№ 341
гр. Сливен, 21.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН в публично заседание на осми ноември
през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Петя Хр. Манова
при участието на секретаря Елена Г. Х.ва
като разгледа докладваното от Петя Хр. Манова Гражданско дело №
20242200100158 по описа за 2024 година
Предмет на производството е предявен иск с правно основание чл. 2 ал.1 т.3 предл.1
от ЗОДОВ и чл.86 от ЗЗД и цена 50 000 лева, предявен като частичен от сумата 100 000
лева.
В исковата молба ищецът твърди, че на 14.11.2014г. е образувано досъдебно
производство на РП Сливен срещу неизвестен извършител за престъпление по чл.209,ал.1 от
НК. С постановление от 7.03.2017г. ищецът е привлечен като обвиняем за три престъпления
по чл.255, ал.1,т.2, т.6 и т.7 от НК, че „в периода 01.10.2013 г. -12.03.2014 г., в гр. Сливен, в
условията на продължавано престъпление, като едноличен собственик на капитала,
управител и представител на ЕООД „ХИМП“ - гр. Сливен, ЕИК *******, като посредствен
извършител чрез Н.Р.Н., избегнал установяването и плащането на данъчни задължения по
ЗДДС за ЕООД „ХИМП“ - гр. Сливен в големи размери - 9 000 лева, като това обвинение е
било ситуирано в посочване на общо ПЕТ броя основни деяния, подробно описани в
горецитираното постановление; че „в периода 15.03.2014 г. - 14.04.2014 г., в гр. Сливен, в
условията на продължавано престъпление, като едноличен собственик на капитала,
управител и представител на ЕООД „ХИМП“ - гр. Сливен, ЕИК *******, в съучастие като
извършител, подпомогнат от П. Х.в П. - помагач, като посредствен извършител чрез Н.Р.Н.,
направил опит да избегне установяването и плащането на данъчни задължения по ЗДДС за
ЕООД „ХИМП“ - гр. Сливен в големи размери - 4 000 лева, като това обвинение е било
ситуирано в посочване на ДВЕ ОТДЕЛНИ основни деяния, подробно описани в
горецитираното постановление; за това, че „на 31.03.2014 г., в гр.Сливен, като едноличен
собственик на капитала, управител и представител на ЕООД „ХИМП“ - гр. Сливен, ЕИК
*******, като посредствен извършител чрез Н.Р.Н., избегнал плащането на данъчни
задължения по ЗКПО за ЕООД „ХИМП“ - гр. Сливен в големи размери - 3 847,00 лева, като
1
потвърдил неистина в подадена на 31.03.2014 г. от името на ЕООД „ХИМП“ - гр. Сливен,
ЕИК ******* в ТД на НАП - Бургас, офис Сливен, годишна данъчна декларация по чл. 92 от
ЗКПО с вх. N: ******* /31.03.2014 г. и за престъпление по чл.313, ал.2, във вр. ал.1 от НК за
това, че „на 14.04.2014 г., в гр. Сливен, потвърдил неистина в справка-декларация вх. N:
*******/ 14.04.2014 г., изискуема съгласно разпоредбата на чл. 125 от ЗДДС, в която невярно
е посочил, че управляваното от него търговско дружество „ХИМП“ - гр. Сливен е
извършило вътрешно-общностна доставка (ВОД) по три броя инвойс фактури (посочени в
горецитираното постановление), като деянието е извършено с цел да се избегне заплащане
на дължимия данък добавена стойност в размер на 1 244,20 лева.
На 14.03.2017 постановлението за привличане на обвиняем е предявено на ищецът и
неговия защитник и спрямо ищецът е взета мярка за неотклонение подписка, като след
привличането е извършен разпит на ищецът.
Посочено е, че на 22.03.2017г. производството е частично прекратено спрямо ищецът
за престъпление по чл.255, ал.1,т.2, предложение първо от НК, а на 27.03.2017г. ОП Сливен е
изготвила обвинителен акт срещу ищецът за три отделни престъпления по чл.255, ал.1,т.2,
т.6 и т.7 от НК и по чл.313, ал.2,вр.ал.1 от НК.Образувано е НОХД №173/2017г. на СлОС,
проведени са седем съдебни заседания и е постановена присъда, с която ищецът е признат за
виновен по всяко едно от повдигнатите обвинения и му е определено общо наказание
лишаване от свобода за една година, което е отложено за изпитателен срок от три години и
му е наложена глоба в полза на държавата в размер на 800лв.Ищецът е останал недоволен от
постановената присъда и е подал въззивна жалба срещу нея, като въз основа на жалбата е
образувано ВНОХД пред БАС и след проведено съдебно заседание е постановено решение, с
което е потвърдена обжалваната присъда.Срещу решението ищецът е подал касационна
жалба до ВКС, който след проведено открито съдебно заседание е постановил решение, с
което е отменил решението на БАС и е върнал делото за ново разглеждане от друг състав на
БАС.При повторното разглеждане на делото в БАС са назначени и изготвени две съдебно
почеркова и и тройна съдебно икономическа експертиза и след четири проведени открити
съдебни заседания е била отменена присъдата на Сливенски окръжен съд и е постановена
нова оправдателна присъда, с която ищецът е оправдан по повдигнатите срещу него
обвинения.Срещу оправдателната присъда е подаден касационен протест от АП Бургас,
срещу който е депозирано възражение от ищецът.ВКС е разгледал в открито съдебно
заседание касационния протест срещу оправдателната присъда и със съдебно решение от
30.06.2020г. е потвърдил постановената присъда.Твърди се, че наказателното производство
срещу ищецът е продължило три години, три месеца и шестнадесет дни, като през целия
период от привличането като обвиняем до постановяването на последното съдебно решение
на ВКС ищецът е бил с определена мярка за неотклонение подписка.Твърди се, че ищецът
през целия период на наказателното производство е имал психологически очаквания против
него да бъде постановена осъдителна присъда, каквато е постановена от
първоинстанционния съд.Сочи се, че поради повдигнатите обвинения ищецът е преживял
перманентен и ежедневен стрес, обективиран в неспокоен сън, загуба на сън за определен
2
период, психически притеснения до степен на временни депресивни състояния.Твърди се, че
ищецът е съзнавал, че са му повдигнати обвинения за според прокуратурата за тежки
умишлени престъпления и това е дескредитирало неговото добро име, както сред
обществеността в гр.Сливен, така и сред търговските му партньори.Посочено е, че ищецът
ежедневно е изпитвал психическо напрежение, неспокойствие и тревожност, имал е
несигурност, колебания, подтиснато настроение и сърцебиене.Твърди се, че прокуратурата е
неглижирала факта, че ищецът е бил неосъждан и на ищецът е била извършена полицейска
регистрация по ЗМВР.Сочи се, че за периода на действие на мярката за неотклонение
ищецът е имал законово ограничение на свободно придвижване в страната, както и в
чужбина.Твърди се, че размерът на неимуществените вреди, причинени от ПРБ на ищецът
възлиза на 100 000лв.Посочено е, че отделно ищецът е претърпял имуществени вреди на
стойност 3500лв, които представляват заплатени възнаграждения за адвокатска защита по
наказателното производство като са посочени по дати сумата от 800лв на
14.03.2017г.,сумата от 1000лв на 22.05.2017г. и сумата от 1700лв на 9.08.2018г.
Поискано е, да бъде осъден ответника да заплати на ищеца сумата от 50 000
лв,представляващ частичен иск за причинените неимуществени вреди, целият за сумата от
100 000лв, ведно със законната лихва, считано от 30.06.2020г., сумата от 3500лв,
представляваща нанесени имуществени вреди на ищеца от воденото срещу него наказателно
производство и да бъдат присъдени на ищецът направените по делото
разноски..Претендират се разноските в настоящото производство.
В предоставения едномесечен срок е постъпил отговор от ответника, чрез К.М.-
прокурор в ОП- Сливен, в който са направени са възражения, че по делото не са представени
доказателства за претърпени неимуществени вреди от ищеца. Направено е възражение за
изтекла погасителна давност по отношение на претенцията за лихва. Твърденията за
причинени неимуществени вреди били общи твърдения. Претендираният размер за
обезщетение за неимуществени вреди бил прекомерен. Изложено е че исковата претенция е
неоснователна и недоказана и в случай, че бъде уважена сумата следва да бъде под 600лв-
700лв, а искът за имуществени вреди следва да бъде отхвърлен изцяло. Направено е
възражение, по чл.5,ал.1 алтернативно ал.2 от ЗОДОВ- че уврежданията на ищеца са
причинени по изключителна вина на ищеца, алтернативно, че ищецът виновно е допринесъл
за причиняването си на неимуществени вреди-болки и страдания. Направено е възражение
за прекомерност на адвокатското възнаграждение.Твърди, че съгласно чл. 111, б. „в“ от ЗЗД,
лихви могат да се претендират за период не по-дълъг от три години преди датата на
завеждане на иска. С исковата молба се претендират такива считано от 16.02.
В с.з. ищецът се представлява от упълномощен представител, който моли съда да
постанови съдебно решение, с което да уважи предявените искове като основателни и
доказани. Претендира разноските по делото.
Ответникът – Прокуратурата на Република България, редовно призована се
представлява от К.М. - прокурор в ОП – Сливен, който оспорва изцяло исковата претенция,
тъй като счита, че внесеният иск не е доказан по безспорен и категоричен начин или не е
3
доказан поне в размера, в който се претендира.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът прие за установено
следното от фактическа страна:
На 14.11.2014г. е образувано ДП на РП Сливен срещу неизвестен извършител, за че
през м. март 2014 г. в Сливен, с цел да набави за себе си или за другиго имотна облага,
възбудил у П. П. и Е.С. заблуждение и с това им причинил имотна вреда в размер на 5 000
лева- престъпление по чл. 209, ал.1 от НК. С Постановление на ОП- Сливен от 21.04.2015 г.
е постановено ДП да се води срещу Х. П. П..
С постановление от 7.03.2017г. ищецът е привлечен като обвиняем за престъпления
по чл.255, ал.1,т.2, т.6 и т.7 от НК , вр. чл. 26, ал.1, чл. чл.255, ал.1,т.2, т.6 и т.7 от НК , вр. чл.
20, ал.2, вр. чл. 26, ал.1, във вр. чл. 18, ал.1 от НК, по чл. 255, ал.1, т.2, предл.1 от НК и по чл.
313, ал.2, вр. ал. 1 от НК.
На 14.03.2017 постановлението за привличане на обвиняем е предявено на ищеца и
неговия защитник и спрямо ищеца е взета мярка за неотклонение подписка.
С постановление от 22.03.2017г. производството е частично прекратено спрямо
ищеца за престъпление по чл.255, ал.1,т.2, предложение първо от НК, а на 27.03.2017г. ОП
Сливен е изготвила обвинителен акт срещу ищеца за три отделни престъпления по чл.255,
ал.1,т.2, т.6 и т.7 от НК и по чл.313, ал.2,вр.ал.1 от НК.
Образувано е НОХД №173/2017г. на СлОС, по внесен на 28.03.2017 г. обвинителен
акт .
Видно от приложеното към доказателствата НОХД , са проведени седем съдебни
заседания и е постановена присъда, с която ищецът е признат за виновен по всяко едно от
повдигнатите обвинения и му е определено общо наказание лишаване от свобода за една
година, което е отложено за изпитателен срок от три години. Наложена е глоба в полза на
държавата в размер на 800лв.
Подадена е от ищеца въззивна жалба и образувано ВНОХД пред БАС . Постановено е
решение с което е потвърдена присъдата на СлОС.
Срещу решението на БАС е подадена от ищеца касационна жалба .
С решение № 216/07.08.2019 г. по КНОХД 1080/2018 г., състав на ВКС е постановил
решение, с което е отменил решението на БАС и е върнал делото за ново разглеждане от
друг състав на БАС.
Образувано е ВНОХД № 176/2019 г.. Назначени са експертизи и проведени четири
съдебни заседания.
С Присъда № 206/26.11.2019 г. е отменена изцяло присъдата на Сливенски окръжен
съд и е постановена нова оправдателна присъда, с която ищецът е оправдан по повдигнатите
срещу него обвинения.
Срещу оправдателната присъда е подаден касационен протест от АП Бургас, срещу
който е депозирано възражение от ищеца.
4
С решение № 84 от 30.06.2020г. по КНОХД № 252/2020 г., състав на ВКС е
потвърдил постановената присъда.
По делото са събрани гласни доказателства.
Свид. К. сочи, че познава ищеца повече от 10 години. Х. му бил като баща. Докато
правел ремонт на къщата Х. му помагал с всичко. Ходели си постоянно на гости. Имало един
период, в който си мислел, че Х. му се сърди нещо. Това било лятото на 2017 г. и това
продължило до следващата година и нещо. Разбрал от сина му, че има проблеми със съда.
Не е прекъсвал контактите помежду им, но спряли да се събират. Започнали отново да се
събират в последните 2-3 години. Викал Х. на гости, но не идвал. След като започнали
отново да се срещат, Х. не му е казал каква е причината да не идва, когато го канил. Станал
един затворен човек, „здрасти“, „здрасти“ на пътя и нищо повече. Преди това не било така.
Преди това бил весел човек. В крайна сметка не разбрал какви са точно тези проблеми. Не
знае кога точно са приключили проблемите на Х., но знае, че всичко е било със щастлив
край.
Разпитана е по делото и свид. С.- снаха на ищеца , която сочи, че свекърът й имал
проблеми относно това какво се случва с него, с повдигнатите обвинения, делото, всичко
това. От този весел човек, когото познавала, с когото лесно разговаряла, той се превърнал в
съвсем различен. Затворил се в себе си, не говорер, дори на масата когато вечеряли ,
отказвал да се храни, всичко му било много трудно. Това продължило 3-4 години. Преди
наказателното дело той нямал здравословни проблеми. Като започнало делото, започнал да
вдига високо кръвно, след това му открили и диабет. Имал сърцебиене, тревожност.
Чувствал се зле, затворил се в себе си, нямало го това да е весел, да е усмихнат, да се
зарадва на внука си, на нея като снаха. Може би един-два пъти пред нея казвал, че името му
може да бъде опетнено, срамувал се от всичките повдигнати обвинения спрямо него.
Разбрала какви са проблемите на свекър й от съпруга си. Казал, че ще бъде съден л, ще го
обвинят за доста тежки обвинения. Оневинили го за всичко, което било срещу него.. Не знае
дали е приемал лекарства постоянно за високото кръвно или само когато го вдигал.. Не знае
за диабета дали приемал инсулин или не, и дали е ходил на специалист за депресивното
състояния и изписани ли са му някакви лекарства. Свекърът й продължавл и след
приключване на наказателното дело да вдига постоянно кръвно. Депресивното му състояние
продължавало и след като приключило наказателното дело.
Когато започнало наказателното дело, точно тогава започнал да вдига кръвно, появил
се и диабета.. Всичко това се случило след делото. Не си спомня през периода, през който
живели заедно, той да е имал заболяване. Не си спомня през 2013-2014 г. да е правена
някаква интервенция на сърцето на свекър му.
Свид. П.а сочи в с.з. , че съпругът й имал проблеми със сърцето от 2014 г. или 2015 г.
Тогава, след като получил това обвинение за тежко умишлено престъпление . Преди
повдигането на обвинението, което било съпругът й бил весел, разговорлив, и после вече
след като разбрали за това нещо имало депресия и стрес в семейството. Съпругът й ходил
много пъти на психиатър за депресията. Консултирал се отделението при д- р П... Тя тогава
5
казала да пие „Деанксит“ от време на време. Не е претърпявал операция на сърцето, нямало
интервенция на сърцето. Съпругът й постоянно приемал лекарства за кръвното от 2014-2015
г., тогава започнали да се появяват тези симптоми. Диабетът му бил диагностициран от 5-6
години, а може и от 10 сигурно. За диабета приемал „Глюкофаж“ от 1000 млг. Когато
започнаха тези притеснения и стреса той започнал да повишава кръвното и изпадал в
хипертонични кризи два пъти. 220/110 му било кръвното, получил криза и се обадила на
спешна помощ да дойдат вкъщи. Направили му инжекция. После пак през деня веднъж с
колата го закарала в бърза помощ и тогава се съмнявали да няма инфаркт. След тези
хипертонични кризи по три пъти в месеца кардиолога го викал на преглед, защото казвал, че
сърцето му не е добре и трябва да се проследява. До преди да започнат тези дела съпругът й
нямал проблеми със сърцето и диабета. Особено диабета се появил точно след тези неща,
зрението вече било увредено, даже и бъбречни кризи правил с кръвоизлив. Съпругът й бил
много чувствителен човек. На улицата, на която живеели, всички ги давали за пример за
добро семейство. Три-четири пъти го осъдили, не го оправдали. Той не можел да повярва и
му било много тежко. Мислел, че това е невъзможно, никой път за нищо не е бил обвиняван
и не е извършвал престъпление. След като приключило наказателното дело съпругът й бил
по- спокоен, но преди това той спирал дишането на сън, ставал на сън, не можел да спи,
отивле в хола и гледал в една точка. Заявява, че отношенията на съпруга й към нея, , към
снаха миим, към сина им и към внучето никога не са се променяли. Съпругът й бил по-тих и
по-затворен, но обичта и уважението му към тях не се променило. По време на
наказателното производство на съпруга й не му се занимавало с внучетата. След като
приключило наказателното производство винаги се отнасял към внуците с радост, щастие и
любов. Сега си говорел и играел с тях. Много се разбирал с децата, контактувал с тях и с
желание ги посрещал.
Самото съдебно дело започнало 2017 г., а в прокуратурата обвинението още от 2014 г.
Делото приключило 2020 г. От 2014 г. започнали да привикват съпругът й в полицията, даже
му взимали отпечатъци от пръстите му. Още от тогава съпругът й изпаднал в депресии и не
можел да проумее, че това нещо се случва. Съпругът й страдал от митрален клапен пролапс.
От това заболяване страдал от преди 10 години. Проблемите с кръвното налягане се
появили преди митралния пролапс.
Приети са като доказателства по делото амбулаторни листи: 1. От дата 27.03.2014 г.,
издаден от д-р Н.Д. в който е вписана основна диагноза: Митрална инсуфиенция, митрален
пролапс, Неревматична митрална стеноза. Установено е покачване на артериалното налягане
до 220/100 , като няма влошаване в сравнение с предходни месеци. 2. Ам. Лист от 21.04.2015
г., вписана е същата основна диагноза, без влошаване в сравнение с предходни месеци. 3.
Амб. Лист от 12.07.2017 г., издаден от д-р П. П. с основна диагноза: Хипертонична болест на
сърцето, хипертонично сърце без сърдечна недостатъчност. 4. Амб. Лист от 25.07.2017 г.-
контролен преглед . На фона на лечението започва да мери високо кръвно налягане.
Предписани са лекарства и диета.
Представени са и приети и амбулаторни листи, издадени от ендокринолог във връзка
6
с установения неинсулинов захарен диабет.
От представеното по делото уведомление от Началник на Отделение по психиатрия
при МБАЛ „Д-р Иван Селимински „ е видно, че ищецът не се води на учет .
Приета е като доказателство справка за извършените и отразени в интегрираната
информационна система на НЗОК първични прегледи на ищеца, при които са установени
заболявания „Неинсулинов захарен диабет без усложнения“, датиращ от 31.07.2014 г.,
„Хипертонично сърце без сърдечна недостатъчвност“ от 18.11.2015 г., „Митрален пролапс“
от 23.04.2013 г., „Хипертонична болест на сърцето“ от 11.03.2009 г.
Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена след съвкупна
преценка на събраните по делото доказателства, които като безпротиворечиви и неоспорени
от страните, кредитира изцяло.
Установеното от фактическа страна, мотивира следните правни изводи
С оглед заявената претенция и приетото в т. 13 от ТР № 3/2004 г. на ОСГК на ВКС,
съдът е сезиран с иск с правно основание чл. 2, ал.1, т. 3 от ЗОДОВ за присъждане на
обезщетение за причинени неимуществени вреди, в резултат на незаконно обвинение в
извършване на престъпление, по което лицето е оправдано, в които се включват и тези,
произтичащи от наложената мярка за неотклонение- по конкретното дело същата е била
„Подписка“. Съобразно посочената разпоредба, Държавата отговаря за вредите, причинени
на граждани от органите на дознанието, следствието, прокуратурата, съда и особените
юрисдикции от незаконно: обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде
оправдано.
Установи се, че с Постановление на РП- Сливен, на 14.11.2014 г. е било образувано
ДП № 271/2014 г. по описа на ОД на МВР – Сливен срещу неизвестен извършител за
престъпление по чл.209,ал.1 от НК.
Ищецът е привлечен като обвиняем с Постановление от 7.03.2017г. престъпления по
чл.255, ал.1,т.2, т.6 и т.7 от НК. На 14.03.2017 постановлението за привличане на обвиняем е
предявено на ищеца и неговия защитник и спрямо ищецът е взета мярка за неотклонение
„подписка“, като след привличането е извършен разпит на ищеца.
Образувано е НОХД №173/2017г. на СлОС и постановена присъда, с която ищецът е
признат за виновен по всяко едно от повдигнатите обвинения и му е определено общо
наказание лишаване от свобода за една година, което е отложено за изпитателен срок от три
години и му е наложена глоба в полза на държавата в размер на 800лв.
С решение № 57/06.07.2018 г. по ВНОХД на БАС е потвърдена обжалваната присъда.
След подадена от ищеца касационна жалба, състав на ВКС по КНОХД 1080/2018 г. с
решение от 17.08.2019 г. е отменил постановеното решение на БАС и делото е върнато за
разглеждане от друг състав. При повторното разглеждане на делото в БАС е отменил
присъдата на Сливенски окръжен съд и е постановил нова оправдателна присъда. Състав на
ВКС се е произнесъл по подаден от АП- Бургас касационен протест и е постановил решение
на 30.06.2020г., с което оправдателната присъда е потвърдена.
7
От показанията на разпитаните по делото свидетели става ясно, че ищецът след
образуване на ДП и повдигане на обвинението се е затворил в себе си, не контактувал с
приятели, срамувал се от повдигнатите обвинения. Преди това бил весел , разговорлив,
усмихнат. След повдигане на обвиненията започнал да вдига кръвно, изживявал инцидента
вътрешно. Казвал, че името му може да бъде опетнено, срамувал се от всички повдигнати
обвинения. Депресивното му състояние продължило и след приключване на наказателното
дело.
Видно от приетите като доказателство справки за диспансерни регистрации и справка
за извършени първични прегледи, ищецът е с диагноза“ хипертонична болест на сърцето“ от
11.03.2009 г., „хипертонично сърце без /застойна/ сърдечна недостатъчност от 2013 г.,
„митрален пролапс“ също от 2013 г. и „неинсулинов захарен диабет“ от 31.07.2014 г. В тази
връзка не следва да бъдат кредитирани показанията на разпитаните по делото свидетели, че
ищецът е диагностициран с тези заболявания след като му е било повдигнато обвинение.
Ищецът е страдал от тези заболявания много преди спрямо него да се извършат
процесуално- следствени действия по ДП.
Съдът, сезиран с иск по чл.2 ал.1 т.3 ЗОДОВ е длъжен да обвърже обществения
критерий за справедливост с преценката за конкретно проявените и установени по делото
факти и обстоятелства, които са от значение за определяне размера на обезщетението за
неимуществени вреди.
Тези обстоятелства са : тежестта на повдигнатото обвинение, дали то е за едно или
няколко отделни престъпления- умишлени или по непредпазливост, дали наказателното
производството е прекратено по отношение на всички или само за част от обвиненията,
продължителността на наказателното производство, включително дали надхвърля разумните
срокове за водене; вида на взетата мярка за процесуална принуда и други наложени
ограничения в рамките на наказателното производство, по какъв начин последното се е
отразило на ищеца, има ли влошаване на здравословното му състояние и в каква степен;
какви са конкретните преживявания, как обвинението се е отразило върху личността и
начина му на живот, социалните контакти, семейство, професионална реализация,
здравословно състояние и пр.
Съдът отчете всички тези обстоятелства, които са от значение за размера на
обезщетението, а именно: че ищецът е бил с наложена мярка за неотклонение „Подписка“ не
е бил задържан, наказателно производство срещу него е продължило 3 години и 3 месеца,
който срок е в рамките на разумния.
Досъдебното производство е образувано на 14.11.2014 г. срещу неизвестен
извършител. С Постановление на ОП- Сливен от 21.04.2015 г. на ОП- Сливен
производството се води срещу Х. П.
На ищеца в хода на наказателното производство са поддържани три обвинения, като
с постановената от състав на ОС- Сливен присъда е определено едно общо наказания- 1
година лишаване от свобода, чието изпълнение е отложено по чл. 66, ал.1 от НК за
изпитателен срок от три години, както и глоба в размер на 800 лева.
8
Самият факт на образуване на наказателното производство срещу едно лице води до
преживяване на стрес и вътрешно безпокойство, поради което ищецът е претърпял
неимуществени вреди, изразяващи се в психическо напрежение и страх от евентуално
осъждане.
За да бъде ангажирана отговорността на държавата, задължително условие е да са
причинени вреди, резултат от незаконно обвинение, като вредите извън неизбежно
следващите се от образуваното наказателно производство, подлежат на доказване, а не се
презюмират.
С релевираните в хода на производството доказателства се установява, че
повдигнатите на ищеца обвинения, поддържани и пред ОС- Сливен са се отразили
негативно както върху физическото, така и върху психическото му здраве, на което сочи
промяната в начина му на живот: затворил се в себе си; ограничил контактите с приятели,
учестили оплакванията във връзка с установените преди образуване на ДП и наказателно
производство заболявания. Тези вреди търпял в продължение на повече от 5 години, считано
от 21.04.2015 г. до 30.06.2020 г. през които ищецът е бил под стрес да не бъде осъден .
Нормално е по време на наказателното производство, едно лице, обвинено в
престъпление, ако впоследствие бъде оправдано да изпитва притеснение, несигурност,
страх, срам и обида.
Когато се твърдят обаче болки и душевни страдания, които са извън обичайните, с
оглед конкретните обстоятелства, личността на увредения, обичайната му среда, начин на
живот, обществено положение, здравословно състояние и пр., те трябва да бъдат изрично
посочени в исковата молба, за да станат част от предмета на иска, а ищецът следва да ги
докаже.
Не се събраха доказателства за влошено здравословно състояние, настъпило в пряка
причинна връзка с воденото срещу него наказателно производство или други вреди, които да
е претърпял извън обичайните.
Липсват доказателства, че са настъпили трайни, тежки и необратими увреждания на
здравето и/или психиката на ищеца, или други вредни последици, които да обуславят
претендирания размер на обезщетението. Размерът на обезщетението, освен с особеностите
на всеки конкретен случай, следва да е съобразен с общоприетия критерий за справедливост
и обществено-икономическите условия и стандарта на живот в страната към периода на
увреждането.
Описаните неимуществени вреди от преживяното се намират в причинна връзка с
действията на органите на Прокуратурата на Република България и разследващите органи,
които осъществяват своята дейност под ръководството и надзора на Прокуратурата.
Неимуществените вреди са неизмерими с пари и затова следващото се за тях
обезщетение, което възмездява отрицателните емоционални преживявания, понесени от
увредения се определя на принципа на справедливостта. Понятието "справедливост" по
смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно. Свързано е с преценката на редица конкретни
9
обективно съществуващи обстоятелства, които следва да се съобразят от съда при
определяне размера на обезщетението. То трябва да е съразмерно с вредите; да отговаря,
както на конкретните данни по делото, така и на обществените представи за справедливост.
При така установеното с оглед събрания по делото доказателствен материал,
периодът, в който ищецът е бил обвиняем, наложената му мярка „подписка“, съдът намира,
че ответникът следва да заплати парично обезщетение за причинените на ищеца
неимуществени вреди в размер на 10 000 лева която сума ще възмезди в достатъчна степен
претърпените от него негативни изживявания, а в останалата си част до пълния размер на
сумата 50 000 лева, предявен като частичен от сумата 100 000 лева, искът ще се отхвърли
като неоснователен.
Съгласно чл.5 ал.2 ЗОДОВ, отговорността на държавата се намалява в случаите, при
които е налице съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия. При
наличието на причинно-следствена връзка между поведението на пострадалия и
вредоносния резултат се прави преценка с оглед особеностите на всеки конкретен случай.
Настъпилият вредоносен резултат е в причинно-следствена връзка с поведението на
пострадалия, когато същият с действията си по време на наказателното преследване
недобросъвестно е създал предпоставки за повдигане и поддържане на незаконно обвинение.
По делото не се и установи процесуалното поведение на ищцата в наказателния процес да е
било с подобна насоченост, нито единствен фактор, обуславящ образуваното и воденето на
наказателно преследване. Няма и такива твърдения.
Върху уважения размер на претенцията следва да се начисли законна лихва считано
от 08.04.2021 г. до окончателното й изплащане, като претенцията за лихви преди тази дата до
началната такава за начисляването им- 30.06.2020 г. са погасени по давност на основание
изрично направеното от ответника възражение и разпоредбата на чл. 111, б. "в" ЗЗД.
Исковата молба е депозирана в СлОС на 08.04.2024 г.
По предявеният иск за имуществени вреди в размер на 3500 лева заплатено адв.
възнаграждение, съответно 800 лева, 1000 лева и 1700 лева.
Предявеният иск е основателен да размера на сумата 2700 лева за адвокатска защита
, съгласно договор за правна защита и съдействие от 22.05.2017 г., за сумата 1 000 лева и по
договор 09.08.2018 г. за сумата 1700 лева , тъй като са приложени доказателства за
извършено от ищеца плащане..
По отношение на сумата 800 лева договорено възнаграждение за адв. защита по
договор от 14.03.2017 г. , претенцията е неоснователна, тъй като липсват доказателства за
извършено плащане от страна на ищеца.
Следва да се присъди законна лихва върху обезщетението за имуществени вреди,
считано от 08.04.2021 г. , тъй като за периода от 30.06.2020 г. до 08.04.2021 г. претенцията за
за присъждане на законна лихва е погасена по давност на осн. чл. 11, б. „в“ от ЗЗД.
На осн. чл. 78, ал.1 от ГПК ответникът следва да заплати на ищеца сторените
разноски в производството, съразмерно с уважената част от исковете в размер на 890 лева
10
заплатено адв. възнаграждение.
Съгласно чл.. 10, ал. 3, изр. 1-во от ЗОДОВ ответникът следва да заплати на ищеца
внесената проста държавна такса в размер на 10 лв.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ със седалище и
адрес на управление: гр. София, ******* да заплати на Х. П. П. с ЕГН ********** от
*******, сумата 10 000лева / десет хиляди лева / , представляваща обезщетение за
неимуществени вреди от незаконно обвинение за извършени престъпления, по което
обвинение е оправдан с влязло в сила решение, ведно със законна лихва, считано от
08.04.2021 г. до окончателното й изплащане.
ОТХВЪРЛЯ предявеният иск до пълния размер на сумата 50 000 лева, предявен като
частичен от сумата 100 000 лева като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ със седалище и
адрес на управление: гр. София, ******* да заплати на Х. П. П. с ЕГН ********** от
******* сумата 2 700 лева /две хиляди и седемстотин лева / адвокатско възнаграждение по
представени два броя договори за правно съдействие и защита, ведно със законната лихва,
считано от 08.04.2021 г. до окончателното изплащане на задължението.
ОТХВЪРЛЯ предявеният иск за имуществени вреди до пълния размер на сумата 3
500 лева като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ със седалище и
адрес на управление: гр. София, ******* да заплати на Х. П. П. с ЕГН ********** от
******* разноски в общ размер на 900 лева.
Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд- Бургас в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Сливен: _______________________
11