Съдът, като прецени
събраните по делото доказателства, намира оспорването за недопустимо, поради
следните съображения:
Нормата на чл.256,
ал.1 от АПК изрично предвижда при оспорване бездействието на административния
орган да се прилагат съответно разпоредбите за оспорване на индивидуалните
административни актове. Съответно общата разпоредба на чл.147, ал.1 от АПК,
съгласно която право да оспорват административния акт имат гражданите и
организациите, чиито права, свободи или законни интереси са нарушени или
застрашени от него, или за които той поражда задължения, несъмнено намира
приложение и в производството по оспорване на бездействия. Тоест процесуална
предпоставка за съществуване на правото на иск и в двете хипотези на чл.256 от АПК, е наличие на правен интерес от търсената защита, изразен в нарушени или
застрашени права, свободи или законни интереси на оспорващия, като целта е това
нарушение да бъде преустановено и да се извърши предписаното от закона
действие. Наличието у оспорващия на правен интерес, който се извежда от
неблагоприятното засягане с бездействието на защитими от закона негови
субективни права, е абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на оспорването,
за чието наличие съдът е задължен да следи служебно. Такъв в настоящия случай
от съда по отношение на ищеца П.З. не се установява.
Съгласно чл.15а ал.2
от ЗДОИ, в секция „Достъп до информация“ на интернет страниците по ал.1 се
обявяват данните по чл. 15, ал. 1, т. 4 и 11 и годишните отчети по ал.2,
съществуващите вътрешни правила относно достъпа до обществена информация,
нормативите за разходите за предоставяне на достъп до информация по чл. 20, ал.
2 и повторно използване на информация от обществения сектор по чл. 41ж, реда за
достъп до публичните регистри, съхранявани от административните структури в
системата на изпълнителната власт.
Според чл.15 ал.2 от
ЗДОИ, всеки ръководител по ал.1 изготвя годишен отчет за постъпилите заявления
за достъп до обществена информация и за повторно използване на информация от
обществения сектор, който включва и данни за направените откази и причините за
това. Годишният отчет е част от ежегодните доклади по чл. 62, ал. 1 от Закона
за администрацията.
Както бе посочено
по-горе, в чл.15а ал.1 и 2 от ЗДОИ е посочено, че информацията за годишните
отчети по чл.15 ал.2 от ЗДОИ е публично достъпна и се публикува на интернет
страниците на задължените субекти. Следователно кметът на Община Приморско,
който е задължен субект по определението на чл.3 от ЗДОИ, има законово
задължение да публикува годишните отчети по чл.15 ал.2 от ЗДОИ. По делото се
установи, че на електронната страница на Община Приморско, която е публично
достъпна, е уреден начинът за предоставяне на достъп до обществена информация. Установява
се също, че към 07.09.2023г., след образуване на настоящото съдебно
производство, на официалната интернет страница на Община Приморско е публикуван
и съответно е достъпен годишния отчет по чл.15 ал.2 от ЗДОИ за 2022г.
Защитата срещу
неоснователни бездействия на административен орган е уредена в разпоредбата на
чл. 256 АПК. Производството по чл. 256, ал. 1 и ал. 2 АПК е исково
производство. Целта на исканията по чл. 256, ал. 1 и ал. 2 АПК е да се установи
със сила на пресъдено нещо, че в полза на ищеца срещу ответника –
административния орган, съществува неудовлетворено субективно право, което има
за предмет такова поведение от страна на административния орган вменено му от
закона, чрез което на правоимащия се предоставя определена облага или друга
полезна за него последица. Търсещият съдебна защита цели да осъди
административния орган да извърши фактическото действие, за което е задължен по
закон и което не извършва. Защитата по този ред е възможна, само ако органът бездейства,
но не и след като бездействието е прекратено. Липсата на твърдяното бездействие
от страна на органа лишава съдебното производство от предмет, защото защитата,
която съдът може да даде чрез осъдителното си решение е да осъди органа да
извърши претендираното действие – аргумент от чл. 256, ал. 3 АПК.
Правният интерес от
търсената защита чрез предявяването на иск с правно основание чл. 256, ал. 1 и
ал. 2 АПК се счита отпаднал, когато са представени доказателства за извършване
на предписаното действие. В случая, видно от представените по делото
доказателства, фактическите действия, предмет на искането до съда, са извършени
от ответника на 07.09.2023г. С извършването на тези действия за ищеца в
производството по чл. 256 от АПК е отпаднал правния интерес от търсената
съдебна защита. Наличието на правен интерес е абсолютна положителна процесуална
предпоставка за разглеждане и произнасяне по искането, за която съдът следи
служебно. Той следва да е налице във всеки един момент на съдебното
производство. След като фактическите действия, които се е искало да бъдат
извършени, са вече извършени, то за оспорващия е отпаднал правният интерес от
защита в образуваното производство, поради което искането следва да се остави без
разглеждане на основание чл. 159, т. 4 от АПК и да се прекрати производството
по делото.
В тази насока е и
практиката на Върховен административен съд на Република България, изразена в
Определение №8803 от 11.10.2022г. по адм. д. 8489/2022г., V о.; Определение №8716 от 20.07.2021г. по адм. д. №3835/2021г.,
V о. и др.
За пълнота на
изложението, във връзка с наведените в допълнително подадената молба
възражения, че ответникът публикувал непълен и формален Годишен отчет – 2022г.,
който не отговарял на изискванията на чл.15 ал.2 от ЗДОИ, следва да се посочи,
че видно от изложеното по-горе, изискванията на чл.15а ал.2 от ЗДОИ са спазени
в случая, а пълнотата на конкретните съдържащи се в така обявената информация данни
и съответствието им с годишни отчети на други общини, каквато съпоставка се
прави от ищеца, не могат да бъдат контролирани в настоящото производство - по
реда на чл.256 от АПК, тъй като тази норма визира случаи на пълно бездействие
на органа да изпълни задължение, произтичащо от нормативен акт, а не лошо или
неточно изпълнение на такова задължение.
Тук следва да се
отчете също, че в чл.15а ал.3 от ЗДОИ е предвидено, че всеки ръководител по чл.15 ал.1 ежегодно
обявява актуализиран списък на категориите информация, подлежаща на публикуване
в интернет за сферата на дейност на съответната администрация, както и
форматите, в които е достъпна, а съгласно ал.4 информацията по чл.15 се
публикува, съответно се обновява, в срок до три работни дни от приемането на
съответния акт или от създаването на съответната информация, а ако актът се
обнародва – в срок до три работни дни от обнародването, освен ако в закон не е
определен друг срок. Т. е. разпоредбата на чл.15а ал.4 от ЗДОИ препраща към
чл.15 от същия закон, а конкретно публикуването на коментираните годишни отчети
не е регламентирано в чл.15, а в чл.15а ал.2 от ЗДОИ. Така макар законът да
вменява изискване за публикуване, той не посочва конкретния срок, в който
следва да стане обявяването на информацията по отношение на годишните отчети.
При тези констатации
се обосновава правният извод за недопустимост на иска, поради което исковата
молба наименована жалба следва да се остави без разглеждане, респективно да се
прекрати образуваното съдебно производство, на основание чл.159 т.4 от АПК.
При този изход на
делото не се следва присъждане на разноски в полза на ищеца З.. Това е така,
тъй като при прекратяване на производството поради липса на правен интерес на
основание чл.159 т.4 от АПК не е налице хипотеза по АПК или ГПК, в която
ответникът да дължи разноски на оспорващия, вкл. в производството по чл.256 от АПК. В тази насока е и практиката на Върховен административен съд, изразена в
Определение №2516 от 23.02.2021г. по адм. д. №1893/2021г., V о.; Определение №691 от 20.01.2021г. по адм. д.
№13455/2020г., V о.; Определение №11760 от
18.09.2020г. по адм. д. №9633/2020г., V о. и др.
По изложените
съображения и на основание чл.159 т.4 от АПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на П.Т.З. ***, с правно
основание чл.256, ал.1 от АПК, с която се търси защита срещу бездействие на
административен орган по задължение, произтичащо пряко от нормативен акт, а
именно: неоснователно бездействие на кмета на Община Приморско по задължението
му, произтичащо от разпоредбите на чл.15а, ал.2 от ЗОДОИ, задължаваща го да
публикува на сайта на поверената му община в секция „Достъп до информация“
годишните отчети за постъпилите заявления за достъп до обществена информация и за
повторно използване на информация от обществения сектор, който включва и данни
за направените откази и причините за това, за 2022г.
ПРЕКРАТЯВА производството по исково адм. дело №898/2023г.
по описа на Административен съд-Хасково.
Определението
подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния административен съд в
7-дневен срок от съобщаването му.
СЪДИЯ: