РЕШЕНИЕ
№ 606
гр. Бургас, 05.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, VI ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на двадесет и седми юни през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Албена Янч. Зъбова Кочовска
Членове:Таня Д. Евтимова
Радостина П. И.а
при участието на секретаря Станка Д. Чавдарова
като разгледа докладваното от Таня Д. Евтимова Въззивно гражданско дело №
20242100500706 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Предмет на въззивна проверка е решение № 2421/05.12.2023г., поправено с решение
№ 341/16.02.2024г., постановени от Районен съд – Бургас по гр. д. № 2588/2023г. С тези
решения, съдът:
ПРЕКРАТЯВА производството по иск с правно основание чл.149 от СК, предявен от
Д. С. С., ЕГН: ********** от **** в качеството й на майка и законен представител на
малолетното дете Б. Б. Л., роден на ******* против Б. М. Л., ЕГН: ********** от ***** за
присъждане на издръжка за минало време в общ размер на 10 300 лева за период от една
година преди завеждане на исковата молба;
ОСЪЖДА Б. М. Л., ЕГН: ********** от ***** да заплаща на сина си Б. Б. Л., ЕГН:
********** чрез неговата майка и законен представител Д. С. С., ЕГН: ********** от ****
месечна издръжка в размер на 480 лева, платима от 1 до 5 число на месеца, считано от
датата на предявяване на иска – 02.05.2023г. до настъпване на обстоятелства, водещи до
изменение или прекратяване на задължението за издръжка , ведно със законната лихва върху
всяка просрочена вноска и ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до претендирания размер на
месечна издръжка от 1 100 лева.
ПОСТАНОВЯВА предварително изпълнение на решението за присъдената издръжка;
ОСЪЖДА Б. М. Л., ЕГН: ********** от ***** да заплати на Б. Б. Л., ЕГН:
********** чрез неговата майка и законен представител Д. С. С., ЕГН: ********** от ****
съдебни разноски в размер на 458,20 лева;
ОСЪЖДА Б. М. Л., ЕГН: ********** от ***** да заплати в полза на Районен съд –
Бургас държавна такса в размер на 691,20 лева;
1
ОСЪЖДА Д. С. С., ЕГН: ********** от **** в качеството й на майка и законен
представител на Б. Б. Л., ЕГН: ********** да заплати на Б. М. Л., ЕГН: ********** от *****
съдебни разноски в размер на 500 лева.
Подадена е въззивна жалба от Д. С. С. в качеството й на майка и законен
представител на Б. Б. Л. против решение № 2421/05.12.2023г., поправено с решение №
341/16.02.2024г., постановено от Районен съд – Бургас в частта, в която е прекратено
производството по иска с правно основание чл.149 от СК за присъждане на издръжка за
минало време и в частта, в която е отхвърлен иска за присъждане на месечна издръжка в
размер над определения от 480 лева до претендирания размер от 1 100 лева.
Жалбоподателят твърди, че решението е неправилно, тъй като съдът необосновано е
кредитирал тезата, обслужваща ответника и не е изложил мотиви защо игнорира приетата
по делото служебна бележка за доходите на ответника. Съдът не е изложил и мотиви защо
приема, че твърденията на ответника опровергават съдържанието на официалния документ.
Жалбоподателят въвежда оплакване, че при определяне размера на издръжката, съдът е
използвал неправилна методика и не е определил правилно разполагаемия доход на ищцата.
Жалбоподателят прави възражение за невярно отразяване на доказателствата по делото за
нуждите на настоящото съдебно производство и за неоснователно отхвърляне на искането
за допускане и извършване на съдебно-икономическа експертиза, която да установи какъв е
размера на необходимите средства за издръжка на член от семейството.
Жалбоподателят твърди, че решението в прекратителната част е неправилно поради
липса на мотиви. Въззивната страна подчертава, че не е достатъчно съдът да изрази
съгласие със становището на едната от страните, а да изложи собствени мотиви за
допустимост или недопустимост на иска. Тя подчертава, че искът за заплащане на издръжка
за минало време е допустим и основателен и като е приел обратното на това разбиране,
съдът е постановил неправилно определение в тази част.
Д. С. С. в качеството й на майка и законен представител на Б. Б. Л. иска от
въззивната инстанция да отмени решението в обжалваните части и да уважи предявените
искове изцяло.
Д. С. С. се явява лично в съдебно заседание и с адвокат Козарев от БАК, който
пледира за уважаване на жалбата и за присъждане на съдебни разноски.
Ответната страна Б. М. Л. представя писмен отговор, в който изразява становище за
неоснователност на жалбата.
Б. М. Л. се представлява в съдебно заседание от адвокат Петя Владимирова, която
пледира за отхвърляне на жалбата и за присъждане на съдебни разноски.
Подадена е въззивна жалба от Б. М. Л. против решение № 2421/05.12.2023г.,
поправено с решение № 341/16.02.2024г., постановено от Районен съд – Бургас в частта, в
която същият е осъден да заплаща на сина си Б. Б. Л. чрез неговата майка и законен
представител Д. С. С. месечна издръжка в размер на 480 лева, считано от датата на
предявяване на иска – 02.05.2023г. до настъпване на обстоятелства за нейното изменение
или прекратяване и в частта, в която е осъден да заплати съдебни разноски.
Жалбоподателят твърди, че решението е необосновано и неправилно. Районният съд
не е обсъдил и не се е произнесъл по искането на Л. за спиране на съдебното производство
на основание чл.229, ал.1, т.4 от ГПК до приключване на производството по възз. гр. д. №
661/2023г. по описа на Окръжен съд – Бургас с предмет „родителски права“. Л. подчертава,
че спорът за родителските права е преюдициален по отношение на настоящото
производство, тъй като въпросът кой от двамата родители ще упражнява родителските
права, съответно ще полага основните грижи за детето, е от съществено значение и обуславя
правилното определяне на размера на дължимата издръжка от съответния родител. Като не
се е произнесъл по искането за спиране на производството, районният съд е допуснал
съществено нарушение на процесуалните правила.
Жалбоподателят твърди, че по делото не е доказана действителната нужда на детето
2
за издръжка в размер на 480 лева, а мотивите на районния съд представляват съгласие с
констатациите в социалния доклад. Според жалбоподателя, районният съд е допуснал
следните нарушения: 1) не е определил общият размер на необходимата месечна издръжка
за детето и не е разпределил сумите, които всеки от родителите трябва да поеме; 2) не е
отчел, че и двамата родители дължат издръжка на детето си, независимо от това, при кого
живее то и не е взел предвид доходите на ищцата; 3) не е отчел обстоятелството, че майката
е в трудоспособна възраст и получава месечна помощ в размер на 450 лева от Дирекция
„Социално подпомагане“; 4) не е отчел обстоятелството, че специфичните потребности на
детето са временни, а не с постоянен характер. Жалбоподателят излага допълнителни
съображения, поради които намира обжалваното решение за необосновано и неправилно и
иска от въззивната инстанция да отмени решението и да постанови друго, с което да
отхвърли иска.
Ответната страна не представя писмен отговор.
Като взе предвид твърденията на страните и събраните по делото доказателства,
Бургаският окръжен съд намира за установено следното:
Производството пред Районен съд - Бургас е образувано по искова молба на Д. С. С. в
качеството й на законен представител на малолетното дете Б. Б. Л. против Б. М. Л. с правно
основание чл.143, ал.2 от СК и чл.149 от СК.
Ищцата твърди, че с ответника са родители на малолетното дете Б. Б. Л. и са
постигнали споразумение, по силата на което тя упражнява родителските права върху
детето, а бащата заплаща месечна издръжка в размер на 200 лева. Споразумението е
сключено на 23.07.2016г. и не е одобрено от съд. С. признава, че ответникът изпълнява
задължението си и заплаща месечната издръжка, но от датата на споразумението до
подаването на исковата молба е изминал значителен период от време и нуждите на детето са
значително променени. Тя посочва, че Б. е ученик в трети клас и развитието на
интелектуалните му интереси изисква допълнителни средства. Ищцата заявява, че на
30.08.2022г. Б. претърпява инцидент, в резултат на който е опериран и слезката му е
отстранена. Това налага Б. да поддържа определен диетичен режим и терапия, които
изискват допълнителни средства. С. твърди, че доходите й са в размер на 804,80 лева
месечно, а бащата – ответник заявява доходи в размер на 20 000 лева месечно. Поради това,
С. иска от съда да осъди ответника да заплаща месечна издръжка на детето Б. Б. Л. в размер
на 1 100 лева месечно, платима от 1 до 5-то число на текущия месец до настъпване на
основание за нейното изменение. Едновременно с това, С. предявява иск с правно основание
чл.149 от СК – издръжка в размер на 1 100 лева месечно за периода от 02.05.2022г. до
01.05.2023г., от които приспада платената от ответника издръжка в размер на 200 лева
месечно, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
исковата молба до окончателното й изплащане.
Ответната страна Б. М. Л. подава писмен отговор, в който изразява становище за
недопустимост на исковете поради съществуването на спор за родителски права между
страните, за който е образувано възз. гр. д. № 661/2023г. по описа на Окръжен съд – Бургас.
Ответникът прави възражение за недопустимост на иска по чл.149 от СК, тъй като издръжка
за минало време може да се търси само ако не е била присъдена, няма постигнато
споразумение за нея, и / или такава не е плащана, и / или детето не е подпомагано с парични
средства или друг вид материална помощ от съответния родител. При условията на
евентуалност, Л. прави възражение за неоснователност на исковете. Той оспорва
твърдението на ищцата, че са настъпили промени в обстоятелствата, които дават основание
за увеличаване на издръжката и подчертава, че допълнителните нужди на детето заради
здравословното му състояние се компенсират от финансовата помощ, която Дирекция
„Социално подпомагане“ – Бургас отпуска за това. Ответникът твърди, че през последните
месеци получава значително по-ниски доходи от тези, които е оповестил пред Дирекция
„Социално подпомагане“ и се грижи за семейство, състоящо се от съпруга и две деца. Л.
допълва, че жената, с която живее в момента получава само социални помощи, а стандартът
в София е значително по-висок от този в Бургас и изисква по-високи доходи. Поради това, Б.
3
Л. иска от районния съд да отхвърли исковете.
За установяване на правно значимите факти, по делото са приети следните
доказателства: удостоверение за раждане на детето Б. Б. Л., от което е видно, че ищцата и
ответника са негови родители; епикриза, амбулаторни листи и експертно решение №
92268/12.12.2022г., издадено от ТЕЛК – Бургас, от които се установява, че детето Б. Л. е
претърпяло коремна травма, в резултат на която е загубило далака си и е освидетелствано
със 75% ВСУ без чужда помощ. По делото е представен социален доклад изх.№ ПР/Д-С-
ЛИ/381-002/01.11.2022г., извършен по гр. д. № 6028/2022г. по описа на Районен съд – Бургас,
от който се установява твърдението на ответника, че получава доходи в размер на 20 000
лева месечно и заключение на съдебно-психологическа експертиза, извършена по гр. д. №
6028/2022г. по описа на РС - Бургас, която оценява родителския капацитет на страните и
емоционалното и психическото състояние на детето. По делото са приети служебни бележки
за доходите на ответника от трудови правоотношения през 2022г. и 2023г., от които е видно,
че доходите му през 2022г. са в размер на 155 500,17 лева, а през 2023г. – 44 820,81 лева.
Представена е справка от НАП - Бургас, от която се установява, че през месец януари,
февруари, април и май 2023г. Л. се е осигурявал върху максималния доход, а през месец март
и май 2023г. – върху минималния такъв. По делото са приети доказателства за заплатена от
ответника издръжка на детето и направени в негова полза покупки. Представено е и
разпореждане № 214-00-3608-1/20.03.2023г., издадено от ръководител на осигуряването за
безработица в ТП на НОИ – София – град, от което се установява, че М.Н.С., с която
съжителства ответникът, получава парично обезщетение за безработица за периода от
01.03.2023г. до 30.06.2023г. в размер на 18 лева. Към делото е приобщено извлечение от
разплащателна сметка на ответника за извършени от него разходи в периода от 04.08.2022г.
до 18.05.2023г.
В хода на първоинстанционното производство е приет социален доклад изх.№ ПР/Д-
А/343-002/15.09.2023г., съставен от ДСП – Бургас, от който се установява, че ответникът
заплаща редовно издръжката, за която се е споразумял с ищцата, а през 2021г. е увеличил
същата на 300 лева, но само за няколко месеца. В доклада, детето пресъздава разказа на баща
си, че получава доход в размер на 20 000 лева, а майка му разполага с 1 400 лева месечно,
представляващи сбор от заплата, месечната му издръжка и обезщетение от ТЕЛК. Детето
разказва и за нежеланието на баща си да плаща по-висока издръжка, тъй като тя се използва
от майка му. Детето допълва, че когато гостува на баща си получава по 1 лев за изхвърляне
на боклука, по 2 лева за оправяне на леглата и 50 лева по карта, която е блокирана
впоследствие. Според доклада, основните грижи за детето се полагат от майката, която му е
осигурила безопасна и сигурна среда. Д. С. получава трудово възнаграждение в размер на
804,80 лева и месечна помощ за детето по чл.8д от ЗСПД в размер на 450 лева.
Констатациите в доклада се потвърждават от представеното по делото удостоверение №
13/01.09.2023г., издадено от „Уни инвест“ ЕООД, от което е видно, че месечното
възнаграждение на ищцата е в размер на 806,00 лева. Според доклада, С. заплаща месечен
наем за жилището, в което живеят с детето в размер на 500 лева.
По делото са събрани показанията на свидетеля З.Д.Д., приятелка на ищцата, която
твърди, че познава детето Б., тъй като той е приятел на дъщеря й. Според нея, разходите за
отглеждане на едно дете на неговата възраст са около 50 – 60 лева на ден, а Б. има и
специфични нужди заради извършената операция. Д. посочва, че Б. е много добър по
математика и посещава тренировки по тенис, които са по-скъпи, заради претърпения
инцидент. Свидетелката заявява, че Б. е добре гледано дете, а разходите за това се поемат от
ищцата. В заключение, Д. обобщава, че издръжката на едно дете в България възлиза на
около 1 500 лева.
По делото е приет социален доклад изх.№ ПР/Д-С-ЛЦ/385-001/23.10.2023г., извършен
от директора на ДСП – Лозенец, от който се установява, че бащата Б. Л. съжителства на
семейни начала с г-жа М. С., с която имат две деца – София на 5 години и 7 месеца и Филип
на 1 година и 8 месеца. Според твърденията на бащата, инкорпорирани в доклада, той
получава месечно възнаграждение в размер на 780 лева. По делото е представено и
4
заключение на съдебно-техническа експертиза, извършено по възз. гр. д. № 661/2023г., в
което е изследвана истинността на представени по делото файлове със звукозапис.
Въз основа на събраните писмени и гласни доказателства, Районен съд – Бургас
формира извод за частична основателност на иска по чл.143, ал.2 от СК и определя месечна
издръжка на детето Б. Б. Л. в размер на 480 лева. За да постанови този резултат, съдът
приема, че детето действително има нужда от издръжка за храна, облекло, учебни пособия и
други, а бащата има възможност да я заплаща без особени затруднения. Едновременно с
това, съдът приема, че искът с правно основание чл.149 от СК е недопустим, тъй като по
делото не е доказано издръжката да не е присъдена, да не е постигнато споразумение за нея
или да не е плащана. Поради това, съдът прекратява производството по делото в тази част.
В хода на въззивното производство са приети служебни бележки (образец № 1), от
които се установява, че доходите на Б. Л. от трудово правоотношение за 2023г. са в размер на
47 148,88 лева, а доходите му за 2024г. към 28.05.2024г. са в размер на 4 145,78 лева.
Представено е и удостоверение изх.№ 240528-01/28.05.2024г., издадено от „ОФМ Кепитъл
партнърс“ ЕООД, от което е видно, че за периода от 07.2023г. до 04.2024г. Б. Л. е получил
брутен доход в размер на 9 337,07 лева.
Въз основа на изложените факти съдът достигна до следните правни изводи:
Жалбата на Д. С. С. в качеството й на законен представител на Б. Б. Л. е насочена
срещу решението в частта, с която е прекратено производството по иска с правно основание
чл.149 от ГПК и в частта, с която е разрешен спора с правно основание чл.143 от ГПК.
Жалбата е подадена в едноседмичен срок от уведомяването на С. за съдебното решение и
отговаря на изискванията за форма и реквизити. Поради това, жалбата се явява процесуално
допустима.
Разгледана по същество, жалбата е частично основателна. Този извод се налага по
следните съображения:
Искът на Д. С. за присъждане на издръжка на детето Б. Л. в размер на 1 100 лева
месечно за периода от подаването на исковата молба до настъпване на основания за нейното
изменение или прекратяване е с правно основание чл.143, ал.2, вр. чл.142 от СК. Според
цитираните правни норми, размерът на издръжката се определя според нуждите на лицето,
което има право на издръжка, и възможностите на лицето, което я дължи. Родителите
дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца независимо дали са
работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си. Съгласно Постановление
№ 5/16.11.1970г. на Пленума на Върховния съд, нуждите на лицата, които имат право на
издръжка, се определят от обикновените условия на техния живот, като се вземат предвид
възрастта, образованието и всички обстоятелства, които са от значение за случая.
Възможността на лицето, което дължи издръжката, е основание за даване на издръжка и
показател за размера й. Възможността е винаги обективна и конкретна. Тя се определя от
доходите, имуществото и квалификацията на задълженото лице. В Постановление №
5/30.11.1981г. на Пленума на Върховния съд за изменение на Постановление № 5/16.11.1970г.
е прието, че размерът на издръжката се определя като се имат предвид възможностите на
дължащия издръжката и като се съобразят нуждите на децата с оглед правилното им
отглеждане, възпитание и хармонично развитие, както тези нужди биха били задоволени,
ако родителите живеят заедно. По-големите материални възможности на родителите са
основание за присъждане на по-големи по размер издръжки. При разпределянето на
издръжката между двамата родители, се вземат предвид грижите и издръжката в натура,
която се предоставя от родителя, упражняващ родителските права и възможностите на
другия родител да дава издръжка.
5
В конкретния случай, от представените по делото доказателства се установява, че със
споразумение от 23.07.2016г. страните по делото са се съгласили ответникът да заплаща
месечна издръжка на детето Б. Л. в размер на 200 лева. Това споразумение не е одобрено от
съда, поради което искът на С. се квалифицира като такъв за първоначално определяне на
издръжка, а не за изменение на същата. От констатациите, обективирани в социален доклад
изх.№ ПР/Д-А/343-002/15.09.2023г., съставен от ДСП – Бургас става ясно, че детето Б. живее
с майка си, която полага основните грижи за него. Двамата обитават жилище под наем, което
е добре обзаведено и подредено и в което е обособена самостоятелна стая за детето. От
показанията на свидетеля Д. се установява, че Б. е добре гледано дете и потребностите му се
задоволяват изцяло от неговата майка. Според свидетелката, разходите за отглеждане на
дъщеря й, която е съученичка и приятелка на Б. са около 50 – 60 лева на ден. Това са
разходите за храна, за дрехи, за училище, за частни уроци и за спорт. Според свидетелката, Б.
е талантлив математик, но не развива тези умения с допълнителни уроци, защото майката
няма толкова възможности. От представените по делото медицински документи е видно, че
детето Б. е претърпял операция за отстраняване на слезката, което според показанията на
свидетеля Д. изисква специални грижи. Това обстоятелство се потвърждава и от решение №
92268/12.12.2022г., издадено от ТЕЛК – Бургас, с което детето Б. Л. е освидетелствано със
75% ВСУ без чужда помощ. Въз основа на изложените факти, настоящият съдебен състав
намира, че детето Б. Л. се нуждае от месечна издръжка в размер от около 1 450 лева. От тази
сума трябва да се приспадне месечната помощ за отглеждане на дете, освидетелствано от
ТЕЛК по чл.8д от Закона за семейните помощи за деца, която е в размер на 450 лева.
Остатъкът от 1000 лева трябва да се разпредели между двамата родители съобразно с
критериите по чл.143, ал.1 от СК според техните възможности и материално състояние. За
тази цел, съдебният състав отчита факта, че майката е трудово заета и няма задължения към
други низходящи, но заплаща наем за жилище в размер на 500 лева, полага преките и
непосредствени грижи за детето и поема внезапно възникващите разходи за него. Бащата е в
трудоспособна възраст и е получил годишен брутен доход за 2022г. в размер на 155 500,17
лева, за 2023г. в размер на 44 820,81 лева, а от началото на 2024г. до края на месец май 2024г.
в размер на 4 145,78 лева. Съдът отчита и обстоятелството, че бащата има задължение за
издръжка на други две малолетни деца, а по делото няма данни жената, с която живее на
семейни начала, да има доходи. При това положение, остатъкът от издръжката на детето Б. в
размер на 1000 лева трябва да се разпредели между родителите му като бащата поеме
задължението да заплаща 600 лева, а майката, която полага непосредствени грижи за детето
– 400 лева.
По изложените съображения, въззивната жалба на Д. С. се явява основателна и трябва
да се уважи със следващата от това отмяна на решението в отхвърлителната част за
разликата над присъдените 480 лева до 600 лева.
Жалбата на Д. С. против решението в частта, в която е прекратено производството по
иска с правно основание чл.149 от СК има характера на частна такава и е подадена в
едноседмичен срок от уведомяването. Поради това, тази жалба е процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
Съгласно разпоредбата на чл.149 от СК издръжка за минало време може да се търси
най-много за една година преди предявяване на иска. Според съдебната практиката, искът
по чл.149 от СК е недопустим в случаите, в които се претендира изменение на определената
от съда издръжка за минало време. В тези случаи, по размера на първоначално определената
от съда издръжка е формирана сила на присъдено нещо и искът за нейното увеличаване е
6
недопустим. В настоящия случай обаче, искът е за първоначално определяне на издръжка,
тъй като споразумението между страните не е одобрено от съда. Поради това, искът по
чл.149 от СК е процесуално допустим. Като е достигнал до противоположен извод и е
прекратил производството по делото в тази част, районният съд е постановил неправилен
съдебен акт, който трябва да се отмени със следващото от това връщане на делото за
разглеждане на иска по чл.149 от СК по същество.
Жалбата на Б. Л. против решението в осъдителната част е подадена в
законоустановения срок от надлежна страна. Поради това, жалбата е процесуално
допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Неоснователно е възражението на въззивната страна, че с определената издръжка,
районният съд го поставя в по-неблагоприятно положение. Действително, от представените
по делото доказателства се установява, че бащата има задължение за издръжка към две
малолетни деца и брутния му доход през 2023г. и 2024г. е намалял значително.
Едновременно с това, обаче по делото е установено, че бащата е в трудоспособна възраст и
не страда от сериозно заболяване, поради което настоящият съдебен състав намира, че
същият има възможност да осигури по-висока издръжка на малолетния си син.
По делото е направено искане за присъждане на съдебни разноски от двете страни в
процеса. След като се съобрази с разпоредбата на чл.78, вр. с чл.81 от ГПК и с изхода на
спора пред настоящата инстанция, съдът намира, че трябва да присъди в полза на въззивната
страна извършените от нея разходи за водене на делото пред Окръжен съд – Бургас в размер
на 615 лева.
Възражението на въззиваемата страна за прекомерност на адвокатското
възнаграждение е неоснователно.
Съгласно чл.7, ал.1, т.6 от Наредба № 1/09.07.2004г., минималният размер на
адвокатското възнаграждение по дело за издръжка е 500 лева. В конкретния случай с
исковата молба са предявени два иска – по чл.143, ал.2 от СК и по чл.149 от СК и защитата
на въззивната страна пред Окръжен съд – Бургас е по двата иска. По делото е представен
договора за правна помощ и съдействие, сключен между Д. С. С. и адвокатско дружество
ЕАД „М. К.“, в който е уговорено адвокатско възнаграждение в общ размер на 1000 лева. С
настоящото решение, съдът уважава частната жалба на въззивната страна против решението
с характер на определение, постановено по иска с правно осонвание чл.149 от СК, поради
което на въззивната страна се дължи възнаграждение в размер на 500 лева. Въззивната
жалба против решението, постановено по иска с правно основание чл.143, ал.2 от СК е
уважена частично, поради което на въззивната страна се следва възнаграждение в размер на
115 лева, определено пропорционално на уважената част от жалбата.
Мотивиран от изложеното, Бургаският окръжен съд, VI въззивен състав,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 2421/05.12.2023г., поправено с решение № 341/16.02.2024г.,
постановени от Районен съд – Бургас по гр. д. № 2588/2023г. в частта, в която е прекратено
производството по иска с правно основание чл.149 от СК, предявен от Д. С. С., ЕГН:
********** от **** в качеството й на майка и законен представител на Б. Б. Л., ЕГН:
********** против Б. М. Л., ЕГН: ********** от ***** за заплащане на месечна издръжка
на детето Б. Б. Л., ЕГН: ********** за минало време - една година преди завеждане на иска
7
в общ размер на 10 300 лева, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на завеждане на иска до окончателното плащане.
ВРЪЩА делото на Районен съд – Бургас за продължаване на съдопроизводствените
действия по иска с правно основание чл.149 от СК, предявен от Д. С. С., ЕГН: **********
от **** в качеството й на майка и законен представител на Б. Б. Л., ЕГН: ********** против
Б. М. Л., ЕГН: ********** от ***** за заплащане на месечна издръжка на детето Б. Б. Л.,
ЕГН: ********** за минало време - една година преди завеждане на иска в общ размер на
10 300 лева, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на завеждане на
иска до окончателното плащане
ОТМЕНЯ решение № 2421/05.12.2023г., поправено с решение № 341/16.02.2024г.,
постановени от Районен съд – Бургас по гр. д. № 2588/2023г. в частта, в която е отхвърлен
иска на Д. С. С., ЕГН: ********** от **** в качеството й на майка и законен представител
на Б. Б. Л., ЕГН: ********** против Б. М. Л., ЕГН: ********** от ***** с правно основание
чл.143, ал.2 от СК за заплащане на месечна издръжка на детето Б. Б. Л., ЕГН: ********** за
разликата над 480 лева, считано от датата на предявяване на иска – 02.05.2023г., платими от
1 до 5-то число на месеца, за който се отнася плащането до настъпване на обстоятелства,
водещи до възможност за промяна на размера на издръжката или прекратяване на
задължението за плащане, ведно със законната лихва върху всяка просрочена месечна вноска
до окончателното плащане до размер на месечна издръжка от 600 лева и
ВМЕСТО ТОВА СЪДЪТ ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Б. М. Л., ЕГН: ********** от ***** да заплаща на сина си Б. Б. Л., ЕГН:
********** чрез неговата майка и законен представител Д. С. С., ЕГН: ********** от ****
от гр. Бургас месечна издръжка в размер на още 120 лева, платима от 1 до 5-то число на
текущия месец, считано от датата на предявяване на иска – 02.05.2023г. до настъпването на
обстоятелства, които представляват основание за прекратяване или изменение на
издръжката.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 2421/05.12.2023г., поправено с решение №
341/16.02.2024г., постановени от Районен съд – Бургас по гр. д. № 2588/2023г. в останалата
част.
ОСЪЖДА Б. М. Л., ЕГН: ********** от ***** да заплати на Д. С. С., ЕГН:
********** от **** в качеството й на майка и законен представител на Б. Б. Л., ЕГН:
********** съдебни разноски за производството пред Окръжен съд – Бургас в размер на 615
лева, представляващи възнаграждение по договор за правна помощ и съдействие.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8