№ 5980
гр. София, 04.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Ж СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Калина Анастасова
Членове:Темислав М. Димитров
Ина Бр. Маринова
при участието на секретаря Мария Б. Тошева
като разгледа докладваното от Темислав М. Димитров Въззивно гражданско
дело № 20241100506033 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 – 273 от Гражданския процесуален кодекс
(ГПК).
Образувано е по въззивна жалба на И. С. Н. срещу решение № 1548/28.01.2024 г.
по гр.д. № 31576/2023 г. по описа на СРС, 26 състав, с което е отхвърлен иск с правно
основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, предявен от въззивника срещу „Топлофикация
София“ ЕАД, за осъждането на ответника да заплати в полза на ищеца сумата в размер
на 2528,29 лв., представляваща платена (удържана) от ищеца без основание сума от
несеквестируеми доходи в хода на принудително изпълнение по изпълнително дело №
20128560401135 по описа на ЧСИ Б.Б., преведена на взискателя „Топлофикация
София“ ЕАД, както и по частна жалба на И. С. Н. срещу определение №
14343/02.04.2024 г. по гр.д. № 31576/2023 г. по описа на СРС, 26 състав, с което е
отхвърлена молба на ищеца Н. за изменение на решението по делото в частта, касаеща
присъдените в полза на ответника „Топлофикация София“ ЕАД разноски.
Жалбоподателят - И. С. Н., твърди, че решението е неправилно. Поддържа, че
по делото е установено, че процесната сума е получена от ответника, като същата е
удържана по изпълнително дело № 20128560401135 по описа на ЧСИ Б.Б. от
несеквестируем доход, поради което намира, че не е налице основание за получаването
1
. Ето защо, моли обжалваното решение да бъде отменено и искът да бъде уважен.
Счита също така, че ответникът няма право на разноски за три дела в общ размер на
900 лв., поради което моли обжалваното определение по чл. 248 ГПК да бъде отменено
и решението да бъде изменено в частта, касаеща разноските.
Ответникът по жалбите – „Топлофикация София“ ЕАД, счита, че
първоинстанционното решение и определението по чл. 248 ГПК са правилни, поради
което моли същите да бъдат потвърдени. Претендира разноските по производството.
Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства, въз
основа на закона и във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на
атакувания съдебен акт, достигна до следните фактически и правни изводи:
Първоинстанционният съд е бил сезиран от И. С. Н. с осъдителен иск с правно
основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за осъждането на ответника „Топлофикация София“
ЕАД да заплати в полза на ищеца сумата в размер на 2528,29 лв., представляваща
събрана от ищеца без основание сума в хода на принудително изпълнение по
изпълнително дело № 20128560401135 по описа на ЧСИ Б.Б., преведена на взискателя
„Топлофикация София“ ЕАД.
Ищецът твърди, че посоченото изпълнително дело е образувано за събиране на
вземания на „Топлофикация София“ ЕАД срещу него. Твърди, че принудително са му
събрани суми от пенсия за инвалидност, която е несеквестируема, поради което
посочената сума е получена при начална липса на основание от страна на ответника и
подлежи на връщане.
С обжалваното решение искът е отхвърлен изцяло.
Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е
валидно и допустимо, доколкото първостепенният съд се е произнесъл по
действителното основание на предявения иск, а именно – връщане на получена при
начална липса на основание сума от страна на ответника, съгласно мотивите на
решение № 2582/18.05.2023 г. по в.гр.д. № 12832/2021 г. по описа на СГС, III-В състав.
Разгледано по същество същото е ПРАВИЛНО.
Във връзка с предявения иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД в тежест
на ищеца е да докаже, че е платил процесната сума на ответника, а в тежест на
ответника е да установи наличието на основание за получаване, съответно – задържане
на получената сума.
От фактическа страна, не се спори по делото, а и видно от представеното
изпълнително дело № 20128560401135 по описа на ЧСИ Б.Б., в полза на ответника
срещу ищеца е издаден изпълнителен лист от 17.10.2011 г. по ч.гр.д. № 14304/2009 г.
по описа на СРС, 80 състав, за следните суми: 3223,96 лв. – главница за потребена
топлинна енергия, ведно със законната лихва от 03.12.2009 г. до погасяването, 660,42
2
лв., представляваща мораторна лихва за периода от 01.12.2006 г. до 16.10.2009 г.,
334,22 лв. – разноски. Съгласно молба от 18.06.2012 г. на „Топлофикация София“ ЕАД
е образувано именно посоченото изпълнително дело за принудително събиране на
сумите, съгласно посочения изпълнителен лист.
На следващо място, ответникът не оспорва, че в резултат на проведеното
принудително изпълнение по изпълнително дело № 20128560401135 по описа на ЧСИ
Б.Б. е получил сумата в размер на 2528,29 лв., което обстоятелство се установява и от
представеното по делото удостоверение, издадено от ЧСИ Б..
Следователно, установява се, че процесната сума е събрана принудително от
ищеца по изпълнително дело № 20128560401135 по описа на ЧСИ Б.Б., съответно –
получена е от ответника. С оглед посоченото по-горе се доказва обаче, че ответникът
разполага с годно изпълнително основание, въз основа на което е издаден
изпълнителен лист от 17.10.2011 г. по ч.гр.д. № 14304/2009 г. по описа на СРС, 80
състав. Ето защо, същият законосъобразно е инициирал образуваното на процесното
изпълнително дело, доколкото е разполагал с основание за получаване на сумите,
предмет на принудителното изпълнение.
Действително, видно от изпълнителното дело, е наложен запор на вземания на
длъжника по банкови сметки, в резултат на което процесната сума е събрана
принудително от него. Няма данни обаче, от които да се направи извод за произхода на
средствата, спрямо които е било насочено принудителното изпълните, т.е. дали
действително се касае за несеквестируем доход на ищеца. Дори да се приеме, че
същите имат такъв характер, това не би променило обстоятелството, че взискателят по
изпълнителното дело е разполагал с годно изпълнително основание, поради което е
налице основание за имущественото разместване. Длъжникът е разполагал с
възможност да се защити срещу насочването на изпълнението върху имущество, което
смята за несеквестируемо, като подаде жалба по реда на чл. 435 и сл. ГПК. Същият би
могъл да ангажира и отговорността на ЧСИ по чл. 441 ГПК, съгласно който законов
текст частният съдебен изпълнител отговаря при условията на чл. 45 и сл. ЗЗД за
вредите, причинени от процесуално незаконосъобразно принудително изпълнение, в
случай че се установи насочването на изпълнението спрямо несеквестируемо
имущество на длъжника. При всички положения обаче, взискателят не може да носи
отговорност за незаконосъобразното принудително изпълнение (ако въобще е налице
такова) и да връща получено по изпълнителното дело суми, тъй като към момента на
получаване на сумите взискателят е разполагал с годно изпълнително основание и
издаден въз основа на него изпълнителен лист.
Ето защо, предявеният иск се явява неоснователен.
При посочените мотиви решението на СРС е правилно и следва да бъде
потвърдено.
3
С обжалваното решение ищецът е осъден да заплати на ответника сумите, както
следва: сумата в размер на 300 лв., представляваща разноски по гр.д. № 26615/2020 г.
по описа на СРС, 120 състав; сумата в размер на 300 лв., представляваща разноски по
в.гр.д. № 12832/2021 г. по описа на СГС, III-В състав; 300 лв., представляваща
разноски по гр.д. № 31576/2023 г. по описа на СРС, 26 състав. С определение №
14343/02.04.2024 г. по гр.д. № 31576/2023 г. по описа на СРС, 26 състав е отхвърлена
молба на ищеца Н. за изменение на решението по делото в частта, касаеща
присъдените в полза на ответника „Топлофикация София“ ЕАД разноски.
Ищецът е подал частна жалба срещу определението, постановено по реда на чл.
248 ГПК, която въззивният съд намира за основателна.
Делото не представлява фактическа и правна сложност, противно на изложеното
от районния съд. Доказателство за това е, че и при двете разглеждания на делото в
първата инстанция е проведено само по едно открито съдебно заседание. Също така,
делото е решено само въз основа на събраните писмени доказателства, като защитата
на ответника се изчерпва само до оспорване на факта на погасяване по давност на
вземанията, каквото основание за недължимост изобщо не е било наведено в исковата
молба. Следователно, ответникът има право на еднократни разноски за юрисконсулт в
минимален размер от 100 лв. Предвид изхода от обжалването на решението по гр.д. №
26615/2020 г. по описа на СРС, 120 състав, ответникът няма право на разноски за
в.гр.д. № 12832/2021 г. по описа на СГС, III-В състав.
Ето защо, обжалваното определение по чл. 248 ГПК е неправилно и следва да
бъде отменено, като вместо него следва да бъде постановено друго такова, с което
решение № 1548/28.01.2024 г. по гр.д. № 31576/2023 г. по описа на СРС, 26 състав,
бъде изменено в частта, касаеща разноските, съответно – в полза на „Топлофикация
София“ ЕАД следва да се присъди сумата в размер на 100 лв., представляваща
разноски за първоинстанционното производство, вместо сумите, както следва: 300 лв.,
представляваща разноски по гр.д. № 26615/2020 г. по описа на СРС, 120 състав; сумата
в размер на 300 лв., представляваща разноски по в.гр.д. № 12832/2021 г. по описа на
СГС, III-В състав; 300 лв., представляваща разноски по гр.д. № 31576/2023 г. по описа
на СРС, 26 състав.
По разноските:
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК в полза на ответника
следва да се присъди сумата в размер на 100 лв., представляваща разноски за
въззивното производство.
В полза на ищеца следва да се присъди сумата в размер на 15 лв.,
представляваща разноски съобразно уважената частна жалба срещу определението по
чл. 248 ГПК.
4
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1548/28.01.2024 г. по гр.д. № 31576/2023 г. по
описа на СРС, 26 състав.
ОТМЕНЯ определение № 14343/02.04.2024 г. по гр.д. № 31576/2023 г. по описа
на СРС, 26 състав, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ИЗМЕНЯ решение № 1548/28.01.2024 г. по гр.д. № 31576/2023 г. по описа на
СРС, 26 състав, като ВМЕСТО: „ОСЪЖДА И. С. Н., ЕГН **********, гр. София, ж.к.
**** да заплати на „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец“ 23Б сумите: 300.00 лева (триста
лева), представляващи разноски по гр. д. № 26615/2020 г. по описа на СРС; 300 лева
(триста лева) представляващи разноски по в. гр. д. № 12832/2021 г. по описа на СГС;
300 лева (триста лева), представляващи разноски в настоящото производство; на
основание чл.78, ал.3 вр. ал.8 ГПК.“, ПОСТАНОВЯВА
ОСЪЖДА И. С. Н., ЕГН **********, да заплати в полза на „Топлофикация
София“ ЕАД, ЕИК *********, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата в размер на 100
лв., представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение за
първоинстанционното производство.
ОСЪЖДА И. С. Н., ЕГН **********, да заплати в полза на „Топлофикация
София“ ЕАД, ЕИК *********, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата в размер на 100
лв., представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение за въззивното
производство.
ОСЪЖДА „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК ********* да заплати в полза на
И. С. Н., ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата в размер на 15 лв.,
представляваща разноски съобразно уважената частна жалба срещу определението по
чл. 248 ГПК.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5