№ 15
гр. Разград , 15.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на тридесет и първи
март, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Атанас Д. Христов
при участието на секретаря Светлана Л. Илиева
като разгледа докладваното от Атанас Д. Христов Търговско дело №
20213300900003 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 365 и сл. от Гражданския процесуален
кодекс (ГПК).
Образувано е по предявени от ищеца Т. Н. И., ЕГН **********, с
постоянен адрес: с.Балкански, общ.Разград, обл.Разград ул."Тодор Тончев” 4,
чрез пълномощника му адв. П.З. от АК - Разград,
ПРОТИВ ответника "ФАРМИНГ ЛОМЦИ" ООД, ЕИК *********,
седалище и адрес на управление: Област: Търговище, Община: Попово,
Населено място: с. Ломци, п.к. 7838, ул. ул. "Генерал Скобелев" № 8,
представители: Борислав Василев Славчев и Милен Руменов Йорданов –
управители, начин на представляване: заедно,
обективно кумулативно съединени искове, за осъждане на ответника
да заплати на ищеца следните суми:
26 985.36 лв. представляваща главница за дължими наем за стопанската
2020г./2021г. по Договор за наем на земеделска земя № 111, том 3, с рег.
4764/24.06.2016г. за удостоверяване на подписи на Нотариус Невена
Стоянова-рег. № 291 на Нотариалната камара, с район на действие РС-
Разград, договора е вписан в СВ към РС-Разград под Вх.рег. №
2826/27.06.2016г., Акт № 272, том 2, дело № 1067/16г., партидна книга
том 1145, стр.90468, ведно със законната лихва от депозирането на
исковата молба - 18.01.2021г. до окончателното изплащане на сумата, на
основание чл. 232, ал. 2, предл. 1 ЗЗД във вр. чл. 86, ал.1 ЗЗД,
727.16лв представляваща мораторна лихва за периода 02.10.2020г. до
06.01.2021г. върху главницата от 26 985.36 лв. за дължими наем за
1
стопанската 2020г./2021г. по Договор за наем на земеделска земя № 111,
том 3, с рег. 4764/24.06.2016г. за удостоверяване на подписи на Нотариус
Невена Стоянова-рег. № 291 на Нотариалната камара, с район на
действие РС-Разград, договора е вписан в СВ към РС-Разград под Вх.рег.
№ 2826/27.06.2016г, Акт № 272, том 2, дело № 1067/16г., партидна книга
том 1145, стр.90468, на осн. чл. 84 във чл. 86, ал.1 ЗЗД,
26 985.36 лв., представляваща неустойка за прекратяване по вина на
ответника на Договор за наем на земеделска земя № 111, том 3, с рег.
4764/24.06.2016г. за удостоверяване на подписи на Нотариус Невена
Стоянова-рег. № 291 на Нотариалната камара - София с район на
действие РС-Разград, договора е вписан в СВ към РС-Разград под Вх.рег.
№ 2826/27.06.2016г, Акт № 272, том 2, дело № 1067/16г., партидна книга
том 1145, стр.90468, ведно със законната лихва от депозирането на
исковата молба - 18.01.2021г. до окончателното изплащане на сумата, на
основание чл. 92, ал. 1 във вр. чл. 86, ал.1 ЗЗД,
434.80 лв представляваща мораторна лихва за периода 10.11.2020г до
06.01.2021г. върху главницата от 26 985.36 лв. за неустойка за
прекратяваве по вина на ответника на Договор за наем на земеделска
земя № 111, том 3, с рег. 4764/24.06.2016г. за удостоверяване на подписи
на Нотариус Невена Стоянова-рег № 291 на Нотариалната камара, с
район на действие РС-Разград, договора е вписан в СВ към РС-Разград
под Вх.рег. № 2826/27.06.2016г, Акт № 272, том 2, дело № 1067/16г.,
партидна книга том 1145, стр.90468, на осн. чл. 84, ал.1 във чл. 86, ал.1
във вр. чл. 92 ЗЗД.
Претендира разноски, както в настоящото производство, така и
сторените разноски в обезпечителното производство по реда на чл. 390 ГПК
по ч.т.д. № 1/2021г. по описа на РОС.
Ищецът твърди, че по силата на горепосочения договор за наем на
земеделска земя е предоставил на ответника ползването 449.756 дка.
находящи се в землището на с. Балкански, общ. Разград. Срока на договора е
5 стопански години, считано от 01.10.2016г. до 01.10.2021г. Договорена е
наемна вноска само в пари, като дължимата сума по наемното плащане е
платима авансово, не по-късно от 01.10.2016г за първата стопанска година и
не по-късно от 01.10. съответно за всяка започваща следваща стопанска
година, както и е договорено наемно плащане в размер на 60.00лв (шестдесет
лева) на декар наета земеделска земя. Съобразно договореното, дружеството-
наемател следвало да заплаща на ищеца всяка година от действието на
договора, не по-късно от 01.10., сума в размер на 26 985.36лв (двадесет и
шест хиляди деветстотин осемдесет в пет дева, тридесет в шест стотинки),
относима към всяка започваща нова стопанска година, начиная от
01.10.2016г. В началото на 2020г. дружеството-Наемател „ФАРМИНГ
ЛОМЦИ” ООД, ЕИК *********, дължало на ищеца по процесния договор,
сума в размер на главница 53 970.72 лв (петдесет и три хиляди деветстотин и
2
седемдесет лева, седемдесет и две стотинки), сформирана от две неплатени
наемни вноски всяка по 26 985.36 лв, съответно относими към стопанските
години 2018/2019г. и 2019/2020г., както и лихви за забава в общ размер на 9
835.05 лв. С Решение № 41/30.06.2020г постановено от Окръжен съд Разград-
Търговско отделение по т.д. № 17/2020г, „ФАРМИНГ ЛОМЦИ” ООД, било
осъдено да заплати изцяло претендиралите суми, на основание на което бил
издаден Изпълнителен лист. В крайна сметка, към 30.09.2020г, дружеството-
длъжник заплатило изцяло дължимите и изискуеми суми, чрез
принудителните способи на изпълнителното производство. Въпреки
съдебното изпълнителното производство, продължило 9 месеца през 2020г.,
дружеството-Наемател „ФАРМИНГ ЛОМЦИ” ООД, продължило със забавата
в заплащането на последната наемна вноска, относима към стопанската
2020г./2021г, която вноска в размер на 26 985.36 лв. следвало да заплати не
по-късно от 01.10.2020г.
С Писмено предизвестие с нотариално удостоверяване на подпис рег.
№ 8285/05.11.2020г. на Нотариус Невена Стоянова с район на действие РС-
Разград и рег.№ 291 в НК- София, на основание чл.6, ал. 1 от процесния
Договор за наем на земеделски земи ищецът прекратил действието на
договора по изключителна вина на дружеството-Наемател, изразяваща се в
неплащане на наемната вноска за стопанската 2020г./2021г в договореният
срок - не по-късно от 01.10.2020г, т.е. забава повече от 30 дни, считано от
датата, следваща с три дни датата на получаване на предизвестието от
Наемателя. Предизвестието било прието от дружеството на 06.11.2020г.
Плащане не било извършено в следващите три дни, едностранното
прекратяване на договора не било възразено от страна на дружеството-
Наемател, като предизвестието е произвело действие по прекратяване,
считано от 10.11.2020г. Съгласно ал.2 на чл.6 от сключения Договор за наем,
при прекратяване на същия по вина на Наемателя съобразно ал. 1 на същия
член, Наемателя дължи на Наемодателя неустойка в размер на годишната
наемна вноска, т.е. 26 985.36 лв.
В срока по чл.367 ал.1 от ГПК, при редовно връчени книжа /л.26/, не е
постъпил отговор от ответника.
В хода на производството ищецът е починал и на основание чл. 227
ГПК съдът е конституирал на негово място наследникът му по закон – дъщеря
му Н. Т. А., ЕГН **********, с постоянен адрес гр. Разград, бул. Княз Борис
№ 49 /л. 47-48,53-54, 61-63/.
В открито съдебно заседание при редовност в призоваването, ищецът
не се явява. Явява се пълномощникът му адвокат П.З. от АК – Разград, която
поддържа исковите претенции, излага допълнителни съображения и
претендира разноски.
В открито съдебно заседание, при редовност в призоваването,
3
ответникът не се представлява и не взема становище по исковете.
Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства, поотделно и
в съвкупността намери за установено следното от фактическа страна:
По делото не се спори, а това се установява и от събраните писмени
доказателства, че ищецът е сключил с ответника Договор за наем на
земеделска земя № 111, том 3, с рег. 4764/24.06.2016г. за удостоверяване на
подписи на Нотариус Невена Стоянова-рег. № 291 на Нотариалната камара, с
район на действие РС-Разград, договора е вписан в СВ към РС-Разград под
Вх.рег. № 2826/27.06.2016г., Акт № 272, том 2, дело № 1067/16г, партидна
книга том 1145, стр.90468 /л. 9-10/.
По силата на този договор ищецът, в качество на наемодател, е
предоставил на ищеца, в качество на наемател, за временно и възмездно
ползване, описаните в чл. 1 от договора 449.756 дка. земеделски земи
находящи се в землището на с. Балкански, общ. Разград. Срока на договора,
съгласно чл. 2, ал.1 е 5 стопански години, считано от 01.10.2016г. до
01.10.2021г. В чл. 3, ал.1 е договорена наемна вноска само в пари. Съгласно
ал. 2, като дължимата сума по наемното плащане е платима авансово, не по-
късно от 01.10.2016г. за първата стопанска година и не по-късно от 01.10.
съответно за всяка започваща следваща стопанска година, като в ал.3
договорено наемно плащане в размер на 60.00 лв (шестдесет лева) на декар
наета земеделска земя. Съобразно договореното, дружеството-наемател
следвало да заплаща на ищеца всяка година от действието на договора, не по-
късно от 01.10., сума в размер на 26 985.36лв (двадесет и шест хиляди
деветстотин осемдесет в пет дева, тридесет в шест стотинки), относима към
всяка започваща нова стопанска година, начиная от 01.10.2016г.
По делото е прието неоспорено Писмено предизвестие с нотариално
удостоверяване на подпис рег.№ 8285/05.11.2020г. на Нотариус Невена
Стоянова с район на действие РС-Разград и рег.№ 291 в НК. В него е
отразено, че ищецът на основание чл.6, ал. 1 от процесния Договор за наем на
земеделски земи, прекратява действието на договора по изключителна вина
на дружеството-Наемател, изразяваща се в неплащане на наемната вноска за
стопанската 2020г./2021г в договореният срок - не по-късно от 01.10.2020г,
т.е. забава повече от 30 дни, с всички произтичащи от това правни и
финансови последици, считано от датата, следваща с три дни датата на
получаване на предизвестието /л.17-19/. Не се спори, че предизвестието е
получено от ответника на 06.11.2020г. /л.20-21/. Не се оспорва, и че плащане
не е последвало, както и че предизвестието е произвело действие по
прекратяване, считано от 10.11.2020г.
При така установеното от фактическа страна съдът достига до
следните изводи:
Претенциите намират своето основание в разпоредбата на чл. 232, ал. 2
4
ЗЗД и в нормата на чл. 92 ЗЗД, във връзка с чл. 79, ал. 1 ЗЗД – наем и
мораторна неустойка, изчислима на база период на забава за забавено
изпълнение на уговорените парични задължения, произтичащи от договора за
наем.
По иска с правно основание чл. 232, ал. 2 ЗЗД.
Договорът за наем е уреден в чл. 228 и сл. ЗЗД.
Съгласно легалната дефиниция по чл. 228 от ЗЗД, с договора за наем
наемодателят се задължава да предостави на наемателя една вещ за временно
ползване, а наемателят - да му плати определена цена. Предмет на договора за
наем могат да бъдат само индивидуализирани непотребими вещи,
включително недвижими имоти. Този договор е двустранен, консенсуален,
възмезден, по правило неформален. Съгласието на страните, придружено с
предаване на наетата вещ/имот, е достатъчно за действителността на договора
за наем. Без правно значение за действителността на договора за наем е дали
наемодателят е собственик на предоставената под наем вещ/имот или не.
По делото е установено безспорно, че ищецът, в качество на
наемодател, е изпълнил основното си задължение да предаде обекта на
договорната връзка, за да може наемателят да упражни облигационното си
право да ползва вещта, съобразно уговореното и предназначение. Ето защо, за
наемателя е възникнало задължение да заплаща уговорената цена за ползване
за стопанската 2020г./2021г., която съгласно нормата на чл. 3, ал.2 от
договора е сума в размер на 26 985.36 лв., платима до 01.10.2020г.
По делото правопогасителни възражения ответникът не е направил, не
са събрани и доказателства в тази насока.
В този смисъл ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца
сумата от 26 985.36 лв. представляваща главница за дължим наем за
стопанската 2020/2021г. по процесния догоговор за наем, ведно със законната
лихва считато считано от депозирането на исковата молба – 18.01.2021г. до
окончателното изплащане, на осн. чл. 86, ал.1 ГПК.
По иска за мораторна лихва върху главницата за дължим наем, на
осн. чл. 84, ал.1 във вр. с чл. 86, ал.1 във вр. чл. 232, ал. 2 ЗЗД.
Поради изпадането в забава и липса на спор относно размера на
мораторната лихва, основателен се явява и иска за сумата 727.16 лв
представляваща мораторна лихва за периода 02.10.2020г. до 06.01.2021г.
върху главницата дължими наем за стопанската 2020/2021г., на осн. чл. 84,
ал.1 във чл. 86, ал.1 ЗЗД във вр. чл. 232, ал. 2 ЗЗД.
По иска за главница за неустойка с правно основание чл. 92 ЗЗД.
В съответствие с нормата на чл. 92 ЗЗД, неустойката обезпечава
5
изпълнението на задължението и служи като обезщетение за вредите от
неизпълнението, без да е нужно те да се доказват
За да бъде присъдена претендираната неустойка, е необходимо
наличието на няколко предпоставки: 1/ неустойката да е уговорена между
страните или да е установена от закон или друг нормативен акт; 2/
кредиторът да е изпълнил задължението си или да е бил готов да го изпълни;
3/ длъжникът виновно да не е изпълнил договорното си задължение, или да го
е изпълнила лошо или със забава.
В конкретния случай предпоставките за ангажиране отговорността на
ответното дружество по чл. 92, ал. 1 ЗЗД са налице.
Съгласно ал.2 на чл.6 от Договора за наем, при прекратяване на същия
по вина на Наемателя съобразно ал. 1 на същия член, Наемателя дължи на
Наемодателя неустойка в размер на годишната наемна вноска, т.е. 26 985.36
лв.
С разпоредбата на чл. 6, ал.1 страните са договорили условията при
които при вина на наемателя възниква право на наемодателя да
прекрати/развали договора за наем с 3 дневно писмено предизвестие.
Съгласно ал. 2, при прекратяване или разваляне на договора, наемателят
дължи на наемодателя неустойка в размер на годишната наемна цена.
С Писмено предизвестие с нотариално удостоверяване на подпис с рег.
№ 8285/05.11.2020г на Нотариус Невена Стоянова с район на действие РС-
Разград и рег.№ 291 в НК, наемодателя уведомил наемателя, че поради
неплащането до 01.10.2020г. на наемната вноска дължима за стопанската
2020/2021г. то на осн. чл. 6, ал.2 от Договора, считано от датата следващо три
дни от получаването на предизвестието с всички произтичащи от това правни
и финансови последици. /л.17-19/. Предизвестието е връчено на наемателя на
06.11.2020г. /л.20.21/. Страните не спорят, че договорът е прекратен на
10.11.2020г.
За пълнота на изложението следва да се посочи, че подадената искова
молба също има характер на предизвестие - Решение № 38 от 15.05.2015 г. на
ВКС по г. д. № 5650 /2013 г., III г. о., ТК Решение № 113 от 28.07.2009 г. на
ВКС по т. д. № 753/2008 г., II т. о., ТК.
Само с оглед изчерпателност следва да се отбележи, че чл.87 ЗЗД
урежда общите правила за разваляне на двустранните договори. Тези правила
са приложими, когато в особената част на ЗЗД не са уредени особени правила
за различните договори и когато страните не са уговорили друг начин за
развалянето. По общо правило двустранният договор се разваля поради
неизпълнение по причина, за която длъжникът отговаря с едностранно
изявление на кредитора. Изявлението трябва да съдържа подходящ срок за
изпълнение, независимо от това дали падежът вече е настъпил или настъпва
6
по силата на изявлението. Ако посоченият срок е подходящ ефектът на
развалянето настъпва, ако длъжникът не изпълни до изтичането му, а ако
изявлението не съдържа срок или срокът е недостатъчен, ефектът на
развалянето настъпва ако длъжникът не изпълни до изтичането на обективно
подходящия с оглед на обстоятелствата срок. Затова с исковата молба може
да бъде развален всеки двустранен договор, независимо дали в нея е посочен
подходящ срок за изпълнение, не е посочен никакъв срок, или посоченият
срок е недостатъчен. Договорът се счита развален с исковата молба, ако
длъжникът не изпълни в хода на производството по делото до изтичането на
обективно подходящия с оглед на обстоятелствата срок. Така и Решение №
178 от 12.11.2010 г. на ВКС по т. д. № 60/2010 г., II т. о., ТК Решение № 37 от
22.03.2011 г. на ВКС по гр. д. № 920/2009 г., IV г. о., ГК, Решение № 218 от
29.11.2016 г. на ВКС по гр. д. № 1306/2016 г., IV г. о., ГК.
С договора за наем като последица от прекратяването на договора
поради вина на наемателя, страните са се съгласили, че за наемодателя, ще се
породи вземане за неустойка, която е в размер на годишна наемна вноска, т.е.
26 985.36 лв. – чл. 6, ал.2 от договора във връзка с чл. 92 ЗЗД.
Уговорената клауза за неустойка е валидна, тъй като не излиза извън
автентичните функции на института на неустойката – обезпечителна,
обезщетителна и наказателна.
По делото е установена прекратяване на договора, поради виновно
неизпълнение от страна на наемателя за плащане в срок на наема, поради
което в правото на ищеца е да претендира процесната неустойка.
Тъй като неустойката не е уговорена да обезпечи вреда от
неизпълнение на срочно парично задължение, а сама представлява уговорено
отнапред парично обезщетение за неизпълнение на друго по естество
задължение, върху нейния размер се дължи лихва за забава на основание чл.
86, ал. 1 ЗЗД. Така и Решение № 23 от 13.03.2018 г. на ВКС по гр. д. №
1740/2017 г., III г. о., ГК, сравни с Решение № 225 от 22.12.2011 г. на ВКС по
т. д. № 1107/2010 г., II т. о., ТК.
Обезщетителният и санкционен характер на неустойката не препятства
приложимостта на разпоредбата на чл. 86, ал. 1 ГПК спрямо нея.
Задължението за неустойка се поражда от факта на неизпълнение на
договорното задължение, чието изпълнение тя обезпечава и обезщетява, а
задължението за присъждане на обезщетение в размер на законната лихва по
чл. 86, ал. 1 ЗЗД се поражда от неизпълнението на вече възникналото и
неизпълнено задължение за неустойка. В този смисъл е и практиката на ВКС -
Решение № 65 от 24.04.2012 г. на ВКС по т. д. № 333/2011 г., II т. о., ТК,
Определение № 226 от 15.04.2020 г. на ВКС по т. д. № 2407/2019 г., II т. о.,
ТК.
Поради гореизложеното, основателно се явява искането на ищеца
7
върху неустойката да бъде присъдена законната лихва, считано от датата на
предявяване на иска - 18.01.2021 г. до окончателното й плащане, на осн. чл.
86, ал.1 ГПК.
По иска за мораторна лихва върху неустойката за периода
10.11.2020г. до 06.01.2021г.
Ответникът не оспорва, че с процесното предизвестие е бил поканен от
ищеца да му плати и неустойката уговорена в чл. 6, ал.2 от договора. Не
оспорва и размера на претендираната мораторна лихва.
Поради изпадането в забава и липса на спор относно размера на
мораторната лихва, основателен се явява и иска за сумата 434.80 лв.
представляваща мораторна лихва за периода 10.11.2020г. до 06.01.2021г.
върху главницата главницата от 26 985.36лв. за неустойка. Вж. и Решение №
23 от 13.03.2018 г. на ВКС по гр. д. № 1740/2017 г., III г. о., ГК и Решение №
351 от 15.01.2014 г. на ВКС по гр. д. № 2767/2013 г., III г. о., ГК.
По разноските.
Съгласно т. 5 от ТР № 6/06.11.2013 г. по т. д. № 6/12 г. на ОСГТК на
ВКС направените от страните в обезпечителното производство разноски се
присъждат с окончателното съдебно решение по съществото на спора с оглед
крайния му изход.
Ето защо, в настоящото производство, следва да се присъдят както
сторените в настоящото производство разноски, така и разноските на ищеца
по ч.т.д. № 1/2021г. по описа на Окръжен съд – Разград, с което по реда на чл.
390 ГПК е допуснато обезпечение на процесните искове.
С оглед изхода на спора, ответникът следва да бъде осъден да заплати
на ищеца за разноски общо сумата от 5 848.83 лева.
Водим от изложеното съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА, "ФАРМИНГ ЛОМЦИ" ООД, ЕИК *********, седалище и
адрес на управление: Област: Търговище, Община: Попово, Населено място:
с. Ломци, п.к. 7838, ул. ул. "Генерал Скобелев" № 8, представители: Борислав
Василев Славчев и Милен Руменов Йорданов – управители, начин на
представляване: заедно, ДА ЗАПЛАТИ на Н. Т. А., ЕГН **********, с
постоянен адрес гр. Разград, бул. Княз Борис № 49, конституирана по реда
на чл. 227 ГПК на мястото на починалия в хода на производството неин баща
Т. Н. И., ЕГН **********, с постоянен адрес: с.Балкански, общ.Разград,
8
обл.Разград ул.“Тодор Тончев” 4, следните суми:
26 985.36 лв. /двадесет и шест хиляди деветстотин осемдесет и пет
лева и тридесет и шест стотинки/ - представляваща главница за
дължими наем за стопанската 2020г./2021г. по Договор за наем на
земеделска земя № 111, том 3, с рег. 4764/24.06.2016г. за удостоверяване
на подписи на Нотариус Невена Стоянова-рег № 291 на Нотариалната
камара, с район на действие РС-Разград, договора е вписан в СВ към РС-
Разград под Вх.рег. № 2826/27.06.2016г, Акт № 272, том 2, дело №
1067/16г., партидна книга том 1145, стр.90468, ведно със законната
лихва от депозирането на исковата молба - 18.01.2021г. до
окончателното изплащане на сумата, на основание чл. 232, ал. 2, предл. 1
ЗЗД във вр. чл. 86, ал.1 ЗЗД,
727.16 лв /седемстотин двадесет и седем лева и шестнадесет
стотинки/ - представляваща мораторна лихва за периода 02.10.2020г. до
06.01.2021г. върху главницата от 26 985.36 лв. за дължими наем за
стопанската 2020г./2021г. по Договор за наем на земеделска земя № 111,
том 3, с рег. 4764/24.06.2016г. за удостоверяване на подписи на Нотариус
Невена Стоянова-рег № 291 на Нотариалната камара, с район на
действие РС-Разград, договора е вписан в СВ към РС-Разград под Вх.рег.
№ 2826/27.06.2016г., Акт № 272, том 2, дело № 1067/16г., партидна
книга том 1145, стр.90468, на осн. чл. 84, ал.1 във чл. 86, ал.1 ЗЗД,
26 985.36 лв. /двадесет и шест хиляди деветстотин осемдесет и пет
лева и тридесет и шест стотинки/- представляваща неустойка за
прекратяване по вина на ответника на Договор за наем на земеделска
земя № 111, том 3, с рег. 4764/24.06.2016г. за удостоверяване на подписи
на Нотариус Невена Стоянова-рег. № 291 на Нотариалната камара -
София с район на действие РС-Разград, договора е вписан в СВ към РС-
Разград под Вх.рег. № 2826/27.06.2016г, Акт № 272, том 2, дело №
1067/16г., партидна книга том 1145, стр.90468, ведно със законната
лихва от депозирането на исковата молба - 18.01.2021г. до
окончателното изплащане на сумата, на основание чл. 92, ал. 1 във вр.
чл. 86, ал.1 ЗЗД,
434.80 лв представляваща мораторна лихва за периода 10.11.2020г до
06.01.2021г. върху главницата от 26 985.36 лв. за неустойка за
прекратяваве по вина на ответника на Договор за наем на земеделска
земя № 111, том 3, с рег. 4764/24.06.2016г. за удостоверяване на подписи
на Нотариус Невена Стоянова-рег № 291 на Нотариалната камара, с
район на действие РС-Разград, договора е вписан в СВ към РС-Разград
под Вх.рег. № 2826/27.06.2016г, Акт № 272, том 2, дело № 1067/16г.,
партидна книга том 1145, стр.90468, на осн. чл. 84, ал.1 във чл. 86, ал.1
във вр. чл. 92 ЗЗД.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, "ФАРМИНГ ЛОМЦИ"
ООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: Област: Търговище,
9
Община: Попово, Населено място: с. Ломци, п.к. 7838, ул. ул. "Генерал
Скобелев" № 8, представители: Борислав Василев Славчев и Милен Руменов
Йорданов – управители, начин на представляване: заедно, да заплати на Н. Т.
А., ЕГН **********, с постоянен адрес гр. Разград, бул. Княз Борис № 49,
сумата от 5 848.83 лева /пет хиляди осместоти четиридесет и осем лева и
осемдесет и три стотинки/, представляваща разноски по т.д. № 3/2021г. и по
т.д. № 1/2021г. и двете по описа на Окръжен съд - Разград.
Банкова сметка, по която да се преведат присъдените суми:
Банка ДСК АД
IBAN: BG13STSA93000016916365
BIC: STSABGSF
Титуляр: Н. Т. А., ЕГН **********.
Препис от решението да се връчи на страните, на осн. чл. 7, ал.2 ГПК.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването
му на страните с въззивна жалба пред Варненски апелативен съд.
Съдия при Окръжен съд – Разград: _______________________
10