Р     Е     Ш     Е     Н     И     Е

 

Номер 411/13.2.2020г.              Година  2020, 13.02.         Град  ПЛОВДИВ

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ПЛОВДИВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХХІ състав

 

   на 15.01.2020 година

 

 в публичното заседание в следния състав :

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯВОР КОЛЕВ

     ЧЛЕНОВЕ:     ЯНКО АНГЕЛОВ

                               ВЕЛИЧКА ГЕОРГИЕВА

 

при секретаря П. Ц. и при присъствието на прокурора С. Ч., като разгледа доклад­ва­ното от СЪДИЯ ЯВОР КОЛЕВ к. адм. де­ло но­­­мер 2198 по описа за 2019 годи­на и като обсъди :

            

          Производство по чл.208 и сл. АПК във вр. с чл.63 ал.1 ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба от ТД на НАП – Пловдив против Решение №985 от 23.05.2019г., постановено по а.н.д. №7960 по описа на Райо­нен съд – Пловдив за 2018 година, ХХV наказателен състав, с което е отменено наказателно постановление №366762-F399908/23.10.2018 г., издадено от Начал­ник отдел „Оперативни дейности“ при ЦУ на НАП – Пловдив, с което на „Ашора“ ЕООД със седалище и адрес на управление гр.***на основание чл.185 ал.1 от ЗДДС е наложено административно нака­зание – имуществена санкция в размер на 600 лева за извършено адми­нистративно нарушение по чл.3 ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. за регист­риране и отчитане на продажби в търговските обект чрез фискални устройства на МФ във връзка с чл.118 ал.1 от ЗДДС

В касационната жалба на административнонаказващия орган се застъпва становище, че решението е необосновано и неправилно.  Иска се от съда да отмени решението и да потвърди изцяло НП.

Ответникът по касацията – „Ашора“ ЕООД, пердставлявано от адв. Ман­дов е на становище за неоснователност на жалбата, поради което моли съда са остави в сила решението на ПРС, като правилно и законосъобразно.

Ответникът по касационната жалба – ЦУ на НАП – София, редовно призован не взема становище в това производство.

Представителят на Окръжна прокуратура Пловдив дава заключение, с което намира жалбата за неоснователна и предлага да се потвърди решението.

Административен съд Пловдив, ХХI касационен състав, като прецени допустимостта и основателността на касационната жалба, намира, че същата е  подадена в срока по чл.211, ал.1 АПК, от страна по делото, за която решението е неблагоприятно и е процесуално допустима. Разгледана по същество и в пре­делите на касационната проверка жалбата е неоснователна, поради следните съображения.  

Съставът при Районния съд е установил, че процесният АУАН и НП почи­ват изцяло на твърдението да наличие на издаден служебен бон, удостове­ряващ извършена на 08.03.2018 г. покупка от клиент, на стойност 42,70, за коя­то не е издаден фискален бон. В хода на извършената проверка, от страна на администартивния орган на 08.08.2018 г., актосъставителят търсил отразяване на точно определен служебен бон за сумата от 42,70, във връзка с който бил подаден сигнал, като, след като констатирала липсата му в паметта на апарата, счела, че нарушението е доказано по несъмнен начин, въпреки, че не и е бил представен оригинал на процесния служебен бон. Въз основа на горното е съставен АУАН, за нарушение на чл.3 ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обект чрез фискални устройства на МФ във връзка с чл.118 ал.1 от ЗДДС. Същата фактическа обста­новка е възпроизведена и в оспореното НП.

 За да постанови решението си, въззивната инстанция е приела, че НП страда от пороци, тъй като по делото не са налице безспорни доказателства за извършено от страна на „Ашора“ЕООД административно нарушение по чл.3 ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ във връзка с чл.118 ал.1 от ЗДДС, тъй като клиентът, подал сигналът за нарушението е останал анонимен, а в хода на съдебното производство не е представен и оригиналът на обследвания служебен бон, въз основа на който е ангажирана административнонаказател­ната отговорност на дружеството. Отделно от това е установено, че актосъста­ви­те­лят не го е виждал, а и не е представен пред съда. 

По отношение събирането на доказателства от АНО и от съда  са изло­же­ни подборни мотиви, като крайният извод на този състав е, че съдът е инс­танция, която контролира законосъобразността и обосноваността на акта на АНО и макар да се произнася по същество, не се превръща сам в такъв орган, и не може да изземе правомощията му да събира доказателства за виновност­та на дееца, а и събирането им е невъзможно, с оглед твърдението, че сигна­лът е анонимен. Посочено е също така, че при липса на категорични данни, че на посочената в НП дата, действително е била осъществена продажба за посочената в изведения служебен бон сума, за която не е бил издаден фис­кален бон, и предвид обстоятелството, че актовете за установяване на адми­нистративно нарушение по ЗДДС нямат презумптивна доказателствена сила, съдът намира така твърдяното нарушение за недоказано. 

Обжалваното решение е правилно.

Съгласно чл.218 ал.2 от АПК за валидността, допустимостта и съответс­твието на решението с материалния закон съдът следи и служебно.

Съгласно разпоредбата на чл.3 ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ(действаща разпоредба, ДВ, бр.76 от 2017 г.) всяко лице е длъжно да ре­гист­рира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ или касо­ва бележка от ИАСУТД, освен когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по сми­съла на Закона за платежните услуги и платежните системи, или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги.

Чл.118 ал.1 от ЗДДС, от своя страна гласи, всяко регистрирано и нере­гист­рирано по този закон лице е длъжно да регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касо­ва бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касо­ва бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търгов­ската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен документ. Получателят е длъжен да получи фискалния или системния бон и да ги съхранява до напускането на обекта.

В хода на извършената проверка от приходната администрация е конста­тирано, че на 08.08.2018 г. в обект ресторант „Ереван“, стопанисван от „Ашора“ ЕООД при проверка на КЛЕН не е отразен служебен бон за сумата от 42,70 лв., и предвид липсата му в паметта на апарата, актосъставителят е приел, че нару­шението е безспорно доказано.

Доказателство за последното обаче не са представени, нито в хода на административното производство, нито в съдебното такова пред въззивната инстанция, както подробно е посочил съставът на ПРС в своето решение. Това именно е наложило отмяната на оспореното НП.

Настоящата инстанция изцяло възприема мотивите на първоинстан­ционния съд, поради което тяхното повтаряне е изрично. 

Предвид липсата на категорични доказателства, съдът намира, че в конк­ретния случай твърденията на административнонаказващият орган остават недо­казани, включително и от показанията на свидетелите.

В тази връзка съдът намира за необходимо да отбележи и следното.

За да се произнесе по съществото на правния спор, съдът съобрази, че нас­тоящото производство е от административнонаказателен характер и съ­щест­веното при него е да се установи, има ли извършено административно нару­шение от лицето посочено в АУАН и НП. Тук следва да се отбележи, че актовете за установяване на административно нарушение нямат обвързваща доказателствена сила, т. е. посоченото в акта не се счита за доказано. Това озна­чава, че в тежест на АНО, тъй като, именно той е субектът на админист­ративно наказателното обвинение, е да докаже по безспорен начин пред съда, с всички допустими доказателства, че има административно нарушение и, че то е извършено виновно от лицето, посочено като нарушител. Разбира се при на­ла­гане на имуществена санкция  на ЕТ или  ЮЛ се касае за обективна  неви­новна отговорност  и съответно, в тези случаи е достатъчно  доказването  на извършване на нарушението от обективна страна, като не се изследва въпро­сът за вина.

 Следва да бъдат спазени и изискванията на ЗАНН за съставянето на акта и издаването на наказателното постановление, както и сроковете за реализиране на административно наказателното преследване.

Когато АУАН или НП не са издадени от надлежен орган или не са изда­дени в установените законови срокове или не съдържат изискуемите от закона реквизити или са нарушени съществени процесуални правила при съставянето на акта и издаването на НП, то последното ще следва да бъде отменено като незаконосъобразно. Тук следва да се посочи, че критерият за определяне на съществените нарушения на процесуалните правила е този, че нарушението е съществено, когато, ако не е било допуснато, би могло да се стигне и до друго решение по въпроса, или, когато е довело до ограничаване на правата на стра­ните в която и да е фаза на процеса. Когато обаче, са спазени всички проце­суални правила и срокове, то НП е законосъобразно издадено и именно тогава, съдът следва да провери дали то е правилно, т. е. дали има извършено  адми­нист­ративно нарушение.

Именно АНО е този, който следва да установи пред съда, че има из­вършено административно нарушение /такова, каквото е описано в акта/ и, че същото е извършено от лицето, посочено като нарушител. Ако това не бъде до­ка­за­но пред съда, то НП следва да бъде отменено като неправилно, тъй като не е доказано извършването на нарушението. Едва когато НП е законосъоб­разно и се докаже извършването на съответното нарушение, може да бъде разгледан и въпросът за съответствието на наложената санкция с тежестта на нарушението/ само, когато размерът на административното наказание или иму­ществената санкция може да бъде определен в някакви граници, а не е фикси­ран в закона/.

Административно-наказателната отговорност не може да почива на пред­по­ложения и изводи от други проверки, а следва да е подкрепена с надлежни доказателства по конкретния случай.

 С оглед изложеното и на основание чл.221 ал.2 предл.първо от АПК във връзка с чл.63 ал.1 изр.второ от ЗАНН, обжалваното решение, като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила.

Ето защо и поради мотивите, изложени по – горе ПЛОВДИВСКИЯТ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХХI състав :

 

Р      Е      Ш      И

                       

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 985 от 23.05.2019 г., постановено по а.н.д. № 7960 по описа на Районен съд – Пловдив за 2018 година, ХХV н. състав.

 

  РЕШЕНИЕТО НЕ подлежи на обжалване.

 

 

 

                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ :

 

 

 

                                                                                 ЧЛЕНОВЕ : 1.

 

 

                                                                                                                                                                                                                                                             2.