РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД –
ПЛОВДИВ
РЕШЕНИЕ
№
2419/23.12.2020г.
гр.
Пловдив 23.12.2020год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен
съд – Пловдив, ХХІІ състав,
в открито
съдебно заседание на двадесет и четвърти ноември 2020г.,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ
ХАРИТЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СТОИЛ БОТЕВ
ГЕОРГИ ПАСКОВ
при секретаря
СЕВДАЛИНА ДУНКОВА и на прокурора КИЧКА
КАЗАКОВА, като
разгледа докладваното от съдия Пасков КАНД № 2558 по описа на Административен
съд – Пловдив за 2020 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на
Глава Дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс, във
връзка с чл.63, ал.1, пр. второ
от Закона за административните нарушения и наказания.
Производството
по делото е образувано по повод касационна жалба от
С.Р. Е., чрез процесуалния
й представител адв. М.,
против Решение № 1244 от 03.08.2020г. постановено по
АНД № 2812/2020г. по описа на Пловдивски
районен съд, с което е потвърдено Наказателно постановление
№20-1030-002170/11.03.2020г. на Началник група към ОД на МВР – Пловдив, сектор
„Пътна полиция“ – Пловдив, с което на касатора
на основание
чл.174, ал.3, пр.1 от Закон за движението по пътищата /ЗДвП/ са наложени
административни наказания – ГЛОБА в размер на 2000 лева и лишаване от правото да управлява МПС
за срок от 24 месеца за нарушение на
чл.174, ал.3 от ЗДвП.
Ответникът, чрез
процесуалния си представител в писмено становище счита жалбата за
неоснователна. Претендира се възнаграждение за юрисконсулт.
Прокурорът счита касационната жалба за неоснователна.
Касационната
инстанция, след като провери
правилността на постановеното
решение, предвид наведените
в жалбата касационни
основания и въз основа на доказателствата
по делото, счита жалбата за процесуално допустима, а разгледана
по същество за неоснователна.
Въззивният съд
правилно е изяснил фактическата обстановка като е приел за установено следното:
На 01.03.2020г. около
00:03 часа в с. Първенец, на ул. „Съединение“, кръстовище с ул. „Васил Левски“
служители на сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Пловдив са спрели за
проверка С.Р. Е., която е управлявала лек автомобил „Порше Макан“
с рег. № ***, собственост на Е. С..
Водачът е бил
поканен да бъде изпробван с техническо
средство Алкотест ДрЕ.
7410+ с фабричен №ARSM 0022 за
установяване на употреба на алкохол в кръвта, но той отказал да бъде извършена проверка.
На лицето е бил
съставен талон за медицинско изследване с бл.№0062258, като му е било указано, че следва до 02:20
часа на 01.03.2020г. да се яви в УМБАЛ „Св. Георги“ ЕАД, гр. Пловдив за
предоставяне на кръвна проба.
Установено било, че
г-жа Е. не се е явила за изследване и не е дала кръвна проба, поради което е
бил съставен АУАН № 654569 от 01.03.2020г. и издадено обжалваното пред ПРС НП.
В касационната жалба са изложени следните
доводи за незаконосъобразност на обжалваното решение.
На първо място се
сочи, че в АУАН-а е записано, че е нарушена разпоредбата на чл. 178, ал.3 от ЗДвП, докато от обстоятелствената част е видно, че се касае за нарушение на чл.
174, ал.3.
Настоящият съдебен
състав не кредитира този довод, тъй като в приложения към административната
преписка АУАН № 654569 от 01.03.2020г. е
записано, че е нарушена разпоредбата на чл. 174, ал.3 от ЗДвП.
На следващо място в
жалбата се сочи, че е налице несъответствие между АУАН-а и НП, тъй като в
АУАН-а е отказал да бъде изпробван с техническо средство, докато в НП освен
това обстоятелство е записано и, че водачът не се е явил за изследване и не е
дал кръвна проба.
Твърди се и, че обстоятелствената част са посочени две
административни нарушения /по чл. 174, ал.3, прил. 1-во и чл. 174, ал.3, прил.
2-ро/ и докато наложената санкция е само за едно от тях.
Неоснователно е становището, че разпоредбата на чл.174, ал.3 от ЗДвП
предвижда две отделни нарушения – отказ на водача да му бъда извършена проверка
с техническо средство и друго – неизпълнение на предписание за медицинско за предоставяне на кръвна проба за установяване изследване
за употребата на алкохол, а в случая е наложена една санкция за двете нарушения
и не става ясно какво точно е имал предвид административнонаказващият
орган. В този смисъл следва да се посочи, че разпоредбата на чл.174, ал.3 от ЗДвП предвижда едно единствено нарушение, а именно – незаконосъобразен отказ на
водача на МПС да бъде проверен за употреба на алкохол и/или наркотични
вещества. Този отказ от своя страна може да има различни форми, изброени в
чл.174, ал.3 от ЗДвП – отказ на водача да му бъде извършена проверка с
техническо средство за установяване употребата на алкохол в кръвта и/или с тест
за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози или
неизпълнение предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за
медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно
изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му, и/или
химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на
наркотични вещества или техни аналози. В настоящият случай, в обстоятелствената
част както на АУАН, така и в издаденото въз основан на последния НП, ясно е
посочено в какво се състои незаконосъобразното поведение на нарушителя.
Предвид горното съдът
намира касационната жалба за неоснователна.
На ответната страна
следва да бъде присъдено възнаграждение за юрисконсулт в размер на 100 лв.
Предвид горното Съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА
Решение № 1244 от 03ч.08.2020г. постановено по АНД №
2812/2020г. по описа на Пловдивски районен
съд.
ОСЪЖДА С.Р. Е., ЕГН **********,*** да заплати на да заплати на ОД на МВР –
Пловдив с БУЛСТАТ
********* сумата
в размер на 80 /осемдесет/ лева за юрисконсултско
възнаграждение.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :