№ 2900
гр. София, 25.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Г СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и седми септември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Албена Александрова
Членове:Нели С. Маринова
Гюлсевер Сали
при участието на секретаря Виктория Ив. Тодорова
като разгледа докладваното от Гюлсевер Сали Въззивно гражданско дело №
20221100502707 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258-273 от ГПК.
С Решение №20202075/22.10.2021г., постановено по гр. дело №
21694/2021г., Софийският районен съд е признал за установено, че „Г.Т.К.“
ЕООД дължи на „Т.Е.“ ЕООД сумата от 3 163,20 лв., от които 1 800 лв.
наемна цена за бетон помпа по неформален договор за наем от м. август 2020
г. по фактура №1354.25.08.2020 г.; 1 212 лв. главница за доставен бетонов
разтвор по фактура №1352/25.08.2020 г. и 151, 20 лв. доплащане по фактура
№1388/17.12.2020 г., ведно със законната лихва от 23.12.2020 до
окончателното плащане, за които суми е издадена заповед за изпълнение по
чл. 410 ГПК по ч.гр. дело № 64963/2020 г. по описа на СРС, 125-ти с-в.
Срещу решението е подадена въззивна жалба от „Г.Т.К.“ ЕООД, ЕИК
****, представлявано от управителя П.Х.К., с която се поддържа
неправилност на решението поради противоречие с материалния закон и
необоснованост. Въззивникът твърди, че ищецът не е провел пълно и главно
доказване на въведените от него факти за наличие на облигационно
отношение между страните с посоченото в исковата молба съдържание.
Излага становище, че между страните не е постигнато съгласие по
съществените елементи на сделката, както и не е налице мълчаливо приемане
1
на предложение. По изложените съображения моли въззивният съд да отмени
изцяло обжалваното решение и да постанови друго, с което да отхвърли
предявените от ищеца искове. Претендира разноски.
Ответникът по въззивната жалба – „Т.Е.“ ЕООД, ЕИК ****,
представлявано от управителя Б.Г.Д., чрез адвокат К. П., в срока по чл. 263
ГПК оспорва въззивната жалба като неоснователна и необоснована.
Поддържа, че в хода на първоинстанционното производство е проведено
пълно и главно доказване на облигационните отношения между страните по
договор за наем в устна форма на стационарна бетон помпа, ползвана на
обект в с. Бистрица, както и доставката на бетонов разтвор. Моли въззивната
жалба да бъде оставена без уважение, а постановеното решение да бъде
потвърдено изцяло. Претендира разноски.
Съдът, като прецени становищата на страните и обсъди
представените по делото доказателства, приема за установено от
фактическа страна следното:
Районният съд е бил сезиран с обективно кумулативно съединени
искове по чл. 422 ГПК, вр. чл. 228 от ЗЗД за сумата от 1800 лв.,
представляваща наемна цена за ползване на движима вещ /бетон помпа/ и чл.
422 ГПК, вр. чл. 318 от ТЗ за сумата от 1 363 лв., представляваща цена за
доставка на бетонов разтвор, ведно със законната лихва от 23.12.2020 г. до
окончателното плащане.
Ищецът твърди, че по подадено от него заявление е издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр. дело № 64963/2020 г. Ответникът е
депозирал възражение по чл.414 ГПК срещу издадената заповед за
изпълнение и на ищеца е предоставен 1-месечен срок да предяви иск за
установяване на вземането. Сочи, че през м. август 2020 г. между него и
ответното дружество е сключен договор за наем в устна форма, съгласно
който „Т.Е.“ ЕООД предоставя на „Г.Т.К.“ ЕООД за временно възмездно
ползване стационарна бетон помпа на обект в с. Бистрица. Уточнени са били
параметрите на бетоновия разтвор, който трябва да се използва, а именно:
клас на якост 30/37 и размер на фракцията добавъчни материали D макс 16
мм. На 23.03.2020 г., за която дата е осигурена помпата на обекта, е
установено, че поръчаният от ответното дружество бетонов разтвор с клас на
якост 20/25 и размер на фракцията добавъчни материали D макс ЕДМ 22,4 мм
е несъвместим с бетон помпата. По искане на ответното дружество бетон
помпата е била осигурена на обекта и на следващия ден – 24.08.2020 г., както
и бетонов разтвор с нужните параметри. Ищецът доставил бетоновия разтвор
чрез свой контрагент „В.-**“ ООД срещу сумата от 1 363,20 лв.
2
За осигурените две машиносмени ищцовото дружество е издало две
фактури: №**********/24.08.2020 г. за първа машиносмяна на стойност 1800
лв., и фактура № **********/25.08.2020 за втора машиносмяна на стойност
1800 лв. Сумата по първата фактура е била своевременно погасена от
ответника. За доставения бетонов разтвор са били издадени две фактури №
**********/25.08.2020 на стойност 1 212 лв. с вкл. ДДС и №
**********/07.12.2020 на стойност 151,20 лв. с вкл. ДДС или на обща
стойност 1 363,20 лв. Сумата за втората машиносмяна и доставения бетонов
разтвор на обща стойност 3 163,20 лв. останала непогасена от ответника,
въпреки многократно отправените покани. Предвид изложеното ищцовата
страна моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по
отношение на „Г.Т.К.“ ЕООД, че дължи сумата от 3 163,20 лв., ведно със
законната лихва, считано от 23.12.2020 г. до окончателното плащане.
Ответникът в срока по чл. 131 ГПК не е подал отговор на исковата
молба. Във възражението си по заповедното производство не е посочил
изрични доводи против дължимостта на вземането.
По делото са представени и приети експедиционна бележка № 1-2308-
15 от 23.08.2020 г. и е.б. № ********** от 24.08.2020 г. Представени са 5 бр.
фактури № **********/26.08.2020 г. на стойност 1363,20 лв.; №
**********/24.08.2020 на стойност 1 800 лв.; № **********/25.08.2020 на
стойност 1 800 лв.; № **********/25.08.2020 на стойност 1 212 лв. и №
**********/07.12.2020 на стойност 151,20 лв. Представена е вносна бележка
от 24.08.2020 г. в полза на „Т.Е.“ ЕООД за сумата от 1 800 лв. - плащане по
фактура от „Г.Т.К.“ ЕООД.
Разпитан е свидетелят П.М.В., който на проведеното заседание на
14.10.2021 г. споделя, че е работил при ищцовото дружество на длъжност
помпаджия и отговарял за бетон помпата. Споделя, че на 23.08.2020 г. е бил
на обекта на ответното дружество в с. Бистрица за полагане на бетон, но
установили, че бетонът е неподходящ (не е S4, a S2), поради което е бил
поръчан бетон за следващия ден от „Т.Е.“ ЕООД, чрез контрагента „В.“ ООД.
На следващия ден пристигнал поръчания бетон, марка С 30-37, който бил
налят без проблем.
При така установената фактическа обстановка съдът приема от
правна страна следното:
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като
по останалите въпроси е ограничен от релевираните оплаквания в жалбата.
Първоинстанционното решение е валидно и допустимо.
3
Предявени са обективно кумулативно съединени искове по чл. 422
ГПК, вр. чл. 228 от ЗЗД за сумата от 1800 лв., представляваща наемна цена за
ползване на движима вещ /бетон помпа/ и чл. 422 ГПК, вр. чл. 318 от ТЗ за
сумата от 1 363 лв., представляваща цена за доставка на бетонов разтвор,
ведно със законната лихва от 23.12.2020 г. до окончателното плащане.
Съгласно чл. 228 от ЗЗД с договора за наем наемодателят се задължава
да предостави на наемателя една вещ за временно ползуване, а наемателят -
да му плати определена цена. Същият е консенсуален, комутативен и
неформален договор, който може да бъде сключен и в устна форма. В
правната доктрина и в съдебната практика няма спор, че за валидното
възникване на наемно правоотношение следва да е налице съгласие на
страните относно вещта, която се предоставя за временно ползване, и относно
възнаграждението (наемната цена), която наемателят дължи за
предоставеното му ползване. По отношение на договорката за наетата вещ
съдът кредитира изслушаните пред първата съдебна инстанция свидетелски
показания, които съдът цени като обективни и безпротиворечиви и
подкрепящи се от съвкупния доказателствен материал. От показанията на
свидетеля В., които не са оспорени от ответната страна, се установява по
несъмнен начин, че процесната бетон помпа е била предоставена за възмездно
ползване на ответното дружество на две последователни дати 23.08.2020 г. и
24.08.2020 г. Тези показания на свидетеля се подкрепят и от представените
писмени доказателства по делото, а именно издадените от ищцовото
дружество фактури.
По отношение на наемната цена съдът намира, че същата се установява
по издадените от ищцовото дружество фактури на основание чл. 321 ТЗ -
фактура №**********/24.08.2020 г. за първа машиносмяна на стойност 1800
лв., и фактура № **********/25.08.2020 за втора машиносмяна на стойност
1800 лв. на основание „наем на бетон помпа“. Този извод се потвърждава и от
представената по делото вносна бележка от 24.08.2020 г., с който ответникът
е погасил задължението си по фактура на стойност 1 800 лв.
При доказана от страна на наемодателя предаване на наемната вещ, в
доказателствена тежест на наемателя е да докаже плащане на наемната цена.
Ответникът е извършил плащане само по едната фактура, видно от
представена вносна бележка от 24.08.2020 г. Ответното дружество не доказва
плащане по втората фактура, поради което следва да се приеме, че това
задължение е останало непогасено.
Вторият иск за доставка на бетонов разтвор по съществото си
представлява претенция за плащане на продажна цена по смисъла на чл. 318
от ТЗ, вр. чл. 183 ЗЗД. С договора за продажба продавачът се задължава да
прехвърли на купувача собствеността на една вещ или друго право срещу
4
цена, която купувачът се задължава да му заплати. Договорът за покупко-
продажба също е консенсуален и неформален, следователно няма пречки за
сключването му в устна форма. По силата на този договор продавачът е
длъжен да предаде на купувача продадената вещ, а съгласно чл. 321 от ТЗ и
да издаде необходимите документи.
Съгласно свидетелските показания на свидетеля В. поръчаният от
ответното дружество бетонов разтвор на 23.08.2020 г. е бил доставен и налят
в обекта на ответното дружество на 24.08.2020 г. Показанията на свидетеля се
подкрепят и от приобщените по делото писмени доказателства –
експедиционна бележка № ********** от 24.08.2020 г., издадена от „В.-**“
ООД за клиент „Т.Е.“ ЕООД и фактура № ********** на стойност 1 363,20
лв. с ДДС за бетоновоз 6 кум. м. фракция Dmax 16, C -30/37 и 2 бр. фактури
№ ********** от 25.08.2020 г. на стойност 1 212 лв. и № ********** на
стойност 151,20 лв. От анализа на съвкупния доказателствен материал следва,
че ищцовото дружество е доставил на ответното дружество бетонов разтвор.
При това положение в тежест на ответника е да докаже плащане на
продажната цена, каквито доказателства не са събрани нито пред първата,
нито пред настоящата въззивна инстанция. Следователно дължимата от
ответника цена в размер на 3 163,20 лв., от които 1 800 лв. наемна цена за
бетон помпа по неформален договор за наем от м. август 2020 г. по фактура
№1354.25.08.2020 г.; сумата от 1 212 лв. главница за доставен бетонов разтвор
по фактура №1352/25.08.2020 г. и 151,20 лв. доплащане по фактура
№1388/17.12.2020 г., е останала непогасена. При така изложеното,
настоящият състав намира, че предявените обективно кумулативно съединени
искове по чл. 422 ГПК, вр. чл. 228 от ЗЗД и чл. 422 ГПК, вр. чл. 318 ТЗ са
основателни.
Поради съвпадане на крайните изводи на двете инстанции, обжалваното
решение следва да се потвърди изцяло.
По разноските:
При този изход на делото, на основание чл. 78 ГПК, право на разноски
има въззиваемата страна - „Т.Е.“ ЕООД, която е представила списък по чл. 80
от ГПК за адвокатски хонорар в размер на 450 лв. Приложен е Договор
896341 за правна защита и съдействие № 93 от 30.05.2022 г., съгласно който с
адвокат К. П. е уговорено възнаграждение в размер на 450 лв. Съгласно т. 1 от
ТР № 6 от 2013 г. по тълкувателно дело № 6 по описа за 2012 г. на Общото
събрание на Гражданската и Търговската колегия на ВКС, само заплатените
от страната разноски подлежат на възмездяване. В случаите, при които е
договорено такова заплащане, то следва да бъде документално установено със
5
съответните документи, удостоверяващи плащането. От съдържанието на
приложения по делото договор за правна защита и съдействие не може да се
направи извод за плащане на уговореното адвокатско възнаграждение нито по
банков път, нито в брой, поради което направените от въззиваемата страна
разноски не подлежат на възмездяване.
Воден от горното, СЪДЪТ
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №20202075/22.10.2021г., постановено по
гр. дело №21694 по описа за 2021 г. на Софийския районен съд.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6