№ 13471
гр. София , 30.08.2021 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 68 СЪСТАВ в закрито заседание на
тридесети август, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:АДЕЛИНА Н. АНДРЕЕВА
като разгледа докладваното от АДЕЛИНА Н. АНДРЕЕВА Гражданско дело
№ 20211110133023 по описа за 2021 година
С исковата молба , вх. № 12101/10.06.2021г. ищецът Т. З. З. е оспорил
отстраняването си от работа на 03.04.2021г. от неговия работодател, но без да посочи
ответник , както и какво е искането му към съда във връзка с оспорването на
отстраняването от работа.
С разпореждане № 2840/11.06.2021г. на СРС, 68 състав по настоящото дело са отправени
указания до ищеца за отстраняване на нередовности на исковата молба, сред които и да
посочи „какво е искането му към съда във връзка с отстраняването му от работа”.
Видно от удостовереното с подписа на ищеца на обратната страна на листа с
разпореждането № 2840/11.06.2021г. той е получил препис от него на 05.07.2021г.
С писмена молба , вх. № 30894/22.07.2021г. адвокат на ищеца е посочил , че
предявяват следните искове :
1) за възстановяване на работа на ищеца и
2) за осъждане на ответника „ВТА СЕКЮРИТИ СЪРВИЗ”ЕООД да заплати на ищеца
трудово възнаграждение за периода от 04.12.2020г. до 04.06.2021г. с общ размер от 1 445
лв.
Софийски районен съд , 68 състав при извършването на служебната проверка по
чл.129,ал.1 ГПК за редовността и за допустимостта на исковете констатира следното от
правна страна :
Относно иска за възстановяване на ищеца на работа :
Този иск е НЕДОПУСТИМ.
В писмената молба от 22.07.2021г. ищцовата страна изрично посочва , че трудовият
договор с ответника не е прекратен , а се касае за незаконно отстраняване от работа.
Следователно претенцията за възстановяване на ищеца на работа не е иск по чл.344,ал.1,т.2
1
КТ, доколкото не се оспорва прекратяване на трудово правоотношение и не е предявен
конститутивен иск по чл.344,ал.1,т.1 КТ. Искането на ищцовата страна е да бъде
възстановен на работа работник (ищеца), който е отстранен от изпълнението на
трудовите си задължения при действащо трудово правоотношение.
Съдът не разполага с компетентност да задължава работодателя да възстановява
работник, отстранен от местоработата му. Претенция с такова съдържание и искане , не е
включена в ПОДВЕДОМСТВЕНОСТТА на съдилищата. Подобен конститутивен иск не е
изрично уреден нито в Кодекса на труда , нито в друг закон . Компетентна да се произнесе
по такава претенция е Инспекцията по труда.
Подведомствеността е абсолютна положителна процесуална предпоставка за
възникването и съществуването на правото на иск ,т.е. за ДОПУСТИМОСТТА на
предявения иск и на образуваното въз основа на него съдебно производство. Липсата й , за
която съдът следи служебно , обуславя неговата недопустимост и налага прекратяване на
гражданския процес.
Поради тази причина настоящото съдебно производство е НЕДОПУСТИМО в частта
му относно претенията за възстановяване на ищеца на работа след отстраняването му от
работодателя.
Относно осъдителния иск по чл.128 ,т.2 КТ за трудово възнаграждение :
Този иск е НЕДОПУСТИМ.
С исковата молба от 10.06.2021г. не е предявен осъдителен иск за плащане на
трудово възнаграждение по чл.128 ,т.2 КТ. Видно от съдържанието на исковата молба с
нея единствено е оспорено отстраняването на ищеца от работа, но няма никакви
изявления във връзка с трудови възнаграждения. С исковата молба не са предявени нито
твърдения , нито искания във връзка с неплатено трудово възнаграждение, т.е. в исковата
молба не се съдържа нито основание , нито петитум на иск по чл.128 , т.2 КТ за трудово
възнаграждение.
Осъдителният иск по чл.128 , т.2 КТ е предявен едва с допълнителната писмена молба
от 22.07.2021г. на ищцовата страна, т.е. в хода на вече образуваното настоящо съдебно
производство , което е НЕДОПУСТИМО.
Предявяването на нови искове в хода на висящо съдебно производство е
НЕДОПУСТИМО и е изрично изключено с правната норма на чл.214,ал.1, изр.2 ГПК, с
която се забранява изменението на предявени искове чрез едновременна промяна както на
основанието (твърдението) , така и на петитума (искането), защото в този слуай се касае не
за изменение на предявен иск , а за предявяване на нов иск , който не е заявен с исковата
молба.
2
С допълнителната писмена молба не е уточнен осъдителен иск по чл.214 КТ за
обезщетение за незаконно недопускане до работа (в какъвто смисъл са указанията на съда ,
отправени с разпореждането № 2840/11.06.2021г.), а е предявен нов осъдителен иск по
чл.128 ,т.2 КТ за трудово възнаграждение, който не е предявен с исковата молба.
Вземанията по чл.214 КТ (за обезщетение за незаконно недопускане до работа) и по
чл.128,т.2 КТ (за трудово възнаграждение) са различни – имат различни правопораждащи
фактически състави , различен предмет, различно правно естество и пр.
Следователно новопредявеният иск по чл.128,т.2 КТ е НЕДОПУСТИМ и не следва да
бъде приет за разглеждане в настоящото съдебно производство.
Относно оспорването на отстраняването от работа на ищеца :
Предявеното с исковата молба оспорване на отстраняването на ищеца от работа не е
уточнено , тъй като не са формулирани изрични твърдения и искания, които да се
квалифицират като предявяване на осъдителен иск по чл.214 КТ за обезщетение за
незаконно недопускане до работа , съответно няма уточняване нито на размера, нито на
периода на подобен иск за обезщетение за недопускане на работа.
Следователно въпреки надлежното изпълнение на процедурата по чл.129,ал.2
ГПК исковата молба е останала НЕРЕДОВНА по смисъла на чл.127, ал.1,т.3, т.4 и т.5
ГПК (доколкото не са предявени конкретни искания към съда във връзка с оспорваното
отстраняване на ищеца от работа). Нередовността на исковата молба обуславя нейната
НЕДОПУСТИМОСТ и налага връщането й.
РЕДОВНОСТТА на исковата молба (т.е. изпълнението на изискванията на чл.127
ГПК и чл.128 ГПК) е АБСОЛЮТНА ПОЛОЖИТЕЛНА ПРОЦЕСУАЛНА
ПРЕДПОСТАВКА за надлежното упражняване на правото на иск и за допустимостта на
предявения иск , поради което липсата й ,т.е. нередовността на иска обуславя неговата
НЕДОПУСТИМОСТ и налага прекратяване на образуваното въз основа на него съдебно
производство , което в хипотезата на чл.129,ал.3 ГПК е последица от връщането на исковата
молба.
Според изричната разпоредба на чл.130, изр.1 ГПК когато при проверка на исковата
молба съдът констатира , че предявеният иск е недопустим, той връща исковата молба (за
разлика от практиката по отменения ГПК /1952г./, при която съдебното производство се
прекратяваше с определение- б.с.). Според наложената съдебна практика и според
процесуалната доктрина съдебният акт , с който се връща исковата молба, е разпореждане.
3
Водим от гореизложеното СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД , 68 СЪСТАВ
РАЗПОРЕДИ:
ВРЪЩА исковата молба , предявена от Т. З. З., гр. Велинград, ул. „Александър
Стамболийски” № 67, със съдебен адрес : гр. Пловдив, бул. „Христо Ботев” № 49, чрез адв.
Цветанка Ботева, по която е образувано гр.д.№ 33023/2021г. по описа на СРС, 68 състав.
Разпореждането подлежи на обжалване пред СГС в 7-дневен срок от получаване на
съобщението от ищеца.
ДА СЕ ИЗПРАТИ съобщение до ищеца за настоящото разпореждане и за срока за
обжалването му заедно с препис от него (чл.7,ал.2 ГПК).
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4