Решение по дело №431/2021 на Апелативен съд - Варна

Номер на акта: 69
Дата: 16 май 2022 г. (в сила от 16 май 2022 г.)
Съдия: Георги Николов Грънчев
Дело: 20213000600431
Тип на делото: Наказателно дело за възобновяване
Дата на образуване: 21 декември 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 69
гр. Варна, 13.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Павлина Г. Димитрова
Членове:Ангелина Й. Лазарова

Георги Н. Грънчев
при участието на секретаря Геновева Хр. Ненчева
в присъствието на прокурора Ил. Хр. Н.
като разгледа докладваното от Георги Н. Грънчев Наказателно дело за
възобновяване № 20213000600431 по описа за 2021 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.420, ал.1 от НПК.
Образувано по искане на Главния прокурор на Република България за
възобновяване на НОХД №4100/2021г. по описа на Районен съд – Варна и
отмяна на постановеното по него определение № 390 от 18.10.2021 г. за
решаване на делото със споразумение и връщането му за ново разглеждане от
друг състав на първоинстанционния съд. В същото се изтъкват касационни
основания по чл.348, ал.1, т.2 от НПК, които са и основания за възобновяване
на наказателното дело по чл.422, ал.1, т.5 от НПК. Твърди се, че при
сключване на споразумението е допуснато нарушение на материалния закон и
по-точно на разпоредбите на чл. 53 от НК. Съдът е одобрил споразумението в
нарушение на изискванията на чл.382, ал.7 от НПК, тъй като одобреното
съгласие между страните за прилагане на чл. 53 от НК и за отнемане на
веществените доказателства в полза на държавата е извън допустимите,
изрично изброените в разпоредбата на чл. 381, ал.5 НПК въпроси, по които
може да бъде постигнато съгласие и противоречи на предвидения в нормата
1
на чл. 383, ал.2 от НПК ред.
В съдебното заседание пред настоящия състав, представителят на
Апелативната прокуратура поддържа искането на Главния прокурор.
Осъденият И.М. не се явява и не се представлява.
Варненският апелативен съд, след като обсъди доводите на страните и в
пределите на правомощията си, констатира следното:
Искането за възобновяване е процесуално допустимо. Предмет на
искането е акт, попадащ в категорията на визираните в чл.419 от НПК и
чл.422, ал.1, т.5 от НПК. Определението на ВРС не е било проверявано по
касационен ред и искането е направено в законоустановения срок по чл.421,
ал.1 от НПК.
В Районен съд - Варна е било образувано НОХД № 4100/2021 г., по
внесено споразумение за решаване на делото в досъдебното производство
между прокурор от Районна прокуратура - Варна и защитника на обвиняемия
ИВ. П. М..
С одобреното споразумение обвиняемият И.М. се е признал за виновен
за извършено на 17.04.2019г. в гр. Варна престъпление по чл. 129, ал.2 вр.
ал.1 НК, за което при условията на чл. 55, ал.1, т.2, б.“б“ НК му е определено
наказание пробация със следни пробационни мерки: задължителна
регистрация по настоящ адрес за срок от 1 /една/ година с периодичност два
пъти седмично, задължителни периодични срещи с пробационен служител за
срок от 1 /една/ година и безвъзмезден труд в полза на обществото 100 часа в
рамките на една година.
С определението за одобряване на споразумението, съдът е постановил
веществените доказателства по делото да се отнемат в полза на държавата и
да бъдат унищожени.
Определението на съда е влязло в законна сила на 18.10.2021 г. и не
подлежи на касационна проверка.
Варненският апелативен съд намира искането за неоснователно поради
следните съобразения:
Действително в диспозитива на определението, с което се одобрява
споразумението е записано, че веществените доказателства се отнемат в полза
на държавата и следва да бъдат унищожени. Съдът, обаче не е посочил
2
законовото основание за това и в случая терминът „отнема“ не може да се
тълкува еднозначно в смисъла на разпоредбата на чл.53 от НК, тъй като
законодателят е използвал същият термин и в чл.112 от НПК. Съставът на
апелативния съд намира, че отразеното в диспозитива на определението „да
се отнемат в полза на държавата и да бъдат унищожени“ представлява по-
скоро техническа грешка, като съдът е имал предвид разпоредбата на чл.133
от ПАС, където е уредено унищожаването на веществените доказателства.
На следващо място, дори да се приеме, че е налице нарушение на
закона, то същото се преценя като несъществено, тъй като се касае за
веществени доказателства и веществени доказателствени средства без
стойност, които към момента на изготвянето на искането за възобновяване са
били унищожени на 20.10.2021г./л.14 от НОХД № 4100/2021 г./. Тук следва
само да се отбележи, веществените доказателствени средства/чл.125 от НПК/,
какъвто е дискът с разпечатки следва да бъдат приложени към делото и да се
унищожат заедно с него след изтичане срока на за съхранението му.
Предвид изложеното искането на Главния прокурор следва да бъде
оставено без уважение.
Водим от горното и на основание чл.424, ал.1 от НПК, Варненският
апелативен съд,

РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Главния прокурор за
възобновяване на производството по НОХД №4100/2021г. по описа на
Районен съд – Варна.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3