Присъда по НОХД №4741/2023 на Районен съд - Бургас

Мотиви към Присъда № **32/18.09.2025 г. по НОХД № 4741/2023 г. по описа на
Районен съд - Б., LI наказателен състав

Производство по делото е образувано по обвинителния акт на Районна прокуратура -
Б. против подсъдимия С. Р. А., ЕГН: **********, за това, че на неустановена дата през
периода от месец юни 2020 г. до 13.08.2020 г., от къща, намираща се в **********, ул. Цв.Р.
№ **, в условията на повторност, като случаят не е маловажен, в съучастие с Р. М. Д.,
родена на ***, чрез повреждане на преграда, здраво направена за защита на имот -
изкъртване на входната врата на къщата и чрез използване на моторно превозно средство -
товарен автомобил „Ф.Т.“, с peг. № ***, отнел следните чужди движими вещи: една конзола
за миксиране - миш-пулт „Dynacord”, на стойност 180 лв., две тонколони, с размери 50/50/50
см, черни на цвят, неустановена марка и модел, с единична цена от 92 лв., на обща стойност
184 лв., две тонколони, тип „пищялки“, дървени, с единична цена от 43 лв., на обща
стойност 86 лв., един микрофон, безжичен, марка „AKG”, ведно с адаптер и приемник към
него, на стойност 163 лв., една музикална уредба, марка „SONY”, на стойност 78 лв., и един
фритюрник, марка „Му Domo BDZ -9“, на стойност 30 лв., ведно със захранващ кабел, на
стойност 5 лв., общо 35 лв., всички вещи на обща стойност 726 лв., от владението на
собственика Х. М. Д., роден на .... г., без негово съгласието с намеР.ето противозаконно да ги
присвои - престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 3, т. 4 и т. 7, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 28, ал. 1, вр.
чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 от НК.
В пледоарията си прокурорът поддържа повдигнатото обвинение досежно
фактическата обстановка, изнесена в обвинителния акт, позовавайки се на събраните в хода
на производството доказателства. Предлага на подсъдимия да се наложи наказание
лишаване от свобода за срок от една година при първоначален строг режим.
Защитникът на подсъдимия посочва, че обвинението не е доказано по безспорен
начин и моли за оправдателна присъда.
Подсъдимият не се яви и производството протече в негово отсъствие.
Съдът, след като обсъди събраните доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност,
и в съответствие с разпоредбите на чл. 13 и чл. 18 от НПК, намери за установено следното
от фактическа страна:
Подсъдимият С. Р. А. е роден на **.**.**** г., в ***, обл. Б., *****************
адрес в ***, ул. Б. № **, с ЕГН: **********.
С одобрено от съда споразумение по НОХД № 325/2015 г. на Районен съд - А., в сила
от 27.10.2015 г., подсъдимият С. А. е признат за виновен за извършено престъпление по чл.
197, т. 3, вр. чл. 195, ал. 1, т. 3, т. 4 и т. 5, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 от НК,
като му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от 6 месеца с изпитателен срок
от 3 три години.
На неустановена дата, през периода от месец юни 2020 г. до 13.08.2020 г.,
подсъдимият и св. Р. Д., отишли на гости в дома на родителите на последната, който се
намирал в с. Р.. Подсъдимият А. управлявал товарен автомобил „Ф.Т.“ с peг. № ***. Към този
момент братът на св. Р. Д. - Х. Д., се намирал в чужбина.
На 13.08.2020 г. св. М. Д. посетил имота на сина си Х. Д., намиращ се в с. Р., ул. Цв.Р.
№ **, и установил, че входната врата на къщата от PVC е разбита, панелите били извадени в
долната им част. След разговор със сина си по телефона, св. М. Д. констатирал, че от дома на
Х. Д. липсват миш-пулт „Dynacord”, две тонколони, с размери 50/50/50 см, черни на цвят,
неустановена марка и модел, две тонколони, тип „пищялки“, дървени, един микрофон,
безжичен, марка ,AKG”, ведно с адаптер и приемник към него, една музикална уредба,
марка „SONY” и един брой фритюрник, марка „Му Domo BDZ - 9“, ведно със захранващ
кабел. След което сигнализирал в полицията.
1

От изготвената по делото оценъчна експертиза се установява, че пазарната стойност
на вещите е както следва: една конзола за миксиране - миш-пулт, марка „Dynacord” - 180 лв.,
два броя тонколони, с размери 50/50/50 см, черни на цвят, неустановена марка и модел, с
единична цена от 92 лв. или на обща стойност 184 лв., две тонколони, тип „пищялки“,
дървени, с единична цена от 43 лв., обща стойност 86 лв., един микрофон, безжичен, марка
,AKG”, ведно с адаптер и приемник към него, на стойност 163 лв., една музикална уредба,
марка „SONY”, на стойност 78 лв., един брой фритюрник, марка „Му Domo BDZ - 9“, на
стойност 30 лв., ведно със захранващ кабел, на стойност 5 лв., на обща стойност 35 лв., или
всички вещи на обща стойност 726 лв.
От назначената по делото психиатрична експертиза се установява, че подсъдимият,
към въпросния период, не е изпадал в съС.ие на краткотрайно или продължително
разстройство на съзнанието, което не би му позволило да разбира свойството и значението
на действията му и да ръководи постъпките си.
По доказателствата:
Така изложената фактическа обстановка съдът прие за несъмнено установена от
събраните по делото доказателства: частично от показанията на св. П. П. (л. 138 - 139 от
делото), от показанията на св. Е. А. (л. 140 от делото), частично от показанията на св. Р. Д.
(л. 140 - гръб - 141 от делото, включително обективираните в протокола за разпит на л. 127 -
129 от ДП, л. 36 - 37 от НОХД 943/2022 г.), частично от показанията на св. М. Д. (л. 156 -
гръб от делото, включително обективираните в протокола за разпит на л. 43 и л. 49 от ДП),
от показанията на св. С. А. (л. 172 - гръб от делото), от показанията на св. Й. Й. (л. 173 от
делото), от показанията на св. Д. С. (л. 173 от делото); от писмените доказателства -
протоколи за доброволно предаване и разписки (л. 161 - 165, л. 167 - 168 от НОХД 943/2022
г., л. 16, л. 18, л. 20 - 23, л. 25, л. 27 - 28 от ДП), удостовеР.я (л. 63 - 64, л. 143 от ДП); както и
от експертизите по делото - оценъчна (л. 92 - 95 от ДП) и психиатрична (л. 187 - 194 от ДП).
От показанията на св. П. П. се установи, че действително е имало подаден сигнал от
св. М. Д. за извършена кражба от дома на сина му Х. Д., който в момента се намирал извън
страната. Входната врата била разбита, панела изкъртен, и от къщата отнети движими вещи.
Относно твърденията на свидетеля, че подсъдимият е отнел процесните вещи обаче съдът не
цени показанията му. И това е така, защото, от една страна, свидетелят не е очевидец на
извършване на кражба от подсъдимия, а от друга страна, формираното у него виждане за
съпричастност на подсъдимия към отнемането на вещите се основава на информация,
добита чрез проведени разузнавателни беседи с лицето. А относно последното
обстоятелство в процесуалния закон е предвидена забрана за ценене на подобни свидетелски
показания (арг. чл. 118, ал. 2 от НПК).
От показанията на св. Е. А. (Е.) се установи, че подсъдимият и св. Р. Д. са му продали
две малки колонки, микрофон, усилвател и пулт за музика, като друго не е купувал.
Колонките след това продал на св. С. А., съпругата на който пък ги предала на полицията.
От показанията на св. Й. Й. се установява, че е закупил от С. уредба „Сони“, с колонки и
една машина за рязане на дърва. Продажбата на тези вещи обаче не може да установи с
нужната по закон безспорност на обвинителната теза и да доведе до един безспорен извод за
съпричастност на подсъдимия в извършване на кражба на процесните вещи от дома на Х.
Д., тъй като напълно възможно е подсъдимият да е придобил владение върху вещите в един
по-късен момент.
По отношение показанията на св. Р. Д. съдът ги цени като достоверни само в частта,
че са имали интимна връзка с подсъдимия, че са отишли на гости при нейните родители в с.
Р., както и че брат й е в Г.. В тази си част те съответстват на останалите доказателства по
делото. По отношение на твърденията й за съпричастност на подсъдимия в извършването на
кражба на гореописаните вещи, съдът намира същите за недостоверни. На първо място,
очевидно е вътрешното противоречие в показанията й дадени в хода на съдебното следствие
2

пред настоящия съдебен състав (л. 140 - гръб) и тези в хода на досъдебното производство (л.
127 - 129 от ДП). Пред съда свидетелката заяви, че една комшийка (св. Д. С.) й се обадила да
й каже, че видяла С. да влиза в къщата на брат й и нищо повече; че знае, че подсъдимият е
взел фритюрник и колонки на брат й; че не е продавала тези вещи, че когато са били
продадени тя не е била в България; че не е продавала на Е. нищо, а само подсъдимият му е
продал колоните и фритюрника. Пред разследващия полицай, версията й е съвсем различна -
че заедно с подсъдимия са проникнали в къщата и са взели музикална уредба „Сони“,
няколко тонколони, микрофон, фритюрник и устройство за музика; че фритюрникът занесли
в село К. за да го ползват заедно, но после същият се развалил. Пред съдебния състав по
НОХД № 943/2022 г. на БРС (л. 36 - 37) пък е посочила, че колонките са нейни, закупени от
нея в Гърция, че брат й иска да й направи мръсно, че брат й е пуснал жалба за тези колонки,
че уж подсъдимият ги е откраднал, че подсъдимият не е ходил до дома на брат й. От разпита
на св. Д. С. става ясно, че тя познава подсъдимия, но не го е виждала в къщата на Х. Д. и не
се е обаждала на св. Р. Д., както твърди последната. В тази връзка показанията на св. Р. Д. се
явяват не само вътрешно противоречиви, но и несъответстващи на останалия по делото
доказателствен материал. На второ място, съдът намира, че св. Р. Д. е заинтересована от
изхода на делото, тъй като тя е интимна приятелка на подсъдимия и представя фактите в
максимално изгодна за него светлина, а в определени моменти, когато са във влошени
отношения, тя се опитва да ги представи в отрицателна за него насока. На трето място, тя се
явява заинтересована от изхода на това дело и защото самата тя има пряко отношение към
случилото се. В този смисъл съдът не може да се довери на казаното от нея по отношение на
главния доказателствен факт по делото.
Свидетелят М. Д. също потвърди пред съда, че св. Р. Д. е негова дъщеря, както и че
вратата на къщата е била взломена и са отнети вещи на сина му, но по отношение на
участието на подсъдимия в деянието, свидетелят не може да даде релевантна информация,
тъй като не е очевидец на случилото се.
Съдът кредитира писмените доказателства и заключенията на изготвените по делото
експертизи.
Както е приел и предходният съдебен състав на Районен съд - Б., по настоящото дело
не е налице доказателствена съвкупност, която по еднозначен и категоричен начин да сочи,
че подс. А. е участвал в отнемането на процесните вещи. Като се отчетат и личните
отношения между подсъдимия и св. Р. Д. се поставя под съмнение не само обективната
страна, но и субективната страна на деянието, а именно - наличие на съзнаване, че се
отнемат чужди вещи.
От правна страна:
Съгласно разпоредбата на чл. 303, ал. 1 от НПК присъдата не може да почива на
предположения. С обвинителния акт се очертава предмета на доказване, като в хода на
съдебното следствие по безспорен начин следва да се установят всички елементи от
обективната страна на престъплението, както и участието на подсъдимия при
осъществяването му.
При така изяснената фактическа обстановка и с оглед на събраните гласни и писмени
доказателства, съдебният състав прие, че така повдигнатото обвинение спрямо подсъдимия
се явява недоказано.
За да е осъществен престъпният състав на кражбата, от обективна страна, следва
деецът да отнеме чужда движима вещ от владението на владелеца й, без негово съгласие, а
от субективна страна - това да е сторено с намеР.е вещта да бъде противозаконно присвоена.
Само когато всички факти, включени в причинно -следствения процес на престъпното
деяние и неговото авторство, бъдат установени безспорно и категорично, съдът може да
постанови съответна осъдителна присъда. Последната не може да почива на предположения,
на съмнителни, несигурни и колебливи изводи досежно осъществяване на обективните и
3

субективни признаци.
В конкретния случай, по делото не се доказа по несъмнен начин авторството на
деянието от страна на подс. А., тъй като липсва доказателствена съвкупност в тази насока.
Това, че подс. А. е владял отнетите вещи в по-късен момент не е достатъчно за обосноваване
на осъдителна присъда.
С оглед на изложеното и на основание чл. 304 от НПК, съдът призна подсъдимия за
невиновен и го оправда по така повдигнатото обвинение.
Предвид изхода на делото и на основание чл. 190, ал. 1 от НПК, направените
разноски остават за сметка на държавата.
Така мотивиран, съдът постанови присъдата си.
Да се съобщи писмено на страните, че мотивите на присъдата са изготвени.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:
4

Номер на акта:	132
Дата:	18 септември 2025 г.
Съдия:	Андон Вълков Вълков

Дело:	20232120204741
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	20 ноември 2023 г.

Присъда по НОХД №4741/2023 на Районен съд - Бургас

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите