М О Т И В И
по присъда №37/27.06.2016г. по
н.ч.х. дело№1093/2014г. по описа на Добричкия районен съд
Срещу подсъдимия В.Р.Г. е повдигнато частно обвинение от
Е.Т.Т.,
с ЕГН ********** ***, за това, че
на 28.06.2013г. в гр.Д., в обяснения дадени
пред дисциплинарно-разследващ орган от ОД на МВР-гр.Добрич, на 05.09.2013г. в жалба подадена чрез ОД на МВР-гр.Добрич до Административен съд-гр.Добрич
и в
касационна жалба, подадена чрез Административен съд-гр.Добрич до ВАС-гр.С., като
длъжностно лице, при и по повод
изпълнение на длъжността му-мл.автоконтрольор в РУ на МВР-гр.Ш., при условията на продължавано престъпление е приписал на Е.Т.Т., с ЕГН ********** ***, в качеството му на длъжностно лице, при и по повод изпълнение на длъжността
му – Началник на РУ на МВР-гр.Ш. извършване на
престъпление по чл.387 ал.І от НК – злоупотреба със
служебно положение, чрез натиск и принуда върху В.Г. и свидетелите по преписка,
образувана по повод съставен от подсъдимия АУАН №48/08.06.2013г., да дадат обяснения неотговарящи на действителността, квалифицирано
като престъпление
по чл.148 ал.ІІ предл.“първо“
във вр. с ал.І т.2 и т.3 във вр. с
чл.147 ал.І във вр. с чл.26 ал.І от НК.
Частният тъжител и граждански
ищец, лично и чрез своя процесуален представител поддържа предявеното частно
обвинение, ведно с гражданския иск, като пледира за наказание на подсъдимия глоба в размер определен от съда, определянето
на обезщетение за претърпени неимуществени вреди от деянието в размер на 5 000.00/пет
хиляди/лева, както и заплащане на сторените по водене на делото разноски.
Подсъдимият не се признава за
виновен в извършването на вмененото му престъпление и дава подробни обяснения,
които кореспондират с останалите, събрани по делото гласни и писмени
доказателства, а чрез своя защитник претендира заплащане на сторените по водене
на делото разноски.
След като обсъди събраните в хода
на съдебното следствие доказателства, съдът намира за безспорно установено от
фактическа страна следното:
През периода 09.09.2010г –
28.08.2013г. подсъдимият В.Р.Г. работил като мл.автоконтрольор в РУ на МВР-гр.Ш. при ОД на МВР-гр.Добрич.Негов
ръководител бил частният тъжител Е.Т.Т., който през този период и до края на
2015г. е Началник на РУ на
МВР-гр.Ш..
В качеството си на мл.автоконтрольор на 08.06.2013г. съставил АУАН №48/08.06.2013г., в който като нарушител вписал свид.Е.Д.Й., знаейки, че в момента на катастрофата автомобилът е бил управляван от неговия приятел и неин брат –
свид.И.Д.Й..
По заповед на частния тъжител във
връзка със съставения АУАН започнала проверка, която била възложена на свид.Г.Г.Н., свид.И.Д.Д. и свид.С.К..В хода на проверката били снети няколко пъти
„обяснения“ от подсъдимия, както и от свидетелите - И.Д.Й., Е.Д.Й., К.В.Б. и Д.Г.Д..По време на
даване на „обяснения“ от страна на подс.Г. в стаята
присъствал и Началник на РУ на МВР-гр.Ш. - частния тъжител Е.Т..
За това свое деяние,
квалифицирано по чл.311 ал.1 от
НК, подс.Г. е осъден с Определение по НОХД №147/2014г. по описа на РС-гр.К..Наложено му е наказание „Пробация“ включващо първите
две задължителни пробационни мерки за срок от 6/шест/ месеца, което е изтърпял.
1. Независимо
от наказателното производство по Заповед на Директора на ОД на МВР-гр.Добрич срещу подс.Г. била образувана и
дисциплинарна проверка.На 28.06.2013г. в гр.Д., той давал отново «обяснения»
пред дисциплинарно-разследващия орган от ОД на МВР-гр.Добрич, определен от
Директора.В тези обяснения/л.10 от АД №747/2013г. на ДАС/ подсъдимият е заявил
- „Под
натиск ме принудиха да променя някои обстоятелства за обяснението, тъй като
казаха, че това ще бъде в моя полза.Те ме притиснаха и аз реших да се съглася с
техния вариант.По подобен начин разбрах, че
са снемали обяснения и от другите участници във въпросното ПТП, като са им
обяснили, че това ще е в моя полза“.
2. Последвала
Заповед №з-2827/26.08.2013г. на Директора на ОД на МВР-гр.Добрич за налагане спрямо подс.Г. на дисциплинарно
наказание – уволнение, която той получил на 28.08.2013г. и
на 05.09.2013г. с жалба подадена чрез ОД на
МВР-гр.Добрич до
Административен съд-гр.Добрич обжалвал.В тази своя жалба/л.4-7 от АД №747/2013г. на ДАС/
подсъдимият е заявил - „касае за твърде
тенденциозно преиначаване и манипулирано от началника на РУП-гр.Ш. представяне на фактите,
включително писане под негова диктовка и натиск на обяснения както от мен, така
и от пътуващите в катастрофиралото МПС.На някои от тях са предоставени от
началника предварително написани обяснения, които са били принуждавани да
подпишат с мотив, че било в мой интерес”.
3. Административен
съд-гр.Добрич се произнесъл по АД №747/2013г. с Решение от 18.02.2014г.,
публикувано на сайта на съда на 22.04.2014г., с което отхвърлил жалбата против
Заповедта на Директора
на ОД на
МВР-гр.Добрич за «уволнението» на подсъдимия.Това съдебно решение подс.Г.
обжалвал с касационна жалба, подадена чрез Административен съд-гр.Добрич до ВАС-гр.С. на 07.03.2014г., в която заявил, че - „
Въпреки изричната декларация на процесуалния представител на ответника, че пред
съда е представена цялата дисциплинарна преписка, оказа се, че това не отговаря
на истината.Свидетелите К.Б., Е.Й., И.Й. и Д.Д. след произнасяне на съда ми
предоставихаекземпляри от дадени на 08.06.2013г. обяснения
в РУ“Полиция“-Ш., като участници в
ПТП-то по повод съставения от мен акт №48/08.06.2013г./приложен на лист 97 от
делото/, в който категорично са заявили, че Е. е управлявала автомобила.Тези
обяснения не бяха представени от ответника към акт №48/08.06.2013г., анулиран
от началника на РУ“П“-гр.Ш. и представляват нови
доказателства, които представям.Изложеното в тях напълно се покрива с
показанията на свидетелите, дадени пред АС-гр.Добрич.С това си поведение
административнонаказващият орган, отново е манипулирал доказателствата само и
единствено да ми вмени „определени дисциплинарни нарушения“ и да прикрие разкриване
на обективната истина.Неприлагането на тези обяснения към преписката доказва
твърденията на горната група свидетели, че различията в показанията давани пред
полицейските служители след 12.06.2013г. е било под
натиск, викове, заплахи и принуда от страна на последните”.
В хода на съдебното следствие бе
назначена и приета от съда, без възражения на страните СГЕ, от заключението на
ВЛ по която е видно, че подписите
в жалбата срещу Заповед
№з-2827/26.08.2013г. на Директора на ОД на МВР-гр.Добрич, приложена по АД №747/12.09.2013г. на АС-гр.Добрич и в обясненията от полицай В.Р.Г. с рег. №28749/28.06.2013г. пред дисциплинарно-разследващия орган
от ОД на МВР-гр.Добрич са
положени от подс.В.Р.Г..До това заключение ВЛ е стигнало, след
като е изследвал в оригинал двата документа,
сравнил ги е с
подписи на подс.Г., положени при
издаването на документи за самоличност, както и лично пред него.
Гореописаната фактическа
обстановка се установява от свидетелските показания, както и от всички останали
писмени доказателства, приобщени на основание чл.283 от НПК към
доказателствения материал по делото.
Изложените
обстоятелства налагат за съда да приеме това, че действително няколко пъти – на
28.06.2013г. в гр.Д., в обяснения дадени
пред дисциплинарно-разследващ орган от ОД на МВР-гр.Добрич, на 05.09.2013г. в жалба подадена чрез ОД на МВР-гр.Добрич до
Административен съд-гр.Добрич и в
касационна жалба, подадена на 07.03.2014г. чрез Административен съд-гр.Добрич
до ВАС-гр.С., подсъдимият
е споменал длъжността изпълнявана от Е.Т.Т. – Началник на РУ
на МВР-гр.Ш., като го свързал с възникнал помежду им
конфликт, което породило ответната реакция на тъжителят, който предприел
съответни действия по отношение на подс.В.Г..
При изнесените факти
съдът не приема за правдоподобна позицията на тъжителят и поддържаната от него
обвинителна теза, за това, че на 28.06.2013г. в гр.Д., в обяснения
дадени пред дисциплинарно-разследващ орган от ОД на МВР-гр.Добрич, на 05.09.2013г. в жалба подадена чрез ОД на МВР-гр.Добрич до Административен съд-гр.Добрич
и в
касационна жалба, подадена на 07.03.2014г. чрез Административен съд-гр.Добрич до ВАС-гр.С., подсъдимият виновно е осъществил инкриминираното в тъжбата
престъпление по чл.148 ал.ІІ предл.“първо“ във вр. с ал.І т.2 и т.3 във вр. с чл.147
ал.І във вр. с чл.26 ал.І от НК, уронвайки по
този начин авторитета
му като професионалист и личност.Напротив,
по делото липсват обстоятелства, които да установяват по безсъмнен начин, че на
процесните дати, с
виновното си поведение подсъдимият е осъществил конкретно престъпление, от
„общ” или от „частен” характер.
Съобразно разпоредбата на чл.103 ал.І от НПК, тежестта на доказване по дела, образувани по тъжба на пострадалия лежи
изцяло върху частния тъжител.Той е този, който следва да докаже виновното
поведение на подсъдимия за евентуално извършените от него престъпления, които
подлежат на наказателно преследване.Подсъдимият не е длъжен да доказва това, че
е невинен, при условие, че съобразно НПК действа принципът за „невиновност до
доказване на противното”.Ето защо, съдът при обсъждане на събраните в хода на
съдебното дирене доказателства следва да постави на преценка има ли извършено
деяние, извършено ли е то от подсъдимия, извършено ли е виновно, както и
останалите въпроси, визирани в разпоредбата на чл.301 ал.І от НПК.Само тогава, когато
обвинението е доказано по безсъмнен начин, съдът следва да се произнесе с
осъдителен диспозитив/арг. от чл.303 ал.ІІ от НПК/.В
този аспект присъдата не може и не следва да почива на предположения, съмнения
и догадки.В конкретният казус съдът не може да приеме най-общо, че подс.В.Г. е имал каквото и да е виновно поведение спрямо Е.Т.Т. на процесните дати – 28.06.2013г.,
05.09.2013г. или 07.03.2014г.Не може под някакъв общ знаменател да се
поставя на преценка отношението на подсъдимия към тъжителя за даден период от
време и по този начин той да бъде привличен към наказателна отговорност, а
впоследствие и да бъде осъден.
1. На 28.06.2013г. в
обясненията си, дадени пред дисциплинарно-разследващия
орган подсъдимият сочи, че „под натиск ме принудиха да
променя някои обстоятелства за обяснението, тъй като казаха, че това ще бъде в
моя полза.Те ме притиснаха и аз реших да се съглася с
техния вариант“.Това
е една оценка от негова страна на ситуацията, при която той е давал обясненията.Подсъдимият не твърди, а той дори
споделя обещанията, които проверяващите са му давали,
ако признае някои неща.Тези обещания, направени в момента на проверката, са оказали
определено психическо въздействие върху подс.Г.
и затова той ги споделя.По отношение на обясненията на свидетелите,
подсъдимият също не излага категорични твърдения за начина, по който са били
снемани от тях.Той конкретно сочи, че „по подобен начин
разбрах, че са снемали обяснения и от другите участници във въпросното ПТП,
като са им обяснили, че това ще е в моя полза“.Несъмнено
от това, че казва „разбрах“ говори, че тук няма факт нито твърдения.Досежно свид.К.Б. подсъдимият сочи, че за нейното
обяснение самата тя му е „казала, че са и казали само да се разпише и всичко е
било написано преди това“, след което тя го е „разписала, без да й дадат да
прочете написаното в обяснението и под напрежение, за да няма проблеми същата е
разписала“.Това, че подс.Г.
сочи, че свид.Б. му е „казала“ как са снети от нея и другите обясненията
считам, че не може да му се вмени във вина.Изложеното представлява един негов преразказ, в който няма факти и твърдения, за да му се търси наказателна
отговорност.Свид.А. негова
леля, пред съда потвърди, че подс.Г. е бил силно притеснен, като последица от начина, по който са му били снемани обяснения,Той е вдигнал високо кръвно налягане - 160 пункта, поради което двамата отишли и на лекар.Свидетелката обясни, че причината за това притеснение е било
присъствието на началника Е.Т.
по време на даването на обясненията.Според нея подс.Г. се е страхувал в негово присъствие, че ще последват неприятни последици
за него, тъй като Т. е проявявал негативизъм към него като личност.Тя разказа и за
съществуващи към онзи момент влошени междуличностни отношения на частния
тъжител, като началник към подс.Г..Свидетелката сподели, че за натиска, който Т. е оказвал при даването на
обясненията от подс.Г., тя лично е подала лично жалба срещу него до директора на ОД на МВР-гр.Добрич, по която, обаче проверка не е била извършвана
и жалбата е останала без последствия. За напрегнатата
обстановка, при която подс.Г.
давал обяснения говори и свид.Н..Той заяви, че при даването от подс.В.Г. на сутрешните и следобедни обяснения обстановката
е била тягостна.Той потвърждава обстоятелството, че началникът
Т. е влязъл в кабинета непосредствено преди подсъдимия да
започне да дава обясненията.
2. По отношение на посоченото в тъжбата
решение на Административен съд-гр.Добрич, който в мотивите си на страница
втора сочи, че административното производството е
образувано по жалбата, която не е подадена от В.Г.,
а от лице, адресат на атакувания административен акт.В нея обаче е посочен
съдебен адрес *** – адв. Д. Т..Видно е, че съобщението за постановения съдебен
акт е връчено на адреса на адвокатската кантора, тоест кантората на упълномощената от подсъдимия адв.Д. Т..Следователно за тази жалба на подсъдимия не може да бъде
ангажирана неговата наказателна отговорност.Самият фактът, че подс.Г. е
упълномощил адв.Д.Т. да защитава неговите права и интереси,
логично е да се приеме, че упълномощеният адвокат е анализирал материалите,
след което е изготвил и входирал въпросната жалба.По същия начин, бих искал да
коментирам и посочената на трета страница жалба до ВАС срещу решението на
Административен съд-гр.Добрич с вх. №543/07.03.2014г.В задълженията на упълномощения адвокат се включва
определянето на защитната стратегия и изготвянето на документите до съда, в
случая изготвянето на процесните жалби.Защитникът
определя основанията за обжалване и той е
този, който излага съображения дали решенията са незаконосъобразни и неправилни
или са правилни.Също така адвокатът се задължава изготвените от него жалби да
ги защитава в съдебното заседание пред съответната инстанция.
3. Част от
изложеното във връзка с предходната жалба, досежно отношенията адвокат - клиент,
респ. задълженията на първия може да се каже и за тази
пред ВАС.По обвиненията, които
тъжителят свързва с касационната жалба на подсъдимия
също не може да му бъде вменена вина, тъй като изложените аргументи в тази
жалба не са направени от него, а пак от адв.Т.. Между
другото касационната жалба, не само, че е написана, но тя е и подписана от адв.
Т..
Освен това подсъдимият не се е
явил пред ВАС, а е бил
представляван от упълномощения от него адв. Т..
Частният тъжител твърди, че са му
причинени неимуществени вреди вследствие „уронен авторитет като професионалист
и личност”.Според него клеветата
била насочена към него, като началник на РУ на МВР – Ш., но видно от Закона за
МВР и Инструкцията за дисциплинарната практика за длъжността началник няма
категория, нито пък се сочи понятието „професионалист”.Това понятие е дадено,
също от самия частен тъжител.Началникът е субект, който управлява човешките
ресурси, които са му предоставени да ги управлява.Негова задача е да мотивира
служителите точно да спазват закона, а когато има допуснато нарушение началникът
е този, който с личното си поведение трябва да дава пример на персонала за
строгост и обективност, а не както е в случая.Частният тъжител, разпорежда на комисията, разпитите на подс.Г. да се водят в негово присъствие.Този, също безспорен и доказан факт, следва да бъде ценен, като проява на психическо
въздействие, като определен натиск, както върху проверявания, тогава полицейски служител подс.В.Г., така и върху
проверяващите трима полицаи, които са свидетели по настоящото дело и които са
извършили тази проверка.Самото присъствие на лицето разпоредило извършването на
проверката-началника, опорочава обективността на същата.В случая присъствието на Началника и определените от него
проверяващи с предявените от тях искания и обещания, подс.Г. да
разкаже обстоятелствата по съставения АУАН №48/08.06.2013г. са
извършили закононарушение.Както добре е известно на всички нито подс.Г., нито лицата, които са били в
катастрофиралото МПС са били длъжни да дават обективни обяснения, респ. показания
по въпроси отговорите, на които биха ги уличили в извършване на престъпление, по аргумент от чл.121 от НПК.Или самото присъствие на началника
на РУ при даването на процесните
обяснения от подс.Г. може
да бъде прието, като психологически натиск и въздействие за постигане на определена
административна цел.Следва да се има предвид, че началникът като полицейски ръководител е отговорен за
заповедите, които издава, за тяхното изпълнение и последствията от тях.В чл.6 ал.1 от
Инструкцията за дисциплината и дисциплинарната практика в МВР „Заповедите и
разпорежданията на началниците са задължителни за подчинените им служители”.В
разпоредбата на ал.4 се сочи, че със „заповедите и разпорежданията не може да
се уронва честта и наранява достойнството на подчинените”.В случая, началникът Т. със своята резолюция подс.Г. да дава обяснения в негово
присъствие от една страна демонстрира недоверие към подчинените си полицаи – свид.Н., свид.Д. и свид.К., а от друга с присъствието си при даване на
обяснения от подс.Г. той цели в противоречие със закона да
получи признания за случилото се ПТП.С реализираното си тогава поведение частния тъжител е засегнал честта и достойнството на подчинените му полицаи, а по
отношение на подсъдимия той е допуснал и дисциплинарно
нарушение, изразяващо се в осъществяване на психическа принуда.С присъствието
си по време на извършваната проверка началникът Т., освен психически натиск той
формира и определен страх от неблагоприятни за проверяващите последици.Прави впечатление, че свидетелите полицаи И.Д. и Г.Н., при разпита им по делото в началото въобще не говорят за присъствието на Е.Т. по време, когато са снемали обяснения от подс.Г. и останалите лица.Едва след като той посочи, че писмените обяснения са дадени в негово присъствие и те го
потвърдиха.Може би този факт
полицаите са го спестили, за да няма някакво началническо въздействие върху тях
и тяхната служба.Защитата приема, че дадените показания пред настоящия съдебен състав
от посочените свидетели-полицаи не са добросъвестни.Те бяха по скоро насочени в защита
на частния тъжител,
което тяхно поведение е
обяснимо, тъй като когато бяха разпитвани пред съда Е.Т. беше техен началник и естествено е да подържат неговото
обвинение.Ето защо съдът, счита, че не следва да кредитира тези свидетелски показания.
За да има налице престъпление – клевета, трябва да има разгласяване
на не извършено от съответното лице престъпление.Клеветата е едно умишлено разгласяване на позорно, неистинско
обстоятелство за другиго или му се припише престъпление.Аргументите трябва да
бъдат активно твърдяни, а не да се подразбират, изхождайки се индивидуално от
собственото въображение.Това престъпление е деяние, съществуващо в обективната
действителност, а не само в нечие съзнание, както е в случая, тоест описаното
от частния тъжител деяние съществува, единствено и само в неговото съзнание и
въображение.Или клеветата е разгласяване на факти и обстоятелства, които са
неистини и позорни.Това именно изпълва съдържанието на обективните признаци на
състава на престъплението, а не на субективните оценъчни съждения и изводи,
които не са част от обективната действителност.В настоящото наказателно
производство, частното обвинение не
доказа, че подс.В.Р.Г. е осъществил
състава така, както е формулиран по чл.148 ал.2 пр.1 във вр. с ал.1 т.2 т.3 и т.4 във вр. с чл.26 ал.1 от НК.В случая няма налице твърдение за
приписано на частния тъжител престъпление по служба, по чл.387 ал.1 от НК.Описаните изрази представляват едно изказано лично мнение, една
лична оценка за ситуацията, при която са снемани въпросните обяснения от
подсъдимия.Освен това, следва да се има предвид и факта, че обясненията са дадени пред
дисциплинарно-разследващите органи и са приложени само по тази преписка, т.е. по делото няма доказателство, че те са станали
достояние до други лица – служители или граждани, извън тези, които са работили
по преписката.Следователно не може да се приеме, че е
налице и признака - разгласяване на позорни факти и обстоятелства.Безспорен факт е, че в справката на дисциплинарно-разследващия орган
няма изразено мнение, че подс.Г. е „уронил авторитета” на частния тъжител.Следователно
обясненията на подс.Г. от 28.06.2013г.
не са възприети от проверяващите като клеветнически.Те по-скоро, представляват
една субективна оценка, дадена от проверявания тогава полицай – подс.В.Г. за начина, по който е била извършвана
дисциплинарната проверка по повод съставения от него на Акт №48/2013г., т.е. той е упражнил своето
право на изразяване на мнение, каквото съобразно Конституцията на Р България има всеки български гражданин, дори то да е изолирано,
шокиращо или обществено неприемливо.Не би могло да се търси вина у подс.Г., за това, че негови
изводи са вкарани в контекст, от които Е.Т. се
е почувствал оклеветен и засегнат.Като полицейски служител, тогава, подс.В.Г. се е възползвал от правото си да оценява действията на началника
си Е.Т. при извършване на възложената от него
служебна проверка по въпросния АУАН №48/2013г.В тая насока е и практиката
по прилагането на чл.148 от НК и следващите от обвинението относно това, че деецът не може да носи наказателна
отговорност за чужди изводи, разсъждения и предположения.В случая подс.Г. не може да носи
наказателна отговорност за това, което неговият упълномощен адвокат е писал в
посочените от частния тъжител жалби срещу постановените съдебни актове.
От субективна страна
деянието, за което подс.В.Г. има повдигнато обвинение не е осъществено нито с
пряк, нито с евентуален умисъл.Когато пише обясненията си той не излага твърдения, а своето, лично мнение.Той прави
оценка на начина, по който е била извършвана въпросната проверка, като изхожда
от ситуацията, в която е бил тогава.Като се има предвид, че тогава подс.Г. е бил на най-ниското изпълнително ниво, а Е.Т. тогава е
бил неговият непосредствен и най-голям началник в Районното управление, съвсем
логично е да се приеме, че неговото лично присъствие по време на разпитите и
даването на обясненията е въздействало на подс.Г. като
натиск и притеснение.
Изложеното
мотивира съда да приеме, че застъпената с тъжбата обвинителна теза се явява несъстоятелна.Не беше установено по безсъмнен начин виновно
поведение на дееца, изразяващо се в осъществяване на престъпление по чл.148 ал.ІІ предл.“първо“ във вр. с ал.І т.2 и т.3 във вр. с чл.147 ал.І
във вр. с чл.26 ал.І от НК.
Предвид
горното, съдът намери, че подс.В.Р.Г. следва да бъде признат за
невиновен по повдигнатото му от частният тъжител обвинение и да бъде оправдан,
без да се обсъждат въпросите относно наказанието.
Относно предявения граждански
иск, чието уважаване изцяло е обусловено от признаването на лицето за виновно, следва
да се отбележи, че се явява неоснователен и недоказан, а като такъв трябва да
бъде отхвърлен изцяло.В доказателствения материал няма доказателства,
досежно исканото обезщетение от 07.03.2014г., за
уронен авторитет, като професионалист и личност.Единствено свид.Г.Н. говори, че Е.Т. е
бил обиден от това, че е давал обяснения по случая и че е бил проверяван от ОД
на МВР-гр.Добрич,
каквото чувство изпитал и самият той.Той също е останал обиден от това,
че е трябвало да взима обяснения от колега и че е трябвало да дава обяснения за
колега.Следователно в случая не може да се говори за уронване на авторитет,
защото ЗМВР и Правилника за приложението му, както и вътрешноведомствените
кадрови Инструкции регламентират този ред при извършване на дисциплинарните проверки.С
даването на обяснения по случая пред компетентен орган от ОД на МВР не се уронва
авторитета на началника, защото той трябва не
само да управлява състава, но и да носи отговорност за това
По отношение на допуснатата в
хода на съдебното производство обезпечителна мярка –
Запор върху движими вещи: лек автомобил „ВАЗ 2121“ с рег. №Тх 36-63 ХН, с рама
№XTA
2121G0518826, с двигател №9062198 и лек
автомобил „Опел Вектра“ с рег. №Тх 66-88 КХ, с рама №WWOLOJBF**********, с двигател №Y20DTH17823239 и предвид оправдаването на подс.В.Р.Г., съдът намери, че тя следва да бъде отменена.
Предвид оправдаването на подс.В.Р.Г., с ЕГН ********** *** по частното обвинение, съдът намери,
че тъжителя Е.Т.Т., с ЕГН ********** *** следва да
бъде осъден да му заплати сторените разноски по водене на делото в размер на 1
000.00/хиляда/ лева, представляващи възнаграждение за един защитник.
Водим от гореизложеното съдът
постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :