РЕШЕНИЕ
№ 331
гр. Велико Търново, 15.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, XVI СЪСТАВ, в публично
заседание на деветнадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:ВЛАДИМИР БАЛДЖИЕВ
при участието на секретаря ИВАНКА Д. ТРИФОНОВА
като разгледа докладваното от ВЛАДИМИР БАЛДЖИЕВ Гражданско дело
№ 20234110102053 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба на *, в която се излагат твърдения, че между
страните са възникнали облигационни отношения по **********. Изтъква се, че по
договорите за мобилни услуги за срок от 24 месеца от сключването им ищецът се е задължил
да предостави на ответника ползването на мобилни услуги, а последният - да заплаща
тяхната стойност както и неустойка в случай на предсрочно прекратяване поради
неизпълнение, а с договорите за лизинг ищецът е предоставил на ответника временното и
възмездно ползване на мобилни устройства и аксесоари като последният се е задължил да
заплаща дължимите лизингови вноски. Навеждат се доводи, че мобилният оператор е
изпълнил задълженията си като цената на предоставените услуги и лизингови вноски не са
платени от потребителя, поради което договорите за мобилни услуги са прекратени с
начисляване на неустойки, а договорите за лизинг са обявени за предсрочно изискуеми с
начисляване на непогасените лизингови вноски. Твърди се, че за вземанията в общ размер
на 6045,34 лв., от които 717,51 лв. за цена на мобилни услуги, 2125,90 лв. за неустойки и
3201,93 лв. за лизингови вноски са издадени фактури с *, както и заповед за изпълнение по
частно гражданско дело №712/2023г., по описа на Великотърновския районен съд, която е
връчена по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК. Изтъква се, че претендираните суми са дължими,
поради което се отправя искане до съда да бъде установено съществуването на вземанията,
за което е издадена заповедта за изпълнение както и за присъждане на разноски.
Ответникът, в срока по чл. 131 от ГПК, представя отговор на исковата молба чрез
назначения особен представител, в който оспорва основателността на предявените искове
1
поради недължимост на претендираните вземания. Изтъква се, че липсват доказателства за
реално потребление на мобилни услуги, че не са настъпили посочените в договорите
предпоставки за предсрочно прекратяване и за предсрочна изискуемост на лизинговите
вноски, а оттам и за начисляване на неустойки. Навеждат се доводи, че неустойката за
неизпълнение е уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна
функции като е нищожна поради противоречие с добрите нрави. С оглед гореизложеното се
отправя искане за отхвърляне на исковите претенции.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и като прецени събраните по делото
доказателства, намира за установено следното:
Предмет на делото са обективно съединени искове по чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415 от ГПК, вр.
чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 92, ал. 1 от ЗЗД.
От събрания доказателствен материал се установява следната фактическа обстановка:
Между страните не се оспорва сключването на договори за мобилни услуги и за лизинг,
както следва: ***********. При прекратяване на договорите за мобилни услуги по вина или
по инициатива на потребителя, или поради нарушение на задълженията му, страните
уговорили плащане на неустойка в размер на всички стандартни месечни абонаменти за
периода от прекратяване до изтичане на уговорения срок, но не повече от трикратния им
размер, допълнена с възстановяване на част от ползваната стойност на отстъпките от
абонаментните планове както и с разликата между стандартната и лизинговата цена на
предоставеното устройство, съответстващи на оставащия срок на договора. При
прекратяване на договора за интернет услуги по вина или по инициатива на потребителя,
или поради нарушение на задълженията му, страните уговорили заплащане на неустойка в
размер на 96 лв. при невръщане или повреждане на WiFi рутера. При сключване на
договорите потребителят получил от доставчика на услугите горепосочените устройства
като страните постигнали съгласие за придобиване на собствеността им след заплащане на
всички лизингови вноски. При възникване на облигационните отношения ответникът
декларирал, че е запознат с Общите условия за взаимоотношенията на ищеца с
потребителите на мобилни услуги и с ценовата листа за абонаментни планове. За ползваните
услуги за периода от 05.12.2020г. до 04.07.2021г. мобилният оператор издал фактури с
*******, със срокове за плащане от 20.01.2021г. до 20.07.2021г., в които начислил вземания
в общ размер на 6045,34 лв., от които 717,51 лв. за абонаментни такси, 2125,90 лв. за
неустойки за предсрочно прекратяване на договорите мобилни услуги и на услуга интернет
за дома и 3201,93 лв. за лизингови вноски по договорите за лизинг. На 05.04.2021г. ищецът
изпратил покана до адреса на ответника, в който определил срок за изпълнение на
задълженията като го уведомил, че при неизпълнение ще прекрати договорите. Поради
липса на доброволно изпълнение, на 02.03.2023г. е подадено заявление по чл. 410 от ГПК
относно горепосочените вземания, за които е издадена заповед за изпълнение по частно
гражданско дело №712/2023г., по описа на Великотърновския районен съд, която е връчена
по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК.
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
2
Възникнали са валидни облигационни отношения по сключените между страните договори,
по които ищецът е изпълнил задълженията си към ответника като му е предоставил
възмездно ползване на мобилни устройства за срок от 23 месеца и на мобилни и интернет
услуги по тарифен план с фиксирани месечни такси. За периода от 05.12.2020г. до
04.04.2021г. са начислени абонаментни такси в общ размер на 717,51 лв., които не са
погасени от ответника и същите са дължими. Дължими са и начислените по фактурите
лизингови вноски в общ размер на 3201,93 лв., включващи и тези за оставащия срок на
договорите за лизинг, тъй като не е установено изпълнение на задължението на потребителя
да върне предоставените устройства на мобилния оператор. Неизпълнението на
задължението на ответника по договорите за мобилни и интернет услуги е породило право
на ищеца едностранно да ги прекрати чрез отправяне на предизвестие съгласно
изискванията на Общите условия и да претендира плащане на уговорената неустойка в общ
размер на 2125,90 лв. Възражението за нищожност на клаузите, с които са уговорени
неустойки в разглежданите договори е неоснователно. Неустойката обезпечава
изпълнението на задължението и служи за обезщетение на вредите от неизпълнението без да
е нужно те да се доказват. Освен обезпечителната и обезщетителната функция, тя изпълнява
и наказателна функция, тъй като кредиторът е в правото си да я претендира и когато вреди
изобщо не са настъпили или когато размерът на неустойката надхвърля този на вредите.
Доколкото липсват конкретни предписания в закона, страните са свободни сами да изберат
начина на определяне на неустойката, за неизпълнение на кое договорно задължение същата
да се уговаря, размерът й, сроковете и начина на плащането й. Клаузата за неустойка е
нищожна поради накърняване на добрите нрави, когато е уговорена извън присъщите й
обезпечителна, обезпечителна и санкционна функции. В разглеждания случай, тя е
определена в съответствие с принципите на добросъвестност и справедливост в търговските
отношения и не води до неоснователно обогатяване на ищеца. Неустойката е ограничена до
трикратния размер на стандартния месечен абонамент и до разликата между стандартната и
лизинговата цена на предоставените устройства, което съответства на интереса на кредитора
да получи имуществена облага, която да възстанови равновесието в облигационното
отношение като компенсира определените по-ниски цени за потребителя в случай на
неизпълнение на задължението му да ползва услугите за продължителен период от време и
да ги плаща редовно. Поради изложеното претенциите по чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415 от ГПК,
вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 92, ал. 1 от ЗЗД са основателни и следва да бъдат уважени.
При този изход на делото, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът следва да бъде
осъден да заплати на ищеца сумите от 2132,16 лв., представляващи направени по делото
разноски за държавна такса, адвокатско възнаграждение и възнаграждение за особен
представител както и 843,63 лв., представляващи разноски за държавна такса и адвокатско
възнаграждение, направени в производството по частно гражданско дело №712/2023г., по
описа на Великотърновския районен съд.
Водим от горното, Великотърновският районен съд
3
РЕШИ:
Приема за установено по отношение на А. С. Г. с ЕГН: ********** *, че дължи на *****,
сумата от 6045,34 лв. /шест хиляди четиридесет и пет лева и тридесет и четири стотинки/ -
главница, представляваща сбор от задължения за абонаментни такси, неустойки и лизингови
вноски по ********, за които са издадени фактури с *****, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 02.03.2023г. до окончателното изплащане на задължението, за които
е издадена заповед за изпълнение №263 от 07.03.2023г. по частно гражданско дело
№712/2023г., по описа на Великотърновския районен съд.
Осъжда А. С. Г. с ЕГН: ********** *, да заплати на *, сумата от 2132,16 лв. /две хиляди сто
тридесет и два лева и шестнадесет стотинки/, представляваща направени по делото
разноски, както и сумата от 843,63 лв. /осемстотин четиридесет и три лева и шестдесет и
три стотинки/, представляваща направени разноски по частно гражданско дело №712/2023г.,
по описа на Великотърновския районен съд.
Решението подлежи на обжалване, пред Великотърновския окръжен съд, в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
След влизане в сила на решението, препис от същото да се приложи по частно гражданско
дело №712/2023г., по описа на Великотърновския районен съд.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
4