№ 140
гр. Бургас, 16.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на двадесет и
първи септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Павел Ал. Ханджиев
Членове:Десислава Д. Щерева
Янко Н. Новаков
при участието на секретаря Станка Ст. Ангелова
като разгледа докладваното от Десислава Д. Щерева Въззивно гражданско
дело № 20232000500245 по описа за 2023 година
Производството по делото е образувано по въззивни жалби,
депозирани от "ЗАД Д.Б.: ж. и з." АД, ЕИК ********, представлявано от
изпълнителните директори Ж. К. и Б. Ив., чрез юрк.Ан. Сл., и С. Й. М., ЕГН
**********, чрез адв.С. К. – АК – Сливен, против решение № 81/ 11.04.2023
г., постановено по гр.д. № 363/ 2022 г. по описа на Окръжен съд – Сливен, с
което е осъдено "ЗАД Д.Б.: ж. и з." АД, ЕИК ********, седалище и адрес на
управление: гр. София 1172, район И., ж.к. „Д.“, бул. Г. М. Д. № 1 да заплати
на С. Й. М., ЕГН **********, с адрес: с.Н., общ. Сливен, ул. „Ил. Др.“ № 14
сума в размер на 55 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди (болки и
страдания) вследствие получените увреждания при ПТП от 14.12.2020 г. в
гр.Сливен, ведно със законната лихва, считано от 14.04.2022 г. до
окончателното изплащане и е отхвърлена претенцията за присъждане на
обезщетение за неимуществени вреди до пълния претендиран размер от 100
000 лв.
Въззивна жалба от "ЗАД Д.Б.: ж. и з." АД, ЕИК ********,
представлявано от изпълнителните директори Ж. К. и Б. Ив., чрез юрк.Ан.
Сл., е насочена срещу съдебното решение в осъдителната му част, с която се
присъдени обезщетения зе неимуществени и имуществени вреди.
Поддържа се, че решението е неправилно, постановено в
1
противоречие със събраните по делото доказателства и несправедливо.
Твърди се, че присъдената сума е завишена с оглед всички обстоятелства,
относими към размера и установени в производството. Съдът не отчел факта,
че пострадалият предприел внезапно пресичане, без да се съобрази с
приближаващия автомобил, като сам поставил водача на МПС в
невъзможност да го види и да реагира своевременно на внезапно появилата се
опасност. Твърди се, че пострадалият бил облечен с тъмни дрехи, без
светлоотразителни елементи, в тъмната част на денонощието. Сочи се, че
въззивникът-ищец не е провеждал рехабилитация и не посещавал контролни
прегледи, поради което може да се направи категоричен извод, че се е
възстановил напълно за изключително кратък срок.
Моли се за отмяна на решението изцяло в осъдителната му част, с
която са уважени предявените искове за заплащане на обезщетение за
неимуществени и имуществени вреди. Евентуално се моли за отчитане на
висок и справедлив принос от страна на пострадалия.
Претендират се разноски, включително юрисконсултско
възнаграждение.
Въззивната жалба на С. Й. М., ЕГН **********, чрез адв.С. К. – АК –
Сливен е насочена против решението отхвърлителната му част.
Поддържа се, че в обжалваната си част съдебният акт е
незаконосъобразен, неправилен и необоснован, както и че не отразява
действителната фактическа и правна обстановка и не кореспондира на
събраните по делото доказателства. Поддържа се, че всяко от причинените на
пострадалия три телесни увреждания към момента не е напълно
възстановено, според приетата по делото медицинска експертиза постигането
на по-добри резултати е малко вероятно. Присъденият размер за
претърпените от ищеца – въззивник болки и страдания не бил справедлив и
не отговарял на вредите, понесени от него, които щял да търпи и в бъдеще.
Моли се за отмяна на решението в обжалваната му част и уважаване
на исковите претенции в пълен размер.
Страните не са се възползвали от предоставената им възможност да
депозират отговори на въззивната жалба на насрещната страна.
Бургаският апелативен съд, за да се произнесе по жалбите, с които е
сезиран, взе предвид следното:
Производството пред Окръжен съд Сливен е образувано по искова
молба от С. Й. М. против "ЗАД Д.Б.: ж. и з." АД за присъждане на
2
обезщетение за неимуществени и имуществени вреди, претърпени от ПТП на
14.12.2020 г. в гр.Сливен, както следва: сумата от 100 000 лв. като
обезщетение за неимуществените вреди и 1 770 лв. обезщетение за
имуществените вреди – разходи за лечение и възстановяване, ведно със
законната лихва за забава, считано от датата на предявяване на
застрахователна претенция - 14.01.2021г. до окончателното изплащане.
Ответникът е депозирал отговор, с който е оспорил иска като
неоснователен, с твърдения, че ищецът предприел внезапно пресичане, с
което поставил в невъзможност водача на автомобила да реагира
своевременно, а освен това бил облечен с тъмни дрехи. Въведено е
възражение за съпричиняване на вредите, основано именно на горните факти.
С обжалваното решение е присъдено обезщетение за неимуществени
вреди в размер на 55 000 лв., като е отхвърлена претенцията за разликата до
пълния размер от 100 000 лв., както и обезщетение за имуществени вреди в
пълния предявен размер – 1770 лв. Съдът е счел за недоказано възражението
на ответника за съпричиняване на вредите от пострадалия.
Пред настоящата инстанция не е спорно, че "ЗАД Д.Б.: ж. и з." АД е
пасивно легитимиран ответник по претенцията на пострадалия за
обезщетяване на вреди от ПТП, причинено на 14.12.2020 год. от К. Ив. Ат.,
чиято гражданска отговорност е била застрахована от дружеството.
Въззивникът-ответник не оспорва вида и характера на получените от М.
травматични увреждания, нито причинно-следствената връзка между
произшествието и вредите. Спорни са единствено справедливия размер на
обезщетението и приноса на М. за настъпването им. Тук следва да се вметне,
че споразумението, одобрено по НОХД №1453/21 год. на РС – Сливен има
значението на акт по чл.300 от ГПК, ето защо въззивникът-ответник не може
по пътя на обжалването да се освободи напълно от отговорността си по
чл.432 от КЗ.
Относимите факти са установени от първоинстанционния съд и са
подведени под приложимите правни норми, поради което и на осн. чл. 272
ГПК въззивната инстанция препраща към неговите мотиви, като в
допълнение и във връзка с оплакванията по правилността на съдебния акт,
формулирани във въззивната жалба, излага и следното:
От медицинската документация и от съдебно-медицинската експертиза
се установява, че при ПТП на 14.12.2020г. ищецът е получил следните
увреждания: контузия на дясната ръка, в областта на раменната става с
3
охлузване на кожата и клинични и от образните изследвания данни за
луксация (изкълчване, пълно разместване на ставните повърхности) на
раменната става и счупване на голямата костна пъпка (tuberculum majus),
наложили обездвижването на ръката с мека превръзка тип „Дезо“ за
продължителен период от време; контузия на десния крак с клинични и от
образните изследвания данни за счупване на малкия пищял (fibula) на
подбедрицата в областта на границата между горна и средна трета с леко
изразена дислокация на костните фрагменти и контузия на дясната ръка, в
областта на гривнената й става, с данни от проведени на по-късен етап
рентгенови изследвания за счупване на лъчевата кост на типично място, както
и счупване на шиловидния израстък на лакътната кост в областта на ставата.
Всяко едно от уврежданията покрива медико-биологичните признаци на
средна телесна повреда.
В деня на произшествието въззивникът-ищец е бил приет в МБАЛ
„Д-р Ив.С.“ гр.Сливен, където под обща анестезия е извършена репозиция на
раменната става и е поставена мека превръзка „Дезо“. На 16.03.2021 год. в
УМБАЛ“П.“ Пловдив е била извършена оперативна интервенция за открито
наместване на фрактурата на крака с вътрешна фиксация с метална плака и
винтове. Според свидетелските показания това се наложило след като се
установило, че костите не са зараснали правилно. От заключението се
установява, че въззивникът-ищец е провел възстановителни и
рехабилитационни процедури в периода от м.февруари 2021 год. до
м.ноември 2021 год. При прегледа от вещото лице е установено, че ищецът в
значителна степен се е възстановил от получените увреждания. Има
остатъчна локална болезненост и слабост при физическо натоварване в
областта на подбедрицата, лека болезненост при извиване нагоре на дланта на
дясна ръка, при запазен обем на движенията на ръката, както и известно
ограничение в обема на движение на дясната раменна става, които
затрудняват в незначителна степен дейностите от ежедневието. Според
заключението, постигането на по-добър резултат във възстановителния
процес е малко вероятно.
Със свидетелски показания е установено, че възстановяването на
ищеца продължило около една година, след което той се върнал на
предишната си работа. Той се нуждаел от постоянни грижи, които били
поети от сестра му и от майка му. Не можел да се придвижва самостоятелно,
тъй като имал едновременно счупване на ръката и крака и не можел да ползва
патерица.
4
Според въззивния съд, видът, характерът и интензитетът на
понесените болки, страдания и стрес от произшествието обосновават
справедлив размер на обезщетението от 55 000 лв., като при определяне на
размера от първоинстанционния съд не са допуснати твърдените в жалбите
процесуални нарушения, обсъдени са относимите доказателства и
установените чрез тях релевантни факти. Получените три травми, покриващи
медико-биологичните признаци на средна телесна повреда, са със значителна
сериозност, която е изисквала дълъг период на възстановяване и интензивни
грижи от близките на пострадалия, съответно – причинили са зависимост,
ограничения в бита и социална изолация. Преживените телесни и психически
страдания са установени от свидетелските показания, които следва да бъдат
кредитирани, въпреки родствената връзка, тъй като единствено близките
роднини на пострадалия имат впечатления от периода на лечението.
Неоснователни са доводите на въззивника-ищец, че след като пострадалият
не е провел рехабилитация и не е посещавал контролни прегледи, травмите
му не са сериозни и се е възстановил за много кратък период. Събраните
доказателства сочат тъкмо обратното – че въззивникът-ищец е проявил
загриженост да здравето си, многократно е провеждал рехабилитация и това е
причината за доброто му възстановяване. Неоснователни са и доводите на
въззивника-ищец, че всяко едно от уврежданията не е напълно възстановено и
не се очаква това да се случи изобщо. От съдебно-медицинската експертиза
се установява, че обема на движение на долния крайник и на китката на
дясната ръка са напълно възстановени, а невъзстановен е само обема на
движение на раменната става, но по начин, че само незначително се
затрудняват дейностите от ежедневието.
От съдебно-медицинската експертиза е видно, че разходите, за които
се представят доказателства, са направени от въззивника-ищец за лечение и
възстановяване от получените при ПТП увреждания, следователно те следва
да бъдат заплатени от застрахователя.
Поддържаното във въззивната жалба на застрахователното дружество
възражение за съпричиняване на вредите от пострадалия е неоснователно.
Въззивникът-ответник настоява, че пострадалият е допринесъл за резултата,
тъй като предприел внезапно пресичане, без да се съобрази с приближаващия
автомобил, а освен това бил облачен с тъмни дрехи без светлоотразители и
така затруднил максимално водача и го поставил в невъзможност да го види в
по-ранен етап.
От заключението на съдебно-автотехническата експертиза се
5
установява, че произшествието е настъпило на прав, равен участък от
двупосочен път с по две ленти във всяка посока, широки отдясно наляво
както следва: 3,2 м., 3,1 м., маркиран остров от 2,8 м. и лява част от 6,7 м.
Автомобилът се е движел със скорост от 45 км./ч., а опасната му зона за
спиране при определената скорост на движение е била 30 м. Пострадалият е
предприел пресичане на пешеходна пътека, отляво-надясно за водача. От
заключението се установява, че в момента на навлизане на пешеходеца на
пътеката разстоянието от автомобила до мястото на удара е било 110 м. и
водачът е предприел спиране едва в момента, в който пешеходецът е бил на
1,7 м. от мястото на удара, а автомобилът е бил на 14,5 м. От горното съдът
достига до извод за несъстоятелност на възражението за внезапно навлизане
на пътното платно – пострадалият е предприел пресичане отляво-надясно
спрямо автомобила и за да достигне до мястото на удара е преминал през
цялото ляво платно с ширина от 6,7 м., през което време е следвало да бъде
забелязан от водача на автомобила. Установява се от заключението, че
причина за произшествието е закъснялата реакция на водача, който е имал
техническата възможност да възприеме пешеходеца, когато последният е бил
на разстояние, по-голямо от опасната зона за спиране. След като
пострадалият не е допринесъл за вредоносния резултат, липсват
предпоставките на чл.51 ал.2 от ЗЗД за редукция на обезщетението.
Изводите на двете инстанции съвпадат изцяло, ето защо решението на
Сливенски окръжен съд следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на спора, всяка от страните има право на разноските,
които е сторила за защита против неоснователната въззивна жалба на
насрещната страна.
Въззивникъ-ищец е заплатил адвокатско възнаграждение в размер на
4 200 лв. и доколкото в договора няма разпределение каква част е за
представителство по неговата жалба и каква част е за защита против жалбата
на застрахователя, съдът му присъжда ½ или 2 100 лв.
В полза на въззивника-ответник следва да се присъди юрисконсултско
възнаграждение в размер на 200 лв.
Водим от изложеното Бургаският апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 81/ 11.04.2023 г., постановено по гр.д.
№ 363/ 2022 г. по описа на Окръжен съд – Сливен.
6
ОСЪЖДА ЗАД „Д.Б. : ж. и з.“ АД с ЕИК ******** със седалище и
адрес на управление гр.София, общ. Столична, район „И.“ ж.к. „Дианабат“,
бул. „Г.М.Д.“ № 1, да заплати на С. Й. М. с ЕГН ********** с адрес с.Н., общ.
Сливен, ул.“Ил. Др.“ № 14, разноски за въззивната инстанция в размер на
2 100 (две хиляди и сто) лв.
ОСЪЖДА С. Й. М. с ЕГН ********** с адрес с.Н., общ. Сливен,
ул.“Ил. Др.“ № 14, да заплати на ЗАД „Д.Б. : ж. и з.“ АД с ЕИК ******** със
седалище и адрес на управление гр.София, общ. Столична, район „И.“ ж.к.
„Дианабат“, бул. „Г.М.Д.“ № 1 разноски за въззивната инстанция в размер на
200 (двеста) лева.
Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от
връчване на препис от него на страните пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7