№ 120
гр. Русе, 30.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ, ТРЕТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на дванадесети юни през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Александър Иванов
Членове:П. Дочев
Явор Влахов
при участието на секретаря Десислава Б.
като разгледа докладваното от П. Дочев Въззивно наказателно дело от частен
характер № 20254500600062 по описа за 2025 година
Производството е по въззивно, по реда на гл. XXI от НПК.
Образувано е по въззивна жалба от П. Я. Я.., чрез адвокат А. Е. от
РАК., срещу присъда № 86/13.09.2024г, постановена по ЧХНД № 1128/2023 г.
по описа на Районен съд-Русе (РРС), с която по повдигнатите им обвинения,
се е произнесъл както следва:
Признал е подсъдимия Б. Т. П., роден на **.**.**** г. в гр. Р.,
български гражданин, неосъждан, с основно образование, ученик, живущ в с.
С., обл. Р., ул. "С. Р." № **, с ЕГН: **********, за ВИНОВЕН в това, че на
25.04.2023 г., около 08:45 часа, в гр. Р., в двора на Професионална гимназия по
дървообработване и вътрешна архитектура „Й. В.“ като непълнолетен, но след
като могъл да разбира свойството и значението на деянието и да ръководи
постъпките си, причинил лека телесна повреда на П. Я. Я., изразяваща се в
болка и страдание без разстройство на здравето в резултат на причинени
кръвонасядания и охлузвания в областта на слепоочно-челната област, по лява
ушна мида, под дясна скула, по лигавицата на горната устна, по шията и по
ляв горен крайник – престъпление по чл. 130, ал. 2 във вр. с чл. 63, ал. 1, т. 4, 5
и 6 от НК, поради което на основание чл. 78а, ал. 6 от НК го освобождава от
1
наказателна отговорност, като му налага административно наказание
„ОБЩЕСТВЕНО ПОРИЦАНИЕ“, което да се изпълни чрез прочитане на
съдебния акт по Радио Русе, излъчвано на територията на гр. Р..
Признал е подсъдимия Б. Т. П. /с установено по-горе самоличност/ за
НЕВИНЕН в това, че извършил престъплението, за което е предаден на съд, в
съучастие като извършител с Д. Д. Б., поради което на основание чл. 304 от
НПК го ОПРАВДАЛ по първоначално повдигнатото му обвинение по чл. 20,
ал. 2 във вр. с ал. 1 от НК.
Признал е подсъдимия Д. Д. Б., роден на **.**.**** г. в гр. Я.,
български гражданин, неосъждан, живущ в гр. Р., кв. "Р.", с ЕГН: **********,
за ВИНОВЕН за това, че на 25.04.2023 г., около 08:45 часа, в гр. Р., в двора на
Професионална гимназия по дървообработване и вътрешна архитектура „Й.
В.“ причинил лека телесна повреда на П. Я. Я., изразяваща се в болка и
страдание без разстройство на здравето в резултат на причинени
кръвонасядания и охлузвания в областта на слепоочно-челната област, по лява
ушна мида, под дясна скула, по лигавицата на горната устна, по шията и по
ляв горен крайник - престъпление по чл. 130, ал. 2 от НК, поради което на
основание чл. 78а, ал. 1 от НК го освобождава от наказателна отговорност,
като му налага административно наказание „ГЛОБА“ в размер на 1000
/хиляда/ лева, платими в полза на Държавата по сметка на Районен съд – Русе.
Признал е подсъдимия Д. Д. Б. /с установено по-горе самоличност/ за
НЕВИНЕН в това, че извършил престъплението, за което е предаден на съд, в
съучастие като извършител с Б. Т. П., поради което на основание чл. 304 от
НПК го ОПРАВДАЛ по първоначално повдигнатото му обвинение по чл. 20,
ал. 2 във вр. с ал. 1 от НК.
Постановил е веществено доказателство – оптичен носител, да остане
по делото.
Осъдил е на основание чл. 45 от ЗЗД подсъдимите Б. Т. П. /с
установена по-горе самоличност/ и Д. Д. Б. /с установена по-горе
самоличност/ да заплатят солидарно на П. Я. Я., с ЕГН: **********, сумата в
размер на 1000 /хиляда/ лева, представляваща обезщетение за претърпените от
престъпленията, за които са предадени на съд, неимуществени вреди, изразили
се в болки и страдания, ведно със законната лихва от датата на деликта –
25.04.2023 г., до окончателно изплащане на сумата, като е отхвърлил така
2
предявения иск в останалата му част за разликата над 1000 лева до 3 000 лева.
Осъдил е на основание чл. 189, ал. 3 от НПК подсъдимия Б. Т. П. /с
установена по-горе самоличност/ да заплати в полза на Държавата по сметка
на Районен съд – Русе сумата в размер на 212 /двеста и дванадесет/ лева,
представляваща 1/2 от направените разноски в хода на съдебното
производство, както и държавна такса в размер на 5 (пет) лева, в случай на
служебно издаване на изпълнителен лист.
Осъдил е на основание чл. 189, ал. 3 от НПК подсъдимия Д. Д. Б. /с
установена по-горе самоличност/ да заплати в полза на Държавата по сметка
на Районен съд – Русе сумата в размер на 212 /двеста и дванадесет/ лева,
представляваща 1/2 от направените разноски в хода на съдебното
производство, както и държавна такса в размер на 5 (пет) лева, в случай на
служебно издаване на изпълнителен лист.
Осъдил е на основание чл. 189, ал. 3 от НПК подсъдимия Б. Т. П. /с
установена по-горе самоличност/ да заплати в полза на Държавата по сметка
на Районен съд – Русе сумата в размер на 25 /двадесет и пет/ лева,
представляваща 1/2 от дължимата държавна такса върху уважената част на
иска, както и държавна такса в размер на 5 (пет) лева, в случай на служебно
издаване на изпълнителен лист.
Осъдил е на основание чл. 189, ал. 3 от НПК подсъдимия Д. Д. Б. /с
установена по-горе самоличност/ да заплати в полза на Държавата по сметка
на Районен съд – Русе сумата в размер на 25 /двадесет и пет/ лева,
представляваща 1/2 от дължимата държавна такса върху уважената част на
иска, както и държавна такса в размер на 5 (пет) лева, в случай на служебно
издаване на изпълнителен лист.
Осъдил е на основание чл. 189, ал. 3 от НПК подсъдимия Б. Т. П. /с
установена по-горе самоличност/ да заплати в полза на П. Я. Я., с ЕГН:
**********, сумата в размер на 900 /деветстотин/ лева, представляваща
направени разноски за процесуално представителство.
Осъдил е на основание чл. 189, ал. 3 от НПК подсъдимия Д. Д. Б. /с
установена по-горе самоличност/ да заплати в полза на Държавата по сметка
на Районен съд – Русе сумата в размер на 900 /деветстотин/ лева,
представляваща направени разноски за процесуално представителство.
3
Против така постановената присъда е постъпила въззивна жалба от
адв. А. Е.., повереник на П. Я..
Развиват се оплаквания за необоснованост на присъдата, в частта й
относно наложените наказания като последните бъдат завишени и да бъдат
определени по тежки такива.
В съдебно заседание въззивника, редовно и своевременно призован,
не се явяват, вместо тях адв. К. преупълномощена от адв.А.Е. със съгласието
на П. Я. поддържа въззивната жалба на изложените в нея основания.
Адв. А. Б. преупълномощена от адв.М.Б. със съгласието на
подсъдимите се явява ,като счита, че съдебния акт е обоснован и мотивиран,
Районен съд Русе е извършил обективна и непредубедена оценка на
доказателствената съвкупност. Моли, от името на доверителите си
първоинстанционната присъда да бъде изцяло потвърдена.
От съвкупната преценка на вложените в делото доказателства и
становищата на страните съдът приема за установено следното:
Въззивната жалба на адв.Ал.Е. е подадена в преклузивния срок
по чл.319 от НПК от надлежно упълномощен защитник и е допустима за
разглеждане. По същество е частично неоснователна.
От фактическа страна решаващия РРС е установил следната
фактическа обстановка:
Подсъдимият Б. Т. П., с ЕГН: **********, е роден на **.**.**** г. в гр.
Р., като понастоящем живее в с. С., ул. "В." № **. Същият е български
гражданин, с основно образование, ученик и неосъждан. Подсъдимият Д. Д.
Б., с ЕГН: **********, е роден на **.**.**** г. в гр. Я., като понастоящем
живее в гр. Р., кв. "Р.". Същият е български гражданин, с основно образование,
работи и неосъждан. Към 2023 г. подсъдимият Б. П. бил ученик в 11б в ******
„Й. В.“, находящо се в гр. Русе. В същото училище учел и частния тъжител и
граждански ищец П. Я. Я., както и свидетелите С. Н. Ц., Б. Д. Д. и К. С. Г..
Подсъдимият П., свидетелите Ц., Д. и Г. се познавали с Я. и до един момент
поддържали приятелски отношения с него. Подсъдимият Б. учел в ПГ по
транспорта, като поддържал приятелски отношения със С. Ц. и познавал
подсъдимия П.. Два-три месеца преди инкриминираното деяние между
подсъдимия П. и свидетелите Д. и Ц., от една страна, и частния тъжител и
4
граждански ищец Я. възникнал конфликт, вследствие от който последният
започнал да страни от тях, което ги подразнило. Едновременно с това
подсъдимия П. и свидетелите Д. и Ц. започнали да получават обидни
съобщения в социалните мрежи, чиито автор смятали, че е именно частния
тъжител и граждански ищец Я.. Свидетелката Ц. разказала за тези си
подозрения и на подсъдимия Б.. Сутринта на 25.04.2023 г. в двора на ******
„Й. В.“ се намирали подсъдимият Б. П., частният тъжител и граждански ищец
П. Я. и свидетелките С. Ц., Б. Д. и К. Г.. Подсъдимият П. отишъл да говори с
Я., при което между тях възникнал конфликт. Подразнен от поведението на
частния тъжител, П. решил да се саморазправи с него. В изпълнение на
посоченото му ударил няколко шамара в областта на лицето и го изблъскал,
непосредствено след което преустановил противоправното си поведение.
Междувременно в непосредствена близост до училищния двор се намирал и
подсъдимия Д. Б., който възприел случващото се и решил също да се намеси,
вследствие от което влязъл в двора на училището и незабавно се отправил към
частния тъжител и граждански ищец Я.. Стигайки до него, го изблъскал към
оградата и му нанесъл удари с юмруци и шамари в областта на главата и
лицето. Изненадан от появата на подсъдимия Б. и предприетите от него
действия, подсъдимият П. веднага се намесил и го убедил да спре. Така
изложеното попаднало в обхвата на заснемане на монтираната в двора на
училището камера за видеонаблюдение. Действията на подсъдимите П. и Б.
били възприети от свидетелите Ц., Д. и Г.. За нанесения му побой, Я. уведомил
класният си ръководител, след което провел среща с училищния психолог, тъй
като бил разстроен от случилото се. След като се прибрал частният тъжител и
граждански ищец Я. споделил за случилото се със своята майка и на
следващия ден двамата посетили сградата на ОД на МВР-Русе, където
пуснали жалба, а след това посетили и съдебен лекар, който извършил преглед
и издал съдебномедицинско удостоверение. С оглед изпитванто неудобство от
случилото се, частният тъжител и граждански ищец Я. не посещавал училище
няколко дни. На 22.05.2023 г. последният посетил кабинет на детски психолог,
тъй като изпитвал притеснение, не желаел да посещава училище и да се среща
с приятели.
В хода на съдебното следствие РРС е назначил съдебно-медицинска
експертиза, която е приета и неоспорена от страните, чието заключение РРС
правилно е кредитирал като обосновано, обективно, съответстващо на
5
събрания по делото доказателствен материал и изготвено от вещо лице с
експертни знания в съответната област. От заключението се установило, че
частният тъжител и граждански ищец Я. е получил следните увреждания:
кръвонасядане в лява слепоочна-челна област на окосмената част на главата;
кръвонасядане на лява ушна мида; кръвонасядане и отток на дясна скула;
повърхностно нараняване на лигавицата на горна устна; охлузване на шията
вляво; и охлузване на дясна лакътна става. Така констатираните увреждания
са резултат от действието на твърди тъпи и тъпоръбести предмети и могат да
бъдат получени на 25.04.2023 г. от удари с ръка, стискане за шията и контакт с
неравна плоска повърхност. Уврежданията в областта на главата отговаряли да
бъдат получени от удари с ръка, охлузването по лявата повърхност на шията
отговаря да бъде получено от тангециално действие на човешки нокти, а тези
по дясна лакътна става – от съприкосновение с ограда/фасада на сграда. Така
установените увреждания следвало да се преценяват по медико-биологичния
признак – болка и страдание. Съгласно заключението обичайният
възстановителен период при такива увреждания е около 1-3 седмици, в
зависимост от индивидуалните физиологични особености.
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
РРС е възприел точно изложената фактическа обстановка и правилно
я е установил от приобщените по делото доказателства и доказателствени
средства – гласни такива – показанията на свидетелите С. Н. Ц., Б. Д. Д. и К.
С. Г. и обяснения на подсъдимите Б. П. и Д. Б., от приобщените по реда на чл.
283 от НПК писмени доказателства и доказателствени средства –
психологическа оценка, характеристики, справка, документи, свързани със
ЗПУО, съдебномедицинско удостоверение, писмо от директора на ****** „Й.
В.“, жалба и справки за съдимост, от вещественото доказателство – оптично
устройство, което беше приобщено чрез извършване на оглед на основание чл.
285 от НПК в присъствието на страните, обективиран в Протоколно
определение от 05.06.2024 г., постановено по делото, както и заключение по
изготвена съдебно-медицинска експертиза. Правилно РРС е съобразил от
изброените доказателствени източници които са логични, еднопосочни,
непротиворечиви и взаимно допълващи се, поради което и по аргумент от
противното /per argumentum a contrario/ на чл. 305, ал. 3 от НПК подробен
анализ и съпоставянето им помежду им не е наложително да се извършва,
като същите били кредитирани в цялост. От събраната по делото
6
доказателствена съвкупност се е установило както времето, мястото и
механизма на осъществяване на инкриминираните деяния, така и авторството
им.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
По отношение на Б. П.: При правилно установена фактическа
обстановка, РРС е приел, че подсъдимият Б. П. е осъществил от обективна и
субективна страна състава на престъплението по чл. 130, ал. 2 във вр. с чл. 63,
ал. 1, т. 4, 5 и 6 от НК. От обективна страна на 25.04.2023 г., около 08:45 часа,
в гр. Русе, в двора на Професионална гимназия по дървообработване и
вътрешна архитектура „Й. В.“, като непълнолетен, но след като могъл да
разбира свойството и значението на деянието и да ръководи постъпките си,
причинил лека телесна повреда на П. Я. Я., изразяваща се в болка и страдание
без разстройство на здравето в резултат на причинени кръвонасядания и
охлузвания в областта на слепоочно-челната област, по лява ушна мида, под
дясна скула, по лигавицата на горната устна, по шията и по ляв горен крайник.
Правилно е съобразено,че обект на защита са обществените отношения, които
осигуряват неприкосновеността на човешкото здраве. Вярно е съждението
относно изпълнителното деяние на престъплението което е извършено с
действие, изразяващо се в система от телодвижения, посредством които
подсъдимият Б. П. нанесъл удари с отворена длан – шамари, в областта на
лицето на пострадалия П. Я. и го изблъскал. Установено е и наличието на
причинно-следствена връзка между изпълнителното деяние и настъпилия
вредоносен резултат, а именно получените увреждания от пострадалия П. Я. -
кръвонасядания и охлузвания в областта на слепоочно-челната област, по лява
ушна мида, под дясна скула, по лигавицата на горната устна, по шията и по
ляв горен крайник. Съобразено е и заключението по изготвената съдебно-
медицинска експертиза ,че така посочените увреждания се характеризират по
своя медико-биологичен признак като болка и страдание и следва да се
квалифицират като лека телесна повреда по смисъла на чл. 130, ал. 2 от НК.
Установено е ,че към момента на деянието, така и към момента на разглеждане
на делото подсъдимият Б. П. е бил психически здрав. Към момента на
извършване на деянието подсъдимият П. е бил непълнолетен, но от събраните
от РРС по делото доказателства, касаещи конкретното му поведение,
физическо и психическо състояние и данните за личността му, става ясно, че
7
той бил в състояние да разбира свойството и значението на деянието и да
ръководи постъпките си. РРС е съобразил ,че подсъдимият П. е бил с
адекватно за възрастта си психично развитие, имал съзнание за непозволеност
на действията си и наказауемост на постъпките си. Затова е вярно и
съждението,че подсъдимият П. бил способен да прецени характера,
значението и забранеността на конкретното деяние. Правилно с оглед на
изложеното, деянието досежно П. Я. следва да се квалифицира във вр. с чл. 63,
ал. 1, т. 4, 5 и 6 от НК. Вярно е съобразена и субективната страна ,че
подсъдимият Б. П. е осъществил състава на престъплението умишлено, при
форма на вината – пряк умисъл по смисъла на чл. 11, ал. 2, пр. 1-во от НК,
доколкото съзнавал общественоопасния характер на деянието си, предвиждал
общественоопасни последици и искал настъпването им. В съзнанието на
подсъдимия са намерили отражение представи, че в резултат на нанесените
удари в областта на лицето на пострадалия и блъскането му, неминуемо ще
настъпи отрицателно изменение на непосредствения обект на защита –
обществените отношения, които осигуряват неприкосновеността на
човешкото здраве и физическата цялост на личността, изразяваща се в
увреждане анатомичната цялост и здраве на последните, като подсъдимият е
целял именно тези увреждания. Подсъдимият П. е предаден на съд за нанесена
телесна повреда в условията на съизвършителство. По делото по категоричен
начин се установи, че всеки един от подсъдимите е нанесъл удари на
пострадалото лице, които са довели и до настъпване на инкриминираните
увреждания. Посоченото е характерно от обективна страна както за
съучастието, във формата на съизвършителство, но така и за независимото
съпричиняване, като разграничителния белег между тях е субективната страна
- наличието на общност на умисъла при съизвършителството и липсата на
такъв при независимото съпричиняване. Вярно е ,че общността на умисъла
включва, умисъл у дееца за съответния вид престъпление и за участието на
останалите съизвършители, като е възможно последното да се осъществи
както във формата на пряк, така и на евентуален умисъл. Правилно и
законосъобразно в процесния случай от събраната по делото доказателствена
съвкупност РРС е установил, че всеки един от подсъдимите е действал без
съзнание за поведението на другия подсъдим. До този извод РРС е стигнал,
отчитайки, че към момента, когато подсъдимият Б. е влязъл в училищния двор,
същият е възприел и е бил наясно, че подсъдимият П. е преустановил своето
8
противоправно поведение. По делото няма доказателства двамата подсъдими
да са действали при разпределение на роли или при т. нар. последователно
съизвършителство. Правилно са съобразени обясненията на П. и показанията
на свидетелките Д. и Г. от които е видно, че те не са знаели, че подсъдимият Б.
въобще е бил в близост до училищния двор, като с това наясно е била
единствено свидетелката Ц.. Поведението на П. след появата на подсъдимия
Б. и предприетите от него действия по преустановяване саморазправата на
последния с пострадалия, потвърждават така изложеното. В тази насока РРС е
счел , че в процесния случай е налице липса на общност на умисъла у
подсъдимите, поради което и деянията им следва да се разглеждат като
осъществени в условията не на съизвършителство, а на независимо
съпричиняване ,което РОС подкрепя като краен извод.Правилно от
изложеното РРС е счел,че подсъдимия П. следва да бъде признат за невинен за
това, че е извършил престъплението, за което е предаден на съд, в съучастие
като извършител с Д. Д. Б., поради което и на основание чл. 304 от НПК съдът
го оправда по първоначално повдигнатото му обвинение по чл. 20, ал. 2 във
вр. с ал. 1 от НК.
Законосъобразно е прието ,че от установената фактическа обстановка
и РРС е приел, че подсъдимият Д. Б. е осъществил от обективна и субективна
страна състава на престъплението по чл. 130, ал. 2 от НК.
РРС правилно е приел ,че от обективна страна на 25.04.2023 г., около
08:45 часа, в гр. Русе, в двора на Професионална гимназия по
дървообработване и вътрешна архитектура „Й. В.“, подсъдимият Б. причинил
лека телесна повреда на П. Я. Я., изразяваща се в болка и страдание без
разстройство на здравето в резултат на причинени кръвонасядания и
охлузвания в областта на слепоочно-челната област, по лява ушна мида, под
дясна скула, по лигавицата на горната устна, по шията и по ляв горен крайник
– престъпление по чл. 130, ал. 2 във вр. с чл. 20, ал. 2 във вр. с ал. 1 от НК. От
правната доктрина РРС е и извел ,че непосредствен обект на защита са
обществените отношения, които осигуряват неприкосновеността на
човешкото здраве. Същото каса и изпълнителното деяние на престъплението
,че то е извършено с действие, изразяващо се в система от телодвижения,
посредством които подсъдимият Д. Б. нанесъл удари с отворена длан –
шамари, и юмручни удари, в областта на лицето на пострадалия П. Я. и го
изблъскал. Фактически вярно по делото се е установила и наличието на
9
причинно-следствена връзка между изпълнителното деяние и настъпилия
вредоносен резултат, а именно получените увреждания от пострадалия П. Я. -
кръвонасядания и охлузвания в областта на слепоочно-челната област, по лява
ушна мида, под дясна скула, по лигавицата на горната устна, по шията и по
ляв горен крайник. Правилно е съобразено и заключението на съдебно-
медицинска експертиза ,че така посочените увреждания се характеризират по
своя медико-биологичен признак като болка и страдание и следва да се
квалифицират като лека телесна повреда по смисъла на чл. 130, ал. 2 от НК.
Както към момента на деянието, така и към момента на разглеждане на делото
подсъдимият Д. Б. е бил пълнолетен и психически здрав. Съобразно
теоретичната постановка РРС правилно е преценил,че субективна страна
подсъдимият Б. е осъществил състава на престъплението умишлено, при
форма на вината – пряк умисъл по смисъла на чл. 11, ал. 2, пр. 1-во от НК,
доколкото съзнавал общественоопасния характер на деянието си, предвиждал
общественоопасни последици и искал настъпването им. В съзнанието на
подсъдимия са намерили отражение представи, че в резултат на нанесените
удари в областта на лицето на пострадалия и блъскането му, неминуемо ще
настъпи отрицателно изменение на непосредствения обект на защита –
обществените отношения, които осигуряват неприкосновеността на
човешкото здраве и физическата цялост на личността, изразяваща се в
увреждане анатомичната цялост и здраве на последните, като подсъдимият е
целял именно тези увреждания. Подсъдимият Б. е предаден на съд за нанесена
телесна повреда в условията на съизвършителство. По делото по категоричен
начин се установи, че всеки един от подсъдимите е нанесъл удари на
пострадалото лице, които са довели и до настъпване на инкриминираните
увреждания. РРС вярно е сочил в мотивите си,че характерно от обективна
страна както за съучастието, във формата на съизвършителство, но така и за
независимото съпричиняване, като разграничителния белег между тях е
субективната страна - наличието на общност на умисъла при
съизвършителството и липсата на такъв при независимото съпричиняване.
Имплицитно общността на умисъла включва умисъл у дееца за съответния вид
престъпление и за участието на останалите съизвършители, като е възможно
последното да се осъществи както във формата на пряк, така и на евентуален
умисъл. РРС е съобразил ,че в процесния случай от събраната по делото
доказателствена съвкупност се установило, че всеки един от подсъдимите е
10
действал без съзнание за поведението на другия подсъдим. Верен е и извода
на РРС,че отчитайки, че към момента, когато подсъдимият Б. е влязъл в
училищния двор, същият е възприел и е бил наясно, че подсъдимият П. е
преустановил своето противоправно поведение. Вярно е съждението,че няма
доказателства двамата подсъдими да са действали при разпределение на роли
или при т. нар. последователно съизвършителство. Видно от обясненията на
П. и показанията на свидетелките Д. и Г. , че те не са знаели, че подсъдимият
Б. е бил в близост до училищния двор, като с това наясно е била единствено
свидетелката Ц.. Поведението на П. след появата на подсъдимия Б. и
предприетите от него действия по преустановяване саморазправата на
последния с пострадалия, потвърждават така изложеното. Извода на РРС в
тази насока РОС намира, че правилно е прието в процесния случай ,че налице
е липса на общност на умисъла у подсъдимите, поради което и деянията им
следва да се разглеждат като осъществени в условията не на
съизвършителство, а на независимо съпричиняване. Във въззивното
производство съдът е назначил съдебномедицинска експертиза, която да се
произнесе дали могат да бъдат отграничени телесните увреждания причинени
от всеки от подсъдимите. От представеното заключение се установява, че
такова разграничение не може да бъде направено, което е допълнителен
аргумент, че в случая е невъзможно да бъде отделена престъпната деятелност
на всеки един от подсъдимите, респективно, същата следва да бъде
преценявана като независимо съпричиняване на общия настъпил резултат.
Правилно е съобразено от така изложеното ,че подсъдимия Б. следва да бъде
признат за невинен за това, че извършил престъплението, за което е предаден
на съд, в съучастие като извършител с Б. Т. П., поради което и на основание
чл. 304 от НПК съдът го оправдал по първоначално повдигнатото му
обвинение по чл. 20, ал. 2 във вр. с ал. 1 от НК
ПО ВИДА И РАЗМЕРА НА НАКАЗАНИЕТО:
По отношение на Б. П.:
Законосъобразно РРС е счел, че в процесния случай следва да намери
приложение института на освобождаване от наказателна отговорност с
налагане на административно наказание, уреден в Раздел IV от Глава VIII от
Общата част на НК. Подсъдимият е бил непълнолетен към момента на
осъществяване на инкриминираното деяние, неосъждан и не е освобождаван
11
от наказателна отговорност по реда на Раздел IV на Глава VIII от НК. За
престъплението, за което му е повдигнато обвинение, се предвижда наказание
„Лишаване от свобода“ до шест месеца или „Пробация“ или „Глоба“ от сто до
триста лева. Същевременно РРС не се констатира да е налице някое от
предвидените в чл. 78а, ал. 7 от НК обстоятелства, изключващи възможността
за приложение на чл. 78а от НК, а именно с престъплението да е причинена
тежка телесна повреда или смърт, деецът да е бил в пияно състояние или след
употреба на наркотични вещества или техни аналози, да са налице множество
престъпления, престъплението да е извършено спрямо орган на власт или по
повод изпълнение на службата му. При индивидуализация размера на
административното наказанието, РРС е съобразил,че следва да бъде наложено
на подсъдимия, съобразно обстоятелствата по чл. 27, ал. 2 от ЗАНН, и с оглед
задължителното за съдилищата разрешение, съдържащо се в т. 6 от
Постановление № 7 от 4. XI. 1985 г. по н. д. № 4/85 г., Пленум на ВС, съгласно
което след освобождаването от наказателна отговорност, когато съдът ще
налага административно наказание по чл. 78а от НК, се прилагат разпоредбите
на Закона за административни нарушения и наказания, включително и чл. 27
от ЗАНН. Вярно е становището ,че следа да се съобрази тежестта на
нарушението, подбудите за неговото извършване и другите смекчаващи и
отегчаващи вината обстоятелства, както и имотното състояние на
нарушителя. Точно е премерено и по отношение на смекчаващи
отговорността обстоятелства,а то е ,че нужните да обусловят приложение на
разпоредбата на чл. 78а от НК, са младата възраст на подсъдимия,
направеното самопризнание и изказаното съжаление за извършеното. Вери са
съжденията досежно отегчаващите вината обстоятелства ,които не са
установени. Съгласно чл. 78а, ал. 6 от НК, когато деянието е извършено от
непълнолетно лице, съдът има възможност да наложи административно
наказание „Обществено порицание“ или възпитателна мярка. Правилно РРС е
отчел,че от така изложеното и доколкото към момента на инкриминираното
деяние, подсъдимият П. е бил непълнолетен, съдът е счел, че на последния
следва да се наложи административно наказание „Обществено порицание“,
което да се изпълни чрез прочитане на съдебния акт по Радио Русе, излъчвано
на територията на гр. Русе.
Вярно РРС намира, че така определеното наказание би постигнало в
пълнота целите, предвидени в разпоредбата на чл. 36 от НК, , както по
12
отношение на личната превантивна функция на наказанието, а така също и
генералната превантивна такава, като бъде въздействано предупредително и
възпитателно и върху останалите членове на обществото.
По отношение на Д. Б.:
Правилно РРС е счел, че в процесния случай следва да намери
приложение института на освобождаване от наказателна отговорност с
налагане на административно наказание, уреден в Раздел IV от Глава VIII от
Общата част на НК. Подсъдимият е пълнолетен, неосъждан и не е
освобождаван от наказателна отговорност по реда на Раздел IV на Глава VIII
от НК. За престъплението, за което му е повдигнато обвинение, се предвижда
наказание „Лишаване от свобода“ до шест месеца или „Пробация“ или
„Глоба“ от сто до триста лева. Същевременно законосъобразно РРС не се
констатира да е налице някое от предвидените в чл. 78а, ал. 7 от НК
обстоятелства, изключващи възможността за приложение на чл. 78а от НК, а
именно с престъплението да е причинена тежка телесна повреда или смърт,
деецът да е бил в пияно състояние или след употреба на наркотични вещества
или техни аналози, да са налице множество престъпления, престъплението да
е извършено спрямо орган на власт или по повод изпълнение на службата му.
При индивидуализация размера на административното наказанието, което
следва да бъде наложено на подсъдимия, като РРС е съобразил
обстоятелствата по чл. 27, ал. 2 от ЗАНН, с оглед задължителното за
съдилищата разрешение, съдържащо се в т. 6 от Постановление № 7 от 4. XI.
1985 г. по н. д. № 4/85 г., Пленум на ВС, съгласно което след освобождаването
от наказателна отговорност, когато съдът ще налага административно
наказание по чл. 78а от НК, се прилагат разпоредбите на Закона за
административни нарушения и наказания, включително и чл. 27 от ЗАНН и е
съобразил тежестта на нарушението, подбудите за неговото извършване и
другите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, както и имотното
състояние на нарушителя. Правилно са съобразени и смекчаващите
отговорността обстоятелства, извън нужните да обусловят приложение на
разпоредбата на чл. 78а от НК, са младата възраст на подсъдимия,
направеното самопризнание и изказаното съжаление за извършеното.
Отегчаващите вината обстоятелства не са констатирани. Правилно РРС
съобразявайки така изложеното, намира, че на подсъдимия Б. следва да бъде
наложено административно наказание „Глоба“ в минимален размер, а именно
13
1000 лева, платими в полза на Държавата. Законосъобразно е счетено ,че
такъв размер на административното наказание се явява напълно съобразен,
освен с тежестта на нарушението, но и с всички останали обстоятелства,
релевантни за индивидуализацията на наказанието. РОС намира за правилен
извода на РРС, че така определеното наказание би постигнало в пълнота
целите, предвидени в разпоредбата на чл. 36 от НК, както по отношение на
личната превантивна функция на наказанието, а така също и генералната
превантивна такава, като бъде въздействано предупредително и възпитателно
и върху останалите членове на обществото.
ПО ГРАЖДАНСКИЯ ИСК:
Фактът, че подсъдимите Б. П. и Д. Б. са осъществили престъпленията,
за които са предадени на съд, налага извод, че последните следва да
възстановят на пострадалия П. Я. причинените от престъплението
имуществени и неимуществени вреди. По делото е приет за съвместно
разглеждане граждански искове за сумата от 3000 лева, представляващи
обезщетение за причинени неимуществени вреди, ведно със законната лихва
от датата на осъществяване на деликта-25.04.2023 г. до окончателното
изплащане на сумата.
Правилно РРС е съобразил наличната по делото доказателствена
съвкупност, намира, че претенцията следва да се уважи частично. За да стъпи
на този извод РРС правилно е съобразил представени по делото писмени
доказателства и доказателствени средства и заключението по изготвената
съдебно-медицинска експертиза, от които изведе наличието и интензитета на
преживените от граждански ищец негативни емоции, болки и страдания.
Видно от заключението на д-р М. обичайният възстановителен период при
процесните увреждания е около 1-3 седмици, в зависимост от индивидуалните
физиологични особености. Правилно е тълкувана и представената
психологическа оценка се установява, че след нанесения му побой
пострадалия не посещавал училище за 4-5 дни, като на 22.05.2023 г., близо
месец след инкриминираното деяние, посетил детски психолог, който
констатирал наличието на повишени емоционално негативни преживявания в
тревожно-депресивния регистър. Вярно е и ,че от така изложеното и при
съблюдаване на критерия за справедливост, предвиден в чл. 52 от ЗЗД, РРС е
приел, че сумата в размер на 1000 лева би се явявила справедлив еквивалент
14
на претърпените от пострадалия неимуществени вреди от инкриминираното
деяние, като искът следва да се отхвърли в останалата част до пълния
претендиран размер от 3000 лева. Отчитайки гореизложеното, съдът намира,
че следва да осъди подсъдимите Б. П. и Д. Б. да заплатят на П. Я. сумата в
размер на 1000 лева, представляващи обезщетение за причинени
неимуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на осъществяване
на деликта-25.04.2023 г. до окончателното изплащане на сумата, като отхвърля
така предявената искова претенция в останалата част за разликата над 1000
лева до 3000 лева.
РОС счита,че доколкото РРС е приел ,че в процесния случай е налице
липса на общност на умисъла у подсъдимите, поради което и деянията им
следва да се разглеждат като осъществени в условията не на
съизвършителство, а на независимо съпричиняване ,то следва ,че присъдата
следва де се измени в частта и относно т.нар солидарно заплащане на
обезвредета за деликта по чл.45 и чл.52 от ЗЗД. РОС счита ,че всеки един от
подсъдимите следва да заплати сумата от 500лв. представляващи репарации за
съставомерното им поведение независимо един от друг,като в този смисъл
присъдата следва да търпи промяна в тази насока.
Съдът постановява веществено доказателство – оптичен носител, да
остане по делото
ПО РАЗНОСКИТЕ:
Съгласно регламента на чл. 189, ал. 3 от НПК а именно, че когато
подсъдимият бъде признат за виновен, съдът го осъжда да заплати разноските
по делото. Когато осъдените са няколко, съдът определя частта, която всеки от
тях трябва да заплати /чл. 189, ал. 3, изр. 2-ро от НПК/. В тази насока всеки от
един подсъдимите следва да заплати в полза на Държавата по сметка на
Районен съд – Русе сумата в размер на 212 лева, представляваща 1/2 от
направените разноски в хода на съдебното производство и 25 лева,
представляваща 1/2 от дължимата държавна такса върху уважената част на
иска, както и държавна такса в размер на 5 (пет) лева, в случай на служебно
издаване на изпълнителен лист, както и в полза на П. Я. сумата в размер на
900 лева, представляваща направени от последния разноски за процесуално
представителство в настоящото производство.
Във въззивното производство повереника претендира, в полза на
15
доверителя си – частния обвинител и граждански ищец ,П. Я. присъждане на
разноски за адвокатски хонорар. Направени са разноски и за назначена от
въззивния съд съдебномедицинска експертиза. Въззивният съд, съобразявайки
закона и трайната практика на ВКС намира, че компетентен да разгледа и
реши въпроса за разноските е Районен съд- Русе, който е и съдът, постановил
присъдата по делото като първа инстанция. Съдът се произнася по разноските
със своя краен съдебен акт, а ако е пропуснал да стори това - с определение по
реда на чл.306, ал.1, т.4 от НПК, за което е предвиден въззивен контрол.
Въззивният съд може да се произнесе по реда на чл.306 от НПК, само когато е
постановил нова присъда, каквато хипотеза не е налице в този случай. Само
тогава актът на въззивния съд в процедурата по чл.306 от НПК подлежи на
касационно обжалване, съгласно чл.346, т.3 от НПК. В останалите случаи,
въззивният съд не би могъл да проведе процедурата по чл.306 от НПК, тъй
като постановеният от него съдебен акт не би подлежал на инстанционен
контрол, което е недопустимо, с оглед правилото за двуинстанционност на
производството по чл. 306 от НПК / по арг. от чл. 306, ал. 3 и чл. 346, т. 3 от
НПК/.
Предвид горното и на осн. чл.337,ал.3 от НПК. РОС
РЕШИ:
ИЗМЕНЯВА присъда № 86/13.09.2024г, постановена по НЧХД №
1128/2023 г. по описа на Районен съд-Русе , като
ОСЪЖДА Б. Т. П., роден на **.**.**** г. в гр. Р., български
гражданин, неосъждан, с основно образование, ученик, живущ в с. С., обл. Р.,
ул. "С. Р." № **, с ЕГН: ********** да заплати на П. Я. Я., с ЕГН: **********,
с.а. сумата в размер на 500лв. /петстотин лева/ , представляваща обезщетение
за претърпените от престъплението, за които е предаден на съд,
неимуществени вреди, изразили се в болки и страдания, ведно със законната
лихва от датата на деликта – 25.04.2023 г., до окончателно изплащане на
сумата, като е отхвърля така предявения иск в останалата му част за разликата
над 500 лева до 3 000 лева.
ОСЪЖДА Д. Д. Б., роден на **.**.**** г. в гр. Я., български
гражданин, неосъждан, живущ в гр. Р., кв. "Р.", с ЕГН: ********** да заплати
на П. Я. Я., с ЕГН: **********, с.а. сумата в размер на 500лв. /петстотин лева/
, представляваща обезщетение за претърпените от престъплението, за които е
предаден на съд, неимуществени вреди, изразили се в болки и страдания,
16
ведно със законната лихва от датата на деликта – 25.04.2023 г., до окончателно
изплащане на сумата, като е отхвърля така предявения иск в останалата му
част за разликата над 500 лева до 3 000 лева.
В останалата част присъдата следва да се потвърди.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
17