Решение по дело №46567/2023 на Софийски районен съд

Номер на акта: 2957
Дата: 20 февруари 2024 г.
Съдия: Елена Любомирова Донкова
Дело: 20231110146567
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 21 август 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта


РЕШЕНИЕ
№ 2957
гр. София, 20.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 43 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА
при участието на секретаря НАДЕЖДА АЛ. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА Гражданско дело №
20231110146567 по описа за 2023 година
Предявени са за разглеждане обективно съединени осъдителни искове с
правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.153, ал.1 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД.
Производството по делото е образувано по постъпила искова молба /уточнена с
молба с вх.№ 268415/28.09.2023 г./ от „*************** срещу А. Г. К., с която са
предявени обективно съединени осъдителни искове, както следва: за сумата от 3394,16
лева, представляваща главница за доставена, но незаплатена топлинна енергия през
периода от 01.05.2019г. до 30.04.2021г. за топлоснабден имот, находящ се в
***************, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на
исковата молба в съда – 21.08.2023 г. до окончателното изплащане; за сумата от 566,94
лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата за топлинна енергия,
начислено за периода от 15.09.2020 г. до 16.11.2022 г.; за сумата от 45,80 лева,
представляваща главница за услуга дялово разпределение за периода от 01.10.2019 г.
до 30.04.2021 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата
молба в съда – 21.08.2023 г. до окончателното изплащане и за сумата от 9,89 лева,
представляваща обезщетение за забава върху главницата за дялово разпределение,
начислено за периода от 01.12.2019 г. до 16.11.2022 г.
В исковата молба и последваща уточняваща молба са изложени твърдения, че
ответникът, като единствен наследник по закон на лицето Г. А. К., е клиент на ТЕ по
смисъла на чл.153, ал.1 ЗЕ, съгласно който всички собственици и титуляри на вещно
право на ползване в сграда етажна собственост /СЕС/, присъединени към абонатна
1
станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на ТЕ и са длъжни да
монтират средства за дялово разпределение по чл.140, ал.1, т.2 ЗЕ на отоплителните
тели в имотите си и да заплащат цена за ТЕ. Излага се още, че съгласно чл.150, ал.1 ЗЕ
продажбата на ТЕ за битови нужди от топлопреносното предприятие се осъществява
при публично известни Общи условия /ОУ/ за продажбата на топлинна енергия от
*************** на клиенти за битови нужди в гр.София. Поддържа, че през
процесния период в отношенията между тях са в сила Общите условия за продажба на
топлинна енергия от „*************** на клиенти за битови нужди в гр.София,
одобрени с решение на ДКЕВР от 2016 г. Твърди се още, че съгласно ОУ на
дружеството купувачите са длъжни да заплащат дължими суми по ежемесечно
издавани фактури за ТЕ в 45-дневен срок от датата на публикуването им на интернет
страницата на дружеството. Поддържа, че след влизане в сила на ОУ от 2016 г.
ищцовото дружество ежемесечно удостоверява публикуването в интернет на данни за
дължимите суми за ТЕ в присъствието на нотариус, за което се съставят констативни
протоколи. Твърди още, че в изпълнение на разпоредбата на чл.139б ЗЕ, собствениците
на СЕС, в която се намира и имота на ответника, са сключили договор за извършване
на услуга дялово разпределение на топлинна енергия с „Термокомплект” ООД. Сочи,
че съгласно чл.155, ал.1, т.2 ЗЕ сумите за топлинна енергия се начисляват от ищцовото
дружество по прогнозни месечни вноски, като след края на отчетния период се
изготвят изравнителни сметки от фирмата, извършваща дялово разпределение, на база
отчетено реално потребление. Твърди се, че за имота на ответника са издадени
изравнителни сметки за начислена топлинна енергия през процесния период, които не
са заплатени. По изложените в исковата молба доводи и съображения, ищецът моли за
уважаване на предявените искове. Претендира и направените в хода на производството
разноски.
В срока по чл.131 ГПК по делото е постъпил писмен отговор от ответника, в
който се твърди, че е платил сумата от 1432,45 лева, като на 20.11.2023 г. страните са
сключили споразумение за разсрочено плащане. Иска се производството да бъде
прекратено.
В молба от 04.12.2023 г. ищецът не оспорва постъпилото плащане, но твърди, че
все още има непогасено задължение. Моли за постановяване на решение при
признание на иска. Не възразява относно разсрочване на изпълнението на съдебното
решение.
Третото лице помагач на страната на ищеца – „Термокомплект“ ООД не
изразява становище. Представя доказателства за извършените главни отчети,
връчването им на представител на етажната собственост и издадените изравнителни
сметки.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства по отделно и в
тяхната съвкупност, и като взе предвид становищата на страните, приема за установено
2
следното от фактическа страна:
По делото е приложен нотариален акт за дарение № 171, том VII, дело № 845/78
г. и нотариален акт за неговата поправка от 12.11.2021 г., от които се установя, че Г. А.
К. се легитимира като собственик на процесния недвижим имот, въз основа на правна
сделка - договор за дарение с неговите родители.
Видно от приложеното по делото удостоверение за наследници, издадено на
21.09.2023 г. от Столична община, район *************** е, че Г. А. К. е починал на
17.10.2022 г., като е оставил един наследник по закон – негова дъщеря и настоящ
ответник А. Г. К..
По делото е приложен протокол /без дата/ от проведено Общо събрание на
етажните собственици на жилищна сграда, в която се намира и процесния недвижим
имот, в който е обективирано решение за сключване на договор за услугата „топлинно
счетоводство“ с ***************. Към протокола е приложен списък на
присъствалите на ОС етажни собственици, както и договор с горепосоченото
дружество сключен в изпълнение на взетото решение.
По делото е представен договор от 13.06.2017 г., сключен между ищцовото
дружество и третото лице-помагач за извършване на услугата дялово разпределение на
топлинна енергия по чл.139в ЗЕ, който е за срок от една година, не касае процесния
период, поради което съдът не го обсъжда.
По делото са представени справки от счетоводната система на ищцовото
дружество за издадени общи фактури през процесния исковия период.
По делото са приложени Общите условия на ищцовото дружество, действали
през процесния исков период.
По делото е приложено споразумение от 20.11.2023 г., сключено между
ищцовото дружество и ответника за сумите, предмет на настоящото производство. По
делото е приложен и фискален бон за заплащане на сумата от 1432,46 лева, включваща
главница, мораторна лихва, съдебни разноски и законна лихва.
Други относими и допустими доказателства не са представени по делото.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни
изводи:
С оглед правилата за разпределение на доказателствената тежест ищецът следва
да установи при условията на пълно и главно доказване по иска за главницата - че
спорното главно право е възникнало, в случая това са обстоятелствата, свързани със
съществуването на договорни отношения между ищеца и ответника за доставката на
топлинна енергия, обема на реално доставената топлинна енергия за процесния период,
както и че нейната стойност възлиза на спорната сума, а по иска за лихва за забава – че
главното парично задължение е възникнало, че е настъпила неговата изискуемост,
както и че размера й възлиза на спорната сума.
Съгласно разпоредбата на чл.150, ал.1 от действащия Закон за
3
енергетиката, продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на
клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни
Общи условия. Съгласно чл.150, ал.2 ЗЕ Общите условия се публикуват в централната
и местна преса и влизат в сила 30 дни след публикуването им, без да е нужно
изричното им писмено приемане от клиентите. На настоящия съд е служебно известно
във връзка с предходно разглеждани дела, че ОУ на ищцовото дружество са
публикувани съгласно горепосочената норма в един централен и един местен
всекидневник. Следователно в нормативната уредба не съществува задължение за
сключване на изрични писмени договори между топлопреносното предприятие и
отделните потребители на топлинна енергия за битови нужди като условие за
възникване на облигационно отношение във връзка с продажбата на топлинна енергия.
Такова правоотношение възниква по силата на самия нормативен акт и Общите
условия и обвързва потребителя с въведените в тях права и задължения. Съгласно ал.3,
потребителите имат право да предложат и специални условия, които, приети от
предприятието, се отразяват в писмени допълнителни споразумения. Липсват доводи и
доказателства, че потребителят се е възползвал от тази възможност, поради което
приложими са утвърдените ОУ на дружеството.
Посочената нормативна уредба и анализът на същата водят до извода, че
правото на собственост върху самостоятелен обект в сграда - апартамент, находящ се в
топлоснабдена сграда - етажна собственост, е достатъчен факт, за да се приеме, че през
процесния период между наследодателя на ответника и ищеца е съществувало
облигационно правоотношение във връзка с продажба на топлинна енергия, без да е
било необходимо сключването на писмен договор или изрично приемане на общите
условия.
При откриване на наследството, което е станало в случая на 17.10.2022 г. със
смъртта на наследодателя Г. К., лицата, които имат право да наследяват, се призовават
към наследяване, като придобиването на наследството става с приемането му /изрично
или мълчаливо/ и има обратно действие - от датата на откриване на наследството.
Нормата на чл.48 ЗН съставлява законова презумпция, по силата на която законните
наследници носят отговорността по чл.60 ЗН от откриването на наследството по
смисъла на чл.1 ЗН до доказване приемането на наследството по опис или отказ от
наследството. В тежест на ответника е да докаже изпълнението на задълженията на
неговия наследодател, или да докаже наличието на правопогасяващи,
правоизключващи, правоунищожаващи или правоотлагащи факти и обстоятелства,
каквито са отказът от наследство, или приемането на наследството по опис и пр., което
не е сторено /в този смисъл е решение № 437 от 17.01.2012 г. по гр. д. № 70/2011 г., III
г.о. на ВКС/. В конкретния случай ответникът не оспорва приемането на наследството,
а излага единствено доводи, че има сключено споразумение с ответника, което
изпълнява.
4
Предвид гореизложеното съдът намира, че следва да намери приложение
разпоредбата на чл.60 ЗН, съгласно която наследниците, които са приели наследството,
отговарят за задълженията, с които то е обременено, съобразно дяловете които
получават. Действително, със смъртта на едно лице се прекратяват всички
правоотношения, в които то е участвало, но едновременно с това се открива и неговото
наследство като съвкупност от права, задължения и фактически отношения.
Съгласно разпоредбата на чл.139, ал.1 ЗЕ разпределението на топлинната
енергия в сграда-етажна собственост се извършва по система за дялово разпределение.
Топлинната енергия за отопление на сграда-етажна собственост се разделя на топлинна
енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите
части и топлинна енергия за отопление на имотите (чл. 142, ал. 2 ЗЕ). Според чл. 145,
ал. 1 от ЗЕ топлинната енергия за отопление на имотите в сграда - етажна собственост,
при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери, се определя въз
основа на показанията на топломерите в отделните имоти. За процесния исков период
приложими са Общите условия, одобрени с решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР,
в сила от 11.08.2016 г.
Размерът на дължимите сума за главница за топлинна енергия се установява от
представеното по делото извлечение, в което са отразени отделните фактури, кредитни
известия и техните стойности. Представеното извлечение не е оспорено от ответника.
С оглед предходното и съгласно чл.235, ал.3 ГПК съдът следва да съобрази
представеното по делото споразумение за разсрочено плащане на претендираните в
настоящото производство суми. В същото се признават всички задължения, предмет на
настоящото производство, задължението за лихва за забава, законна лихва върху
главниците за периода от предявяване на иска до датата на сключване на договора за
спогодба, както за задължението за съдебни разноски в размер на 371,11 лева. Общият
дълг в размер на 4774,85 лева е разсрочен на 7 вноски, всяка в размер на 557,07 лева,
като първата е платима при сключване на споразумението, и още 6 месечни вноски с
падежи в периода 20.01.2024 г. – 20.05.2024 г. В чл.3 от споразумението страните са
уговорили, че кредиторът се отказва от вземането за законна лихва за периода на
разсрочено плащане, при точно изпълнение споразумението.
Видно от изявлението на процесуалния представител на ищцовото дружество в
проведеното открито съдебно заседание е, че към датата на съдебното заседание
/13.02.2024 г./ задълженията по споразумението по вноските с настъпил падеж са
погасени, като остава за плащане сумата от 2228,25 лева, т.е. по 4-те вноски с
ненастъпил падеж.
Уговореният в споразумението падеж на следващите вноски, който нов факт
съдът следва да съобрази по силата на чл. 235, ал. 3 ГПК, не е настъпил към датата на
приключване на устните състезания. Доколкото ищецът не твърди и не доказва
ответникът да неизправна страна по сключеното в хода на процеса споразумение,
5
съдът намира, че чл. 4 от същото не е приложим.
Ето защо исковете следва да бъдат отхвърлени – към момента на приключване
на устните състезания изискуемите по споразумението задължения са платени, а
останалите не са изискуеми.
По разноските:
На основание чл.78, ал.1 ГПК ищецът има право на разноски, тъй като към
датата на подаване на исковата молба в съда /21.08.2023 г./ ответникът е бил в забава.
Ето защо, с поведението си ответникът е станал повод за завеждане на делото и дължи
на ищеца разноски. Ищецът не е представил списък на разноските по чл.80 ГПК, но
това обстоятелство препятства единствено възможността да иска изменение на
решението в частта му за разноските. При направено искане за присъждане на
разноски, съдът дължи произнасяне съобразно доказателствата по делото за тяхното
извършване. Видно от постигнатото между страните споразумение е, че предмет на
спогодбата е и сумата от 371,11 лева – съдебни разноски. От споразумението не става
ясно кои точно са тези съдебни разноски, но тази сума следва да бъде приспадната от
общия размер на направените по производството разноски, доколкото се изплащат
съобразно уговореното в нея. При разноски по производството в общ размер на 390,77
лева /285,77 лева – държавна такса, 5,00 лева – такса за издаване на съдебно
удостоверение и 100,00 лева – юрисконсултско възнаграждение, определено от съда на
основание чл.78, ал.8 ГПК в минимален размер/, след приспадане на сумата от 371,11
лева, ответницата следва да доплати на ищеца разноски в размер на 19,66 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от ***************, със седалище и адрес на
управление: *************** против А. Г. К., ЕГН ********** обективно съединени
искове с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.153, ал.1 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД – за
осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 3394,16 лева, представляваща
главница за доставена, но незаплатена топлинна енергия през периода от 01.05.2019г.
до 30.04.2021г. за топлоснабден имот, находящ се в ***************, ведно със
законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 21.08.2023
г. до окончателното изплащане; сумата от 566,94 лева, представляваща обезщетение за
забава върху главницата за топлинна енергия, начислено за периода от 15.09.2020 г. до
16.11.2022 г.; сумата от 45,80 лева, представляваща главница за услуга дялово
разпределение за периода от 01.10.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законната лихва,
считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 21.08.2023 г. до
окончателното изплащане и сумата от 9,89 лева, представляваща обезщетение за забава
върху главницата за дялово разпределение, начислено за периода от 01.12.2019 г. до
6
16.11.2022 г.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК А. Г. К., ЕГН ********** да заплати на
***************, със седалище и адрес на управление: *************** сумата от
19,66 лева, представляваща разноски по производството.
Решението е постановено при участието на трето лице ***************,
помагач на страната на ищеца ***************.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7